Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
4
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
Намерени са
9950
резултата от
1177
текста в
10
страници с корен от думите : '
Интелигентни същества
'.
На страница
4
:
1000
резултата в
66
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тези учители били
същества
та, обитаващи Венера и Меркурий.
Найблизко стоящи до човека са били съществата на Меркурий и Венера. В края на атлантската епоха – тъй като тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятелно да действа със силите на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски времена.
Тези учители били съществата, обитаващи Венера и Меркурий.
Но вие не трябва да си мислите, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност. Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези същества, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни същества от Луната. Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела. Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от духовете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера. Освен това имало и други учители, които ясно виждащите хора на древността осъзнавали като учители: учителите на великите мистерии на тези древни времена.
към текста >>
Но вие не трябва да си мислите, че тези
същества
са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези
същества
на Венера са дали на човека неговата интелектуалност.
Найблизко стоящи до човека са били съществата на Меркурий и Венера. В края на атлантската епоха – тъй като тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятелно да действа със силите на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски времена. Тези учители били съществата, обитаващи Венера и Меркурий.
Но вие не трябва да си мислите, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност.
Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези същества, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни същества от Луната. Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела. Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от духовете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера. Освен това имало и други учители, които ясно виждащите хора на древността осъзнавали като учители: учителите на великите мистерии на тези древни времена. Тогава са съществували не само общите влияния на духовете на Венера, които са се изливали малко или много над цялото човечество, но е имало още мистерийни места, в които по-развитите хора духовно възприемали обучението на Духовете на Огъня.
към текста >>
Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези
същества
, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни
същества
от Луната.
Найблизко стоящи до човека са били съществата на Меркурий и Венера. В края на атлантската епоха – тъй като тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятелно да действа със силите на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски времена. Тези учители били съществата, обитаващи Венера и Меркурий. Но вие не трябва да си мислите, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност.
Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези същества, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни същества от Луната.
Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела. Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от духовете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера. Освен това имало и други учители, които ясно виждащите хора на древността осъзнавали като учители: учителите на великите мистерии на тези древни времена. Тогава са съществували не само общите влияния на духовете на Венера, които са се изливали малко или много над цялото човечество, но е имало още мистерийни места, в които по-развитите хора духовно възприемали обучението на Духовете на Огъня.
към текста >>
Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези
същества
, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела.
Найблизко стоящи до човека са били съществата на Меркурий и Венера. В края на атлантската епоха – тъй като тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятелно да действа със силите на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски времена. Тези учители били съществата, обитаващи Венера и Меркурий. Но вие не трябва да си мислите, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност. Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези същества, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни същества от Луната.
Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела.
Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от духовете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера. Освен това имало и други учители, които ясно виждащите хора на древността осъзнавали като учители: учителите на великите мистерии на тези древни времена. Тогава са съществували не само общите влияния на духовете на Венера, които са се изливали малко или много над цялото човечество, но е имало още мистерийни места, в които по-развитите хора духовно възприемали обучението на Духовете на Огъня.
към текста >>
И ако първите посветени са били учители на големи човешки маси, то учителите на първите посветени били
същества
та на Меркурий.
В мистериите хората са обучавани от по-висшите Духове на Огъня на Меркурий. Те са се явявали там, ако може така да се каже, в духовно въплъщение, и били учители на първите посветени.
И ако първите посветени са били учители на големи човешки маси, то учителите на първите посветени били съществата на Меркурий.
От всичко това достатъчно ясно се вижда, че на човека действат съществата от други планети, и тези действия са извънредно разнообразни.
към текста >>
От всичко това достатъчно ясно се вижда, че на човека действат
същества
та от други планети, и тези действия са извънредно разнообразни.
В мистериите хората са обучавани от по-висшите Духове на Огъня на Меркурий. Те са се явявали там, ако може така да се каже, в духовно въплъщение, и били учители на първите посветени. И ако първите посветени са били учители на големи човешки маси, то учителите на първите посветени били съществата на Меркурий.
От всичко това достатъчно ясно се вижда, че на човека действат съществата от други планети, и тези действия са извънредно разнообразни.
към текста >>
Затова върху тях действали
същества
, тъй както Марс със своите
същества
действал върху възникването на Чувствуващата душа, Меркурий със своите
същества
върху възникването на Разсъдъчната душа и отдавна вече съществуващия Юпитер – върху възникването на Съзнателната душа.
Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз. Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили. Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна. В началото тези членове е трябвало да бъдат пробудени отвън.
Затова върху тях действали същества, тъй както Марс със своите същества действал върху възникването на Чувствуващата душа, Меркурий със своите същества върху възникването на Разсъдъчната душа и отдавна вече съществуващия Юпитер – върху възникването на Съзнателната душа.
към текста >>
По този начин, в душевната същност на човека вие откривате действията на трите мирови тела: действието на Марс в Чувствуващата душа, Меркурий в Разсъдъчната душа, и когато в Съзнателната душа влиза Дух-Себе, то на това със своите
същества
действа Венера.
По този начин, в душевната същност на човека вие откривате действията на трите мирови тела: действието на Марс в Чувствуващата душа, Меркурий в Разсъдъчната душа, и когато в Съзнателната душа влиза Дух-Себе, то на това със своите същества действа Венера.
От друга страна, на първите посветени действа също Меркурий, така че съществата на Меркурий проявяват двойна деятелност ; първо, тази, която остава напълно безсъзнателна за човека, когато те пробуждат в него Разсъдъчната душа; и след това стават учители на първите посветени и тяхното действие тогава напълно се осъзнава от човека. И така, съществата на Меркурий винаги действат в две направления – ту в едното, ту в другото, подобно на онези селски учители, които учат децата и освен това трябва още и да обработват своето поле. Така съществата на Меркурий трябва да развиват Разсъдъчната душа и освен това, да бъдат велики учители в школите за посвещение. Всичко това може да разберете също логически.
към текста >>
От друга страна, на първите посветени действа също Меркурий, така че
същества
та на Меркурий проявяват двойна деятелност ; първо, тази, която остава напълно безсъзнателна за човека, когато те пробуждат в него Разсъдъчната душа; и след това стават учители на първите посветени и тяхното действие тогава напълно се осъзнава от човека.
По този начин, в душевната същност на човека вие откривате действията на трите мирови тела: действието на Марс в Чувствуващата душа, Меркурий в Разсъдъчната душа, и когато в Съзнателната душа влиза Дух-Себе, то на това със своите същества действа Венера.
От друга страна, на първите посветени действа също Меркурий, така че съществата на Меркурий проявяват двойна деятелност ; първо, тази, която остава напълно безсъзнателна за човека, когато те пробуждат в него Разсъдъчната душа; и след това стават учители на първите посветени и тяхното действие тогава напълно се осъзнава от човека.
И така, съществата на Меркурий винаги действат в две направления – ту в едното, ту в другото, подобно на онези селски учители, които учат децата и освен това трябва още и да обработват своето поле. Така съществата на Меркурий трябва да развиват Разсъдъчната душа и освен това, да бъдат велики учители в школите за посвещение. Всичко това може да разберете също логически.
към текста >>
И така,
същества
та на Меркурий винаги действат в две направления – ту в едното, ту в другото, подобно на онези селски учители, които учат децата и освен това трябва още и да обработват своето поле.
По този начин, в душевната същност на човека вие откривате действията на трите мирови тела: действието на Марс в Чувствуващата душа, Меркурий в Разсъдъчната душа, и когато в Съзнателната душа влиза Дух-Себе, то на това със своите същества действа Венера. От друга страна, на първите посветени действа също Меркурий, така че съществата на Меркурий проявяват двойна деятелност ; първо, тази, която остава напълно безсъзнателна за човека, когато те пробуждат в него Разсъдъчната душа; и след това стават учители на първите посветени и тяхното действие тогава напълно се осъзнава от човека.
И така, съществата на Меркурий винаги действат в две направления – ту в едното, ту в другото, подобно на онези селски учители, които учат децата и освен това трябва още и да обработват своето поле.
Така съществата на Меркурий трябва да развиват Разсъдъчната душа и освен това, да бъдат велики учители в школите за посвещение. Всичко това може да разберете също логически.
към текста >>
Така
същества
та на Меркурий трябва да развиват Разсъдъчната душа и освен това, да бъдат велики учители в школите за посвещение.
По този начин, в душевната същност на човека вие откривате действията на трите мирови тела: действието на Марс в Чувствуващата душа, Меркурий в Разсъдъчната душа, и когато в Съзнателната душа влиза Дух-Себе, то на това със своите същества действа Венера. От друга страна, на първите посветени действа също Меркурий, така че съществата на Меркурий проявяват двойна деятелност ; първо, тази, която остава напълно безсъзнателна за човека, когато те пробуждат в него Разсъдъчната душа; и след това стават учители на първите посветени и тяхното действие тогава напълно се осъзнава от човека. И така, съществата на Меркурий винаги действат в две направления – ту в едното, ту в другото, подобно на онези селски учители, които учат децата и освен това трябва още и да обработват своето поле.
Така съществата на Меркурий трябва да развиват Разсъдъчната душа и освен това, да бъдат велики учители в школите за посвещение.
Всичко това може да разберете също логически.
към текста >>
И тогава вие действително виждате, че Съзнателната душа се пробужда от
същества
та на Юпитер, които помагат на изостаналите
същества
на Венера.
Вие разбира се можете да попитате: защо именно Юпитер действа на Съзнателната душа, ако той се явява толкова отдавнашна планета? Но тези неща ние ги откриваме не по пътя на логическите умозаключения, а благодарение изследване на събитията в духовните светове.
И тогава вие действително виждате, че Съзнателната душа се пробужда от съществата на Юпитер, които помагат на изостаналите същества на Венера.
В обясненията за космическото развитие не бива да се прибягва към разсъдлива схема и е необходимо отчетливо да си изясним, че изпълнили една задача, планетарните същества могат да изпълняват след това още други задачи. През периода на втората човешка раса, съществата на Юпитер са взели участие в образуването на етерното тяло; след това те самите са се придвижили напред в своя път, и когато човека достигнал възможността за развитие на Съзнателната душа, тези същества е трябвало да се появят отново и да участват в развитието на неговата Съзнателна душа. Така, сложно протичат действията на духовните същества в мировото пространство, и не бива схематично да се преминава от едно към друго.
към текста >>
В обясненията за космическото развитие не бива да се прибягва към разсъдлива схема и е необходимо отчетливо да си изясним, че изпълнили една задача, планетарните
същества
могат да изпълняват след това още други задачи.
Вие разбира се можете да попитате: защо именно Юпитер действа на Съзнателната душа, ако той се явява толкова отдавнашна планета? Но тези неща ние ги откриваме не по пътя на логическите умозаключения, а благодарение изследване на събитията в духовните светове. И тогава вие действително виждате, че Съзнателната душа се пробужда от съществата на Юпитер, които помагат на изостаналите същества на Венера.
В обясненията за космическото развитие не бива да се прибягва към разсъдлива схема и е необходимо отчетливо да си изясним, че изпълнили една задача, планетарните същества могат да изпълняват след това още други задачи.
През периода на втората човешка раса, съществата на Юпитер са взели участие в образуването на етерното тяло; след това те самите са се придвижили напред в своя път, и когато човека достигнал възможността за развитие на Съзнателната душа, тези същества е трябвало да се появят отново и да участват в развитието на неговата Съзнателна душа. Така, сложно протичат действията на духовните същества в мировото пространство, и не бива схематично да се преминава от едно към друго.
към текста >>
През периода на втората човешка раса,
същества
та на Юпитер са взели участие в образуването на етерното тяло; след това те самите са се придвижили напред в своя път, и когато човека достигнал възможността за развитие на Съзнателната душа, тези
същества
е трябвало да се появят отново и да участват в развитието на неговата Съзнателна душа.
Вие разбира се можете да попитате: защо именно Юпитер действа на Съзнателната душа, ако той се явява толкова отдавнашна планета? Но тези неща ние ги откриваме не по пътя на логическите умозаключения, а благодарение изследване на събитията в духовните светове. И тогава вие действително виждате, че Съзнателната душа се пробужда от съществата на Юпитер, които помагат на изостаналите същества на Венера. В обясненията за космическото развитие не бива да се прибягва към разсъдлива схема и е необходимо отчетливо да си изясним, че изпълнили една задача, планетарните същества могат да изпълняват след това още други задачи.
През периода на втората човешка раса, съществата на Юпитер са взели участие в образуването на етерното тяло; след това те самите са се придвижили напред в своя път, и когато човека достигнал възможността за развитие на Съзнателната душа, тези същества е трябвало да се появят отново и да участват в развитието на неговата Съзнателна душа.
Така, сложно протичат действията на духовните същества в мировото пространство, и не бива схематично да се преминава от едно към друго.
към текста >>
Така, сложно протичат действията на духовните
същества
в мировото пространство, и не бива схематично да се преминава от едно към друго.
Вие разбира се можете да попитате: защо именно Юпитер действа на Съзнателната душа, ако той се явява толкова отдавнашна планета? Но тези неща ние ги откриваме не по пътя на логическите умозаключения, а благодарение изследване на събитията в духовните светове. И тогава вие действително виждате, че Съзнателната душа се пробужда от съществата на Юпитер, които помагат на изостаналите същества на Венера. В обясненията за космическото развитие не бива да се прибягва към разсъдлива схема и е необходимо отчетливо да си изясним, че изпълнили една задача, планетарните същества могат да изпълняват след това още други задачи. През периода на втората човешка раса, съществата на Юпитер са взели участие в образуването на етерното тяло; след това те самите са се придвижили напред в своя път, и когато човека достигнал възможността за развитие на Съзнателната душа, тези същества е трябвало да се появят отново и да участват в развитието на неговата Съзнателна душа.
Така, сложно протичат действията на духовните същества в мировото пространство, и не бива схематично да се преминава от едно към друго.
към текста >>
Ние откриваме
същества
та, които са образували отделящите се кълба и са им предали сегашния вид.
Както видяхме, физикът, наблюдавайки мировото пространство, възприема само външните тела на духовните организми, а Духовната наука ни довежда към духовните причини, пораждащи това, което наблюдава физика. Може да се каже: ние не се отдаваме на тази заблуда, на която се отдава този, който взема капка масло и след това забравя, че той сам е започнал да я върти.
Ние откриваме съществата, които са образували отделящите се кълба и са им предали сегашния вид.
Ние не се подаваме на илюзии, че и без нас всичко ще се върти; но ние откриваме “въртящия”, Този, Който като истинско духовно действаща Същност стои зад всичко; и можем да откриваме все по-голямо и по-голямо съгласие между откритията на външната наука и съобщенията на Духовната наука. Но от фактите на външната наука вие никога няма да можете да получите онова, което говори Духовната наука. В най-добрият случай ще стигнете до аналогия. Но ако с помощта на окултни средства са открити духовни факти, то те – ако вие не упорствате, че всичко би трябвало да бъде открито изключително чрез външната наука,то тези факти мигновено се съгласуват с това, което говори физиката. Той прекрасно осъзнава цялата възможност за съществуването на това, за което говори физиката.
към текста >>
2.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние видяхме миналия път как именно духовните
същества
ръководят и управляват тези мощни процеси на развитие, за които неточно разказва външната физична наука и точно Теософията или Духовната наука.
Днес ще се докоснем до предмета, непосредствено свързан с тези обширни, всеобхващащи виждането области на световното пространство, което предприехме последния път. При това ние по-внимателно ще се обърнем към духовното развитието в това голямо пространствено и материално развитие, за което стана въпрос в последната лекция.
Ние видяхме миналия път как именно духовните същества ръководят и управляват тези мощни процеси на развитие, за които неточно разказва външната физична наука и точно Теософията или Духовната наука.
към текста >>
Ние видяхме миналия път, как от общото първично вещество са се отделили отделните планети, отделните тела на нашата система, и ние предположихме, че в цялото това развитие са действали духовни
същества
от най-различен вид.
Ние видяхме миналия път, как от общото първично вещество са се отделили отделните планети, отделните тела на нашата система, и ние предположихме, че в цялото това развитие са действали духовни същества от най-различен вид.
И в други лекции ние също показахме, че в областта на Духовната наука виждаме отделните тела на нашата мирова система не толкова физическо-материалното, а физическо-материалното свързано с повече или по-малко духовни същества, със същества с възвишена природа, които водят развитието напред за благото на цялата система; и така също с духовни същества от нисш вид, които задържат и препятстват развитието. Разбира се, ние трябва да си изясним, че това, което се появява като задръжка и разрушение, в общия велик план изцяло, на свой ред, се включва в мъдростта на цялата система. Затова мога да кажа: ако някъде съществува нещо, изглеждащо разрушаващо, задържащо и зло, то общия ход на еволюцията се направлява така мъдро, че това изцяло разрушително, задържащо и зло се превръща, преобразява в благо, в добро. Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата душа, това е битието на такива духовни същества – и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните същества с възвишена природа – които принадлежат вече на “творящите” същества, когато в това време човекът ще трябва още дълго да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” същество. Ние ще отправим поглед към особеностите на групите на тези същества, които са участвали в началото на нашата мирова система, когато Земята като Сатурн е встъпила в своето земно развитие.
към текста >>
И в други лекции ние също показахме, че в областта на Духовната наука виждаме отделните тела на нашата мирова система не толкова физическо-материалното, а физическо-материалното свързано с повече или по-малко духовни
същества
, със
същества
с възвишена природа, които водят развитието напред за благото на цялата система; и така също с духовни
същества
от нисш вид, които задържат и препятстват развитието.
Ние видяхме миналия път, как от общото първично вещество са се отделили отделните планети, отделните тела на нашата система, и ние предположихме, че в цялото това развитие са действали духовни същества от най-различен вид.
И в други лекции ние също показахме, че в областта на Духовната наука виждаме отделните тела на нашата мирова система не толкова физическо-материалното, а физическо-материалното свързано с повече или по-малко духовни същества, със същества с възвишена природа, които водят развитието напред за благото на цялата система; и така също с духовни същества от нисш вид, които задържат и препятстват развитието.
Разбира се, ние трябва да си изясним, че това, което се появява като задръжка и разрушение, в общия велик план изцяло, на свой ред, се включва в мъдростта на цялата система. Затова мога да кажа: ако някъде съществува нещо, изглеждащо разрушаващо, задържащо и зло, то общия ход на еволюцията се направлява така мъдро, че това изцяло разрушително, задържащо и зло се превръща, преобразява в благо, в добро. Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата душа, това е битието на такива духовни същества – и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните същества с възвишена природа – които принадлежат вече на “творящите” същества, когато в това време човекът ще трябва още дълго да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” същество. Ние ще отправим поглед към особеностите на групите на тези същества, които са участвали в началото на нашата мирова система, когато Земята като Сатурн е встъпила в своето земно развитие.
към текста >>
Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата душа, това е битието на такива духовни
същества
– и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните
същества
с възвишена природа – които принадлежат вече на “творящите”
същества
, когато в това време човекът ще трябва още дълго да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” същество.
Ние видяхме миналия път, как от общото първично вещество са се отделили отделните планети, отделните тела на нашата система, и ние предположихме, че в цялото това развитие са действали духовни същества от най-различен вид. И в други лекции ние също показахме, че в областта на Духовната наука виждаме отделните тела на нашата мирова система не толкова физическо-материалното, а физическо-материалното свързано с повече или по-малко духовни същества, със същества с възвишена природа, които водят развитието напред за благото на цялата система; и така също с духовни същества от нисш вид, които задържат и препятстват развитието. Разбира се, ние трябва да си изясним, че това, което се появява като задръжка и разрушение, в общия велик план изцяло, на свой ред, се включва в мъдростта на цялата система. Затова мога да кажа: ако някъде съществува нещо, изглеждащо разрушаващо, задържащо и зло, то общия ход на еволюцията се направлява така мъдро, че това изцяло разрушително, задържащо и зло се превръща, преобразява в благо, в добро.
Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата душа, това е битието на такива духовни същества – и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните същества с възвишена природа – които принадлежат вече на “творящите” същества, когато в това време човекът ще трябва още дълго да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” същество.
Ние ще отправим поглед към особеностите на групите на тези същества, които са участвали в началото на нашата мирова система, когато Земята като Сатурн е встъпила в своето земно развитие.
към текста >>
Ние ще отправим поглед към особеностите на групите на тези
същества
, които са участвали в началото на нашата мирова система, когато Земята като Сатурн е встъпила в своето земно развитие.
Ние видяхме миналия път, как от общото първично вещество са се отделили отделните планети, отделните тела на нашата система, и ние предположихме, че в цялото това развитие са действали духовни същества от най-различен вид. И в други лекции ние също показахме, че в областта на Духовната наука виждаме отделните тела на нашата мирова система не толкова физическо-материалното, а физическо-материалното свързано с повече или по-малко духовни същества, със същества с възвишена природа, които водят развитието напред за благото на цялата система; и така също с духовни същества от нисш вид, които задържат и препятстват развитието. Разбира се, ние трябва да си изясним, че това, което се появява като задръжка и разрушение, в общия велик план изцяло, на свой ред, се включва в мъдростта на цялата система. Затова мога да кажа: ако някъде съществува нещо, изглеждащо разрушаващо, задържащо и зло, то общия ход на еволюцията се направлява така мъдро, че това изцяло разрушително, задържащо и зло се превръща, преобразява в благо, в добро. Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата душа, това е битието на такива духовни същества – и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните същества с възвишена природа – които принадлежат вече на “творящите” същества, когато в това време човекът ще трябва още дълго да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” същество.
Ние ще отправим поглед към особеностите на групите на тези същества, които са участвали в началото на нашата мирова система, когато Земята като Сатурн е встъпила в своето земно развитие.
към текста >>
Ще си съставите правилна представа, ако помислите за това, че, на приливи и отливи, пулсира в нашето собствено тяло, ако помислите за това основно различие, каквото в това отношение съществува между низшите животински
същества
, съхранени в известна степен на развитие, и човека.
Нашата Земя започнала своето развитие като Сатурн, преминала през слънчевото и лунното развитие, и след това е дошла до своето днешно образуване. Поради това, когато нашата Земя е била Сатурн, на това мирово тяло Сатурн всичко разбира се, е било съвършено различно, отколкото на нашата съвременна земна планета. На Сатурн не имало нищо от това, което ние наричаме каменни маси, минерален свят в съвременен смисъл, не е имало също и вода в съвременен смисъл, и дори не е имало въздух, но това, което е имало от днешните елементи на Земята, допуска сравнение само с топлината – с “огън”, както ние наричаме това в окултизма. Но, разбира се, ние не бихме си съставили правилно представа, ако бихме си помислили, че този огън на Сатурн е имал такъв вид, като пламъка на нашите свещи или пламъка от газ.
Ще си съставите правилна представа, ако помислите за това, че, на приливи и отливи, пулсира в нашето собствено тяло, ако помислите за това основно различие, каквото в това отношение съществува между низшите животински същества, съхранени в известна степен на развитие, и човека.
Топлината на низшето животно съответства на топлината на неговото обкръжение. Амфибията няма своя вътрешна топлина, а има само топлината на своето обкръжение; то е хладно или топло съответно на своето обкръжение. Човек има своя собствена вътрешна постоянна топлина, каквато му е необходима. Неговият организъм трябва да се грижи, при наличие на външен хлад да запазва своята топлина на известно ниво; и вие знаете, че когато настъпят нарушения на тази вътрешна топлина, като например при простуда или подобно на това, настъпва и нарушение на здравето на физическото тяло. Вие знаете, че всъщност човек може да запази до определена степен топлината си; и той трябва да мисли, че в основата на тази вътрешна топлина лежи нещо като сила, която поражда тази топлина.
към текста >>
Всички други
същества
, които сега ги има на Земята като животни, растения и минерали, на Сатурн не ги имало.
Такъв е бил физическия зачатък на човека.
Всички други същества, които сега ги има на Земята като животни, растения и минерали, на Сатурн не ги имало.
Сатурн се е състоял само от човешките зачатъци, които били споени заедно, като отделните зърна на къпината, образуващи една голяма ягода: така масата на Сатурн представлява нещо като една голяма ягода, съставена от споени малки зрънца, каквито били и хората. Такова кълбо е бил този Стар Сатурн. Ако след това изследваме обкръжението на този Сатурн, както изследваме, например, обкръжението на нашата Земя и откриваме, че тя е обкръжена от въздушен покров, в които има образувания като облаци, мъгла и т.н., то при Сатурн няма да открием материални неща, а ще намерим в обкръжението на Сатурн духовни субстанции, духовни същества, които във всички отношения са стояли по-високо от човека какъвто е бил тогава в своя първи зачатък на Сатурн.
към текста >>
Ако след това изследваме обкръжението на този Сатурн, както изследваме, например, обкръжението на нашата Земя и откриваме, че тя е обкръжена от въздушен покров, в които има образувания като облаци, мъгла и т.н., то при Сатурн няма да открием материални неща, а ще намерим в обкръжението на Сатурн духовни субстанции, духовни
същества
, които във всички отношения са стояли по-високо от човека какъвто е бил тогава в своя първи зачатък на Сатурн.
Такъв е бил физическия зачатък на човека. Всички други същества, които сега ги има на Земята като животни, растения и минерали, на Сатурн не ги имало. Сатурн се е състоял само от човешките зачатъци, които били споени заедно, като отделните зърна на къпината, образуващи една голяма ягода: така масата на Сатурн представлява нещо като една голяма ягода, съставена от споени малки зрънца, каквито били и хората. Такова кълбо е бил този Стар Сатурн.
Ако след това изследваме обкръжението на този Сатурн, както изследваме, например, обкръжението на нашата Земя и откриваме, че тя е обкръжена от въздушен покров, в които има образувания като облаци, мъгла и т.н., то при Сатурн няма да открием материални неща, а ще намерим в обкръжението на Сатурн духовни субстанции, духовни същества, които във всички отношения са стояли по-високо от човека какъвто е бил тогава в своя първи зачатък на Сатурн.
към текста >>
Ние сега разгледахме определен вид
същества
, които са били свързани със Стария Сатурн.
Ние сега разгледахме определен вид същества, които са били свързани със Стария Сатурн.
Тук ние намираме Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението, Форми, Личности, Духове Синове на Огъня и Духове Синове на Сумрака. Днес искам да се спрем особено на Духовете на Формата, защото те, както ще видим, са играли важна роля в началото на нашето сегашно земно развитие. И така, от изброените духовни същества, които били в атмосферата и обкръжението на Сатурн, ние отделихме Духовете на Формата и си изяснихме, че до настоящето време тези Духовете на Формата също извършили някакво развитие, както правят всички същества. Както човек е получил от Слънцето етерното тяло, на Луната астралното тяло, на Земята Аза, и благодарение на това ставал все по-съвършен, така преминали през своето си развитие и Духовете на Формата.
към текста >>
И така, от изброените духовни
същества
, които били в атмосферата и обкръжението на Сатурн, ние отделихме Духовете на Формата и си изяснихме, че до настоящето време тези Духовете на Формата също извършили някакво развитие, както правят всички
същества
.
Ние сега разгледахме определен вид същества, които са били свързани със Стария Сатурн. Тук ние намираме Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението, Форми, Личности, Духове Синове на Огъня и Духове Синове на Сумрака. Днес искам да се спрем особено на Духовете на Формата, защото те, както ще видим, са играли важна роля в началото на нашето сегашно земно развитие.
И така, от изброените духовни същества, които били в атмосферата и обкръжението на Сатурн, ние отделихме Духовете на Формата и си изяснихме, че до настоящето време тези Духовете на Формата също извършили някакво развитие, както правят всички същества.
Както човек е получил от Слънцето етерното тяло, на Луната астралното тяло, на Земята Аза, и благодарение на това ставал все по-съвършен, така преминали през своето си развитие и Духовете на Формата.
към текста >>
По-нататък тези
същества
имат астрално тяло, Аз, Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи, Човек-Дух или Атма, и още осми член, който е една степен над това, което човек може да достигне в своето развитие, преминавайки през редица земни въплъщения.
Тези Духове на Формата не са имали физическо тяло на Сатурн. Тогава те били устроени така, че имали за нисш член на своето същество етерно тяло, което може да се сравни с етерното тяло на човека. И така, трябва напълно да отхвърлим физическото тяло и да си представим нисшия член на Духовете на Формата етерно тяло.
По-нататък тези същества имат астрално тяло, Аз, Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи, Човек-Дух или Атма, и още осми член, който е една степен над това, което човек може да достигне в своето развитие, преминавайки през редица земни въплъщения.
По този начин, тези Духовете на Формата на Сатурн действат навън с помощта на своето етерно тяло, точно както човекът на Земята действа навън с помощта на своето физическо тяло. Те нямат ръце, с които биха могли да работят на Сатурн, нямат крака, с които биха могли да ходят и т.н., понеже всички те всъщност са членове на физическото тяло. Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – оплодотворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя. Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн. Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало.
към текста >>
Тези небесно-духовни
Същества
са се отразявали в топлината на Сатурн и благодарение на това, че те му принесли жертва и създали образи те станали самостоятелни за великото деяние – да отдадат своето етерно тяло, да се пожертват и да пронижат сега със живот, със собствените си жизнени сили това, което са създали в началото като образ.
Ако ние преминем по-нататък, към Слънцето, което възникнало от Стария Сатурн, то това развитие се изразява в това, че Духовете на Формата не се нуждаят повече от етерното или жизненото тяло, те отдават етерното тяло. Те вече не изпращат повече надолу оплодотворяваща жизнена основа, а те отдават етерното тяло, и благодарение на това първите физически зачатъци на хората се пронизват от етерното тяло. Етерното тяло, което хората получили на Слънцето, преди всичко се е образувало от етерното тяло на Духовете на Формата и е било част от тяхното етерно тяло.
Тези небесно-духовни Същества са се отразявали в топлината на Сатурн и благодарение на това, че те му принесли жертва и създали образи те станали самостоятелни за великото деяние – да отдадат своето етерно тяло, да се пожертват и да пронижат сега със живот, със собствените си жизнени сили това, което са създали в началото като образ.
Ако това отражение което сияе срещу вас от очите на вашия близък, бихте можели да го дарите с живот и би могло да излезе от очите навън – тогава бихте имали това деяние, което Духовете на Формата са извършили при прехода от Стария Сатурн към Слънцето. Това е била голяма крачка напред в нашето космическо развитие.
към текста >>
Но той би възприел около себе си, в астралния свят страстите на духовните
същества
, и ние не трябва да мислим, че са били само ниски страсти.
Какво предлагат сега Духовете на Формата “от външна страна”? На Сатурн Духовете на Формата се изливали надолу, така да се каже, “дъжд от живот”. На Слънцето те проявявали себе си в излъчване на влечения, желания, страсти, на всичко това, което се корени в астралното тяло. Ако някой би могъл да бъде на Слънцето тогава и би гледал в мировото пространство, то той не би видял избухване на мълнии, не би чул разтърсващ гръм.
Но той би възприел около себе си, в астралния свят страстите на духовните същества, и ние не трябва да мислим, че са били само ниски страсти.
Тези страсти, тези ефекти на планетарно обкръжение продължава отвън навътре в съзиданието на планетата. Ако отново се обърнем към мита, ще видим в нашето земно развитие творящите “титани”, творящите страсти, които действат отвън навътре – от духовната атмосфера на Слънцето, когато е било планета.
към текста >>
Цялата деятелност в обкръжението на Луната е такова, че вие като че ли стоите пред
същества
, които откриват пред вас цялата своя индивидуалност, цялото си своеобразие.
Да преминем сега, по-нататък към Луната – Слънцето се превръща в Луна. Това в хода на развитието означава, че Духовете на Формата свалят от себе си също и своето астрално тяло, и че техен нисш член вече се явява Аза.. Ако бихме поискали да опишем тяхното същество, ние би трябвало да кажем: както човекът има за нисш член физическото тяло, така тези Духовете на Формата, които обитават обкръжението на Луната, имат за нисш член Аз, след това имат Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, осми член, девети член и след това още десети член. И така външно те проявяват само своето Аз, те буквално изцяло са покрити от своя Аз.
Цялата деятелност в обкръжението на Луната е такова, че вие като че ли стоите пред същества, които откриват пред вас цялата своя индивидуалност, цялото си своеобразие.
Това въздействие идва от атмосферата на Луната. Представете си, че у всички вас Азът, който се намира тук във вашите физически тела, изведнъж биха се освободили от физическото тяло; физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло биха отпаднали и като нисш член би се оказал вашият Аз, и биха могли да се проявяват в пространството. Представете си, самите себе си на Старата Луна и вашите Азове навън в света, но така, че те биха били включени в духовните субстанции, действащи само като нисши членове на Духовете на Формата от въздуха на Земята; тогава бихте имали представа за това, как чувстват себе си Духовете на Формата, действащи като чисти
към текста >>
Кръжащи над тях ние трябва да помислим
същества
та, Духовете на Формата, които имат етерно тяло, астрално тяло и Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух и още осми член.
За да си представим по-добре тези неща, ще направим малък обзор. Представете си човека на Сатурн, имащ първите зачатъци на физическо тяло.
Кръжащи над тях ние трябва да помислим съществата, Духовете на Формата, които имат етерно тяло, астрално тяло и Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух и още осми член.
към текста >>
Много в него се е направлявало още от други Божествени
Същества
, с които той е бил свързан.
Това е имало голямо значение и голямо влияние, вследствие на което е настъпило първото сумрачно възприятие на физическия външен свят. В предишните състояния човек не е възприемал нищо друго, освен онова, което е живеело в неговата вътрешност, той като че ли е бил херметрически затворен от външното. Той възприемал само самия себе си и това, което е ставало във вътрешността му. Сега в него за първи път се отваря поглед за външния физически свят. Но човекът все още не е бил напълно самостоятелен.
Много в него се е направлявало още от други Божествени Същества, с които той е бил свързан.
Така е било, че човекът още не е можел да вижда всичко, което го е обкръжавало, както го виждаме сега, но благодарение на това, че било открито само неговото астрално тяло, той можел да възприема само с това астрално тяло. Това било съвсем смътно виждане, което се е състояло в това, че когато в онези времена човек се е движел по Земята, той е възприемал това, което било извън неговото телесно същество; и възприемал това именно в смисъл, доколко това му е било приятно или неприятно, полезно или вредно. Така, например, движейки се по Земята той е възприемал рязък червен образ, който излизал пред него, като ауричен червен образ, тъй като тогава за външното е било открито само астралното му тяло. И той знаел, че когато пред него възникне в червено оцветен образ: в близост до мен се намира същества, което е опасно за мен; когато срещал синьо-червено /виолетово/ оцветен образ, той е знаел, че може да отиде към него. Така се е ръководил от тези смътни ясновидски възприятия.
към текста >>
И той знаел, че когато пред него възникне в червено оцветен образ: в близост до мен се намира
същества
, което е опасно за мен; когато срещал синьо-червено /виолетово/ оцветен образ, той е знаел, че може да отиде към него.
Но човекът все още не е бил напълно самостоятелен. Много в него се е направлявало още от други Божествени Същества, с които той е бил свързан. Така е било, че човекът още не е можел да вижда всичко, което го е обкръжавало, както го виждаме сега, но благодарение на това, че било открито само неговото астрално тяло, той можел да възприема само с това астрално тяло. Това било съвсем смътно виждане, което се е състояло в това, че когато в онези времена човек се е движел по Земята, той е възприемал това, което било извън неговото телесно същество; и възприемал това именно в смисъл, доколко това му е било приятно или неприятно, полезно или вредно. Така, например, движейки се по Земята той е възприемал рязък червен образ, който излизал пред него, като ауричен червен образ, тъй като тогава за външното е било открито само астралното му тяло.
И той знаел, че когато пред него възникне в червено оцветен образ: в близост до мен се намира същества, което е опасно за мен; когато срещал синьо-червено /виолетово/ оцветен образ, той е знаел, че може да отиде към него.
Така се е ръководил от тези смътни ясновидски възприятия. Но той е възприемал именно само душевното; той още не е възприемал онова което има например в съвременните растения; възприемал е само това, което като душевно е било в другите хора и в животните, и разбира се, възприемал също и груповите души. Такова е било първото оплодотворяващо действие на Аза.
към текста >>
Но знаем, че на Луната са останали
същества
, които не са завършили тогава своето развитие.
Тук трябва да добавим още един факт. Ние до сега разглеждахме как на Старата Луна Духовете на Формата са излъчили своя нисш член, своя Аз и как те – когато от Луната се е образувала Земята – отдали този Аз и така оплодотворили с този Аз човека.
Но знаем, че на Луната са останали същества, които не са завършили тогава своето развитие.
Какво значи това? Това означава, че те не са стигнали до степента, където биха придобили способността да излеят своя Аз и с него да оплодотворят човека. Те не биха могли да го направят. Те все още са се намирали на старата лунна степен, когато в същото време със своите Азове са действали в атмосферата на Земята. В средата, обкръжаващата човека, имало изостанали същества, които действа ли съгласно природата на Духовете на Формата на Старата Луна; така действали тези изостанали същества на Земята.
към текста >>
В средата, обкръжаващата човека, имало изостанали
същества
, които действа ли съгласно природата на Духовете на Формата на Старата Луна; така действали тези изостанали
същества
на Земята.
Но знаем, че на Луната са останали същества, които не са завършили тогава своето развитие. Какво значи това? Това означава, че те не са стигнали до степента, където биха придобили способността да излеят своя Аз и с него да оплодотворят човека. Те не биха могли да го направят. Те все още са се намирали на старата лунна степен, когато в същото време със своите Азове са действали в атмосферата на Земята.
В средата, обкръжаващата човека, имало изостанали същества, които действа ли съгласно природата на Духовете на Формата на Старата Луна; така действали тези изостанали същества на Земята.
В атмосферата на Земята човек е бил обкръжен от Аз-същества, още не отдали своите Азове. Тези същества търсят възможност да извършат на Земята това последното, което били длъжни да свършат на Луната. И благодарение на това, човекът се оказал подложен на влияния, които не би трябвало да познава при нормално развитие. Това са били влияния на Аз-духове, които са изливали в астралното му тяло. В това време, когато благодарение на Аза, подобно капка дарена на човека от Духовете на Формата, се видоизменило неговото астрално тяло, в същото време Аз-духовете, не достигнали степента на истинските Духове на Формата, излъчвали в него сили, нисши в сравнение с тези, които трябвало да влязат при нормално развитие.
към текста >>
В атмосферата на Земята човек е бил обкръжен от Аз-
същества
, още не отдали своите Азове.
Какво значи това? Това означава, че те не са стигнали до степента, където биха придобили способността да излеят своя Аз и с него да оплодотворят човека. Те не биха могли да го направят. Те все още са се намирали на старата лунна степен, когато в същото време със своите Азове са действали в атмосферата на Земята. В средата, обкръжаващата човека, имало изостанали същества, които действа ли съгласно природата на Духовете на Формата на Старата Луна; така действали тези изостанали същества на Земята.
В атмосферата на Земята човек е бил обкръжен от Аз-същества, още не отдали своите Азове.
Тези същества търсят възможност да извършат на Земята това последното, което били длъжни да свършат на Луната. И благодарение на това, човекът се оказал подложен на влияния, които не би трябвало да познава при нормално развитие. Това са били влияния на Аз-духове, които са изливали в астралното му тяло. В това време, когато благодарение на Аза, подобно капка дарена на човека от Духовете на Формата, се видоизменило неговото астрално тяло, в същото време Аз-духовете, не достигнали степента на истинските Духове на Формата, излъчвали в него сили, нисши в сравнение с тези, които трябвало да влязат при нормално развитие. Тези нисши сили оказали такова въздействие, че човек се е разделил на висша и нисша част.
към текста >>
Тези
същества
търсят възможност да извършат на Земята това последното, което били длъжни да свършат на Луната.
Това означава, че те не са стигнали до степента, където биха придобили способността да излеят своя Аз и с него да оплодотворят човека. Те не биха могли да го направят. Те все още са се намирали на старата лунна степен, когато в същото време със своите Азове са действали в атмосферата на Земята. В средата, обкръжаващата човека, имало изостанали същества, които действа ли съгласно природата на Духовете на Формата на Старата Луна; така действали тези изостанали същества на Земята. В атмосферата на Земята човек е бил обкръжен от Аз-същества, още не отдали своите Азове.
Тези същества търсят възможност да извършат на Земята това последното, което били длъжни да свършат на Луната.
И благодарение на това, човекът се оказал подложен на влияния, които не би трябвало да познава при нормално развитие. Това са били влияния на Аз-духове, които са изливали в астралното му тяло. В това време, когато благодарение на Аза, подобно капка дарена на човека от Духовете на Формата, се видоизменило неговото астрално тяло, в същото време Аз-духовете, не достигнали степента на истинските Духове на Формата, излъчвали в него сили, нисши в сравнение с тези, които трябвало да влязат при нормално развитие. Тези нисши сили оказали такова въздействие, че човек се е разделил на висша и нисша част. И от това имаме, благодарение действието на Аза на правилните Духове на Формата, Аз способен на безкористност, а благодарение на силите вливащи се от изостаналите Аз-духове имаме друго Аз, склонност към собственост, към егоизъм.
към текста >>
Но благодарение на Духовете на Формата, отдали и излели в човека своя Аз, ние се оказваме от всички страни обкръжени от тези Духове на Формата, като
същества
чиито нисш член на който се явява Манас или Дух-Себе.
С тази работа човекът е зает сега, когато с помощта на това, което достига при общуването си с външния свят, той преобразува своето астрално тяло в Манас или Дух-Себе. В този процес се намираме сега в настоящето време.
Но благодарение на Духовете на Формата, отдали и излели в човека своя Аз, ние се оказваме от всички страни обкръжени от тези Духове на Формата, като същества чиито нисш член на който се явява Манас или Дух-Себе.
И когато искаме да открием в своето обкръжение тези Духове на Формата, техният нисш член, то ние го откриваме в това, което ние сами развиваме в себе си като наш пети член. Това, което развиваме, като човешка мъдрост, благодарение на което ние ставаме все по-мъдри, ние би трябвало да открием проявеният в нашето обкръжение като нисш член на Духовете на Формата. Да разгледаме, какво са извършили около нас висшите същества; в което ние още нямаме никакво участие. Погледнете – аз не веднъж съм споменавал за това – на пищялната кост, чиито удивителен строеж ни заставя да кажем: с велика мъдрост е постигната с най-малка загуба на материя и най-голяма степен на сила! Ние откриваме, че тук вече е вложено онова, което човек постепенно ще достигне в своята мъдрост.
към текста >>
Да разгледаме, какво са извършили около нас висшите
същества
; в което ние още нямаме никакво участие.
С тази работа човекът е зает сега, когато с помощта на това, което достига при общуването си с външния свят, той преобразува своето астрално тяло в Манас или Дух-Себе. В този процес се намираме сега в настоящето време. Но благодарение на Духовете на Формата, отдали и излели в човека своя Аз, ние се оказваме от всички страни обкръжени от тези Духове на Формата, като същества чиито нисш член на който се явява Манас или Дух-Себе. И когато искаме да открием в своето обкръжение тези Духове на Формата, техният нисш член, то ние го откриваме в това, което ние сами развиваме в себе си като наш пети член. Това, което развиваме, като човешка мъдрост, благодарение на което ние ставаме все по-мъдри, ние би трябвало да открием проявеният в нашето обкръжение като нисш член на Духовете на Формата.
Да разгледаме, какво са извършили около нас висшите същества; в което ние още нямаме никакво участие.
Погледнете – аз не веднъж съм споменавал за това – на пищялната кост, чиито удивителен строеж ни заставя да кажем: с велика мъдрост е постигната с най-малка загуба на материя и най-голяма степен на сила! Ние откриваме, че тук вече е вложено онова, което човек постепенно ще достигне в своята мъдрост. Човек постепенно ще научи – това, което сега все още не умее – да се издига в своето инженерно изкуство, например, такива мостове, които ще бъдат построени така мъдро, като пищялните кости, служащи за опора на горната част на човешкото тяло. Също толкова мъдро е построено човешкото тяло израз и откровение на мъдростта; и когато отиваме към природата, то пред нас отвсякъде се показва тази мъдрост. Да видим например, съоръжението, което са си устроили за себе си бобрите.
към текста >>
Така вие виждате, че си имаме работа с високо стоящи
същества
, към които ние отправяме своя взор и когато откриваме в обкръжението си мъдростта, то тогава ние виждаме само последния, нисшия член на тези възвишени
същества
.
В определено време на годината, когато водата достига най-голяма височина, бобрите се събират заедно и изграждат във водата под определен ъгъл заграждение, което удържа водата и образува нови повърхности, технически са толкова съвършени, като че ли са ползвали математика и подобни науки. Така във всичко, което ни обкръжава откриваме въплътена мъдрост – това, което ще бъде въплътено в нас самите, когато напълно развием в себе си Манас. Мъдростта, която откриваме във всичко обкръжаващо ни в природата е член на Духовете на Формата. Както при нас нисшо се явява физическото тяло, така мъдростта, която откриваме в обкръжението си е нисшия член на Духовете на Формата. След което Духовете на Формата имат Будхи и Атма /там където ние имаме нашето етерно тяло и астрално тяло/; и след това осми, девети, десети и единадесети член.
Така вие виждате, че си имаме работа с високо стоящи същества, към които ние отправяме своя взор и когато откриваме в обкръжението си мъдростта, то тогава ние виждаме само последния, нисшия член на тези възвишени същества.
Така, животното, низше същество, което пълзи долу около човека, възприемат само неговата външна проява, неговото физическо тяло. Ние пълзим по Земята и виждаме мъдростта, която за Духовете на Формата е същото, което за нас е физическото тяло. Такъв вид същество е това, което ние наричаме “Творящ Дух” по отношение на човека, понеже този Творящ Дух е излял в човека неговия Аз.
към текста >>
И както мъдростта е нисш член на Духовете на Формите, така със Земята са свързани и други
същества
, чиито нисш член се явява не нашият пети член, Манас, а нашият шести член, т.е.
И както по описаният начин ние се издигаме към Манас, така в по-нататъшния ход на развитие ние ще се издигаме още по-високо, благодарение преобразуването на етерното тяло. Ние ще присъединим към себе си Дух-Живот, Будхи. В обкръжаващият ни свят имаме Манас или Дух-Себе като въплътена в света на мъдрост.
И както мъдростта е нисш член на Духовете на Формите, така със Земята са свързани и други същества, чиито нисш член се явява не нашият пети член, Манас, а нашият шести член, т.е.
Дух-Живот или Будхи. В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас. И както в началото на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни същества, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези същества, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи. Всичко това става само постепенно. И дори две хиляди години след като в далечната древност е бил влят Аза на човека, присъствието му в човешкото тяло не е било много забележимо.
към текста >>
В нашето обкръжение има атмосфера за
същества
, чиито нисш член – като член на висши
същества
– е равнозначен на Дух-Живот за нас.
И както по описаният начин ние се издигаме към Манас, така в по-нататъшния ход на развитие ние ще се издигаме още по-високо, благодарение преобразуването на етерното тяло. Ние ще присъединим към себе си Дух-Живот, Будхи. В обкръжаващият ни свят имаме Манас или Дух-Себе като въплътена в света на мъдрост. И както мъдростта е нисш член на Духовете на Формите, така със Земята са свързани и други същества, чиито нисш член се явява не нашият пети член, Манас, а нашият шести член, т.е. Дух-Живот или Будхи.
В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас.
И както в началото на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни същества, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези същества, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи. Всичко това става само постепенно. И дори две хиляди години след като в далечната древност е бил влят Аза на човека, присъствието му в човешкото тяло не е било много забележимо. Само в поредицата на много столетия, силата на този Аз е достигнала своето пълно значение. Не бива да си мислите, че изливането на Аза в човека е било събитие, за което някой би могъл да каже: “Тук не се е случило нищо особено, аз това не го признавам, същото е било и преди!
към текста >>
И както в началото на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни
същества
, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези
същества
, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи.
Ние ще присъединим към себе си Дух-Живот, Будхи. В обкръжаващият ни свят имаме Манас или Дух-Себе като въплътена в света на мъдрост. И както мъдростта е нисш член на Духовете на Формите, така със Земята са свързани и други същества, чиито нисш член се явява не нашият пети член, Манас, а нашият шести член, т.е. Дух-Живот или Будхи. В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас.
И както в началото на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни същества, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези същества, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи.
Всичко това става само постепенно. И дори две хиляди години след като в далечната древност е бил влят Аза на човека, присъствието му в човешкото тяло не е било много забележимо. Само в поредицата на много столетия, силата на този Аз е достигнала своето пълно значение. Не бива да си мислите, че изливането на Аза в човека е било събитие, за което някой би могъл да каже: “Тук не се е случило нищо особено, аз това не го признавам, същото е било и преди! ”. Ако тогава на Земята биха живели особено “просветени” умове, представители на материализма, то те биха казали: “Ах, сред нас има хора, които твърдят, че от небесата е слязла особена сила и е придвижила напред всички хора; но това е най-предразсъдъчния дуализъм – ние като монисти трябва да заявим, че това същото беше и преди!
към текста >>
Ние се учим постепенно да отправяме нашия поглед не само върху материалното битие; а откриваме навсякъде където и да погледнем в мировото пространство духовните
същества
и техните действия; и благодарение на това, което наричаме Теософия, ние живеем, действаме и пребиваваме сред духовните
същества
и техните действия.
Както в началото на Лемурийската епоха е станало величествено предвижване напред, благодарение на внедряването на Аза на човека, което дало възможност за по-късното развитие на Дух-Себе или Манас, така също съществува велико по значение основно събитие, благодарение на което човекът ще бъде в състояние да развие в себе си не само Манас, но Дух-Живот или Будхи. Това събитие е Събитието на Голгота! Това събитие е проявата на Христос на Земята! И нека тези или онези да отричат сега това, но това събитие има такова въздействие от извънземното обкръжение, изливането на Аза. Така ние виждаме, че ни се открива духовно разбиране за развитието на света, когато се вгледаме в дълбините на този свят.
Ние се учим постепенно да отправяме нашия поглед не само върху материалното битие; а откриваме навсякъде където и да погледнем в мировото пространство духовните същества и техните действия; и благодарение на това, което наричаме Теософия, ние живеем, действаме и пребиваваме сред духовните същества и техните действия.
към текста >>
3.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
След това, на Старата Луна, в нейния начален период, имаме водно състояние на нашите субстанции; и както вече отбелязах, част от лунната субстанция, слънчевата субстанция се отделила, и след като се е отделила веднъж е станало силно уплътняване на всички лунни
същества
.
На Слънцето, което е било второто въплъщение на Земята, топлината вече се явява в такава плътност, че можем да говорим за газообразно – или въздухообразно състояние.
След това, на Старата Луна, в нейния начален период, имаме водно състояние на нашите субстанции; и както вече отбелязах, част от лунната субстанция, слънчевата субстанция се отделила, и след като се е отделила веднъж е станало силно уплътняване на всички лунни същества.
към текста >>
В тези времена, когато отново се е появила Земята, когато тя, така да се каже, е излязла от мрака на мировото пространство, като пространство пронизано от топлина, тогава в това пронизано от топлина пространство първите човешки форми, също са живеели като топлинни
същества
.
В тези времена, когато отново се е появила Земята, когато тя, така да се каже, е излязла от мрака на мировото пространство, като пространство пронизано от топлина, тогава в това пронизано от топлина пространство първите човешки форми, също са живеели като топлинни същества.
Ако вие с ясновидски поглед се оглеждате в миналото на това, какъв е бил човекът тогава, то вие преди всичко ще откриете този първи човешки зачатък като че ли в топлинна сфера, която цялата е пронизана от много, много потоци. Тези потоци са отправени отвън към повърхността на Земята – т.е., отново възникващата Земя -, потапят се в тази повърхност и образуват там по-топли маси отколкото тяхното обкръжение. Човешките същества се различават от своето обкръжение само с това, което ние чувстваме: известни части от пространството се явяват по-топли. Аз най-добре ще ви обясня, какъв е бил човек тогава, ако сред човешките органи ви обрисувам това, което се е образувало тогава в своя първи зачатък.
към текста >>
Човешките
същества
се различават от своето обкръжение само с това, което ние чувстваме: известни части от пространството се явяват по-топли.
В тези времена, когато отново се е появила Земята, когато тя, така да се каже, е излязла от мрака на мировото пространство, като пространство пронизано от топлина, тогава в това пронизано от топлина пространство първите човешки форми, също са живеели като топлинни същества. Ако вие с ясновидски поглед се оглеждате в миналото на това, какъв е бил човекът тогава, то вие преди всичко ще откриете този първи човешки зачатък като че ли в топлинна сфера, която цялата е пронизана от много, много потоци. Тези потоци са отправени отвън към повърхността на Земята – т.е., отново възникващата Земя -, потапят се в тази повърхност и образуват там по-топли маси отколкото тяхното обкръжение.
Човешките същества се различават от своето обкръжение само с това, което ние чувстваме: известни части от пространството се явяват по-топли.
Аз най-добре ще ви обясня, какъв е бил човек тогава, ако сред човешките органи ви обрисувам това, което се е образувало тогава в своя първи зачатък.
към текста >>
Преди няколко десетилетия вие бихте се учудили, че има светещи
същества
.
И така, ние имаме Земята във второто състояние на нейното развитие. Паралелно с това се развиват всички останали аспекти. Ние имаме сега Земя, която се състои от топлина,от въздух и която вътрешно е осветена. И това действително се отразява на човешкото развитие, на образуването на човека. Онова, което е било в своя зачатък само топлинен орган започва сега да свети.
Преди няколко десетилетия вие бихте се учудили, че има светещи същества.
Сега това вече не е толкова учудващо, тъй като в естествените науки вече е известно, че далече в дълбините на морето, където не проникват никакви слънчеви лъчи, има същества, които светят, които сами разпространяват около себе си светлина. Така и човекът тогава започнал да свети.
към текста >>
Сега това вече не е толкова учудващо, тъй като в естествените науки вече е известно, че далече в дълбините на морето, където не проникват никакви слънчеви лъчи, има
същества
, които светят, които сами разпространяват около себе си светлина.
Паралелно с това се развиват всички останали аспекти. Ние имаме сега Земя, която се състои от топлина,от въздух и която вътрешно е осветена. И това действително се отразява на човешкото развитие, на образуването на човека. Онова, което е било в своя зачатък само топлинен орган започва сега да свети. Преди няколко десетилетия вие бихте се учудили, че има светещи същества.
Сега това вече не е толкова учудващо, тъй като в естествените науки вече е известно, че далече в дълбините на морето, където не проникват никакви слънчеви лъчи, има същества, които светят, които сами разпространяват около себе си светлина.
Така и човекът тогава започнал да свети.
към текста >>
Всички
същества
, които описахме като първи човешки
същества
, излъчват по-отделно светлина, и тази светлина се слива в една светлина, която сияе в мировото пространство.
Ние имаме сега, човешко образувание, което се явява изцяло ефирно, топлинно същество, въздушно същество, и същество, в което се започват първите зачатъци на нервната система. Ако вие се замислите над това, то ще ви бъде ясно, че е било това състояние на нашето земно развитие, когато Слънцето е било вътре в Земята. Без съмнение, то е било още в нея! Представете си, как би изглеждало това мирово тяло в мировото пространство, ако някой гледа това мирово тяло отвън.
Всички същества, които описахме като първи човешки същества, излъчват по-отделно светлина, и тази светлина се слива в една светлина, която сияе в мировото пространство.
Ако бихте могли да изследвате състоянието Сатурн, то бихте открили, че можете да се доближите до него без да го видите; той би бил почувстван само с топлината. Сега вие имате работа с вътрешно затоплено, но излъчващо своя светлина навън слънчево тяло.
към текста >>
Всички висши
същества
, които били свързани със Слънцето и които дали на човека описаните способности, всички тези
същества
се отделили заедно с по-тънка субстанция.
След това, постепенно се приближил момента, който аз ви охарактеризирах като отделяне на Слънцето.
Всички висши същества, които били свързани със Слънцето и които дали на човека описаните способности, всички тези същества се отделили заедно с по-тънка субстанция.
Слънцето се отделило. То още не е светило, то още не е разливало светлина, но то е излязло от Земята.
към текста >>
На Земята станало отново тъмно; само една част от силите на светлината
същества
та на Земята задържали в себе си.
Благодарение на това, че всички по-тънки сили се отделили заедно със Слънцето, последвало – напълно естествено – много бързо втвърдяване. Това, което преди е било само силови линии сега вече се явява съвсем плътен образ. И когато по-тънките субстанции се отделят, то ние виждаме как газообразното състояние се уплътнява до вода. Всичко сега в цялост се състои не само от огън и въздух, но и от вода. Силата на светлината си отишла заедно с отделеното Слънце.
На Земята станало отново тъмно; само една част от силите на светлината съществата на Земята задържали в себе си.
към текста >>
И така, Слънцето излиза от Земята; остава Земята, така да се каже, без светлина, но
същества
та пораждат в себе си вътрешна светлина.
Във всичките ваши нерви вие имате не нещо различно от първоначалните излъчвания на светлина. След това светлината, Слънцето, излиза навън в мировото пространство и благодарение на това масата много бързо се е уплътнява. И макар, че тя не е станала веднага нервната система, каквато имаме сега, но тя става по-плътна от преди. Тя вече не остава само тънка ефирна маса; и това е съществено: преди тя е светила в мен, сега излъчва светлина навътре. Това означава, с други думи, че тази първоначална нервна система на човека притежава способност да поражда вътрешни светлинни образи, показват се видения, разкрива се ясно виждащото съзнание.
И така, Слънцето излиза от Земята; остава Земята, така да се каже, без светлина, но съществата пораждат в себе си вътрешна светлина.
Преди е било така, че те взаимно си изпращали светлина един на друг отвън. Сега те изгубили способност да светят. Земята не била по-голяма от Слънцето; но със светлина се озарило вътрешното пространство на съзнанието,подобно на това, както по време на сън вие озарявате сега с пространството на своето съзнание целия свят на сънищата; но много по-значително, много по-живо е било осветено пространството на съзнанието през това време.
към текста >>
Но докато Луната продължавала да бъде заедно със Земята, ставало все по-голямо и силно уплътняване на белтъчните образувания, и, накрая би станало това, което аз описах като мумифициране, ако най-големите груби субстанции и
същества
не са се отделили от Земята.
Всичко това, ние имаме в началото на това състояние, когато Луната е била още в Земята, а Слънцето извън Земята.
Но докато Луната продължавала да бъде заедно със Земята, ставало все по-голямо и силно уплътняване на белтъчните образувания, и, накрая би станало това, което аз описах като мумифициране, ако най-големите груби субстанции и същества не са се отделили от Земята.
Последното, което се е образувало през това време в човешкото същество, били нервите, които отиват към сетивните органи. Но сетивните органи не са били открити. И тогава се отделя Луната заедно с най-грубите субстанции. В следствие, в тази степен от развитието станало това, че човекът е можел да премине постепенно към по-висше състояние, благодарение, че са се открили неговите сетивни органи, тъй както двете мирови тела, които са се намирали тогава извън Земята взаимно са се уравновесявали едно друго. Ако преди, когато те били свързани със Земята, съграждали човека, то сега действат върху него отвън, откриват неговите сетивни органи, правят го виждащо и чуващо същества, каквото ни се явява сега.
към текста >>
Ако преди, когато те били свързани със Земята, съграждали човека, то сега действат върху него отвън, откриват неговите сетивни органи, правят го виждащо и чуващо
същества
, каквото ни се явява сега.
Но докато Луната продължавала да бъде заедно със Земята, ставало все по-голямо и силно уплътняване на белтъчните образувания, и, накрая би станало това, което аз описах като мумифициране, ако най-големите груби субстанции и същества не са се отделили от Земята. Последното, което се е образувало през това време в човешкото същество, били нервите, които отиват към сетивните органи. Но сетивните органи не са били открити. И тогава се отделя Луната заедно с най-грубите субстанции. В следствие, в тази степен от развитието станало това, че човекът е можел да премине постепенно към по-висше състояние, благодарение, че са се открили неговите сетивни органи, тъй както двете мирови тела, които са се намирали тогава извън Земята взаимно са се уравновесявали едно друго.
Ако преди, когато те били свързани със Земята, съграждали човека, то сега действат върху него отвън, откриват неговите сетивни органи, правят го виждащо и чуващо същества, каквото ни се явява сега.
към текста >>
Виждаме, как
същества
та разполагат по силовите линии отначало тънки маси протоплазма, образувайки нещо подобно на състава на съвременния белтък.
Топлината, която се развива при външно, минерално изгаряне, се появява едва след като Слънцето се е отделило и Земята останала само с Луната. И благодарение на това изгаряне, което по-рано изобщо не го е имало, в земната маса се отделили тези вещества, които в окултизма са наречени “пепел”. Когато нещо изгаряте остава пепел. Пепелта се е включила в земното образувание, когато Земята останала само с Луната. Ние вече видяхме, как под въздействието на мировия звук, който се излял и предизвикал танца на веществата са се образували маси протоплазма.
Виждаме, как съществата разполагат по силовите линии отначало тънки маси протоплазма, образувайки нещо подобно на състава на съвременния белтък.
След това виждаме по-плътни маси които служат като защита, образувайки леплива обвивка около дадено вещество. Какво не достига на тези същества? Твърда костна маса! Говорейки на популярен език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах. И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества.
към текста >>
Какво не достига на тези
същества
?
Когато нещо изгаряте остава пепел. Пепелта се е включила в земното образувание, когато Земята останала само с Луната. Ние вече видяхме, как под въздействието на мировия звук, който се излял и предизвикал танца на веществата са се образували маси протоплазма. Виждаме, как съществата разполагат по силовите линии отначало тънки маси протоплазма, образувайки нещо подобно на състава на съвременния белтък. След това виждаме по-плътни маси които служат като защита, образувайки леплива обвивка около дадено вещество.
Какво не достига на тези същества?
Твърда костна маса! Говорейки на популярен език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах. И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества. В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно.
към текста >>
И вие трябва да си представите, колко различни били тези
същества
.
Виждаме, как съществата разполагат по силовите линии отначало тънки маси протоплазма, образувайки нещо подобно на състава на съвременния белтък. След това виждаме по-плътни маси които служат като защита, образувайки леплива обвивка около дадено вещество. Какво не достига на тези същества? Твърда костна маса! Говорейки на популярен език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах.
И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества.
В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно. Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса. Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции. По този начин, в човешките същества, които по това време са достигнали само до лепкаво вещество, се е включила във всички направления частици пепел.
към текста >>
Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните
същества
без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции.
Говорейки на популярен език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах. И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества. В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно. Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса.
Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции.
По този начин, в човешките същества, които по това време са достигнали само до лепкаво вещество, се е включила във всички направления частици пепел. И сега съществата приемат в себе си пепелта, както преди са приели, в себе си белтъка, и я разпределят, въвеждат тази минерална субстанция в себе си започвайки от твърдите кости до течната кръв. Вие лесно може да си представите какво е влязло в човека тогава: всичко това, което остава от него като пепел, когато тялото се изгаря. И това, което остава като пепел, било наистина последно образувано. Всичко, което не остава във вид на пепел е възникнало преди, и само след това вече е включило в себе си тази пепел.
към текста >>
По този начин, в човешките
същества
, които по това време са достигнали само до лепкаво вещество, се е включила във всички направления частици пепел.
И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества. В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно. Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса. Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции.
По този начин, в човешките същества, които по това време са достигнали само до лепкаво вещество, се е включила във всички направления частици пепел.
И сега съществата приемат в себе си пепелта, както преди са приели, в себе си белтъка, и я разпределят, въвеждат тази минерална субстанция в себе си започвайки от твърдите кости до течната кръв. Вие лесно може да си представите какво е влязло в човека тогава: всичко това, което остава от него като пепел, когато тялото се изгаря. И това, което остава като пепел, било наистина последно образувано. Всичко, което не остава във вид на пепел е възникнало преди, и само след това вече е включило в себе си тази пепел. Човек, който с виждащ поглед гледа на тази пепел, трябва да си каже: в мен е тази минерална субстанция, която най-късно се е присъединила към това, което се е образувало по-рано.
към текста >>
И сега
същества
та приемат в себе си пепелта, както преди са приели, в себе си белтъка, и я разпределят, въвеждат тази минерална субстанция в себе си започвайки от твърдите кости до течната кръв.
В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно. Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса. Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции. По този начин, в човешките същества, които по това време са достигнали само до лепкаво вещество, се е включила във всички направления частици пепел.
И сега съществата приемат в себе си пепелта, както преди са приели, в себе си белтъка, и я разпределят, въвеждат тази минерална субстанция в себе си започвайки от твърдите кости до течната кръв.
Вие лесно може да си представите какво е влязло в човека тогава: всичко това, което остава от него като пепел, когато тялото се изгаря. И това, което остава като пепел, било наистина последно образувано. Всичко, което не остава във вид на пепел е възникнало преди, и само след това вече е включило в себе си тази пепел. Човек, който с виждащ поглед гледа на тази пепел, трябва да си каже: в мен е тази минерална субстанция, която най-късно се е присъединила към това, което се е образувало по-рано. И така, в хода на земното развитие, минералното се появило най-късно от всичко и прочие царства са го включили в себе си след като те вече са състояли от други субстанции.
към текста >>
4.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И когато сме поразени от това, че всяка кост, че сърцето и мозъка; че всеки лист от растението са пронизани и проникнати от тази мъдрост, то ние знаем, че тази мъдрост е била излята от груповите души, които са се намирали в атмосферата на Старата Луна – както облаците сега изливат дъжд върху Земята; и че тя е проникнала във всички
същества
, които я възприели за своя основа и я проявяват в себе си, когато след Пралайя те са се явили, отново на Земята.
И когато сме поразени от това, че всяка кост, че сърцето и мозъка; че всеки лист от растението са пронизани и проникнати от тази мъдрост, то ние знаем, че тази мъдрост е била излята от груповите души, които са се намирали в атмосферата на Старата Луна – както облаците сега изливат дъжд върху Земята; и че тя е проникнала във всички същества, които я възприели за своя основа и я проявяват в себе си, когато след Пралайя те са се явили, отново на Земята.
И така, мъдри и велики групови души са пребивавали на Старата Луна.
към текста >>
Но ако бихме потърсили на древната Луна, способността, която ние откриваме във все по-голям мащаб, според развитието на нашата Земя, то не бихме открили при лунните
същества
тази способност.
Но ако бихме потърсили на древната Луна, способността, която ние откриваме във все по-голям мащаб, според развитието на нашата Земя, то не бихме открили при лунните същества тази способност.
Тази способност като – любов, стремеж, която изхожда от свободната воля, обединява съществата. Любовта е мисията на нашата земна планета. И затова в окултизма наричаме Луната “Космос на Мъдростта”, а Земята “Космос на Любовта”. И както ние, намирайки се на Земята се изумяваме от запечатаната в нея мъдрост, така някога съществата на Юпитер ще стоят пред същества, от които ще благоухае на любов. Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги същества.
към текста >>
Тази способност като – любов, стремеж, която изхожда от свободната воля, обединява
същества
та.
Но ако бихме потърсили на древната Луна, способността, която ние откриваме във все по-голям мащаб, според развитието на нашата Земя, то не бихме открили при лунните същества тази способност.
Тази способност като – любов, стремеж, която изхожда от свободната воля, обединява съществата.
Любовта е мисията на нашата земна планета. И затова в окултизма наричаме Луната “Космос на Мъдростта”, а Земята “Космос на Любовта”. И както ние, намирайки се на Земята се изумяваме от запечатаната в нея мъдрост, така някога съществата на Юпитер ще стоят пред същества, от които ще благоухае на любов. Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги същества. Както пред нас на Земята свети мъдростта, така съществата на Юпитер ще вдъхват това което ще се развие тук на Земята от чисто половата любов до Божествената Любов в смисъла на Спиноза.
към текста >>
И както ние, намирайки се на Земята се изумяваме от запечатаната в нея мъдрост, така някога
същества
та на Юпитер ще стоят пред
същества
, от които ще благоухае на любов.
Но ако бихме потърсили на древната Луна, способността, която ние откриваме във все по-голям мащаб, според развитието на нашата Земя, то не бихме открили при лунните същества тази способност. Тази способност като – любов, стремеж, която изхожда от свободната воля, обединява съществата. Любовта е мисията на нашата земна планета. И затова в окултизма наричаме Луната “Космос на Мъдростта”, а Земята “Космос на Любовта”.
И както ние, намирайки се на Земята се изумяваме от запечатаната в нея мъдрост, така някога съществата на Юпитер ще стоят пред същества, от които ще благоухае на любов.
Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги същества. Както пред нас на Земята свети мъдростта, така съществата на Юпитер ще вдъхват това което ще се развие тук на Земята от чисто половата любов до Божествената Любов в смисъла на Спиноза. Тази любов ще благоухае тогава, както сега благоухаят, изливат различни аромати растенията. Така различните степени на любов ще се изливат, издигайки се от Космоса, който нарекохме Юпитер, следващо въплъщение на нашата Земята.Така се сменят отношенията в хода на еволюцията; и всеки път, когато еволюцията се предвижва напред, в това участват всички същества. И тогава съществата свързани с дадено планетно образувание се издигат на по-висока степен на развитие.
към текста >>
Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги
същества
.
Но ако бихме потърсили на древната Луна, способността, която ние откриваме във все по-голям мащаб, според развитието на нашата Земя, то не бихме открили при лунните същества тази способност. Тази способност като – любов, стремеж, която изхожда от свободната воля, обединява съществата. Любовта е мисията на нашата земна планета. И затова в окултизма наричаме Луната “Космос на Мъдростта”, а Земята “Космос на Любовта”. И както ние, намирайки се на Земята се изумяваме от запечатаната в нея мъдрост, така някога съществата на Юпитер ще стоят пред същества, от които ще благоухае на любов.
Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги същества.
Както пред нас на Земята свети мъдростта, така съществата на Юпитер ще вдъхват това което ще се развие тук на Земята от чисто половата любов до Божествената Любов в смисъла на Спиноза. Тази любов ще благоухае тогава, както сега благоухаят, изливат различни аромати растенията. Така различните степени на любов ще се изливат, издигайки се от Космоса, който нарекохме Юпитер, следващо въплъщение на нашата Земята.Така се сменят отношенията в хода на еволюцията; и всеки път, когато еволюцията се предвижва напред, в това участват всички същества. И тогава съществата свързани с дадено планетно образувание се издигат на по-висока степен на развитие. В настояще време, така да се каже, оръдие за развитие на любовта се явяват хората; преди, в царството на животните са се развивали различни, по-елементарни форми на любов; и едно обикновено наблюдение би показало, че всичките прояви на любов при животните са всъщност само предварителни степен на човешката, постепенно все по-одухотворяващата се любов.
към текста >>
Както пред нас на Земята свети мъдростта, така
същества
та на Юпитер ще вдъхват това което ще се развие тук на Земята от чисто половата любов до Божествената Любов в смисъла на Спиноза.
Тази способност като – любов, стремеж, която изхожда от свободната воля, обединява съществата. Любовта е мисията на нашата земна планета. И затова в окултизма наричаме Луната “Космос на Мъдростта”, а Земята “Космос на Любовта”. И както ние, намирайки се на Земята се изумяваме от запечатаната в нея мъдрост, така някога съществата на Юпитер ще стоят пред същества, от които ще благоухае на любов. Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги същества.
Както пред нас на Земята свети мъдростта, така съществата на Юпитер ще вдъхват това което ще се развие тук на Земята от чисто половата любов до Божествената Любов в смисъла на Спиноза.
Тази любов ще благоухае тогава, както сега благоухаят, изливат различни аромати растенията. Така различните степени на любов ще се изливат, издигайки се от Космоса, който нарекохме Юпитер, следващо въплъщение на нашата Земята.Така се сменят отношенията в хода на еволюцията; и всеки път, когато еволюцията се предвижва напред, в това участват всички същества. И тогава съществата свързани с дадено планетно образувание се издигат на по-висока степен на развитие. В настояще време, така да се каже, оръдие за развитие на любовта се явяват хората; преди, в царството на животните са се развивали различни, по-елементарни форми на любов; и едно обикновено наблюдение би показало, че всичките прояви на любов при животните са всъщност само предварителни степен на човешката, постепенно все по-одухотворяващата се любов. И както на Земята човек се явява, така да се каже, оръдие на любовта, така в бъдеще, когато той се издигне до Юпитер, ще стане способен за възприемане на по-висши същества.
към текста >>
Така различните степени на любов ще се изливат, издигайки се от Космоса, който нарекохме Юпитер, следващо въплъщение на нашата Земята.Така се сменят отношенията в хода на еволюцията; и всеки път, когато еволюцията се предвижва напред, в това участват всички
същества
.
И затова в окултизма наричаме Луната “Космос на Мъдростта”, а Земята “Космос на Любовта”. И както ние, намирайки се на Земята се изумяваме от запечатаната в нея мъдрост, така някога съществата на Юпитер ще стоят пред същества, от които ще благоухае на любов. Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги същества. Както пред нас на Земята свети мъдростта, така съществата на Юпитер ще вдъхват това което ще се развие тук на Земята от чисто половата любов до Божествената Любов в смисъла на Спиноза. Тази любов ще благоухае тогава, както сега благоухаят, изливат различни аромати растенията.
Така различните степени на любов ще се изливат, издигайки се от Космоса, който нарекохме Юпитер, следващо въплъщение на нашата Земята.Така се сменят отношенията в хода на еволюцията; и всеки път, когато еволюцията се предвижва напред, в това участват всички същества.
И тогава съществата свързани с дадено планетно образувание се издигат на по-висока степен на развитие. В настояще време, така да се каже, оръдие за развитие на любовта се явяват хората; преди, в царството на животните са се развивали различни, по-елементарни форми на любов; и едно обикновено наблюдение би показало, че всичките прояви на любов при животните са всъщност само предварителни степен на човешката, постепенно все по-одухотворяващата се любов. И както на Земята човек се явява, така да се каже, оръдие на любовта, така в бъдеще, когато той се издигне до Юпитер, ще стане способен за възприемане на по-висши същества. Така и съществата, които от обкръжението на Луната изливали надолу мъдрост, придобили способност за по-висше развитие, когато Луната станала Земята. Съществата, които тогава били в състояние да изливат мъдрост в човешките същества, били именно тези, които в момента на отделяне на Слънцето от Земята отишли до такава степен далече напред, че можели да се отделят заедно със Слънцето и да го направят място за тяхното обитаване.
към текста >>
И тогава
същества
та свързани с дадено планетно образувание се издигат на по-висока степен на развитие.
И както ние, намирайки се на Земята се изумяваме от запечатаната в нея мъдрост, така някога съществата на Юпитер ще стоят пред същества, от които ще благоухае на любов. Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги същества. Както пред нас на Земята свети мъдростта, така съществата на Юпитер ще вдъхват това което ще се развие тук на Земята от чисто половата любов до Божествената Любов в смисъла на Спиноза. Тази любов ще благоухае тогава, както сега благоухаят, изливат различни аромати растенията. Така различните степени на любов ще се изливат, издигайки се от Космоса, който нарекохме Юпитер, следващо въплъщение на нашата Земята.Така се сменят отношенията в хода на еволюцията; и всеки път, когато еволюцията се предвижва напред, в това участват всички същества.
И тогава съществата свързани с дадено планетно образувание се издигат на по-висока степен на развитие.
В настояще време, така да се каже, оръдие за развитие на любовта се явяват хората; преди, в царството на животните са се развивали различни, по-елементарни форми на любов; и едно обикновено наблюдение би показало, че всичките прояви на любов при животните са всъщност само предварителни степен на човешката, постепенно все по-одухотворяващата се любов. И както на Земята човек се явява, така да се каже, оръдие на любовта, така в бъдеще, когато той се издигне до Юпитер, ще стане способен за възприемане на по-висши същества. Така и съществата, които от обкръжението на Луната изливали надолу мъдрост, придобили способност за по-висше развитие, когато Луната станала Земята. Съществата, които тогава били в състояние да изливат мъдрост в човешките същества, били именно тези, които в момента на отделяне на Слънцето от Земята отишли до такава степен далече напред, че можели да се отделят заедно със Слънцето и да го направят място за тяхното обитаване. Съществата, които на Луната били Духовете на Мъдростта, духове изливащи надолу мъдрост – това били други духове на мъдростта, не тези, които бяха назовани във връзка със Сатурн.
към текста >>
И както на Земята човек се явява, така да се каже, оръдие на любовта, така в бъдеще, когато той се издигне до Юпитер, ще стане способен за възприемане на по-висши
същества
.
Както пред нас на Земята свети мъдростта, така съществата на Юпитер ще вдъхват това което ще се развие тук на Земята от чисто половата любов до Божествената Любов в смисъла на Спиноза. Тази любов ще благоухае тогава, както сега благоухаят, изливат различни аромати растенията. Така различните степени на любов ще се изливат, издигайки се от Космоса, който нарекохме Юпитер, следващо въплъщение на нашата Земята.Така се сменят отношенията в хода на еволюцията; и всеки път, когато еволюцията се предвижва напред, в това участват всички същества. И тогава съществата свързани с дадено планетно образувание се издигат на по-висока степен на развитие. В настояще време, така да се каже, оръдие за развитие на любовта се явяват хората; преди, в царството на животните са се развивали различни, по-елементарни форми на любов; и едно обикновено наблюдение би показало, че всичките прояви на любов при животните са всъщност само предварителни степен на човешката, постепенно все по-одухотворяващата се любов.
И както на Земята човек се явява, така да се каже, оръдие на любовта, така в бъдеще, когато той се издигне до Юпитер, ще стане способен за възприемане на по-висши същества.
Така и съществата, които от обкръжението на Луната изливали надолу мъдрост, придобили способност за по-висше развитие, когато Луната станала Земята. Съществата, които тогава били в състояние да изливат мъдрост в човешките същества, били именно тези, които в момента на отделяне на Слънцето от Земята отишли до такава степен далече напред, че можели да се отделят заедно със Слънцето и да го направят място за тяхното обитаване. Съществата, които на Луната били Духовете на Мъдростта, духове изливащи надолу мъдрост – това били други духове на мъдростта, не тези, които бяха назовани във връзка със Сатурн. Тези същества, или една голяма част от тях избрали Слънцето за място на тяхното обитаване. Само същността, която се обозначава с името Яхве или Йехова, и която след това е достигнала своята пълна зрялост на Луната, станала на Земята господар на формите, повелител на лунните сили.
към текста >>
Така и
същества
та, които от обкръжението на Луната изливали надолу мъдрост, придобили способност за по-висше развитие, когато Луната станала Земята.
Тази любов ще благоухае тогава, както сега благоухаят, изливат различни аромати растенията. Така различните степени на любов ще се изливат, издигайки се от Космоса, който нарекохме Юпитер, следващо въплъщение на нашата Земята.Така се сменят отношенията в хода на еволюцията; и всеки път, когато еволюцията се предвижва напред, в това участват всички същества. И тогава съществата свързани с дадено планетно образувание се издигат на по-висока степен на развитие. В настояще време, така да се каже, оръдие за развитие на любовта се явяват хората; преди, в царството на животните са се развивали различни, по-елементарни форми на любов; и едно обикновено наблюдение би показало, че всичките прояви на любов при животните са всъщност само предварителни степен на човешката, постепенно все по-одухотворяващата се любов. И както на Земята човек се явява, така да се каже, оръдие на любовта, така в бъдеще, когато той се издигне до Юпитер, ще стане способен за възприемане на по-висши същества.
Така и съществата, които от обкръжението на Луната изливали надолу мъдрост, придобили способност за по-висше развитие, когато Луната станала Земята.
Съществата, които тогава били в състояние да изливат мъдрост в човешките същества, били именно тези, които в момента на отделяне на Слънцето от Земята отишли до такава степен далече напред, че можели да се отделят заедно със Слънцето и да го направят място за тяхното обитаване. Съществата, които на Луната били Духовете на Мъдростта, духове изливащи надолу мъдрост – това били други духове на мъдростта, не тези, които бяха назовани във връзка със Сатурн. Тези същества, или една голяма част от тях избрали Слънцето за място на тяхното обитаване. Само същността, която се обозначава с името Яхве или Йехова, и която след това е достигнала своята пълна зрялост на Луната, станала на Земята господар на формите, повелител на лунните сили.
към текста >>
Същества
та, които тогава били в състояние да изливат мъдрост в човешките
същества
, били именно тези, които в момента на отделяне на Слънцето от Земята отишли до такава степен далече напред, че можели да се отделят заедно със Слънцето и да го направят място за тяхното обитаване.
Така различните степени на любов ще се изливат, издигайки се от Космоса, който нарекохме Юпитер, следващо въплъщение на нашата Земята.Така се сменят отношенията в хода на еволюцията; и всеки път, когато еволюцията се предвижва напред, в това участват всички същества. И тогава съществата свързани с дадено планетно образувание се издигат на по-висока степен на развитие. В настояще време, така да се каже, оръдие за развитие на любовта се явяват хората; преди, в царството на животните са се развивали различни, по-елементарни форми на любов; и едно обикновено наблюдение би показало, че всичките прояви на любов при животните са всъщност само предварителни степен на човешката, постепенно все по-одухотворяващата се любов. И както на Земята човек се явява, така да се каже, оръдие на любовта, така в бъдеще, когато той се издигне до Юпитер, ще стане способен за възприемане на по-висши същества. Така и съществата, които от обкръжението на Луната изливали надолу мъдрост, придобили способност за по-висше развитие, когато Луната станала Земята.
Съществата, които тогава били в състояние да изливат мъдрост в човешките същества, били именно тези, които в момента на отделяне на Слънцето от Земята отишли до такава степен далече напред, че можели да се отделят заедно със Слънцето и да го направят място за тяхното обитаване.
Съществата, които на Луната били Духовете на Мъдростта, духове изливащи надолу мъдрост – това били други духове на мъдростта, не тези, които бяха назовани във връзка със Сатурн. Тези същества, или една голяма част от тях избрали Слънцето за място на тяхното обитаване. Само същността, която се обозначава с името Яхве или Йехова, и която след това е достигнала своята пълна зрялост на Луната, станала на Земята господар на формите, повелител на лунните сили.
към текста >>
Същества
та, които на Луната били Духовете на Мъдростта, духове изливащи надолу мъдрост – това били други духове на мъдростта, не тези, които бяха назовани във връзка със Сатурн.
И тогава съществата свързани с дадено планетно образувание се издигат на по-висока степен на развитие. В настояще време, така да се каже, оръдие за развитие на любовта се явяват хората; преди, в царството на животните са се развивали различни, по-елементарни форми на любов; и едно обикновено наблюдение би показало, че всичките прояви на любов при животните са всъщност само предварителни степен на човешката, постепенно все по-одухотворяващата се любов. И както на Земята човек се явява, така да се каже, оръдие на любовта, така в бъдеще, когато той се издигне до Юпитер, ще стане способен за възприемане на по-висши същества. Така и съществата, които от обкръжението на Луната изливали надолу мъдрост, придобили способност за по-висше развитие, когато Луната станала Земята. Съществата, които тогава били в състояние да изливат мъдрост в човешките същества, били именно тези, които в момента на отделяне на Слънцето от Земята отишли до такава степен далече напред, че можели да се отделят заедно със Слънцето и да го направят място за тяхното обитаване.
Съществата, които на Луната били Духовете на Мъдростта, духове изливащи надолу мъдрост – това били други духове на мъдростта, не тези, които бяха назовани във връзка със Сатурн.
Тези същества, или една голяма част от тях избрали Слънцето за място на тяхното обитаване. Само същността, която се обозначава с името Яхве или Йехова, и която след това е достигнала своята пълна зрялост на Луната, станала на Земята господар на формите, повелител на лунните сили.
към текста >>
Тези
същества
, или една голяма част от тях избрали Слънцето за място на тяхното обитаване.
В настояще време, така да се каже, оръдие за развитие на любовта се явяват хората; преди, в царството на животните са се развивали различни, по-елементарни форми на любов; и едно обикновено наблюдение би показало, че всичките прояви на любов при животните са всъщност само предварителни степен на човешката, постепенно все по-одухотворяващата се любов. И както на Земята човек се явява, така да се каже, оръдие на любовта, така в бъдеще, когато той се издигне до Юпитер, ще стане способен за възприемане на по-висши същества. Така и съществата, които от обкръжението на Луната изливали надолу мъдрост, придобили способност за по-висше развитие, когато Луната станала Земята. Съществата, които тогава били в състояние да изливат мъдрост в човешките същества, били именно тези, които в момента на отделяне на Слънцето от Земята отишли до такава степен далече напред, че можели да се отделят заедно със Слънцето и да го направят място за тяхното обитаване. Съществата, които на Луната били Духовете на Мъдростта, духове изливащи надолу мъдрост – това били други духове на мъдростта, не тези, които бяха назовани във връзка със Сатурн.
Тези същества, или една голяма част от тях избрали Слънцето за място на тяхното обитаване.
Само същността, която се обозначава с името Яхве или Йехова, и която след това е достигнала своята пълна зрялост на Луната, станала на Земята господар на формите, повелител на лунните сили.
към текста >>
Но ние вече говорихме за
същества
та, които не преминали своето пълно развитие от Луната до Земята, които като че ли са се спрели по средата между човешкото и божественото битие.
Но ние вече говорихме за съществата, които не преминали своето пълно развитие от Луната до Земята, които като че ли са се спрели по средата между човешкото и божественото битие.
Не еднократно сме ги описвали от най-различни страни. Ние казахме, че на определен стадий от своето развитие Слънцето отделило от себе си Венера и Меркурий, за да дадат на тези същества съответната арена за действие. Говорихме, също така, че в предвижването на човешкото развитие напред са участвали съществата на Венера и Меркурий, които станали велики учители на човечеството в Мистериите. Днес ще допълним тази картина от друга гледна точка.
към текста >>
Ние казахме, че на определен стадий от своето развитие Слънцето отделило от себе си Венера и Меркурий, за да дадат на тези
същества
съответната арена за действие.
Но ние вече говорихме за съществата, които не преминали своето пълно развитие от Луната до Земята, които като че ли са се спрели по средата между човешкото и божественото битие. Не еднократно сме ги описвали от най-различни страни.
Ние казахме, че на определен стадий от своето развитие Слънцето отделило от себе си Венера и Меркурий, за да дадат на тези същества съответната арена за действие.
Говорихме, също така, че в предвижването на човешкото развитие напред са участвали съществата на Венера и Меркурий, които станали велики учители на човечеството в Мистериите. Днес ще допълним тази картина от друга гледна точка.
към текста >>
Говорихме, също така, че в предвижването на човешкото развитие напред са участвали
същества
та на Венера и Меркурий, които станали велики учители на човечеството в Мистериите.
Но ние вече говорихме за съществата, които не преминали своето пълно развитие от Луната до Земята, които като че ли са се спрели по средата между човешкото и божественото битие. Не еднократно сме ги описвали от най-различни страни. Ние казахме, че на определен стадий от своето развитие Слънцето отделило от себе си Венера и Меркурий, за да дадат на тези същества съответната арена за действие.
Говорихме, също така, че в предвижването на човешкото развитие напред са участвали съществата на Венера и Меркурий, които станали велики учители на човечеството в Мистериите.
Днес ще допълним тази картина от друга гледна точка.
към текста >>
Вече показахме, че ако силите и
същества
та, които са си отишли от Земята заедно със Слънцето, бяха останали свързани със Земята, то човекът би трябвало да се развива с толкова бърза скорост, каквато не би издържал.
Вече показахме, че ако силите и съществата, които са си отишли от Земята заедно със Слънцето, бяха останали свързани със Земята, то човекът би трябвало да се развива с толкова бърза скорост, каквато не би издържал.
Той въобще не би могъл да дойде до своето развитие, ако духовете на мъдростта бяха останали свързани с Луната. Те е трябвало да се отделят и да действат отвън, за да може човекът да извърши в правилно темпо своето развитие. Иначе, едва родил се, човек веднага би се състарил; в твърде бързо темпо би изминал развитието си. Аз мога да ви покажа тава нагледно с още един пример.
към текста >>
Тайните, които притежават, и които трябвало да съблюдават
същества
та, за да дадат възможност на любовта да съзрее на Земята, за да отгледат земния опит били скрити от тези Духове на Кръговрата на времената.
Затова в окултизма се казва, че Духовете на Мъдростта са станали “Духове на Кръговрата на времената”. В последователните кръговрати на времето, управляващите хода на светилата, били установили последователни въплъщения на човека. Духовете на Мъдростта станали Духове на Кръговрата на времената. Те можели с могъществото на своята мъдрост да издигнат човека и да го откъснат от Земята; но тогава хората би трябвало да се откажат от използването на плодовете, каквито могат да съзреят само във времето. Плодовете на любовта, на земния опит, не биха били достижими.
Тайните, които притежават, и които трябвало да съблюдават съществата, за да дадат възможност на любовта да съзрее на Земята, за да отгледат земния опит били скрити от тези Духове на Кръговрата на времената.
За това в Писанието се казва:”Те закрили своето лице пред Свещения Агнец”. Понеже “Свещеният Агнец” – това е Слънчевия Дух, който притежава тайната не само да издига от Земята духовете, но и да освобождава от Земята телата, да ги одухотворява след като те преминат през много въплъщения. Владеещият тайната на любовта е Духът на Слънцето, когото ние наричаме Христос. И тъй като Той има отношение не само към индивидуалността, но и към всяка отделна личност на Земята, то затова Го наричаме “Великата жертва на Земята”, “Свещеният Агнец”.
към текста >>
“Словото” е това, което изхожда от вътрешните дълбини на
същества
та, и преди да се е извършило каквото и да е откровение на светлината, човекът вече съществувал като това, което “било е и ще бъде”, т.е., това, под което се подразбира най-дълбокото вътрешно същество на човека.
То, преди всичко, противопоставя себе си на това, което може да се чувства като единство с някаква единична човешка група; в противоположност на тази душа, която живее във всяка човешка личност, и трябва да почувства своето единство с вечната основа на света, която се нарича “Отец” и която живее във всяка душа; и то се изразява в думите: “Аз и Отец – едно сме”. И в противоположност на Стария Завет, който започва с думите, че в началото било светлина, християнството поставя в Новия Завет думите: “В началото бе Словото! ”. С това е било направен един велик напредък в развитието на човечеството. Тъй като, когато се говори за поява на светлина, то се говори, доколкото може да се говори за светлина, за нещо външно видимо. Древните предания описват генезиса, където физическото се представя като откровение на светлината.
“Словото” е това, което изхожда от вътрешните дълбини на съществата, и преди да се е извършило каквото и да е откровение на светлината, човекът вече съществувал като това, което “било е и ще бъде”, т.е., това, под което се подразбира най-дълбокото вътрешно същество на човека.
Първоначална е не светлината, първоначално е словото. Евангелието на Йоан е паметник, който не бива да се поставя наред с другите, но то разширява другите паметници, преминавайки от разглеждане на временното към вечното.
към текста >>
5.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В тези северни страни поради малкия брой жители, хората живеят по-далече един от друг, отколкото ние в нашите страни на средноевропейската култура – само напомням, че цяла Швеция има толкова жители, колкото един Лондон,че местностите, в които има много места, където съществуват условия за проявата на древните северни богове и
същества
та от древното жизнено обкръжение.
След тази последна лекция ми се наложи да се сблъскам с многообразни симптоми на културния живот. Вие знаете, че между последната и днешната среща стои една малка част от духовно научна дейност в три северни страни: Швеция, Норвегия и Дания. По-миналата неделя аз имах също лекции и в Стокхолм.
В тези северни страни поради малкия брой жители, хората живеят по-далече един от друг, отколкото ние в нашите страни на средноевропейската култура – само напомням, че цяла Швеция има толкова жители, колкото един Лондон,че местностите, в които има много места, където съществуват условия за проявата на древните северни богове и съществата от древното жизнено обкръжение.
Напълно може да се каже: за тези, които знаят нещо за спиритуализма, има сигурна връзка с това, че от всички ъгли и краища се мяркат духовните образи на тези древни северни божествени същества, които стояли пред духовните лица на северните посветени в северните мистерии в тези времена, когато християнската идея още не е била навлязла в света.
към текста >>
Напълно може да се каже: за тези, които знаят нещо за спиритуализма, има сигурна връзка с това, че от всички ъгли и краища се мяркат духовните образи на тези древни северни божествени
същества
, които стояли пред духовните лица на северните посветени в северните мистерии в тези времена, когато християнската идея още не е била навлязла в света.
След тази последна лекция ми се наложи да се сблъскам с многообразни симптоми на културния живот. Вие знаете, че между последната и днешната среща стои една малка част от духовно научна дейност в три северни страни: Швеция, Норвегия и Дания. По-миналата неделя аз имах също лекции и в Стокхолм. В тези северни страни поради малкия брой жители, хората живеят по-далече един от друг, отколкото ние в нашите страни на средноевропейската култура – само напомням, че цяла Швеция има толкова жители, колкото един Лондон,че местностите, в които има много места, където съществуват условия за проявата на древните северни богове и съществата от древното жизнено обкръжение.
Напълно може да се каже: за тези, които знаят нещо за спиритуализма, има сигурна връзка с това, че от всички ъгли и краища се мяркат духовните образи на тези древни северни божествени същества, които стояли пред духовните лица на северните посветени в северните мистерии в тези времена, когато християнската идея още не е била навлязла в света.
към текста >>
Забележително: по силата на кармичната връзка този християнски документ по време на Тридесетгодишната война бил изнесен от Прага, където се е намирал до този момент, и сега се съхранява в обкръжението на духовни
същества
, които най-малко в спомените, изпълват духовната атмосфера на тази местност.
Вътре в тази не толкова в поетичен, но също и в спиритуален смисъл, пронизани със саги местности може да се открие и друг признак. Между дните на лекциите в Стокхолм аз трябваше да изнеса лекции в Упсала. В библиотеката в Упсала – сред свидетелства от мистичен вид за древните дохристиянски времена – спокойно лежи първия древен немски превод на Библията, така наречения Сребърен кодекс, Четериевангелието, преведено в ІV столетие от готическия свещеник Вулфила.
Забележително: по силата на кармичната връзка този християнски документ по време на Тридесетгодишната война бил изнесен от Прага, където се е намирал до този момент, и сега се съхранява в обкръжението на духовни същества, които най-малко в спомените, изпълват духовната атмосфера на тази местност.
И сякаш така е трябвало да бъде, този документ трябвало да почива на това място; тук намира място и още една необикновена история. Някога от един любител били откраднати единадесет страници от Сребърния кодекс. След дълго време неговият наследник почувствал такива угризения на съвестта, че изпратил тези страници в Упсала,така че сега те са заедно с останалите страници на първия немски превод на Библията.
към текста >>
Но наблюдението, което предприехме ще ни бъде от помощ, когато разглеждаме хода на развитието на небесните
същества
.
Ще сме принудени и по-нататък да привличаме основи за това наблюдение, но и от това ние ще видим, че ,всъщност, такива празници се явяват запазени, и какво могат да пробудят в нашата душа. И по-нататък ще се връщаме в развитието на човечеството, макар и не толкова далече, както в последната лекция, поради недостиг на време.
Но наблюдението, което предприехме ще ни бъде от помощ, когато разглеждаме хода на развитието на небесните същества.
Днес ние ще се задълбочим в миналото приблизително до средата на Атлантския период. Това е този период от време, когато предците на днешното човечество живеели на запад от Европа, между Европа и Америка, на този континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан. Земята тогава изглеждала по друг начин. Това, което днес е покрито с вода, тогава е било земя, и там са живеели предците на хората, които днес образуват европейско-азиатската човешка култура. Ако хвърлим духовен поглед на душевния живот на този допотопен атлантски народ, то душевния живот ще ни се представи съвършено различно, отколкото душевния живот на следатлантското човечество.
към текста >>
В тези цветни контури, които обкръжавали също всички живи
същества
, се изразявало нещо от вътрешния душевен живот на
същества
та, така че човек, потапяйки се в своето физическо и етерно тяло, възприемал и нещо от духовната същност на явленията, които го обкръжавали, и за разлика от днешния ден, когато той, потапяйки се сутрин в своето етерно и физическо тяло, възприема само броя на физическите предмети в техните ясни граници и цветни повърхности.
Но около средата на атлантските времена това още не е било така. Тогава живота на съзнанието на човек представлявал съществено друга картина. Когато човек сутрин се потапял в своето физическо и етерно тяло, тогава пред него излизали не тези определени и ясно разграничими образи на външния физически свят, а образите били твърде много неопределени, например така, както днес се явяват уличните фенери в гъста мъгла, като че ли обкръжени от аурата от цветна дъга. Тук имате малко сравнение, за да си съставите представа за онова, което атлантът е виждал по средата на своето развитие. Само тези цветове окръжаващи предмета, които още не били определени от ясни контури, както човек ги вижда сега, а също и звуците, звучащи от предметите, не са били още толкова сухи и скучни тонове и цветове, както днес.
В тези цветни контури, които обкръжавали също всички живи същества, се изразявало нещо от вътрешния душевен живот на съществата, така че човек, потапяйки се в своето физическо и етерно тяло, възприемал и нещо от духовната същност на явленията, които го обкръжавали, и за разлика от днешния ден, когато той, потапяйки се сутрин в своето етерно и физическо тяло, възприема само броя на физическите предмети в техните ясни граници и цветни повърхности.
И когато човек вечер е оставял физическото и етерно тяло, тогава около него не се е простирала беззвучна тишина и тъмнина. Тогава образите, които е възприемал, били за него малко по-различни, но все пак не по-слаби отколкото през деня. Разликата била само в това, че по време на дневния живот той възприемал предмети на минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Обаче, през нощта, когато човекът излизал от своето физическо и етерно тяло, тогава пространството около него се напълвало също с такива цветни образи и тонове, изходящи от всевъзможните впечатления на обонянието и вкуса от всичко, което се намирало около него. Но тези цветове и тонове, и впечатленията от топло и студено, които той възприемал, са били облекла и обвивки на духовни същества, които не са слизали до физическо въплъщение, същества, чиито имена и образи можем да получим от митовете и сагите.
към текста >>
Но тези цветове и тонове, и впечатленията от топло и студено, които той възприемал, са били облекла и обвивки на духовни
същества
, които не са слизали до физическо въплъщение,
същества
, чиито имена и образи можем да получим от митовете и сагите.
В тези цветни контури, които обкръжавали също всички живи същества, се изразявало нещо от вътрешния душевен живот на съществата, така че човек, потапяйки се в своето физическо и етерно тяло, възприемал и нещо от духовната същност на явленията, които го обкръжавали, и за разлика от днешния ден, когато той, потапяйки се сутрин в своето етерно и физическо тяло, възприема само броя на физическите предмети в техните ясни граници и цветни повърхности. И когато човек вечер е оставял физическото и етерно тяло, тогава около него не се е простирала беззвучна тишина и тъмнина. Тогава образите, които е възприемал, били за него малко по-различни, но все пак не по-слаби отколкото през деня. Разликата била само в това, че по време на дневния живот той възприемал предмети на минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Обаче, през нощта, когато човекът излизал от своето физическо и етерно тяло, тогава пространството около него се напълвало също с такива цветни образи и тонове, изходящи от всевъзможните впечатления на обонянието и вкуса от всичко, което се намирало около него.
Но тези цветове и тонове, и впечатленията от топло и студено, които той възприемал, са били облекла и обвивки на духовни същества, които не са слизали до физическо въплъщение, същества, чиито имена и образи можем да получим от митовете и сагите.
Защото митовете и сагите не са народно творчество, а спомени за видения, които са имали хората на древните времена в подобни състояния, защото тези хора възприемали духовното през деня и през нощта. Човекът действително през нощта е живял обкръжен от тези северни божествени светове, за които съобщават сагите и митовете. Один и Фрея и всички останали образи от северните саги не са измислени. Те живеели също толкова истински в духовния свят човечеството през това време, както днес човек живее в обкръжението на съвременниците си. И сагите и митовете са спомени за това, което човек е преживявал в действията си в своето сумрачно ясновидско състояние.
към текста >>
6.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вече получихме представа за това, че през времето на Стария Сатурн, когато човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние, вече е имало
същества
, които били на такова високо ниво, както човека днес; и че там имало и такива
същества
, които били на много по-високо ниво, отколкото човека днес.
Вече знаем, че човекът, какъвто се явява сега, е станал в течение на дълга еволюция, че е преминал през различни планетарни състояния, през които се е развил до днешната си висота. Ние също знаем, че в бъдеще той ще се издигне към по-висока степен на развитие.
Вече получихме представа за това, че през времето на Стария Сатурн, когато човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние, вече е имало същества, които били на такова високо ниво, както човека днес; и че там имало и такива същества, които били на много по-високо ниво, отколкото човека днес.
Ние знаем, че сега също има същества, които в настояще време са достигнали степен на развитие, която човекът ще достигне едва в бъдещето. И по този начин, можем да вдигнем поглед нагоре към някои – както се казва в окултизма – йерархии, стоящите над човека същества, всяка една от които стои на степен по-високо от предидущата. Най-близко стоящи до човека са съществата, които наричаме с езотерично християнското обозначение “Ангели”. Така за нас Ангелите се явяват същества, които още на Луната, планетарната предшественица на нашата Земя, достигнали човешко съзнание, и които сега стоят на една степен по-горе от човека. Самият човек на Юпитер ще има такова съзнание, каквото сега се явява съзнанието на съществата, наричани от нас Ангели.
към текста >>
Ние знаем, че сега също има
същества
, които в настояще време са достигнали степен на развитие, която човекът ще достигне едва в бъдещето.
Вече знаем, че човекът, какъвто се явява сега, е станал в течение на дълга еволюция, че е преминал през различни планетарни състояния, през които се е развил до днешната си висота. Ние също знаем, че в бъдеще той ще се издигне към по-висока степен на развитие. Вече получихме представа за това, че през времето на Стария Сатурн, когато човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние, вече е имало същества, които били на такова високо ниво, както човека днес; и че там имало и такива същества, които били на много по-високо ниво, отколкото човека днес.
Ние знаем, че сега също има същества, които в настояще време са достигнали степен на развитие, която човекът ще достигне едва в бъдещето.
И по този начин, можем да вдигнем поглед нагоре към някои – както се казва в окултизма – йерархии, стоящите над човека същества, всяка една от които стои на степен по-високо от предидущата. Най-близко стоящи до човека са съществата, които наричаме с езотерично християнското обозначение “Ангели”. Така за нас Ангелите се явяват същества, които още на Луната, планетарната предшественица на нашата Земя, достигнали човешко съзнание, и които сега стоят на една степен по-горе от човека. Самият човек на Юпитер ще има такова съзнание, каквото сега се явява съзнанието на съществата, наричани от нас Ангели. С това ние показахме съществата, стоящи на една степен над човека.
към текста >>
И по този начин, можем да вдигнем поглед нагоре към някои – както се казва в окултизма – йерархии, стоящите над човека
същества
, всяка една от които стои на степен по-високо от предидущата.
Вече знаем, че човекът, какъвто се явява сега, е станал в течение на дълга еволюция, че е преминал през различни планетарни състояния, през които се е развил до днешната си висота. Ние също знаем, че в бъдеще той ще се издигне към по-висока степен на развитие. Вече получихме представа за това, че през времето на Стария Сатурн, когато човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние, вече е имало същества, които били на такова високо ниво, както човека днес; и че там имало и такива същества, които били на много по-високо ниво, отколкото човека днес. Ние знаем, че сега също има същества, които в настояще време са достигнали степен на развитие, която човекът ще достигне едва в бъдещето.
И по този начин, можем да вдигнем поглед нагоре към някои – както се казва в окултизма – йерархии, стоящите над човека същества, всяка една от които стои на степен по-високо от предидущата.
Най-близко стоящи до човека са съществата, които наричаме с езотерично християнското обозначение “Ангели”. Така за нас Ангелите се явяват същества, които още на Луната, планетарната предшественица на нашата Земя, достигнали човешко съзнание, и които сега стоят на една степен по-горе от човека. Самият човек на Юпитер ще има такова съзнание, каквото сега се явява съзнанието на съществата, наричани от нас Ангели. С това ние показахме съществата, стоящи на една степен над човека. Но от някои други източници знаем също и следващите степени.
към текста >>
Най-близко стоящи до човека са
същества
та, които наричаме с езотерично християнското обозначение “Ангели”.
Вече знаем, че човекът, какъвто се явява сега, е станал в течение на дълга еволюция, че е преминал през различни планетарни състояния, през които се е развил до днешната си висота. Ние също знаем, че в бъдеще той ще се издигне към по-висока степен на развитие. Вече получихме представа за това, че през времето на Стария Сатурн, когато човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние, вече е имало същества, които били на такова високо ниво, както човека днес; и че там имало и такива същества, които били на много по-високо ниво, отколкото човека днес. Ние знаем, че сега също има същества, които в настояще време са достигнали степен на развитие, която човекът ще достигне едва в бъдещето. И по този начин, можем да вдигнем поглед нагоре към някои – както се казва в окултизма – йерархии, стоящите над човека същества, всяка една от които стои на степен по-високо от предидущата.
Най-близко стоящи до човека са съществата, които наричаме с езотерично християнското обозначение “Ангели”.
Така за нас Ангелите се явяват същества, които още на Луната, планетарната предшественица на нашата Земя, достигнали човешко съзнание, и които сега стоят на една степен по-горе от човека. Самият човек на Юпитер ще има такова съзнание, каквото сега се явява съзнанието на съществата, наричани от нас Ангели. С това ние показахме съществата, стоящи на една степен над човека. Но от някои други източници знаем също и следващите степени.
към текста >>
Така за нас Ангелите се явяват
същества
, които още на Луната, планетарната предшественица на нашата Земя, достигнали човешко съзнание, и които сега стоят на една степен по-горе от човека.
Ние също знаем, че в бъдеще той ще се издигне към по-висока степен на развитие. Вече получихме представа за това, че през времето на Стария Сатурн, когато човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние, вече е имало същества, които били на такова високо ниво, както човека днес; и че там имало и такива същества, които били на много по-високо ниво, отколкото човека днес. Ние знаем, че сега също има същества, които в настояще време са достигнали степен на развитие, която човекът ще достигне едва в бъдещето. И по този начин, можем да вдигнем поглед нагоре към някои – както се казва в окултизма – йерархии, стоящите над човека същества, всяка една от които стои на степен по-високо от предидущата. Най-близко стоящи до човека са съществата, които наричаме с езотерично християнското обозначение “Ангели”.
Така за нас Ангелите се явяват същества, които още на Луната, планетарната предшественица на нашата Земя, достигнали човешко съзнание, и които сега стоят на една степен по-горе от човека.
Самият човек на Юпитер ще има такова съзнание, каквото сега се явява съзнанието на съществата, наричани от нас Ангели. С това ние показахме съществата, стоящи на една степен над човека. Но от някои други източници знаем също и следващите степени.
към текста >>
Самият човек на Юпитер ще има такова съзнание, каквото сега се явява съзнанието на
същества
та, наричани от нас Ангели.
Вече получихме представа за това, че през времето на Стария Сатурн, когато човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние, вече е имало същества, които били на такова високо ниво, както човека днес; и че там имало и такива същества, които били на много по-високо ниво, отколкото човека днес. Ние знаем, че сега също има същества, които в настояще време са достигнали степен на развитие, която човекът ще достигне едва в бъдещето. И по този начин, можем да вдигнем поглед нагоре към някои – както се казва в окултизма – йерархии, стоящите над човека същества, всяка една от които стои на степен по-високо от предидущата. Най-близко стоящи до човека са съществата, които наричаме с езотерично християнското обозначение “Ангели”. Така за нас Ангелите се явяват същества, които още на Луната, планетарната предшественица на нашата Земя, достигнали човешко съзнание, и които сега стоят на една степен по-горе от човека.
Самият човек на Юпитер ще има такова съзнание, каквото сега се явява съзнанието на съществата, наричани от нас Ангели.
С това ние показахме съществата, стоящи на една степен над човека. Но от някои други източници знаем също и следващите степени.
към текста >>
С това ние показахме
същества
та, стоящи на една степен над човека.
Ние знаем, че сега също има същества, които в настояще време са достигнали степен на развитие, която човекът ще достигне едва в бъдещето. И по този начин, можем да вдигнем поглед нагоре към някои – както се казва в окултизма – йерархии, стоящите над човека същества, всяка една от които стои на степен по-високо от предидущата. Най-близко стоящи до човека са съществата, които наричаме с езотерично християнското обозначение “Ангели”. Така за нас Ангелите се явяват същества, които още на Луната, планетарната предшественица на нашата Земя, достигнали човешко съзнание, и които сега стоят на една степен по-горе от човека. Самият човек на Юпитер ще има такова съзнание, каквото сега се явява съзнанието на съществата, наричани от нас Ангели.
С това ние показахме съществата, стоящи на една степен над човека.
Но от някои други източници знаем също и следващите степени.
към текста >>
Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни
същества
, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н.
Знаем, че над Ангелите стоят Архангелите, след това Архаите; по-нататък Власти или Откровения, Екскурзии; след тях така наречените Сили, Господства, Динамис; по-нататък Престоли, Херувими и Серафими. Едва тогава – зад пределите на Серафимите – бихме могли да говорим за това, което в християнски смисъл се нарича Бог.
Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н.
И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: “Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни същества, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога! ” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи.
към текста >>
И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: “Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни
същества
, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога!
Знаем, че над Ангелите стоят Архангелите, след това Архаите; по-нататък Власти или Откровения, Екскурзии; след тях така наречените Сили, Господства, Динамис; по-нататък Престоли, Херувими и Серафими. Едва тогава – зад пределите на Серафимите – бихме могли да говорим за това, което в християнски смисъл се нарича Бог. Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н.
И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: “Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни същества, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога!
” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи.
към текста >>
” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези
същества
наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези
същества
и за техните задачи.
Знаем, че над Ангелите стоят Архангелите, след това Архаите; по-нататък Власти или Откровения, Екскурзии; след тях така наречените Сили, Господства, Динамис; по-нататък Престоли, Херувими и Серафими. Едва тогава – зад пределите на Серафимите – бихме могли да говорим за това, което в християнски смисъл се нарича Бог. Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н. И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: “Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни същества, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога!
” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи.
към текста >>
Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските
същества
?
Първо, ще се опитаме да си съставим представа за Ангелите. По-лесно бихме могли да направим това, ако си припомним, че човекът в своето външно физично съзнание обхваща четири природни царства, които, така да се каже, той може да възприема: минерално, растително, животинско и собственото си човешкото царство; така че от гледна точка на неговото съдържание, ние можем да опишем човешкото съзнание като такова, което обхваща тези четири възприемаеми външни царства. Всичко, което човек възприема чрез сетивните си органи непосредствено, така или иначе принадлежи към тези четири царства.
Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества?
– ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя като по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство. Съзнанието на Ангелите не достига областта, където се намират камъните и минералите. Но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас. Затова можем да кажем, че Ангелите възприемат със своето съзнание също четири царства: царството на растенията, царството на животните, на човешките същества и царството на Ангелите. Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н.
към текста >>
Но в това съзнание се намират растителните
същества
, животинските
същества
, човешките
същества
и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас.
По-лесно бихме могли да направим това, ако си припомним, че човекът в своето външно физично съзнание обхваща четири природни царства, които, така да се каже, той може да възприема: минерално, растително, животинско и собственото си човешкото царство; така че от гледна точка на неговото съдържание, ние можем да опишем човешкото съзнание като такова, което обхваща тези четири възприемаеми външни царства. Всичко, което човек възприема чрез сетивните си органи непосредствено, така или иначе принадлежи към тези четири царства. Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества? – ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя като по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство. Съзнанието на Ангелите не достига областта, където се намират камъните и минералите.
Но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас.
Затова можем да кажем, че Ангелите възприемат със своето съзнание също четири царства: царството на растенията, царството на животните, на човешките същества и царството на Ангелите. Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н. Затова те не възприемат физическото царство. Те имат етерно тяло за своята най-нисша същност. Благодарение на това те имат известно сродство с растенията.
към текста >>
Затова можем да кажем, че Ангелите възприемат със своето съзнание също четири царства: царството на растенията, царството на животните, на човешките
същества
и царството на Ангелите.
Всичко, което човек възприема чрез сетивните си органи непосредствено, така или иначе принадлежи към тези четири царства. Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества? – ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя като по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство. Съзнанието на Ангелите не достига областта, където се намират камъните и минералите. Но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас.
Затова можем да кажем, че Ангелите възприемат със своето съзнание също четири царства: царството на растенията, царството на животните, на човешките същества и царството на Ангелите.
Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н. Затова те не възприемат физическото царство. Те имат етерно тяло за своята най-нисша същност. Благодарение на това те имат известно сродство с растенията. Там където има минерали, те възприемат пустота, абсолютно по същия начин, както описахме това във връзка с деваканното състояние на човека, който също като пустота възприема това пространство, което тук на Земята е изпълнено с минерали.
към текста >>
И доколкото съзнанието на Ангелите е такова, Ангелите сега се явяват действително ръководители на хората, техните възпитатели, които ги подготвят, и съществува тясна връзка между това, което постепенно се развива в човека и това, което се явява като задача на тези Ангелски
същества
.
Но ние знаем, че също и хората са в такива отношения помежду си, че едни ръководят, а други се явяват ръководени. Имам в предвид не нещо по-различно от отношението деца и възрастни-възпитатели. Децата трябва да се ръководят докато не станат толкова зрели, като възрастните възпитатели. В своето днешно развитие хората съзряват до съзнанието Юпитер. То ще бъде подобно на това, което сега имат Ангелите.
И доколкото съзнанието на Ангелите е такова, Ангелите сега се явяват действително ръководители на хората, техните възпитатели, които ги подготвят, и съществува тясна връзка между това, което постепенно се развива в човека и това, което се явява като задача на тези Ангелски същества.
Но какво се образува в човека към края на неговото земно битие? За това вече често сме говорили. Ние говорихме, че човекът има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и че сега е стигнал до това, постепенно да преобразува своето астрално тяло в Дух-Себе. И макар човекът да работи и над други свои членове, същественото в земното развитие е да се развие напълно Духът-Себе. Ангелите развили в себе си Духът-Себе; той е бил развит в тях, когато е започнало битието на Земята.
към текста >>
И
същества
та, които ръководят човека, участващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези
същества
всъщност са Ангелите.
непрекъснато работят с помощта на тези сили, които действат във физическото, точно така те въздействат на Девакан с помощта на тези сили, които преобразуват облика на Земята; следователно, също и растителното и животинското царства. Затова в следващата си инкарнация, човекът открива Земята, в съвсем различен вид, така че той винаги изживява нещо ново. Та нали ние не напразно сме се родили в нова инкарнация, а за това, да изживеем нещо ново. Самият човек спомага да се преобрази Земята; но не може да направи това без ръководство. Той не може да определя следващите инкарнации; понеже тогава няма да му е нужно да преживява това, което трябва да стане едва в бъдещето.
И съществата, които ръководят човека, участващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите.
Те не могат да участват в работата на минералите, над твърдата земна кора; понеже тяхното съзнание не достига долу до минералите. Но те напълно достигат до растителното царство, което Земята носи в себе си. Там могат, макар и не творчески, но все пак преобразувайки, да действат.
към текста >>
Това са
същества
, които установяват съзвучие между отделната човешка индивидуалност и хода на земното развитие, до тогава до когато, вече в края на земното развитие, човекът достига възможността да смени своя Ангел, тъй като той самият ще има такова съзнание, каквото има у Ангела днес.
И в действителност нещата са такива, че заедно с всяка една човешка индивидуалност действа ангелско същество, което води и направлява човека в неговата работа за развитието на Духа-Себе в астралното тяло. За това в някои части на християнското учение се говори за ангели-хранители на хората. Тази представа всъщност напълно отговаря на реалността.
Това са същества, които установяват съзвучие между отделната човешка индивидуалност и хода на земното развитие, до тогава до когато, вече в края на земното развитие, човекът достига възможността да смени своя Ангел, тъй като той самият ще има такова съзнание, каквото има у Ангела днес.
към текста >>
Тези
същества
също имат значителна мисия, и вие, разбира се, ще разберете, че те имат съзнание превишаващо на две степени човешкото съзнание, и че тяхната мисия може да бъде много висша.
С царството на животните те имат още допирни точки, те възприемат животинското царство. Те нямат етерно тяло, и като техен нисш член се явява астралното тяло. Животните също имат астрално тяло, за това Архангелите въздействуват на астрално ниво на животните. След това те възприемат човешкото царство, царството на Ангелите и тяхното собствено царство. Това, на което казват “аз”, което за тях е същото,което за човека е човешкото “Аз” – това е царството на Архангелите.
Тези същества също имат значителна мисия, и вие, разбира се, ще разберете, че те имат съзнание превишаващо на две степени човешкото съзнание, и че тяхната мисия може да бъде много висша.
Понеже съзнанието на Архангелите е толкова извисено, че те имат изцяло развит Дух-Живот, Будхи, и затова ръководят и направляват в земната еволюция от висотата, която съответства на Дух-Живот, Будхи. Изразява се в това, че Архангелите се явяват вождове и ръководители на цели народи. Това, което се нарича дух на народа и което се явява обединяващо за народите, това наистина е някакъв Архангел. И ще ви стане също ясно, че народите, които са съхранили още съзнанието за тези духовни връзки, не са гледали направо във Висшата Божествена Същност, а са се обръщали, така да се каже, към по-близките същества, които са ги водели и направлявали.
към текста >>
И ще ви стане също ясно, че народите, които са съхранили още съзнанието за тези духовни връзки, не са гледали направо във Висшата Божествена Същност, а са се обръщали, така да се каже, към по-близките
същества
, които са ги водели и направлявали.
Това, на което казват “аз”, което за тях е същото,което за човека е човешкото “Аз” – това е царството на Архангелите. Тези същества също имат значителна мисия, и вие, разбира се, ще разберете, че те имат съзнание превишаващо на две степени човешкото съзнание, и че тяхната мисия може да бъде много висша. Понеже съзнанието на Архангелите е толкова извисено, че те имат изцяло развит Дух-Живот, Будхи, и затова ръководят и направляват в земната еволюция от висотата, която съответства на Дух-Живот, Будхи. Изразява се в това, че Архангелите се явяват вождове и ръководители на цели народи. Това, което се нарича дух на народа и което се явява обединяващо за народите, това наистина е някакъв Архангел.
И ще ви стане също ясно, че народите, които са съхранили още съзнанието за тези духовни връзки, не са гледали направо във Висшата Божествена Същност, а са се обръщали, така да се каже, към по-близките същества, които са ги водели и направлявали.
към текста >>
Другите духовни
същества
от тази степен, имат от своя страна, друга задача.
Другите духовни същества от тази степен, имат от своя страна, друга задача.
Така, например, в основата на цялото световно развитие, на цялата мирова еволюция, наистина лежат сбор от сили, които се направляват от някои същества. Имало е Архангел – в древността са го наричали Суриел – чиято задача била да изтребва особено разпространени пороци на някои градове или цяла страна и да ги преобразува в добродетели. Който знае за тези връзки, от тук ще види, че това, което се нарича с общата абстрактна дума “провидение”, всъщност представлява съответно ръководство. Ако ние се стараем добре да разберем духовните светове, то не можем да се задоволяваме с общи абстракции, а трябва да навлезем в тези подробности. Тъй като висшите същности, които човек може да си представи само в смътно предчувствие, ръководят с помощта на тези посреднически същества в хода на мировото развитие.
към текста >>
Така, например, в основата на цялото световно развитие, на цялата мирова еволюция, наистина лежат сбор от сили, които се направляват от някои
същества
.
Другите духовни същества от тази степен, имат от своя страна, друга задача.
Така, например, в основата на цялото световно развитие, на цялата мирова еволюция, наистина лежат сбор от сили, които се направляват от някои същества.
Имало е Архангел – в древността са го наричали Суриел – чиято задача била да изтребва особено разпространени пороци на някои градове или цяла страна и да ги преобразува в добродетели. Който знае за тези връзки, от тук ще види, че това, което се нарича с общата абстрактна дума “провидение”, всъщност представлява съответно ръководство. Ако ние се стараем добре да разберем духовните светове, то не можем да се задоволяваме с общи абстракции, а трябва да навлезем в тези подробности. Тъй като висшите същности, които човек може да си представи само в смътно предчувствие, ръководят с помощта на тези посреднически същества в хода на мировото развитие. Така се развиват различните задачи на отделните Архангели.
към текста >>
Тъй като висшите същности, които човек може да си представи само в смътно предчувствие, ръководят с помощта на тези посреднически
същества
в хода на мировото развитие.
Другите духовни същества от тази степен, имат от своя страна, друга задача. Така, например, в основата на цялото световно развитие, на цялата мирова еволюция, наистина лежат сбор от сили, които се направляват от някои същества. Имало е Архангел – в древността са го наричали Суриел – чиято задача била да изтребва особено разпространени пороци на някои градове или цяла страна и да ги преобразува в добродетели. Който знае за тези връзки, от тук ще види, че това, което се нарича с общата абстрактна дума “провидение”, всъщност представлява съответно ръководство. Ако ние се стараем добре да разберем духовните светове, то не можем да се задоволяваме с общи абстракции, а трябва да навлезем в тези подробности.
Тъй като висшите същности, които човек може да си представи само в смътно предчувствие, ръководят с помощта на тези посреднически същества в хода на мировото развитие.
Така се развиват различните задачи на отделните Архангели.
към текста >>
Тези
същества
са още по-възвишени, чиито съзнание вече не слиза долу до животните; когато посветеният се издига до общение с Архаите то от своето човешко съзнание той не им съобщава, какви са образите на животните на Земята, тъй като те самите със своето съзнание достигат само до човека.
Сега, да преминем към йерархията на Архаите.
Тези същества са още по-възвишени, чиито съзнание вече не слиза долу до животните; когато посветеният се издига до общение с Архаите то от своето човешко съзнание той не им съобщава, какви са образите на животните на Земята, тъй като те самите със своето съзнание достигат само до човека.
След това те познават царството на Ангелите, царството на Архангелите и своето собствено царство, където казват за себе си “Аз”. Човекът е низша йерархия, която те възприемат. Каквото за човека се явява камъка, минералното царство, това за Архаите се явява човекът; най-нисшият свят. Вече казахме, че те от много голяма висота направляват развитието на човечеството. Има хора, които тук или там чувстват, че съществува един вид “Дух на Времето”, който се явява различен за различните епохи.
към текста >>
Аз също мога да кажа, че по различно време, от всяка йерархия изостават известни
същества
, които не могат да се издигнат така далече, като другите, които, така да се каже, се задържат в мировото развитие.
Аз също мога да кажа, че по различно време, от всяка йерархия изостават известни същества, които не могат да се издигнат така далече, като другите, които, така да се каже, се задържат в мировото развитие.
И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите. Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи. Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти. Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали. И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти.
към текста >>
И вие лесно можете да си представите, че има
същества
, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите.
Аз също мога да кажа, че по различно време, от всяка йерархия изостават известни същества, които не могат да се издигнат така далече, като другите, които, така да се каже, се задържат в мировото развитие.
И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите.
Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи. Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти. Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали. И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти. И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят.
към текста >>
И дори хората, които желаят да признаят другите духовни
същества
, не желаят да признаят реалността на сатаната;те я отричат.
Повърхностно се явява това, че вие слушате сега за сатаната, не само от материално настроените хора, но също и от тези, в които влизат още известни древни представи и които, все пак, разбират тези представи грешно: тъй като отдавна за сатаната се говори с насмешка.
И дори хората, които желаят да признаят другите духовни същества, не желаят да признаят реалността на сатаната;те я отричат.
Това идва от средните векове когато хората имали твърде странни представи за сатаната и казвали: всъщност, той е изостанал дух от порядъка на Властите; и бидейки дух от порядъка на Властите той е изостанал. Къде трябва да търсим духовете от йерархията на Властите? Те се проявяват в това, че откриват себе си в света като дух. Сатаната са го наричали дух на тъмнината и предполагали, че тъмнината е само отрицание на светлината. Светлината е реална, а тъмнината е нереална.
към текста >>
Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните
същества
, която е включен човекът, доколкото в нея участват Ангелите, Архангелите, Архаите и Властите.
Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос. Другият път можем да се възползваме от случая, за да разгледаме това, което може да се каже за “Престолите” и т.н.
Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните същества, която е включен човекът, доколкото в нея участват Ангелите, Архангелите, Архаите и Властите.
към текста >>
7.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Днешното обсъждане засяга темата, която ще ни запознае със
същества
та, които стоят, така да се каже, по-ниско от нас, когато ние разглеждаме себе си като духовни
същества
, и чието описание в нашите предишни разглеждания играеше незначителна роля.
Днешното обсъждане засяга темата, която ще ни запознае със съществата, които стоят, така да се каже, по-ниско от нас, когато ние разглеждаме себе си като духовни същества, и чието описание в нашите предишни разглеждания играеше незначителна роля.
При всичките наши теософски изследвания ние, естествено, поставяхме човекът като микрокосмос в центъра на нашето внимание. Но, за да разберем човека, за да опознаем неговата еволюция, ние в повечето случаи вдигахме поглед от човека към другите същества, към висшите духовни същества, които в еволюцията на нашата земна планета са играли преди такава роля, каквато по отношение на нашата Земя играе сега човекът. Ние виждаме, че нашата Земя, преди да встъпи в сегашното си състояние, е била такава, че ние свикнахме да я наричаме Старата Луна, и ние осъзнахме, че известни духовни същества, които сега стоят над човека, които имат способности, които човекът ще придобие едва в бъдещето състояние на Земята, са били тогава на Луната на степен човечество, които стоят на две степени над човека, Архангелите или Духовете на Огъня, те са преминали човешката степен на Стария Сатурн, точно като Азурите, Духовете на Личността, Архаите, превишаващи днес с добро или зло човека, преминали човешката степен на Стария Сатурн. Така в потока на времето ние разгледахме цял ред същества, които са взели участие в развитието на живот ни и цялото битие. Ние научихме за същества, към които до известна степен бяхме длъжни да вдигнем поглед нагоре.
към текста >>
Но, за да разберем човека, за да опознаем неговата еволюция, ние в повечето случаи вдигахме поглед от човека към другите
същества
, към висшите духовни
същества
, които в еволюцията на нашата земна планета са играли преди такава роля, каквато по отношение на нашата Земя играе сега човекът.
Днешното обсъждане засяга темата, която ще ни запознае със съществата, които стоят, така да се каже, по-ниско от нас, когато ние разглеждаме себе си като духовни същества, и чието описание в нашите предишни разглеждания играеше незначителна роля. При всичките наши теософски изследвания ние, естествено, поставяхме човекът като микрокосмос в центъра на нашето внимание.
Но, за да разберем човека, за да опознаем неговата еволюция, ние в повечето случаи вдигахме поглед от човека към другите същества, към висшите духовни същества, които в еволюцията на нашата земна планета са играли преди такава роля, каквато по отношение на нашата Земя играе сега човекът.
Ние виждаме, че нашата Земя, преди да встъпи в сегашното си състояние, е била такава, че ние свикнахме да я наричаме Старата Луна, и ние осъзнахме, че известни духовни същества, които сега стоят над човека, които имат способности, които човекът ще придобие едва в бъдещето състояние на Земята, са били тогава на Луната на степен човечество, които стоят на две степени над човека, Архангелите или Духовете на Огъня, те са преминали човешката степен на Стария Сатурн, точно като Азурите, Духовете на Личността, Архаите, превишаващи днес с добро или зло човека, преминали човешката степен на Стария Сатурн. Така в потока на времето ние разгледахме цял ред същества, които са взели участие в развитието на живот ни и цялото битие. Ние научихме за същества, към които до известна степен бяхме длъжни да вдигнем поглед нагоре. За този, който съзерцава тези неща ясновидски, открива големи различия между тези същества и човека.
към текста >>
Ние виждаме, че нашата Земя, преди да встъпи в сегашното си състояние, е била такава, че ние свикнахме да я наричаме Старата Луна, и ние осъзнахме, че известни духовни
същества
, които сега стоят над човека, които имат способности, които човекът ще придобие едва в бъдещето състояние на Земята, са били тогава на Луната на степен човечество, които стоят на две степени над човека, Архангелите или Духовете на Огъня, те са преминали човешката степен на Стария Сатурн, точно като Азурите, Духовете на Личността, Архаите, превишаващи днес с добро или зло човека, преминали човешката степен на Стария Сатурн.
Днешното обсъждане засяга темата, която ще ни запознае със съществата, които стоят, така да се каже, по-ниско от нас, когато ние разглеждаме себе си като духовни същества, и чието описание в нашите предишни разглеждания играеше незначителна роля. При всичките наши теософски изследвания ние, естествено, поставяхме човекът като микрокосмос в центъра на нашето внимание. Но, за да разберем човека, за да опознаем неговата еволюция, ние в повечето случаи вдигахме поглед от човека към другите същества, към висшите духовни същества, които в еволюцията на нашата земна планета са играли преди такава роля, каквато по отношение на нашата Земя играе сега човекът.
Ние виждаме, че нашата Земя, преди да встъпи в сегашното си състояние, е била такава, че ние свикнахме да я наричаме Старата Луна, и ние осъзнахме, че известни духовни същества, които сега стоят над човека, които имат способности, които човекът ще придобие едва в бъдещето състояние на Земята, са били тогава на Луната на степен човечество, които стоят на две степени над човека, Архангелите или Духовете на Огъня, те са преминали човешката степен на Стария Сатурн, точно като Азурите, Духовете на Личността, Архаите, превишаващи днес с добро или зло човека, преминали човешката степен на Стария Сатурн.
Така в потока на времето ние разгледахме цял ред същества, които са взели участие в развитието на живот ни и цялото битие. Ние научихме за същества, към които до известна степен бяхме длъжни да вдигнем поглед нагоре. За този, който съзерцава тези неща ясновидски, открива големи различия между тези същества и човека.
към текста >>
Така в потока на времето ние разгледахме цял ред
същества
, които са взели участие в развитието на живот ни и цялото битие.
Днешното обсъждане засяга темата, която ще ни запознае със съществата, които стоят, така да се каже, по-ниско от нас, когато ние разглеждаме себе си като духовни същества, и чието описание в нашите предишни разглеждания играеше незначителна роля. При всичките наши теософски изследвания ние, естествено, поставяхме човекът като микрокосмос в центъра на нашето внимание. Но, за да разберем човека, за да опознаем неговата еволюция, ние в повечето случаи вдигахме поглед от човека към другите същества, към висшите духовни същества, които в еволюцията на нашата земна планета са играли преди такава роля, каквато по отношение на нашата Земя играе сега човекът. Ние виждаме, че нашата Земя, преди да встъпи в сегашното си състояние, е била такава, че ние свикнахме да я наричаме Старата Луна, и ние осъзнахме, че известни духовни същества, които сега стоят над човека, които имат способности, които човекът ще придобие едва в бъдещето състояние на Земята, са били тогава на Луната на степен човечество, които стоят на две степени над човека, Архангелите или Духовете на Огъня, те са преминали човешката степен на Стария Сатурн, точно като Азурите, Духовете на Личността, Архаите, превишаващи днес с добро или зло човека, преминали човешката степен на Стария Сатурн.
Така в потока на времето ние разгледахме цял ред същества, които са взели участие в развитието на живот ни и цялото битие.
Ние научихме за същества, към които до известна степен бяхме длъжни да вдигнем поглед нагоре. За този, който съзерцава тези неща ясновидски, открива големи различия между тези същества и човека.
към текста >>
Ние научихме за
същества
, към които до известна степен бяхме длъжни да вдигнем поглед нагоре.
Днешното обсъждане засяга темата, която ще ни запознае със съществата, които стоят, така да се каже, по-ниско от нас, когато ние разглеждаме себе си като духовни същества, и чието описание в нашите предишни разглеждания играеше незначителна роля. При всичките наши теософски изследвания ние, естествено, поставяхме човекът като микрокосмос в центъра на нашето внимание. Но, за да разберем човека, за да опознаем неговата еволюция, ние в повечето случаи вдигахме поглед от човека към другите същества, към висшите духовни същества, които в еволюцията на нашата земна планета са играли преди такава роля, каквато по отношение на нашата Земя играе сега човекът. Ние виждаме, че нашата Земя, преди да встъпи в сегашното си състояние, е била такава, че ние свикнахме да я наричаме Старата Луна, и ние осъзнахме, че известни духовни същества, които сега стоят над човека, които имат способности, които човекът ще придобие едва в бъдещето състояние на Земята, са били тогава на Луната на степен човечество, които стоят на две степени над човека, Архангелите или Духовете на Огъня, те са преминали човешката степен на Стария Сатурн, точно като Азурите, Духовете на Личността, Архаите, превишаващи днес с добро или зло човека, преминали човешката степен на Стария Сатурн. Така в потока на времето ние разгледахме цял ред същества, които са взели участие в развитието на живот ни и цялото битие.
Ние научихме за същества, към които до известна степен бяхме длъжни да вдигнем поглед нагоре.
За този, който съзерцава тези неща ясновидски, открива големи различия между тези същества и човека.
към текста >>
За този, който съзерцава тези неща ясновидски, открива големи различия между тези
същества
и човека.
При всичките наши теософски изследвания ние, естествено, поставяхме човекът като микрокосмос в центъра на нашето внимание. Но, за да разберем човека, за да опознаем неговата еволюция, ние в повечето случаи вдигахме поглед от човека към другите същества, към висшите духовни същества, които в еволюцията на нашата земна планета са играли преди такава роля, каквато по отношение на нашата Земя играе сега човекът. Ние виждаме, че нашата Земя, преди да встъпи в сегашното си състояние, е била такава, че ние свикнахме да я наричаме Старата Луна, и ние осъзнахме, че известни духовни същества, които сега стоят над човека, които имат способности, които човекът ще придобие едва в бъдещето състояние на Земята, са били тогава на Луната на степен човечество, които стоят на две степени над човека, Архангелите или Духовете на Огъня, те са преминали човешката степен на Стария Сатурн, точно като Азурите, Духовете на Личността, Архаите, превишаващи днес с добро или зло човека, преминали човешката степен на Стария Сатурн. Така в потока на времето ние разгледахме цял ред същества, които са взели участие в развитието на живот ни и цялото битие. Ние научихме за същества, към които до известна степен бяхме длъжни да вдигнем поглед нагоре.
За този, който съзерцава тези неща ясновидски, открива големи различия между тези същества и човека.
към текста >>
Но ако от човека издигнем поглед към висшите
същества
, за които говорихме тук, то можем да кажем, че те се отличават от него с отсъствието на най-грубата телестност.
Но ако от човека издигнем поглед към висшите същества, за които говорихме тук, то можем да кажем, че те се отличават от него с отсъствието на най-грубата телестност.
За това не можем да видим груба, възприемаща се телестност. Ако разглеждаме, например, лунния Питрис или Ангелите, както ги наричаме съгласно християнската езотерика, то тези същества, които са преминали своята човешка степен на Луната, сега са се издигнали по-нагоре. Не трябва да им се приписва никаква груба телесност, каквато има при човека. Напротив, те имат сега вече висши духовни членове, които човекът още не е развил в себе си, така че можем да кажем: те всъщност са дух и душа, за разлика от човека, който е тричленно същество: дух, душа и тяло. По този начин, ние бяхме заети с разглеждането на такива същества в Космоса, които не са всъщност хора, имащи тяло, душа и дух, но които стоят над човека и имат дух и душа.
към текста >>
Ако разглеждаме, например, лунния Питрис или Ангелите, както ги наричаме съгласно християнската езотерика, то тези
същества
, които са преминали своята човешка степен на Луната, сега са се издигнали по-нагоре.
Но ако от човека издигнем поглед към висшите същества, за които говорихме тук, то можем да кажем, че те се отличават от него с отсъствието на най-грубата телестност. За това не можем да видим груба, възприемаща се телестност.
Ако разглеждаме, например, лунния Питрис или Ангелите, както ги наричаме съгласно християнската езотерика, то тези същества, които са преминали своята човешка степен на Луната, сега са се издигнали по-нагоре.
Не трябва да им се приписва никаква груба телесност, каквато има при човека. Напротив, те имат сега вече висши духовни членове, които човекът още не е развил в себе си, така че можем да кажем: те всъщност са дух и душа, за разлика от човека, който е тричленно същество: дух, душа и тяло. По този начин, ние бяхме заети с разглеждането на такива същества в Космоса, които не са всъщност хора, имащи тяло, душа и дух, но които стоят над човека и имат дух и душа.
към текста >>
По този начин, ние бяхме заети с разглеждането на такива
същества
в Космоса, които не са всъщност хора, имащи тяло, душа и дух, но които стоят над човека и имат дух и душа.
Но ако от човека издигнем поглед към висшите същества, за които говорихме тук, то можем да кажем, че те се отличават от него с отсъствието на най-грубата телестност. За това не можем да видим груба, възприемаща се телестност. Ако разглеждаме, например, лунния Питрис или Ангелите, както ги наричаме съгласно християнската езотерика, то тези същества, които са преминали своята човешка степен на Луната, сега са се издигнали по-нагоре. Не трябва да им се приписва никаква груба телесност, каквато има при човека. Напротив, те имат сега вече висши духовни членове, които човекът още не е развил в себе си, така че можем да кажем: те всъщност са дух и душа, за разлика от човека, който е тричленно същество: дух, душа и тяло.
По този начин, ние бяхме заети с разглеждането на такива същества в Космоса, които не са всъщност хора, имащи тяло, душа и дух, но които стоят над човека и имат дух и душа.
към текста >>
Но за окултният наблюдател на света, наистина има други
същества
, които макар и да остават напълно скрити в съвременната фаза на човешкото развитие, но не в по-малка степен играят роля в еволюцията на Космоса.
Но за окултният наблюдател на света, наистина има други същества, които макар и да остават напълно скрити в съвременната фаза на човешкото развитие, но не в по-малка степен играят роля в еволюцията на Космоса.
А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и душа. От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива същества; това са животните. Те имат тяло и душа. Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа. Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността.
към текста >>
А именно, има
същества
, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух;
същества
, които преди всичко се състоят от тяло и душа.
Но за окултният наблюдател на света, наистина има други същества, които макар и да остават напълно скрити в съвременната фаза на човешкото развитие, но не в по-малка степен играят роля в еволюцията на Космоса.
А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и душа.
От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива същества; това са животните. Те имат тяло и душа. Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа. Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността. Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената.
към текста >>
От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива
същества
; това са животните.
Но за окултният наблюдател на света, наистина има други същества, които макар и да остават напълно скрити в съвременната фаза на човешкото развитие, но не в по-малка степен играят роля в еволюцията на Космоса. А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и душа.
От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива същества; това са животните.
Те имат тяло и душа. Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа. Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността. Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената. Това същото е за животните и техния групов Аз.
към текста >>
Но има и други
същества
, които също имат само тяло и душа и които не са видими за физическо разглеждане.
Но има и други същества, които също имат само тяло и душа и които не са видими за физическо разглеждане.
Тях в различните теософски учения ги наричат “елементарни духове”. Това наименование се явява съвършено неподходящо, тъй като се споменава онова, което нямат, тези същества нямат дух. По-добре да се наричат елементарни същества. Защо е невидимо тяхното тяло ще научим за по време на днешното разглеждане. Предварително приемете като един вид определение, че тези същества в известен смисъл се състоят от тяло и душа.
към текста >>
Това наименование се явява съвършено неподходящо, тъй като се споменава онова, което нямат, тези
същества
нямат дух.
Но има и други същества, които също имат само тяло и душа и които не са видими за физическо разглеждане. Тях в различните теософски учения ги наричат “елементарни духове”.
Това наименование се явява съвършено неподходящо, тъй като се споменава онова, което нямат, тези същества нямат дух.
По-добре да се наричат елементарни същества. Защо е невидимо тяхното тяло ще научим за по време на днешното разглеждане. Предварително приемете като един вид определение, че тези същества в известен смисъл се състоят от тяло и душа. Разбира се в нашето просветено време, тези същества се отричат, тъй като човекът в сегашната си фаза на развитие не може да ги възприема. Този, който иска да ги възприеме, трябва да достигне известна степен ясновидско съзнание.
към текста >>
По-добре да се наричат елементарни
същества
.
Но има и други същества, които също имат само тяло и душа и които не са видими за физическо разглеждане. Тях в различните теософски учения ги наричат “елементарни духове”. Това наименование се явява съвършено неподходящо, тъй като се споменава онова, което нямат, тези същества нямат дух.
По-добре да се наричат елементарни същества.
Защо е невидимо тяхното тяло ще научим за по време на днешното разглеждане. Предварително приемете като един вид определение, че тези същества в известен смисъл се състоят от тяло и душа. Разбира се в нашето просветено време, тези същества се отричат, тъй като човекът в сегашната си фаза на развитие не може да ги възприема. Този, който иска да ги възприеме, трябва да достигне известна степен ясновидско съзнание. Но когато нещо не може да се възприеме, това не означава, че то е недействително.
към текста >>
Предварително приемете като един вид определение, че тези
същества
в известен смисъл се състоят от тяло и душа.
Но има и други същества, които също имат само тяло и душа и които не са видими за физическо разглеждане. Тях в различните теософски учения ги наричат “елементарни духове”. Това наименование се явява съвършено неподходящо, тъй като се споменава онова, което нямат, тези същества нямат дух. По-добре да се наричат елементарни същества. Защо е невидимо тяхното тяло ще научим за по време на днешното разглеждане.
Предварително приемете като един вид определение, че тези същества в известен смисъл се състоят от тяло и душа.
Разбира се в нашето просветено време, тези същества се отричат, тъй като човекът в сегашната си фаза на развитие не може да ги възприема. Този, който иска да ги възприеме, трябва да достигне известна степен ясновидско съзнание. Но когато нещо не може да се възприеме, това не означава, че то е недействително. Дейността на тези същества, имащи тяло и душа, несъмнено се проявява в нашия свят. Това, което те правят е напълно възприемаемо, но не и те самите.
към текста >>
Разбира се в нашето просветено време, тези
същества
се отричат, тъй като човекът в сегашната си фаза на развитие не може да ги възприема.
Тях в различните теософски учения ги наричат “елементарни духове”. Това наименование се явява съвършено неподходящо, тъй като се споменава онова, което нямат, тези същества нямат дух. По-добре да се наричат елементарни същества. Защо е невидимо тяхното тяло ще научим за по време на днешното разглеждане. Предварително приемете като един вид определение, че тези същества в известен смисъл се състоят от тяло и душа.
Разбира се в нашето просветено време, тези същества се отричат, тъй като човекът в сегашната си фаза на развитие не може да ги възприема.
Този, който иска да ги възприеме, трябва да достигне известна степен ясновидско съзнание. Но когато нещо не може да се възприеме, това не означава, че то е недействително. Дейността на тези същества, имащи тяло и душа, несъмнено се проявява в нашия свят. Това, което те правят е напълно възприемаемо, но не и те самите.
към текста >>
Дейността на тези
същества
, имащи тяло и душа, несъмнено се проявява в нашия свят.
Защо е невидимо тяхното тяло ще научим за по време на днешното разглеждане. Предварително приемете като един вид определение, че тези същества в известен смисъл се състоят от тяло и душа. Разбира се в нашето просветено време, тези същества се отричат, тъй като човекът в сегашната си фаза на развитие не може да ги възприема. Този, който иска да ги възприеме, трябва да достигне известна степен ясновидско съзнание. Но когато нещо не може да се възприеме, това не означава, че то е недействително.
Дейността на тези същества, имащи тяло и душа, несъмнено се проявява в нашия свят.
Това, което те правят е напълно възприемаемо, но не и те самите.
към текста >>
Необходимо е преди всичко, доколкото това е възможно без собственото съзерцание, да си съставим понятие за тези
същества
, които в най-различен облик се намират в обгръщащото всички нас духовно пространство.
Необходимо е преди всичко, доколкото това е възможно без собственото съзерцание, да си съставим понятие за тези същества, които в най-различен облик се намират в обгръщащото всички нас духовно пространство.
Те са наричани също и природни духове. Изобщо, дават им много наименования. Но те нищо не обясняват. Затова ни е необходимо да си съставим за тях понятие. И тук вече започва това, което апелира към вашите теософски чувства и усещания, доколкото аз бих искал напълно откровено да ви разкажа, какви са тези същества за ясновиждащия поглед.
към текста >>
И тук вече започва това, което апелира към вашите теософски чувства и усещания, доколкото аз бих искал напълно откровено да ви разкажа, какви са тези
същества
за ясновиждащия поглед.
Необходимо е преди всичко, доколкото това е възможно без собственото съзерцание, да си съставим понятие за тези същества, които в най-различен облик се намират в обгръщащото всички нас духовно пространство. Те са наричани също и природни духове. Изобщо, дават им много наименования. Но те нищо не обясняват. Затова ни е необходимо да си съставим за тях понятие.
И тук вече започва това, което апелира към вашите теософски чувства и усещания, доколкото аз бих искал напълно откровено да ви разкажа, какви са тези същества за ясновиждащия поглед.
към текста >>
Има различни
същества
, разположени на различни места по Земята.
Има различни същества, разположени на различни места по Земята.
Например, вие може да ги видите в дълбините на Земята, където нищо не расте, няма живи същества, където няма жива растителност, т.е., например, в рудниците, състоящи се от чисто минерален вид. Когато вие се задълбочавате в металните или рудните видове на земното царство, то откривате същества, които се проявяват по удивителен начин, като че ли нещо се разсейва. Оказва се, че те могат да бъдат пространствено сгъстени в невероятно количество, и когато рудните видове се освобождават, то те като че ли се пропукват. И същественото е, че те не се разлитат, не отлитат едно от друго, а се увеличават в своя телесен обем. Но дори когато достигат своя най-голям размер, то, в сравнение с човека, те си остават малки същества.
към текста >>
Например, вие може да ги видите в дълбините на Земята, където нищо не расте, няма живи
същества
, където няма жива растителност, т.е., например, в рудниците, състоящи се от чисто минерален вид.
Има различни същества, разположени на различни места по Земята.
Например, вие може да ги видите в дълбините на Земята, където нищо не расте, няма живи същества, където няма жива растителност, т.е., например, в рудниците, състоящи се от чисто минерален вид.
Когато вие се задълбочавате в металните или рудните видове на земното царство, то откривате същества, които се проявяват по удивителен начин, като че ли нещо се разсейва. Оказва се, че те могат да бъдат пространствено сгъстени в невероятно количество, и когато рудните видове се освобождават, то те като че ли се пропукват. И същественото е, че те не се разлитат, не отлитат едно от друго, а се увеличават в своя телесен обем. Но дори когато достигат своя най-голям размер, то, в сравнение с човека, те си остават малки същества. Днешният просветен човек не знае за тях.
към текста >>
Когато вие се задълбочавате в металните или рудните видове на земното царство, то откривате
същества
, които се проявяват по удивителен начин, като че ли нещо се разсейва.
Има различни същества, разположени на различни места по Земята. Например, вие може да ги видите в дълбините на Земята, където нищо не расте, няма живи същества, където няма жива растителност, т.е., например, в рудниците, състоящи се от чисто минерален вид.
Когато вие се задълбочавате в металните или рудните видове на земното царство, то откривате същества, които се проявяват по удивителен начин, като че ли нещо се разсейва.
Оказва се, че те могат да бъдат пространствено сгъстени в невероятно количество, и когато рудните видове се освобождават, то те като че ли се пропукват. И същественото е, че те не се разлитат, не отлитат едно от друго, а се увеличават в своя телесен обем. Но дори когато достигат своя най-голям размер, то, в сравнение с човека, те си остават малки същества. Днешният просветен човек не знае за тях. Но хората, които са запазили известно чувство към природата, т.е., древните ясновидски сили, които преди са имали всички хора и които били по необходимост изгубени, благодарение на придобитото външно предметно съзнание, могат да разкажат много за съществата от този род.
към текста >>
Но дори когато достигат своя най-голям размер, то, в сравнение с човека, те си остават малки
същества
.
Има различни същества, разположени на различни места по Земята. Например, вие може да ги видите в дълбините на Земята, където нищо не расте, няма живи същества, където няма жива растителност, т.е., например, в рудниците, състоящи се от чисто минерален вид. Когато вие се задълбочавате в металните или рудните видове на земното царство, то откривате същества, които се проявяват по удивителен начин, като че ли нещо се разсейва. Оказва се, че те могат да бъдат пространствено сгъстени в невероятно количество, и когато рудните видове се освобождават, то те като че ли се пропукват. И същественото е, че те не се разлитат, не отлитат едно от друго, а се увеличават в своя телесен обем.
Но дори когато достигат своя най-голям размер, то, в сравнение с човека, те си остават малки същества.
Днешният просветен човек не знае за тях. Но хората, които са запазили известно чувство към природата, т.е., древните ясновидски сили, които преди са имали всички хора и които били по необходимост изгубени, благодарение на придобитото външно предметно съзнание, могат да разкажат много за съществата от този род. На тези същества са давали много имена, като коболди, гноми и т.н. Тези същества се различават от човека, не говоря вече за това, че са телесно невидими, същественото е още, че не бива да им се приписва никаква морална отговорност. По този начин, те нямат това, което се нарича в човека морална отговорност.
към текста >>
Но хората, които са запазили известно чувство към природата, т.е., древните ясновидски сили, които преди са имали всички хора и които били по необходимост изгубени, благодарение на придобитото външно предметно съзнание, могат да разкажат много за
същества
та от този род.
Когато вие се задълбочавате в металните или рудните видове на земното царство, то откривате същества, които се проявяват по удивителен начин, като че ли нещо се разсейва. Оказва се, че те могат да бъдат пространствено сгъстени в невероятно количество, и когато рудните видове се освобождават, то те като че ли се пропукват. И същественото е, че те не се разлитат, не отлитат едно от друго, а се увеличават в своя телесен обем. Но дори когато достигат своя най-голям размер, то, в сравнение с човека, те си остават малки същества. Днешният просветен човек не знае за тях.
Но хората, които са запазили известно чувство към природата, т.е., древните ясновидски сили, които преди са имали всички хора и които били по необходимост изгубени, благодарение на придобитото външно предметно съзнание, могат да разкажат много за съществата от този род.
На тези същества са давали много имена, като коболди, гноми и т.н. Тези същества се различават от човека, не говоря вече за това, че са телесно невидими, същественото е още, че не бива да им се приписва никаква морална отговорност. По този начин, те нямат това, което се нарича в човека морална отговорност. Това, което те правят, го правят автоматично. Но при това не бива да се казва, че това, което те правят, няма нищо сходно с онова, което прави, например, човешкият разум, човешкият ум.
към текста >>
На тези
същества
са давали много имена, като коболди, гноми и т.н.
Оказва се, че те могат да бъдат пространствено сгъстени в невероятно количество, и когато рудните видове се освобождават, то те като че ли се пропукват. И същественото е, че те не се разлитат, не отлитат едно от друго, а се увеличават в своя телесен обем. Но дори когато достигат своя най-голям размер, то, в сравнение с човека, те си остават малки същества. Днешният просветен човек не знае за тях. Но хората, които са запазили известно чувство към природата, т.е., древните ясновидски сили, които преди са имали всички хора и които били по необходимост изгубени, благодарение на придобитото външно предметно съзнание, могат да разкажат много за съществата от този род.
На тези същества са давали много имена, като коболди, гноми и т.н.
Тези същества се различават от човека, не говоря вече за това, че са телесно невидими, същественото е още, че не бива да им се приписва никаква морална отговорност. По този начин, те нямат това, което се нарича в човека морална отговорност. Това, което те правят, го правят автоматично. Но при това не бива да се казва, че това, което те правят, няма нищо сходно с онова, което прави, например, човешкият разум, човешкият ум. Те във висша степен притежават това, което се нарича остроумие, и този, който влиза в съприкосновение с тях, има много случаи да наблюдава проявата на тази способност.
към текста >>
Тези
същества
се различават от човека, не говоря вече за това, че са телесно невидими, същественото е още, че не бива да им се приписва никаква морална отговорност.
И същественото е, че те не се разлитат, не отлитат едно от друго, а се увеличават в своя телесен обем. Но дори когато достигат своя най-голям размер, то, в сравнение с човека, те си остават малки същества. Днешният просветен човек не знае за тях. Но хората, които са запазили известно чувство към природата, т.е., древните ясновидски сили, които преди са имали всички хора и които били по необходимост изгубени, благодарение на придобитото външно предметно съзнание, могат да разкажат много за съществата от този род. На тези същества са давали много имена, като коболди, гноми и т.н.
Тези същества се различават от човека, не говоря вече за това, че са телесно невидими, същественото е още, че не бива да им се приписва никаква морална отговорност.
По този начин, те нямат това, което се нарича в човека морална отговорност. Това, което те правят, го правят автоматично. Но при това не бива да се казва, че това, което те правят, няма нищо сходно с онова, което прави, например, човешкият разум, човешкият ум. Те във висша степен притежават това, което се нарича остроумие, и този, който влиза в съприкосновение с тях, има много случаи да наблюдава проявата на тази способност. Те са така устроени, че могат да изиграят на човека различни шеги, които могат да се забележат от всеки миньор, който все още е запазил в себе си чувството към природата, и не толкова миньора във въглищните мини, колкото миньора, имащ работа с металите.
към текста >>
С помощта на окултните средства, може да бъде изследван състава на членовете на тези
същества
, подобно на това, както изследваме членовия състав на човека, когато различаваме в него физическото тяло, астралното тяло, Аз.
С помощта на окултните средства, може да бъде изследван състава на членовете на тези същества, подобно на това, както изследваме членовия състав на човека, когато различаваме в него физическото тяло, астралното тяло, Аз.
И това, което в бъдеще трябва да се развие благодарение работата на Аза, ние наричаме Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма. Същественото, което има значение за човека на съвременния етап на развитие, всъщност са първите четири назовани члена, така че ние можем да кажем: Азът е висшият, а физическото тяло – нисшият член в човека. Но ние бихме изпаднали в заблуда, ако напълно абстрактно си представим, че това физическо тяло няма нищо общо с Аза на човека. Физическото човешко тяло също е оръдие на човешкия Аз. Ние видяхме, че човешкото тяло представлява извънредно сложна организация.
към текста >>
Така, има например
същества
, подобни на тези, които ви описах по-горе и които нямат възможност да изменят своето астрално тяло, защото те нямат духовност.
И също така разбирате, че всичко материално чак до неговата форма е резултат на това действуващо, което стои зад формата.
Така, има например същества, подобни на тези, които ви описах по-горе и които нямат възможност да изменят своето астрално тяло, защото те нямат духовност.
Над тяхното астрално тяло не работи Аз. Това астрално тяло, явяващо се като сбор от душевни преживявания, които може да има именно астралното тяло и които трябва да намерят изразяване във някакъв материален образ. Този материален образ, който има такъв род същество, не е пронизан с огъня на Аза, не може да бъде видим в нашата фаза на развитие на физично ниво. Той не може да бъде виждащ се, защото лежи на една степен по-дълбоко, от нашата видима материя. Моля ви добре да разберете какво се подразбира с това.
към текста >>
И сега, след като си представим съставните членове на човека, да разгледаме съставните членове при тези други
същества
.
Когато се стараете да покажете, в какво се състои отличителния признак на физическото тяло, то вие можете да кажете, че то е видимо. Етерното тяло вече не може да се вижда, защото в субстанциално отношение то лежи на една степен над физическото тяло. Астралното тяло може още по-малко да се вижда, защото то е още по-висше отколкото етерното. Не само над, но и под физическата материя се намират субстанции, които не могат да бъдат видими, тъй като от цялата материя се възприема само средната полоса – именно това, което съставлява физическата материя, видима за физическите очи. Както субстанцията се продължава нагоре, образувайки физическата основа на етерното и астралното, точно така тя се простира и надолу и става отново невидима.
И сега, след като си представим съставните членове на човека, да разгледаме съставните членове при тези други същества.
към текста >>
Същества
та, които нарекохме елементарни, им липсва Аза, и затова също им липсва и отговорността.
Ние видяхме, че човекът, ако се разглежда отдолу, има като първо – физическото тяло, след това етерното тяло, астралното тяло и четвърто Аза.
Съществата, които нарекохме елементарни, им липсва Аза, и затова също им липсва и отговорността.
Но по-долу от физическото тяло те са развили още един принцип, ще го наречем “минус първи”. Така, че можем да кажем, че при тях е развит третия, втория, първия и минус първия принцип /астрален, етерен, физически/. Но може да отидем по-далече. Има такива същества, които започват с астралното тяло и имат минус първи принцип, но и такива същества, които започват с втория, т.е., имат принципът на етерното тяло, след това принципа на физическото тяло, след това минус първи и минус втори принцип. И накрая, още имаме и такива същества, при които висшият принцип се състои от това, което при човека се явява нисшия принцип.
към текста >>
Има такива
същества
, които започват с астралното тяло и имат минус първи принцип, но и такива
същества
, които започват с втория, т.е., имат принципът на етерното тяло, след това принципа на физическото тяло, след това минус първи и минус втори принцип.
Ние видяхме, че човекът, ако се разглежда отдолу, има като първо – физическото тяло, след това етерното тяло, астралното тяло и четвърто Аза. Съществата, които нарекохме елементарни, им липсва Аза, и затова също им липсва и отговорността. Но по-долу от физическото тяло те са развили още един принцип, ще го наречем “минус първи”. Така, че можем да кажем, че при тях е развит третия, втория, първия и минус първия принцип /астрален, етерен, физически/. Но може да отидем по-далече.
Има такива същества, които започват с астралното тяло и имат минус първи принцип, но и такива същества, които започват с втория, т.е., имат принципът на етерното тяло, след това принципа на физическото тяло, след това минус първи и минус втори принцип.
И накрая, още имаме и такива същества, при които висшият принцип се състои от това, което при човека се явява нисшия принцип. Те развили в себе си първи, минус първи, минус втори и минус трети принципи. Сега можем да си направим ясна представа защо тези същности са невидими. Но вие може да възразите: ако те имат физическо тяло, то би трябвало да е видимо. Ако при човекът не имало висши членове, ако е имал само физическо тяло, то това физическо тяло би изглеждало по съвършено различен начин.
към текста >>
И накрая, още имаме и такива
същества
, при които висшият принцип се състои от това, което при човека се явява нисшия принцип.
Съществата, които нарекохме елементарни, им липсва Аза, и затова също им липсва и отговорността. Но по-долу от физическото тяло те са развили още един принцип, ще го наречем “минус първи”. Така, че можем да кажем, че при тях е развит третия, втория, първия и минус първия принцип /астрален, етерен, физически/. Но може да отидем по-далече. Има такива същества, които започват с астралното тяло и имат минус първи принцип, но и такива същества, които започват с втория, т.е., имат принципът на етерното тяло, след това принципа на физическото тяло, след това минус първи и минус втори принцип.
И накрая, още имаме и такива същества, при които висшият принцип се състои от това, което при човека се явява нисшия принцип.
Те развили в себе си първи, минус първи, минус втори и минус трети принципи. Сега можем да си направим ясна представа защо тези същности са невидими. Но вие може да възразите: ако те имат физическо тяло, то би трябвало да е видимо. Ако при човекът не имало висши членове, ако е имал само физическо тяло, то това физическо тяло би изглеждало по съвършено различен начин. Когато човекът умира, физическото тяло остава само; тогава то се разпада, разпръсква се на всевъзможни атоми.
към текста >>
Същества
та, които описахме като гноми и елфи без съмнение имат физическо тяло, но нямат Аз, астрално тяло и етерно тяло.
Но вие може да възразите: ако те имат физическо тяло, то би трябвало да е видимо. Ако при човекът не имало висши членове, ако е имал само физическо тяло, то това физическо тяло би изглеждало по съвършено различен начин. Когато човекът умира, физическото тяло остава само; тогава то се разпада, разпръсква се на всевъзможни атоми. Това е закона на природата. Това, че то се явява такова, каквото вие го знаете, зависи от това, че е пронизано от етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Съществата, които описахме като гноми и елфи без съмнение имат физическо тяло, но нямат Аз, астрално тяло и етерно тяло.
Именно съществата, имащи за свой висш принцип физическото тяло, са всъщност тези, които ние нарекохме гноми. Те имат три члена по-ниско от физическото тяло. Благодарение на това тяхното физическо тяло е доста по-малко видимо отколкото физическото тяло на човека. По ниско лежащите от физическия план сили на тези същества обуславят факта, че даже това, което се явява у тях физическо, никога не може да бъде видяно с обикновените физически очи. За да могат да имат приблизително физическа материя, трябва да действа огромно налягане, когато външната физическа материя ги сгъстява.
към текста >>
Именно
същества
та, имащи за свой висш принцип физическото тяло, са всъщност тези, които ние нарекохме гноми.
Ако при човекът не имало висши членове, ако е имал само физическо тяло, то това физическо тяло би изглеждало по съвършено различен начин. Когато човекът умира, физическото тяло остава само; тогава то се разпада, разпръсква се на всевъзможни атоми. Това е закона на природата. Това, че то се явява такова, каквото вие го знаете, зависи от това, че е пронизано от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Съществата, които описахме като гноми и елфи без съмнение имат физическо тяло, но нямат Аз, астрално тяло и етерно тяло.
Именно съществата, имащи за свой висш принцип физическото тяло, са всъщност тези, които ние нарекохме гноми.
Те имат три члена по-ниско от физическото тяло. Благодарение на това тяхното физическо тяло е доста по-малко видимо отколкото физическото тяло на човека. По ниско лежащите от физическия план сили на тези същества обуславят факта, че даже това, което се явява у тях физическо, никога не може да бъде видяно с обикновените физически очи. За да могат да имат приблизително физическа материя, трябва да действа огромно налягане, когато външната физическа материя ги сгъстява. Тогава тяхната телесност така се притиска, че те лежат пресовани в голямо количество и се разлитат отново по описания по-горе невероятен начин.
към текста >>
По ниско лежащите от физическия план сили на тези
същества
обуславят факта, че даже това, което се явява у тях физическо, никога не може да бъде видяно с обикновените физически очи.
Това, че то се явява такова, каквото вие го знаете, зависи от това, че е пронизано от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Съществата, които описахме като гноми и елфи без съмнение имат физическо тяло, но нямат Аз, астрално тяло и етерно тяло. Именно съществата, имащи за свой висш принцип физическото тяло, са всъщност тези, които ние нарекохме гноми. Те имат три члена по-ниско от физическото тяло. Благодарение на това тяхното физическо тяло е доста по-малко видимо отколкото физическото тяло на човека.
По ниско лежащите от физическия план сили на тези същества обуславят факта, че даже това, което се явява у тях физическо, никога не може да бъде видяно с обикновените физически очи.
За да могат да имат приблизително физическа материя, трябва да действа огромно налягане, когато външната физическа материя ги сгъстява. Тогава тяхната телесност така се притиска, че те лежат пресовани в голямо количество и се разлитат отново по описания по-горе невероятен начин. Изобщо процесът е такъв, че едва прекратило се външното напрежение, започва процес на освобождаване и става с невероятна бързина, когато разкопавате Земята. Поради това те никога не могат да бъдат видими, макар и да имат физическо тяло. Само за този, който вижда през Земята, те имат мъничко физическо тяло.
към текста >>
Тези
същества
имат вид автоматичен разум, понеже той действа наистина автоматично.
Поради това те никога не могат да бъдат видими, макар и да имат физическо тяло. Само за този, който вижда през Земята, те имат мъничко физическо тяло. Това тяло, което съществува у тях като принцип, като сила, има нещо в себе си – по своята структура, по своята организация – сходно с човешкото оръдие на мисълта, с оръдието на човешкия ум. Затова не без основание тези, които, изхождайки от известното чувство на природата, изобразяват гномите, особено характерно изобразяват именно главата. Всичките тези символи, които се ползват при това, имат своето истинско обоснование в действителността.
Тези същества имат вид автоматичен разум, понеже той действа наистина автоматично.
Това е подобно на това, ако бихте си представили, че вашият мозък е изнесен от вас и повече той не се пронизва от вашите висши членове; и колкото скоро да е изнесен, той вече не действа в духа на по-високото развитие, но действа въпреки това висше развитие. Така ние имаме пред себе си съществата, които наричаме гноми. По-нататък ще осветим още тези същества, които стоят по-ниско от човека.
към текста >>
Така ние имаме пред себе си
същества
та, които наричаме гноми.
Това тяло, което съществува у тях като принцип, като сила, има нещо в себе си – по своята структура, по своята организация – сходно с човешкото оръдие на мисълта, с оръдието на човешкия ум. Затова не без основание тези, които, изхождайки от известното чувство на природата, изобразяват гномите, особено характерно изобразяват именно главата. Всичките тези символи, които се ползват при това, имат своето истинско обоснование в действителността. Тези същества имат вид автоматичен разум, понеже той действа наистина автоматично. Това е подобно на това, ако бихте си представили, че вашият мозък е изнесен от вас и повече той не се пронизва от вашите висши членове; и колкото скоро да е изнесен, той вече не действа в духа на по-високото развитие, но действа въпреки това висше развитие.
Така ние имаме пред себе си съществата, които наричаме гноми.
По-нататък ще осветим още тези същества, които стоят по-ниско от човека.
към текста >>
По-нататък ще осветим още тези
същества
, които стоят по-ниско от човека.
Затова не без основание тези, които, изхождайки от известното чувство на природата, изобразяват гномите, особено характерно изобразяват именно главата. Всичките тези символи, които се ползват при това, имат своето истинско обоснование в действителността. Тези същества имат вид автоматичен разум, понеже той действа наистина автоматично. Това е подобно на това, ако бихте си представили, че вашият мозък е изнесен от вас и повече той не се пронизва от вашите висши членове; и колкото скоро да е изнесен, той вече не действа в духа на по-високото развитие, но действа въпреки това висше развитие. Така ние имаме пред себе си съществата, които наричаме гноми.
По-нататък ще осветим още тези същества, които стоят по-ниско от човека.
към текста >>
Но сега трябва да си съставим разбиране за това, какво място заемат в еволюцията тези
същества
, доколкото това е свързано със стоящата пред нас по-дълбока задача.
Но сега трябва да си съставим разбиране за това, какво място заемат в еволюцията тези същества, доколкото това е свързано със стоящата пред нас по-дълбока задача.
Този въпрос наистина е много важен и е свързан не само с нашето минало развитие, но и с бъдещето. Това е съществено. За да подредим нещата, да разгледаме още веднъж развитието на човека. Ние знаем, че човекът върви от въплъщение към въплъщение, от инкарнация в инкарнация, ние знаем, че във всяка инкарнация той внася плодовете от предидущата. Знаем, че всъщност, във всяка нова инкарнация човекът действа творчески както на своята форма, така и на своите способности и на своята съдба.
към текста >>
Да допуснем, че тези
същества
останат на Земята.
Това не става изведнъж, това е възможно в хода на 16 инкарнации, ако той би изминал 16 неверни пътя. Земята с нейните души не го чака; тя върви напред. Но тук материалното все повече действа на душевното, и, накрая, такъв човек идва до момент, където той вече фактически не намира възможност да се въплъти в каквото и да е човешко тяло, тъй като прекалено се е сраснал с телесността.тези души губят възможността да се въплътят и не намират никаква друга възможност. Само си представете, какво губят тогава тези души, макар и това да е възможно като краен случай, че това състояние напълно ще излезе в бъдещето земно развитие. Само за съвършено особени хора възниква възможността дотолкова да се окажат склонни към злото, че няма повече да откриват възможност да се въплъщават, доколкото за тях няма да има повече достатъчно лоши тела.Но тогава у тях няма да го има и другото, в което се изразява нормалното развитие.
Да допуснем, че тези същества останат на Земята.
Тогава те, с преобразуването на Земята в Юпитер – доколкото по-късното е резултат от предидущото – няма да намерят за себе си подходящи тела. За телата от нисшия природен ред те ще се окажат, така да се каже, твърде добри, а за човешките тела твърде лоши. По този начин те трябва да изберат за себе си безтелесното съществуване. Те наистина трябва да отрежат себе си от правия път на развитието на човечеството. Те са заслужили това, с факта, че не са използвали живота.
към текста >>
Тези изостанали до известна степен
същества
се появяват в по-късен период с характер, подобен на по-ранния период, с който те са сраснали, а не във форма от по-късния период.
Те наистина трябва да отрежат себе си от правия път на развитието на човечеството. Те са заслужили това, с факта, че не са използвали живота. Светът ги обкръжава. Те имат свои органи на сетивата, за да възприемат света, обогатявайки се с помощта на сетивните органи на своето същество и го преобразуват до висше съвършенство. Те не вървят напред заедно с мировото развитие, те изостават на известна степен.
Тези изостанали до известна степен същества се появяват в по-късен период с характер, подобен на по-ранния период, с който те са сраснали, а не във форма от по-късния период.
Те се появяват в по-късния период като нисшестоящи природни духове, в смисъла, който беше описано. През втората половина от развитието на Юпитер, човешкият род ще даде действително цял ред от такива нови природни духове, понеже на степен Юпитер човекът ще има напълно развит пети член на своето същество, Манас. Тези, които не са се възползвали от възможността да развият на Земята петия член, ще се появят в развитието на Юпитер с четири члена, при което четвъртия член ще бъде техен висш член. Когато човекът на Юпитер ще има пети, четвърти, трети и втори принцип, тези същества ще имат четвърти, трети, втори и първи, и няма да могат да открият за себе си външен образ. Такава би била съдбата на тези хора, които няма да развият в себе си постепенно висши членове по пътя на използване на земния живот.
към текста >>
Когато човекът на Юпитер ще има пети, четвърти, трети и втори принцип, тези
същества
ще имат четвърти, трети, втори и първи, и няма да могат да открият за себе си външен образ.
Те не вървят напред заедно с мировото развитие, те изостават на известна степен. Тези изостанали до известна степен същества се появяват в по-късен период с характер, подобен на по-ранния период, с който те са сраснали, а не във форма от по-късния период. Те се появяват в по-късния период като нисшестоящи природни духове, в смисъла, който беше описано. През втората половина от развитието на Юпитер, човешкият род ще даде действително цял ред от такива нови природни духове, понеже на степен Юпитер човекът ще има напълно развит пети член на своето същество, Манас. Тези, които не са се възползвали от възможността да развият на Земята петия член, ще се появят в развитието на Юпитер с четири члена, при което четвъртия член ще бъде техен висш член.
Когато човекът на Юпитер ще има пети, четвърти, трети и втори принцип, тези същества ще имат четвърти, трети, втори и първи, и няма да могат да открият за себе си външен образ.
Такава би била съдбата на тези хора, които няма да развият в себе си постепенно висши членове по пътя на използване на земния живот. Те ще бъдат, така да се каже, невидимо действащи природни духове в бъдещия период на еволюцията. С нашите сегашни природни духове е станало същото в по-ранни епохи – само, разбира се, всичко непрекъснато се изменя във връзка с характера на отделните еволюционни епохи. Природните духове на Юпитер, които ще възникнат от хората, ще имат все пак известна морална отговорност, както я има в нас сега на Земята, и затова те ще се отличават от природните същества на земното битие.
към текста >>
Природните духове на Юпитер, които ще възникнат от хората, ще имат все пак известна морална отговорност, както я има в нас сега на Земята, и затова те ще се отличават от природните
същества
на земното битие.
Тези, които не са се възползвали от възможността да развият на Земята петия член, ще се появят в развитието на Юпитер с четири члена, при което четвъртия член ще бъде техен висш член. Когато човекът на Юпитер ще има пети, четвърти, трети и втори принцип, тези същества ще имат четвърти, трети, втори и първи, и няма да могат да открият за себе си външен образ. Такава би била съдбата на тези хора, които няма да развият в себе си постепенно висши членове по пътя на използване на земния живот. Те ще бъдат, така да се каже, невидимо действащи природни духове в бъдещия период на еволюцията. С нашите сегашни природни духове е станало същото в по-ранни епохи – само, разбира се, всичко непрекъснато се изменя във връзка с характера на отделните еволюционни епохи.
Природните духове на Юпитер, които ще възникнат от хората, ще имат все пак известна морална отговорност, както я има в нас сега на Земята, и затова те ще се отличават от природните същества на земното битие.
към текста >>
И както ние се удивяваме на мъдростта във всичко, което ни обкръжава, така бъдещият обитател на Юпитер ще чувства благоухаещата любов във всички
същества
.
Любовта в своята нисша форма се разкрила в древната лемурийска епоха и се изменила, преминавайки към все по-висока степен до висшата духовна форма. През време на юпитеровото битие, обитателите на Юпитер ще се взират в любовта, както земните хора се взират в мъдростта. Земният човек разглежда пищялната кост на крака и вижда че строежът и е пронизан от мъдрост, той разглежда нейното удивително устройство и е принуден да признае, че днес със цялото си инженерно изкуство не може да достигне това, което е отпечатано в тази пищялна кост. До известна степен цялата земна планета е кристализирала мъдрост, която постепенно се е развивала на Луната. И така, постепенно се е развивала любовта на нашата Земя.
И както ние се удивяваме на мъдростта във всичко, което ни обкръжава, така бъдещият обитател на Юпитер ще чувства благоухаещата любов във всички същества.
Тази любов ще се излива и ще говори от всички същества, както сега ни говори мъдростта, която е вложена в Земята през древното битие на Луната.
към текста >>
Тази любов ще се излива и ще говори от всички
същества
, както сега ни говори мъдростта, която е вложена в Земята през древното битие на Луната.
През време на юпитеровото битие, обитателите на Юпитер ще се взират в любовта, както земните хора се взират в мъдростта. Земният човек разглежда пищялната кост на крака и вижда че строежът и е пронизан от мъдрост, той разглежда нейното удивително устройство и е принуден да признае, че днес със цялото си инженерно изкуство не може да достигне това, което е отпечатано в тази пищялна кост. До известна степен цялата земна планета е кристализирала мъдрост, която постепенно се е развивала на Луната. И така, постепенно се е развивала любовта на нашата Земя. И както ние се удивяваме на мъдростта във всичко, което ни обкръжава, така бъдещият обитател на Юпитер ще чувства благоухаещата любов във всички същества.
Тази любов ще се излива и ще говори от всички същества, както сега ни говори мъдростта, която е вложена в Земята през древното битие на Луната.
към текста >>
И както разрушителните сили на мъдростта изхождат от тези
същества
, които са изостанали на Луната, така на Юпитер ще излезнат разрушителните сили на Любовта, които ще бъдат вплетени във всичко произхождащо като безобразния образ на изостаналите земни
същества
, които ще се проявят като природни духове с егоистична привързваща любов.
Така се придвижва Земята от степен към степен. Земята е космоса на Любовта. Всяко планетарно състояние има своя особена задача, и само това познание ни позволява да разберем задачата на всяко време. Както всеобвземащата мъдрост пронизва нашата Земя, така всеобземащата Любов ще пронизва Юпитер.
И както разрушителните сили на мъдростта изхождат от тези същества, които са изостанали на Луната, така на Юпитер ще излезнат разрушителните сили на Любовта, които ще бъдат вплетени във всичко произхождащо като безобразния образ на изостаналите земни същества, които ще се проявят като природни духове с егоистична привързваща любов.
И те ще станат мощни разрушителни сили за битието на Юпитер. Изоставането на отделните хора ще създаде разрушителни природни сили. Така ние виждаме, как се образува основата на света, виждаме както вредните, така и полезните части! Така ние имаме моралния елемент, вплетен в основата на мировия процес.
към текста >>
Те са двучлени
същества
и ние ги наричаме гноми, ундини, елфи.
Всички природни духове, които са възникнали по този начин и които са показани на схемата са следните. Гномите имат един член като човек и три елемента надолу; Ундините имат два елемента надолу от човека и Елфите имат три члена както при човека и един по-долу. Всички те са изостанали в предишните планетарни времена. У тях няма този дух, който днес се разкрива при човека. Те се намират по-долу от човека, те са “по-долу от духа” и се състоят само от тяло и душа.
Те са двучлени същества и ние ги наричаме гноми, ундини, елфи.
Но вие ще ме попитате, откъде всъщност са се взели саламандрите?
към текста >>
Гномите, ундините и елфите са всъщност изостаналите
същества
в по-ранните земни състояния.
Гномите, ундините и елфите са всъщност изостаналите същества в по-ранните земни състояния.
Саламандрите в известен смисъл са възникнали така, че те отчасти, но именно отчасти са изработили четвъртия принцип, но не са стигнали до там, че да придобият човешки образ. Откъде са възникнали саламандрите? Аз искам да изясня това в заключението. Защото когато вие разберете този вид същества,вие ще разберете много от тайните на обкръжаващата ни природа.
към текста >>
Защото когато вие разберете този вид
същества
,вие ще разберете много от тайните на обкръжаващата ни природа.
Гномите, ундините и елфите са всъщност изостаналите същества в по-ранните земни състояния. Саламандрите в известен смисъл са възникнали така, че те отчасти, но именно отчасти са изработили четвъртия принцип, но не са стигнали до там, че да придобият човешки образ. Откъде са възникнали саламандрите? Аз искам да изясня това в заключението.
Защото когато вие разберете този вид същества,вие ще разберете много от тайните на обкръжаващата ни природа.
към текста >>
Другите
същества
станали такива защото не са можели да чакат и по-рано влезли във физическа инкарнация.
Проследявайки човека в миналото на неговата еволюция, ние ще идваме до все повече и повече духовни форми. Ние знаем, че отделните видове животни постепенно, така да се каже, са се отделили като изостанали братя на вървящата напред човешка еволюция, те изостанали на по-ранна степен. От това, човекът толкова високо се е издигнал в своето развитие, че той най-късно от всичко е влязъл във физическо проявление.
Другите същества станали такива защото не са можели да чакат и по-рано влезли във физическа инкарнация.
Тези животни имат групови души, които съществуват само на астрален план, но простират своите действия във физическия свят. Това, което е дала на нашата еволюция Старата Луна, мъдростта, ние виждаме във всеобхващащ смисъл развиваща се в груповите души на животинското царство. Човекът не смее да приписва мъдростта на себе си. Той с помощта на мъдростта създава своята култура, но в много по-силна степен, мъдрост е разлята по цялата Земя. Човек, който се гордее с достиженията на човечеството, може да каже: колко високо се е издигнало човечеството!
към текста >>
С това аз ви въведох в разглеждане на природата на редица
същества
, които постепенно ще изучим по-подробно.
С това аз ви въведох в разглеждане на природата на редица същества, които постепенно ще изучим по-подробно.
Днес ние се запознахме само с особеностите на тяхното битие и техните връзки. Но те действат в нашия свят, и ние можем да възприемаме техните откровения. Днес искаме да си съставим още едно понятие за тези така наречени елементарни духове. Саламандрите възникват и днес – това може да се твърди – по забележителен начин, когато особено низко построените човешки натури, които могат все още да продължават да се въплъщават, оставят след себе си част от своята низша природа. Това са особено лоши елементи, такива изоставащи натури на особено низките хора в нашата еволюция, това са съвсем крайни натури, изостанали в ролята на природни духове и пронизващи нашето битие.
към текста >>
8.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това, разбира се, беше рискова област, в която ние се отправихме последния път, когато обърнахме нашето внимание на известен род
същества
, които несъмнено,в нашата действителност са духовни
същества
, но които, все пак, по известен начин отпадат от правилния ход на нашата еволюция, и собственото им значение на които се заключава точно в това, че те донякъде отпадат от еволюцията.
Това, разбира се, беше рискова област, в която ние се отправихме последния път, когато обърнахме нашето внимание на известен род същества, които несъмнено,в нашата действителност са духовни същества, но които, все пак, по известен начин отпадат от правилния ход на нашата еволюция, и собственото им значение на които се заключава точно в това, че те донякъде отпадат от еволюцията.
Това беше областта на елементарните същества. Ние разгледахме елементарните същества, които просветения ум на нашето време разглежда, разбира се, като пределно суеверие, но които именно благодарение на това положение, което те заемат в Космоса, ще играят в не толкова далечното бъдеще значителна роля в нашето духовно развитие. Ние видяхме как се образуват тези елементарни същества, явяващи се, така да се каже, неправомерни, откъснали се части от груповите души. Достатъчно е само да си спомним за това, което казахме в края на последното разглеждане, и пред нашия духовен поглед тутакси ще застане същността на тези елементарни създания. Ние показахме една от последните образували се форми на тези елементарни същества.
към текста >>
Това беше областта на елементарните
същества
.
Това, разбира се, беше рискова област, в която ние се отправихме последния път, когато обърнахме нашето внимание на известен род същества, които несъмнено,в нашата действителност са духовни същества, но които, все пак, по известен начин отпадат от правилния ход на нашата еволюция, и собственото им значение на които се заключава точно в това, че те донякъде отпадат от еволюцията.
Това беше областта на елементарните същества.
Ние разгледахме елементарните същества, които просветения ум на нашето време разглежда, разбира се, като пределно суеверие, но които именно благодарение на това положение, което те заемат в Космоса, ще играят в не толкова далечното бъдеще значителна роля в нашето духовно развитие. Ние видяхме как се образуват тези елементарни същества, явяващи се, така да се каже, неправомерни, откъснали се части от груповите души. Достатъчно е само да си спомним за това, което казахме в края на последното разглеждане, и пред нашия духовен поглед тутакси ще застане същността на тези елементарни създания. Ние показахме една от последните образували се форми на тези елементарни същества. Ние казахме, че всяка животинска форма или, ако ние говорим в общи линии, всяка съвкупност от еднородни същества съответстват на групова душа.
към текста >>
Ние разгледахме елементарните
същества
, които просветения ум на нашето време разглежда, разбира се, като пределно суеверие, но които именно благодарение на това положение, което те заемат в Космоса, ще играят в не толкова далечното бъдеще значителна роля в нашето духовно развитие.
Това, разбира се, беше рискова област, в която ние се отправихме последния път, когато обърнахме нашето внимание на известен род същества, които несъмнено,в нашата действителност са духовни същества, но които, все пак, по известен начин отпадат от правилния ход на нашата еволюция, и собственото им значение на които се заключава точно в това, че те донякъде отпадат от еволюцията. Това беше областта на елементарните същества.
Ние разгледахме елементарните същества, които просветения ум на нашето време разглежда, разбира се, като пределно суеверие, но които именно благодарение на това положение, което те заемат в Космоса, ще играят в не толкова далечното бъдеще значителна роля в нашето духовно развитие.
Ние видяхме как се образуват тези елементарни същества, явяващи се, така да се каже, неправомерни, откъснали се части от груповите души. Достатъчно е само да си спомним за това, което казахме в края на последното разглеждане, и пред нашия духовен поглед тутакси ще застане същността на тези елементарни създания. Ние показахме една от последните образували се форми на тези елементарни същества. Ние казахме, че всяка животинска форма или, ако ние говорим в общи линии, всяка съвкупност от еднородни същества съответстват на групова душа. Ние казахме, че тези групови души на астрален план до известна степен играя същата роля, както нашите души – доколкото са надарени с Аз – във физически план.
към текста >>
Ние видяхме как се образуват тези елементарни
същества
, явяващи се, така да се каже, неправомерни, откъснали се части от груповите души.
Това, разбира се, беше рискова област, в която ние се отправихме последния път, когато обърнахме нашето внимание на известен род същества, които несъмнено,в нашата действителност са духовни същества, но които, все пак, по известен начин отпадат от правилния ход на нашата еволюция, и собственото им значение на които се заключава точно в това, че те донякъде отпадат от еволюцията. Това беше областта на елементарните същества. Ние разгледахме елементарните същества, които просветения ум на нашето време разглежда, разбира се, като пределно суеверие, но които именно благодарение на това положение, което те заемат в Космоса, ще играят в не толкова далечното бъдеще значителна роля в нашето духовно развитие.
Ние видяхме как се образуват тези елементарни същества, явяващи се, така да се каже, неправомерни, откъснали се части от груповите души.
Достатъчно е само да си спомним за това, което казахме в края на последното разглеждане, и пред нашия духовен поглед тутакси ще застане същността на тези елементарни създания. Ние показахме една от последните образували се форми на тези елементарни същества. Ние казахме, че всяка животинска форма или, ако ние говорим в общи линии, всяка съвкупност от еднородни същества съответстват на групова душа. Ние казахме, че тези групови души на астрален план до известна степен играя същата роля, както нашите души – доколкото са надарени с Аз – във физически план. Всъщност, човешкия Аз е спусналия се от астрален план до физически план групов
към текста >>
Ние показахме една от последните образували се форми на тези елементарни
същества
.
Това, разбира се, беше рискова област, в която ние се отправихме последния път, когато обърнахме нашето внимание на известен род същества, които несъмнено,в нашата действителност са духовни същества, но които, все пак, по известен начин отпадат от правилния ход на нашата еволюция, и собственото им значение на които се заключава точно в това, че те донякъде отпадат от еволюцията. Това беше областта на елементарните същества. Ние разгледахме елементарните същества, които просветения ум на нашето време разглежда, разбира се, като пределно суеверие, но които именно благодарение на това положение, което те заемат в Космоса, ще играят в не толкова далечното бъдеще значителна роля в нашето духовно развитие. Ние видяхме как се образуват тези елементарни същества, явяващи се, така да се каже, неправомерни, откъснали се части от груповите души. Достатъчно е само да си спомним за това, което казахме в края на последното разглеждане, и пред нашия духовен поглед тутакси ще застане същността на тези елементарни създания.
Ние показахме една от последните образували се форми на тези елементарни същества.
Ние казахме, че всяка животинска форма или, ако ние говорим в общи линии, всяка съвкупност от еднородни същества съответстват на групова душа. Ние казахме, че тези групови души на астрален план до известна степен играя същата роля, както нашите души – доколкото са надарени с Аз – във физически план. Всъщност, човешкия Аз е спусналия се от астрален план до физически план групов
към текста >>
Ние казахме, че всяка животинска форма или, ако ние говорим в общи линии, всяка съвкупност от еднородни
същества
съответстват на групова душа.
Това беше областта на елементарните същества. Ние разгледахме елементарните същества, които просветения ум на нашето време разглежда, разбира се, като пределно суеверие, но които именно благодарение на това положение, което те заемат в Космоса, ще играят в не толкова далечното бъдеще значителна роля в нашето духовно развитие. Ние видяхме как се образуват тези елементарни същества, явяващи се, така да се каже, неправомерни, откъснали се части от груповите души. Достатъчно е само да си спомним за това, което казахме в края на последното разглеждане, и пред нашия духовен поглед тутакси ще застане същността на тези елементарни създания. Ние показахме една от последните образували се форми на тези елементарни същества.
Ние казахме, че всяка животинска форма или, ако ние говорим в общи линии, всяка съвкупност от еднородни същества съответстват на групова душа.
Ние казахме, че тези групови души на астрален план до известна степен играя същата роля, както нашите души – доколкото са надарени с Аз – във физически план. Всъщност, човешкия Аз е спусналия се от астрален план до физически план групов
към текста >>
Но съществуват животински форми, които не могат да изпратят всичко отново назад в груповата душа и тези отделни части, които са се откъснали, обособили се от груповите души, водят тогава изолирано съществуване като елементарни
същества
.
Но ние казахме, че съществуват отделни форми животни, които отиват твърде далече в обособяването и не могат да изпратят обратно в астралния план всичко това, което те са донесли на физичен план. Нали при умиращото животно всичко, което тогава отпада, трябва изцяло да се разтвори в обкръжаващия свят. И обратно, това, което одухотворява и одушевява животното, трябва да се излее назад в груповата душа, за да може после отново, да се простре надолу и да израсне в нов индивид.
Но съществуват животински форми, които не могат да изпратят всичко отново назад в груповата душа и тези отделни части, които са се откъснали, обособили се от груповите души, водят тогава изолирано съществуване като елементарни същества.
И тъй като нашата еволюция е преминала през различни форми и степени и на всяка степен се обособяват тези елементарни същества, то вие, разбира се, можете да си представите, че ние имаме около себе си твърде много различни видове елементарни същества, в това,което ние наричаме, граничещ с нас свръхсетивен свят.
към текста >>
И тъй като нашата еволюция е преминала през различни форми и степени и на всяка степен се обособяват тези елементарни
същества
, то вие, разбира се, можете да си представите, че ние имаме около себе си твърде много различни видове елементарни
същества
, в това,което ние наричаме, граничещ с нас свръхсетивен свят.
Но ние казахме, че съществуват отделни форми животни, които отиват твърде далече в обособяването и не могат да изпратят обратно в астралния план всичко това, което те са донесли на физичен план. Нали при умиращото животно всичко, което тогава отпада, трябва изцяло да се разтвори в обкръжаващия свят. И обратно, това, което одухотворява и одушевява животното, трябва да се излее назад в груповата душа, за да може после отново, да се простре надолу и да израсне в нов индивид. Но съществуват животински форми, които не могат да изпратят всичко отново назад в груповата душа и тези отделни части, които са се откъснали, обособили се от груповите души, водят тогава изолирано съществуване като елементарни същества.
И тъй като нашата еволюция е преминала през различни форми и степени и на всяка степен се обособяват тези елементарни същества, то вие, разбира се, можете да си представите, че ние имаме около себе си твърде много различни видове елементарни същества, в това,което ние наричаме, граничещ с нас свръхсетивен свят.
към текста >>
Ако, например, просветеният човек каже: тук ни говорят за елементарните
същества
, наричани елфи или също лемури; нищо подобно не съществува!
Ако, например, просветеният човек каже: тук ни говорят за елементарните същества, наричани елфи или също лемури; нищо подобно не съществува!
– то следва да му се даде отговор звучащ, разбира се, неочаквано и парадоксално: ти не виждаш това само защото, затваряш себе си за развитието на тези органи на познанието, които биха те убедили в съществуването на тези същества. Но попитай пчелата, или с други думи, душата на пчелния рой! Тя не би могла да се затвори за битието на елфи или лемурите! Понеже елементарните същества, които се означават с тези имена се задържат на съвършено определени места – именно където става известно съприкосновение на животинското и растителното царство, и то не навсякъде, а само в тези места, където това съприкосновение става при определени условия. Когато бикът яде трева, то, несъмнено, също става съприкосновение на животинското царство с растителното царство; но това съприкосновение е редовно, спокойно, лежащо в правилния ход на еволюцията.
към текста >>
– то следва да му се даде отговор звучащ, разбира се, неочаквано и парадоксално: ти не виждаш това само защото, затваряш себе си за развитието на тези органи на познанието, които биха те убедили в съществуването на тези
същества
.
Ако, например, просветеният човек каже: тук ни говорят за елементарните същества, наричани елфи или също лемури; нищо подобно не съществува!
– то следва да му се даде отговор звучащ, разбира се, неочаквано и парадоксално: ти не виждаш това само защото, затваряш себе си за развитието на тези органи на познанието, които биха те убедили в съществуването на тези същества.
Но попитай пчелата, или с други думи, душата на пчелния рой! Тя не би могла да се затвори за битието на елфи или лемурите! Понеже елементарните същества, които се означават с тези имена се задържат на съвършено определени места – именно където става известно съприкосновение на животинското и растителното царство, и то не навсякъде, а само в тези места, където това съприкосновение става при определени условия. Когато бикът яде трева, то, несъмнено, също става съприкосновение на животинското царство с растителното царство; но това съприкосновение е редовно, спокойно, лежащо в правилния ход на еволюцията. Съвсем в друга област на мировата еволюция това съприкосновение, което става между пчелата и цветето, и именно защото, в организацията на пчелата и цветето твърде далече са отделени един от друг, и след това отново се съединяват, при което при съприкосновението между пчелата и цветето се развива съвършено особена прекрасна сила – разбира се, само за окултно-виждащият.
към текста >>
Понеже елементарните
същества
, които се означават с тези имена се задържат на съвършено определени места – именно където става известно съприкосновение на животинското и растителното царство, и то не навсякъде, а само в тези места, където това съприкосновение става при определени условия.
Ако, например, просветеният човек каже: тук ни говорят за елементарните същества, наричани елфи или също лемури; нищо подобно не съществува! – то следва да му се даде отговор звучащ, разбира се, неочаквано и парадоксално: ти не виждаш това само защото, затваряш себе си за развитието на тези органи на познанието, които биха те убедили в съществуването на тези същества. Но попитай пчелата, или с други думи, душата на пчелния рой! Тя не би могла да се затвори за битието на елфи или лемурите!
Понеже елементарните същества, които се означават с тези имена се задържат на съвършено определени места – именно където става известно съприкосновение на животинското и растителното царство, и то не навсякъде, а само в тези места, където това съприкосновение става при определени условия.
Когато бикът яде трева, то, несъмнено, също става съприкосновение на животинското царство с растителното царство; но това съприкосновение е редовно, спокойно, лежащо в правилния ход на еволюцията. Съвсем в друга област на мировата еволюция това съприкосновение, което става между пчелата и цветето, и именно защото, в организацията на пчелата и цветето твърде далече са отделени един от друг, и след това отново се съединяват, при което при съприкосновението между пчелата и цветето се развива съвършено особена прекрасна сила – разбира се, само за окултно-виждащият. Към числото на най-“интересните” – ако можем да употребим този израз, а у нас има толкова малко подходящи думи за такива фини неща – към числото на най-много “интересните” наблюдения на духовно-свръхсетивните светове принадлежи този своеобразен ауричен покров, който се образува винаги по време, когато пчелата или друго подобно насекомо събира в себе си сок от цветето. Необикновено, свое-образно преживяване, каквото има в пчелата, когато тя всмуква сок от цветето, се развива не само в живителните органи или в тялото на пчелата, а това, което възниква като вкусов обмен между пчелата и цветето, се разпространява наоколо като един вид неголяма етерна аура. Всеки път, когато пчелата събира цветен прашец, се образува тази малка етерна аура, и всеки път, нещо такова става в свръхсетивния свят, се приближават същества, на които това е нужно.
към текста >>
Всеки път, когато пчелата събира цветен прашец, се образува тази малка етерна аура, и всеки път, нещо такова става в свръхсетивния свят, се приближават
същества
, на които това е нужно.
Понеже елементарните същества, които се означават с тези имена се задържат на съвършено определени места – именно където става известно съприкосновение на животинското и растителното царство, и то не навсякъде, а само в тези места, където това съприкосновение става при определени условия. Когато бикът яде трева, то, несъмнено, също става съприкосновение на животинското царство с растителното царство; но това съприкосновение е редовно, спокойно, лежащо в правилния ход на еволюцията. Съвсем в друга област на мировата еволюция това съприкосновение, което става между пчелата и цветето, и именно защото, в организацията на пчелата и цветето твърде далече са отделени един от друг, и след това отново се съединяват, при което при съприкосновението между пчелата и цветето се развива съвършено особена прекрасна сила – разбира се, само за окултно-виждащият. Към числото на най-“интересните” – ако можем да употребим този израз, а у нас има толкова малко подходящи думи за такива фини неща – към числото на най-много “интересните” наблюдения на духовно-свръхсетивните светове принадлежи този своеобразен ауричен покров, който се образува винаги по време, когато пчелата или друго подобно насекомо събира в себе си сок от цветето. Необикновено, свое-образно преживяване, каквото има в пчелата, когато тя всмуква сок от цветето, се развива не само в живителните органи или в тялото на пчелата, а това, което възниква като вкусов обмен между пчелата и цветето, се разпространява наоколо като един вид неголяма етерна аура.
Всеки път, когато пчелата събира цветен прашец, се образува тази малка етерна аура, и всеки път, нещо такова става в свръхсетивния свят, се приближават същества, на които това е нужно.
Те са привлечени от това, тъй като намират тук, ако ние можем отново да употребим грубо изразяване, своята храна.
към текста >>
Веднъж по друг повод аз вече казах: всъщност, нас изобщо не трябва да ни засяга въпроса за това, откъде се вземат тези
същества
, за които тук се говори.
Веднъж по друг повод аз вече казах: всъщност, нас изобщо не трябва да ни засяга въпроса за това, откъде се вземат тези същества, за които тук се говори.
Само където се дава повод за проявяването на определени същества, там те винаги се появяват. Когато човекът разпространява около себе си зли, недобри усещания, то тези зли и недобри усещания се явяват това, което го обкръжава, и привлича към себе си същества, които се намират тук и които само това и чакат, както някое физическо същество чака храна. Веднъж аз сравних това с чиста стая в която няма мухи; когато в стаята има всякакви остатъци от храна, то те веднага се появяват. Същото е и със свръхсетивните същества – достатъчно е само да им се даде храна. Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото.
към текста >>
Само където се дава повод за проявяването на определени
същества
, там те винаги се появяват.
Веднъж по друг повод аз вече казах: всъщност, нас изобщо не трябва да ни засяга въпроса за това, откъде се вземат тези същества, за които тук се говори.
Само където се дава повод за проявяването на определени същества, там те винаги се появяват.
Когато човекът разпространява около себе си зли, недобри усещания, то тези зли и недобри усещания се явяват това, което го обкръжава, и привлича към себе си същества, които се намират тук и които само това и чакат, както някое физическо същество чака храна. Веднъж аз сравних това с чиста стая в която няма мухи; когато в стаята има всякакви остатъци от храна, то те веднага се появяват. Същото е и със свръхсетивните същества – достатъчно е само да им се даде храна. Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото. Тогава целият пчелен рой е обгърнат с тази етерна аура, но също и е съвършено пронизан от тези духовни същества, които се наричат елфи и лемури.
към текста >>
Когато човекът разпространява около себе си зли, недобри усещания, то тези зли и недобри усещания се явяват това, което го обкръжава, и привлича към себе си
същества
, които се намират тук и които само това и чакат, както някое физическо същество чака храна.
Веднъж по друг повод аз вече казах: всъщност, нас изобщо не трябва да ни засяга въпроса за това, откъде се вземат тези същества, за които тук се говори. Само където се дава повод за проявяването на определени същества, там те винаги се появяват.
Когато човекът разпространява около себе си зли, недобри усещания, то тези зли и недобри усещания се явяват това, което го обкръжава, и привлича към себе си същества, които се намират тук и които само това и чакат, както някое физическо същество чака храна.
Веднъж аз сравних това с чиста стая в която няма мухи; когато в стаята има всякакви остатъци от храна, то те веднага се появяват. Същото е и със свръхсетивните същества – достатъчно е само да им се даде храна. Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото. Тогава целият пчелен рой е обгърнат с тази етерна аура, но също и е съвършено пронизан от тези духовни същества, които се наричат елфи и лемури. Именно в такива гранични области, където, така да се каже, идват в съприкосновение едно с друго различни царства, има такива същества и те наистина играят известна роля.
към текста >>
Същото е и със свръхсетивните
същества
– достатъчно е само да им се даде храна.
Веднъж по друг повод аз вече казах: всъщност, нас изобщо не трябва да ни засяга въпроса за това, откъде се вземат тези същества, за които тук се говори. Само където се дава повод за проявяването на определени същества, там те винаги се появяват. Когато човекът разпространява около себе си зли, недобри усещания, то тези зли и недобри усещания се явяват това, което го обкръжава, и привлича към себе си същества, които се намират тук и които само това и чакат, както някое физическо същество чака храна. Веднъж аз сравних това с чиста стая в която няма мухи; когато в стаята има всякакви остатъци от храна, то те веднага се появяват.
Същото е и със свръхсетивните същества – достатъчно е само да им се даде храна.
Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото. Тогава целият пчелен рой е обгърнат с тази етерна аура, но също и е съвършено пронизан от тези духовни същества, които се наричат елфи и лемури. Именно в такива гранични области, където, така да се каже, идват в съприкосновение едно с друго различни царства, има такива същества и те наистина играят известна роля. Тях ги има не само тогава, когато възниква указаната фина етерна аура; те, бих искал да кажа, не само се насищат – но те изпитват също и глад, и този глад те изразяват в това, че те направляват съответните животни в съответните места. Те в известен смисъл се явяват като техни ръководители.
към текста >>
Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези
същества
, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото.
Веднъж по друг повод аз вече казах: всъщност, нас изобщо не трябва да ни засяга въпроса за това, откъде се вземат тези същества, за които тук се говори. Само където се дава повод за проявяването на определени същества, там те винаги се появяват. Когато човекът разпространява около себе си зли, недобри усещания, то тези зли и недобри усещания се явяват това, което го обкръжава, и привлича към себе си същества, които се намират тук и които само това и чакат, както някое физическо същество чака храна. Веднъж аз сравних това с чиста стая в която няма мухи; когато в стаята има всякакви остатъци от храна, то те веднага се появяват. Същото е и със свръхсетивните същества – достатъчно е само да им се даде храна.
Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото.
Тогава целият пчелен рой е обгърнат с тази етерна аура, но също и е съвършено пронизан от тези духовни същества, които се наричат елфи и лемури. Именно в такива гранични области, където, така да се каже, идват в съприкосновение едно с друго различни царства, има такива същества и те наистина играят известна роля. Тях ги има не само тогава, когато възниква указаната фина етерна аура; те, бих искал да кажа, не само се насищат – но те изпитват също и глад, и този глад те изразяват в това, че те направляват съответните животни в съответните места. Те в известен смисъл се явяват като техни ръководители.
към текста >>
Тогава целият пчелен рой е обгърнат с тази етерна аура, но също и е съвършено пронизан от тези духовни
същества
, които се наричат елфи и лемури.
Само където се дава повод за проявяването на определени същества, там те винаги се появяват. Когато човекът разпространява около себе си зли, недобри усещания, то тези зли и недобри усещания се явяват това, което го обкръжава, и привлича към себе си същества, които се намират тук и които само това и чакат, както някое физическо същество чака храна. Веднъж аз сравних това с чиста стая в която няма мухи; когато в стаята има всякакви остатъци от храна, то те веднага се появяват. Същото е и със свръхсетивните същества – достатъчно е само да им се даде храна. Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото.
Тогава целият пчелен рой е обгърнат с тази етерна аура, но също и е съвършено пронизан от тези духовни същества, които се наричат елфи и лемури.
Именно в такива гранични области, където, така да се каже, идват в съприкосновение едно с друго различни царства, има такива същества и те наистина играят известна роля. Тях ги има не само тогава, когато възниква указаната фина етерна аура; те, бих искал да кажа, не само се насищат – но те изпитват също и глад, и този глад те изразяват в това, че те направляват съответните животни в съответните места. Те в известен смисъл се явяват като техни ръководители.
към текста >>
Именно в такива гранични области, където, така да се каже, идват в съприкосновение едно с друго различни царства, има такива
същества
и те наистина играят известна роля.
Когато човекът разпространява около себе си зли, недобри усещания, то тези зли и недобри усещания се явяват това, което го обкръжава, и привлича към себе си същества, които се намират тук и които само това и чакат, както някое физическо същество чака храна. Веднъж аз сравних това с чиста стая в която няма мухи; когато в стаята има всякакви остатъци от храна, то те веднага се появяват. Същото е и със свръхсетивните същества – достатъчно е само да им се даде храна. Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото. Тогава целият пчелен рой е обгърнат с тази етерна аура, но също и е съвършено пронизан от тези духовни същества, които се наричат елфи и лемури.
Именно в такива гранични области, където, така да се каже, идват в съприкосновение едно с друго различни царства, има такива същества и те наистина играят известна роля.
Тях ги има не само тогава, когато възниква указаната фина етерна аура; те, бих искал да кажа, не само се насищат – но те изпитват също и глад, и този глад те изразяват в това, че те направляват съответните животни в съответните места. Те в известен смисъл се явяват като техни ръководители.
към текста >>
Така ние виждаме, че
същества
та, които, да кажем така, са прекъснали връзка с другите светове, с които те били свързани преди, получили в замяна тази забележителна роля.
Така ние виждаме, че съществата, които, да кажем така, са прекъснали връзка с другите светове, с които те били свързани преди, получили в замяна тази забележителна роля.
Те станали същества, които могат да бъдат използвани за добро в другите светове. Несъмнено, при това се създава някакъв вид организация: те са подчинени на други същества.
към текста >>
Те станали
същества
, които могат да бъдат използвани за добро в другите светове.
Така ние виждаме, че съществата, които, да кажем така, са прекъснали връзка с другите светове, с които те били свързани преди, получили в замяна тази забележителна роля.
Те станали същества, които могат да бъдат използвани за добро в другите светове.
Несъмнено, при това се създава някакъв вид организация: те са подчинени на други същества.
към текста >>
Несъмнено, при това се създава някакъв вид организация: те са подчинени на други
същества
.
Така ние виждаме, че съществата, които, да кажем така, са прекъснали връзка с другите светове, с които те били свързани преди, получили в замяна тази забележителна роля. Те станали същества, които могат да бъдат използвани за добро в другите светове.
Несъмнено, при това се създава някакъв вид организация: те са подчинени на други същества.
към текста >>
В началото на днешното разглеждане казахме, че не е така далече времето, когато на човека ще му е необходимо да знае за тези
същества
.
В началото на днешното разглеждане казахме, че не е така далече времето, когато на човека ще му е необходимо да знае за тези същества.
Не в толкова далечно бъдеще науката ще приеме особена посока. Науката ще стане, така да се каже, все повече и повече сетивно-физическа, ще се ограничи изключително в описание на външните физически-сетивни факти. Науката ще се ограничи в грубо материалното, макар в настояще време още да се съхранява в забележителното преходно състояние. Тъй като науката е била в период на груб материализъм. Той не е толкова далече зад нас.
към текста >>
Всички тези фини измислици за всички
същества
и всички одушевеност на тези или онези светове, всички тези спекулации ще бъдат изцяло отхвърлени, и в ръцете на хората няма да остане нищо, освен сетивно-физически факти от областта на геологията, биологията, астрономията и т.н.
Тъй като науката е била в период на груб материализъм. Той не е толкова далече зад нас. Сега този груб материализъм признава за възможни само тези, които стоят на съвсем дилетантска гледна точка, макар от мислещите умове са немного се опитват за неговото място нещо друго. Ние виждаме как се появяват редица абстрактни теории, в които справедливо се посочва свръхчувственото, свръхсетивното. Но в хода на събитията властта на фактите изцяло ще отхвърли именно тези удивителни, фантастични теории, поставяни от тези, които не се задоволяват от физическата наука; и в един прекрасен ден учените ще се окажат в поразителна ситуация по отношение на тези теории.
Всички тези фини измислици за всички същества и всички одушевеност на тези или онези светове, всички тези спекулации ще бъдат изцяло отхвърлени, и в ръцете на хората няма да остане нищо, освен сетивно-физически факти от областта на геологията, биологията, астрономията и т.н.
Изказаните по-рано теории ще бъдат най-недълготрайните; и за този който може макар и донякъде да проникне в специалния ход на науката се открива картината на абсолютната пустота на чисто физическия хоризонт.
към текста >>
Било е по-скоро така, ако ние можем да използваме това сравнение – за тогавашните отношения това не е било напълно така, ние можем да го ползваме за състоянието, в което човекът бил свързан със своето физическо тяло,доколкото тогава това било възможно, то той съвсем не е виждал физическите
същества
и вещи в такива очертания, както сега; а той виждал всичко в неопределени, разлети навън контури, подобно на това, когато вие вървите във мъгла по улиците и виждате фенери, обкръжени от мъгляви пръстени.
Когато физическото и етерното лежат в леглото, а астралното тяло и Аз излизат от тях, тогава това, което наричаме съвременно съзнание се потапя в неопределена тъмнина. Сутрин, когато астралното тяло и Аза отново влизат във физическото и етерното тяло, отново се ползват физическите органи, и тава съзнание отново се събужда. Това състояние на дневно бодърствуване в съзнание и нощен сън в безсъзнателност не го е имало по-рано.
Било е по-скоро така, ако ние можем да използваме това сравнение – за тогавашните отношения това не е било напълно така, ние можем да го ползваме за състоянието, в което човекът бил свързан със своето физическо тяло,доколкото тогава това било възможно, то той съвсем не е виждал физическите същества и вещи в такива очертания, както сега; а той виждал всичко в неопределени, разлети навън контури, подобно на това, когато вие вървите във мъгла по улиците и виждате фенери, обкръжени от мъгляви пръстени.
Така възприемал човекът всичките неща в тези времена.
към текста >>
В тези времена човекът възприемал още в своето обкръжение духовните събития и духовните
същества
, макар и не с такава точност, както действителното ясновидство, но като последни остатъци от него, съхранили се от древното ясновидство.
И ако такова е било дневното състояние, то какво е било нощното състояние? Когато вечер човекът излизал от физическото тяло, той не е изпадал в абсолютна безсъзнателност. Това било само друг вид битие на съзнанието.
В тези времена човекът възприемал още в своето обкръжение духовните събития и духовните същества, макар и не с такава точност, както действителното ясновидство, но като последни остатъци от него, съхранили се от древното ясновидство.
През деня човекът живеел в свят с неопределени, разливащи се, мъгляви очертания. През нощта той е живеел сред духовните същества, които са го обкръжавали, както сега обкръжават древните предмети. Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е плод на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния свят. Вотан или Зевс, или други божествено-духовни същества, които били признати от едни или други народи, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените. Да твърди може само този, който никога не се е запознавал със същността на народната фантазия.
към текста >>
През нощта той е живеел сред духовните
същества
, които са го обкръжавали, както сега обкръжават древните предмети.
И ако такова е било дневното състояние, то какво е било нощното състояние? Когато вечер човекът излизал от физическото тяло, той не е изпадал в абсолютна безсъзнателност. Това било само друг вид битие на съзнанието. В тези времена човекът възприемал още в своето обкръжение духовните събития и духовните същества, макар и не с такава точност, както действителното ясновидство, но като последни остатъци от него, съхранили се от древното ясновидство. През деня човекът живеел в свят с неопределени, разливащи се, мъгляви очертания.
През нощта той е живеел сред духовните същества, които са го обкръжавали, както сега обкръжават древните предмети.
Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е плод на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния свят. Вотан или Зевс, или други божествено-духовни същества, които били признати от едни или други народи, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените. Да твърди може само този, който никога не се е запознавал със същността на народната фантазия. На народа изобщо не му идва на ум за такъв вид олицетворение. Това бил опита на древните времена.
към текста >>
Вотан или Зевс, или други божествено-духовни
същества
, които били признати от едни или други народи, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените.
Това било само друг вид битие на съзнанието. В тези времена човекът възприемал още в своето обкръжение духовните събития и духовните същества, макар и не с такава точност, както действителното ясновидство, но като последни остатъци от него, съхранили се от древното ясновидство. През деня човекът живеел в свят с неопределени, разливащи се, мъгляви очертания. През нощта той е живеел сред духовните същества, които са го обкръжавали, както сега обкръжават древните предмети. Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е плод на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния свят.
Вотан или Зевс, или други божествено-духовни същества, които били признати от едни или други народи, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените.
Да твърди може само този, който никога не се е запознавал със същността на народната фантазия. На народа изобщо не му идва на ум за такъв вид олицетворение. Това бил опита на древните времена. Вотан и Тор били същества, с които човекът общувал, както сега той общува със своите събратя-хора; и митовете и преданията именно са спомени от времето на древното ясновиждане.
към текста >>
Вотан и Тор били
същества
, с които човекът общувал, както сега той общува със своите събратя-хора; и митовете и преданията именно са спомени от времето на древното ясновиждане.
Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е плод на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния свят. Вотан или Зевс, или други божествено-духовни същества, които били признати от едни или други народи, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените. Да твърди може само този, който никога не се е запознавал със същността на народната фантазия. На народа изобщо не му идва на ум за такъв вид олицетворение. Това бил опита на древните времена.
Вотан и Тор били същества, с които човекът общувал, както сега той общува със своите събратя-хора; и митовете и преданията именно са спомени от времето на древното ясновиждане.
към текста >>
Той се чувствал член на духовните
същества
; той, така да се каже, принадлежал към висшите духовни
същества
, както на нас ни принадлежи ръката.
Но ние трябва да си изясним, че с това вживяване в духовно-свръхсетивните светове било свързано и нещо друго. В тези светове човекът не чувствал себе си като индивидуално същество.
Той се чувствал член на духовните същества; той, така да се каже, принадлежал към висшите духовни същества, както на нас ни принадлежи ръката.
Това слабо чувство за своята индивидуалност, което имал тогава човекът, той получавал, когато се потапял във физическото си тяло, когато за кратко време се еманципирал, така да се каже, от хоровода на божествено-духовните същества. Това било началото на неговите индивидуални чувства. Било е тази епоха, когато на човекът му е станало напълно ясно, че той има групова душа; той почувствал себе си потопен в груповата душа, когато е напуснал физическото си тяло и встъпва в свръхсетивното съзнание. Това е била епоха, когато с огромна сила в човека е навлязло съзнанието за своята принадлежност към груповата душа, към груповия Аз.
към текста >>
Това слабо чувство за своята индивидуалност, което имал тогава човекът, той получавал, когато се потапял във физическото си тяло, когато за кратко време се еманципирал, така да се каже, от хоровода на божествено-духовните
същества
.
Но ние трябва да си изясним, че с това вживяване в духовно-свръхсетивните светове било свързано и нещо друго. В тези светове човекът не чувствал себе си като индивидуално същество. Той се чувствал член на духовните същества; той, така да се каже, принадлежал към висшите духовни същества, както на нас ни принадлежи ръката.
Това слабо чувство за своята индивидуалност, което имал тогава човекът, той получавал, когато се потапял във физическото си тяло, когато за кратко време се еманципирал, така да се каже, от хоровода на божествено-духовните същества.
Това било началото на неговите индивидуални чувства. Било е тази епоха, когато на човекът му е станало напълно ясно, че той има групова душа; той почувствал себе си потопен в груповата душа, когато е напуснал физическото си тяло и встъпва в свръхсетивното съзнание. Това е била епоха, когато с огромна сила в човека е навлязло съзнанието за своята принадлежност към груповата душа, към груповия Аз.
към текста >>
Тогава чувствата, които се сливат в единния център, дават на свой ред повод на известни
същества
да действат наподобявайки групова душа, но в съвсем друг смисъл, от другите групови души.
Благодарение на това, че хората свободно сливат в едно излъчването на своите чувства, се образува нещо отново излизащо извън пределите на един отделен човек. Отделният човек има своя индивидуална душа; тя никога не се загубва, след като веднъж е била достигната. Благодарение на това, че хората се събират в свободни обединения, те се групират около някакъв център.
Тогава чувствата, които се сливат в единния център, дават на свой ред повод на известни същества да действат наподобявайки групова душа, но в съвсем друг смисъл, от другите групови души.
Всички предишни групови души били същества, които правили човека несвободен. Тези нови същества се съчетават с пълната свобода и индивидуалността на хората. И смеем дори да кажем,че в известен смисъл тяхното битие се подхранва от човешкото единодушие; и от самите човешки души ще зависи дали ще дадат възможност на тези високи души да се спуснат надолу към хората, или те няма да направят това. Колкото повече хората се разединяват, толкова по-малко извисени души могат да слязат в човешката област. Колкото повече се образуват връзки и колкото повече се развива общността на чувствата в пълна свобода, толкова повече извисените души ще могат да влизат в човешката област и толкова по-бързо ще се одухотвори земната планета.
към текста >>
Всички предишни групови души били
същества
, които правили човека несвободен.
Благодарение на това, че хората свободно сливат в едно излъчването на своите чувства, се образува нещо отново излизащо извън пределите на един отделен човек. Отделният човек има своя индивидуална душа; тя никога не се загубва, след като веднъж е била достигната. Благодарение на това, че хората се събират в свободни обединения, те се групират около някакъв център. Тогава чувствата, които се сливат в единния център, дават на свой ред повод на известни същества да действат наподобявайки групова душа, но в съвсем друг смисъл, от другите групови души.
Всички предишни групови души били същества, които правили човека несвободен.
Тези нови същества се съчетават с пълната свобода и индивидуалността на хората. И смеем дори да кажем,че в известен смисъл тяхното битие се подхранва от човешкото единодушие; и от самите човешки души ще зависи дали ще дадат възможност на тези високи души да се спуснат надолу към хората, или те няма да направят това. Колкото повече хората се разединяват, толкова по-малко извисени души могат да слязат в човешката област. Колкото повече се образуват връзки и колкото повече се развива общността на чувствата в пълна свобода, толкова повече извисените души ще могат да влизат в човешката област и толкова по-бързо ще се одухотвори земната планета.
към текста >>
Тези нови
същества
се съчетават с пълната свобода и индивидуалността на хората.
Благодарение на това, че хората свободно сливат в едно излъчването на своите чувства, се образува нещо отново излизащо извън пределите на един отделен човек. Отделният човек има своя индивидуална душа; тя никога не се загубва, след като веднъж е била достигната. Благодарение на това, че хората се събират в свободни обединения, те се групират около някакъв център. Тогава чувствата, които се сливат в единния център, дават на свой ред повод на известни същества да действат наподобявайки групова душа, но в съвсем друг смисъл, от другите групови души. Всички предишни групови души били същества, които правили човека несвободен.
Тези нови същества се съчетават с пълната свобода и индивидуалността на хората.
И смеем дори да кажем,че в известен смисъл тяхното битие се подхранва от човешкото единодушие; и от самите човешки души ще зависи дали ще дадат възможност на тези високи души да се спуснат надолу към хората, или те няма да направят това. Колкото повече хората се разединяват, толкова по-малко извисени души могат да слязат в човешката област. Колкото повече се образуват връзки и колкото повече се развива общността на чувствата в пълна свобода, толкова повече извисените души ще могат да влизат в човешката област и толкова по-бързо ще се одухотвори земната планета.
към текста >>
Така ние видяхме, че ако човекът иска въобще да получи представа за бъдещето развитие, то той трябва правилно да разбере характера на груповата душа; тъй като иначе може да се случи, че неговата индивидуална душа след твърде дългото обособяване на Земята да не може да открие пътя за съединение с другите, да пропусне случая за присъединяване и ще стане благодарение на това някакъв вид елементарно същество; и тези елементарни
същества
, възникнали от хората биха били недобри
същества
.
Така ние видяхме, че ако човекът иска въобще да получи представа за бъдещето развитие, то той трябва правилно да разбере характера на груповата душа; тъй като иначе може да се случи, че неговата индивидуална душа след твърде дългото обособяване на Земята да не може да открие пътя за съединение с другите, да пропусне случая за присъединяване и ще стане благодарение на това някакъв вид елементарно същество; и тези елементарни същества, възникнали от хората биха били недобри същества.
Между тези които възникнали от предишните царства елементарни същества има много полезни в устройството на нашата природа, тези човешки елементарни същества съвсем не притежават такива свойства.
към текста >>
Между тези които възникнали от предишните царства елементарни
същества
има много полезни в устройството на нашата природа, тези човешки елементарни
същества
съвсем не притежават такива свойства.
Така ние видяхме, че ако човекът иска въобще да получи представа за бъдещето развитие, то той трябва правилно да разбере характера на груповата душа; тъй като иначе може да се случи, че неговата индивидуална душа след твърде дългото обособяване на Земята да не може да открие пътя за съединение с другите, да пропусне случая за присъединяване и ще стане благодарение на това някакъв вид елементарно същество; и тези елементарни същества, възникнали от хората биха били недобри същества.
Между тези които възникнали от предишните царства елементарни същества има много полезни в устройството на нашата природа, тези човешки елементарни същества съвсем не притежават такива свойства.
към текста >>
Ние казахме, че в определени гранични области възникват подобни обособени
същества
; и те възникват също на границата при прехода от груповата душевност към свободните групови връзки на основата на езотерически-морално-интелектуалното единство.
Ние казахме, че в определени гранични области възникват подобни обособени същества; и те възникват също на границата при прехода от груповата душевност към свободните групови връзки на основата на езотерически-морално-интелектуалното единство.
Навсякъде, където излизат такъв вид връзки, има такива групови същества.
към текста >>
Навсякъде, където излизат такъв вид връзки, има такива групови
същества
.
Ние казахме, че в определени гранични области възникват подобни обособени същества; и те възникват също на границата при прехода от груповата душевност към свободните групови връзки на основата на езотерически-морално-интелектуалното единство.
Навсякъде, където излизат такъв вид връзки, има такива групови същества.
към текста >>
Там където се допират метали и други образувания на земното царство, лежат цели снопове от
същества
та наречени гноми.
Ако вие бихте имали случай да разгледате известни места, например, в източниците, където отдолу лежат камъните, и отгоре върху тях расте мъх, и там се образува един вид граница,плоскост, между растението и камъка и над това капе вода – това също е необходимо – тогава вие бихте видели, че това, което се нарича нимфи и ундини е нещо напълно реално, това се проявява тук с особена сила.
Там където се допират метали и други образувания на земното царство, лежат цели снопове от съществата наречени гноми.
Четвъртата група се представя от саламандрите. Тя като че ли е най-младата вид в редицата на всички елементарни същества; но не е по-малко многочислен. В голямата си част, това всъщност са същества, които произхождат от обособяването на маймуните от тяхната групова душа. Тези същества също търсят за себе си храна и я намират там, където човешкото царство влиза не в нормално, а в отклоняващо се от нормите отношение към животинското царство. Който е осведомен за такъв вид неща, знае, че елементарните същества и именно елементарните същества от напълно доброкачествен вид – се развиват благодарение на фамилиарното отношение на ездача и неговия кон.
към текста >>
Тя като че ли е най-младата вид в редицата на всички елементарни
същества
; но не е по-малко многочислен.
Ако вие бихте имали случай да разгледате известни места, например, в източниците, където отдолу лежат камъните, и отгоре върху тях расте мъх, и там се образува един вид граница,плоскост, между растението и камъка и над това капе вода – това също е необходимо – тогава вие бихте видели, че това, което се нарича нимфи и ундини е нещо напълно реално, това се проявява тук с особена сила. Там където се допират метали и други образувания на земното царство, лежат цели снопове от съществата наречени гноми. Четвъртата група се представя от саламандрите.
Тя като че ли е най-младата вид в редицата на всички елементарни същества; но не е по-малко многочислен.
В голямата си част, това всъщност са същества, които произхождат от обособяването на маймуните от тяхната групова душа. Тези същества също търсят за себе си храна и я намират там, където човешкото царство влиза не в нормално, а в отклоняващо се от нормите отношение към животинското царство. Който е осведомен за такъв вид неща, знае, че елементарните същества и именно елементарните същества от напълно доброкачествен вид – се развиват благодарение на фамилиарното отношение на ездача и неговия кон.
към текста >>
В голямата си част, това всъщност са
същества
, които произхождат от обособяването на маймуните от тяхната групова душа.
Ако вие бихте имали случай да разгледате известни места, например, в източниците, където отдолу лежат камъните, и отгоре върху тях расте мъх, и там се образува един вид граница,плоскост, между растението и камъка и над това капе вода – това също е необходимо – тогава вие бихте видели, че това, което се нарича нимфи и ундини е нещо напълно реално, това се проявява тук с особена сила. Там където се допират метали и други образувания на земното царство, лежат цели снопове от съществата наречени гноми. Четвъртата група се представя от саламандрите. Тя като че ли е най-младата вид в редицата на всички елементарни същества; но не е по-малко многочислен.
В голямата си част, това всъщност са същества, които произхождат от обособяването на маймуните от тяхната групова душа.
Тези същества също търсят за себе си храна и я намират там, където човешкото царство влиза не в нормално, а в отклоняващо се от нормите отношение към животинското царство. Който е осведомен за такъв вид неща, знае, че елементарните същества и именно елементарните същества от напълно доброкачествен вид – се развиват благодарение на фамилиарното отношение на ездача и неговия кон.
към текста >>
Тези
същества
също търсят за себе си храна и я намират там, където човешкото царство влиза не в нормално, а в отклоняващо се от нормите отношение към животинското царство.
Ако вие бихте имали случай да разгледате известни места, например, в източниците, където отдолу лежат камъните, и отгоре върху тях расте мъх, и там се образува един вид граница,плоскост, между растението и камъка и над това капе вода – това също е необходимо – тогава вие бихте видели, че това, което се нарича нимфи и ундини е нещо напълно реално, това се проявява тук с особена сила. Там където се допират метали и други образувания на земното царство, лежат цели снопове от съществата наречени гноми. Четвъртата група се представя от саламандрите. Тя като че ли е най-младата вид в редицата на всички елементарни същества; но не е по-малко многочислен. В голямата си част, това всъщност са същества, които произхождат от обособяването на маймуните от тяхната групова душа.
Тези същества също търсят за себе си храна и я намират там, където човешкото царство влиза не в нормално, а в отклоняващо се от нормите отношение към животинското царство.
Който е осведомен за такъв вид неща, знае, че елементарните същества и именно елементарните същества от напълно доброкачествен вид – се развиват благодарение на фамилиарното отношение на ездача и неговия кон.
към текста >>
Който е осведомен за такъв вид неща, знае, че елементарните
същества
и именно елементарните
същества
от напълно доброкачествен вид – се развиват благодарение на фамилиарното отношение на ездача и неговия кон.
Там където се допират метали и други образувания на земното царство, лежат цели снопове от съществата наречени гноми. Четвъртата група се представя от саламандрите. Тя като че ли е най-младата вид в редицата на всички елементарни същества; но не е по-малко многочислен. В голямата си част, това всъщност са същества, които произхождат от обособяването на маймуните от тяхната групова душа. Тези същества също търсят за себе си храна и я намират там, където човешкото царство влиза не в нормално, а в отклоняващо се от нормите отношение към животинското царство.
Който е осведомен за такъв вид неща, знае, че елементарните същества и именно елементарните същества от напълно доброкачествен вид – се развиват благодарение на фамилиарното отношение на ездача и неговия кон.
към текста >>
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни
същества
.
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества.
Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите животни. В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни същества, които се задържат там където нещо подобно възниква. Тези същества са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост. В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни същества могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе. Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници.
към текста >>
В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни
същества
, които се задържат там където нещо подобно възниква.
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества. Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите животни.
В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни същества, които се задържат там където нещо подобно възниква.
Тези същества са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост. В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни същества могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе. Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници. Всички тези неща са напълно обосновани и могат да се наблюдават с помощта на методите, които могат да развиват окултната мъдрост.
към текста >>
Тези
същества
са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост.
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества. Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите животни. В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни същества, които се задържат там където нещо подобно възниква.
Тези същества са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост.
В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни същества могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе. Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници. Всички тези неща са напълно обосновани и могат да се наблюдават с помощта на методите, които могат да развиват окултната мъдрост.
към текста >>
В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни
същества
могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе.
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества. Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите животни. В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни същества, които се задържат там където нещо подобно възниква. Тези същества са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост.
В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни същества могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе.
Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници. Всички тези неща са напълно обосновани и могат да се наблюдават с помощта на методите, които могат да развиват окултната мъдрост.
към текста >>
Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни
същества
, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници.
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества. Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите животни. В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни същества, които се задържат там където нещо подобно възниква. Тези същества са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост. В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни същества могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе.
Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници.
Всички тези неща са напълно обосновани и могат да се наблюдават с помощта на методите, които могат да развиват окултната мъдрост.
към текста >>
Аз вече говорих, че в атлантските времена, когато хората вечер излизали от своето тяло, то те живеели сред тези духовни
същества
, които наричали богове.
В заключение бих искал да отбележа едно друго явление,което може да ви покаже,че за определени неща, за които се дават сега ,твърде често само абстрактно обяснение, произтичат в по-голямата си част от дълбоката мъдрост.
Аз вече говорих, че в атлантските времена, когато хората вечер излизали от своето тяло, то те живеели сред тези духовни същества, които наричали богове.
Тези хора вървели по пътя на потапяне във физическото тяло. Но съществата, които почитали като богове, например, Зевс, Вотан, вървят по друг път на развитие. Те не дохождат долу до физическото тяло: те не докосват физическия свят. Но също и тук има преходни състояния. Човекът е възникнал именно благодарение на това, че цялото негово душевно и духовно същество се уплътнило до физическо тяло.
към текста >>
Но
същества
та, които почитали като богове, например, Зевс, Вотан, вървят по друг път на развитие.
В заключение бих искал да отбележа едно друго явление,което може да ви покаже,че за определени неща, за които се дават сега ,твърде често само абстрактно обяснение, произтичат в по-голямата си част от дълбоката мъдрост. Аз вече говорих, че в атлантските времена, когато хората вечер излизали от своето тяло, то те живеели сред тези духовни същества, които наричали богове. Тези хора вървели по пътя на потапяне във физическото тяло.
Но съществата, които почитали като богове, например, Зевс, Вотан, вървят по друг път на развитие.
Те не дохождат долу до физическото тяло: те не докосват физическия свят. Но също и тук има преходни състояния. Човекът е възникнал именно благодарение на това, че цялото негово душевно и духовно същество се уплътнило до физическо тяло. При човека груповата душа изцяло се насочила надолу към физичното ниво, и физическото тяло на човека станало отпечатък на груповата душа. Да предположим, че същество от вида на Зевс – което се явява несъмнено реално – така да се каже, само леко се докосва до физическото ниво, само немного влиза в него.
към текста >>
Така в атлантската епоха определени
същества
само докосвали физическия свят.
Но също и тук има преходни състояния. Човекът е възникнал именно благодарение на това, че цялото негово душевно и духовно същество се уплътнило до физическо тяло. При човека груповата душа изцяло се насочила надолу към физичното ниво, и физическото тяло на човека станало отпечатък на груповата душа. Да предположим, че същество от вида на Зевс – което се явява несъмнено реално – така да се каже, само леко се докосва до физическото ниво, само немного влиза в него. Това е подобно, ако вие бихте намокрили с вода само края на кълбо.
Така в атлантската епоха определени същества само докосвали физическия свят.
Физическите очи не виждали онова, което оставало духовно, астрално, етерно. Видима станала само тази малка част, която навлиза във физическото. От тези възприятия е възникнала символиката на митологията. Когато орелът се явява символ на Зевс, то е от това, че зевсовата природа на орела се явява тази точка, където висшите светове се докосвали до физическия свят. Болшинството образи от света на птиците, всъщност са обособилите се части на развиващите се същества от свръхсетивният свят.
към текста >>
Болшинството образи от света на птиците, всъщност са обособилите се части на развиващите се
същества
от свръхсетивният свят.
Така в атлантската епоха определени същества само докосвали физическия свят. Физическите очи не виждали онова, което оставало духовно, астрално, етерно. Видима станала само тази малка част, която навлиза във физическото. От тези възприятия е възникнала символиката на митологията. Когато орелът се явява символ на Зевс, то е от това, че зевсовата природа на орела се явява тази точка, където висшите светове се докосвали до физическия свят.
Болшинството образи от света на птиците, всъщност са обособилите се части на развиващите се същества от свръхсетивният свят.
И както с орела на Зевс, с враната на Вотан, така стоят нещата при всички тези случаи, където символиката води към окултните факти. Много по-ясни ще станат за вас нещата, ако в различни области вземете за разглеждане същността, действието и развитието на напредващата душа.
към текста >>
9.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В последните лекции ние се занимахме главно с наличието на всевъзможни духовни
същества
, които се намират, така да се каже, между обкръжаващите ни сетивно-физическите царства на природата.
В последните лекции ние се занимахме главно с наличието на всевъзможни духовни същества, които се намират, така да се каже, между обкръжаващите ни сетивно-физическите царства на природата.
И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества. И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид. Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване.
към текста >>
И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на
същества
от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези
същества
, които нарекохме елементарни
същества
.
В последните лекции ние се занимахме главно с наличието на всевъзможни духовни същества, които се намират, така да се каже, между обкръжаващите ни сетивно-физическите царства на природата.
И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества.
И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид. Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят.
към текста >>
И във връзка с тези елементарни
същества
ние се занимахме с явлението обособяване на определени
същества
от тяхното велико цяло.
В последните лекции ние се занимахме главно с наличието на всевъзможни духовни същества, които се намират, така да се каже, между обкръжаващите ни сетивно-физическите царства на природата. И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества.
И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло.
Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид. Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят. Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>
Ние видяхме, че, например,
същества
та които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид.
В последните лекции ние се занимахме главно с наличието на всевъзможни духовни същества, които се намират, така да се каже, между обкръжаващите ни сетивно-физическите царства на природата. И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества. И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло.
Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид.
Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят. Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>
Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот
същества
та на нашата Земя,
същества
та на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите
същества
пребивават в други светове.
В последните лекции ние се занимахме главно с наличието на всевъзможни духовни същества, които се намират, така да се каже, между обкръжаващите ни сетивно-физическите царства на природата. И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества. И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид.
Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове.
Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят. Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>
По-нататък знаем, че тези
същества
, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че
същества
та, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят.
И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества. И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид. Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване.
По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят.
Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>
За да разберем, че човекът не е съвсем просто
същества
, каквото може да ни се стори при наивния начин на разглеждане, достатъчно е само да си спомним, че вечер, от заспиването до пробуждането, човекът на съвременния цикъл на развитие е съвсем различно същество, от това през деня.
Но ние трябва да си изясним, че още и в други отношения човекът се явява много сложно и съставно същество, чиято сложност достатъчно вече обсъдихме в нашите лекции. Но той ще се явява за нас все повече и повече сложен, колкото по-нататък ще се задълбочаваме във връзката му с великите космични факти.
За да разберем, че човекът не е съвсем просто същества, каквото може да ни се стори при наивния начин на разглеждане, достатъчно е само да си спомним, че вечер, от заспиването до пробуждането, човекът на съвременния цикъл на развитие е съвсем различно същество, от това през деня.
В леглото лежи неговото физическо тяло и етерно тяло; неговия Аз и астралното тяло излизат и се издигат нагоре. Да разгледаме едното и другото, отначало да разгледаме физическото и етерно тяло. Те лежат тук и имат, ако оставим настрана преходното сънно състояние с блянове, това съзнание, което ние наричаме сънно съзнание без блянове, не изпълнено с никакво съдържание, с никакво възприятие. Но това, което е излязло от физическото и етерно тяло, Аза и астралното тяло, при човека от съвременния цикъл на развитие също има съзнание на сън без блян, без сънища. Съзнанието което е тук във физическия свят ,разстилащо вегетиращ покров, това съзнание има спящият човек, както в тези части, които остават тук във физическия свят, така и в тези части които по време на сън се намират в астралния свят.
към текста >>
Никога нервната система не може да продължи да живее, ако в нея не са дейни астралните
същества
, и кръвоносната система, ако в нея не да действат Аз-същностите.
Тъй като нервната система е могла да възникне едва след като, на Луната към човека се присъединило астралното тяло. И така,астралното тяло небрежно изоставя това, което принадлежи към него, за което то, собствено казано, трябва да се грижи в човека; и точно по същия начин Азът оставя това, което е извикал към живот. В спящото физическо тяло и в спящото етерно тяло принципът на кръвта и нервната система се намират навън. Те сега остават напълно сами, но никога нищо физическо не може да се задържи в тази форма, в каквато то било извикано към живот от духовните принципи, ако този духовен принцип го остави. Това е напълно изключено.
Никога нервната система не може да продължи да живее, ако в нея не са дейни астралните същества, и кръвоносната система, ако в нея не да действат Аз-същностите.
Но всички вие вечер небрежно оставяте своя Аз и своето астрално тяло своята нервна система и кръвоносната си система и я предоставяте на други същества с астрална природа. Тогава съществата имащи една природа с нашия Аз, се спускат, така да се каже, в нашия организъм. Всяка вечер човешкия организъм действително се изпълва с тези същества, които са в състояние да го поддържат. Физическото и етерно тяло на човека, лежащи в леглото, в това време са пронизани от тези астрални и Аз-същности, които се намират, във физическото тяло. Ние бихме могли да ги наречем нашественици, но това съвсем няма да е справедливо.
към текста >>
Но всички вие вечер небрежно оставяте своя Аз и своето астрално тяло своята нервна система и кръвоносната си система и я предоставяте на други
същества
с астрална природа.
И така,астралното тяло небрежно изоставя това, което принадлежи към него, за което то, собствено казано, трябва да се грижи в човека; и точно по същия начин Азът оставя това, което е извикал към живот. В спящото физическо тяло и в спящото етерно тяло принципът на кръвта и нервната система се намират навън. Те сега остават напълно сами, но никога нищо физическо не може да се задържи в тази форма, в каквато то било извикано към живот от духовните принципи, ако този духовен принцип го остави. Това е напълно изключено. Никога нервната система не може да продължи да живее, ако в нея не са дейни астралните същества, и кръвоносната система, ако в нея не да действат Аз-същностите.
Но всички вие вечер небрежно оставяте своя Аз и своето астрално тяло своята нервна система и кръвоносната си система и я предоставяте на други същества с астрална природа.
Тогава съществата имащи една природа с нашия Аз, се спускат, така да се каже, в нашия организъм. Всяка вечер човешкия организъм действително се изпълва с тези същества, които са в състояние да го поддържат. Физическото и етерно тяло на човека, лежащи в леглото, в това време са пронизани от тези астрални и Аз-същности, които се намират, във физическото тяло. Ние бихме могли да ги наречем нашественици, но това съвсем няма да е справедливо. По-скоро трябва да ги наречем охраняващи духове, тъй като те всъщност пазят това, което човек безгрижно оставя вечер.
към текста >>
Тогава
същества
та имащи една природа с нашия Аз, се спускат, така да се каже, в нашия организъм.
В спящото физическо тяло и в спящото етерно тяло принципът на кръвта и нервната система се намират навън. Те сега остават напълно сами, но никога нищо физическо не може да се задържи в тази форма, в каквато то било извикано към живот от духовните принципи, ако този духовен принцип го остави. Това е напълно изключено. Никога нервната система не може да продължи да живее, ако в нея не са дейни астралните същества, и кръвоносната система, ако в нея не да действат Аз-същностите. Но всички вие вечер небрежно оставяте своя Аз и своето астрално тяло своята нервна система и кръвоносната си система и я предоставяте на други същества с астрална природа.
Тогава съществата имащи една природа с нашия Аз, се спускат, така да се каже, в нашия организъм.
Всяка вечер човешкия организъм действително се изпълва с тези същества, които са в състояние да го поддържат. Физическото и етерно тяло на човека, лежащи в леглото, в това време са пронизани от тези астрални и Аз-същности, които се намират, във физическото тяло. Ние бихме могли да ги наречем нашественици, но това съвсем няма да е справедливо. По-скоро трябва да ги наречем охраняващи духове, тъй като те всъщност пазят това, което човек безгрижно оставя вечер.
към текста >>
Всяка вечер човешкия организъм действително се изпълва с тези
същества
, които са в състояние да го поддържат.
Те сега остават напълно сами, но никога нищо физическо не може да се задържи в тази форма, в каквато то било извикано към живот от духовните принципи, ако този духовен принцип го остави. Това е напълно изключено. Никога нервната система не може да продължи да живее, ако в нея не са дейни астралните същества, и кръвоносната система, ако в нея не да действат Аз-същностите. Но всички вие вечер небрежно оставяте своя Аз и своето астрално тяло своята нервна система и кръвоносната си система и я предоставяте на други същества с астрална природа. Тогава съществата имащи една природа с нашия Аз, се спускат, така да се каже, в нашия организъм.
Всяка вечер човешкия организъм действително се изпълва с тези същества, които са в състояние да го поддържат.
Физическото и етерно тяло на човека, лежащи в леглото, в това време са пронизани от тези астрални и Аз-същности, които се намират, във физическото тяло. Ние бихме могли да ги наречем нашественици, но това съвсем няма да е справедливо. По-скоро трябва да ги наречем охраняващи духове, тъй като те всъщност пазят това, което човек безгрижно оставя вечер.
към текста >>
Той може да я изпълни само под ръководството на други по-висши
същества
.
Те отстраняват от физическото тяло това, което създава дневното износване и което в широк смисъл наричаме умора. Сутрин човекът става освежен и отпочинал, защото през нощта неговото астрално тяло и неговият Аз са отстранили тази умора, която го обхваща благодарение на дневните впечатления. За ясновидското наблюдение това е факт: тази непрекъсната в течение на нощта възприемаща деятелност на астралното тяло за отстраняването продуктите на умората. От вън навътре е насочена работата на Аза и астралното тяло над физическото и етерно тяло. Но в съвременния цикъл на развитие човекът още не е достигнал възможността да изпълнява тази дейност напълно самостоятелно.
Той може да я изпълни само под ръководството на други по-висши същества.
По този начин, човекът, така да се каже, всяка вечер се приема, като че ли в лоното на висшите същества, които му дават способността по правилен начин да работи над своето физическо и етерно тяло; и то всъщност заедно с тези същества – защото ние не можем да ги наречем нашественици, които вечер по правилен начин духовно поддържат неговата кръвоносна и нервна система.
към текста >>
По този начин, човекът, така да се каже, всяка вечер се приема, като че ли в лоното на висшите
същества
, които му дават способността по правилен начин да работи над своето физическо и етерно тяло; и то всъщност заедно с тези
същества
– защото ние не можем да ги наречем нашественици, които вечер по правилен начин духовно поддържат неговата кръвоносна и нервна система.
Сутрин човекът става освежен и отпочинал, защото през нощта неговото астрално тяло и неговият Аз са отстранили тази умора, която го обхваща благодарение на дневните впечатления. За ясновидското наблюдение това е факт: тази непрекъсната в течение на нощта възприемаща деятелност на астралното тяло за отстраняването продуктите на умората. От вън навътре е насочена работата на Аза и астралното тяло над физическото и етерно тяло. Но в съвременния цикъл на развитие човекът още не е достигнал възможността да изпълнява тази дейност напълно самостоятелно. Той може да я изпълни само под ръководството на други по-висши същества.
По този начин, човекът, така да се каже, всяка вечер се приема, като че ли в лоното на висшите същества, които му дават способността по правилен начин да работи над своето физическо и етерно тяло; и то всъщност заедно с тези същества – защото ние не можем да ги наречем нашественици, които вечер по правилен начин духовно поддържат неговата кръвоносна и нервна система.
към текста >>
Докато няма никакви отклонения на нормите, през нощта намира място правилното взаимодействие на духовните
същества
в човека.
Докато няма никакви отклонения на нормите, през нощта намира място правилното взаимодействие на духовните същества в човека.
Но напълно могат да започнат неправилни взаимодействия, и тук ние идваме до този раздел от Духовната наука, който е извънредно важен практически за човешкия духовен живот и относно който ми се иска да пожелая, това да стане не само теоретически известно в най-широки кръгове, но и в значителна степен да послужи за основа на известни степени от душевната дейност на човека. Обикновено човек не си представя, че фактите на душевния живот имат твърде обширно действие. В различни случаи аз съм ви посочвал, че фактите от душевния живот намират своето правилно обяснение, само когато те се разглеждат в смисъла на духовното виждане. Всички ние знаем дълбокото значение на указанието: че разглеждана духовнонаучно, лъжата е вид убийство. И аз ви говорих, че действително в астралния свят стават вид взривове, когато човек произнася лъжа – до известен степен, вече дори когато той само мисли да я каже,че когато човек лъже, то в духовния свят става нещо имащо твърде разрушително действие, отколкото което и да е нещастие във физическия свят.
към текста >>
Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със
същества
та, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза.
Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло. Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи. Да допуснем, че човекът е изобщо лъжец и събере купища лъжи. Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно.
Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза.
Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека. Тук ние отново имаме процеси на отделяне. Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят. Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят. Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”.
към текста >>
Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от
същества
та, които вечер се спускат в човека.
Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи. Да допуснем, че човекът е изобщо лъжец и събере купища лъжи. Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно. Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза.
Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека.
Тук ние отново имаме процеси на отделяне. Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят. Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят. Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”. В тях имаме определена група същества, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и клеветите.
към текста >>
Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още
същества
, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят.
Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно. Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза. Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека. Тук ние отново имаме процеси на отделяне.
Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят.
Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят. Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”. В тях имаме определена група същества, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и клеветите. Наистина лъжата и клеветата населяват нашата земна окръжност с такъв вид фантоми. Така, ние опознавахме нов вид елементарни същества.
към текста >>
Тези възникнали по този начин
същества
също се носят тогава в обкръжаващия ни свят.
Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно. Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза. Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека. Тук ние отново имаме процеси на отделяне. Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят.
Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят.
Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”. В тях имаме определена група същества, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и клеветите. Наистина лъжата и клеветата населяват нашата земна окръжност с такъв вид фантоми. Така, ние опознавахме нов вид елементарни същества.
към текста >>
Те принадлежат към този вид
същества
, които наричаме “фантоми”.
Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза. Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека. Тук ние отново имаме процеси на отделяне. Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят. Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят.
Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”.
В тях имаме определена група същества, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и клеветите. Наистина лъжата и клеветата населяват нашата земна окръжност с такъв вид фантоми. Така, ние опознавахме нов вид елементарни същества.
към текста >>
В тях имаме определена група
същества
, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и клеветите.
Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека. Тук ние отново имаме процеси на отделяне. Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят. Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят. Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”.
В тях имаме определена група същества, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и клеветите.
Наистина лъжата и клеветата населяват нашата земна окръжност с такъв вид фантоми. Така, ние опознавахме нов вид елементарни същества.
към текста >>
Така, ние опознавахме нов вид елементарни
същества
.
Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят. Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят. Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”. В тях имаме определена група същества, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и клеветите. Наистина лъжата и клеветата населяват нашата земна окръжност с такъв вид фантоми.
Така, ние опознавахме нов вид елементарни същества.
към текста >>
Ние виждаме, как тези
същества
, които се намират в етерния свят, по същия начин израстват от живота на хората.
Вие не бива да се учудвате на тези необикновени явления на душевния живот; в душевния живот трябва да се умее да се приемат нещата с пълно спокойствие. Фактите, които оказват вредно влияние на етерното тяло, всъщност, например, лоши закони или лоши социални навици в каквото и да е човешко обединение. Например, всичко, което води до несъгласие, което изобщо предизвиква в хората раздори – всичко това посредством настроението, което се поражда в съвместния живот на хората, действа така, че това действие прониква до етерното тяло. И това, което се прикачва към етерното тяло под влиянието на такъв вид душевни факти, създава отново отделяне, които също се намират в нашето обкръжение. Тях ги наричат “спектри”, на немски биха казали “гешпенстер”, призраци.
Ние виждаме, как тези същества, които се намират в етерния свят, по същия начин израстват от живота на хората.
Така човек може да ходи сред нас, и неговото физическо тяло да е набито със “спектри” или призраци; и всичко това, като правило, се разлита във всички страни и населява света след смъртта на човека или известно време след това.
към текста >>
И сега вие можете също така да разберете, че когато в нормалния човешки дневен живот физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза са свързани заедно, и физическото и етерно тяло, така да се каже, допуснат в себе си други
същества
или позволяват нещо да се прави с тях то тогава и астралното тяло и Аза се намират в ненормално състояние.
Тук ние виждаме, какви фини последствия имат духовните събития в нашия живот, как лъжата, клеветата, лошите социални основи отлагат свои създания сред нас, в нашето земно обкръжение.
И сега вие можете също така да разберете, че когато в нормалния човешки дневен живот физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза са свързани заедно, и физическото и етерно тяло, така да се каже, допуснат в себе си други същества или позволяват нещо да се прави с тях то тогава и астралното тяло и Аза се намират в ненормално състояние.
Но, разбира се, в сравнение с физическото и етерно тяло те се намират в малко по-друго положение. Физическото и етерно тяло, когато човекът спи, имат същото съзнание като растението. Но растението има при това свой Аз в Девакан. За това физическото и етерното тяло на спящия човек трябва да се поддържат от съществата, които развиват своето съзнание от висотата на Девакан. Астралното тяло и Аза на човека сега се намират в един свят по-горе; човекът спи без видения, подобно на растението.
към текста >>
За това физическото и етерното тяло на спящия човек трябва да се поддържат от
същества
та, които развиват своето съзнание от висотата на Девакан.
Тук ние виждаме, какви фини последствия имат духовните събития в нашия живот, как лъжата, клеветата, лошите социални основи отлагат свои създания сред нас, в нашето земно обкръжение. И сега вие можете също така да разберете, че когато в нормалния човешки дневен живот физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза са свързани заедно, и физическото и етерно тяло, така да се каже, допуснат в себе си други същества или позволяват нещо да се прави с тях то тогава и астралното тяло и Аза се намират в ненормално състояние. Но, разбира се, в сравнение с физическото и етерно тяло те се намират в малко по-друго положение. Физическото и етерно тяло, когато човекът спи, имат същото съзнание като растението. Но растението има при това свой Аз в Девакан.
За това физическото и етерното тяло на спящия човек трябва да се поддържат от съществата, които развиват своето съзнание от висотата на Девакан.
Астралното тяло и Аза на човека сега се намират в един свят по-горе; човекът спи без видения, подобно на растението. Че растенията имат само физическо и етерно тяло, а човекът в спящо състояние има към това още астрално тяло и Аз, с това нищо не се променя по отношение на неговата растителна природа. Макар човекът по време на сън да се издига в духовния свят, в астралния свят, той не достига със своя Аз тази висота, от която би могъл да поддържа в себе си в състояние на сън. В следствие на това, също в астралното тяло на спящия човек трябва да влизат духовни същества. Така и става: в астралното тяло на човека непрекъснато проникват въздействията от света на Девакан.
към текста >>
В следствие на това, също в астралното тяло на спящия човек трябва да влизат духовни
същества
.
Но растението има при това свой Аз в Девакан. За това физическото и етерното тяло на спящия човек трябва да се поддържат от съществата, които развиват своето съзнание от висотата на Девакан. Астралното тяло и Аза на човека сега се намират в един свят по-горе; човекът спи без видения, подобно на растението. Че растенията имат само физическо и етерно тяло, а човекът в спящо състояние има към това още астрално тяло и Аз, с това нищо не се променя по отношение на неговата растителна природа. Макар човекът по време на сън да се издига в духовния свят, в астралния свят, той не достига със своя Аз тази висота, от която би могъл да поддържа в себе си в състояние на сън.
В следствие на това, също в астралното тяло на спящия човек трябва да влизат духовни същества.
Така и става: в астралното тяло на човека непрекъснато проникват въздействията от света на Девакан. Тези въздействия изобщо не би трябвало да са нещо ненормално, това могат да бъдат въздействия, изходящи от това, което ние наричаме висш Аз на човека. Понеже човек постепенно заживява в девакания свят, според това, доколко все повече върви към своето одухотворение; и това, което тогава се подготвя, му оказва влияние, сега, по време на съня.
към текста >>
Астралното тяло получава включвания благодарение на което, отново се обособяват
същества
, които като елементарни
същества
се пренасят в нашия свят.
Но съществуват не само тези нормални въздействия. Това би било възможно само в случай, че хората в своето общуване биха разбрали до един, какво означава да се цени и уважава свободата на душата на другия. Но съвременното човечество още е далече от това. Помислете само за това, как съвременната душа до голяма степен иска да подчини на себе си друга душа, как тя не търпи, когато другата душа мисли и обича нещо друго, как една душа иска да властва и да влияе на друга. Във всичко, което действа в наше време от душа към душа, започвайки с неправилно издадените от хората постановления, и завършвайки с всевъзможните начини на въздействие, които се предприемат, за да подчинят на себе си всички души, които действат различно, че свободната душа стои пред свободна душа, но така, че само дори в малка степен се предприемат принудителни средства на убеждения, въздействия, влияния, имащи за цел не просто да пробудят в тази душа онова, което дреме още в нея,във всичко това от човешка душа към човешка душа действат сили, които по същия начин влияят на тези души по такъв начин, че вечер това се отразява в астралното тяло.
Астралното тяло получава включвания благодарение на което, отново се обособяват същества, които като елементарни същества се пренасят в нашия свят.
Те принадлежат към вида на “демоните”. Тях ги има само защото, в нашия свят по-най-различен начин се проявява нетърпимост към мисленето, насилие над мисълта. Множество демони от този род са влезли в нашия свят по този начин.
към текста >>
И така, днес ние отново научихме за
същества
, които са също така действителни както тези неща, които възприемаме с физическите сетива, и които напълно проявяват своето влияние в човешкия живот.
И така, днес ние отново научихме за същества, които са също така действителни както тези неща, които възприемаме с физическите сетива, и които напълно проявяват своето влияние в човешкия живот.
Човечеството, например, би се развило съвсем различно, ако хората във своята индивидуалност не биха създавали тези демони, които пронизват нашия свят и оказват непрекъснато действие на хората. Те всъщност са духове на предразсъдъците. Така разбираме живота в неговите фини явления, когато научаваме за тази преплетеност на духовния свят във висш смисъл с нашия човешки свят. Всички тези същества, както бе казано, съществуват и се носят в света, в който живеем.
към текста >>
Всички тези
същества
, както бе казано, съществуват и се носят в света, в който живеем.
И така, днес ние отново научихме за същества, които са също така действителни както тези неща, които възприемаме с физическите сетива, и които напълно проявяват своето влияние в човешкия живот. Човечеството, например, би се развило съвсем различно, ако хората във своята индивидуалност не биха създавали тези демони, които пронизват нашия свят и оказват непрекъснато действие на хората. Те всъщност са духове на предразсъдъците. Така разбираме живота в неговите фини явления, когато научаваме за тази преплетеност на духовния свят във висш смисъл с нашия човешки свят.
Всички тези същества, както бе казано, съществуват и се носят в света, в който живеем.
към текста >>
10.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В нашите последни разглеждания, по време на вечерните срещи на групата /цвайга/, ние показахме от различни страни съществуването на изпълнените с тайна взаимодействия между човека и духовните светове; духовните
същества
, които всъщност, непрекъснато се намират около нас и не само се намират около нас, но в известна степен непрекъснато ни пронизват и с които ние непрекъснато живеем.
В нашите последни разглеждания, по време на вечерните срещи на групата /цвайга/, ние показахме от различни страни съществуването на изпълнените с тайна взаимодействия между човека и духовните светове; духовните същества, които всъщност, непрекъснато се намират около нас и не само се намират около нас, но в известна степен непрекъснато ни пронизват и с които ние непрекъснато живеем.
Но не бива да си мислите, че съществува само това, може да се каже, твърде грубо отношение между човека и заобикалящите го същества, както бе показано в последната лекция. Но също, благодарение на разнообразната деятелност и занимания, отнасящи се повече към областта на човешкото мислене, се образува определено отношение между човека и духовните светове.
към текста >>
Но не бива да си мислите, че съществува само това, може да се каже, твърде грубо отношение между човека и заобикалящите го
същества
, както бе показано в последната лекция.
В нашите последни разглеждания, по време на вечерните срещи на групата /цвайга/, ние показахме от различни страни съществуването на изпълнените с тайна взаимодействия между човека и духовните светове; духовните същества, които всъщност, непрекъснато се намират около нас и не само се намират около нас, но в известна степен непрекъснато ни пронизват и с които ние непрекъснато живеем.
Но не бива да си мислите, че съществува само това, може да се каже, твърде грубо отношение между човека и заобикалящите го същества, както бе показано в последната лекция.
Но също, благодарение на разнообразната деятелност и занимания, отнасящи се повече към областта на човешкото мислене, се образува определено отношение между човека и духовните светове.
към текста >>
В двете предишни лекции трябваше да покажем
същества
та, които в известен смисъл са от нисша степен.
В двете предишни лекции трябваше да покажем съществата, които в известен смисъл са от нисша степен.
Но ние знаем от много по-ранни лекции, че имаме работа също и с такива духовни същества, които стоят над човека, и че съществуват също отношения и връзки между човека и висшите духовни същества. Ние споменахме, че има висши духовни същества, които за разлика от човека имат за свой нисш член етерно тяло, и които, така да се каже, обитават нашето обкръжение. За обикновеният поглед те са невидими, благодарение на тънката етерна природа на своето етерно същество, така че, човешкият поглед минава през тях. И след това ние идваме до още по-висши духовни същности, чиито нисш член е астралното тяло, и които, по този начин, се представят за човека в още по-малко плътна телесност.
към текста >>
Но ние знаем от много по-ранни лекции, че имаме работа също и с такива духовни
същества
, които стоят над човека, и че съществуват също отношения и връзки между човека и висшите духовни
същества
.
В двете предишни лекции трябваше да покажем съществата, които в известен смисъл са от нисша степен.
Но ние знаем от много по-ранни лекции, че имаме работа също и с такива духовни същества, които стоят над човека, и че съществуват също отношения и връзки между човека и висшите духовни същества.
Ние споменахме, че има висши духовни същества, които за разлика от човека имат за свой нисш член етерно тяло, и които, така да се каже, обитават нашето обкръжение. За обикновеният поглед те са невидими, благодарение на тънката етерна природа на своето етерно същество, така че, човешкият поглед минава през тях. И след това ние идваме до още по-висши духовни същности, чиито нисш член е астралното тяло, и които, по този начин, се представят за човека в още по-малко плътна телесност.
към текста >>
Ние споменахме, че има висши духовни
същества
, които за разлика от човека имат за свой нисш член етерно тяло, и които, така да се каже, обитават нашето обкръжение.
В двете предишни лекции трябваше да покажем съществата, които в известен смисъл са от нисша степен. Но ние знаем от много по-ранни лекции, че имаме работа също и с такива духовни същества, които стоят над човека, и че съществуват също отношения и връзки между човека и висшите духовни същества.
Ние споменахме, че има висши духовни същества, които за разлика от човека имат за свой нисш член етерно тяло, и които, така да се каже, обитават нашето обкръжение.
За обикновеният поглед те са невидими, благодарение на тънката етерна природа на своето етерно същество, така че, човешкият поглед минава през тях. И след това ние идваме до още по-висши духовни същности, чиито нисш член е астралното тяло, и които, по този начин, се представят за човека в още по-малко плътна телесност.
към текста >>
Всички тези
същества
се намират в известно отношение с човека; и което днес за нас е особено важно: човекът може нещо да направи, за това, че в своя живот тук, на земната арена, да влезе в съвършено определени отношения с тези
същества
.
Всички тези същества се намират в известно отношение с човека; и което днес за нас е особено важно: човекът може нещо да направи, за това, че в своя живот тук, на земната арена, да влезе в съвършено определени отношения с тези същества.
Според това, как постъпват и какво правят хората в условията на своя живот, те установяват едни или други отношения с висшите светове, колкото и малко вероятно да му се струва на съвременния човек, както казват в просветената епоха, която, обаче, съвсем не е просветена относно най-дълбоките истини на живота.
към текста >>
Да вземем най-напред
същества
та, които имат за нисш член етерното тяло, и в това тънко етерно тяло ни заобикалят, живеят около нас, изпращат надолу към нас своите въздействия и откровения.
Да вземем най-напред съществата, които имат за нисш член етерното тяло, и в това тънко етерно тяло ни заобикалят, живеят около нас, изпращат надолу към нас своите въздействия и откровения.
Нека да поставим тези същества духовно пред своята душа и да се попитаме: може ли човекът да направи нещо тук на Земята, или по-добре да кажем, правят ли хората нещо още от далечни времена за това, че тези същества да могат да имат свързващо звено, един вид мост, благодарение на който ти биха стигнали до по-интензивни въздействия върху целия човек? Да, хората отдавна са правили това! Ние трябва да се задълбочим в някои усещания и представи, които можахме да възприемем в последната лекция, ако искаме да си съставим по-ясна представа за това. И така, нека си представим, че тези същества живеят в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло. Те нямат физическо тяло, каквото има човек.
към текста >>
Нека да поставим тези
същества
духовно пред своята душа и да се попитаме: може ли човекът да направи нещо тук на Земята, или по-добре да кажем, правят ли хората нещо още от далечни времена за това, че тези
същества
да могат да имат свързващо звено, един вид мост, благодарение на който ти биха стигнали до по-интензивни въздействия върху целия човек?
Да вземем най-напред съществата, които имат за нисш член етерното тяло, и в това тънко етерно тяло ни заобикалят, живеят около нас, изпращат надолу към нас своите въздействия и откровения.
Нека да поставим тези същества духовно пред своята душа и да се попитаме: може ли човекът да направи нещо тук на Земята, или по-добре да кажем, правят ли хората нещо още от далечни времена за това, че тези същества да могат да имат свързващо звено, един вид мост, благодарение на който ти биха стигнали до по-интензивни въздействия върху целия човек?
Да, хората отдавна са правили това! Ние трябва да се задълбочим в някои усещания и представи, които можахме да възприемем в последната лекция, ако искаме да си съставим по-ясна представа за това. И така, нека си представим, че тези същества живеят в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло. Те нямат физическо тяло, каквото има човек. Но съществува такава физична телесност, посредством която те могат да приведат своето етерно тяло, така да се каже, във връзка са нашата земна сфера, такава земна телесност, която ние можем, така да се каже, да установим на нашата Земя, и която образува свързващата връзка, така че тези същества се спускат със своите етерни тела към тази земна телесност и им се отдава случай да се задържат сред хората.
към текста >>
И така, нека си представим, че тези
същества
живеят в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло.
Да вземем най-напред съществата, които имат за нисш член етерното тяло, и в това тънко етерно тяло ни заобикалят, живеят около нас, изпращат надолу към нас своите въздействия и откровения. Нека да поставим тези същества духовно пред своята душа и да се попитаме: може ли човекът да направи нещо тук на Земята, или по-добре да кажем, правят ли хората нещо още от далечни времена за това, че тези същества да могат да имат свързващо звено, един вид мост, благодарение на който ти биха стигнали до по-интензивни въздействия върху целия човек? Да, хората отдавна са правили това! Ние трябва да се задълбочим в някои усещания и представи, които можахме да възприемем в последната лекция, ако искаме да си съставим по-ясна представа за това.
И така, нека си представим, че тези същества живеят в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло.
Те нямат физическо тяло, каквото има човек. Но съществува такава физична телесност, посредством която те могат да приведат своето етерно тяло, така да се каже, във връзка са нашата земна сфера, такава земна телесност, която ние можем, така да се каже, да установим на нашата Земя, и която образува свързващата връзка, така че тези същества се спускат със своите етерни тела към тази земна телесност и им се отдава случай да се задържат сред хората. Такива поводи за духовните същества да се задържат сред хората служат, например, древните гръцки храмове, готическите катедрали. Когато ние установяваме в нашата земна сфера тези физически действителни форми с техните съотношения на линии и стилове, тези храмове, а също и художествените скулптурни произведения, то ние създаваме за тези същества възможност да се прилепят нежно и да влязат със своите етерни тела във всички тези художествени форми и линии. И изкуството е истинско и действително свързващо звено между човека и духовните светове.
към текста >>
Но съществува такава физична телесност, посредством която те могат да приведат своето етерно тяло, така да се каже, във връзка са нашата земна сфера, такава земна телесност, която ние можем, така да се каже, да установим на нашата Земя, и която образува свързващата връзка, така че тези
същества
се спускат със своите етерни тела към тази земна телесност и им се отдава случай да се задържат сред хората.
Нека да поставим тези същества духовно пред своята душа и да се попитаме: може ли човекът да направи нещо тук на Земята, или по-добре да кажем, правят ли хората нещо още от далечни времена за това, че тези същества да могат да имат свързващо звено, един вид мост, благодарение на който ти биха стигнали до по-интензивни въздействия върху целия човек? Да, хората отдавна са правили това! Ние трябва да се задълбочим в някои усещания и представи, които можахме да възприемем в последната лекция, ако искаме да си съставим по-ясна представа за това. И така, нека си представим, че тези същества живеят в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло. Те нямат физическо тяло, каквото има човек.
Но съществува такава физична телесност, посредством която те могат да приведат своето етерно тяло, така да се каже, във връзка са нашата земна сфера, такава земна телесност, която ние можем, така да се каже, да установим на нашата Земя, и която образува свързващата връзка, така че тези същества се спускат със своите етерни тела към тази земна телесност и им се отдава случай да се задържат сред хората.
Такива поводи за духовните същества да се задържат сред хората служат, например, древните гръцки храмове, готическите катедрали. Когато ние установяваме в нашата земна сфера тези физически действителни форми с техните съотношения на линии и стилове, тези храмове, а също и художествените скулптурни произведения, то ние създаваме за тези същества възможност да се прилепят нежно и да влязат със своите етерни тела във всички тези художествени форми и линии. И изкуството е истинско и действително свързващо звено между човека и духовните светове. Във всички пространствено явяващите се художествени форми, ние имаме на Земята физически телесни образувания, към които се спускат съществата със своите етерни тела.
към текста >>
Такива поводи за духовните
същества
да се задържат сред хората служат, например, древните гръцки храмове, готическите катедрали.
Да, хората отдавна са правили това! Ние трябва да се задълбочим в някои усещания и представи, които можахме да възприемем в последната лекция, ако искаме да си съставим по-ясна представа за това. И така, нека си представим, че тези същества живеят в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло. Те нямат физическо тяло, каквото има човек. Но съществува такава физична телесност, посредством която те могат да приведат своето етерно тяло, така да се каже, във връзка са нашата земна сфера, такава земна телесност, която ние можем, така да се каже, да установим на нашата Земя, и която образува свързващата връзка, така че тези същества се спускат със своите етерни тела към тази земна телесност и им се отдава случай да се задържат сред хората.
Такива поводи за духовните същества да се задържат сред хората служат, например, древните гръцки храмове, готическите катедрали.
Когато ние установяваме в нашата земна сфера тези физически действителни форми с техните съотношения на линии и стилове, тези храмове, а също и художествените скулптурни произведения, то ние създаваме за тези същества възможност да се прилепят нежно и да влязат със своите етерни тела във всички тези художествени форми и линии. И изкуството е истинско и действително свързващо звено между човека и духовните светове. Във всички пространствено явяващите се художествени форми, ние имаме на Земята физически телесни образувания, към които се спускат съществата със своите етерни тела.
към текста >>
Когато ние установяваме в нашата земна сфера тези физически действителни форми с техните съотношения на линии и стилове, тези храмове, а също и художествените скулптурни произведения, то ние създаваме за тези
същества
възможност да се прилепят нежно и да влязат със своите етерни тела във всички тези художествени форми и линии.
Ние трябва да се задълбочим в някои усещания и представи, които можахме да възприемем в последната лекция, ако искаме да си съставим по-ясна представа за това. И така, нека си представим, че тези същества живеят в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло. Те нямат физическо тяло, каквото има човек. Но съществува такава физична телесност, посредством която те могат да приведат своето етерно тяло, така да се каже, във връзка са нашата земна сфера, такава земна телесност, която ние можем, така да се каже, да установим на нашата Земя, и която образува свързващата връзка, така че тези същества се спускат със своите етерни тела към тази земна телесност и им се отдава случай да се задържат сред хората. Такива поводи за духовните същества да се задържат сред хората служат, например, древните гръцки храмове, готическите катедрали.
Когато ние установяваме в нашата земна сфера тези физически действителни форми с техните съотношения на линии и стилове, тези храмове, а също и художествените скулптурни произведения, то ние създаваме за тези същества възможност да се прилепят нежно и да влязат със своите етерни тела във всички тези художествени форми и линии.
И изкуството е истинско и действително свързващо звено между човека и духовните светове. Във всички пространствено явяващите се художествени форми, ние имаме на Земята физически телесни образувания, към които се спускат съществата със своите етерни тела.
към текста >>
Във всички пространствено явяващите се художествени форми, ние имаме на Земята физически телесни образувания, към които се спускат
същества
та със своите етерни тела.
Те нямат физическо тяло, каквото има човек. Но съществува такава физична телесност, посредством която те могат да приведат своето етерно тяло, така да се каже, във връзка са нашата земна сфера, такава земна телесност, която ние можем, така да се каже, да установим на нашата Земя, и която образува свързващата връзка, така че тези същества се спускат със своите етерни тела към тази земна телесност и им се отдава случай да се задържат сред хората. Такива поводи за духовните същества да се задържат сред хората служат, например, древните гръцки храмове, готическите катедрали. Когато ние установяваме в нашата земна сфера тези физически действителни форми с техните съотношения на линии и стилове, тези храмове, а също и художествените скулптурни произведения, то ние създаваме за тези същества възможност да се прилепят нежно и да влязат със своите етерни тела във всички тези художествени форми и линии. И изкуството е истинско и действително свързващо звено между човека и духовните светове.
Във всички пространствено явяващите се художествени форми, ние имаме на Земята физически телесни образувания, към които се спускат съществата със своите етерни тела.
към текста >>
Но за
същества
та, които имат за свой нисш член астрално тяло, е необходимо вече нещо друго тук на Земята, като връзка между духовните светове и нашата Земя.
Но за съществата, които имат за свой нисш член астрално тяло, е необходимо вече нещо друго тук на Земята, като връзка между духовните светове и нашата Земя.
И такава връзка се явяват музикалното и фонетично изкуство. Пространството, изпълнено със звуците на музиката, дава повод за лекоподвижното определено в себе си астрално тяло на висшите същества да се изживеят в това пространство. Така изкуствата и това, което те се явяват за човека, получават много реално значение. Те образуват магнетични сили за привличане на духовни същества, които, съгласно мисията си, своята задача, искат и трябва да направят с човека. При такъв поглед върху нещата нашето чувство се задълбочава по отношение на човешкото художествено творчество.
към текста >>
Пространството, изпълнено със звуците на музиката, дава повод за лекоподвижното определено в себе си астрално тяло на висшите
същества
да се изживеят в това пространство.
Но за съществата, които имат за свой нисш член астрално тяло, е необходимо вече нещо друго тук на Земята, като връзка между духовните светове и нашата Земя. И такава връзка се явяват музикалното и фонетично изкуство.
Пространството, изпълнено със звуците на музиката, дава повод за лекоподвижното определено в себе си астрално тяло на висшите същества да се изживеят в това пространство.
Така изкуствата и това, което те се явяват за човека, получават много реално значение. Те образуват магнетични сили за привличане на духовни същества, които, съгласно мисията си, своята задача, искат и трябва да направят с човека. При такъв поглед върху нещата нашето чувство се задълбочава по отношение на човешкото художествено творчество. Но нашето чувство може още повече да се задълбочи, ако човешкия източник на художествено творчество и заедно с това ,художественото наслаждение ние възприемаме от духовна гледна точка. Ако искаме да направим това, то трябва малко по-подробно да разгледаме различните форми на съзнание на човека.
към текста >>
Те образуват магнетични сили за привличане на духовни
същества
, които, съгласно мисията си, своята задача, искат и трябва да направят с човека.
Но за съществата, които имат за свой нисш член астрално тяло, е необходимо вече нещо друго тук на Земята, като връзка между духовните светове и нашата Земя. И такава връзка се явяват музикалното и фонетично изкуство. Пространството, изпълнено със звуците на музиката, дава повод за лекоподвижното определено в себе си астрално тяло на висшите същества да се изживеят в това пространство. Така изкуствата и това, което те се явяват за човека, получават много реално значение.
Те образуват магнетични сили за привличане на духовни същества, които, съгласно мисията си, своята задача, искат и трябва да направят с човека.
При такъв поглед върху нещата нашето чувство се задълбочава по отношение на човешкото художествено творчество. Но нашето чувство може още повече да се задълбочи, ако човешкия източник на художествено творчество и заедно с това ,художественото наслаждение ние възприемаме от духовна гледна точка. Ако искаме да направим това, то трябва малко по-подробно да разгледаме различните форми на съзнание на човека.
към текста >>
И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези
същества
, които гърците почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Истинското автентично архитектурно изкуство произтича не от нещо друго, а от това, че в насочените линии които вече ги има в пространството, се залагат камъни и тухли, и по този начин стават видими, благодарение внасянето на материя, в тази постройка, която идеално, духовно вече се е определила в пространството. В най-чист вид това чувство за пространството е имал гръцкият архитект, който в своя храм във всичките негови форми е изразявал това, което живее в пространството, което можело да се почувства в пространството. Простият факт, че колоната поддържа хоризонтално или наклонено разположените линии на телата, е възпроизводство на съдържащите се в пространството духовни сили. И целият гръцки храм не е нещо различно, от запълване с материя на това, което живее вътре в пространството. За това гръцкия храм е чиста архитектонична мисъл, кристализирало пространство.
И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Много повече от обикновена фраза се явяват думите, че гръцкият храм е място където живее бог. За този, който действително чувства тези неща, особеността на гръцкия храм се състои в това, което ние можем да си представим :далече наоколо и в него самия няма нито един човек. Гръцкият храм не се нуждае от човека, който би се взирал в него или би се намирал в него. Представете си, гръцкият храм, който стои самотно и наоколо на всички страни няма ни една душа. Тогава той повече от всякога всъщност е това, което трябва да бъде.
към текста >>
И тъй като музикалното изкуство внася във физическия свят това, което може да бъде почерпено в астралния свят, то аз ви казах, че то довежда човека във връзка с тези
същества
, които имат за свой нисш член астралното тяло.
Това означава, че през нощта душата живее в тези звучения на сферите; и тези звуци на сферите избухват в нея, когато астралното тяло осъзнае себе си. В творчеството на композитора ние имаме не нещо различно, от процеса, в който възприятията на нощното съзнание пронизват дневното съзнание, остават спомени, спомени за астралните изживявания, и конкретно за изживяванията на разумната душа или душата на ума. Всичко онова, което човечеството знае като музикално изкуство – всичко това всъщност се отпечатъци, изображения на това, което се изживява безсъзнателно в хармонията на сферите, и да бъдеш музикално надарен означава не нещо по-различно, от това да имаш астрално тяло, което в дневно състояние може да възприема това, което го пронизва през нощта със своето звучене. Да бъдеш немузикален, това означава да имаш астрално тяло в такова състояние, че тези възприятия не могат да се получат. В музикалното изкуство човекът преживява звученето на духовния свят.
И тъй като музикалното изкуство внася във физическия свят това, което може да бъде почерпено в астралния свят, то аз ви казах, че то довежда човека във връзка с тези същества, които имат за свой нисш член астралното тяло.
С тези същества човекът живее през нощта; техните деяния той изживява в хармонията на сферите и ги изразява в дневния живот в своята земна музика така, че тази хармония на сферите се появява в земната музика като сенчест образ. И когато, това което съставя елементите на духовните същества, се влива тук с земната сфера, прониква, витае и живее в нашата земна атмосфера, то те имат възможност да потопят астралното си тяло във вълнуващото се море на музикалните съзвучия, и така благодарение на изкуството се създава мост между духовните същества и човекът. Тогава виждаме, как на тази основа възниква това, което наричаме музикално изкуство.
към текста >>
С тези
същества
човекът живее през нощта; техните деяния той изживява в хармонията на сферите и ги изразява в дневния живот в своята земна музика така, че тази хармония на сферите се появява в земната музика като сенчест образ.
В творчеството на композитора ние имаме не нещо различно, от процеса, в който възприятията на нощното съзнание пронизват дневното съзнание, остават спомени, спомени за астралните изживявания, и конкретно за изживяванията на разумната душа или душата на ума. Всичко онова, което човечеството знае като музикално изкуство – всичко това всъщност се отпечатъци, изображения на това, което се изживява безсъзнателно в хармонията на сферите, и да бъдеш музикално надарен означава не нещо по-различно, от това да имаш астрално тяло, което в дневно състояние може да възприема това, което го пронизва през нощта със своето звучене. Да бъдеш немузикален, това означава да имаш астрално тяло в такова състояние, че тези възприятия не могат да се получат. В музикалното изкуство човекът преживява звученето на духовния свят. И тъй като музикалното изкуство внася във физическия свят това, което може да бъде почерпено в астралния свят, то аз ви казах, че то довежда човека във връзка с тези същества, които имат за свой нисш член астралното тяло.
С тези същества човекът живее през нощта; техните деяния той изживява в хармонията на сферите и ги изразява в дневния живот в своята земна музика така, че тази хармония на сферите се появява в земната музика като сенчест образ.
И когато, това което съставя елементите на духовните същества, се влива тук с земната сфера, прониква, витае и живее в нашата земна атмосфера, то те имат възможност да потопят астралното си тяло във вълнуващото се море на музикалните съзвучия, и така благодарение на изкуството се създава мост между духовните същества и човекът. Тогава виждаме, как на тази основа възниква това, което наричаме музикално изкуство.
към текста >>
И когато, това което съставя елементите на духовните
същества
, се влива тук с земната сфера, прониква, витае и живее в нашата земна атмосфера, то те имат възможност да потопят астралното си тяло във вълнуващото се море на музикалните съзвучия, и така благодарение на изкуството се създава мост между духовните
същества
и човекът.
Всичко онова, което човечеството знае като музикално изкуство – всичко това всъщност се отпечатъци, изображения на това, което се изживява безсъзнателно в хармонията на сферите, и да бъдеш музикално надарен означава не нещо по-различно, от това да имаш астрално тяло, което в дневно състояние може да възприема това, което го пронизва през нощта със своето звучене. Да бъдеш немузикален, това означава да имаш астрално тяло в такова състояние, че тези възприятия не могат да се получат. В музикалното изкуство човекът преживява звученето на духовния свят. И тъй като музикалното изкуство внася във физическия свят това, което може да бъде почерпено в астралния свят, то аз ви казах, че то довежда човека във връзка с тези същества, които имат за свой нисш член астралното тяло. С тези същества човекът живее през нощта; техните деяния той изживява в хармонията на сферите и ги изразява в дневния живот в своята земна музика така, че тази хармония на сферите се появява в земната музика като сенчест образ.
И когато, това което съставя елементите на духовните същества, се влива тук с земната сфера, прониква, витае и живее в нашата земна атмосфера, то те имат възможност да потопят астралното си тяло във вълнуващото се море на музикалните съзвучия, и така благодарение на изкуството се създава мост между духовните същества и човекът.
Тогава виждаме, как на тази основа възниква това, което наричаме музикално изкуство.
към текста >>
11.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
* “
същества
изпълнени с очи” Апокалипсис 4, 6-8
* “същества изпълнени с очи” Апокалипсис 4, 6-8
към текста >>
12.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Човекът и другите природни
същества
: Всичко, което се появява в пространството и времето, е съществувало преди това в Духа.
Евангелието на Йоан и трите други Евангелия. „Простият мъж от Назарет” на „просветената теология”. Нахлуването на материализма в религиозния живот. Учението за Логоса. Говорът като човешка способност.
Човекът и другите природни същества: Всичко, което се появява в пространството и времето, е съществувало преди това в Духа.
Произходът на човека от Логоса и еволюцията му до същество, надарено със слово.
към текста >>
13.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Съвременното човечество все по-ясно трябва да разбере: прилагайки своите вътрешни способности, човек наистина може да проникне в тайните на Битието и че собственото му познание може да го издигне до съзидателните сили и
Същества
на Космоса.
Би могло да се очаква, че когато представител на антропософията, или Духовната наука, говори върху Евангелието на Йоан, той ще постъпи по често срещания в тези случаи начин: просто ще постави този религиозен документ като една здрава основа и ще черпи от него онези истини, които после ще коментира, осланяйки се на авторитета, заложен в самия религиозен източник. Обаче антропософският подход към нещата никога не може да изглежда така. Той е съвършено различен. Ако Духовната наука иска да изпълни своята истинска мисия спрямо духа на съвременното човечество, тя трябва да покаже: само ако човекът се научи да използва своите вътрешни сили и способности – силите и способностите за духовни възприятия – само тогава той ще може да проникне в тайните на съществуванието, в това, което е скрито в духовните светове, лежащи зад видимия сетивен свят.
Съвременното човечество все по-ясно трябва да разбере: прилагайки своите вътрешни способности, човек наистина може да проникне в тайните на Битието и че собственото му познание може да го издигне до съзидателните сили и Същества на Космоса.
към текста >>
И тогава – след като е запазил единствено способностите, които има – той би бил в състояние да проникне в тайните на съществуванието; да, той би трябвало да се издигне до божествено-духовните съзидателни сили и до
Същества
та, скрити зад физическия свят.
И така, ние още отсега трябва да заявим, че до тайните на Йоановото Евангелие е възможно да се стигне независимо от всякакви предания и традиции, независимо от всякакви исторически документи. За да сме съвсем ясни, нека да предположим една екстремна ситуация: нека допуснем, че поради едни или други събития, човечеството изгуби всички религиозни документи, а човекът запази единствено способностите, които притежава днес.
И тогава – след като е запазил единствено способностите, които има – той би бил в състояние да проникне в тайните на съществуванието; да, той би трябвало да се издигне до божествено-духовните съзидателни сили и до Съществата, скрити зад физическия свят.
Духовната наука трябва да се опира само върху такива източници на познание, които са независими от всякакви исторически документи. И чак тогава, когато след независимата изследователска работа, проучим божествени-духовните мирови тайни, ние пристъпваме към религиозните документи. Едва тогава вникваме в тяхната истинска стойност. Защото едва тогава, в известен смисъл, ние сме свободни и независими от тях. Тогава в тях ние разпознаваме това, до което сме стигнали напълно самостоятелно.
към текста >>
Всред споменатите природни царства също различаваме по-висши и по-низши
същества
.
и души с това, което виждаме, как смятаме едно или друго за по-висше или по-низше, според неговите качества. Всички Вие отправяте погледа си върху заобикалящите Ви природни царства, върху минералите, растенията, животните и човеците. Вие определяте човека като най-съвършеното творение, а минерала – като най-несъвършеното.
Всред споменатите природни царства също различаваме по-висши и по-низши същества.
Но в различните епохи, хората са усещали тези неща по съвсем различен начин.
към текста >>
Всеки последовател на учението за Логоса смятал: Най-голямото предимство на висшите
същества
пред низшите, се състои в способността им да изразяват това, което живее вътре в тях, да го изливат навън чрез Словото, да предават мислите си на външния свят.
Онези, които говорели в духа на Йоановото Евангелие, имали преди всичко забележителното усещане; ако погледнем надолу към по-низшето животинско царство, и после издигнем поглед към човека, ще последва нещо съвсем определено в тази посока на развитие.
Всеки последовател на учението за Логоса смятал: Най-голямото предимство на висшите същества пред низшите, се състои в способността им да изразяват това, което живее вътре в тях, да го изливат навън чрез Словото, да предават мислите си на външния свят.
Такъв последовател на учението за Логоса би казал: Погледни низшето животно! То е нямо, то не може да изрази своята болка или своята радост.
към текста >>
защо са казвали: Човекът стои толкова високо над другите
същества
, защото той не само е в състояние да изразява с думи своите радости и болки, а защото може да изрази с думи и да обхване в мисли това, което надхвърля личния свят, което е духовно надлично.
защо са казвали: Човекът стои толкова високо над другите същества, защото той не само е в състояние да изразява с думи своите радости и болки, а защото може да изрази с думи и да обхване в мисли това, което надхвърля личния свят, което е духовно надлично.
към текста >>
Но когато изследваме древните планетарни състояния на Земята, там ние не откриваме човека в неговата днешна форма, нито пък други
същества
, които са били в състояние да изразят вътрешните си изживявания с помощта на звуци.
Но когато изследваме древните планетарни състояния на Земята, там ние не откриваме човека в неговата днешна форма, нито пък други същества, които са били в състояние да изразят вътрешните си изживявания с помощта на звуци.
Нашият свят започва с неми същества и постепенно се появяват нови същества, които вече могат да проявяват своите вътрешни изживявания с помощта на звуци. Обаче онази част от човека, която се появява най- късно – казваха последователите на учението за Логоса – е съществувала най-напред в света. Нека си припомним, че в предишните планетарни състояния на Земята, човекът не беше стигнал до своята днешна форма; обаче в несъвършена, безсловесна и няма форма, той беше вече там и постепенно се издигна до същество, надарено с Логоса или Словото. Причината за тази еволюция се корени в обстоятелството, че това, което при него се явява
към текста >>
Нашият свят започва с неми
същества
и постепенно се появяват нови
същества
, които вече могат да проявяват своите вътрешни изживявания с помощта на звуци.
Но когато изследваме древните планетарни състояния на Земята, там ние не откриваме човека в неговата днешна форма, нито пък други същества, които са били в състояние да изразят вътрешните си изживявания с помощта на звуци.
Нашият свят започва с неми същества и постепенно се появяват нови същества, които вече могат да проявяват своите вътрешни изживявания с помощта на звуци.
Обаче онази част от човека, която се появява най- късно – казваха последователите на учението за Логоса – е съществувала най-напред в света. Нека си припомним, че в предишните планетарни състояния на Земята, човекът не беше стигнал до своята днешна форма; обаче в несъвършена, безсловесна и няма форма, той беше вече там и постепенно се издигна до същество, надарено с Логоса или Словото. Причината за тази еволюция се корени в обстоятелството, че това, което при него се явява
към текста >>
14.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Точно тук окултизмът ни насочва към божествено-духовния свят, към висшите духовни
Същества
.
Всяка нощ с човека настъпва една голяма промяна: като духовно същество, той всяка нощ се разделя със своите физическо и етерно тяло, които предоставя на тях самите. Но те не могат да съществуват сами за себе си, защото нито едно физическо тяло, както и нито едно етерно тяло не могат да съществуват сами за себе си, дори камъкът трябва да бъде проникван от своите по-висши духовни части. И сега Вие лесно ще се убедите, че е напълно изключено Вашето физическо и етерно тяло да остават нощем в леглото без съответствуващите им астрално тяло и Аз. Какво става обаче през нощта? Вашето астрално тяло и Вашият Аз не са вече във физическото и в етерното тяло, но затова пък в тях са едно друго астрално тяло и един друг Аз!
Точно тук окултизмът ни насочва към божествено-духовния свят, към висшите духовни Същества.
Докато нощем Вашето астрално тяло и Вашият Аз са извън Вашето физическо и етерно тяло, там, в тези физическо и етерно тяло действуват астралното тяло и Азът на висши божествено-духовни Същества.
към текста >>
Докато нощем Вашето астрално тяло и Вашият Аз са извън Вашето физическо и етерно тяло, там, в тези физическо и етерно тяло действуват астралното тяло и Азът на висши божествено-духовни
Същества
.
Но те не могат да съществуват сами за себе си, защото нито едно физическо тяло, както и нито едно етерно тяло не могат да съществуват сами за себе си, дори камъкът трябва да бъде проникван от своите по-висши духовни части. И сега Вие лесно ще се убедите, че е напълно изключено Вашето физическо и етерно тяло да остават нощем в леглото без съответствуващите им астрално тяло и Аз. Какво става обаче през нощта? Вашето астрално тяло и Вашият Аз не са вече във физическото и в етерното тяло, но затова пък в тях са едно друго астрално тяло и един друг Аз! Точно тук окултизмът ни насочва към божествено-духовния свят, към висшите духовни Същества.
Докато нощем Вашето астрално тяло и Вашият Аз са извън Вашето физическо и етерно тяло, там, в тези физическо и етерно тяло действуват астралното тяло и Азът на висши божествено-духовни Същества.
към текста >>
На Сатурн физическото тяло можеше да съществува само благодарение на факта, че то беше проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза на определени божествено-духовни
Същества
.
Ако проследите цялата еволюция на човечеството от Стария Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна и стигнете до сегашната планета Земя, Вие ще си кажете: На Сатурн вече е съществувало човешкото физическо тяло, но там във физическото тяло не е имало дори следа от човешко етерно тяло, от човешко астрално тяло, от човешки Аз. Но и тогава това физическо тяло не би могло да съществува само за себе си, също както днес камъкът не може да съществува сам по себе си.
На Сатурн физическото тяло можеше да съществува само благодарение на факта, че то беше проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза на определени божествено-духовни Същества.
Тези Същества продължават да живеят в него. И когато на Слънцето това физическо тяло се обогатява със свое собствено етерно тяло, тогава по-малкото човешко етерно тяло, така да се каже, се смесва с предишното етерно тяло на божес-твено-духовните Същества. Така беше и на Сатурн; на Сатурн физическото тяло беше протъкано от божествено-духовни Същества. И ако правилно сме разбрали тези неща, ние стигаме до едно по-дълбоко разбиране за днешния човек, и сме в състояние да повторим и вникнем по-добре в първоначалната постановка на християнския езотеризъм.
към текста >>
Тези
Същества
продължават да живеят в него.
Ако проследите цялата еволюция на човечеството от Стария Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна и стигнете до сегашната планета Земя, Вие ще си кажете: На Сатурн вече е съществувало човешкото физическо тяло, но там във физическото тяло не е имало дори следа от човешко етерно тяло, от човешко астрално тяло, от човешки Аз. Но и тогава това физическо тяло не би могло да съществува само за себе си, също както днес камъкът не може да съществува сам по себе си. На Сатурн физическото тяло можеше да съществува само благодарение на факта, че то беше проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза на определени божествено-духовни Същества.
Тези Същества продължават да живеят в него.
И когато на Слънцето това физическо тяло се обогатява със свое собствено етерно тяло, тогава по-малкото човешко етерно тяло, така да се каже, се смесва с предишното етерно тяло на божес-твено-духовните Същества. Така беше и на Сатурн; на Сатурн физическото тяло беше протъкано от божествено-духовни Същества. И ако правилно сме разбрали тези неща, ние стигаме до едно по-дълбоко разбиране за днешния човек, и сме в състояние да повторим и вникнем по-добре в първоначалната постановка на християнския езотеризъм.
към текста >>
И когато на Слънцето това физическо тяло се обогатява със свое собствено етерно тяло, тогава по-малкото човешко етерно тяло, така да се каже, се смесва с предишното етерно тяло на божес-твено-духовните
Същества
.
Ако проследите цялата еволюция на човечеството от Стария Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна и стигнете до сегашната планета Земя, Вие ще си кажете: На Сатурн вече е съществувало човешкото физическо тяло, но там във физическото тяло не е имало дори следа от човешко етерно тяло, от човешко астрално тяло, от човешки Аз. Но и тогава това физическо тяло не би могло да съществува само за себе си, също както днес камъкът не може да съществува сам по себе си. На Сатурн физическото тяло можеше да съществува само благодарение на факта, че то беше проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза на определени божествено-духовни Същества. Тези Същества продължават да живеят в него.
И когато на Слънцето това физическо тяло се обогатява със свое собствено етерно тяло, тогава по-малкото човешко етерно тяло, така да се каже, се смесва с предишното етерно тяло на божес-твено-духовните Същества.
Така беше и на Сатурн; на Сатурн физическото тяло беше протъкано от божествено-духовни Същества. И ако правилно сме разбрали тези неща, ние стигаме до едно по-дълбоко разбиране за днешния човек, и сме в състояние да повторим и вникнем по-добре в първоначалната постановка на християнския езотеризъм.
към текста >>
Така беше и на Сатурн; на Сатурн физическото тяло беше протъкано от божествено-духовни
Същества
.
Ако проследите цялата еволюция на човечеството от Стария Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна и стигнете до сегашната планета Земя, Вие ще си кажете: На Сатурн вече е съществувало човешкото физическо тяло, но там във физическото тяло не е имало дори следа от човешко етерно тяло, от човешко астрално тяло, от човешки Аз. Но и тогава това физическо тяло не би могло да съществува само за себе си, също както днес камъкът не може да съществува сам по себе си. На Сатурн физическото тяло можеше да съществува само благодарение на факта, че то беше проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза на определени божествено-духовни Същества. Тези Същества продължават да живеят в него. И когато на Слънцето това физическо тяло се обогатява със свое собствено етерно тяло, тогава по-малкото човешко етерно тяло, така да се каже, се смесва с предишното етерно тяло на божес-твено-духовните Същества.
Така беше и на Сатурн; на Сатурн физическото тяло беше протъкано от божествено-духовни Същества.
И ако правилно сме разбрали тези неща, ние стигаме до едно по-дълбоко разбиране за днешния човек, и сме в състояние да повторим и вникнем по-добре в първоначалната постановка на християнския езотеризъм.
към текста >>
Тогава то беше проникнато от етерно тяло, астрално тяло и Аз, само че те принадлежаха на по-висши божествени
Същества
; те само пребиваваха в него.
А какво ще се получи, ако сравним днешния човек, какъвто е той в края на досегашното Земно развитие, с онзи човек, какъвто е бил в началото на това развитие? В началото, от този човек съществуваше само физическото тяло.
Тогава то беше проникнато от етерно тяло, астрално тяло и Аз, само че те принадлежаха на по-висши божествени Същества; те само пребиваваха в него.
Едва в края на Земното развитие, човекът е проникнат от своя Аз; и този негов Аз живее в астралното тяло, ако като Манас или Дух-Себе е проникнал в него. Този Аз пронизва етерното тяло; то е изцяло проникнато от Буди или Духът-Живот, а физическото тяло е изцяло проникнато от Атман или Човекът-Дух, създанието на Аза.
към текста >>
На Луната астралното тяло на човека все още светеше и озаряваше околните
същества
.
То е едно светлинно тяло, което днешното “предметно” съзнание не може да различи. Но за ясновиждащото съзнанието е светлина, духовна светлина; а нашата физическа светлина е само преобразена духовна светлина. Физическата слънчева светлина също е въплъщение на божествено-духовната, аурична мирова светлина. В днешния свят има една светлина, която струи към човека от Слънцето. Но има и друга светлина, която струи от духовната част на Слънцето.
На Луната астралното тяло на човека все още светеше и озаряваше околните същества.
И така, на Луната към физическото си и етерно тяло, човек получава и своето астрално тяло.
към текста >>
Когато човекът стъпи за пръв път на Земята, той беше едно създание на божествено-духовните
Същества
.
Когато човекът стъпи за пръв път на Земята, той беше едно създание на божествено-духовните Същества.
Тогава той съществуваше благодарение на това, че в неговото физическо тяло, в неговото астрално тяло живееше Логосът, който стана Живот, а после - Светлина. А сега, какво се случва на Земята? За човека и в човека се явява Азът. Чрез включването на Аза, човекът се издига до способността не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа на всичко това отвън, да се противопоставя на Логоса, на Живота, на Светлината. По тази причина, всичко стана за него материално, всичко доби едно материално съществувание.
към текста >>
15.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-духовните сили и
Същества
в хода на трите планетарни състояния, бе проникнато от човешкия Аз, именно след като Земята премина през своята четвърта степен, в днешната планета Земя.
Вчера видяхме какъв дълбок смисъл е скрит в първите думи от Евангелието на Йоан. Преди да минем нататък, нека обобщим: Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения прачовек в далечното минало; загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се свежда до Словото или Логоса. Творческото начало на Логоса беше в него още през старата Сатурнова епоха, после той метаморфозира в “Живот”, а още по-късно - в “Светлина”. Логосът стана Живот когато нашата Земя се намираше в своя Слънчев период, после - Светлина, когато Земята се намираше в своя Лунен период.
Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния, бе проникнато от човешкия Аз, именно след като Земята премина през своята четвърта степен, в днешната планета Земя.
Така че ще сме напълно прави, ако кажем: От Старата Луна, като един вид зародиш, на Земята дойде едно същество, изградено от:
към текста >>
В предишните епохи човекът не се е чувствувал като едно самостоятелно същество, а като частица от божествено-духовните
Същества
.
Тези образи представлявали отражения на духовно-душевни процеси, разиграващи се около човека. Всички духовно-душевни събития били виждани през нощта, а развитието постепенно протекло така, че човекът за все по-продължителни периоди от време се потапял в своето физическо тяло. Нощта ставала все по-кратка, а деня - все по-дълъг. Колкото повече човекът свиквал със своето физическо тяло, толкова повече изчезвали нощните образи и толкова по-уверено настъпвало днешното дневно съзнание. Никога не трябва да забравяме, че истинското себесъзнание, каквото човекът е длъжен да постигне в хода на своята земна еволюция, може да бъде извоювано само чрез едно нарастващо проникване във физическото тяло.
В предишните епохи човекът не се е чувствувал като едно самостоятелно същество, а като частица от божествено-духовните Същества.
Както ръката е част от целия организъм, така и древният ясновиждащ човек се усещал като част от божествено-духовното съзнание, като част от божествения Аз. За себе си човекът би казал не “Аз съм”, а “Бог е - и аз в него”.
към текста >>
Нашата Земя има следната мисия:
същества
та, които се развиват на нея, да разгърнат в най-висша степен елемента на Любовта.
Но както все повече ще се убедим нататък, на Земята - която в хода на своето развитие мина през трите планетарни състояния на Сатурн, Слънце и Луна - беше отредена една специална мисия. Не си въобразявайте, че планетарните състояния могат да се разглеждат като равностойни. В божественото сътворение не може и дума да става за едно просто повторение на нещо, което вече е съществувало. Всеки планетарен стадий има строго определени задачи.
Нашата Земя има следната мисия: съществата, които се развиват на нея, да разгърнат в най-висша степен елемента на Любовта.
Когато Земята се доближи до края на своята еволюция, Любовта трябва да е проникнала в цялата Земна планета.
към текста >>
Вгледайте се в живите
същества
на природата около Вас.
Вгледайте се в живите същества на природата около Вас.
Погледнете ги не с обикновения разум, а с Вашите сърдечни и душевни сили, и тогава навсякъде ще откриете Мъдрост; навсякъде в природата е вложена Мъдрост. Тази Мъдрост, за която говорим, е вложена като един вид духовна субстанция в основата на целия видим свят. Погледнете където искате в природата. Вземете например част от човешката бедрена кост и ще установите: Тя не е някаква груба маса, а е една фина и чудно замислена структура, изградена от подходящо разположени костни гредички. Ако човек проучи по какви закони е построена бедрената кост, той ще открие, че тук е съблюдаван закона, според който с минимум материал се постига максимум здравина, позволяваща на бедрените кости да носят тежестта на цялото тяло.
към текста >>
Обаче
същества
та, които ще “ходят” по Юпитер, както и човеците по Земята, ще усещат уханието на Любовта, която те самите са вложили там още по време на земното си съществувание, точно както днешния човек открива вече вложената Мъдрост във всички неща.
После Земята ще премине в следващото планетарно състояние, в Бъдещия Юпитер.
Обаче съществата, които ще “ходят” по Юпитер, както и човеците по Земята, ще усещат уханието на Любовта, която те самите са вложили там още по време на земното си съществувание, точно както днешния човек открива вече вложената Мъдрост във всички неща.
Човеците ще развият Любовта от дълбините на своето същество, както те днес постепенно развиват Мъдростта. Тогава великата космическа Любов ще пронизва всички неща, а сега, на Земята, тя едва започва своето развитие.
към текста >>
Днес хората не се замислят, че това, което те “откриват” в хода на Земното развитие, божествено-духовните
Същества
са го извоювали и вложили в Земята още по времето на Старата Луна.
Материализмът смята, че има само човешка мъдрост, но не и космическа. Но ако хората биха обгърнали с непредубеден поглед човешкото развитие, те щяха да видят, че още от самото начало космическата Мъдрост е била толкова напред, колкото ще бъде и човешката мъдрост в края на Земното развитие. В предходните епохи, когато нещата са били назовавани по-точно отколкото днес, действуващата в човека субективна мъдрост - за разлика от обективната космическа Мъдрост - била определяна като “интелигентност”.
Днес хората не се замислят, че това, което те “откриват” в хода на Земното развитие, божествено-духовните Същества са го извоювали и вложили в Земята още по времето на Старата Луна.
Нека да си послужим с един пример.
към текста >>
Но те могат това, само ако се превърнат в съзнателни Азови
същества
.
Ако обаче поискате да вникнете в духовната същност на Слънчевата светлина, Вие трябва да я разглеждате така, както изхождайки от телесните качества на един човек, се стремите да опознаете неговата вътрешна същност. Както Вашето тяло се отнася към Вашата душа, така се отнася и Слънчевата светлина към Логоса. Чрез Слънчевата светлина към Земята се отправя една духовна сила. И тази духовна сила - ако успеем да обхванем не само Слънчевото “тяло”, но и Слънчевия Дух - е Любовта, която се разлива към Земята. От Слънцето се носи не само физическата светлина, без която растенията биха загинали, но заедно с физическата Слънчева светлина, към Земята се носи и Любовта на божествения свят; и хората са тук, за да приемат топлата божествена Любов, да я развият в себе си и да отговорят с Любов на божествения свят.
Но те могат това, само ако се превърнат в съзнателни Азови същества.
Само тогава те могат да отговорят с Любов.
към текста >>
Както човекът завладя и се “засели” на Земята, развивайки Любовта, така и други, по-висши
Същества
населиха Слънцето, защото междувременно Слънцето постигна нова степен от своето съществувание.
Ние видяхме, че постепенно нашата Земя се превърна в един Космос, който има да изпълни мисията на Любовта. Постепенно Земята беше осветена от днешното Слънце.
Както човекът завладя и се “засели” на Земята, развивайки Любовта, така и други, по-висши Същества населиха Слънцето, защото междувременно Слънцето постигна нова степен от своето съществувание.
Човекът е Земен жител, а да си жител на Земята означава да си едно същество, което усвоява и развива Любовта по време на Земния планетарен стадий. А да си жител на Слънцето, това в наше време означава да си едно Същество, което може да възпламени Любовта, да влее Любовта в други същества. Земните жители не биха могли да приемат и да развият Любовта, ако Слънчевите жители не им изпращаха своята зряла Мъдрост чрез светлината. Доколкото светлината на Слънцето залива и обгръща Земята, дотолкова на Земята се развива и Любовта. Това е една напълно достоверна, реална истина.
към текста >>
А да си жител на Слънцето, това в наше време означава да си едно Същество, което може да възпламени Любовта, да влее Любовта в други
същества
.
Ние видяхме, че постепенно нашата Земя се превърна в един Космос, който има да изпълни мисията на Любовта. Постепенно Земята беше осветена от днешното Слънце. Както човекът завладя и се “засели” на Земята, развивайки Любовта, така и други, по-висши Същества населиха Слънцето, защото междувременно Слънцето постигна нова степен от своето съществувание. Човекът е Земен жител, а да си жител на Земята означава да си едно същество, което усвоява и развива Любовта по време на Земния планетарен стадий.
А да си жител на Слънцето, това в наше време означава да си едно Същество, което може да възпламени Любовта, да влее Любовта в други същества.
Земните жители не биха могли да приемат и да развият Любовта, ако Слънчевите жители не им изпращаха своята зряла Мъдрост чрез светлината. Доколкото светлината на Слънцето залива и обгръща Земята, дотолкова на Земята се развива и Любовта. Това е една напълно достоверна, реална истина. Съществата, които са издигнати толкова високо, че могат да излъчват и пренасят Любовта, направиха Слънцето своя арена за действие, свое обиталище.
към текста >>
Същества
та, които са издигнати толкова високо, че могат да излъчват и пренасят Любовта, направиха Слънцето своя арена за действие, свое обиталище.
Човекът е Земен жител, а да си жител на Земята означава да си едно същество, което усвоява и развива Любовта по време на Земния планетарен стадий. А да си жител на Слънцето, това в наше време означава да си едно Същество, което може да възпламени Любовта, да влее Любовта в други същества. Земните жители не биха могли да приемат и да развият Любовта, ако Слънчевите жители не им изпращаха своята зряла Мъдрост чрез светлината. Доколкото светлината на Слънцето залива и обгръща Земята, дотолкова на Земята се развива и Любовта. Това е една напълно достоверна, реална истина.
Съществата, които са издигнати толкова високо, че могат да излъчват и пренасят Любовта, направиха Слънцето своя арена за действие, свое обиталище.
към текста >>
Когато Луната беше привършила своето развитие, вече съществуваха седем главни
Същества
, които бяха толкова напреднали, че можеха да излъчват и пренасят Любовта.
Когато Луната беше привършила своето развитие, вече съществуваха седем главни Същества, които бяха толкова напреднали, че можеха да излъчват и пренасят Любовта.
И тук, с помощта на антропософията, ние се докосваме до една дълбока тайна.
към текста >>
Бог трябваше да се яви пред сетивното съзнание на земния човек, както и другите
същества
и предмети.
Това събитие стана чрез Христос Исус, и историческото появяване на Христос Исус означава не друго, а че в началото на нашето летоброене силите на шестте Елохими или на Логоса се въплътиха в Исус от Назарет и се очертаха във видимия свят. Ето как стоят нещата. Това, което се намира на Слънцето като вътрешна сила, като сила на Логоса и неговата Любов, прие физическия облик на едно човешко тяло, тялото на Исус от Назарет.
Бог трябваше да се яви пред сетивното съзнание на земния човек, както и другите същества и предмети.
Следователно, какво представлява това Същество, което застава пред нас като Христос Исус в началото на нашето летоброене? То е не друго, а въплъщението на Логоса, на шестте други Елохими, предхождани от подготвителната мисия на Богът Яхве. Ето защо този Исус от Назарет, в когото се инкарнира Христос или Логосът, донася това, което по-рано можеше да се намери само на Слънцето и от там, единствено под формата на Слънчева светлина, поемаше към Земята; сега Христос Исус е този, който внася Логоса в човека, в самата история на човечеството.
към текста >>
Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не като един самостоятелен “Аз”, а като част от духовните
Същества
, както и днес животното е част от “груповата душа” на своя животински вид.
И тогава ще разберем: Земята е тук, за да даде на човека пълното себесъзнание, което можем да изразим и с думите “Аз съм”. Всичко преди това е било само подготовка за човешкото себесъзнание, за “Аз-съм”; и точно Христос е този, който дава на всички човеци - на всяко отделно човешко същество - импулса да бъде изживяно състоянието “Аз-съм”. Едва сега могъщият импулс на “Аз-съм” може да тласне човечеството напред в неговото развитие. Нека да сравним християнството със старозаветното учение. В старозаветното учение човекът все още не чувстваше напълно величието на “Аз-съм” в своята собствена личност.
Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не като един самостоятелен “Аз”, а като част от духовните Същества, както и днес животното е част от “груповата душа” на своя животински вид.
Човеците напуснаха груповата душа и се изкачиха до самостоятелното индивидуално съществувание, до онова “Аз-съм”, което е налице у всеки отделен човек. А силата, която тласка човеците към това Азово съзнание, е Христос. Нека да обгърнем този факт в цялото му дълбоко и скрито значение.
към текста >>
16.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните
Същества
, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими.
На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”. И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат! ” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено.
Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими.
Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”. Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пълнотата” на Боговете. Точно тази дълбока истина се крие зад думите: “Защото от плерома приехме всички ние благодат връз благодат.”
към текста >>
С това са свързани и многозначителните думи на Христос Исус: Идва време, което е Моето време, и тогава най-важните неща ще се вършат не от хора, свързани с кръвното родство, а от индивидуални, свободни
същества
.
Естествено, кръвното родство остава, но към него се прибавя духовният трепет на Любовта. Импулсът за тази Любов, която се разгръща от един свободен Аз към друг свободен Аз, идва от Христос. За навлезлия в посвещението човек, всеки нов ден открива нова истина. А на третия ден се открива една особено важна истина: в развитието на Земята идва момент, когато свързаната с кръвта материална любов започва все повече и повече да се одухотворява. Ето събитието, което нагледно показва прехода от кръвнородствената любов към духовната Любов.
С това са свързани и многозначителните думи на Христос Исус: Идва време, което е Моето време, и тогава най-важните неща ще се вършат не от хора, свързани с кръвното родство, а от индивидуални, свободни същества.
Обаче това време тепърва ще дойде.
към текста >>
17.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето защо ще се съгласите с основанията на Духовната наука, когато тя твърди, че нощем духовно-божествени сили и
Същества
пронизват човешкото физическо и етерно тяло, така че тези две тела се включват в божествено-духовните сили и
Същества
.
Нека да повторим, че когато денем човекът е буден, неговото физическо и етерно тяло са проникнати и поддържани по особен начин от неговата астрално-Азова организация. Обаче ние показахме също, че за да съществува изобщо в своя днешен период от развитието, в етерно-физическата му организация трябва да действува и още нещо. Вече посочихме, че всяка нощ човекът излиза със своите астрално тяло и Аз извън физическото и етерното тяло, преставайки да се грижи за тях, така че цялата нощ те са изоставени на своята собствена съдба. Всяка нощ Вие вероломно изоставяте вашите физически и етерни тела.
Ето защо ще се съгласите с основанията на Духовната наука, когато тя твърди, че нощем духовно-божествени сили и Същества пронизват човешкото физическо и етерно тяло, така че тези две тела се включват в божествено-духовните сили и Същества.
Ние обърнахме внимание също и на това, че именно когато астралното тяло и Азът се намираха вън от физическото тяло и етерното тяло - тук става дума за онези древни времена, които нарекохме епоха на Яхве или Йехова - същият този Йехова действуваше инспириращо върху тях. Обаче истинската Светлина, пълнотата на Бога и Елохимите, Плерома, е нещо, което винаги озарява и прониква също и във физическото и етерното тяло; но човекът не може да я разпознае, защото все още не е приел от Христовия Принцип необходимия за тази цел Импулс; Христовият Принцип все още не е слязъл на Земята.
към текста >>
Духовните
Същества
и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери.
Принципите, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите духовни области, в Девакана.
Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери.
Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана. Човекът може да разпознае тези Същества едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.. “И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как духовните Същества възлизат и слизат над човека от небесните сфери. До тези неща ще стигнете чрез Импулса, който Христос дава на Земята! ”
към текста >>
Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват
Същества
от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват
Същества
от по-низшите области на Девакана.
Принципите, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите духовни области, в Девакана. Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери.
Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана.
Човекът може да разпознае тези Същества едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.. “И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как духовните Същества възлизат и слизат над човека от небесните сфери. До тези неща ще стигнете чрез Импулса, който Христос дава на Земята! ”
към текста >>
Човекът може да разпознае тези
Същества
едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.. “И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как духовните
Същества
възлизат и слизат над човека от небесните сфери.
Принципите, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите духовни области, в Девакана. Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери. Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана.
Човекът може да разпознае тези Същества едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.. “И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как духовните Същества възлизат и слизат над човека от небесните сфери.
До тези неща ще стигнете чрез Импулса, който Христос дава на Земята! ”
към текста >>
18.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Обаче този Аз и това астрално тяло все още не се чувствуват като самостоятелни сили, а като че ли са вложени в недрата на божествено-духовните
Същества
; те все още не се чувствуват отделени от онова Същество, чието тяло е течната, газообразна Земя.
При една нова еволюционна степен, всяко тяло и всяко същество в Космоса винаги повтаря предишните състояния; така и нашата Земя повтаря, макар и в съкратен вид, Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Докато повтаря Лунното състояние, тя се състои от вода и водни пари, не от днешната вода, а от течна субстанция, подобна на водата; истинското течно състояние идва по-късно. Това течно кълбо, което се носи в мировото пространство, е съставено не от днешната вода, а от смесени вода и водни пари, следователно от газов и воден елемент, и в тази среда е потопен човекът. Той се намира в това течно кълбо, понеже твърдите субстанции още не са отложени всред въз-душно-водните маси. От днешния човек там вече са неговият Аз и неговото астрално тяло.
Обаче този Аз и това астрално тяло все още не се чувствуват като самостоятелни сили, а като че ли са вложени в недрата на божествено-духовните Същества; те все още не се чувствуват отделени от онова Същество, чието тяло е течната, газообразна Земя.
И сега в тези астрални тела, надарени с Аз, се образуват нежните и фини заложби или наченки на човека. Това е по сочено в първата рисунка.
към текста >>
По-рано Земята представляваше едно водно кълбо, и вътре в него се намираха - само в духовен смисъл - астралното тяло и Азът; те плуваха във водата като духовни
Същества
; обаче те не бяха самостоятелни.
Следващата степен в развитието на човека се свежда до това, че той обособи в своето физическо тяло три съставни части: въздушна, топлинна и течна; в окултен смисъл, той се превърна във воден човек. Бихте могли да възразите, че и преди той е бил воден човек. Но този извод не е съвсем правилен.
По-рано Земята представляваше едно водно кълбо, и вътре в него се намираха - само в духовен смисъл - астралното тяло и Азът; те плуваха във водата като духовни Същества; обаче те не бяха самостоятелни.
Едва сега стигаме до момента, когато бихте открили човешкото физическо тяло във водата, като един вид прозрачно желе. Вие бихте могли да плувате в това първично море и да откривате там сгъстените, но прозрачни форми. Така изглеждаха първоначално тези човеци: те имаха водно тяло, а тяхното астрално тяло и техният Аз бяха изцяло потопени в божествено-духовните Същества.
към текста >>
Така изглеждаха първоначално тези човеци: те имаха водно тяло, а тяхното астрално тяло и техният Аз бяха изцяло потопени в божествено-духовните
Същества
.
Бихте могли да възразите, че и преди той е бил воден човек. Но този извод не е съвсем правилен. По-рано Земята представляваше едно водно кълбо, и вътре в него се намираха - само в духовен смисъл - астралното тяло и Азът; те плуваха във водата като духовни Същества; обаче те не бяха самостоятелни. Едва сега стигаме до момента, когато бихте открили човешкото физическо тяло във водата, като един вид прозрачно желе. Вие бихте могли да плувате в това първично море и да откривате там сгъстените, но прозрачни форми.
Така изглеждаха първоначално тези човеци: те имаха водно тяло, а тяхното астрално тяло и техният Аз бяха изцяло потопени в божествено-духовните Същества.
към текста >>
Докато беше потопен в божествено-духовните
Същества
, нощем той имаше едно сумрачно, астрално съзнание.
Докато човекът притежаваше това водно тяло, за него бяха характерни и други състояния на съзнанието, различни от днешното разпределение на несъзнателни нощи и съзнателни дни.
Докато беше потопен в божествено-духовните Същества, нощем той имаше едно сумрачно, астрално съзнание.
Когато денем той влизаше в своето течно физическо тяло, за него настъпваше нощ; а когато отново напускаше физическото тяло, беше озаряван от ослепителната астрална светлина. Когато сутрин се потопяваше във физическото тяло, всичко наоколо ставаше смътно и мрачно, настъпваше един вид безсъзнание. Обаче в това физическо тяло напредваше развитието на днешните физически органи. Така човекът все повече и повече можеше да възприема и вижда физическия свят. Дневното съзнание ставаше все по-ясно и все повече откъсваше човека от лоното на Боговете.
към текста >>
19.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Но това се отнася не само за физическото Слънце, с неговата физическа светлина; физическото Слънце, което виждат човешките физически очи, се отделя заедно със своите духовно-ду-шевни
Същества
, начело с Елохимите, същинските Духове на Светлината, обитателите на Слънцето.
После настъпва времето, когато Слънцето се отделя от Земята.
Но това се отнася не само за физическото Слънце, с неговата физическа светлина; физическото Слънце, което виждат човешките физически очи, се отделя заедно със своите духовно-ду-шевни Същества, начело с Елохимите, същинските Духове на Светлината, обитателите на Слънцето.
От общото тяло остава онова, което би се получило, ако съединим днешната Луна със Земята. Защото известно време, макар и отделена от Слънцето, Земята продължи да е свързана с Луната. Едва през Лемурийската епоха, Луната се отдели от Земята и тогава възникнаха днешните съотношения между трите небесни тела - Слънце, Луна и Земя. Тези отношения трябваше да възникнат точно според описания начин. Първоначално Елохимите трябваше да действуват отвън.
към текста >>
Обаче, макар и несъзнателно, с помощта на по-висши
Същества
, той все пак е направил нещо за своите по-низши съставни части в хода на досегашното Земно развитие.
Обаче всичко това е въпрос на далечно бъдеще. Описаните процеси, при които четиричленният човек - изграден от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз - работи чрез своя Аз върху другите три съставни части, превръщайки ги в Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, изискват един Аз, който напълно съзнава своята мисия. Днес при повечето хора това не е така. Общо взето, днешният човек прави едва първи стъпки за формирането на своя Манас в своето астрално тяло.
Обаче, макар и несъзнателно, с помощта на по-висши Същества, той все пак е направил нещо за своите по-низши съставни части в хода на досегашното Земно развитие.
В древни времена човекът все пак е успял несъзнателно да облагороди своето астрално тяло, прониквайки го със Сетивната Душа (Еmpfindungsseеle). Несъзнателната активност на Азът в етерното тяло го превръща в онова несъзнателно облагородено етерно тяло, което ще намерите подробно описано в моята “Теософия” като Разбираща Душа (Verstandesseele); а несъзнателната намеса на Азът във физическото тяло ще намерите също там под името Съзнаваща Душа (Bewusstseinseele). Следователно, Съзнаващата Душа възниква към края на Атлантската епоха, когато етерното тяло - което по-рано е било все още извън физическото тяло, и особено извън главата на физическото тяло - започва постепенно да се прибира вътре във физическото тяло. Благодарение на този процес, човекът се науча да изговаря това, което той нарича свой “Аз:” Така човекът преминава със своите съставни части в следатлантската епоха.
към текста >>
20.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Човекът непрекъснато разполагаше с едно сумрачно ясновидство, непрекъснато проникваше в духовния свят и се виждаше там, заобиколен от духовни
Същества
, от духовни процеси.
Неговото астрално тяло се прибираше в неговото физическо и етерно тяло. Но тогава предметите от физическия свят не бяха така ясно и рязко очертани, както днес. Представете си светлинната аура около уличните лампи в нощната мъгла: приблизително така са изглеждали и физическите предмети в Атлантида, без ясни и точни очертания. Не съществуваше рязка граница и между двете основни състояния на съзнанието, между ясното дневно съзнание и нощното безсъзнание, каквато настъпи едва през следатлантската епоха. Наистина, през нощта астралното тяло напускаше очертанията на етерното и физическото тяло, но понеже етерното тяло оставаше частично свързано с астралното тяло, винаги бяха налице и проблясъци от духовния свят.
Човекът непрекъснато разполагаше с едно сумрачно ясновидство, непрекъснато проникваше в духовния свят и се виждаше там, заобиколен от духовни Същества, от духовни процеси.
към текста >>
21.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и
Същества
та на духовния свят.
Посочихме също, как след атлантския Потоп възникна първата велика следатлантска културна епоха, древноиндийската култура. Показахме, че характерната особеност на тази древноиндийска култура се свеждаше до това, че човешките души бяха заливани от копнежи и спомени. Разказахме и за това, по какво копнеят те, какво искат да си спомнят. Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н. Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека.
Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят.
А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят.
към текста >>
Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и
Същества
, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят.
Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека. Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят. А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност.
Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят.
Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят. Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове. През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство. А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството.
към текста >>
Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и
Същества
, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя!
Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя. Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога.
Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя!
към текста >>
В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-духовни
Същества
.
По-нататък човечеството навлиза в културната епоха, която има своя исторически израз във вавилоно-асирийско-халдео-египетската култура. Звездното небе престава да бъде за човека една илюзия, а нещо, в чиито писмени знаци той вече може да чете.
В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-духовни Същества.
Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на божествено-духовни Същества. През египетската култура хората започнаха да прилагат това, което може да се извлече от звездната писменост, в картографирането на Земната повърхност. Защо египтяните станаха първите геометри? Защото вярваха, че чрез мислите, които разпределят и подреждат Земята, може да се овладее, да се преобрази и самата материя.
към текста >>
Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на божествено-духовни
Същества
.
По-нататък човечеството навлиза в културната епоха, която има своя исторически израз във вавилоно-асирийско-халдео-египетската култура. Звездното небе престава да бъде за човека една илюзия, а нещо, в чиито писмени знаци той вече може да чете. В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-духовни Същества.
Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на божествено-духовни Същества.
През египетската култура хората започнаха да прилагат това, което може да се извлече от звездната писменост, в картографирането на Земната повърхност. Защо египтяните станаха първите геометри? Защото вярваха, че чрез мислите, които разпределят и подреждат Земята, може да се овладее, да се преобрази и самата материя.
към текста >>
22.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия свят, сега той е в състояние да общува с процесите и
Същества
та на духовния свят.
Сега ние трябва добре да разберем, че постигайки посвещението, човек става съвършено различен от това, което е бил преди.
Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия свят, сега той е в състояние да общува с процесите и Съществата на духовния свят.
А това предполага, че той напредва в познанието много по-реално, в много по-конкретен смисъл, отколкото онзи абстрактен и прозаичен смисъл, в който обикновено се говори за познанието.
към текста >>
Логосът беше преди всички неща и
Същества
; в праначалото на света беше той, Логосът.
Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в духовния свят, горният факт съвсем не е съществен. Той не държеше да подчертае, че “Аз и Отец Авраам сме едно”, а искаше ясно да посочи: Всеки миг в човешката душа има нещо вечно, което е било там още преди Отец Авраам. И това беше Логосът, който проговаря във величествения звук на “Аз-съм”.
Логосът беше преди всички неща и Същества; в праначалото на света беше той, Логосът.
към текста >>
Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни
Същества
.
Говори ли се за това в Евангелието на Йоан?
Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества.
Тези два духовни образа, тези две духовни Същества са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-дълго време в гроба. От една страна се вижда астралното тяло, а от друга - етерното тяло, което постепенно се разпада и преминава в мировия етер. Тези две духовни форми са там, напълно независимо от физическото тяло; те принадлежат към духовния свят.
към текста >>
Тези два духовни образа, тези две духовни
Същества
са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-дълго време в гроба.
Говори ли се за това в Евангелието на Йоан? Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества.
Тези два духовни образа, тези две духовни Същества са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-дълго време в гроба.
От една страна се вижда астралното тяло, а от друга - етерното тяло, което постепенно се разпада и преминава в мировия етер. Тези две духовни форми са там, напълно независимо от физическото тяло; те принадлежат към духовния свят.
към текста >>
23.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Другите
Същества
, които вече са минали през своята човешка степен и могат да направляват неговото развитие, са представени под образа на 24-те старци.
Четирите планетарни състояния на нашата Земя. Апокалипсиса показва, как чрез християнското посвещение и чрез проявяването на душевните заложби от миналите прераждания се стига до разучаване на бъдещето. Едва през средата на Земното развитие, човекът за първи път става човек.
Другите Същества, които вече са минали през своята човешка степен и могат да направляват неговото развитие, са представени под образа на 24-те старци.
Изостаналите в сравнение с тях същества дават зародишите на минералното, растителното и човешкото царство. Стъкленото море показва първоначалната форма на минералното царство. Едва сега авторът на Апокалипсиса се обръща към бъдещите еволюционни степени.
към текста >>
Изостаналите в сравнение с тях
същества
дават зародишите на минералното, растителното и човешкото царство.
Четирите планетарни състояния на нашата Земя. Апокалипсиса показва, как чрез християнското посвещение и чрез проявяването на душевните заложби от миналите прераждания се стига до разучаване на бъдещето. Едва през средата на Земното развитие, човекът за първи път става човек. Другите Същества, които вече са минали през своята човешка степен и могат да направляват неговото развитие, са представени под образа на 24-те старци.
Изостаналите в сравнение с тях същества дават зародишите на минералното, растителното и човешкото царство.
Стъкленото море показва първоначалната форма на минералното царство. Едва сега авторът на Апокалипсиса се обръща към бъдещите еволюционни степени.
към текста >>
С първичната мъглявина, за която говори окултизмът, са свързани 24 категории
Същества
, които вече са минали през своята човешка степен.
С първичната мъглявина, за която говори окултизмът, са свързани 24 категории Същества, които вече са минали през своята човешка степен.
Яхве е един от 7-те Елохими: Висшите същества, които се отделят заедно със слънцето, Яхве остава свързан със земята. В първоначално духовната човешка форма започват да се натрупват материалните части. Древните атлантци: човешки същества с коренно различен душевен живот. Едва след сгъстяването на водата и настъпването на потопа, човекът се обръща към себе си с името Аз. Преди това той беше приютен в Груповата Душа; сега човекът се научава да чувствува бога в себе си; Яхве ръководителят на Аза.
към текста >>
Яхве е един от 7-те Елохими: Висшите
същества
, които се отделят заедно със слънцето, Яхве остава свързан със земята.
С първичната мъглявина, за която говори окултизмът, са свързани 24 категории Същества, които вече са минали през своята човешка степен.
Яхве е един от 7-те Елохими: Висшите същества, които се отделят заедно със слънцето, Яхве остава свързан със земята.
В първоначално духовната човешка форма започват да се натрупват материалните части. Древните атлантци: човешки същества с коренно различен душевен живот. Едва след сгъстяването на водата и настъпването на потопа, човекът се обръща към себе си с името Аз. Преди това той беше приютен в Груповата Душа; сега човекът се научава да чувствува бога в себе си; Яхве ръководителят на Аза. Първото зазоряване на индивидуалността.
към текста >>
Древните атлантци: човешки
същества
с коренно различен душевен живот.
С първичната мъглявина, за която говори окултизмът, са свързани 24 категории Същества, които вече са минали през своята човешка степен. Яхве е един от 7-те Елохими: Висшите същества, които се отделят заедно със слънцето, Яхве остава свързан със земята. В първоначално духовната човешка форма започват да се натрупват материалните части.
Древните атлантци: човешки същества с коренно различен душевен живот.
Едва след сгъстяването на водата и настъпването на потопа, човекът се обръща към себе си с името Аз. Преди това той беше приютен в Груповата Душа; сега човекът се научава да чувствува бога в себе си; Яхве ръководителят на Аза. Първото зазоряване на индивидуалността. Себесъзнанието идва за сметка на помрачения поглед в духовния свят. През 4-та културна епоха една нова сила пронизва цялата Земя, чиято аура рязко се променя, след като в нея потече кръвта от раните на Спасителя.
към текста >>
Земята се преобразява в едно астрално небесно тяло; материалната планета ще бъде отхвърлена заедно със
същества
та, които не са в състояние да еволюират.
Манихейският принцип: Злото като възможност за постигане на доброто. След войната на всички срещу всички, посветеният може да вижда н астралния свят постиженията и недостатъците на 7-те културни епохи. Окултното значение на 7-те тръби. В небесното царство прозвучават мислите. През 7-та епоха небесното царство слиза до областта на физическия свят, като астралното царство слиза през Шестата епоха.
Земята се преобразява в едно астрално небесно тяло; материалната планета ще бъде отхвърлена заедно със съществата, които не са в състояние да еволюират.
Отхвърлянето на материята е представено чрез изливането на 7-те чаши на гнева. Евангелският завет на любовта е най-висшата ценност, която може да бъде приета от човека и то не само чрез разума, а в най-дълбоката му вътрешна същност: Ето защо тази книга трябва да бъде погълната. В лицето на двете колони, Марсовите и Меркуриевите сили символизират наследството от миналото; сега те са пронизани от силата на любовта.
към текста >>
След прозвучаването на 7-те тръби възниква една астрална Земя заедно със
Същества
та, които и принадлежат.
След прозвучаването на 7-те тръби възниква една астрална Земя заедно със Съществата, които и принадлежат.
Несъзнателната работа на Аза върху астралното, етерното и физическото тяло Постепенно се стига доизграждането на себесъзнателния Аз, който се откъсва от груповата душевност и с помощта на Христос получава възможността за постигане на пълна индивидуалност. Начални стадии на развитието на Духа-Себе. С прозвучаването на 7-та тръба човекът ще се освободи от физическата материя и като етерно същество ще навлезе в астралната Земя. Поглед върху първия Адам. Адам като син на Земята.
към текста >>
Инспиративно съзнание: Душата остава индивидуална, но въпреки това прониква във всички предмети и
същества
.
Големите периоди в мировото развитие протичат според определени числови отношения: ролята на числото 7. Седемте планитарни въплъщения на Земята съвпадат с определени степени на човешкото съзнание. Метаморфоза на 4-те досегашни степени в следващите три: съзнателно-образно или имагинативно съзнание Юпитер.
Инспиративно съзнание: Душата остава индивидуална, но въпреки това прониква във всички предмети и същества.
Всяка от тези степени има 7 "степени на живот", които съвпадат със 7-те царства. Строго погледнато, човекът може да разбере само минералното царство. На Бъдещия Юпитер той все още ще носи нещо от характера на Земните царства, докато на Венера и Вулкан понятието "царство" ще престане да бъде валидно. Какво означават низшият и висшият Девакан. От мисловната схема към живите образи в астралния свят.
към текста >>
24.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят
същества
та, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното.
Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга. Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс. Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма. Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване.
Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното.
Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили. Обаче след това, когато човек е овладял по някакъв начин познанията, които го въвеждат в свръхсетивното, намиращо се зад сетивното, когато той добива за него едно знание подобно на това, което добива външно за външните неща и процеси, тогава въоръжен с това свръх сетивно знание той може да пристъпи към преданието, към книгите и документите, чрез които в течение на развитието са били предадени на човечеството познания за свръхсетивната област, също както съвременният математик пристъпва Геометрията на Евклид. И тогава той ги проверява от същото гледище, от което съвременният математик проверява Геометрията на Евклид. Тогава той може да оцени и признае тези документи според тяхната истинска стойност. А онези, който върви по този път, който въоръжен действително с познанията на свръхсетивния свят пристъпва към тези документи на християнското благовестие, за него тези документи никак не изгубват от тяхната стойност; напротив те му се явяват в много по-голям блясък отколкото на обикновено вярващите; те показват, че съдържат най-дълбоки мъдрости, по-дълбоки отколкото човек е можел да предчувствува по-рано, преди да е добил Антропософско знание.
към текста >>
Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните
същества
и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа.
Колко неправилни неща ще се получат, когато той иска да разкрие смисъла на книгата! Така са сторили мнозина с религиозните документи, даже и такива, които би трябвало да бъдат призвани да проучат техния истински смисъл. Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят. Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик. Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия.
Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа.
Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина. Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят. Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията. Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия.
към текста >>
За човека е имало време, когато той е живял сред онези духовни
същества
и събития, за които днес му говорят религиите и ученията на Мъдростта.
Нека си представим един такъв човек, който би узнал за камъните, растенията и животните чрез писмени документи или по някой друг начин. Какво би било него това, което за вас е видима опитност, непосредствено знание? Това би било религия за този човек. Когато някъде в една книга би било писано: има камъни, растения, животни, за този човек това би било религия, защото той никога не ги е видял.
За човека е имало време, когато той е живял сред онези духовни същества и събития, за които днес му говорят религиите и ученията на Мъдростта.
към текста >>
В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските
същества
.
Състоянието на човешкото съзнание, в което днес живеете, чрез което събуждайки се сутрин виждате и разбирате сетивния свят с помощта на вашите сетивни органи, това състояние на съзнанието се е развило от едно друго такова. Духовната Наука нарича днешното състояние на съзнанието "ясно дневно съзнание". Обаче това ясно дневно съзнание се е развило от едно друго древно съзнание, което ние наричаме "сумрачно образно съзнание" на човечеството. Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума. Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават.
В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества.
Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните животни. Той не произхожда от същества, кои то са били като днешните животни. Формите на развитието, от които се е образувал човекът, биха се оказали твърде различни от тези на съвременните животни, ако бихме се опитали да ги опишем. Днешните животни са същества, които един вид са изостанали в предишните степени на развитието, които са запазили тези предишни степени на развитието и са ги довели до втвърдяване.
към текста >>
Той не произхожда от
същества
, кои то са били като днешните животни.
Обаче това ясно дневно съзнание се е развило от едно друго древно съзнание, което ние наричаме "сумрачно образно съзнание" на човечеството. Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума. Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават. В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества. Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните животни.
Той не произхожда от същества, кои то са били като днешните животни.
Формите на развитието, от които се е образувал човекът, биха се оказали твърде различни от тези на съвременните животни, ако бихме се опитали да ги опишем. Днешните животни са същества, които един вид са изостанали в предишните степени на развитието, които са запазили тези предишни степени на развитието и са ги довели до втвърдяване.
към текста >>
Днешните животни са
същества
, които един вид са изостанали в предишните степени на развитието, които са запазили тези предишни степени на развитието и са ги довели до втвърдяване.
Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават. В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества. Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните животни. Той не произхожда от същества, кои то са били като днешните животни. Формите на развитието, от които се е образувал човекът, биха се оказали твърде различни от тези на съвременните животни, ако бихме се опитали да ги опишем.
Днешните животни са същества, които един вид са изостанали в предишните степени на развитието, които са запазили тези предишни степени на развитието и са ги довели до втвърдяване.
към текста >>
И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има
същества
с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни.
Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие.
И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни.
Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти. Естествено такива духовни факти не могат да се сдобият чрез спекулация, а само чрез духовно наблюдение, но те са разбираеми за всестранно обхватното и логическо мислене.
към текста >>
Всичко това трябваше да бъде казано само затова, за да Ви покажа, как можете да намерите пътя към мисълта, че днешното състояние на съзнанието се е развило от едно друго, прадревно състояние на съзнанието, при което човекът не е стоял в непосредствен допир със сетивните предмети в днешния смисъл, но в замяна на това е бил във връзка с духовните факти и
същества
.
Всичко това трябваше да бъде казано само затова, за да Ви покажа, как можете да намерите пътя към мисълта, че днешното състояние на съзнанието се е развило от едно друго, прадревно състояние на съзнанието, при което човекът не е стоял в непосредствен допир със сетивните предмети в днешния смисъл, но в замяна на това е бил във връзка с духовните факти и същества.
към текста >>
Както днес човекът общува със
същества
та от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни
същества
; тези
същества
са съществували за него.
Тогава човекът не е виждал физическата форма на другия, която разбира се не е била като тази на днешния човек. Когато до него се приближавало едно друго същество, в душата му възниквал един съновиден образ. Формата и цветът на този образ му показвали, дали съответното същество е настроено благоприятно към него или враждебно. Такова съзнание е възприемало предимно духовните факти и чрез това духовния свят.
Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него.
Той е бил дух между духовете. Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят. Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен свят, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание. Животни те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области. Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества.
към текста >>
Животни те са съществували вече като физически
същества
, когато човекът още е имал възприятия в духовните области.
Такова съзнание е възприемало предимно духовните факти и чрез това духовния свят. Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него. Той е бил дух между духовете. Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят. Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен свят, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание.
Животни те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области.
Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества. Той живееше между духове и богове и не се нуждаеше от никаква религия.
към текста >>
Тогава човекът живеел между духовни
същества
и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни
същества
.
Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него. Той е бил дух между духовете. Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят. Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен свят, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание. Животни те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области.
Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества.
Той живееше между духове и богове и не се нуждаеше от никаква религия.
към текста >>
Те не са се почувствували изведнъж като самостоятелни
същества
.
Тук душата говори със самата себе си в онази дума, където има достъп само едно същество, което не може да стигне до душата чрез никакви външни сетива, по никакъв външен път. Ето защо името "Аз Съм" бе дадено на Съществото, което изпълва света. Кажи, че "Аз Съм" ти каза това! Така трябваше да каже Мойсей на своя народ. Хората се научават само бавно да разбират смисъла, напълно дълбокия смисъл на това "Аз Съм".
Те не са се почувствували изведнъж като самостоятелни същества.
Вие можете да намерите това в Стария Завет.
към текста >>
Там хората не са се чувствували още като отделни
същества
.
Там хората не са се чувствували още като отделни същества.
Също и членовете на германските племена, даже през време на християнската църква, не са се чувствували като отделни хора. Помислете за Керуските, Тевтоните и т.н., за германските племена, които са населявали днешна Германия. Отделният Керуск чувствуваше повече племенния Аз, на който той се явяваше като член. Той не би могъл като днес да каже така определено "Аз Съм", чувствувал се включен в единния организъм на онези, които бяха сродни по кръв.
към текста >>
25.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
За този, който внася Антропософията в живота, светът, с всичко, което той съдържа, се превръща все повече и повече в един физически израз на божествено-духовни
Същества
; и когато гледа света на видимото, за него това е все едно, като че ли чрез чертите на едно човешко лице той прониква до неговото сърце до неговата душа.
За този, който внася Антропософията в живота, светът, с всичко, което той съдържа, се превръща все повече и повече в един физически израз на божествено-духовни Същества; и когато гледа света на видимото, за него това е все едно, като че ли чрез чертите на едно човешко лице той прониква до неговото сърце до неговата душа.
Всичко, което среща като планини и скали, растителната дреха на Земята, животните и хората, всичко, което го заобикаля във външния свят във всички занимания на хората, за него то се превръща в един физиономически образ, в една мимика на едно намиращо се на негова основа божествено-духовно съществуване. И от този начин на гледане света в него извира нов живот и го прониква, едно друго, благородно въодушевление възпламенява това, което той иска да предприеме.
към текста >>
Преди няколко седмици аз можах да констатирам в Скандинавия, как в целия живот на нашия европейски Север всичко още издава един отзвук от онова древно съществуване на северния свят, където всичко духовно беше проникнато от съзнанието за
същества
та, които стоят зад образите на боговете и митовете.
Позволете ми да припомня само един малък, симптоматичен пример из моите последни опитности при едно от моите пътувания за изнасяне на сказки. Примерът който искам да Ви приведа показва, как световната история, когато я разглеждаме като израз на божествено-духовното, навсякъде ни се явява пълна със значение, навсякъде ни говори на един нов език.
Преди няколко седмици аз можах да констатирам в Скандинавия, как в целия живот на нашия европейски Север всичко още издава един отзвук от онова древно съществуване на северния свят, където всичко духовно беше проникнато от съзнанието за съществата, които стоят зад образите на боговете и митовете.
Човек би казал, че в тези страни от всичко, което той среща, могат да се чуят отзвуци от това, което посветените в мистериите на Друидите, на Тротите са предали като духовен живот на своите ученици в древния свят. Човек може да забележи, как полъхът на онзи духовен живот прониква Севера; той вижда нещо като израз на хубави кармически съотношения. Човек се вижда както това се случи и с мене, така да се каже, поставен във всичко това, когато има пред себе си първия германски превод на Библията, Сребърния Кодекс на Улфила.
към текста >>
Когато за него започна озарението, пред неговия поглед се явиха духовни
Същества
, като групови души на народите.
Тази степен се характеризира още и с това, че процесите на външния духовен свят не се изразяват както тези на физическия сетивен свят, а в образи. На тази степен на посвещението духовният свят се изразява първо образи; човек вижда образи. Представете си древния посветен, за който вчера казах, че той е виждал груповата душа на народа. Когато стигаше до тази степен, той виждаше тази групова душа първо в образи. Представете си например, какъвто е бил Езекиил.
Когато за него започна озарението, пред неговия поглед се явиха духовни Същества, като групови души на народите.
Той се чувствуваше посред тях. Пред неговия поглед застанаха групови души под формата на четири символични животни.
към текста >>
Сега ние виждаме самия човек; ние виждаме самия духовен свят,
същества
та на духовния свят.
Посветеният в по-висока степен, след като е възприемал духовния свят в образи чрез озарението, започва да чува духовно онези звуци които само духовното ухо може да възприема. После се стига до едно по-нататъшно преобразуване на етерното тяло и посветеният се издига в една по-висша сфера. Вие можете да чувате звуци и когато, например, имате тук един параван и зад него стои един човек, който говори и който вие не виждате. Нещо подобно е и с духовния свят. Първо той се явява в образи, след това започва да се изявява в звуци, после пада и последната обвивка, както бихме премахнали един параван или една завеса и пред нас би стоял човекът, който по-рано само чувахме да говори зад паравана.
Сега ние виждаме самия човек; ние виждаме самия духовен свят, съществата на духовния свят.
Първо възприемаме образи, после звуци, след това същества и най-после живота на тези същества. Образите на така наречения имагинативен /образен/ свят могат да бъдат предадени приблизително използувайки като символи за тях образи от сетивния свят. Музиката на сферите може да се предаде, като я сравняваме със сетивната музика.
към текста >>
Първо възприемаме образи, после звуци, след това
същества
и най-после живота на тези
същества
.
После се стига до едно по-нататъшно преобразуване на етерното тяло и посветеният се издига в една по-висша сфера. Вие можете да чувате звуци и когато, например, имате тук един параван и зад него стои един човек, който говори и който вие не виждате. Нещо подобно е и с духовния свят. Първо той се явява в образи, след това започва да се изявява в звуци, после пада и последната обвивка, както бихме премахнали един параван или една завеса и пред нас би стоял човекът, който по-рано само чувахме да говори зад паравана. Сега ние виждаме самия човек; ние виждаме самия духовен свят, съществата на духовния свят.
Първо възприемаме образи, после звуци, след това същества и най-после живота на тези същества.
Образите на така наречения имагинативен /образен/ свят могат да бъдат предадени приблизително използувайки като символи за тях образи от сетивния свят. Музиката на сферите може да се предаде, като я сравняваме със сетивната музика.
към текста >>
Когато човек действува съобразно с волята на онези духовни
Същества
, които движат напред нашия свят, тогава неговото вътрешно същество става подобно на тези
Същества
, тогава той може да възприема в тези сфери.
Нея можем да сравним само с това, което днес съставлява най-вътрешната същност на човека, неговото действуване в смисъла на мировата божествена Воля.
Когато човек действува съобразно с волята на онези духовни Същества, които движат напред нашия свят, тогава неговото вътрешно същество става подобно на тези Същества, тогава той може да възприема в тези сфери.
Онова от него, което се противопоставя на мировото развитие, което задържа света в неговото развитие, той го възприема като нещо, което трябва да бъде изключено от този свят, което трябва да отпадне като една последна черупка.
към текста >>
Така посветеният човек възприема първо един свят от образи като символичен израз на духовния свят, след това един свят на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша сфера, после един свят на духовни
Същества
за което днес той може да си състави една представа само като ги сравнява с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили.
Така посветеният човек възприема първо един свят от образи като символичен израз на духовния свят, след това един свят на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша сфера, после един свят на духовни Същества за което днес той може да си състави една представа само като ги сравнява с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили.
През тези степени минава посвещаващият се и тези степени са вярно отразени в Откровението на Йоана. В него се изхожда от физическия свят. Казва се това, което може първо да се каже със средствата на физическия свят в седемте послания. Това, което се иска да бъде направено сред физическата култура, което се иска да бъде казано на онези, които работят във физическия свят, то им се казва в послания. Защото словото, което е изразено в посланията, може да действува вътре във физическия свят.
към текста >>
Следващият свят, в който посветеният възприема
същества
, е представен чрез това, което на тази степен се явява като
същества
и което изхвърля черупките на онези сили, които се противопоставят на добрите сили.
Следващият свят, в който посветеният възприема същества, е представен чрез това, което на тази степен се явява като същества и което изхвърля черупките на онези сили, които се противопоставят на добрите сили.
Противоположното на божията Любов е божият гняв. Истинският образ на божествената Любов, която движи света напред, е възприеман в тази сфера от онези, които са съблекли за физическия свят седемте чаши на гнева.
към текста >>
26.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тук отделният човек не можеше да вижда духовните
същества
.
Тук отделният човек не можеше да вижда духовните същества.
Обаче посветеният, който е изживял великия момент, когато астралното тяло се отпечатва в етерното тяло, можеше това. И първото нещо, което той можеше да вижда, бяха главните групови души. Когато хвърлим поглед назад в миналите времена ние намираме навсякъде, че съвременният Аз се развива от едно такова групово съзнание, от такъв един групов Аз. Така щото за ясновидеца, когато той насочва своя поглед в миналото, отделните човеци все повече се сливат в груповите души. Съществуват главно четири типове групови души, четири първообраза на груповите души.
към текста >>
Имаше време, когато нашата Земя беше съставена от много по-мека материя отколкото днес, когато растенията изглеждаха съвсем различно, когато цялото беше като едно първично море поместено във вдлъбнатини, когато въздухът и водата не бяха още отделни, а от всички
същества
, които днес населяват Земята, бяха образувани само животните и растенията във водата.
Те могат да бъдат ясно виждани, когато насочим ясновиждащия поглед в онези времена, когато човекът не беше още в плът, когато той не беше още слязъл на Земята. Защото сега ние трябва да си представим точно момента, когато човекът е слязъл от духовните области и се е облякъл в плът. Можем да опишем този момент само като си послужим с велики символи.
Имаше време, когато нашата Земя беше съставена от много по-мека материя отколкото днес, когато растенията изглеждаха съвсем различно, когато цялото беше като едно първично море поместено във вдлъбнатини, когато въздухът и водата не бяха още отделни, а от всички същества, които днес населяват Земята, бяха образувани само животните и растенията във водата.
Когато минералните същества започнаха да приемат тяхната днешна форма, можеше да се каже: Сега човекът се явява из невидимостта. Така се представяше той на посвещавания се. Обвит отвън с един вид черупка, той слиза от областите, които днес са области на атмосферата. Човекът не съществуваше още във физическа сгъстена форма, когато животните ходеха вече в плът по Земята. Той беше едно тънко, въздухообразно същество, такъв беше той и през Лемурийската епоха.
към текста >>
Когато минералните
същества
започнаха да приемат тяхната днешна форма, можеше да се каже: Сега човекът се явява из невидимостта.
Те могат да бъдат ясно виждани, когато насочим ясновиждащия поглед в онези времена, когато човекът не беше още в плът, когато той не беше още слязъл на Земята. Защото сега ние трябва да си представим точно момента, когато човекът е слязъл от духовните области и се е облякъл в плът. Можем да опишем този момент само като си послужим с велики символи. Имаше време, когато нашата Земя беше съставена от много по-мека материя отколкото днес, когато растенията изглеждаха съвсем различно, когато цялото беше като едно първично море поместено във вдлъбнатини, когато въздухът и водата не бяха още отделни, а от всички същества, които днес населяват Земята, бяха образувани само животните и растенията във водата.
Когато минералните същества започнаха да приемат тяхната днешна форма, можеше да се каже: Сега човекът се явява из невидимостта.
Така се представяше той на посвещавания се. Обвит отвън с един вид черупка, той слиза от областите, които днес са области на атмосферата. Човекът не съществуваше още във физическа сгъстена форма, когато животните ходеха вече в плът по Земята. Той беше едно тънко, въздухообразно същество, такъв беше той и през Лемурийската епоха. Неговото възникване и оформяне се явява на погледа на ясновидеца в образа на четирите групови души: от една страна под образа на лъв, от друга страна под образа на телец, отгоре под образа на орел, а в средата долу нещо, като вече наподобаващ човека.
към текста >>
Защото само благодарение на това беше възможно да се родят на днешната Земя
същества
та, които именно са се родили.
Знаем, че преди Земята да стане Земя, тя е минала през състоянието на Сатурн, после през това на Слънцето, после през това на Луната и едвам след това тя стана Земя в днешния смисъл. Това беше необходимо.
Защото само благодарение на това беше възможно да се родят на днешната Земя съществата, които именно са се родили.
Те трябваше да стигнат до тяхната днешна форма постепенно, минавайки през такива преобразяващи се форми. Следователно, когато хвърлим поглед назад в прадалечното минало, ние виждаме първичното състояние на Земята, а именно състоянието наречено в окултизма Сатурн, който в началото на своето съществуване още не светеше. Той беше един вид топлинно състояние. Вие не бихте могли да го видите, като едно светло небесно кълбо, а приближавайки се до него, бихте проникнали в едно по-топло пространство, защото той се намираше само в едно топлинно състояние, без никакви други материални при знаци.
към текста >>
Тези 24 кръгообращения образуват важни епохи в описанието на света, които се управляват от
Същества
във Вселената, посочени в Откровението в лицето на 24-те Старци, 24-те управители на мировите кръгообращения, на мировите времена.
Ето защо различават се 7 кръговрата на Сатурн или 7 големи сатурнови дни и 5 големи сатурнови нощи. Бихме могли също да кажете 5 дни и 7 нощи, защото първият и последният ден са дни на сумрака. Прието е такива 7 кръговрата, такива 7 мирови дни да се наричат Манвантара, а 5-те мирови нощи Пралая. Ако искаме да имаме това превърнато в нашата форма на броене времето, тогава се броят по две планитарни състояния заедно, си реч: Сатурн, Луна и Земя. Тогава получаваме по 24 кръгообращения.
Тези 24 кръгообращения образуват важни епохи в описанието на света, които се управляват от Същества във Вселената, посочени в Откровението в лицето на 24-те Старци, 24-те управители на мировите кръгообращения, на мировите времена.
Върху образа на печата те са посочени като мировият часовник. Отделните цифри на часовника са прекъснати тук чрез двойните корони на Старците, за да се покаже, че това са царете на времето, защото те управляват кръгообръщенията на небесните тела. Така вижда първо посветеният образа на далечното минало.
към текста >>
Обаче погледът на ясновидеца вижда, как тогава го изпълват други
същества
, по-висши духовни
Същества
.
Вие небрежно напускате вашето физическо тяло и вашето етерно тяло и ги оставяте сами на себе си с кръвоносната и нервната система. Ако би останало само на вас, поради това, че всяка нощ напускате вашата кръвоносна и нервна система, физическото тяло би загинало. То би загинало в същия момент, когато астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тела.
Обаче погледът на ясновидеца вижда, как тогава го изпълват други същества, по-висши духовни Същества.
Той вижда, как те влизат в него и вършат това, което човекът не върши именно през нощта: Да подържа своята кръвоносна и нервна система. Но това са същите онези Същества, които са сътворили човека, доколкото той се състои от физическо тяло и етерно тяло, не просто днес, от едно въплъщение в друго. Това са същите онези Същества, които на Стария Сатурн направиха да се роди първата заложба на физическото тяло и които на Слънцето създадоха етерното тяло. Тези Същества, които са царували във физическото и в етерното тяло от самото начало на Сатурн и на Слънцето, те също властвуват всяка нощ, докато човек небрежно напуска своето физическо и етерно тела, предадени така да се каже на смъртта; те проникват в спящия човек и подържат неговата кръвоносна и нервна система.
към текста >>
Но това са същите онези
Същества
, които са сътворили човека, доколкото той се състои от физическо тяло и етерно тяло, не просто днес, от едно въплъщение в друго.
Вие небрежно напускате вашето физическо тяло и вашето етерно тяло и ги оставяте сами на себе си с кръвоносната и нервната система. Ако би останало само на вас, поради това, че всяка нощ напускате вашата кръвоносна и нервна система, физическото тяло би загинало. То би загинало в същия момент, когато астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тела. Обаче погледът на ясновидеца вижда, как тогава го изпълват други същества, по-висши духовни Същества. Той вижда, как те влизат в него и вършат това, което човекът не върши именно през нощта: Да подържа своята кръвоносна и нервна система.
Но това са същите онези Същества, които са сътворили човека, доколкото той се състои от физическо тяло и етерно тяло, не просто днес, от едно въплъщение в друго.
Това са същите онези Същества, които на Стария Сатурн направиха да се роди първата заложба на физическото тяло и които на Слънцето създадоха етерното тяло. Тези Същества, които са царували във физическото и в етерното тяло от самото начало на Сатурн и на Слънцето, те също властвуват всяка нощ, докато човек небрежно напуска своето физическо и етерно тела, предадени така да се каже на смъртта; те проникват в спящия човек и подържат неговата кръвоносна и нервна система.
към текста >>
Това са същите онези
Същества
, които на Стария Сатурн направиха да се роди първата заложба на физическото тяло и които на Слънцето създадоха етерното тяло.
Ако би останало само на вас, поради това, че всяка нощ напускате вашата кръвоносна и нервна система, физическото тяло би загинало. То би загинало в същия момент, когато астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тела. Обаче погледът на ясновидеца вижда, как тогава го изпълват други същества, по-висши духовни Същества. Той вижда, как те влизат в него и вършат това, което човекът не върши именно през нощта: Да подържа своята кръвоносна и нервна система. Но това са същите онези Същества, които са сътворили човека, доколкото той се състои от физическо тяло и етерно тяло, не просто днес, от едно въплъщение в друго.
Това са същите онези Същества, които на Стария Сатурн направиха да се роди първата заложба на физическото тяло и които на Слънцето създадоха етерното тяло.
Тези Същества, които са царували във физическото и в етерното тяло от самото начало на Сатурн и на Слънцето, те също властвуват всяка нощ, докато човек небрежно напуска своето физическо и етерно тела, предадени така да се каже на смъртта; те проникват в спящия човек и подържат неговата кръвоносна и нервна система.
към текста >>
Тези
Същества
, които са царували във физическото и в етерното тяло от самото начало на Сатурн и на Слънцето, те също властвуват всяка нощ, докато човек небрежно напуска своето физическо и етерно тела, предадени така да се каже на смъртта; те проникват в спящия човек и подържат неговата кръвоносна и нервна система.
То би загинало в същия момент, когато астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тела. Обаче погледът на ясновидеца вижда, как тогава го изпълват други същества, по-висши духовни Същества. Той вижда, как те влизат в него и вършат това, което човекът не върши именно през нощта: Да подържа своята кръвоносна и нервна система. Но това са същите онези Същества, които са сътворили човека, доколкото той се състои от физическо тяло и етерно тяло, не просто днес, от едно въплъщение в друго. Това са същите онези Същества, които на Стария Сатурн направиха да се роди първата заложба на физическото тяло и които на Слънцето създадоха етерното тяло.
Тези Същества, които са царували във физическото и в етерното тяло от самото начало на Сатурн и на Слънцето, те също властвуват всяка нощ, докато човек небрежно напуска своето физическо и етерно тела, предадени така да се каже на смъртта; те проникват в спящия човек и подържат неговата кръвоносна и нервна система.
към текста >>
27.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Още в първата сказка можахме да обърнем вниманието върху това, как човекът се издига по степени; първо той се издига в света, който наричаме имагинативен /света на астралните образи, бележка на преводача./, където в смисъла на християнството се запознава със 7-те печата; после той стига до това, което наричаме инспиративно /вдъхновено/ познание, при което чува "седемте тръби"; най-после посветеният се издига до една още по-висока степен при която може да прозре истинското значение и същност на духовните
същества
, степента на така нареченото интуитивно познание, при което се запознава със седемте чаши на гнева.
Всяка степен на посвещението води до едно по-високо гледище в разглеждането на човека.
Още в първата сказка можахме да обърнем вниманието върху това, как човекът се издига по степени; първо той се издига в света, който наричаме имагинативен /света на астралните образи, бележка на преводача./, където в смисъла на християнството се запознава със 7-те печата; после той стига до това, което наричаме инспиративно /вдъхновено/ познание, при което чува "седемте тръби"; най-после посветеният се издига до една още по-висока степен при която може да прозре истинското значение и същност на духовните същества, степента на така нареченото интуитивно познание, при което се запознава със седемте чаши на гнева.
Но сега ние трябва да вземем под внимание една определена степен на посвещението. Да си представим човека достигнал онази степен на посвещението, при която той изпитва това, което описахме в края на последната сказка. Да си го представим стигнал точно до границата между най-тънките същества на физическия свят и следващия по-висш свят, астралния свят, където му е позволено да застане като на един връх и гледа на долу. Какво може да види човек на този първи връх на посвещението? Тук той вижда духом всичко онова, което е станало, според неговата вътрешна същност, от времето на Атланския потоп, който разруши континента Атлантида, и откакто следатлантският човек навлезе в съществуването.
към текста >>
Да си го представим стигнал точно до границата между най-тънките
същества
на физическия свят и следващия по-висш свят, астралния свят, където му е позволено да застане като на един връх и гледа на долу.
Всяка степен на посвещението води до едно по-високо гледище в разглеждането на човека. Още в първата сказка можахме да обърнем вниманието върху това, как човекът се издига по степени; първо той се издига в света, който наричаме имагинативен /света на астралните образи, бележка на преводача./, където в смисъла на християнството се запознава със 7-те печата; после той стига до това, което наричаме инспиративно /вдъхновено/ познание, при което чува "седемте тръби"; най-после посветеният се издига до една още по-висока степен при която може да прозре истинското значение и същност на духовните същества, степента на така нареченото интуитивно познание, при което се запознава със седемте чаши на гнева. Но сега ние трябва да вземем под внимание една определена степен на посвещението. Да си представим човека достигнал онази степен на посвещението, при която той изпитва това, което описахме в края на последната сказка.
Да си го представим стигнал точно до границата между най-тънките същества на физическия свят и следващия по-висш свят, астралния свят, където му е позволено да застане като на един връх и гледа на долу.
Какво може да види човек на този първи връх на посвещението? Тук той вижда духом всичко онова, което е станало, според неговата вътрешна същност, от времето на Атланския потоп, който разруши континента Атлантида, и откакто следатлантският човек навлезе в съществуването. Той вижда да се редуват един след друг циклите на културите до момента, където нашата епоха също ще стигне до нейния залез, за да се роди една нова епоха. Чрез това, което наричаме война на всички против всички, чрез ужасни опустошителни морални преплитания ще намери своя край нашата Следатлантска епоха. А тази велика епоха от Атлантския потоп до ужасната война на всички против всички, нея разделяме ние отново на 7 редуващи се главни културни епохи, както това може да се види от следващата скица.
към текста >>
Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-духовни
същества
; те виждаха около себе си тези божествено-духовни
същества
.
Атлантида потъна постепенно; един откъс след друг бяха погълната от потопа. След това на Земята живее един човешки род, от който една част се издига до най-висока степен на развитието, която можеше да се постигне. Това беше древно-индийският народ; това беше един човешки род, който обитаваше отвъд в далечна Азия и живееше повече със спомена за старите минали времена, отколкото в настоящето. Това е величието и могъществото на онази култура, за която това, което Ведите и Бхагават Гита пишат, са вече само отзвуци, че хората живееха тогава в спомена за това, което те са изживявали през Атлантската епоха. Спомнете си първата сказка на този цикъл; там бе казано, че хората от онова време имаха до голяма степен способността да развиват и проявяват определено сумрачно ясновидство.
Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-духовни същества; те виждаха около себе си тези божествено-духовни същества.
Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят. Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно. Те живееха между духове, общуваха с богове и духове. Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост.
към текста >>
А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните
същества
и не напразно боговете са ни дали камъните.
А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата. Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди. Тази беше първата епоха на Следатлантския период.
А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните.
Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно."
към текста >>
За индиеца сетивният свят беше измама, майя; за персиеца той наистина беше под властта на зли демони, но въпреки това беше един такъв свят, от който човекът трябваше да изгони злите
същества
и да го насели с добрите, със служителите на бога на светлината Ормузд.
Това е характерно за древната Персийска епоха, която отстои на около 5000 години назад от нас, онази културна епоха, в която почвата около хората наистина изглеждаше враждебна за тях, но тя не беше както по-рано илюзия, която трябваше да отбягват; а напротив, тя беше работно поле, в което трябваше да отпечати собствения си дух. Тази Земя, в нейния материален състав, е подвластна на Злото, на една Сила противна на Доброто, на бога Ариман. Той е владее, но добрият бог Ормузд помага на хората и те се стремят да му служат. Когато изпълняват неговата воля, тогава те превръщат този свят в една нива на висшия духовен свят, тогава те отпечатват в сетивния действителен свят това, което познават духом. За втората културна епоха сетивният действителен свят беше едно работно поле.
За индиеца сетивният свят беше измама, майя; за персиеца той наистина беше под властта на зли демони, но въпреки това беше един такъв свят, от който човекът трябваше да изгони злите същества и да го насели с добрите, със служителите на бога на светлината Ормузд.
към текста >>
Индиецът поглеждаше към звездите и казваше: "О, всичко, което се намира там горе, което аз мога да виждам с външните очи, е само майя, измама" Но халдейските жреци наблюдаваха движенията и положенията на звездите и казваха: "Когато наблюдавам положението на звездите и проследявам тяхното движение, това се превръща за мене в една писменост, в която аз прочитам волята на божествено-духовните
същества
.
А през третата следатлантска културна епоха човекът идва още по-близо до външната сетивна действителност; тук тази действителност не е вече за него само една враждебна сила, която той трябва да победи.
Индиецът поглеждаше към звездите и казваше: "О, всичко, което се намира там горе, което аз мога да виждам с външните очи, е само майя, измама" Но халдейските жреци наблюдаваха движенията и положенията на звездите и казваха: "Когато наблюдавам положението на звездите и проследявам тяхното движение, това се превръща за мене в една писменост, в която аз прочитам волята на божествено-духовните същества.
Аз познавам това, което боговете искат, в това, което те са направили. "За тях физическият сетивен свят не беше вече майя, но както писмеността на човека е израз на неговата воля, така и това, което се намира в звездите на небето, което живее в силите на природата, за тях то е писменост на Боговете. И те с любов започнаха да разчитат природата. Така възникна онази чудесна наука за звездите, която днешните хора едвам подозират. Защото това, което днес хората познават като Астрология, се е родило чрез едно криво разбира не на самите факти.
към текста >>
7-те звезди не са нищо друго освен символи на 7-те висши духовни
Същества
, които са ръководители на великите културни епохи.
Как характеризира себе си този, който диктува това послание? Той характеризира себе си като предтеча на Христа Исуса, един вид като водач на тази първа културна епоха. Чрез този ръководител или учител на първата културна епоха като че говори Христос Исус на онази епоха, в която посветеният проникваше със своя поглед в отвъдните светове. Той казва за себе си, че държи в десницата си 7-те звезди и 7-те златни светилника.
7-те звезди не са нищо друго освен символи на 7-те висши духовни Същества, които са ръководители на великите културни епохи.
към текста >>
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни
същества
, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят.
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят.
За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание.
към текста >>
28.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В периода между тези две епохи стои това, за което ни говори пророчески Откровението, тази книга, която ни показва
същества
та на миналите епохи, за да извлече от тях това, което трябва да възпламени нашата воля, нашите импулси за бъдещето.
В периода между тези две епохи стои това, за което ни говори пророчески Откровението, тази книга, която ни показва съществата на миналите епохи, за да извлече от тях това, което трябва да възпламени нашата воля, нашите импулси за бъдещето.
И ние видяхме, как ние самите, които се намираме в това духовно движение, трябва да считаме думите на така нареченото "Пето послание" като един зов да работим, да действуваме. Видяхме, как там е казано, че трябва да следваме онова Същество, което държи в ръката си 7-те звезди и 7-те духове Божии. Видяхме също, как чрез това духовно движение се подготвя следващата епоха, която е представена чрез църквата от Филаделфия, епоха, в която у всички, които са разбрали словото на този зов, трябва да царува онази братска любов върху цялото земно кълбо, тази братска любов, за която също се говори в Евангелието на Йоана. След нея ще дойде още една, 7-та подепоха или Седмата културна епоха, която се характеризира с това, че от една страна се поставя всичко, което е зло в обществото, в църквата, която представя 7-та епоха, всичко, което е хладно, което не е нито топло, нито студено, което не може да се запали за духовния живот и затова трябва да отпадне. А от друга страна ни са показани тези, които са разбрали словото на зова, които ще образуват свитата на Онзи, който казва: "Аз Съм Амен", т.е.
към текста >>
Най-нисшите животински
същества
не са могли да чакат, напуснали са преждевременно своето майчино духовно вещество и затова са останали на една предишна степен на развитието.
А сега да си представим, че една част от водната маса е оставила да паднат долу кристализираните ледени части, така щото сега тези ледени части са отделени от цялата водна маса. Понеже всяка малка частица лед може да се увеличава само до като тя се намира вътре в цялата водна маса, то отделяйки се от тази маса тя остава на степента, на която се намира. Да си представим една част от водната маса отделена като малки ледени частици; да си представим по-нататък, че замръзването на водната маса продължава и на една следваща степен нови водни части се присъединяват към ледените бучки, че тези последните отново падат на дъното и т.н., докато накрая една съвсем голяма част от водната маса кристализира и се превръща в ледена форма. Тази последна форма е взела най-много от първичната водна маса, от веществото-майка; тя е могла да чака най-дълго време, преди да се отдели от това майчино водно вещество. Така е и с развитието.
Най-нисшите животински същества не са могли да чакат, напуснали са преждевременно своето майчино духовно вещество и затова са останали на една предишна степен на развитието.
Намиращите се на различни степени на развитие по-нисши същества не са друго освен останали на предишните си степени същества. Човекът обаче е чакал докрая и чак тогава е напуснал своето божествено-духовно майчино вещество и е слязъл в гъстата материя във формата на плът. Животните са слезнали по-рано и затова са изостанали назад. Защо е станало така, това ще видим по-късно; сега ни интересува фактът, че те са слезнали запазили предишните степени на развитието. Следователно, що е една животинска форма?
към текста >>
Намиращите се на различни степени на развитие по-нисши
същества
не са друго освен останали на предишните си степени
същества
.
Понеже всяка малка частица лед може да се увеличава само до като тя се намира вътре в цялата водна маса, то отделяйки се от тази маса тя остава на степента, на която се намира. Да си представим една част от водната маса отделена като малки ледени частици; да си представим по-нататък, че замръзването на водната маса продължава и на една следваща степен нови водни части се присъединяват към ледените бучки, че тези последните отново падат на дъното и т.н., докато накрая една съвсем голяма част от водната маса кристализира и се превръща в ледена форма. Тази последна форма е взела най-много от първичната водна маса, от веществото-майка; тя е могла да чака най-дълго време, преди да се отдели от това майчино водно вещество. Така е и с развитието. Най-нисшите животински същества не са могли да чакат, напуснали са преждевременно своето майчино духовно вещество и затова са останали на една предишна степен на развитието.
Намиращите се на различни степени на развитие по-нисши същества не са друго освен останали на предишните си степени същества.
Човекът обаче е чакал докрая и чак тогава е напуснал своето божествено-духовно майчино вещество и е слязъл в гъстата материя във формата на плът. Животните са слезнали по-рано и затова са изостанали назад. Защо е станало така, това ще видим по-късно; сега ни интересува фактът, че те са слезнали запазили предишните степени на развитието. Следователно, що е една животинска форма? Това е една форма, която ако би останала свързана с духа, от който е произлязла, би се развила до съвременната човешка форма.
към текста >>
Този, който насочва ясновиждащ поглед към окръжаващия свят, запитва: "На кой факт дължим ние човеците това, че сме станали интелегентни
същества
?
Сега цялата Пета епоха на развитието на човечеството, епоха, в която ние днес живеем (с нейните различни културни епохи от Древно-индийската до нашата настояща) има задача да развие интелигентността, да развие ума и всичко, което принадлежи на тези две способности и сили. Всичко това не съществуваше през време на Атлантската епоха. Там съществуваше една силно развита памет, а и други някои качества; обаче да се развие умът заедно с това, което принадлежи към тази способност, с обръщане по гледа към външния свят, това е задачата на петата (Следатлантската) епоха.
Този, който насочва ясновиждащ поглед към окръжаващия свят, запитва: "На кой факт дължим ние човеците това, че сме станали интелегентни същества?
Коя животинска форма сме изхвърляли ние от себе си, за да станем интелегенти същества, същества надарени с ум? "Колкото и странно, колкото и чудновато да изглежда това, но то отговаря на истината: ако около нас не съществуваха животните, които са представени от рода на коня никога човекът не би могъл да развие ума. В миналите времена човекът още е чувствувал това. Всички интимни връзки, които са се развили между определени човешки раси и коня, произхождат от едно чувство, което може да се сравни с тайнственото чувство на любовта между двата пола; от едно определено чувство за това, което човекът дължи на това животно. Ето защо още преди възникването на новата култура във времето на древна Индия конят играеше една тайнствена роля в религиозния култ, в богослужението.
към текста >>
Коя животинска форма сме изхвърляли ние от себе си, за да станем интелегенти
същества
,
същества
надарени с ум?
Сега цялата Пета епоха на развитието на човечеството, епоха, в която ние днес живеем (с нейните различни културни епохи от Древно-индийската до нашата настояща) има задача да развие интелигентността, да развие ума и всичко, което принадлежи на тези две способности и сили. Всичко това не съществуваше през време на Атлантската епоха. Там съществуваше една силно развита памет, а и други някои качества; обаче да се развие умът заедно с това, което принадлежи към тази способност, с обръщане по гледа към външния свят, това е задачата на петата (Следатлантската) епоха. Този, който насочва ясновиждащ поглед към окръжаващия свят, запитва: "На кой факт дължим ние човеците това, че сме станали интелегентни същества?
Коя животинска форма сме изхвърляли ние от себе си, за да станем интелегенти същества, същества надарени с ум?
"Колкото и странно, колкото и чудновато да изглежда това, но то отговаря на истината: ако около нас не съществуваха животните, които са представени от рода на коня никога човекът не би могъл да развие ума. В миналите времена човекът още е чувствувал това. Всички интимни връзки, които са се развили между определени човешки раси и коня, произхождат от едно чувство, което може да се сравни с тайнственото чувство на любовта между двата пола; от едно определено чувство за това, което човекът дължи на това животно. Ето защо още преди възникването на новата култура във времето на древна Индия конят играеше една тайнствена роля в религиозния култ, в богослужението. И всичко, което е свързано с различните обичаи относно коня, води своя произход от този факт.
към текста >>
Така в Слънцето и Луната ние виждаме духовни
Същества
.
Ние се върнахме назад чак до Сатурн и показахме, как се е родило човешкото физическо тяло, как то беше съставено само от топлина. Видяхме, как възникна старото Слънце. Ние обрисувахме този свят духовно. За нас Слънцето не е само физическо Слънце, то е носителят на живота, който ще се яви в своята най-висша форма като духовен живот в бъдещето човечество. За нас Луната е онзи елемент, който възпира буйния ход на живота и забавя развитието на човека дотолкова, доколкото е необходимо.
Така в Слънцето и Луната ние виждаме духовни Същества.
А това, което ние усвояваме като антропософска мъдрост, в бъдещата епоха то също ще се яви правилно символизирано: Пред нашия духовен поглед слънцето и луната ще се явят под формата на онова, което ни е съградило нас човеците. Символично външното физическо слънчево кълбо, външната Луна изчезват и стават като едно човешко същество, обаче в елементарна форма: "И видях, че бе разтворен шестият печат и ето настана голямо земетресение и слънцето стана черно като космено врекище, а луната стана като кръв." Всичко това е символичното изпълнение на онова, което ние търсим в духовния живот. Така ние виждаме как за бъдещата епоха се предсказва в знаменателни образи това, което се подготвя в настоящата епоха. Днес ние носим невидимо в себе си онова преобразование, което предприемаме със Слънцето и Луната, когато физическото се превръща в духовните елементи. Когато погледът на ясновидеца се насочва в бъдещето, тогава фактически изчезва и пред нас застава символът на одухотворението на човечеството.
към текста >>
29.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
От всички
същества
, които днес населяват Земята, там съществуваше само човекът и то само тази заложба на неговото физическо тяло.
Ако от топлината на вашата кръв бихте образували фигури, вие бихте имали един отзвук от това, което съществуваше от вашето физическо тяло на стария Сатурн. Топлината, която днес носите във вашата кръв, е първата заложба на физическото тяло, неговата най-стара част; така щото бихте могли също да кажете: целият Сатурн се състоеше от кръвна топлина. Но вие бихте могли да намерите също нещо подобно като фигурите, които бихте получили днес съединявайки различните пътища на вашата кръв според различните топлинни състояния. Това е физическото състояние на този стар Сатурн. От днешните състояния на материята там имаше само топлина.
От всички същества, които днес населяват Земята, там съществуваше само човекът и то само тази заложба на неговото физическо тяло.
Сатурн се състоеше само от такива зачатъци на физическите човешки тела, които бяха съставени от топлина. Както днес един къпинов плод се състои от отделни сферични зрънца, така беше съставен тогава Сатурн само от човеци, каквито описахме.
към текста >>
В замяна на това той беше заобиколен от духовни
Същества
.
В замяна на това той беше заобиколен от духовни Същества.
Както днес Земята е заобиколена от въздух, така и Сатурн беше отгърнат от една духовна атмосфера. В тази атмосфера живееха Същества с различни степени на развитие, но всички те се нуждаеха от Сатурн като местообиталище за тяхната тогавашна степен на развитие. Той беше необходим за тях; тези същества не биха могли да минат без това местообиталище. Там имаше например и такива същества, които също притежаваха 7-те принципа, но не както днешния човек. Човекът има своите 7 начала, които ние наричаме 7-те духове Божии, така че при него те започват от физическото тяло.
към текста >>
В тази атмосфера живееха
Същества
с различни степени на развитие, но всички те се нуждаеха от Сатурн като местообиталище за тяхната тогавашна степен на развитие.
В замяна на това той беше заобиколен от духовни Същества. Както днес Земята е заобиколена от въздух, така и Сатурн беше отгърнат от една духовна атмосфера.
В тази атмосфера живееха Същества с различни степени на развитие, но всички те се нуждаеха от Сатурн като местообиталище за тяхната тогавашна степен на развитие.
Той беше необходим за тях; тези същества не биха могли да минат без това местообиталище. Там имаше например и такива същества, които също притежаваха 7-те принципа, но не както днешния човек. Човекът има своите 7 начала, които ние наричаме 7-те духове Божии, така че при него те започват от физическото тяло.
към текста >>
Той беше необходим за тях; тези
същества
не биха могли да минат без това местообиталище.
В замяна на това той беше заобиколен от духовни Същества. Както днес Земята е заобиколена от въздух, така и Сатурн беше отгърнат от една духовна атмосфера. В тази атмосфера живееха Същества с различни степени на развитие, но всички те се нуждаеха от Сатурн като местообиталище за тяхната тогавашна степен на развитие.
Той беше необходим за тях; тези същества не биха могли да минат без това местообиталище.
Там имаше например и такива същества, които също притежаваха 7-те принципа, но не както днешния човек. Човекът има своите 7 начала, които ние наричаме 7-те духове Божии, така че при него те започват от физическото тяло.
към текста >>
Там имаше например и такива
същества
, които също притежаваха 7-те принципа, но не както днешния човек.
В замяна на това той беше заобиколен от духовни Същества. Както днес Земята е заобиколена от въздух, така и Сатурн беше отгърнат от една духовна атмосфера. В тази атмосфера живееха Същества с различни степени на развитие, но всички те се нуждаеха от Сатурн като местообиталище за тяхната тогавашна степен на развитие. Той беше необходим за тях; тези същества не биха могли да минат без това местообиталище.
Там имаше например и такива същества, които също притежаваха 7-те принципа, но не както днешния човек.
Човекът има своите 7 начала, които ние наричаме 7-те духове Божии, така че при него те започват от физическото тяло.
към текста >>
Същества
та, за които става дума, не бяха такива.
Съществата, за които става дума, не бяха такива.
Имаше например Същества, у които първият принцип беше този на етерното тяло. Те получиха физическо тяло чрез това, че се потопяваха с тяхното етерно тяло в съществуващите на Сатурн човешки физически тела и ги използуваха. Следователно, сравнен с днешната Земя този Сатурн беше едно небесно тяло, съставено от много по-тънка материя; от нашите вещества на него нямаше нито въздух, нямаше газове; за него тези последните биха били твърде груби. Той се състоеше само от топлина и в околността на тази топлина имаше духовни Същества. Но чрез това, че заобикалящите го духовни Същества се развиваха по-нататък, този Сатурн претърпя различни промени.
към текста >>
Имаше например
Същества
, у които първият принцип беше този на етерното тяло.
Съществата, за които става дума, не бяха такива.
Имаше например Същества, у които първият принцип беше този на етерното тяло.
Те получиха физическо тяло чрез това, че се потопяваха с тяхното етерно тяло в съществуващите на Сатурн човешки физически тела и ги използуваха. Следователно, сравнен с днешната Земя този Сатурн беше едно небесно тяло, съставено от много по-тънка материя; от нашите вещества на него нямаше нито въздух, нямаше газове; за него тези последните биха били твърде груби. Той се състоеше само от топлина и в околността на тази топлина имаше духовни Същества. Но чрез това, че заобикалящите го духовни Същества се развиваха по-нататък, този Сатурн претърпя различни промени.
към текста >>
Той се състоеше само от топлина и в околността на тази топлина имаше духовни
Същества
.
Съществата, за които става дума, не бяха такива. Имаше например Същества, у които първият принцип беше този на етерното тяло. Те получиха физическо тяло чрез това, че се потопяваха с тяхното етерно тяло в съществуващите на Сатурн човешки физически тела и ги използуваха. Следователно, сравнен с днешната Земя този Сатурн беше едно небесно тяло, съставено от много по-тънка материя; от нашите вещества на него нямаше нито въздух, нямаше газове; за него тези последните биха били твърде груби.
Той се състоеше само от топлина и в околността на тази топлина имаше духовни Същества.
Но чрез това, че заобикалящите го духовни Същества се развиваха по-нататък, този Сатурн претърпя различни промени.
към текста >>
Но чрез това, че заобикалящите го духовни
Същества
се развиваха по-нататък, този Сатурн претърпя различни промени.
Съществата, за които става дума, не бяха такива. Имаше например Същества, у които първият принцип беше този на етерното тяло. Те получиха физическо тяло чрез това, че се потопяваха с тяхното етерно тяло в съществуващите на Сатурн човешки физически тела и ги използуваха. Следователно, сравнен с днешната Земя този Сатурн беше едно небесно тяло, съставено от много по-тънка материя; от нашите вещества на него нямаше нито въздух, нямаше газове; за него тези последните биха били твърде груби. Той се състоеше само от топлина и в околността на тази топлина имаше духовни Същества.
Но чрез това, че заобикалящите го духовни Същества се развиваха по-нататък, този Сатурн претърпя различни промени.
към текста >>
Духовната атмосфера около Сатурн, която съдържа различни
същества
, съдържа между другото и една напълно определена категория от тези
същества
, която има значение за нас преди всичко.
Една от тези промени може да бъде охарактеризирана с това, че в средата на неговото развитие той фактически започна да свети навън; така щото, когато го проследим, той се показва отначало като едно тъмно тяло, но след това започва да проблясва и към края на своето развитие за почва да изпраща във външния свят един слаб светлинен блясък.
Духовната атмосфера около Сатурн, която съдържа различни същества, съдържа между другото и една напълно определена категория от тези същества, която има значение за нас преди всичко.
Към средата на Сатурновото развитие тези същества преминават онази степен на тяхното развитие, през която преминава сега човекът на Земята. Това са Духовете на Личността; към средата на развитието на този Сатурн те се намират на такава степен на развитието, че там те са така да се каже човеци. Естествено вие не ще направите грешка да запитате: "да, но имали ли са те такива тела, каквито имат днешните човеци? " Би било голяма грешка, ако бихте си представили, че тези сатурнови човеци са имали човешки тела от плът.
към текста >>
Към средата на Сатурновото развитие тези
същества
преминават онази степен на тяхното развитие, през която преминава сега човекът на Земята.
Една от тези промени може да бъде охарактеризирана с това, че в средата на неговото развитие той фактически започна да свети навън; така щото, когато го проследим, той се показва отначало като едно тъмно тяло, но след това започва да проблясва и към края на своето развитие за почва да изпраща във външния свят един слаб светлинен блясък. Духовната атмосфера около Сатурн, която съдържа различни същества, съдържа между другото и една напълно определена категория от тези същества, която има значение за нас преди всичко.
Към средата на Сатурновото развитие тези същества преминават онази степен на тяхното развитие, през която преминава сега човекът на Земята.
Това са Духовете на Личността; към средата на развитието на този Сатурн те се намират на такава степен на развитието, че там те са така да се каже човеци. Естествено вие не ще направите грешка да запитате: "да, но имали ли са те такива тела, каквито имат днешните човеци? " Би било голяма грешка, ако бихте си представили, че тези сатурнови човеци са имали човешки тела от плът.
към текста >>
А тези
Същества
са преминали на Сатурн своята човешка степен по такъв начин, че на първо време са използували като физическо тяло онова, което долу на Сатурн съществуваше като топлина; а като етерно тяло (защото те са имали и такова) са използували онова, което се е намирало в атмосферата като етерно вещество; най-после по същия начин са използували те и съществуващото там астрално вещество.
Човешката степен на развитие може да бъде премината в най-различни форми.
А тези Същества са преминали на Сатурн своята човешка степен по такъв начин, че на първо време са използували като физическо тяло онова, което долу на Сатурн съществуваше като топлина; а като етерно тяло (защото те са имали и такова) са използували онова, което се е намирало в атмосферата като етерно вещество; най-после по същия начин са използували те и съществуващото там астрално вещество.
към текста >>
На всяка една от 3-те предходящи и 3-те следващи степени (както виждате Сатурновото развитие се дели на епохи според числото 7 също както на Земята), във всяка една от тези епохи определени
Същества
стават човеци, на всяка степен някои
същества
; а именно винаги тогава, когато е настъпил моментът за тях, когато те могат да ползуват това, което се намира на Сатурн, за да имат опитностите на човека.
В средата се намират Духовете на Личността/+/.
На всяка една от 3-те предходящи и 3-те следващи степени (както виждате Сатурновото развитие се дели на епохи според числото 7 също както на Земята), във всяка една от тези епохи определени Същества стават човеци, на всяка степен някои същества; а именно винаги тогава, когато е настъпил моментът за тях, когато те могат да ползуват това, което се намира на Сатурн, за да имат опитностите на човека.
Така на Сатурн ние имаме 7 вида Същества, които преминават там своята човешка степен, които са стигнали до човешката степен на развитие, които следователно на следващите степени нямат вече нужда да преминават отново тази човешка степен. Днешният човек не е още човек на Сатурн. Онези Същества, които на Сатурн са станали човеци, чиито представители са Духовете на Личността, тези Същества напредват по-нататък и днес те са далече високо над човека, съдържайки, така да се каже, човека в себе си. Те го носят в себе си като една минала степен на развитие.
към текста >>
Така на Сатурн ние имаме 7 вида
Същества
, които преминават там своята човешка степен, които са стигнали до човешката степен на развитие, които следователно на следващите степени нямат вече нужда да преминават отново тази човешка степен.
В средата се намират Духовете на Личността/+/. На всяка една от 3-те предходящи и 3-те следващи степени (както виждате Сатурновото развитие се дели на епохи според числото 7 също както на Земята), във всяка една от тези епохи определени Същества стават човеци, на всяка степен някои същества; а именно винаги тогава, когато е настъпил моментът за тях, когато те могат да ползуват това, което се намира на Сатурн, за да имат опитностите на човека.
Така на Сатурн ние имаме 7 вида Същества, които преминават там своята човешка степен, които са стигнали до човешката степен на развитие, които следователно на следващите степени нямат вече нужда да преминават отново тази човешка степен.
Днешният човек не е още човек на Сатурн. Онези Същества, които на Сатурн са станали човеци, чиито представители са Духовете на Личността, тези Същества напредват по-нататък и днес те са далече високо над човека, съдържайки, така да се каже, човека в себе си. Те го носят в себе си като една минала степен на развитие.
към текста >>
Онези
Същества
, които на Сатурн са станали човеци, чиито представители са Духовете на Личността, тези
Същества
напредват по-нататък и днес те са далече високо над човека, съдържайки, така да се каже, човека в себе си.
В средата се намират Духовете на Личността/+/. На всяка една от 3-те предходящи и 3-те следващи степени (както виждате Сатурновото развитие се дели на епохи според числото 7 също както на Земята), във всяка една от тези епохи определени Същества стават човеци, на всяка степен някои същества; а именно винаги тогава, когато е настъпил моментът за тях, когато те могат да ползуват това, което се намира на Сатурн, за да имат опитностите на човека. Така на Сатурн ние имаме 7 вида Същества, които преминават там своята човешка степен, които са стигнали до човешката степен на развитие, които следователно на следващите степени нямат вече нужда да преминават отново тази човешка степен. Днешният човек не е още човек на Сатурн.
Онези Същества, които на Сатурн са станали човеци, чиито представители са Духовете на Личността, тези Същества напредват по-нататък и днес те са далече високо над човека, съдържайки, така да се каже, човека в себе си.
Те го носят в себе си като една минала степен на развитие.
към текста >>
Този напредък на развитието беше свързан с това, че на Слънцето се появи една втора категория
същества
.
Следователно сега човешкото същество се състоеше от физическо и етерно тяло, докато на Сатурн то имаше само зачатъка на физическото тяло. Но човекът не беше достатъчно напреднал, за да има и астрално тяло. Ето защо човешките форми изглеждаха съвършено различно от днешните. Човекът имаше формата на растително съществуване. Той имаше физическо и етерно тяло като растенията днес, но на Слънцето той изглеждаше съвсем различно от днешните растения.
Този напредък на развитието беше свързан с това, че на Слънцето се появи една втора категория същества.
На Сатурн имаше само човеци, а никакви други същества. Той се състоеше само от човеци, както къпиновият плод се състои от отделни зрънца. Обаче сега от човешките зачатъци някои бяха изостанали назад на сатурновата степен; те не бяха достигнали всичко, което трябваше да бъде достигнато. Тези изостанали назад същества, които идват от Сатурн, не могат поради това да получат никакво етерно тяло и на Слънцето трябва да останат само с физическо тяло, следователно намират се на степента, на която се намираше човекът на Сатурн. Тези същества, които на Слънцето имат само физическо тяло, са първите заложби за нашите днешни животни, така щото на Слънцето имаме: Човешки зачатъци с физическо и етерно тяло и животински зачатъци имащи само физическо тяло.
към текста >>
На Сатурн имаше само човеци, а никакви други
същества
.
Но човекът не беше достатъчно напреднал, за да има и астрално тяло. Ето защо човешките форми изглеждаха съвършено различно от днешните. Човекът имаше формата на растително съществуване. Той имаше физическо и етерно тяло като растенията днес, но на Слънцето той изглеждаше съвсем различно от днешните растения. Този напредък на развитието беше свързан с това, че на Слънцето се появи една втора категория същества.
На Сатурн имаше само човеци, а никакви други същества.
Той се състоеше само от човеци, както къпиновият плод се състои от отделни зрънца. Обаче сега от човешките зачатъци някои бяха изостанали назад на сатурновата степен; те не бяха достигнали всичко, което трябваше да бъде достигнато. Тези изостанали назад същества, които идват от Сатурн, не могат поради това да получат никакво етерно тяло и на Слънцето трябва да останат само с физическо тяло, следователно намират се на степента, на която се намираше човекът на Сатурн. Тези същества, които на Слънцето имат само физическо тяло, са първите заложби за нашите днешни животни, така щото на Слънцето имаме: Човешки зачатъци с физическо и етерно тяло и животински зачатъци имащи само физическо тяло.
към текста >>
Тези изостанали назад
същества
, които идват от Сатурн, не могат поради това да получат никакво етерно тяло и на Слънцето трябва да останат само с физическо тяло, следователно намират се на степента, на която се намираше човекът на Сатурн.
Той имаше физическо и етерно тяло като растенията днес, но на Слънцето той изглеждаше съвсем различно от днешните растения. Този напредък на развитието беше свързан с това, че на Слънцето се появи една втора категория същества. На Сатурн имаше само човеци, а никакви други същества. Той се състоеше само от човеци, както къпиновият плод се състои от отделни зрънца. Обаче сега от човешките зачатъци някои бяха изостанали назад на сатурновата степен; те не бяха достигнали всичко, което трябваше да бъде достигнато.
Тези изостанали назад същества, които идват от Сатурн, не могат поради това да получат никакво етерно тяло и на Слънцето трябва да останат само с физическо тяло, следователно намират се на степента, на която се намираше човекът на Сатурн.
Тези същества, които на Слънцето имат само физическо тяло, са първите заложби за нашите днешни животни, така щото на Слънцето имаме: Човешки зачатъци с физическо и етерно тяло и животински зачатъци имащи само физическо тяло.
към текста >>
Тези
същества
, които на Слънцето имат само физическо тяло, са първите заложби за нашите днешни животни, така щото на Слънцето имаме: Човешки зачатъци с физическо и етерно тяло и животински зачатъци имащи само физическо тяло.
Този напредък на развитието беше свързан с това, че на Слънцето се появи една втора категория същества. На Сатурн имаше само човеци, а никакви други същества. Той се състоеше само от човеци, както къпиновият плод се състои от отделни зрънца. Обаче сега от човешките зачатъци някои бяха изостанали назад на сатурновата степен; те не бяха достигнали всичко, което трябваше да бъде достигнато. Тези изостанали назад същества, които идват от Сатурн, не могат поради това да получат никакво етерно тяло и на Слънцето трябва да останат само с физическо тяло, следователно намират се на степента, на която се намираше човекът на Сатурн.
Тези същества, които на Слънцето имат само физическо тяло, са първите заложби за нашите днешни животни, така щото на Слънцето имаме: Човешки зачатъци с физическо и етерно тяло и животински зачатъци имащи само физическо тяло.
към текста >>
И тук отново в средата на Слънчевото развитие определени
Същества
преминават своята човешка степен.
И тук отново в средата на Слънчевото развитие определени Същества преминават своята човешка степен.
Днешният човек не може още да стори това Духовните Същества от околността на Слънцето, които сега преминават човешката степен, ние наричаме Духове на Огъня /днешните Архангели/. Днес те са с две степени над човека. Те носят човека в себе си; те са изпитали в друга форма това, което днес човекът изпитва в земното съществуване. Но и Слънцето преминава в своето развитие през 7 епохи и във всяка една от тези епохи има Същества, които достигат степента на човечеството, така щото и през време на Слънчевото съществуване ние имаме 7 фази на развитие. Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва.
към текста >>
Днешният човек не може още да стори това Духовните
Същества
от околността на Слънцето, които сега преминават човешката степен, ние наричаме Духове на Огъня /днешните Архангели/.
И тук отново в средата на Слънчевото развитие определени Същества преминават своята човешка степен.
Днешният човек не може още да стори това Духовните Същества от околността на Слънцето, които сега преминават човешката степен, ние наричаме Духове на Огъня /днешните Архангели/.
Днес те са с две степени над човека. Те носят човека в себе си; те са изпитали в друга форма това, което днес човекът изпитва в земното съществуване. Но и Слънцето преминава в своето развитие през 7 епохи и във всяка една от тези епохи има Същества, които достигат степента на човечеството, така щото и през време на Слънчевото съществуване ние имаме 7 фази на развитие. Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва. Следователно аз мога да съчувствувам и да съизживявам това, което човекът изживява на земята." Това могат да кажат днес тези Същества.
към текста >>
Но и Слънцето преминава в своето развитие през 7 епохи и във всяка една от тези епохи има
Същества
, които достигат степента на човечеството, така щото и през време на Слънчевото съществуване ние имаме 7 фази на развитие.
И тук отново в средата на Слънчевото развитие определени Същества преминават своята човешка степен. Днешният човек не може още да стори това Духовните Същества от околността на Слънцето, които сега преминават човешката степен, ние наричаме Духове на Огъня /днешните Архангели/. Днес те са с две степени над човека. Те носят човека в себе си; те са изпитали в друга форма това, което днес човекът изпитва в земното съществуване.
Но и Слънцето преминава в своето развитие през 7 епохи и във всяка една от тези епохи има Същества, които достигат степента на човечеството, така щото и през време на Слънчевото съществуване ние имаме 7 фази на развитие.
Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва. Следователно аз мога да съчувствувам и да съизживявам това, което човекът изживява на земята." Това могат да кажат днес тези Същества. Те имат разбиране за това, защото също са изпитали в себе си това, което човекът изпитва в неговото земно съществуване.
към текста >>
Така тези
Същества
виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва.
И тук отново в средата на Слънчевото развитие определени Същества преминават своята човешка степен. Днешният човек не може още да стори това Духовните Същества от околността на Слънцето, които сега преминават човешката степен, ние наричаме Духове на Огъня /днешните Архангели/. Днес те са с две степени над човека. Те носят човека в себе си; те са изпитали в друга форма това, което днес човекът изпитва в земното съществуване. Но и Слънцето преминава в своето развитие през 7 епохи и във всяка една от тези епохи има Същества, които достигат степента на човечеството, така щото и през време на Слънчевото съществуване ние имаме 7 фази на развитие.
Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва.
Следователно аз мога да съчувствувам и да съизживявам това, което човекът изживява на земята." Това могат да кажат днес тези Същества. Те имат разбиране за това, защото също са изпитали в себе си това, което човекът изпитва в неговото земно съществуване.
към текста >>
Следователно аз мога да съчувствувам и да съизживявам това, което човекът изживява на земята." Това могат да кажат днес тези
Същества
.
Днешният човек не може още да стори това Духовните Същества от околността на Слънцето, които сега преминават човешката степен, ние наричаме Духове на Огъня /днешните Архангели/. Днес те са с две степени над човека. Те носят човека в себе си; те са изпитали в друга форма това, което днес човекът изпитва в земното съществуване. Но и Слънцето преминава в своето развитие през 7 епохи и във всяка една от тези епохи има Същества, които достигат степента на човечеството, така щото и през време на Слънчевото съществуване ние имаме 7 фази на развитие. Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва.
Следователно аз мога да съчувствувам и да съизживявам това, което човекът изживява на земята." Това могат да кажат днес тези Същества.
Те имат разбиране за това, защото също са изпитали в себе си това, което човекът изпитва в неговото земно съществуване.
към текста >>
Но винаги на всяка степен на развитието изостават назад
същества
.
Това е третото въплъщение на нашата планета Земя, старата Луна. Сега тя е толкова напреднала в развитието на своята материя, щото това, което на Слънцето беше само газообразно, сега се сгъстява до течност. Чрез появяването на водния елемент човекът, който отново се развива както растението от семето, може да получи астралното тяло. Така щото сега човекът се състои от 3 части физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Той още не е същински човек, защото в тези 3 тела няма още никакъв Аз.
Но винаги на всяка степен на развитието изостават назад същества.
Съществата, които бяха изостанали назад на Слънцето, които не можаха да достигнат Лунната степен и трябва да догонят своята Слънчева степен върху Луната, нямат сега никаква възможност да получат астрално тяло и на Луната те се състоят само от физическо и етерно тяло. Това са именно такива същества, които и на Слънцето бяха изостанали назад, но които междувременно бяха се развили достатъчно, за да могат да получат етерно тяло. Това са отново прадедите на днешните животни. Но онези същества, които на Слънцето не бяха достатъчно напреднали, за да могат да получат етерно тяло и сега отново се явяват на старата Луна, това са прадедите на още по-ниско стоящи същества, а именно на днешните растения. Следователно на Луната имаме 3 царства: Човешкото царство състоящо се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; животинско царство състоящо се от физическо тяло и етерно тяло; и растително царство, състоящо се само от физическо тяло.
към текста >>
Същества
та, които бяха изостанали назад на Слънцето, които не можаха да достигнат Лунната степен и трябва да догонят своята Слънчева степен върху Луната, нямат сега никаква възможност да получат астрално тяло и на Луната те се състоят само от физическо и етерно тяло.
Сега тя е толкова напреднала в развитието на своята материя, щото това, което на Слънцето беше само газообразно, сега се сгъстява до течност. Чрез появяването на водния елемент човекът, който отново се развива както растението от семето, може да получи астралното тяло. Така щото сега човекът се състои от 3 части физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Той още не е същински човек, защото в тези 3 тела няма още никакъв Аз. Но винаги на всяка степен на развитието изостават назад същества.
Съществата, които бяха изостанали назад на Слънцето, които не можаха да достигнат Лунната степен и трябва да догонят своята Слънчева степен върху Луната, нямат сега никаква възможност да получат астрално тяло и на Луната те се състоят само от физическо и етерно тяло.
Това са именно такива същества, които и на Слънцето бяха изостанали назад, но които междувременно бяха се развили достатъчно, за да могат да получат етерно тяло. Това са отново прадедите на днешните животни. Но онези същества, които на Слънцето не бяха достатъчно напреднали, за да могат да получат етерно тяло и сега отново се явяват на старата Луна, това са прадедите на още по-ниско стоящи същества, а именно на днешните растения. Следователно на Луната имаме 3 царства: Човешкото царство състоящо се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; животинско царство състоящо се от физическо тяло и етерно тяло; и растително царство, състоящо се само от физическо тяло.
към текста >>
Това са именно такива
същества
, които и на Слънцето бяха изостанали назад, но които междувременно бяха се развили достатъчно, за да могат да получат етерно тяло.
Чрез появяването на водния елемент човекът, който отново се развива както растението от семето, може да получи астралното тяло. Така щото сега човекът се състои от 3 части физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Той още не е същински човек, защото в тези 3 тела няма още никакъв Аз. Но винаги на всяка степен на развитието изостават назад същества. Съществата, които бяха изостанали назад на Слънцето, които не можаха да достигнат Лунната степен и трябва да догонят своята Слънчева степен върху Луната, нямат сега никаква възможност да получат астрално тяло и на Луната те се състоят само от физическо и етерно тяло.
Това са именно такива същества, които и на Слънцето бяха изостанали назад, но които междувременно бяха се развили достатъчно, за да могат да получат етерно тяло.
Това са отново прадедите на днешните животни. Но онези същества, които на Слънцето не бяха достатъчно напреднали, за да могат да получат етерно тяло и сега отново се явяват на старата Луна, това са прадедите на още по-ниско стоящи същества, а именно на днешните растения. Следователно на Луната имаме 3 царства: Човешкото царство състоящо се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; животинско царство състоящо се от физическо тяло и етерно тяло; и растително царство, състоящо се само от физическо тяло.
към текста >>
Но онези
същества
, които на Слънцето не бяха достатъчно напреднали, за да могат да получат етерно тяло и сега отново се явяват на старата Луна, това са прадедите на още по-ниско стоящи
същества
, а именно на днешните растения.
Той още не е същински човек, защото в тези 3 тела няма още никакъв Аз. Но винаги на всяка степен на развитието изостават назад същества. Съществата, които бяха изостанали назад на Слънцето, които не можаха да достигнат Лунната степен и трябва да догонят своята Слънчева степен върху Луната, нямат сега никаква възможност да получат астрално тяло и на Луната те се състоят само от физическо и етерно тяло. Това са именно такива същества, които и на Слънцето бяха изостанали назад, но които междувременно бяха се развили достатъчно, за да могат да получат етерно тяло. Това са отново прадедите на днешните животни.
Но онези същества, които на Слънцето не бяха достатъчно напреднали, за да могат да получат етерно тяло и сега отново се явяват на старата Луна, това са прадедите на още по-ниско стоящи същества, а именно на днешните растения.
Следователно на Луната имаме 3 царства: Човешкото царство състоящо се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; животинско царство състоящо се от физическо тяло и етерно тяло; и растително царство, състоящо се само от физическо тяло.
към текста >>
И тук отново има определени
Същества
, които към средата на Лунното развитие преминават своята човешка степен.
И тук отново има определени Същества, които към средата на Лунното развитие преминават своята човешка степен.
Това са духовете, които в Духовната Наука се наричат обикновено Духове на Сумрака /Ангели/. И те носят като спомен човека в себе си. Луната също има такива 7-ма степен. На всяка една от тези степени има същества, които могат да преминават своята човешка степен. Винаги става така, че едни същества вървят напред, а други изостават назад.
към текста >>
На всяка една от тези степени има
същества
, които могат да преминават своята човешка степен.
И тук отново има определени Същества, които към средата на Лунното развитие преминават своята човешка степен. Това са духовете, които в Духовната Наука се наричат обикновено Духове на Сумрака /Ангели/. И те носят като спомен човека в себе си. Луната също има такива 7-ма степен.
На всяка една от тези степени има същества, които могат да преминават своята човешка степен.
Винаги става така, че едни същества вървят напред, а други изостават назад. Следователно и на Луната имаме 7 категории Същества, които преминават своето човечество, които завършват своята човешка степен на развитие, когато настъпва края на Лунното развитие. Но за да можем да разберем напълно Луната, трябва да споменем нещо много важно, което се е разиграло в развитието на старата Луна. Когато тази стара Луна започва развитие, тя беше, поне след нейното начало, едно течно кълбо. Ако би се развила така през своите 7 стадии, тя не би стигнала до там, да даде правилната основа на човека за неговото по-нататъшно развитие.
към текста >>
Винаги става така, че едни
същества
вървят напред, а други изостават назад.
И тук отново има определени Същества, които към средата на Лунното развитие преминават своята човешка степен. Това са духовете, които в Духовната Наука се наричат обикновено Духове на Сумрака /Ангели/. И те носят като спомен човека в себе си. Луната също има такива 7-ма степен. На всяка една от тези степени има същества, които могат да преминават своята човешка степен.
Винаги става така, че едни същества вървят напред, а други изостават назад.
Следователно и на Луната имаме 7 категории Същества, които преминават своето човечество, които завършват своята човешка степен на развитие, когато настъпва края на Лунното развитие. Но за да можем да разберем напълно Луната, трябва да споменем нещо много важно, което се е разиграло в развитието на старата Луна. Когато тази стара Луна започва развитие, тя беше, поне след нейното начало, едно течно кълбо. Ако би се развила така през своите 7 стадии, тя не би стигнала до там, да даде правилната основа на човека за неговото по-нататъшно развитие.
към текста >>
Следователно и на Луната имаме 7 категории
Същества
, които преминават своето човечество, които завършват своята човешка степен на развитие, когато настъпва края на Лунното развитие.
Това са духовете, които в Духовната Наука се наричат обикновено Духове на Сумрака /Ангели/. И те носят като спомен човека в себе си. Луната също има такива 7-ма степен. На всяка една от тези степени има същества, които могат да преминават своята човешка степен. Винаги става така, че едни същества вървят напред, а други изостават назад.
Следователно и на Луната имаме 7 категории Същества, които преминават своето човечество, които завършват своята човешка степен на развитие, когато настъпва края на Лунното развитие.
Но за да можем да разберем напълно Луната, трябва да споменем нещо много важно, което се е разиграло в развитието на старата Луна. Когато тази стара Луна започва развитие, тя беше, поне след нейното начало, едно течно кълбо. Ако би се развила така през своите 7 стадии, тя не би стигнала до там, да даде правилната основа на човека за неговото по-нататъшно развитие.
към текста >>
Чрез това, че Слънцето взе със себе си най-тънките и духовни сили, то можа да стане обиталище на много по-високо развити духовни
Същества
, които още можеха да понасят Сатурновото съществуване, биха били възпрепятствувани в тяхното развитие, ако биха останали по-дълго време обвързани за Луната.
Така старата Луна се раздели на две тела, от една страна Земя + Луна, от друга страна Слънцето; Старата Луна като течно тяло и Старото Слънце на път да се превърне в неподвижна звезда. С това разделяне беше свързано нещо твърде важно. Преди всичко Слънцето беше това, което извърши това разделяне и взе със себе си най-тънките части, етерната материя, докато Луната, т.е. днешната Земя + днешната Луна, остана с най-грубата материя. Ето защо Слънцето притежава безкрайно тънка материя, докато старата Луна е едно много по-гъсто тяло, една течна маса.
Чрез това, че Слънцето взе със себе си най-тънките и духовни сили, то можа да стане обиталище на много по-високо развити духовни Същества, които още можеха да понасят Сатурновото съществуване, биха били възпрепятствувани в тяхното развитие, ако биха останали по-дълго време обвързани за Луната.
Те се нуждаеха от една арена с по-тънки вещества; само там можеха те да се развиват. Така те сами си създадоха тази арена на отделилото се Слънце и продължиха да се развиват там. Напротив с Луната бяха останали свързани онези човешки зачатъци, състоящи се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, а също така зачатъците на растения и животни. Тази стара Луна изглежда сега твърде чудновато. Чрез отделянето на тънките вещества, които отиват на Слънцето, тя претърпява едно по-силно сгъстяване.
към текста >>
Главната маса на тази Луна, на която тези
същества
така да се каже подскачаха, беше един вид каша, истинска каша, нещо като сварена салата или сварен спанак.
Главната маса на тази Луна, на която тези същества така да се каже подскачаха, беше един вид каша, истинска каша, нещо като сварена салата или сварен спанак.
Такава каша беше основната маса на тази Луна, така както основната маса на нашата Земя е почвата. В нея се намираха части подобни на дървото или на кората на дърво. Когато днес се изкачвате на планина, вие стъпвате върху скали. На старата Луна вие бихте стъпвали върху една почва, която, когато беше твърда, беше като един вид дървен материал, като едно дървено платно. Вместо гранит вие бихте намерили късове наподобяващи дърво.
към текста >>
А царството, което беше предтеча на нашето човешко царство, това бяха човеци-животни,
същества
, които стоят между днешния човек и днешното животно.
Същото се случва и с другите царства, така щото следващото царство беше един вид животинско-растително царство. То израстваше от почвата; от нея израстваха такива животни-растения. Те имаха форми на растения; но когато биваха нападнати, имаха усещания, един вид квичаха и тем подобни. Всъщност това бяха полуживотни, полурастения. Те бяха растения дотолкова, доколкото растяха върху почвата, в голямата си част се вкореняваха в почвата, и бяха животни доколкото имаха чувствителност.
А царството, което беше предтеча на нашето човешко царство, това бяха човеци-животни, същества, които стоят между днешния човек и днешното животно.
То стоеше по-високо от днешната маймуна, но още не беше стигнало до степента на днешния човек. Тази беше приблизително формата на прадеда на човека на старата Луна.
към текста >>
Винаги определени
същества
изостават назад в тяхното развитие.
Именно митовете и легендите са запазили чудесно тези неща. Една германска легенда е запазила много добре тази тайна, която се крие зад всичко това.
Винаги определени същества изостават назад в тяхното развитие.
Също и тези същества, които стояха между днешните растения и днешните животни и които можеха да пускат своите корени само в една почва, каквато беше лунната почва, са изостанали назад и затова те не могат да виреят на нашето земно образуване върху мъртвата минерална почва. На тази почва могат да виреят нашите днешни растения, обаче онези, които бяха между растенията и животните и се нуждаеха от една жива почва, не могат, когато са изостанали назад в тяхното развитие на Лунната степен, да растат върху минералната почва. Имелът е едно такова растение. Ето защо той трябва да бъде паразитно растение в днешния растителен свят, защото е едно изостанало в своето развитие същество. Но Имелът не притежава вече и никакво усещане, въпреки че астралното тяло, което обгръща Имела, е съвсем различно от това на останалите растения.
към текста >>
Също и тези
същества
, които стояха между днешните растения и днешните животни и които можеха да пускат своите корени само в една почва, каквато беше лунната почва, са изостанали назад и затова те не могат да виреят на нашето земно образуване върху мъртвата минерална почва.
Именно митовете и легендите са запазили чудесно тези неща. Една германска легенда е запазила много добре тази тайна, която се крие зад всичко това. Винаги определени същества изостават назад в тяхното развитие.
Също и тези същества, които стояха между днешните растения и днешните животни и които можеха да пускат своите корени само в една почва, каквато беше лунната почва, са изостанали назад и затова те не могат да виреят на нашето земно образуване върху мъртвата минерална почва.
На тази почва могат да виреят нашите днешни растения, обаче онези, които бяха между растенията и животните и се нуждаеха от една жива почва, не могат, когато са изостанали назад в тяхното развитие на Лунната степен, да растат върху минералната почва. Имелът е едно такова растение. Ето защо той трябва да бъде паразитно растение в днешния растителен свят, защото е едно изостанало в своето развитие същество. Но Имелът не притежава вече и никакво усещане, въпреки че астралното тяло, което обгръща Имела, е съвсем различно от това на останалите растения. А това е чувствувал германският мит, той е чувствувал, че всъщност Имелът не принадлежи на нашето земно същество, че той е чужд на Земята.
към текста >>
Ето защо и богът, за който митът, легендата има съзнанието, че той е едно изостанало в развитието си духовно същество, а именно Локи, не може да убие Балдур с никое от земните
същества
; той може да го убие с имеловата клонка, защото имелът е чужд между земните
същества
и затова може да служи на изостаналия Локи, който не е близък на земните богове.
В бога Балдур митът почита бога на земното Слънце, на земната сила. Никое земно същество не може да се приближи до него с враждебно настроение.
Ето защо и богът, за който митът, легендата има съзнанието, че той е едно изостанало в развитието си духовно същество, а именно Локи, не може да убие Балдур с никое от земните същества; той може да го убие с имеловата клонка, защото имелът е чужд между земните същества и затова може да служи на изостаналия Локи, който не е близък на земните богове.
Зад такива легенди се крие една дълбока мъдрост. В този мит за Балдур и Локи ние навсякъде долавяме тази мъдрост. Ако бихте проучили нещата, вие бихте открили, че и в обичаите свързани с имела това, което се казва върху него, произхожда от една прадревна мъдрост.
към текста >>
После през втората половина на Лунното развитие идва време, когато както слънчевите
същества
така и
същества
та останали на Луната достигат в тяхното развитие това, което трябваше да достигнат на Луната.
После през втората половина на Лунното развитие идва време, когато както слънчевите същества така и съществата останали на Луната достигат в тяхното развитие това, което трябваше да достигнат на Луната.
Тогава те отново се съединяват Слънце и Луна продължават отново известно време тяхното развитие като едно единно тяло. След това развитието навлиза във фаза на затъмнение, то минава през едно състояние, което обикновено окултистите наричат Пралая. След преминаването на тази фаза, възниква нашето Земно развитие. Отначало възникващото небесно тяло съдържа в себе си не само това, което днес съставлява Земята, но това, което бихте получили, ако бихте размесили съставната материя на днешното Слънце, днешната Земя и днешната Луна в един огромен съд. Така приблизително бихте могли да си представите състоянието на развитие на нашата Земя в неговото начало.
към текста >>
Както във всички тези цикли на Слънцето, на Сатурн, на Луната определени
същества
достигаха тяхната човешка степен /на Сатурн Духовете на Личността, Началата или Асурас, на Слънцето Архангелите, на Луната Ангелите/, така също винаги също изоставаха
същества
и назад.
Това, което преди всичко е важно сега за нас, е, че човекът става всъщност човек в днешния смисъл едвам в средата на Земното развитие. В нашето Земно развитие ние също трябва да различим 7 състояния, 7 епохи. Ние се намираме в четвъртата епоха. 3 са изминали вече, а другите 3 ще последват. 4-ят главен цикъл беше този, в който днешният човек трябваше да стане човек.
Както във всички тези цикли на Слънцето, на Сатурн, на Луната определени същества достигаха тяхната човешка степен /на Сатурн Духовете на Личността, Началата или Асурас, на Слънцето Архангелите, на Луната Ангелите/, така също винаги също изоставаха същества и назад.
И така имаше същества, които не можаха да достигнат изискваната на Луната степен, изостанали назад Ангели, които трябваше да догонят, да наваксат своята човешка степен на планетата Земя през нейни те първи епохи, а именно през първите 3 епохи.
към текста >>
И така имаше
същества
, които не можаха да достигнат изискваната на Луната степен, изостанали назад Ангели, които трябваше да догонят, да наваксат своята човешка степен на планетата Земя през нейни те първи епохи, а именно през първите 3 епохи.
В нашето Земно развитие ние също трябва да различим 7 състояния, 7 епохи. Ние се намираме в четвъртата епоха. 3 са изминали вече, а другите 3 ще последват. 4-ят главен цикъл беше този, в който днешният човек трябваше да стане човек. Както във всички тези цикли на Слънцето, на Сатурн, на Луната определени същества достигаха тяхната човешка степен /на Сатурн Духовете на Личността, Началата или Асурас, на Слънцето Архангелите, на Луната Ангелите/, така също винаги също изоставаха същества и назад.
И така имаше същества, които не можаха да достигнат изискваната на Луната степен, изостанали назад Ангели, които трябваше да догонят, да наваксат своята човешка степен на планетата Земя през нейни те първи епохи, а именно през първите 3 епохи.
към текста >>
Ние казваме: Преди човека още 3 други категории
същества
преминаха на земята тази човешка степен.
Човекът се явява на арената на физическия свят като истински човек през четвъртата епоха.
Ние казваме: Преди човека още 3 други категории същества преминаха на земята тази човешка степен.
А четвъртата категория същества, които на Земята преминават своята човешка степен, това е самият човек. В онзи момент на космическото развитие, когато човека се готвеше именно да стане човек, вие имате всички същества, които на Сатурн, Слънцето, Луната и Земята можаха да преминат своята човешка степен до самия човек, които бяха се издигнали в тяхното развитие повече или по-малко над човека. Но всички тези същества са такива, че те могат да погледнат назад, могат да си спомнят за степента, при която те самите са преминали своето човешко развитие. Те можаха да погледнат надолу към развиващия се човек и да си кажат: "Този човек ще стане сега нещо, което ние сме били вече." Ето защо те можаха да ръководят и да направляват неговото развитие от духовното мирово пространство.
към текста >>
А четвъртата категория
същества
, които на Земята преминават своята човешка степен, това е самият човек.
Човекът се явява на арената на физическия свят като истински човек през четвъртата епоха. Ние казваме: Преди човека още 3 други категории същества преминаха на земята тази човешка степен.
А четвъртата категория същества, които на Земята преминават своята човешка степен, това е самият човек.
В онзи момент на космическото развитие, когато човека се готвеше именно да стане човек, вие имате всички същества, които на Сатурн, Слънцето, Луната и Земята можаха да преминат своята човешка степен до самия човек, които бяха се издигнали в тяхното развитие повече или по-малко над човека. Но всички тези същества са такива, че те могат да погледнат назад, могат да си спомнят за степента, при която те самите са преминали своето човешко развитие. Те можаха да погледнат надолу към развиващия се човек и да си кажат: "Този човек ще стане сега нещо, което ние сме били вече." Ето защо те можаха да ръководят и да направляват неговото развитие от духовното мирово пространство.
към текста >>
В онзи момент на космическото развитие, когато човека се готвеше именно да стане човек, вие имате всички
същества
, които на Сатурн, Слънцето, Луната и Земята можаха да преминат своята човешка степен до самия човек, които бяха се издигнали в тяхното развитие повече или по-малко над човека.
Човекът се явява на арената на физическия свят като истински човек през четвъртата епоха. Ние казваме: Преди човека още 3 други категории същества преминаха на земята тази човешка степен. А четвъртата категория същества, които на Земята преминават своята човешка степен, това е самият човек.
В онзи момент на космическото развитие, когато човека се готвеше именно да стане човек, вие имате всички същества, които на Сатурн, Слънцето, Луната и Земята можаха да преминат своята човешка степен до самия човек, които бяха се издигнали в тяхното развитие повече или по-малко над човека.
Но всички тези същества са такива, че те могат да погледнат назад, могат да си спомнят за степента, при която те самите са преминали своето човешко развитие. Те можаха да погледнат надолу към развиващия се човек и да си кажат: "Този човек ще стане сега нещо, което ние сме били вече." Ето защо те можаха да ръководят и да направляват неговото развитие от духовното мирово пространство.
към текста >>
Но всички тези
същества
са такива, че те могат да погледнат назад, могат да си спомнят за степента, при която те самите са преминали своето човешко развитие.
Човекът се явява на арената на физическия свят като истински човек през четвъртата епоха. Ние казваме: Преди човека още 3 други категории същества преминаха на земята тази човешка степен. А четвъртата категория същества, които на Земята преминават своята човешка степен, това е самият човек. В онзи момент на космическото развитие, когато човека се готвеше именно да стане човек, вие имате всички същества, които на Сатурн, Слънцето, Луната и Земята можаха да преминат своята човешка степен до самия човек, които бяха се издигнали в тяхното развитие повече или по-малко над човека.
Но всички тези същества са такива, че те могат да погледнат назад, могат да си спомнят за степента, при която те самите са преминали своето човешко развитие.
Те можаха да погледнат надолу към развиващия се човек и да си кажат: "Този човек ще стане сега нещо, което ние сме били вече." Ето защо те можаха да ръководят и да направляват неговото развитие от духовното мирово пространство.
към текста >>
Нека сега изброим, колко такива категории
същества
има, които могат да прогледнат назад към тяхната минала човешка степен, които имат разбиране за развиващия се човек!
Нека сега изброим, колко такива категории същества има, които могат да прогледнат назад към тяхната минала човешка степен, които имат разбиране за развиващия се човек!
Имаме 7 от Сатурновото развитие + 7 от Слънчевото развитие + 7 от Лунното развитие и + 3 от Земното развитие, или всичко 24 категории същества.
към текста >>
Имаме 7 от Сатурновото развитие + 7 от Слънчевото развитие + 7 от Лунното развитие и + 3 от Земното развитие, или всичко 24 категории
същества
.
Нека сега изброим, колко такива категории същества има, които могат да прогледнат назад към тяхната минала човешка степен, които имат разбиране за развиващия се човек!
Имаме 7 от Сатурновото развитие + 7 от Слънчевото развитие + 7 от Лунното развитие и + 3 от Земното развитие, или всичко 24 категории същества.
към текста >>
Това са
Същества
та, които ние основателно нарекохме регулатори на развитието, регулатори на времето.
Това са Съществата, които ние основателно нарекохме регулатори на развитието, регулатори на времето.
Времето е свързано с развитието.
към текста >>
Това са същите онези
Същества
, които ни са описани при разкриване тайните на 7-те печата.
Това са 24-те Старци, които срещаме в Откровението на Йоана.
Това са същите онези Същества, които ни са описани при разкриване тайните на 7-те печата.
Те ни са описани като истински ръководители на съдбините, като истинската Алфа и Омега. И така тук ние отново намерихме 24-те Старци и вие виждате, как авторът на Откровението е скрил по един чудесен начин в своите образи това, което ние самите можем да намерим при разглеждане духовното развитие на света. Но на всяка степен бяха изостанали на зад определени същества; така щото изостаналите на Слънцето сатурнови същества се явяват като първите заложби за сегашното животинско царство, а изостаналите на лунната степен слънчеви същества се явяват като първите зачатъци на днешното растително царства. Едвам на Земята се ражда една нова степен на развитието, като минерално царство. Ние изтъкнахме, че на Луната не съществуваше още никакво минерално царство.
към текста >>
Но на всяка степен бяха изостанали на зад определени
същества
; така щото изостаналите на Слънцето сатурнови
същества
се явяват като първите заложби за сегашното животинско царство, а изостаналите на лунната степен слънчеви
същества
се явяват като първите зачатъци на днешното растително царства.
Това са 24-те Старци, които срещаме в Откровението на Йоана. Това са същите онези Същества, които ни са описани при разкриване тайните на 7-те печата. Те ни са описани като истински ръководители на съдбините, като истинската Алфа и Омега. И така тук ние отново намерихме 24-те Старци и вие виждате, как авторът на Откровението е скрил по един чудесен начин в своите образи това, което ние самите можем да намерим при разглеждане духовното развитие на света.
Но на всяка степен бяха изостанали на зад определени същества; така щото изостаналите на Слънцето сатурнови същества се явяват като първите заложби за сегашното животинско царство, а изостаналите на лунната степен слънчеви същества се явяват като първите зачатъци на днешното растително царства.
Едвам на Земята се ражда една нова степен на развитието, като минерално царство. Ние изтъкнахме, че на Луната не съществуваше още никакво минерално царство. На Луната не би могло още да се ходи по скали. В момента, когато днешните човеци навлязоха в своята човешка степен, тогава на небесното тяло, което се намираше в едно състояние на материята междинно между това на старата Луна и на днешната Земя, възникват минералните маси, първите кристали.
към текста >>
30.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това, което действително е станало, не е станало без участието на духовни
Същества
и сили.
Фактически в така наречената Кант-Лапласова мирова система има известна истина, макар и тази истина да се представя съвсем различно от обяснението, което материалистичното схващане дава. В нея има известна истина, защото за погледа на ясновидеца всичко, което днешната слънчева система съдържа, фактически се явява като произлязло от една такава първична мъглявина; обаче за онзи, който може действително да проследи нещата исторически, е ясно, че добрата страна на Кант-Лапласовата система произхожда от окултното предание. Това бе забранено, когато думата "окултизъм" стана нещо, от което хората започнаха да се страхуват, както децата се страхуват от черния човек.
Това, което действително е станало, не е станало без участието на духовни Същества и сили.
Материята не върши нищо, без на основата на всеки материален процес да стоят духовни същества.
към текста >>
Материята не върши нищо, без на основата на всеки материален процес да стоят духовни
същества
.
Фактически в така наречената Кант-Лапласова мирова система има известна истина, макар и тази истина да се представя съвсем различно от обяснението, което материалистичното схващане дава. В нея има известна истина, защото за погледа на ясновидеца всичко, което днешната слънчева система съдържа, фактически се явява като произлязло от една такава първична мъглявина; обаче за онзи, който може действително да проследи нещата исторически, е ясно, че добрата страна на Кант-Лапласовата система произхожда от окултното предание. Това бе забранено, когато думата "окултизъм" стана нещо, от което хората започнаха да се страхуват, както децата се страхуват от черния човек. Това, което действително е станало, не е станало без участието на духовни Същества и сили.
Материята не върши нищо, без на основата на всеки материален процес да стоят духовни същества.
към текста >>
Бихме отишли твърде далече, ако днес бихме искали да дадем пълно обяснение на възникването на нашата Слънчева система, свързвайки го с действието на духовните
Същества
.
Бихме отишли твърде далече, ако днес бихме искали да дадем пълно обяснение на възникването на нашата Слънчева система, свързвайки го с действието на духовните Същества.
Ние искаме да оставим настрана планетите като Сатурн, Юпитер и т.н. и да вземем под внимание само това, което преди всичко е от значение за нашия човешки живот и за човешкото развитие. В действителност някога е съществувала една такава първична мъглявина и в нея бяха като разтворени всички части на нашата слънчева система. Обаче с тази мъглявина бяха свързани и принадлежаха към нея Съществата, с които ние се запознахме в течение на вчерашната сказка.
към текста >>
Обаче с тази мъглявина бяха свързани и принадлежаха към нея
Същества
та, с които ние се запознахме в течение на вчерашната сказка.
Бихме отишли твърде далече, ако днес бихме искали да дадем пълно обяснение на възникването на нашата Слънчева система, свързвайки го с действието на духовните Същества. Ние искаме да оставим настрана планетите като Сатурн, Юпитер и т.н. и да вземем под внимание само това, което преди всичко е от значение за нашия човешки живот и за човешкото развитие. В действителност някога е съществувала една такава първична мъглявина и в нея бяха като разтворени всички части на нашата слънчева система.
Обаче с тази мъглявина бяха свързани и принадлежаха към нея Съществата, с които ние се запознахме в течение на вчерашната сказка.
към текста >>
Например с тази мирова мъглявина, с тази космическа мъглявина бяха свързани всички
Същества
, които бяха изминали степента на човека в 24 степени.
Например с тази мирова мъглявина, с тази космическа мъглявина бяха свързани всички Същества, които бяха изминали степента на човека в 24 степени.
С нея бяха свързани и други духовни Същества. Всички те живееха в тази мъглявина, която, ако не си я представим свързана с тези Същества, е една фантастична отвлеченост.
към текста >>
С нея бяха свързани и други духовни
Същества
.
Например с тази мирова мъглявина, с тази космическа мъглявина бяха свързани всички Същества, които бяха изминали степента на човека в 24 степени.
С нея бяха свързани и други духовни Същества.
Всички те живееха в тази мъглявина, която, ако не си я представим свързана с тези Същества, е една фантастична отвлеченост.
към текста >>
Всички те живееха в тази мъглявина, която, ако не си я представим свързана с тези
Същества
, е една фантастична отвлеченост.
Например с тази мирова мъглявина, с тази космическа мъглявина бяха свързани всички Същества, които бяха изминали степента на човека в 24 степени. С нея бяха свързани и други духовни Същества.
Всички те живееха в тази мъглявина, която, ако не си я представим свързана с тези Същества, е една фантастична отвлеченост.
към текста >>
Но тя съществува в действителност само поради това, че е населена от редица духовни
Същества
.
Така както си я представяме химикът материалист, тя е нещо невъзможно, тя е откъсната от действителността представа.
Но тя съществува в действителност само поради това, че е населена от редица духовни Същества.
Защото когато тази мъглявина стана отново видима, с нея бяха свързани всички Същества, които някога населяваха стария Сатурн, които след това преминаха различните степени на развитие на Слънцето, Луната, а след това и на Земята, когато след една дълга междинна мирова почивка възникна земната мъглявина. Но също и другите същества, с които се запознахме едвам на Слънцето, бяха свързани с тази първична мъглявина. И тези Същества, целият хор, който се намираше там, който проникваше тази първична мъглявина, те са, които предизвикаха движеният. Защото Съществата са тези, които създават за себе си една арена на тяхното действие. Там се намираха, например, същества, които се нуждаеха от едно обиталище съвършено различно от това на човеците, ако биха искали да вървят по съответното за тях развитие.
към текста >>
Защото когато тази мъглявина стана отново видима, с нея бяха свързани всички
Същества
, които някога населяваха стария Сатурн, които след това преминаха различните степени на развитие на Слънцето, Луната, а след това и на Земята, когато след една дълга междинна мирова почивка възникна земната мъглявина.
Така както си я представяме химикът материалист, тя е нещо невъзможно, тя е откъсната от действителността представа. Но тя съществува в действителност само поради това, че е населена от редица духовни Същества.
Защото когато тази мъглявина стана отново видима, с нея бяха свързани всички Същества, които някога населяваха стария Сатурн, които след това преминаха различните степени на развитие на Слънцето, Луната, а след това и на Земята, когато след една дълга междинна мирова почивка възникна земната мъглявина.
Но също и другите същества, с които се запознахме едвам на Слънцето, бяха свързани с тази първична мъглявина. И тези Същества, целият хор, който се намираше там, който проникваше тази първична мъглявина, те са, които предизвикаха движеният. Защото Съществата са тези, които създават за себе си една арена на тяхното действие. Там се намираха, например, същества, които се нуждаеха от едно обиталище съвършено различно от това на човеците, ако биха искали да вървят по съответното за тях развитие. Съществата, които живееха на старата Луна като прадеди на сегашния човек, имаха отначало физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
към текста >>
Но също и другите
същества
, с които се запознахме едвам на Слънцето, бяха свързани с тази първична мъглявина.
Така както си я представяме химикът материалист, тя е нещо невъзможно, тя е откъсната от действителността представа. Но тя съществува в действителност само поради това, че е населена от редица духовни Същества. Защото когато тази мъглявина стана отново видима, с нея бяха свързани всички Същества, които някога населяваха стария Сатурн, които след това преминаха различните степени на развитие на Слънцето, Луната, а след това и на Земята, когато след една дълга междинна мирова почивка възникна земната мъглявина.
Но също и другите същества, с които се запознахме едвам на Слънцето, бяха свързани с тази първична мъглявина.
И тези Същества, целият хор, който се намираше там, който проникваше тази първична мъглявина, те са, които предизвикаха движеният. Защото Съществата са тези, които създават за себе си една арена на тяхното действие. Там се намираха, например, същества, които се нуждаеха от едно обиталище съвършено различно от това на човеците, ако биха искали да вървят по съответното за тях развитие. Съществата, които живееха на старата Луна като прадеди на сегашния човек, имаха отначало физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. С тези 3 члена на тяхното същество те се явиха отново из така наречената Пралая, както едно растение из своето семе.
към текста >>
И тези
Същества
, целият хор, който се намираше там, който проникваше тази първична мъглявина, те са, които предизвикаха движеният.
Така както си я представяме химикът материалист, тя е нещо невъзможно, тя е откъсната от действителността представа. Но тя съществува в действителност само поради това, че е населена от редица духовни Същества. Защото когато тази мъглявина стана отново видима, с нея бяха свързани всички Същества, които някога населяваха стария Сатурн, които след това преминаха различните степени на развитие на Слънцето, Луната, а след това и на Земята, когато след една дълга междинна мирова почивка възникна земната мъглявина. Но също и другите същества, с които се запознахме едвам на Слънцето, бяха свързани с тази първична мъглявина.
И тези Същества, целият хор, който се намираше там, който проникваше тази първична мъглявина, те са, които предизвикаха движеният.
Защото Съществата са тези, които създават за себе си една арена на тяхното действие. Там се намираха, например, същества, които се нуждаеха от едно обиталище съвършено различно от това на човеците, ако биха искали да вървят по съответното за тях развитие. Съществата, които живееха на старата Луна като прадеди на сегашния човек, имаха отначало физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. С тези 3 члена на тяхното същество те се явиха отново из така наречената Пралая, както едно растение из своето семе. Но така, както беше отначало цялата тази система, тя беше най-подходяща за Съществата, които бяха донесли заложбите на днешния човек.
към текста >>
Защото
Същества
та са тези, които създават за себе си една арена на тяхното действие.
Така както си я представяме химикът материалист, тя е нещо невъзможно, тя е откъсната от действителността представа. Но тя съществува в действителност само поради това, че е населена от редица духовни Същества. Защото когато тази мъглявина стана отново видима, с нея бяха свързани всички Същества, които някога населяваха стария Сатурн, които след това преминаха различните степени на развитие на Слънцето, Луната, а след това и на Земята, когато след една дълга междинна мирова почивка възникна земната мъглявина. Но също и другите същества, с които се запознахме едвам на Слънцето, бяха свързани с тази първична мъглявина. И тези Същества, целият хор, който се намираше там, който проникваше тази първична мъглявина, те са, които предизвикаха движеният.
Защото Съществата са тези, които създават за себе си една арена на тяхното действие.
Там се намираха, например, същества, които се нуждаеха от едно обиталище съвършено различно от това на човеците, ако биха искали да вървят по съответното за тях развитие. Съществата, които живееха на старата Луна като прадеди на сегашния човек, имаха отначало физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. С тези 3 члена на тяхното същество те се явиха отново из така наречената Пралая, както едно растение из своето семе. Но така, както беше отначало цялата тази система, тя беше най-подходяща за Съществата, които бяха донесли заложбите на днешния човек. Ако би се запазила онази скорост на развитието, която нашата слънчева система имаше отначало, когато тя възниква из космическия сумрак, човекът не би могъл да намери своето правилно развитие.
към текста >>
Там се намираха, например,
същества
, които се нуждаеха от едно обиталище съвършено различно от това на човеците, ако биха искали да вървят по съответното за тях развитие.
Но тя съществува в действителност само поради това, че е населена от редица духовни Същества. Защото когато тази мъглявина стана отново видима, с нея бяха свързани всички Същества, които някога населяваха стария Сатурн, които след това преминаха различните степени на развитие на Слънцето, Луната, а след това и на Земята, когато след една дълга междинна мирова почивка възникна земната мъглявина. Но също и другите същества, с които се запознахме едвам на Слънцето, бяха свързани с тази първична мъглявина. И тези Същества, целият хор, който се намираше там, който проникваше тази първична мъглявина, те са, които предизвикаха движеният. Защото Съществата са тези, които създават за себе си една арена на тяхното действие.
Там се намираха, например, същества, които се нуждаеха от едно обиталище съвършено различно от това на човеците, ако биха искали да вървят по съответното за тях развитие.
Съществата, които живееха на старата Луна като прадеди на сегашния човек, имаха отначало физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. С тези 3 члена на тяхното същество те се явиха отново из така наречената Пралая, както едно растение из своето семе. Но така, както беше отначало цялата тази система, тя беше най-подходяща за Съществата, които бяха донесли заложбите на днешния човек. Ако би се запазила онази скорост на развитието, която нашата слънчева система имаше отначало, когато тя възниква из космическия сумрак, човекът не би могъл да намери своето правилно развитие. Би имало едно такова развитие, че бихте се родили, например, сега и след много кратко време бихте били старци.
към текста >>
Същества
та, които живееха на старата Луна като прадеди на сегашния човек, имаха отначало физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Защото когато тази мъглявина стана отново видима, с нея бяха свързани всички Същества, които някога населяваха стария Сатурн, които след това преминаха различните степени на развитие на Слънцето, Луната, а след това и на Земята, когато след една дълга междинна мирова почивка възникна земната мъглявина. Но също и другите същества, с които се запознахме едвам на Слънцето, бяха свързани с тази първична мъглявина. И тези Същества, целият хор, който се намираше там, който проникваше тази първична мъглявина, те са, които предизвикаха движеният. Защото Съществата са тези, които създават за себе си една арена на тяхното действие. Там се намираха, например, същества, които се нуждаеха от едно обиталище съвършено различно от това на човеците, ако биха искали да вървят по съответното за тях развитие.
Съществата, които живееха на старата Луна като прадеди на сегашния човек, имаха отначало физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
С тези 3 члена на тяхното същество те се явиха отново из така наречената Пралая, както едно растение из своето семе. Но така, както беше отначало цялата тази система, тя беше най-подходяща за Съществата, които бяха донесли заложбите на днешния човек. Ако би се запазила онази скорост на развитието, която нашата слънчева система имаше отначало, когато тя възниква из космическия сумрак, човекът не би могъл да намери своето правилно развитие. Би имало едно такова развитие, че бихте се родили, например, сега и след много кратко време бихте били старци. Ако би се запазила тази скорост на развитието, която беше свойствена на Слънцето, всички вие бихте остарели много скоро; вие не бихте могли да имате онзи бавен ход в течение на десетилетия, както е сега; след кратко време бихте имали бели коси, въпреки че едвам сте били дете, скоро бихте били старци.
към текста >>
Но така, както беше отначало цялата тази система, тя беше най-подходяща за
Същества
та, които бяха донесли заложбите на днешния човек.
И тези Същества, целият хор, който се намираше там, който проникваше тази първична мъглявина, те са, които предизвикаха движеният. Защото Съществата са тези, които създават за себе си една арена на тяхното действие. Там се намираха, например, същества, които се нуждаеха от едно обиталище съвършено различно от това на човеците, ако биха искали да вървят по съответното за тях развитие. Съществата, които живееха на старата Луна като прадеди на сегашния човек, имаха отначало физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. С тези 3 члена на тяхното същество те се явиха отново из така наречената Пралая, както едно растение из своето семе.
Но така, както беше отначало цялата тази система, тя беше най-подходяща за Съществата, които бяха донесли заложбите на днешния човек.
Ако би се запазила онази скорост на развитието, която нашата слънчева система имаше отначало, когато тя възниква из космическия сумрак, човекът не би могъл да намери своето правилно развитие. Би имало едно такова развитие, че бихте се родили, например, сега и след много кратко време бихте били старци. Ако би се запазила тази скорост на развитието, която беше свойствена на Слънцето, всички вие бихте остарели много скоро; вие не бихте могли да имате онзи бавен ход в течение на десетилетия, както е сега; след кратко време бихте имали бели коси, въпреки че едвам сте били дете, скоро бихте били старци. Следователно в тази първична мъглявина имаше Същества, които се нуждаеха от по-бързо темпо на развитието. Тези Същества се задържат известно време заедно с другите, но след това си отделят онова небесно тяло, което днес стои като слънце на нашето небе и го направиха свое обиталище.
към текста >>
Следователно в тази първична мъглявина имаше
Същества
, които се нуждаеха от по-бързо темпо на развитието.
С тези 3 члена на тяхното същество те се явиха отново из така наречената Пралая, както едно растение из своето семе. Но така, както беше отначало цялата тази система, тя беше най-подходяща за Съществата, които бяха донесли заложбите на днешния човек. Ако би се запазила онази скорост на развитието, която нашата слънчева система имаше отначало, когато тя възниква из космическия сумрак, човекът не би могъл да намери своето правилно развитие. Би имало едно такова развитие, че бихте се родили, например, сега и след много кратко време бихте били старци. Ако би се запазила тази скорост на развитието, която беше свойствена на Слънцето, всички вие бихте остарели много скоро; вие не бихте могли да имате онзи бавен ход в течение на десетилетия, както е сега; след кратко време бихте имали бели коси, въпреки че едвам сте били дете, скоро бихте били старци.
Следователно в тази първична мъглявина имаше Същества, които се нуждаеха от по-бързо темпо на развитието.
Тези Същества се задържат известно време заедно с другите, но след това си отделят онова небесно тяло, което днес стои като слънце на нашето небе и го направиха свое обиталище. Те са, които извличат със своите сили слънчевата материя. Защото това Слънце, което днес ни изпраща своята светлина, е населено с духовни Същества, както и всеки слънчев лъч, който прониква надолу, на Земята слизат делата на онези Същества, които в течение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие бяха напреднали толкова много, че сега можеха да изминават едно такова бързо развитие, каквото съществува на днешното Слънце. В началото на Земното развитие с това слънчево съществуване са свързани възвишени духовни Същества. Те именно се отделят.
към текста >>
Тези
Същества
се задържат известно време заедно с другите, но след това си отделят онова небесно тяло, което днес стои като слънце на нашето небе и го направиха свое обиталище.
Но така, както беше отначало цялата тази система, тя беше най-подходяща за Съществата, които бяха донесли заложбите на днешния човек. Ако би се запазила онази скорост на развитието, която нашата слънчева система имаше отначало, когато тя възниква из космическия сумрак, човекът не би могъл да намери своето правилно развитие. Би имало едно такова развитие, че бихте се родили, например, сега и след много кратко време бихте били старци. Ако би се запазила тази скорост на развитието, която беше свойствена на Слънцето, всички вие бихте остарели много скоро; вие не бихте могли да имате онзи бавен ход в течение на десетилетия, както е сега; след кратко време бихте имали бели коси, въпреки че едвам сте били дете, скоро бихте били старци. Следователно в тази първична мъглявина имаше Същества, които се нуждаеха от по-бързо темпо на развитието.
Тези Същества се задържат известно време заедно с другите, но след това си отделят онова небесно тяло, което днес стои като слънце на нашето небе и го направиха свое обиталище.
Те са, които извличат със своите сили слънчевата материя. Защото това Слънце, което днес ни изпраща своята светлина, е населено с духовни Същества, както и всеки слънчев лъч, който прониква надолу, на Земята слизат делата на онези Същества, които в течение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие бяха напреднали толкова много, че сега можеха да изминават едно такова бързо развитие, каквото съществува на днешното Слънце. В началото на Земното развитие с това слънчево съществуване са свързани възвишени духовни Същества. Те именно се отделят. А това, което остава след отделянето на Слънцето, можете да си го представите като едно тяло, което бихте получили, ако в един грамаден съд бихте размесили днешната Земя и днешната Луна.
към текста >>
Защото това Слънце, което днес ни изпраща своята светлина, е населено с духовни
Същества
, както и всеки слънчев лъч, който прониква надолу, на Земята слизат делата на онези
Същества
, които в течение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие бяха напреднали толкова много, че сега можеха да изминават едно такова бързо развитие, каквото съществува на днешното Слънце.
Би имало едно такова развитие, че бихте се родили, например, сега и след много кратко време бихте били старци. Ако би се запазила тази скорост на развитието, която беше свойствена на Слънцето, всички вие бихте остарели много скоро; вие не бихте могли да имате онзи бавен ход в течение на десетилетия, както е сега; след кратко време бихте имали бели коси, въпреки че едвам сте били дете, скоро бихте били старци. Следователно в тази първична мъглявина имаше Същества, които се нуждаеха от по-бързо темпо на развитието. Тези Същества се задържат известно време заедно с другите, но след това си отделят онова небесно тяло, което днес стои като слънце на нашето небе и го направиха свое обиталище. Те са, които извличат със своите сили слънчевата материя.
Защото това Слънце, което днес ни изпраща своята светлина, е населено с духовни Същества, както и всеки слънчев лъч, който прониква надолу, на Земята слизат делата на онези Същества, които в течение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие бяха напреднали толкова много, че сега можеха да изминават едно такова бързо развитие, каквото съществува на днешното Слънце.
В началото на Земното развитие с това слънчево съществуване са свързани възвишени духовни Същества. Те именно се отделят. А това, което остава след отделянето на Слънцето, можете да си го представите като едно тяло, което бихте получили, ако в един грамаден съд бихте размесили днешната Земя и днешната Луна. Това тяло се върти известно време под формата около Слънцето.
към текста >>
В началото на Земното развитие с това слънчево съществуване са свързани възвишени духовни
Същества
.
Ако би се запазила тази скорост на развитието, която беше свойствена на Слънцето, всички вие бихте остарели много скоро; вие не бихте могли да имате онзи бавен ход в течение на десетилетия, както е сега; след кратко време бихте имали бели коси, въпреки че едвам сте били дете, скоро бихте били старци. Следователно в тази първична мъглявина имаше Същества, които се нуждаеха от по-бързо темпо на развитието. Тези Същества се задържат известно време заедно с другите, но след това си отделят онова небесно тяло, което днес стои като слънце на нашето небе и го направиха свое обиталище. Те са, които извличат със своите сили слънчевата материя. Защото това Слънце, което днес ни изпраща своята светлина, е населено с духовни Същества, както и всеки слънчев лъч, който прониква надолу, на Земята слизат делата на онези Същества, които в течение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие бяха напреднали толкова много, че сега можеха да изминават едно такова бързо развитие, каквото съществува на днешното Слънце.
В началото на Земното развитие с това слънчево съществуване са свързани възвишени духовни Същества.
Те именно се отделят. А това, което остава след отделянето на Слънцето, можете да си го представите като едно тяло, което бихте получили, ако в един грамаден съд бихте размесили днешната Земя и днешната Луна. Това тяло се върти известно време под формата около Слънцето.
към текста >>
На Слънцето останаха да живеят
Същества
та, които са духовните ръководители на събитията на Земята.
И така, преди да стигнем точката, която вчера посочихме като момент на възникването на човека, ние имаме първо отделянето на Слънцето от Земята, т.е. от онова тяло, съставено от днешната Земя и днешната Луна.
На Слънцето останаха да живеят Съществата, които са духовните ръководители на събитията на Земята.
Когато дойдоха от старата Луна, тези Същества бяха 7 на брой. Библията ги нарича Елохими, Духове на Светлината. Известно време те минаха своето развитие заедно със Земята и след това отделиха Слънцето, така щото сега могат да действуват от Слънцето върху Земята. Следователно в началото тези Елохими бяха 7. Шест от тях се свързаха тяхното съществуване с космическото Слънце.
към текста >>
Когато дойдоха от старата Луна, тези
Същества
бяха 7 на брой.
И така, преди да стигнем точката, която вчера посочихме като момент на възникването на човека, ние имаме първо отделянето на Слънцето от Земята, т.е. от онова тяло, съставено от днешната Земя и днешната Луна. На Слънцето останаха да живеят Съществата, които са духовните ръководители на събитията на Земята.
Когато дойдоха от старата Луна, тези Същества бяха 7 на брой.
Библията ги нарича Елохими, Духове на Светлината. Известно време те минаха своето развитие заедно със Земята и след това отделиха Слънцето, така щото сега могат да действуват от Слънцето върху Земята. Следователно в началото тези Елохими бяха 7. Шест от тях се свързаха тяхното съществуване с космическото Слънце. Единият от тях се отдели и остана първо свързан със Земята.
към текста >>
В развитието на Земята настъпи един период, когато не само материята, но и всички
същества
изпитаха едно загрубяване.
Но още след това, което вчера посочихме за старата Луна, вие лесно ще разберете, че с излизането на Слънцето се получава едно сгъстяване в останалата част, съставена от Земята + Луната.
В развитието на Земята настъпи един период, когато не само материята, но и всички същества изпитаха едно загрубяване.
Например, съществата, които по-късно станаха човеци и които тогава бяха съставени от много мека и тънка материя, претърпяват едно загрубяване чрез това развиват чудовищни инстинкти. Настъпи едно загрубяване на целия живот. Но за да може да възникне човекът, развитието не трябваше да остане така. Загрубява нето би напреднало толкова много, всичко би така се втвърдило, че човешките същества биха се превърнали в мумии; човешките същества биха се мумифицирали. И скоро би се получило една такава планета, на която би имало не твърди красиви, но човекоподобни мумии като статуи.
към текста >>
Например,
същества
та, които по-късно станаха човеци и които тогава бяха съставени от много мека и тънка материя, претърпяват едно загрубяване чрез това развиват чудовищни инстинкти.
Но още след това, което вчера посочихме за старата Луна, вие лесно ще разберете, че с излизането на Слънцето се получава едно сгъстяване в останалата част, съставена от Земята + Луната. В развитието на Земята настъпи един период, когато не само материята, но и всички същества изпитаха едно загрубяване.
Например, съществата, които по-късно станаха човеци и които тогава бяха съставени от много мека и тънка материя, претърпяват едно загрубяване чрез това развиват чудовищни инстинкти.
Настъпи едно загрубяване на целия живот. Но за да може да възникне човекът, развитието не трябваше да остане така. Загрубява нето би напреднало толкова много, всичко би така се втвърдило, че човешките същества биха се превърнали в мумии; човешките същества биха се мумифицирали. И скоро би се получило една такава планета, на която би имало не твърди красиви, но човекоподобни мумии като статуи. Цялата Земя би се мумифицирала.
към текста >>
Загрубява нето би напреднало толкова много, всичко би така се втвърдило, че човешките
същества
биха се превърнали в мумии; човешките
същества
биха се мумифицирали.
Но още след това, което вчера посочихме за старата Луна, вие лесно ще разберете, че с излизането на Слънцето се получава едно сгъстяване в останалата част, съставена от Земята + Луната. В развитието на Земята настъпи един период, когато не само материята, но и всички същества изпитаха едно загрубяване. Например, съществата, които по-късно станаха човеци и които тогава бяха съставени от много мека и тънка материя, претърпяват едно загрубяване чрез това развиват чудовищни инстинкти. Настъпи едно загрубяване на целия живот. Но за да може да възникне човекът, развитието не трябваше да остане така.
Загрубява нето би напреднало толкова много, всичко би така се втвърдило, че човешките същества биха се превърнали в мумии; човешките същества биха се мумифицирали.
И скоро би се получило една такава планета, на която би имало не твърди красиви, но човекоподобни мумии като статуи. Цялата Земя би се мумифицирала. Под ръководството и управлението на Яхве от общата маса Земя + Луна бе отделено онова, което днес виждате на небето като Луна, която е като едно тяло от изгорена сгурия. Отделени бяха не само най-грубите материални съставни части, но и най-грубите същества. Така чрез отделянето на Слънцето на човека бе дадена възможност да не върви твърде бързо в своето развитие, а сега чрез отделянето на Луната бе въздействано той да не поеме едно развитие, което би го довело до втвърдяване, изсушаване, мумифициране.
към текста >>
Отделени бяха не само най-грубите материални съставни части, но и най-грубите
същества
.
Но за да може да възникне човекът, развитието не трябваше да остане така. Загрубява нето би напреднало толкова много, всичко би така се втвърдило, че човешките същества биха се превърнали в мумии; човешките същества биха се мумифицирали. И скоро би се получило една такава планета, на която би имало не твърди красиви, но човекоподобни мумии като статуи. Цялата Земя би се мумифицирала. Под ръководството и управлението на Яхве от общата маса Земя + Луна бе отделено онова, което днес виждате на небето като Луна, която е като едно тяло от изгорена сгурия.
Отделени бяха не само най-грубите материални съставни части, но и най-грубите същества.
Така чрез отделянето на Слънцето на човека бе дадена възможност да не върви твърде бързо в своето развитие, а сега чрез отделянето на Луната бе въздействано той да не поеме едно развитие, което би го довело до втвърдяване, изсушаване, мумифициране. Така на Земята бе отделена от цялата обща маса и сега ходът на човешкото развитие протича под влиянието на тези две небесни тела т.е. под влиянието на населяващите ги същества, на 6-те слънчеви Духове и на Духа на Луната, който се отделя от другите заради благото на човечеството. Под влиянието на тези Същества върви развитието на човека на Земята. И това развитие е така направлявано, че по същество тези две сили си държат равновесие.
към текста >>
под влиянието на населяващите ги
същества
, на 6-те слънчеви Духове и на Духа на Луната, който се отделя от другите заради благото на човечеството.
Цялата Земя би се мумифицирала. Под ръководството и управлението на Яхве от общата маса Земя + Луна бе отделено онова, което днес виждате на небето като Луна, която е като едно тяло от изгорена сгурия. Отделени бяха не само най-грубите материални съставни части, но и най-грубите същества. Така чрез отделянето на Слънцето на човека бе дадена възможност да не върви твърде бързо в своето развитие, а сега чрез отделянето на Луната бе въздействано той да не поеме едно развитие, което би го довело до втвърдяване, изсушаване, мумифициране. Така на Земята бе отделена от цялата обща маса и сега ходът на човешкото развитие протича под влиянието на тези две небесни тела т.е.
под влиянието на населяващите ги същества, на 6-те слънчеви Духове и на Духа на Луната, който се отделя от другите заради благото на човечеството.
Под влиянието на тези Същества върви развитието на човека на Земята. И това развитие е така направлявано, че по същество тези две сили си държат равновесие. Чрез отделянето и на двете, на слънчевите сили и на лунните сили, бе постигнато именно равномерното развитие на човечеството.
към текста >>
Под влиянието на тези
Същества
върви развитието на човека на Земята.
Под ръководството и управлението на Яхве от общата маса Земя + Луна бе отделено онова, което днес виждате на небето като Луна, която е като едно тяло от изгорена сгурия. Отделени бяха не само най-грубите материални съставни части, но и най-грубите същества. Така чрез отделянето на Слънцето на човека бе дадена възможност да не върви твърде бързо в своето развитие, а сега чрез отделянето на Луната бе въздействано той да не поеме едно развитие, което би го довело до втвърдяване, изсушаване, мумифициране. Така на Земята бе отделена от цялата обща маса и сега ходът на човешкото развитие протича под влиянието на тези две небесни тела т.е. под влиянието на населяващите ги същества, на 6-те слънчеви Духове и на Духа на Луната, който се отделя от другите заради благото на човечеството.
Под влиянието на тези Същества върви развитието на човека на Земята.
И това развитие е така направлявано, че по същество тези две сили си държат равновесие. Чрез отделянето и на двете, на слънчевите сили и на лунните сили, бе постигнато именно равномерното развитие на човечеството.
към текста >>
В замяна на това то би видяло други
същества
, които не бяха достатъчно узрели, за да изчакат със своето сливане в материята за по-късно.
И ако едно око, организирано както днешното, би погледнало на Земята, то не би видяло още човека.
В замяна на това то би видяло други същества, които не бяха достатъчно узрели, за да изчакат със своето сливане в материята за по-късно.
Те трябваше да се появят на арената на физическия свят, да приемат телесна форма още през време, когато се намираха на една несъвършена степен на развитие. Така щото скоро след излизането на Луната от Земята можеха да се видят определени форми на нисшите същества във физическо тяло. Човекът не беше още слязъл, не бяха слезли и висшите млекопитаещи животни.
към текста >>
Така щото скоро след излизането на Луната от Земята можеха да се видят определени форми на нисшите
същества
във физическо тяло.
И ако едно око, организирано както днешното, би погледнало на Земята, то не би видяло още човека. В замяна на това то би видяло други същества, които не бяха достатъчно узрели, за да изчакат със своето сливане в материята за по-късно. Те трябваше да се появят на арената на физическия свят, да приемат телесна форма още през време, когато се намираха на една несъвършена степен на развитие.
Така щото скоро след излизането на Луната от Земята можеха да се видят определени форми на нисшите същества във физическо тяло.
Човекът не беше още слязъл, не бяха слезли и висшите млекопитаещи животни.
към текста >>
Духовните
същества
бяха негови съжители.
Следователно вие виждате, че днес окръжаващият ни физически свят е съвършено различен от този на древната Атлантида. Затова и когато вечер човекът се е излъчвал от своето физическо тяло и е заспивал да речем -, положението е било съвършено различно. Всъщност това не е било никакво заспиване в днешния смисъл. Обаче целият свят от мъгляви физически форми изчезваше, но в замяна на това се появяваше един духовен свят. Човекът преминаваше в един духовен свят без резки граници.
Духовните същества бяха негови съжители.
Така се меняха ден и нощ през първите времена на Атлантида; когато човекът се потопяваше в неговото физическо тяло, той имаше пред себе си само неясни, замъглени образи на физическото; но когато нощем напускаше своето физическо тяло, той имаше възможност макар и малко неясно, да живее духовно между духове, да се движи между духове. И преди всичко целият чувствен живот на човека беше съвсем различен през Атлантската епоха. Тогава излизайки от своето физическо и етерно тяло човекът не чувствуваше умора, не чувствуваше нужда от почивка. Но той и не би намерил почивка, защото навлизаше в духовния свят и там беше сферата на неговата дейност. Напротив, когато се съмваше, той чувствуваше нужда от почивка и търсеше своето легло, което беше неговото собствено тяло.
към текста >>
Там той се намира между духовно-божествени
Същества
.
Там той се намира между духовно-божествени Същества.
Тогава той чува своето име да звучи отвън, чува отвън това, което той е. За една група се чува името, словото, което на първичния език отговаря на тази група; за друга група се чува друго име. Човекът не може да назове себе си из своята вътрешност, той трябваше да чува своето име отвън. Когато се измъкваше така от охлювата къща на своето тяло, той знаеше що беше, защото това му беше извикано в неговата душа. Сега, когато се научава да възприема физическата околност в своето тяло, той се научава да се чувствува като "Аз", научава се да чувствува в самия себе си божествената сила, която по-рано му се вестяваше отвън, той се научава да чувствува Бога в самия себе си.
към текста >>
Тази светлина беше същата онази Светлина, която светеше физически от Слънцето, Светлината на могъщи, възвишени
Същества
.
Какво беше станало с човека? По-рано, когато със своята душа и своя дух човекът излизаше нощем из своето тяло, той навлизаше в астралната светлина, за която не беше необходимо външното Слънце.
Тази светлина беше същата онази Светлина, която светеше физически от Слънцето, Светлината на могъщи, възвишени Същества.
към текста >>
Колкото повече човекът се затваря вътре в себе си, толкова повече външната светлина се засилва; а тази външна светлина не е друго освен израз на делата на духовните
същества
на Слънцето.
Когато човекът все повече се затвори в своето физическо тяло и своето физическо съзнание, вратата на вътрешното зрение се затвори. И когато сега той напуска нощем своето физическо и етерно тяло и навлиза в духовния свят, заобикаля го тъмнина.
Колкото повече човекът се затваря вътре в себе си, толкова повече външната светлина се засилва; а тази външна светлина не е друго освен израз на делата на духовните същества на Слънцето.
Светлината на духовните Същества свети външно върху Земята. Човекът първо се подготвя, за да вижда външната светлина като нещо материално. Сега в неговата затъмнена вътрешност свети Светлината; но отначало светлината не бе обхваната не бе разбрана, не бе възприемана от неговата тъмнина. Това е един световно-исторически, един космически процес.
към текста >>
Светлината на духовните
Същества
свети външно върху Земята.
Когато човекът все повече се затвори в своето физическо тяло и своето физическо съзнание, вратата на вътрешното зрение се затвори. И когато сега той напуска нощем своето физическо и етерно тяло и навлиза в духовния свят, заобикаля го тъмнина. Колкото повече човекът се затваря вътре в себе си, толкова повече външната светлина се засилва; а тази външна светлина не е друго освен израз на делата на духовните същества на Слънцето.
Светлината на духовните Същества свети външно върху Земята.
Човекът първо се подготвя, за да вижда външната светлина като нещо материално. Сега в неговата затъмнена вътрешност свети Светлината; но отначало светлината не бе обхваната не бе разбрана, не бе възприемана от неговата тъмнина. Това е един световно-исторически, един космически процес.
към текста >>
31.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В течение на Лунното развитие в
същества
та и създанията бе влята, вдъхната Мъдростта и тя съществува вече в тях, когато Земята възниква из мировия сумрак.
Но не мислете, че тази мъдрост не е трябвало да бъде първо създадена! О, не, светът не е бил винаги така изпълнен с мъдрост. През време на Лунното развитие тази мъдрост е била вдъхната постепенно в това, което днес ни заобикаля. През време на Лунното развитие това, което е действувало хаотично едно през друго, е било така изградено, че то е изпълнено с мъдрост. Ако бихте могли да насочите вашия поглед към старата Луна, вие бихте открили, че там всичко е било хаотично разбъркано, не е било мъдро устроено.
В течение на Лунното развитие в съществата и създанията бе влята, вдъхната Мъдростта и тя съществува вече в тях, когато Земята възниква из мировия сумрак.
към текста >>
И както днес човекът поглежда в заобикалящия го свят и вижда навсякъде проявена мъдрост, така също, когато ще достигне на Юпитер, той ще вижда всички
същества
около него да проявяват нещо твърде особено.
Сега всички неща се явиха пропити с Мъдрост.
И както днес човекът поглежда в заобикалящия го свят и вижда навсякъде проявена мъдрост, така също, когато ще достигне на Юпитер, той ще вижда всички същества около него да проявяват нещо твърде особено.
Те ще излъчват нещо като ухание на Любовта, която събужда блаженство. Любов ще се излъчва от всички същества, от всички неща и мисията на Земята е тази да развие Любовта. Тогава Любовта ще се разлива през всички същества, през всички неща, както днес Мъдростта царува във всички неща. И тази Любов ще се влее в Земното развитие, чрез това, че човекът ще се научи постепенно да развива Любовта; обаче човекът не е можал да има още от самото начало духовната любов, тази любов трябваше първо да бъде всадена в него в най-ниската област. Любовта трябваше да има един материален носител, а това е кръвното родство.
към текста >>
Любов ще се излъчва от всички
същества
, от всички неща и мисията на Земята е тази да развие Любовта.
Сега всички неща се явиха пропити с Мъдрост. И както днес човекът поглежда в заобикалящия го свят и вижда навсякъде проявена мъдрост, така също, когато ще достигне на Юпитер, той ще вижда всички същества около него да проявяват нещо твърде особено. Те ще излъчват нещо като ухание на Любовта, която събужда блаженство.
Любов ще се излъчва от всички същества, от всички неща и мисията на Земята е тази да развие Любовта.
Тогава Любовта ще се разлива през всички същества, през всички неща, както днес Мъдростта царува във всички неща. И тази Любов ще се влее в Земното развитие, чрез това, че човекът ще се научи постепенно да развива Любовта; обаче човекът не е можал да има още от самото начало духовната любов, тази любов трябваше първо да бъде всадена в него в най-ниската област. Любовта трябваше да има един материален носител, а това е кръвното родство. Да се упражнява Любовта в областта на кръвното родство, това беше първото училище. Чрез това отделните хора бяха сближени.
към текста >>
Тогава Любовта ще се разлива през всички
същества
, през всички неща, както днес Мъдростта царува във всички неща.
Сега всички неща се явиха пропити с Мъдрост. И както днес човекът поглежда в заобикалящия го свят и вижда навсякъде проявена мъдрост, така също, когато ще достигне на Юпитер, той ще вижда всички същества около него да проявяват нещо твърде особено. Те ще излъчват нещо като ухание на Любовта, която събужда блаженство. Любов ще се излъчва от всички същества, от всички неща и мисията на Земята е тази да развие Любовта.
Тогава Любовта ще се разлива през всички същества, през всички неща, както днес Мъдростта царува във всички неща.
И тази Любов ще се влее в Земното развитие, чрез това, че човекът ще се научи постепенно да развива Любовта; обаче човекът не е можал да има още от самото начало духовната любов, тази любов трябваше първо да бъде всадена в него в най-ниската област. Любовта трябваше да има един материален носител, а това е кръвното родство. Да се упражнява Любовта в областта на кръвното родство, това беше първото училище. Чрез това отделните хора бяха сближени. Това, което течеше в кръвоносните съдове, то ги сближаваше.
към текста >>
Същества
та, които бяха ръководители на древните времена, преди всичко Яхве, сближаваха хората в Любовта, за да се съединят те в кръвното родство.
Това, което течеше в кръвоносните съдове, то ги сближаваше. Това беше първото предучилище на Любовта. И наистина това беше великото училище на Любовта. А Импулсът, който одухотворява тази Любов, който не я оставя само там, където тя действува физически, като нейна основа, а я предава на душевното, това е великият Христов Импулс в света. Но с човека би се случило нещо странно, ако цялото време преди Христа би действувал само този единствен импулс на Любовта обединяващ хората чрез кръвта.
Съществата, които бяха ръководители на древните времена, преди всичко Яхве, сближаваха хората в Любовта, за да се съединят те в кръвното родство.
към текста >>
В неговото астрално тяло се бяха вгнездили такива
същества
, които му даваха подтик да не оставя да се заличи неговото съзнание в това на общността.
До там, докъдето стигаше споменът, цялата верига се наричаше Ной; това беше един вътрешен човек, едно духовно същество, което живееше през поколенията. Да се дава едно име на външен човек, това би се считало за безсмислено. Така името Адам обхваща едно духовно същество. Така отделният човек нямаше съзнание за своя Аз. И той бе претопил в такава общност, ако не съществуваха импулси, които постоянно бяха насочени против това заличаване в общността, които работеха, за да откъснат човека от кръвните връзки и искаха да го доведат до самостоятелност.
В неговото астрално тяло се бяха вгнездили такива същества, които му даваха подтик да не оставя да се заличи неговото съзнание в това на общността.
Това са луциферическите същества. Те бяха онези, които още в предхристиянското време бяха действували против груповото съзнание; на тях дължи човекът своята самостоятелност, развитието на своята личност. Много важно е да се разбере, че това, което се стремеше към обединяване, се дължи на Яхве, а това, което разединява, се дължи на луциферическите същества, на луциферическите духове.
към текста >>
Това са луциферическите
същества
.
Да се дава едно име на външен човек, това би се считало за безсмислено. Така името Адам обхваща едно духовно същество. Така отделният човек нямаше съзнание за своя Аз. И той бе претопил в такава общност, ако не съществуваха импулси, които постоянно бяха насочени против това заличаване в общността, които работеха, за да откъснат човека от кръвните връзки и искаха да го доведат до самостоятелност. В неговото астрално тяло се бяха вгнездили такива същества, които му даваха подтик да не оставя да се заличи неговото съзнание в това на общността.
Това са луциферическите същества.
Те бяха онези, които още в предхристиянското време бяха действували против груповото съзнание; на тях дължи човекът своята самостоятелност, развитието на своята личност. Много важно е да се разбере, че това, което се стремеше към обединяване, се дължи на Яхве, а това, което разединява, се дължи на луциферическите същества, на луциферическите духове.
към текста >>
Много важно е да се разбере, че това, което се стремеше към обединяване, се дължи на Яхве, а това, което разединява, се дължи на луциферическите
същества
, на луциферическите духове.
Така отделният човек нямаше съзнание за своя Аз. И той бе претопил в такава общност, ако не съществуваха импулси, които постоянно бяха насочени против това заличаване в общността, които работеха, за да откъснат човека от кръвните връзки и искаха да го доведат до самостоятелност. В неговото астрално тяло се бяха вгнездили такива същества, които му даваха подтик да не оставя да се заличи неговото съзнание в това на общността. Това са луциферическите същества. Те бяха онези, които още в предхристиянското време бяха действували против груповото съзнание; на тях дължи човекът своята самостоятелност, развитието на своята личност.
Много важно е да се разбере, че това, което се стремеше към обединяване, се дължи на Яхве, а това, което разединява, се дължи на луциферическите същества, на луциферическите духове.
към текста >>
32.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тогава всички неща и
същества
на Земята ще се изменят.
Следователно в последната Лемурийска раса се намираше една малка група, която можа да се изсели и да основе след това 7-те раси на Атлантида. Последната от расите на Лемурия основа расите на Атлантида. Петата от расите на Атлантида основа нашите раси (по-добре казано нашите култури), шестата от наши раси (култури) ще основе бъдещата култура след войната на всички против всички, а най-последната от нейните под култури ще основе онези култури, които са обозначени чрез 7-те тръби. А какво ще стане след тази 7-ма епоха? Тогава нашата Земя ще е стигнала до целта на своето физическо развитие.
Тогава всички неща и същества на Земята ще се изменят.
към текста >>
Защото ако трябваше да кажем, чрез през Шестата голяма епоха хората ще носят на лицето си своето добро и своето зло, още повече ще трябва да кажем това за Седмата, когато човекът в неговата форма и всички
същества
в тяхната форма ще бъдат израз на доброто и злото по-висока степен отколкото в Шестата епоха.
Защото ако трябваше да кажем, чрез през Шестата голяма епоха хората ще носят на лицето си своето добро и своето зло, още повече ще трябва да кажем това за Седмата, когато човекът в неговата форма и всички същества в тяхната форма ще бъдат израз на доброто и злото по-висока степен отколкото в Шестата епоха.
всичко, което е материя ще носи печата на духа. В тази Седма епоха няма да има нищо, което да може да бъде прикрито. Още за жителите на Шестата епоха не ще бъде възможно да скрият нещо от погледа на онзи, който знае да гледа. Злият ще изразява злото, добрият доброто; но в седмата епоха ще бъде съвсем невъзможно да се прикрие чрез думите това, което живее в душата. Мисълта не ще бъде вече една няма, безгласна мисъл, която да може да бъде скрита.
към текста >>
Всичко, което съществува на Земята като
същества
, ще се преобрази в едно астрално небесно тяло.
Шестата епоха ще бъде слезналия долу астрален свят, т.е. тя ще бъде отпечатаният, изразеният, изявеният тук долу астрален свят. Седмата епоха ще бъде слезлият долу небесен свят, негов израз тук във физическия свят. И тогава Земята ще е достигнала целта на своето физическо развитие. Тогава Земята ще се превърне в едно астрално небесно тяло.
Всичко, което съществува на Земята като същества, ще се преобрази в едно астрално небесно тяло.
Физическото вещество ще изчезне като физическо вещество. То ще премине в онази част, която до тогава ще е намерила възможността да се одухотвори, да се превърне в дух, в астрално вещество. Следователно представете си всички онези същества на Земята, които до тогава ще са намерили възможността, ще са добили способността да изразяват доброто, благородното, разумното, красивото във външната материална форма; който ще носят на лицето си отпечатъка на Христа Исуса, който ще проявят в своите думи един израз на Христа Исуса, чиито мисли ще звучат в пространството, всички те ще имат силата да разтопят, да разтворят това, което съдържат в себе си като физическа материя, както топличката вода разтваря солта. Всичко земно физическо ще се превърне в едно астрално небесно кълбо. Обаче онова, което дотогава не ще е стигнало до там, да бъде един израз на доброто, благородното, разумното и красивото в материята, в тялото, то не ще има силата да разтвори материята ще остане да съществува.
към текста >>
Следователно представете си всички онези
същества
на Земята, които до тогава ще са намерили възможността, ще са добили способността да изразяват доброто, благородното, разумното, красивото във външната материална форма; който ще носят на лицето си отпечатъка на Христа Исуса, който ще проявят в своите думи един израз на Христа Исуса, чиито мисли ще звучат в пространството, всички те ще имат силата да разтопят, да разтворят това, което съдържат в себе си като физическа материя, както топличката вода разтваря солта.
И тогава Земята ще е достигнала целта на своето физическо развитие. Тогава Земята ще се превърне в едно астрално небесно тяло. Всичко, което съществува на Земята като същества, ще се преобрази в едно астрално небесно тяло. Физическото вещество ще изчезне като физическо вещество. То ще премине в онази част, която до тогава ще е намерила възможността да се одухотвори, да се превърне в дух, в астрално вещество.
Следователно представете си всички онези същества на Земята, които до тогава ще са намерили възможността, ще са добили способността да изразяват доброто, благородното, разумното, красивото във външната материална форма; който ще носят на лицето си отпечатъка на Христа Исуса, който ще проявят в своите думи един израз на Христа Исуса, чиито мисли ще звучат в пространството, всички те ще имат силата да разтопят, да разтворят това, което съдържат в себе си като физическа материя, както топличката вода разтваря солта.
Всичко земно физическо ще се превърне в едно астрално небесно кълбо. Обаче онова, което дотогава не ще е стигнало до там, да бъде един израз на доброто, благородното, разумното и красивото в материята, в тялото, то не ще има силата да разтвори материята ще остане да съществува.
към текста >>
На това място на Земното развитие ще стане едно възлизане в духовното със звучни форми, които ще живеят в този астрален свят и които ще отлъчват от себе си едно материално кълбо; това кълбо ще съдържа
същества
та, които са негодни да възлязат, защото не могат да разтопят материалното вещество.
На това място на Земното развитие ще стане едно възлизане в духовното със звучни форми, които ще живеят в този астрален свят и които ще отлъчват от себе си едно материално кълбо; това кълбо ще съдържа съществата, които са негодни да възлязат, защото не могат да разтопят материалното вещество.
Така ще живее нашата Земя насочена към бъдещето; така тя все повече ще се префиня в нейната материя, като душата постепенно ще префиня тази материя отвътре, докато добие силата да я разтвори. Тогава ще дойде времето, когато неразтворимото ще бъде изхвърляно навън като едно особено небесно кълбо.
към текста >>
Докато се отлъчва и изхвърля това, което се е втвърдило в материята, ще изминат 7 подепохи; а силата, която ще изхвърля изоставеното, негодното, ще бъде противоположна на онази, която ще повдигне добрите
същества
.
Докато се отлъчва и изхвърля това, което се е втвърдило в материята, ще изминат 7 подепохи; а силата, която ще изхвърля изоставеното, негодното, ще бъде противоположна на онази, която ще повдигне добрите същества.
Кое ще даде на тези същества способността да разтворят материята? Това ще бъде именно силата на Любовта, която ще бъде добита чрез Христовия Принцип. Съществата ще станат способни да разтварят материята чрез това, че те ще приемат в своите души Любовта. Колкото душата става по-топла чрез Любовта, толкова по-силно ще може тя да действува върху материята; тя ще одухотвори, ще астрализира цялата Земя, ще я превърне в едно астрално кълбо. Но също както Любовта разтваря материята, както топлата вода разтваря солта, така и противоположното на Любов та ще изтласка в течение на 7 степени това, което не е станало способно да изпълни мисията на Земята.
към текста >>
Кое ще даде на тези
същества
способността да разтворят материята?
Докато се отлъчва и изхвърля това, което се е втвърдило в материята, ще изминат 7 подепохи; а силата, която ще изхвърля изоставеното, негодното, ще бъде противоположна на онази, която ще повдигне добрите същества.
Кое ще даде на тези същества способността да разтворят материята?
Това ще бъде именно силата на Любовта, която ще бъде добита чрез Христовия Принцип. Съществата ще станат способни да разтварят материята чрез това, че те ще приемат в своите души Любовта. Колкото душата става по-топла чрез Любовта, толкова по-силно ще може тя да действува върху материята; тя ще одухотвори, ще астрализира цялата Земя, ще я превърне в едно астрално кълбо. Но също както Любовта разтваря материята, както топлата вода разтваря солта, така и противоположното на Любов та ще изтласка в течение на 7 степени това, което не е станало способно да изпълни мисията на Земята.
към текста >>
Същества
та ще станат способни да разтварят материята чрез това, че те ще приемат в своите души Любовта.
Докато се отлъчва и изхвърля това, което се е втвърдило в материята, ще изминат 7 подепохи; а силата, която ще изхвърля изоставеното, негодното, ще бъде противоположна на онази, която ще повдигне добрите същества. Кое ще даде на тези същества способността да разтворят материята? Това ще бъде именно силата на Любовта, която ще бъде добита чрез Христовия Принцип.
Съществата ще станат способни да разтварят материята чрез това, че те ще приемат в своите души Любовта.
Колкото душата става по-топла чрез Любовта, толкова по-силно ще може тя да действува върху материята; тя ще одухотвори, ще астрализира цялата Земя, ще я превърне в едно астрално кълбо. Но също както Любовта разтваря материята, както топлата вода разтваря солта, така и противоположното на Любов та ще изтласка в течение на 7 степени това, което не е станало способно да изпълни мисията на Земята.
към текста >>
33.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Вчера в описанието, което дадохме за развитието на човека, ние стигнахме до онази точка, където след епохата, охарактеризирана чрез 7-те тръби, Земята със всички обитаващи я
същества
преминава в едно друго състояние, където така да се каже физическото се разтваря и превръща в духовно, първо в астрално състояние.
Вчера в описанието, което дадохме за развитието на човека, ние стигнахме до онази точка, където след епохата, охарактеризирана чрез 7-те тръби, Земята със всички обитаващи я същества преминава в едно друго състояние, където така да се каже физическото се разтваря и превръща в духовно, първо в астрално състояние.
Ражда се една астрална Земя, и тази астрална Земя преминават онези същества, които са узрели за това, т.е. които са станали способни да победят материята в себе си и да я поставят в служба на духа. Напротив всичко онова, което не е в състояние да превърне материалното в духовно, което остава привързано към материалното, е изхвърлено на един вид съседна Земя, съзерцанието на която е твърде поучително за познаване съдбата на бъдещето на човечество. Но това преди всичко ще бъде полезно да си изясним, какво е станало при това астрализиране на нашата Земя с онези човеци, които са достигнали зрялата степен, които са приели Христовия Принцип в себе си и са го направили действен.
към текста >>
Ражда се една астрална Земя, и тази астрална Земя преминават онези
същества
, които са узрели за това, т.е.
Вчера в описанието, което дадохме за развитието на човека, ние стигнахме до онази точка, където след епохата, охарактеризирана чрез 7-те тръби, Земята със всички обитаващи я същества преминава в едно друго състояние, където така да се каже физическото се разтваря и превръща в духовно, първо в астрално състояние.
Ражда се една астрална Земя, и тази астрална Земя преминават онези същества, които са узрели за това, т.е.
които са станали способни да победят материята в себе си и да я поставят в служба на духа. Напротив всичко онова, което не е в състояние да превърне материалното в духовно, което остава привързано към материалното, е изхвърлено на един вид съседна Земя, съзерцанието на която е твърде поучително за познаване съдбата на бъдещето на човечество. Но това преди всичко ще бъде полезно да си изясним, какво е станало при това астрализиране на нашата Земя с онези човеци, които са достигнали зрялата степен, които са приели Христовия Принцип в себе си и са го направили действен.
към текста >>
Човекът има това етерно тяло вече не общо с всички създания на минералното царство, а го има общо със
същества
та на растителното царство на Земята.
Ние ще можем да разберем най-добре, какво може да стане с човека, когато ще имаме търпението да разгледаме този човек още веднъж, как той се е развил и какви възможности се крият в него за бъдещето. Когато днес разглеждаме човека, той стои пред нас като едно четиричленно същество. Първото, е така нареченото физическо тяло; това е онзи член, който човекът има общо с всички днешни създания на минералния свят, който можем да видим у човека с нашите очи, да напипаме с нашите ръце. Това е най-нисшият член на човешко физическо естество, онова, което единствено остава при смъртта като труп. Но това физическо тяло би имало във всеки момент съдбата, която трупът има при смъртта, то би се разложило, ако не би било проникнато от това, което наричаме етерно или жизнено тяло.
Човекът има това етерно тяло вече не общо с всички създания на минералното царство, а го има общо със съществата на растителното царство на Земята.
Във всеки човек етерното тяло е един борец, който между раждането и смъртта задържа частите на физическото тяло стремящи се непрестанно да се разделят.
към текста >>
И от Юпитер ще бъдат родени юпитеровите
същества
.
Представете си, че всички тела, които вие сте образували, се сглобяват в едно единствено небесно кълбо: това ще бъде Юпитер. Във вашите души вие имате като заложба това, което ще бъде формата на Юпитер, което той ще съдържа като сили в себе си.
И от Юпитер ще бъдат родени юпитеровите същества.
Така днес човекът предварително работи за раждането на тялото на Юпитер. Следователно, какво трябва да направи човекът, за да даде на бъдещото въплъщение на нашата Земя една достойна форма? Той трябва да се грижи, щото работата, която може сега да върши съзнателно, да протича по начин съобразен с Христовия Принцип, за да може етерното тяло, което ще бъде едно копие на тази работа, да се вживее по достоен начин в одухотворената Земя. Всички части на това тяло ще бъдат такива, каквито ги е направил човекът. Това, което човекът ще е направил от своето физическо тяло, него ще внесе той в тази духовна Земя, а онова, което ще се образува от всичко това, ще бъде основата за неговото по-нататъшно развитие.
към текста >>
Това е храмът, в който трябва да живеят нови
същества
през време на Юпитеровото съществувание.
"/гл. 11, ст. 1/. Това значи: Всичко, което е послужило за подготовката, трябва да бъде изхвърлено. Човекът трябваше да има първо физическо и етерно тяло, преди да може да работи вътре в тях. Това физическо и етерно тяло са преддверието: Те трябва да отпаднат, да бъдат изхвърлени. Това, което човекът сам е направил, него трябва да задържи той.
Това е храмът, в който трябва да живеят нови същества през време на Юпитеровото съществувание.
Следователно ние живеем вътре в една одухотворена Земя. Ние виждаме как вече се подготвя образцово тази Юпитерова епоха. Как хората донасят със себе си плодовете на Земното съществуване, това виждаме ние предварително нарисувано. А сега трябва да бъдем наясно върху факта, че посред това духовно състояние на Земята, посред една по-висока степен на развитието се явява отново онова, което съществуваше по-рано. Преди всичко явяват се носителите на духовните течения, на които се крепи Земята, от които тя е произлязла.
към текста >>
А сега трябва да си припомним, че само напредналата част на
същества
та, тази част, която се е пропила с Христовите сили, е изминала това развитие.
И така ние стигнахме до онзи момент, когато човекът е одухотворен, когато той отново се свързва със силите на Слънцето, когато Земята и Слънцето са отново едно тяло и силите на Луната ще бъдат победени.
А сега трябва да си припомним, че само напредналата част на съществата, тази част, която се е пропила с Христовите сили, е изминала това развитие.
Тази част е достигнала посочената степен; но онези, които са втвърдени в материята, които са отпаднали, са образували една съседна планета от втвърдената материя.
към текста >>
Ние ще видим, че онези
същества
, които са запазили тези 7 глави, защото са изостанали в своето развитие, че всъщност те ще приемат в бездната едно физическо тяло, което се състои от 10 втвърдени физически части на тялото.
А сега нека размислим върху това, което чухме; защото това е нещо, за което самият автор на откровението казва: тук има мъдрост. Ние ще разберем тази мъдрост на автора на Откровението, коя то той е вложил в появяването на звяра със 7-те глави, които обаче има 10 рога, когато размислим точно, що е "рог" по отношение на "глава" в езика на мистериите.
Ние ще видим, че онези същества, които са запазили тези 7 глави, защото са изостанали в своето развитие, че всъщност те ще приемат в бездната едно физическо тяло, което се състои от 10 втвърдени физически части на тялото.
към текста >>
34.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но сега, когато стигнахме до онази важна точка, която ни се разкри последния път, до преминаването на нашата Земя в едно духовно, отначало астрално състояние, до появяването на определени забележителни
същества
в онова, което се е втвърдило в материята и се е отцепило от нормалния ход на Земното развитие, сега ще бъде добре, преди да пристъпим по-нататък, да си съставим така да се каже един общ поглед върху определени неща, които стоят в основата на антропософския светоглед.
Ние видяхме, че в Откровението на Йоана имаме едно описание на процесите на посвещението, или, може би по-добре казано, на преживяванията на този, който минава през християнското посвещение. Ако прекараме през погледа на душата си целия материал на Откровението, в последните сказки ние ще трябва да отговорим още и на въпроса: какво всъщност представлява от историческото гледище този документ? Защо той съществува като такъв документ?
Но сега, когато стигнахме до онази важна точка, която ни се разкри последния път, до преминаването на нашата Земя в едно духовно, отначало астрално състояние, до появяването на определени забележителни същества в онова, което се е втвърдило в материята и се е отцепило от нормалния ход на Земното развитие, сега ще бъде добре, преди да пристъпим по-нататък, да си съставим така да се каже един общ поглед върху определени неща, които стоят в основата на антропософския светоглед.
Защото вие видяхте, че при всичко, което имахме да разглеждаме, играят роля определени понятия за числата и сега ни предстои да си съставим едно понятие за онова, което е звярът със 7-те глави и 10-те рога и за звяра с двата рога.
към текста >>
Други
същества
имаха човешко съзнание, а самият човек имаше тогава едно съзнание, каквото имат днес минералите на физическото поле.
Тези 7 състояния съвпадат именно с развитието на човешкото съзнание. Всяко едно от тези състояния: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан характеризират едно определено състояние на човешкото съзнание. Нека насочим погледа назад към стария Сатурн! Знаем, че това което съществува днес от човека, не съществуваше още тогава, а само първоначалната заложба на неговото физическо тяло. Естествено тази първоначална заложба не можеше да развие у човека едно такова съзнание, каквото той има днес.
Други същества имаха човешко съзнание, а самият човек имаше тогава едно съзнание, каквото имат днес минералите на физическото поле.
Ние наричаме това съзнание дълбоко трансово съзнание.
към текста >>
В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със
същества
та, отъждествява се със
същества
та, които познава, при която тя е във вътрешността на
същества
та.
В душата на един такъв посветен съществува едно съзнание, което можем да наречем Лунно съзнание + Земно съзнание. След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон. Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ. 7-та степен на съзнанието, която ще се развие на бъдещия Вулкан, можем да наречем интуитивно съзнание. Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума.
В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата.
Въпреки че душата запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички същества и неща намиращи се в нейното зрително поле.
към текста >>
Въпреки че душата запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички
същества
и неща намиращи се в нейното зрително поле.
След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон. Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ. 7-та степен на съзнанието, която ще се развие на бъдещия Вулкан, можем да наречем интуитивно съзнание. Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума. В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата.
Въпреки че душата запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички същества и неща намиращи се в нейното зрително поле.
към текста >>
Така те се подават на илюзията, че растенията могат да бъдат разбрани като минерални
същества
, защото нямат никаква представа за това, че извън минералното царство има и нещо друго.
Когато се научи да разбира, да проникне и в силите, които правят растенията да расте, да се развива, той ще се издигне със своето съзна ние в растителното царство. А когато разбере, как едно животно може да чувствува, да усеща сега той може да има за него само една външна представа -, тогава той ще бъде в животинското царство. А когато разбира не само своя собствен Аз, а и Аза на другите хора, когато се научи да разбира напълно вътрешно един човек, тогава той ще принадлежи на човешкото царство. Вие ще разберете най-добре, че днес човекът може да разбира едвам минералното царство, когато размислите следното. Помислете, че днес голям брой учени казват: "Да, растенията и животните не са нищо друго, освен сложен устроени минерали." И тези учени очакват да могат така да съчетаят минералните вещества, че да получат растения и животни.
Така те се подават на илюзията, че растенията могат да бъдат разбрани като минерални същества, защото нямат никаква представа за това, че извън минералното царство има и нещо друго.
Мнозина казват: "Вие антропософите бълнувате, че съществува някакво етерно тяло, нещо, което надвишава минералното; но вие не ще бълнувате вече така, когато ние ще успеем да изградим в лабораториите едно живо същество, също както днес получаваме сярна киселина от отделните вещества сяра, кислород и водород! "Тези учени мислят, че живото същество може да се изгради също така, както се добива например сярна киселина; те вярват, че чисто материалната наука ще може да направи това един ден. Те вярват, че антропософите са щурави, защото се съмняват, че един ден растенията ще могат да бъдат създадени в ретортите. Не, това време ще дойде! Но трябва да се знае, че онези, които стоят на почвата на Окултизма, винаги са казвали това; те знаят, че ще дойде време, когато човекът ще е приел растителността в своята природа така, както днес е приел минералното царство.
към текста >>
Обаче, ако тази възможност за създаване на живи
същества
в лабораторията би настъпила преждевременно, за този, който стои на истинската почва на Духовната Наука, това би било черна магия.
"Тези учени мислят, че живото същество може да се изгради също така, както се добива например сярна киселина; те вярват, че чисто материалната наука ще може да направи това един ден. Те вярват, че антропософите са щурави, защото се съмняват, че един ден растенията ще могат да бъдат създадени в ретортите. Не, това време ще дойде! Но трябва да се знае, че онези, които стоят на почвата на Окултизма, винаги са казвали това; те знаят, че ще дойде време, когато човекът ще е приел растителността в своята природа така, както днес е приел минералното царство. И както от минералите прави сгради, както днес използува силите на минералното царство, така един ден, познавайки добре силите на растителното царство, без да прибягваме до семето, без да извиква на помощ природните сили в тяхната неразбрана форма, той ще може да създава в лабораторията растителни форми, а и нещо по-висше.
Обаче, ако тази възможност за създаване на живи същества в лабораторията би настъпила преждевременно, за този, който стои на истинската почва на Духовната Наука, това би било черна магия.
към текста >>
Има една окултна максима, която гласи: хората ще създават живи
същества
на лабораторната маса, както днес произвеждат минерални вещества, едвам тогава, когато лабораторната маса се превърне в олтар, а химическата операция в едно свещенодействие.
Има една окултна максима, която гласи: хората ще създават живи същества на лабораторната маса, както днес произвеждат минерални вещества, едвам тогава, когато лабораторната маса се превърне в олтар, а химическата операция в едно свещенодействие.
Това е една окултна максима, която винаги е била изказвана.
към текста >>
Това се получава чрез действието на висши
Същества
.
Но тези изрази не подхождат за Сатурн. На Сатурн човекът минава през 49 състояния. Но странното е само това, че сега можете да запитате: "тогава на Сатурн човекът би трябвало да мине през състоянията на живота. Но той получава за първи път етерно и жизнено тяло едвам на старото Слънце; тогава как може да се каже, че той минава през състоянията на живота? " Той действително минава през такива степени, обаче те не са както тези, които се явяват по-късно, а са само представители.
Това се получава чрез действието на висши Същества.
към текста >>
На Сатурн човекът няма никакъв самостоятелен живот; обаче по-висши
същества
го проникват със своето етерно тяло и със своето астрално тяло, със своя Аз и т.н.
На Сатурн човекът няма никакъв самостоятелен живот; обаче по-висши същества го проникват със своето етерно тяло и със своето астрално тяло, със своя Аз и т.н.
За всеки случай трябва да разберете, че на Сатурн човекът минава през 49 състояния, на Слънцето през 49, на Луната през 49. На Земята от тези 49 състояния човекът е изминал следните: именно състоянието на формата на първите 3 степени на живота; днес той се намира в 4-тата степен на живота, а именно в минералното царство. Той е бил в първата степен на живота или в първото елементарно царство и е изминал там 7 състояния на формата; бил е във 2-та степен на живота или във 2-то елементарно царство и е изминал в него 7 състояния на формата; бил е в 3-то елементарно царство и е изминал там 7 състояния на формата; а сега се намира в 4-та степен на живота или 4-то царство, което е едно и също с минералното царство, и е стигнал към средата на това царство или, по-точно казано, е минал малко над половината на минералното царство.
към текста >>
Там той изживяваш е мощни образи; например един такъв образ беше следния: той среща две други
същества
и двете хвърлят зад гърба си камъни, а при хвърлянето на камъните от земята израснаха други
същества
, подобни на първите.
Това, което човекът изживява тук на Земята, се състоеше само от определен брой опитности. След това той заспиваше и през време на съня се намираше при едно смътно съзнание в един духовен свят, където живееше между богове и духове, от което са останали отзвуци в митовете и приказките.
Там той изживяваш е мощни образи; например един такъв образ беше следния: той среща две други същества и двете хвърлят зад гърба си камъни, а при хвърлянето на камъните от земята израснаха други същества, подобни на първите.
Това бяха изживявания, които човекът имаше през целия 4-ти период на Атлантската епоха. Ако искаме да предадем това на наш език, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в будно състояние, не при будно съзнание, а при сънното съзнание. Когато човекът беше вън от своето физическо тяло и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение всичко, което трябваше да се случи като събития; и целият акт на възпроизвеждането, т. е. целият полов акт беше забулен в духовна форма, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба му. Целият процес на възпроизвеждането на човека ставаше не в будното съзнание, а в сънното съзнание.
към текста >>
35.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ние проследихме развитието на Земята до там, че видяхме, как след различните важни събития, ознаменува ни чрез отварянето на 7-те печата, чрез прозвучаването на 7-те тръби, в бъдеще Земята преминава в един вид духовно състояние заедно с всички нейни
същества
.
Ние проследихме развитието на Земята до там, че видяхме, как след различните важни събития, ознаменува ни чрез отварянето на 7-те печата, чрез прозвучаването на 7-те тръби, в бъдеще Земята преминава в един вид духовно състояние заедно с всички нейни същества.
Изключение ще направят само онези, които ще откажат да приемат Христовия Принцип, като с това "отказване" трябва да разбираме едно енергично, зложелателно и неразумно противопоставяне. Естествено, когато Земята ще е приела своята астрална, своята духовна форма, тогава и тези същества не ще могат да съществуват в едно грубо материално вещество, а за времето, което ще последва прозвучаването на тръбите, за времето ознаменувано чрез изливането на чашите на гнева те също ще преминат в астрални форми; обаче тяхната понижена природа, онова, което им е свойствено поради това, че те не са приели Христовия Принцип, всичко това ще се изрази в астралното така, че всъщност те ще носят онази животинска форма, която бе охарактеризирана като звярът със 7-те глави и 10-те рога. От всичко, което бе казано, вие навярно сте схванали, какво е отношението между това, което ние наричаме "глави", и това, което наричаме "рога". Но все пак в душата ще е останал един неизяснен въпрос, а именно въпросът: Защо това, което във физическото тяло се явява като един или друг орган, се нарича всъщност "рог"?
към текста >>
Естествено, когато Земята ще е приела своята астрална, своята духовна форма, тогава и тези
същества
не ще могат да съществуват в едно грубо материално вещество, а за времето, което ще последва прозвучаването на тръбите, за времето ознаменувано чрез изливането на чашите на гнева те също ще преминат в астрални форми; обаче тяхната понижена природа, онова, което им е свойствено поради това, че те не са приели Христовия Принцип, всичко това ще се изрази в астралното така, че всъщност те ще носят онази животинска форма, която бе охарактеризирана като звярът със 7-те глави и 10-те рога.
Ние проследихме развитието на Земята до там, че видяхме, как след различните важни събития, ознаменува ни чрез отварянето на 7-те печата, чрез прозвучаването на 7-те тръби, в бъдеще Земята преминава в един вид духовно състояние заедно с всички нейни същества. Изключение ще направят само онези, които ще откажат да приемат Христовия Принцип, като с това "отказване" трябва да разбираме едно енергично, зложелателно и неразумно противопоставяне.
Естествено, когато Земята ще е приела своята астрална, своята духовна форма, тогава и тези същества не ще могат да съществуват в едно грубо материално вещество, а за времето, което ще последва прозвучаването на тръбите, за времето ознаменувано чрез изливането на чашите на гнева те също ще преминат в астрални форми; обаче тяхната понижена природа, онова, което им е свойствено поради това, че те не са приели Христовия Принцип, всичко това ще се изрази в астралното така, че всъщност те ще носят онази животинска форма, която бе охарактеризирана като звярът със 7-те глави и 10-те рога.
От всичко, което бе казано, вие навярно сте схванали, какво е отношението между това, което ние наричаме "глави", и това, което наричаме "рога". Но все пак в душата ще е останал един неизяснен въпрос, а именно въпросът: Защо това, което във физическото тяло се явява като един или друг орган, се нарича всъщност "рог"?
към текста >>
През тези 3 епохи и онези човешки
същества
, които по-късно са приели Христовия Принцип, са имали по определен начин възможност да я образуват по-нататъшните 3 глави, обаче те са ги преобразили, повдигнали са животинското в тях до по-висока степен.
Лесно понятно е, че онези човеци, които не са приели в себе си Христовия Принцип, трябва отново да се върнат към състоянието, в което се намираше човекът преди да стане участник в Христо вия Принцип. По-рано човекът е бил едно индивидуално същество с групова душа; и ние видяхме, че през първите четири атлантски епохи той беше надарен с груповите души, които символично са представени правилно чрез волската, лъвската, орловата и човешката глави, като тази последната глава трябва да си я представяме като човешко-животинска глава. Следователно ние трябва да си представим, че когато човекът отново ще се появи в одухотворената Земя, ако е оставил неизползуван Христовия Принцип през време на нашата епоха, той ще се яви отново в своята стара форма, понеже не е допринесъл нищо, за да преобрази в по-висша форма своята предишна животинска групова душа. Но той ще се яви не само в тази форма, а също и с образуваните по-нататък още 3 глави, които е усвоил през последните 3 атлантски епохи. Защото преди настъпването на великия потоп, първите 4 епохи бяха последвани от още 3 такива.
През тези 3 епохи и онези човешки същества, които по-късно са приели Христовия Принцип, са имали по определен начин възможност да я образуват по-нататъшните 3 глави, обаче те са ги преобразили, повдигнали са животинското в тях до по-висока степен.
Когато Земята ще се е одухотворила, те ще се явят в една одухотворена форма. Другите, които са отхвърлили Христовия Принцип, ще се явят със 7 глави, защото е имало 7 епохи, през които преди потопа се е образувало животинското. И понеже през последните 3 атлантски епохи са съществували вече двата пола, противоположно на първите 4, всяка една от образуваните тогава глави се явява с две възможности за животинското, с една мъжка и една женска възможност. Така щото за тези 3 последни епохи всяка глава се явява с два рога. Сега някой може да каже: "Аз добре разбирам, че хората, които не работят с нещо над себе си, за да изхвърлят от себе си формата, която имат, за да я повдигнат на степента на истинската човешка форма, аз добре разбирам, че тези хора ще се явят отново в животинска форма; обаче не разбирам, защо се говори за рога."
към текста >>
Едвам когато онова, което е белег на
същества
та в добрия смисъл, на онези
същества
, които носят спасение на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях!
Какво прави това същество, за да може да въвлече хората в такива ужасни неща, каквито бихте могли само да предчувствувате? За да могат хората да бъдат съблазнени към простите неморални дела, към това, което като нормални хора познавате, за това не е необходимо едно такова чудовище, каквото се явява в лицето на Демона на Слънцето.
Едвам когато онова, което е белег на съществата в добрия смисъл, на онези същества, които носят спасение на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях!
Злоупотребата с духовните сили е свързана с онази сила на звяра с двата рога. А тази злоупотреба с духовните сили ние наричаме черна магия, противоположно на правилното използуване на духовните сили, които наричаме бяла магия. И така, чрез това, че човешкият род се разделя на две части, той ще се подготви от една страна да се издигне във все по-одухотворено състояние и чрез това да навлезе в добрата употреба на духовните сили, в бялата магия; а от друга страна това, което злоупотребява с духовните сили, ще се подготви за най-дивата сила на звяра с двата рога, за черната магия. Накрая човечеството ще се раздели на такива същества, които практикуват бялата магия, и на такива, които практикуват черната магия. Така в тайната на числото 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се сравни никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога.
към текста >>
Накрая човечеството ще се раздели на такива
същества
, които практикуват бялата магия, и на такива, които практикуват черната магия.
За да могат хората да бъдат съблазнени към простите неморални дела, към това, което като нормални хора познавате, за това не е необходимо едно такова чудовище, каквото се явява в лицето на Демона на Слънцето. Едвам когато онова, което е белег на съществата в добрия смисъл, на онези същества, които носят спасение на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях! Злоупотребата с духовните сили е свързана с онази сила на звяра с двата рога. А тази злоупотреба с духовните сили ние наричаме черна магия, противоположно на правилното използуване на духовните сили, които наричаме бяла магия. И така, чрез това, че човешкият род се разделя на две части, той ще се подготви от една страна да се издигне във все по-одухотворено състояние и чрез това да навлезе в добрата употреба на духовните сили, в бялата магия; а от друга страна това, което злоупотребява с духовните сили, ще се подготви за най-дивата сила на звяра с двата рога, за черната магия.
Накрая човечеството ще се раздели на такива същества, които практикуват бялата магия, и на такива, които практикуват черната магия.
Така в тайната на числото 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се сравни никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога.
към текста >>
36.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
То произхожда от други епохи на света, приело е в себе си наклонностите на другите епохи на света и ще изпитва дълбоко задоволство, когато се натъкне на
същества
, каквито ще бъдат тези зли човешки
същества
, които вътрешно са се опълчили против приемането на това, което може да се излее като добро на Земята.
Когато е налице намерението да се боде и реже в едно живо същество с намерението да се изпита удоволствие, блаженство при това причиняване на страдание, в това се състои букварят на черната магия. Това, което надхвърля вече такава практика, за него не може да се говори. Но вие ще намерите за достатъчно отвратително, когато ви се казва, че начинаещият в черната магия е заставен да реже и боде в живо месо; не така, както вивисекторът реже това е също нещо представляващо достатъчно зло но самата вивисекция (режете в живо същество при опити на учените) се преодолява в самите хора практикуващи вивисекцията, когато минавайки през Кама-Лока те сами изпитват болките причинени на техните жертви и затова в бъдеще се отказват от вивисекцията. Но които реже систематично в живо същество и от това изпитва удоволствие, той тръгва по наклонената плоскост на черната магия и чрез това за него се дава възможност да идва все по-близо и по-близо до звяра с двата рога. Това същество, което описахме като звяр с два рога, ние трябва да си го представим така, че като съблазняващо съществото е от съвършено друго естество в сравнение с човека.
То произхожда от други епохи на света, приело е в себе си наклонностите на другите епохи на света и ще изпитва дълбоко задоволство, когато се натъкне на същества, каквито ще бъдат тези зли човешки същества, които вътрешно са се опълчили против приемането на това, което може да се излее като добро на Земята.
към текста >>
Следователно ще има такива хора, които ще са напреднали до Юпитеровото съзнание, които са развили своя Манас, и такива
същества
, които са отблъснали от себе силите, способни да им дадат това съзнание.
Този нов Юпитер ще бъде придружен от един спътник, населен от онези, които ще бъдат изключени от живота в духовното, които са изпитали втората смърт, които поради това не ще имат никаква възможност да постигнат Юпитеровото съзнание.
Следователно ще има такива хора, които ще са напреднали до Юпитеровото съзнание, които са развили своя Манас, и такива същества, които са отблъснали от себе силите, способни да им дадат това съзнание.
към текста >>
За такива
същества
, които едвам тогава достигат земното съзнание, не ще има никаква възможност да водят нормален живот при тези условия.
За такива същества, които едвам тогава достигат земното съзнание, не ще има никаква възможност да водят нормален живот при тези условия.
Те ще бъдат изостанали назад същества. Но сега идва нещо, което отново може да ни успокои. Даже и на този Юпитер още съществува една възможност да бъдат отново върнати към доброто потъналите в бездната чрез мощната сила, която са добили напредналите. Една част от тях ще бъдат отново повдигнати. Едвам при онова въплъщение на нашата Земя, наречено "Венера", такава възможност за повдигане и обръщане към доброто ще бъде окончателно изгубена.
към текста >>
Те ще бъдат изостанали назад
същества
.
За такива същества, които едвам тогава достигат земното съзнание, не ще има никаква възможност да водят нормален живот при тези условия.
Те ще бъдат изостанали назад същества.
Но сега идва нещо, което отново може да ни успокои. Даже и на този Юпитер още съществува една възможност да бъдат отново върнати към доброто потъналите в бездната чрез мощната сила, която са добили напредналите. Една част от тях ще бъдат отново повдигнати. Едвам при онова въплъщение на нашата Земя, наречено "Венера", такава възможност за повдигане и обръщане към доброто ще бъде окончателно изгубена. Когато размислим върху това, тогава мисълта, за която споменахме в началото на настоящата сказка, ще получи една съвършена друга окраска.
към текста >>
Той дава това, което обещава, като довежда човека до виждането на това, което има да стане: до виждането на
същества
та и силите, които ръководят света.
Така вие виждате, че авторът на Откровението ви дава много неща, ако приемете отделните забележки, които направихме. Много неща дава той, много от това, което ние наричаме Антропософия, антропософски истини.
Той дава това, което обещава, като довежда човека до виждането на това, което има да стане: до виждането на съществата и силите, които ръководят света.
Той ни довежда да Духа, до образа, който ни е даден в последния печат: там ние виждаме, как на него му се явява Новият Йерасалим в неговата съвършена правилност. (Още веднъж обръщаме вниманието на читателите, че печатите, за които става дума тук, не трябва да се смесват с печатите от небесната книга. Когато Рудолф Щайнер казва: Еди кой си образ можете да видите представен в еди кой си печат, това се отнася за картините, които той е нарисувал и които представляват образи от Откровението. Те са публикувани в книжката "образи на окултните печати и стълбове" Бележка на преводача.). Това вижда великият ясновидец.
към текста >>
Този, който е написал Откровението, казва, че ще дойде време, когато действително ще се е развила онази висша степен на съзнанието, когато хората ще виждат в повишено съзнание
същества
та, които ръководят света; онези
същества
, които са охарактеризирани чрез Агнето, чрез явяването на Сина Человечески с огнения меч.
В последната глава на Откровението вие виждате, че този нов Йерусалим е описан като имащ формата на куб. Да опишем всичко, което се намира в този последен образ, това би ни довело твърде далече. Сега е необходимо да обърнем внимание на това, с каква цел е написана Откровението. Несъмнено би трябвало да говоря много, ако бих искал да опиша подробно, защо е написано Откровението. Но все пак вие трябва да вземете със себе си един намек, такъв намек, който проличава на едно точно определено място в това съчинение.
Този, който е написал Откровението, казва, че ще дойде време, когато действително ще се е развила онази висша степен на съзнанието, когато хората ще виждат в повишено съзнание съществата, които ръководят света; онези същества, които са охарактеризирани чрез Агнето, чрез явяването на Сина Человечески с огнения меч.
На нас ни се обръща вниманието върху това с такива тонове, които съдържат в себе си онова успокоение, за което говорихме. Авторът на Откровението, който е дълбок ясновидец, знае, че в древни време на човекът е бил надарен с едно сумрачно ясновидство.
към текста >>
Ние описахме това ясновидство и видяхме, как тогава хората са дружели със
същества
та на духовния свят, как те самите са виждали духовно-божествения свят.
Ние описахме това ясновидство и видяхме, как тогава хората са дружели със съществата на духовния свят, как те самите са виждали духовно-божествения свят.
Но кой е изгубил тази ясновидска дарба, кой? Този важен въпрос трябва да зададем ние сега. Ние видяхме, че това ясновидство са изгубили онези хора, които са били изведени на физическото поле, във физическия живот, когато започва втората половина на Атлантската епоха. Тогава хората започват да виждат твърдите форми на нашата Земя, разграничените предмети на нашата Земя. Старото ясновидство изчезва; хората стават себесъзнателни.
към текста >>
Така например в персийското предание се казва, че от онова време, когато хората са изгубили ясновидсткото съзнание, те са станали
същества
, които пробождали Земята.
Тялото на Земята ще бъде тяло на Христа. И хората ще трябва да обработват това тяло. Те са започнали тази работа, когато са слезли на Земята; те обработвали тази земя със своите сили. Във всички предания може да се намери нещо, на което малко се обръща внимание, понеже то малко се разбира.
Така например в персийското предание се казва, че от онова време, когато хората са изгубили ясновидсткото съзнание, те са станали същества, които пробождали Земята.
През времето, когато хората се намират в тази фаза на развитието и живеят така, че пробождат Земята, т.е. обработват Земята, през това време, следователно, когато пробождат тялото Христово, те не виждат с ясновидско съзнание, не виждат Силите и Съществата, които ги ръководят, не виждат преди всичко лице срещу лице Христа. Обаче авторът на Откровението ни сочи времето, когато не само ясновидците от миналото ще виждат духовното, но когато човечеството общо взето ще се развие до степента, която му се дава възможност да вижда Христовото Същество. Тогава ще го виждат всички същества, ще го виждат и онези, които са го пробождали, онези, които трябваше да минат една част от тяхното развитие обработвайки Земята, пробождайки Земята, те ще видят Христа. За щото тези думи са от такова естество, че те водят този, който постепенно се научава да ги разбира, дълбоко в света на представите на мистериите, на езика на Откровението.
към текста >>
обработват Земята, през това време, следователно, когато пробождат тялото Христово, те не виждат с ясновидско съзнание, не виждат Силите и
Същества
та, които ги ръководят, не виждат преди всичко лице срещу лице Христа.
И хората ще трябва да обработват това тяло. Те са започнали тази работа, когато са слезли на Земята; те обработвали тази земя със своите сили. Във всички предания може да се намери нещо, на което малко се обръща внимание, понеже то малко се разбира. Така например в персийското предание се казва, че от онова време, когато хората са изгубили ясновидсткото съзнание, те са станали същества, които пробождали Земята. През времето, когато хората се намират в тази фаза на развитието и живеят така, че пробождат Земята, т.е.
обработват Земята, през това време, следователно, когато пробождат тялото Христово, те не виждат с ясновидско съзнание, не виждат Силите и Съществата, които ги ръководят, не виждат преди всичко лице срещу лице Христа.
Обаче авторът на Откровението ни сочи времето, когато не само ясновидците от миналото ще виждат духовното, но когато човечеството общо взето ще се развие до степента, която му се дава възможност да вижда Христовото Същество. Тогава ще го виждат всички същества, ще го виждат и онези, които са го пробождали, онези, които трябваше да минат една част от тяхното развитие обработвайки Земята, пробождайки Земята, те ще видят Христа. За щото тези думи са от такова естество, че те водят този, който постепенно се научава да ги разбира, дълбоко в света на представите на мистериите, на езика на Откровението. Следователно, какво е искал да напише, какво е искал да опише авторът на Откровението? На този въпрос получаваме отговор, като покажем произхода на Откровението.
към текста >>
Тогава ще го виждат всички
същества
, ще го виждат и онези, които са го пробождали, онези, които трябваше да минат една част от тяхното развитие обработвайки Земята, пробождайки Земята, те ще видят Христа.
Във всички предания може да се намери нещо, на което малко се обръща внимание, понеже то малко се разбира. Така например в персийското предание се казва, че от онова време, когато хората са изгубили ясновидсткото съзнание, те са станали същества, които пробождали Земята. През времето, когато хората се намират в тази фаза на развитието и живеят така, че пробождат Земята, т.е. обработват Земята, през това време, следователно, когато пробождат тялото Христово, те не виждат с ясновидско съзнание, не виждат Силите и Съществата, които ги ръководят, не виждат преди всичко лице срещу лице Христа. Обаче авторът на Откровението ни сочи времето, когато не само ясновидците от миналото ще виждат духовното, но когато човечеството общо взето ще се развие до степента, която му се дава възможност да вижда Христовото Същество.
Тогава ще го виждат всички същества, ще го виждат и онези, които са го пробождали, онези, които трябваше да минат една част от тяхното развитие обработвайки Земята, пробождайки Земята, те ще видят Христа.
За щото тези думи са от такова естество, че те водят този, който постепенно се научава да ги разбира, дълбоко в света на представите на мистериите, на езика на Откровението. Следователно, какво е искал да напише, какво е искал да опише авторът на Откровението? На този въпрос получаваме отговор, като покажем произхода на Откровението. Къде се съдържа първо това, което е описано в Откровението?
към текста >>
37.
Съдържание
GA_106 Египетски митове и мистерии
Отхвърлянето на животинските
същества
.
Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
Отхвърлянето на животинските същества.
Действието на Лунните сили. Четирите човешки типа. Разделянето на половете.
към текста >>
38.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни
Същества
, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни.
В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности.
Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни.
Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън. Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми. Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота. Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща.
към текста >>
Тези
Същества
не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън.
В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности. Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни.
Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън.
Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми. Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота. Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща. Ние сме длъжни да съхраним неговото дело в чистота, длъжни сме да изпълним неговото завещание.
към текста >>
39.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
„От властта, която всички
същества
обвързва,
„От властта, която всички същества обвързва,
към текста >>
Онези забележителни сборници, които наричаме Веди, съдържат само последните отзвуци от това, което е останало от една много по-ранна индийска култура, ръководена от свръхсетивни
Същества
и основана от „Свещените Риши”.
Ние можем да си представим, че с настъпването на по-спокойни времена са възникнали особени културни отношения. Например в близост до Ирландия имаше една област, в която преди катастрофата, настъпила много хилядолетия преди наши дни, живееше най-напредналата част от цялото земно население. По-късно тази част, предвождана от велики индивидуалности, потегли през Европа и се установи в една област на средна Азия, от където един вид културни колонии се отправиха към различни точки на света. Една такава следатлантска колония се отправи към Индия и завари едно население, живеещо там от пра-древни времена, което на свой ред също имаше определени културни традиции и колонистите, зачитайки заварените културни традиции, основаха преди няколко хилядолетия Първата следатлантска култура, за която официалните документи не споменават почти нищо. Това, което може да се намери в тези документи, е съществувало хиляди години по-късно.
Онези забележителни сборници, които наричаме Веди, съдържат само последните отзвуци от това, което е останало от една много по-ранна индийска култура, ръководена от свръхсетивни Същества и основана от „Свещените Риши”.
Това беше една особена култура, за която днес бихме могли да имаме съвсем приблизителни представи, защото Ведите са само далечен отблясък от въпросната пра-древна индийска култура.
към текста >>
Хората смятаха, че техните предводители, седемте свещени Риши, обучени в самата Атлантида от божествени
Същества
, виждат много добре в кое съсловие да бъде поставен всеки един човек от народа.
За да направим по-разбираема тази тайнствена закономерност, трябва да добавим следното. Ние знаем, че древна Индия съдържаше нещо, което остава извънредно чуждо за съзнанието на днешния човек, това е делението на определени касти, кастата на свещенослужителите, кастата на военните, на търговците, на работниците. Днешното съзнание не може да приеме подобно строго разграничаване между хората. Обаче в Първата следатлантска културна епоха то беше нещо самопонятно, според тогавашните условия хората трябваше да бъдат разделени в четири големи съсловия в зависимост от различните душевни качества. При това никой не се оплакваше от една или друга несправедливост, понеже хората бяха насочвани от техните предводители, които имаха такъв авторитет, че разпорежданията им се приемаха без някакво съмнение.
Хората смятаха, че техните предводители, седемте свещени Риши, обучени в самата Атлантида от божествени Същества, виждат много добре в кое съсловие да бъде поставен всеки един човек от народа.
Ето защо едно такова разделение беше нещо напълно естествено. Обаче през Седмата следатлантска епоха ще настъпи групиране от съвсем друг вид. Ако през Първата следатлантска епоха авторитетът беше този, който посочва мястото на всеки определен човек, в Седмата епоха нещата ще са съвсем различни; тогавашните хора ще се групират според обективни, реални гледни точки. Нещо подобно виждаме при мравките: те изграждат една държава, която в чудното си устройство, както и в способността да се справя с изключително сложни задачи остава не-достижима за нито една човешка държава. И точно там ние виждаме един нагледен пример за това, което изглежда толкова чуждо на днешния човек, а именно: кастовата система, която определя задачата на всяка отделна мравка.
към текста >>
40.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И това състояние, при което мировото тяло на нашата Земя включваше в себе си както Слънцето и Луната, така и свързаните с тях
Същества
и сили, продължи дълго, дълго време.
Нека най-напред да разгледаме Слънцето, Луната и Земята, които ни интересуват най-много дори и днес. Нашето Слънце, нашата Луна и нашата Земя тогава не съществуваха поотделно, а образуваха едно цяло. Ако бихме разбъркали заедно тези три днешни небесни тела като една обща каша в един огромен миров казан, и бихме си представили това като едно небесно тяло, щяхме да получим това, което Земята беше в нейното първично състояние: Слънце+Земя+Луна. Естествено, в това небесно тяло човекът можеше да живее само в едно духовно състояние. Тогава той можеше да живее само в това състояние, защото със Земята беше свързано също и това, което представлява днешното Слънце.
И това състояние, при което мировото тяло на нашата Земя включваше в себе си както Слънцето и Луната, така и свързаните с тях Същества и сили, продължи дълго, дълго време.
През това далечно минало човекът се съдържаше в първичния атом на човека само в духовно състояние. Това положение се промени едва когато в нашето мирово развитие стана нещо особено, а именно когато Слънцето се отдели като самостоятелно небесно тяло, а Земя+Луна останаха все още свързани. Сега това, което по-рано беше едно цяло, се раздели на две, на две небесни тела, Слънцето и от друга страна Земята+Луната. Защо стана така?
към текста >>
Естествено, всичко което се случва има своя дълбок смисъл и ние ще го разберем, ако - насочвайки поглед в миналото - установим, че тогава Земята беше обитавана не само от човеците, но и от други
Същества
от духовно естество; наистина, последните не можеха да бъдат възприемани с физическите очи, но те бяха там, те съществуваха там също както човеците и другите физически
същества
.
Естествено, всичко което се случва има своя дълбок смисъл и ние ще го разберем, ако - насочвайки поглед в миналото - установим, че тогава Земята беше обитавана не само от човеците, но и от други Същества от духовно естество; наистина, последните не можеха да бъдат възприемани с физическите очи, но те бяха там, те съществуваха там също както човеците и другите физически същества.
Например с нашия свят бяха свързани онези Същества, живеещи в обкръжението на Земята, които християнския езотеризъм нарича Ангели, Ангелои. Ние можем да си представим тези Същества най-добре, ако се замислим, че едно такова Същество се намира на степента, която човекът ще заема, когато нашата Земя ще е завършила своето развитие.
към текста >>
Например с нашия свят бяха свързани онези
Същества
, живеещи в обкръжението на Земята, които християнския езотеризъм нарича Ангели, Ангелои.
Естествено, всичко което се случва има своя дълбок смисъл и ние ще го разберем, ако - насочвайки поглед в миналото - установим, че тогава Земята беше обитавана не само от човеците, но и от други Същества от духовно естество; наистина, последните не можеха да бъдат възприемани с физическите очи, но те бяха там, те съществуваха там също както човеците и другите физически същества.
Например с нашия свят бяха свързани онези Същества, живеещи в обкръжението на Земята, които християнския езотеризъм нарича Ангели, Ангелои.
Ние можем да си представим тези Същества най-добре, ако се замислим, че едно такова Същество се намира на степента, която човекът ще заема, когато нашата Земя ще е завършила своето развитие.
към текста >>
Ние можем да си представим тези
Същества
най-добре, ако се замислим, че едно такова Същество се намира на степента, която човекът ще заема, когато нашата Земя ще е завършила своето развитие.
Естествено, всичко което се случва има своя дълбок смисъл и ние ще го разберем, ако - насочвайки поглед в миналото - установим, че тогава Земята беше обитавана не само от човеците, но и от други Същества от духовно естество; наистина, последните не можеха да бъдат възприемани с физическите очи, но те бяха там, те съществуваха там също както човеците и другите физически същества. Например с нашия свят бяха свързани онези Същества, живеещи в обкръжението на Земята, които християнския езотеризъм нарича Ангели, Ангелои.
Ние можем да си представим тези Същества най-добре, ако се замислим, че едно такова Същество се намира на степента, която човекът ще заема, когато нашата Земя ще е завършила своето развитие.
към текста >>
Една още по-висока степен заемат Архангелите, Архангелои или Духовете на Огъня: онези
Същества
, които можем да видим, когато обгърнем с поглед делата на цели народи.
Една още по-висока степен заемат Архангелите, Архангелои или Духовете на Огъня: онези Същества, които можем да видим, когато обгърнем с поглед делата на цели народи.
Тези дела се ръководят от Същества, които наричаме Архангели или Архангелои.
към текста >>
Тези дела се ръководят от
Същества
, които наричаме Архангели или Архангелои.
Една още по-висока степен заемат Архангелите, Архангелои или Духовете на Огъня: онези Същества, които можем да видим, когато обгърнем с поглед делата на цели народи.
Тези дела се ръководят от Същества, които наричаме Архангели или Архангелои.
към текста >>
На още по-висока степен стоят онези
Същества
, които наричаме Пра-начала, Архаи или Духове на Личността, и ние ги откриваме, когато обгърнем с поглед цели епохи и много народи, и вникнем в техните отношения и противоположности.
На още по-висока степен стоят онези Същества, които наричаме Пра-начала, Архаи или Духове на Личността, и ние ги откриваме, когато обгърнем с поглед цели епохи и много народи, и вникнем в техните отношения и противоположности.
Това са така наречените Духове на Времето. Ако например разгледаме нашата епоха, ще установим, че тя е ръководена от тези по-висши Същества, наричани Архаи. Има и още по-висши Същества, които според християнския езотеризъм носят името Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата. Следователно, с нашата Земя са свързани безброй Същества, които се присъединяват към човека като един вид стъпала на стълбата от Земята към небето.
към текста >>
Ако например разгледаме нашата епоха, ще установим, че тя е ръководена от тези по-висши
Същества
, наричани Архаи.
На още по-висока степен стоят онези Същества, които наричаме Пра-начала, Архаи или Духове на Личността, и ние ги откриваме, когато обгърнем с поглед цели епохи и много народи, и вникнем в техните отношения и противоположности. Това са така наречените Духове на Времето.
Ако например разгледаме нашата епоха, ще установим, че тя е ръководена от тези по-висши Същества, наричани Архаи.
Има и още по-висши Същества, които според християнския езотеризъм носят името Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата. Следователно, с нашата Земя са свързани безброй Същества, които се присъединяват към човека като един вид стъпала на стълбата от Земята към небето.
към текста >>
Има и още по-висши
Същества
, които според християнския езотеризъм носят името Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата.
На още по-висока степен стоят онези Същества, които наричаме Пра-начала, Архаи или Духове на Личността, и ние ги откриваме, когато обгърнем с поглед цели епохи и много народи, и вникнем в техните отношения и противоположности. Това са така наречените Духове на Времето. Ако например разгледаме нашата епоха, ще установим, че тя е ръководена от тези по-висши Същества, наричани Архаи.
Има и още по-висши Същества, които според християнския езотеризъм носят името Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата.
Следователно, с нашата Земя са свързани безброй Същества, които се присъединяват към човека като един вид стъпала на стълбата от Земята към небето.
към текста >>
Следователно, с нашата Земя са свързани безброй
Същества
, които се присъединяват към човека като един вид стъпала на стълбата от Земята към небето.
На още по-висока степен стоят онези Същества, които наричаме Пра-начала, Архаи или Духове на Личността, и ние ги откриваме, когато обгърнем с поглед цели епохи и много народи, и вникнем в техните отношения и противоположности. Това са така наречените Духове на Времето. Ако например разгледаме нашата епоха, ще установим, че тя е ръководена от тези по-висши Същества, наричани Архаи. Има и още по-висши Същества, които според християнския езотеризъм носят името Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата.
Следователно, с нашата Земя са свързани безброй Същества, които се присъединяват към човека като един вид стъпала на стълбата от Земята към небето.
към текста >>
Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите
Същества
обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни.
Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите Същества обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни.
В началото на нашето Земно развитие, за което току що говорихме, когато Земята се появи като първична мъглявина от лоното на вечността, всички тези Същества бяха свързани с нея, и ясновидецът би установил, как едновременно с човешката форма, в този образ проникваха и други Същества. Това са гореспоменатите Същества, както и Същества от още по-висш род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите. Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени. Има такива, които са от толкова висш порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него. Понеже тези Същества бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище.
към текста >>
В началото на нашето Земно развитие, за което току що говорихме, когато Земята се появи като първична мъглявина от лоното на вечността, всички тези
Същества
бяха свързани с нея, и ясновидецът би установил, как едновременно с човешката форма, в този образ проникваха и други
Същества
.
Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите Същества обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни.
В началото на нашето Земно развитие, за което току що говорихме, когато Земята се появи като първична мъглявина от лоното на вечността, всички тези Същества бяха свързани с нея, и ясновидецът би установил, как едновременно с човешката форма, в този образ проникваха и други Същества.
Това са гореспоменатите Същества, както и Същества от още по-висш род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите. Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени. Има такива, които са от толкова висш порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него. Понеже тези Същества бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище. Всред висшите Същества имаше и такива, които биха изгубили много в своето развитие, ако трябваше да останат свързани с по-низшите Същества.
към текста >>
Това са гореспоменатите
Същества
, както и
Същества
от още по-висш род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите.
Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите Същества обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни. В началото на нашето Земно развитие, за което току що говорихме, когато Земята се появи като първична мъглявина от лоното на вечността, всички тези Същества бяха свързани с нея, и ясновидецът би установил, как едновременно с човешката форма, в този образ проникваха и други Същества.
Това са гореспоменатите Същества, както и Същества от още по-висш род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите.
Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени. Има такива, които са от толкова висш порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него. Понеже тези Същества бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище. Всред висшите Същества имаше и такива, които биха изгубили много в своето развитие, ако трябваше да останат свързани с по-низшите Същества. Ето защо те се отделиха от тях.
към текста >>
Всички тези
Същества
бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени.
Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите Същества обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни. В началото на нашето Земно развитие, за което току що говорихме, когато Земята се появи като първична мъглявина от лоното на вечността, всички тези Същества бяха свързани с нея, и ясновидецът би установил, как едновременно с човешката форма, в този образ проникваха и други Същества. Това са гореспоменатите Същества, както и Същества от още по-висш род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите.
Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени.
Има такива, които са от толкова висш порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него. Понеже тези Същества бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище. Всред висшите Същества имаше и такива, които биха изгубили много в своето развитие, ако трябваше да останат свързани с по-низшите Същества. Ето защо те се отделиха от тях. От мъглявината те взеха най-финните субстанции и на Слънцето си изградиха свое обиталище.
към текста >>
Понеже тези
Същества
бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище.
Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите Същества обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни. В началото на нашето Земно развитие, за което току що говорихме, когато Земята се появи като първична мъглявина от лоното на вечността, всички тези Същества бяха свързани с нея, и ясновидецът би установил, как едновременно с човешката форма, в този образ проникваха и други Същества. Това са гореспоменатите Същества, както и Същества от още по-висш род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите. Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени. Има такива, които са от толкова висш порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него.
Понеже тези Същества бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище.
Всред висшите Същества имаше и такива, които биха изгубили много в своето развитие, ако трябваше да останат свързани с по-низшите Същества. Ето защо те се отделиха от тях. От мъглявината те взеха най-финните субстанции и на Слънцето си изградиха свое обиталище. Там те си образуваха тяхното небе; там те налучкаха правилното темпо за личното си развитие. Ако биха останали в по-грубите субстанции, които те отхвърлиха на Земята, тогава те не биха могли да напреднат в своето развитие.
към текста >>
Всред висшите
Същества
имаше и такива, които биха изгубили много в своето развитие, ако трябваше да останат свързани с по-низшите
Същества
.
В началото на нашето Земно развитие, за което току що говорихме, когато Земята се появи като първична мъглявина от лоното на вечността, всички тези Същества бяха свързани с нея, и ясновидецът би установил, как едновременно с човешката форма, в този образ проникваха и други Същества. Това са гореспоменатите Същества, както и Същества от още по-висш род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите. Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени. Има такива, които са от толкова висш порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него. Понеже тези Същества бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище.
Всред висшите Същества имаше и такива, които биха изгубили много в своето развитие, ако трябваше да останат свързани с по-низшите Същества.
Ето защо те се отделиха от тях. От мъглявината те взеха най-финните субстанции и на Слънцето си изградиха свое обиталище. Там те си образуваха тяхното небе; там те налучкаха правилното темпо за личното си развитие. Ако биха останали в по-грубите субстанции, които те отхвърлиха на Земята, тогава те не биха могли да напреднат в своето развитие. Това би представлявало едно препятствие, една оловна тежест в тяхното развитие.
към текста >>
Следователно, това което настъпва в материалния свят като разцепление на мировата субстанция, идва не само поради физически причини, а чрез силите на определени
Същества
, които имат нужда от съответно обиталище за своето развитие; основната причина е в това, че те трябва да си изградят свой миров дом.
Ето защо те се отделиха от тях. От мъглявината те взеха най-финните субстанции и на Слънцето си изградиха свое обиталище. Там те си образуваха тяхното небе; там те налучкаха правилното темпо за личното си развитие. Ако биха останали в по-грубите субстанции, които те отхвърлиха на Земята, тогава те не биха могли да напреднат в своето развитие. Това би представлявало едно препятствие, една оловна тежест в тяхното развитие.
Следователно, това което настъпва в материалния свят като разцепление на мировата субстанция, идва не само поради физически причини, а чрез силите на определени Същества, които имат нужда от съответно обиталище за своето развитие; основната причина е в това, че те трябва да си изградят свой миров дом.
Ето какво трябва да подчертаем: в основата на материалните процеси лежат духовни причини.
към текста >>
И така, в небесното тяло, включващо Земя+-Луна остана човекът и заедно с него по-висшите
Същества
от най-долната Йерархия като Ангели и Архангели, както и
Същества
та, намиращи се по-ниско от самия него.
И така, в небесното тяло, включващо Земя+-Луна остана човекът и заедно с него по-висшите Същества от най-долната Йерархия като Ангели и Архангели, както и Съществата, намиращи се по-ниско от самия него.
Само едно единствено могъщо Същество, което всъщност беше вече достатъчно узряло, за да остане заедно с другите на Слънцето, се пожертвува и остана свързано със Земята+Луната. Това е Съществото, което по-късно беше наречено Яхве или Йехова. То напусна Слънцето и оттогава започна да ръководи всичко, което ставаше върху небесното тяло Земя+Луна.
към текста >>
От едната страна е Слънцето с най-висшите
Същества
под водачеството на едно от тях, което например гностиците се опитваха да си представят под името Плерома.
По този начин ние имаме две обиталища.
От едната страна е Слънцето с най-висшите Същества под водачеството на едно от тях, което например гностиците се опитваха да си представят под името Плерома.
Ние трябва да си представим това Същество като Регент на Слънцето. От друга страна Яхве е ръководител на Земя+Луна. Нека ясно да запомним: най-благородните, най-висшите Духове се отделиха със Слънцето и напуснаха Земя+Луна. Луната все още не беше отделена от Земята; тя продължаваше да бъде включена в небесното тяло на Земята.
към текста >>
Ако бихме могли да обхванем с ясновиждащ поглед Слънцето, което се отдели от общото небесно тяло, тогава, освен
Същества
та, желаещи да го обитават ние щяхме да видим и нещо друго.
Нека да почувствуваме, как тук един принцип на светлината, един принцип на величието, принципът на Слънцето, се изправя срещу принципа на мрака, принципа на Луната.
Ако бихме могли да обхванем с ясновиждащ поглед Слънцето, което се отдели от общото небесно тяло, тогава, освен Съществата, желаещи да го обитават ние щяхме да видим и нещо друго.
Това, което се отдели като Слънце, би изглеждало свързано не само с духовните Същества, то би се показало не само откъм етерната си природа, защото всичко това принадлежеше на по-грубата му страна; то би се показало като нещо астрално, като една могъща светлинна аура. Това което бихме могли да почувствуваме като принцип на светлината, ние бихме го видяли като една светеща аура в мировото пространство. Обаче поради факта, че тази светлина напусна Земята, внезапно тя започна да изглежда като сгъстена, макар и все още не изцяло минерална. В онези времена един срещу друг застанаха един добър и един лош принцип, един светъл и един тъмен принцип.
към текста >>
Това, което се отдели като Слънце, би изглеждало свързано не само с духовните
Същества
, то би се показало не само откъм етерната си природа, защото всичко това принадлежеше на по-грубата му страна; то би се показало като нещо астрално, като една могъща светлинна аура.
Нека да почувствуваме, как тук един принцип на светлината, един принцип на величието, принципът на Слънцето, се изправя срещу принципа на мрака, принципа на Луната. Ако бихме могли да обхванем с ясновиждащ поглед Слънцето, което се отдели от общото небесно тяло, тогава, освен Съществата, желаещи да го обитават ние щяхме да видим и нещо друго.
Това, което се отдели като Слънце, би изглеждало свързано не само с духовните Същества, то би се показало не само откъм етерната си природа, защото всичко това принадлежеше на по-грубата му страна; то би се показало като нещо астрално, като една могъща светлинна аура.
Това което бихме могли да почувствуваме като принцип на светлината, ние бихме го видяли като една светеща аура в мировото пространство. Обаче поради факта, че тази светлина напусна Земята, внезапно тя започна да изглежда като сгъстена, макар и все още не изцяло минерална. В онези времена един срещу друг застанаха един добър и един лош принцип, един светъл и един тъмен принцип.
към текста >>
Тогавашните
същества
не се нуждаеха от въздух; те имаха съвършено друга дихателна система.
Такава беше Земята тогава, когато отдели от себе си Луната; но преди всичко - тогава на Земята нямаше въздух, той чисто и просто не се намираше в пределите на Земята.
Тогавашните същества не се нуждаеха от въздух; те имаха съвършено друга дихателна система.
Тогавашният човек представляваше един вид риба - амфибия. Той беше съставен от съвсем мека, течна материя. Това, което той всмукваше в себе си, беше не въздух, а нещо, което се съдържаше във водата. Приблизително така изглеждаше Земята в онова време. Ние трябва да чувствуваме как през тогавашната епоха Земята стоеше един вид по-ниско от нашата днешна Земя.
към текста >>
Първо го описваме при онези условия, когато заедно с всички по-висши
Същества
той обитаваше общото небесно тяло Земя+Слънце+Луна.
Така ние се доближаваме до човека на три етапа.
Първо го описваме при онези условия, когато заедно с всички по-висши Същества той обитаваше общото небесно тяло Земя+Слънце+Луна.
Тогава той би изглеждал на ясновидеца така, както вече го описахме. После го описахме при твърде неблагоприятните условия на съчетанието Земя+Луна. Ако би останал при тези условия, той би се превърнал в едно зло, в едно ужасно и диво същество. Когато Слънцето се беше отделило от Земята, ние имаме противоположността „Слънце” от една страна, и „Земя+Луна” от друга страна. Слънцето стоеше в пространството като една грандиозна Слънчева аура.
към текста >>
Когато заспивайки атлантецът се отделяше от своето тяло, той не потъваше в безсъзнание, а попадаше в един свят на божествено-духовни
Същества
, на Азови
Същества
, които той възприемаше около себе си като свои спътници.
Тогава ставаше приблизително следното: периодически човекът се потопяваше в своето физическо тяло, обаче той не възприемаше предметите около себе си в техните резки очертания както прави това днес. Ако си представим, че през една зимна вечер вървим в гъста мъгла и виждаме уличните лампи като обгърнати от една светлинна аура, ние ще имаме приблизителна представа за предметното съзнание на атлантеца. За тогавашния човек всичко беше обгърнато от една такава мъгла. Така изглеждаше дневният поглед към околния свят. Обаче нощният поглед към света не беше такъв, какъвто е днес.
Когато заспивайки атлантецът се отделяше от своето тяло, той не потъваше в безсъзнание, а попадаше в един свят на божествено-духовни Същества, на Азови Същества, които той възприемаше около себе си като свои спътници.
Както е вярно, че днес денем човекът не вижда тези Същества, така също е вярно, че през онези времена той се потопяваше в едно море от духовност, където той действително възприемаше различни духовни Същества. Денем той беше спътник на по-низшите царства, нощем той беше спътник на по-висшите Същества. Така човекът живееше в едно духовно съзнание, макар и сумрачно; въпреки че не притежаваше никакво себесъзнание, той живееше всред тези божествено-духовни Същества.
към текста >>
Както е вярно, че днес денем човекът не вижда тези
Същества
, така също е вярно, че през онези времена той се потопяваше в едно море от духовност, където той действително възприемаше различни духовни
Същества
.
Ако си представим, че през една зимна вечер вървим в гъста мъгла и виждаме уличните лампи като обгърнати от една светлинна аура, ние ще имаме приблизителна представа за предметното съзнание на атлантеца. За тогавашния човек всичко беше обгърнато от една такава мъгла. Така изглеждаше дневният поглед към околния свят. Обаче нощният поглед към света не беше такъв, какъвто е днес. Когато заспивайки атлантецът се отделяше от своето тяло, той не потъваше в безсъзнание, а попадаше в един свят на божествено-духовни Същества, на Азови Същества, които той възприемаше около себе си като свои спътници.
Както е вярно, че днес денем човекът не вижда тези Същества, така също е вярно, че през онези времена той се потопяваше в едно море от духовност, където той действително възприемаше различни духовни Същества.
Денем той беше спътник на по-низшите царства, нощем той беше спътник на по-висшите Същества. Така човекът живееше в едно духовно съзнание, макар и сумрачно; въпреки че не притежаваше никакво себесъзнание, той живееше всред тези божествено-духовни Същества.
към текста >>
Денем той беше спътник на по-низшите царства, нощем той беше спътник на по-висшите
Същества
.
За тогавашния човек всичко беше обгърнато от една такава мъгла. Така изглеждаше дневният поглед към околния свят. Обаче нощният поглед към света не беше такъв, какъвто е днес. Когато заспивайки атлантецът се отделяше от своето тяло, той не потъваше в безсъзнание, а попадаше в един свят на божествено-духовни Същества, на Азови Същества, които той възприемаше около себе си като свои спътници. Както е вярно, че днес денем човекът не вижда тези Същества, така също е вярно, че през онези времена той се потопяваше в едно море от духовност, където той действително възприемаше различни духовни Същества.
Денем той беше спътник на по-низшите царства, нощем той беше спътник на по-висшите Същества.
Така човекът живееше в едно духовно съзнание, макар и сумрачно; въпреки че не притежаваше никакво себесъзнание, той живееше всред тези божествено-духовни Същества.
към текста >>
Така човекът живееше в едно духовно съзнание, макар и сумрачно; въпреки че не притежаваше никакво себесъзнание, той живееше всред тези божествено-духовни
Същества
.
Така изглеждаше дневният поглед към околния свят. Обаче нощният поглед към света не беше такъв, какъвто е днес. Когато заспивайки атлантецът се отделяше от своето тяло, той не потъваше в безсъзнание, а попадаше в един свят на божествено-духовни Същества, на Азови Същества, които той възприемаше около себе си като свои спътници. Както е вярно, че днес денем човекът не вижда тези Същества, така също е вярно, че през онези времена той се потопяваше в едно море от духовност, където той действително възприемаше различни духовни Същества. Денем той беше спътник на по-низшите царства, нощем той беше спътник на по-висшите Същества.
Така човекът живееше в едно духовно съзнание, макар и сумрачно; въпреки че не притежаваше никакво себесъзнание, той живееше всред тези божествено-духовни Същества.
към текста >>
Ние трябва да си кажем: Да, всъщност
Същества
та на тази Земя са чисти, идеални
Същества
и фактически човекът е там само като едно етерно тяло и е видим само за духовните очи.
А сега да проследим четирите периода от нашето Земно развитие. Първо ще проследим периода, в който Слънцето и Луната все още бяха съединени със Земята. Нека живо да си представим този период.
Ние трябва да си кажем: Да, всъщност Съществата на тази Земя са чисти, идеални Същества и фактически човекът е там само като едно етерно тяло и е видим само за духовните очи.
към текста >>
Сега вече човекът е едно същество във физическия свят, който му изглежда като обвит в мъгла; а докато спи остава спътник на божествените
Същества
.
После стигаме до втория период. Сега ние виждаме Слънцето като едно самостоятелно небесно тяло, видимо като аура, а Земята+Луната като един свят на Злото. После стигаме до третия период: Луната също се отделя от Земята, а на Земята продължават да действуват силите, произтичащи от тази троичност. След това стигаме до един четвърти период.
Сега вече човекът е едно същество във физическия свят, който му изглежда като обвит в мъгла; а докато спи остава спътник на божествените Същества.
Тази епоха, която завършва със стихийни водни катастрофи, е епохата на Атлантида.
към текста >>
Човекът извоюва за себе си всичко това, обаче древните Богове изчезнаха от погледа му; те останаха само като спомени, и всичко, което душата беше изживяла през първите следатлантски времена се превърна в спомен, в един спомен за предишното общуване с тези божествени
Същества
.
Какво ставаше с атлантците докато те спяха? Тогава човекът все още беше спътник на Боговете; той действително възприемаше духовния свят. Ето какво изгуби човекът след атлантската катастрофа. Около сияещия човек се разпростря нощен мрак. За сметка на това настъпи просветление на дневното съзнание, както и напредък в развитието на Аза.
Човекът извоюва за себе си всичко това, обаче древните Богове изчезнаха от погледа му; те останаха само като спомени, и всичко, което душата беше изживяла през първите следатлантски времена се превърна в спомен, в един спомен за предишното общуване с тези божествени Същества.
към текста >>
Първата, Древно-индийската култура, разви една религия, която озари хората като едно вътрешно просветление, като едно вътрешно повторение на най-първата епоха, когато Слънцето и Луната все още бяха съединени със Земята, когато висшите Слънчеви
Същества
все още обитаваха Земята.
Първата, Древно-индийската култура, разви една религия, която озари хората като едно вътрешно просветление, като едно вътрешно повторение на най-първата епоха, когато Слънцето и Луната все още бяха съединени със Земята, когато висшите Слънчеви Същества все още обитаваха Земята.
Ние можем да допуснем какви възвишени представи са светили в човешките сърца. А Духът, свързан с всички Ангели и Архангели, с всички висши Духове, с всички висши Богове и Същества - през първото планетарно състояние на Земята, първичната мъглявина, този Дух на индийското съзнание обхващаше под името на една висша индивидуалност, под името Брахм или Брахма. В духовен смисъл Първата културна епоха на следатлантско време повтори първия планетарен период от развитието на Земята. Тя не е нищо друго, освен едно повторение на първия Земен период, осъществено във вътрешните образи и съзерцания на човешката душа.
към текста >>
А Духът, свързан с всички Ангели и Архангели, с всички висши Духове, с всички висши Богове и
Същества
- през първото планетарно състояние на Земята, първичната мъглявина, този Дух на индийското съзнание обхващаше под името на една висша индивидуалност, под името Брахм или Брахма.
Първата, Древно-индийската култура, разви една религия, която озари хората като едно вътрешно просветление, като едно вътрешно повторение на най-първата епоха, когато Слънцето и Луната все още бяха съединени със Земята, когато висшите Слънчеви Същества все още обитаваха Земята. Ние можем да допуснем какви възвишени представи са светили в човешките сърца.
А Духът, свързан с всички Ангели и Архангели, с всички висши Духове, с всички висши Богове и Същества - през първото планетарно състояние на Земята, първичната мъглявина, този Дух на индийското съзнание обхващаше под името на една висша индивидуалност, под името Брахм или Брахма.
В духовен смисъл Първата културна епоха на следатлантско време повтори първия планетарен период от развитието на Земята. Тя не е нищо друго, освен едно повторение на първия Земен период, осъществено във вътрешните образи и съзерцания на човешката душа.
към текста >>
Тогава великите посветени говореха на хората за две
Същества
, едното от които беше олицетворявано в Слънцето, а другото - в Луната.
А сега нека да обхванем с поглед Втората следатлантска културна епоха. Религиозното съзнание на Древно-персийската култура има своите корени в принципа на светлината и мрака.
Тогава великите посветени говореха на хората за две Същества, едното от които беше олицетворявано в Слънцето, а другото - в Луната.
Тези Същества те противопоставяха едно на друго: Аура Маздао, Светлинната аура, Ормузд, е Съществото, което персите почитаха като най-висшия Бог; Ариман е злият Дух, представителят на всички онези Същества, които населяваха формацията Земя+Луна. Религията на персите представлява един спомен за втората голяма Земна епоха.
към текста >>
Тези
Същества
те противопоставяха едно на друго: Аура Маздао, Светлинната аура, Ормузд, е Съществото, което персите почитаха като най-висшия Бог; Ариман е злият Дух, представителят на всички онези
Същества
, които населяваха формацията Земя+Луна.
А сега нека да обхванем с поглед Втората следатлантска културна епоха. Религиозното съзнание на Древно-персийската култура има своите корени в принципа на светлината и мрака. Тогава великите посветени говореха на хората за две Същества, едното от които беше олицетворявано в Слънцето, а другото - в Луната.
Тези Същества те противопоставяха едно на друго: Аура Маздао, Светлинната аура, Ормузд, е Съществото, което персите почитаха като най-висшия Бог; Ариман е злият Дух, представителят на всички онези Същества, които населяваха формацията Земя+Луна.
Религията на персите представлява един спомен за втората голяма Земна епоха.
към текста >>
Тези имена съвсем не са измислени; те са имена за същите
Същества
, които се движеха около човека, когато през атлантското време той напускаше своето физическо тяло.
Богове, които атлантецът виждаше, само че той ги наричаше с други имена.
Тези имена съвсем не са измислени; те са имена за същите Същества, които се движеха около човека, когато през атлантското време той напускаше своето физическо тяло.
към текста >>
41.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Това са духовни
Същества
, които атлантският човек можеше да различава благодарение на своето ясновидство.
Третата голяма културна епоха, Египетско-вавилонско-асирийската, е едно духовно отражение на това, което се разгира, когато Слънцето, Луната и Земята се обособиха като три самостоятелни небесни тела. И ние вече накратко посочихме, че в троичността: Озирис, Изис, Хорус се отразява тази астрална троичност на третата Земна епоха, звездната троичност: Слънце, Луна, Земя. Ние споменахме и факта, че това разделяне стана през Лемурийската епоха, и че тя беше последвана от Атлантската епоха, четвъртото планетарно състояние на нашата Земя, където човешкото съзнание коренно се различаваше от днешното съзнание. Тогава, чрез описаната друга форма на съзнание, човекът живееше заедно с Боговете, които той познаваше, с Боговете, които хората по-късно нарекоха: Вотан, Балдур, Тор, Зевс, Аполон и т.н.
Това са духовни Същества, които атлантският човек можеше да различава благодарение на своето ясновидство.
Това виждане на божествено-духовни Същества през Атлантската епоха се повтори в спомените на народите от Гръцко-латинската епоха, както и при народите на Северна Европа. Това бяха спомени, свързани с изживявания на минали състояния на съзнанието. Независимо дали бяха Вотан или Зевс, Марс, Хера, Атина - във всички тях живее един спомен за древните духовни Същества, които представляваха и самото съдържание на онзи древен свят на Боговете.
към текста >>
Това виждане на божествено-духовни
Същества
през Атлантската епоха се повтори в спомените на народите от Гръцко-латинската епоха, както и при народите на Северна Европа.
Третата голяма културна епоха, Египетско-вавилонско-асирийската, е едно духовно отражение на това, което се разгира, когато Слънцето, Луната и Земята се обособиха като три самостоятелни небесни тела. И ние вече накратко посочихме, че в троичността: Озирис, Изис, Хорус се отразява тази астрална троичност на третата Земна епоха, звездната троичност: Слънце, Луна, Земя. Ние споменахме и факта, че това разделяне стана през Лемурийската епоха, и че тя беше последвана от Атлантската епоха, четвъртото планетарно състояние на нашата Земя, където човешкото съзнание коренно се различаваше от днешното съзнание. Тогава, чрез описаната друга форма на съзнание, човекът живееше заедно с Боговете, които той познаваше, с Боговете, които хората по-късно нарекоха: Вотан, Балдур, Тор, Зевс, Аполон и т.н. Това са духовни Същества, които атлантският човек можеше да различава благодарение на своето ясновидство.
Това виждане на божествено-духовни Същества през Атлантската епоха се повтори в спомените на народите от Гръцко-латинската епоха, както и при народите на Северна Европа.
Това бяха спомени, свързани с изживявания на минали състояния на съзнанието. Независимо дали бяха Вотан или Зевс, Марс, Хера, Атина - във всички тях живее един спомен за древните духовни Същества, които представляваха и самото съдържание на онзи древен свят на Боговете.
към текста >>
Независимо дали бяха Вотан или Зевс, Марс, Хера, Атина - във всички тях живее един спомен за древните духовни
Същества
, които представляваха и самото съдържание на онзи древен свят на Боговете.
Ние споменахме и факта, че това разделяне стана през Лемурийската епоха, и че тя беше последвана от Атлантската епоха, четвъртото планетарно състояние на нашата Земя, където човешкото съзнание коренно се различаваше от днешното съзнание. Тогава, чрез описаната друга форма на съзнание, човекът живееше заедно с Боговете, които той познаваше, с Боговете, които хората по-късно нарекоха: Вотан, Балдур, Тор, Зевс, Аполон и т.н. Това са духовни Същества, които атлантският човек можеше да различава благодарение на своето ясновидство. Това виждане на божествено-духовни Същества през Атлантската епоха се повтори в спомените на народите от Гръцко-латинската епоха, както и при народите на Северна Европа. Това бяха спомени, свързани с изживявания на минали състояния на съзнанието.
Независимо дали бяха Вотан или Зевс, Марс, Хера, Атина - във всички тях живее един спомен за древните духовни Същества, които представляваха и самото съдържание на онзи древен свят на Боговете.
към текста >>
А през нощта той живееше редом с божествено-духовните
Същества
.
Нека да си припомним, че през атлантско време човекът не оставаше лишен от съзнание докато спеше, но през нощта, спейки, той продължаваше да има определени възприятия също както и през деня - ако изобщо можем да говорим за „ден” и „нощ” в онази епоха. През деня той възприемаше само първите следи от това, което днес ние толкова ясно различаваме в света на сетивните възприятия.
А през нощта той живееше редом с божествено-духовните Същества.
Атлантецът нямаше нужда от никакво доказателство, че има Богове, също както днес ние нямаме нужда от доказателство, че съществуват минералите. Боговете бяха негови спътници, негови другари; през нощта самият той беше едно духовно същество. В своето астрално тяло и в своя Аз той преброждаше духовния свят. Самият той беше един Дух и срещаше Същества, които бяха от същото естество, каквото е неговото. Естествено, висшите духовни Същества не бяха единствените, които срещаше тогава.
към текста >>
Самият той беше един Дух и срещаше
Същества
, които бяха от същото естество, каквото е неговото.
През деня той възприемаше само първите следи от това, което днес ние толкова ясно различаваме в света на сетивните възприятия. А през нощта той живееше редом с божествено-духовните Същества. Атлантецът нямаше нужда от никакво доказателство, че има Богове, също както днес ние нямаме нужда от доказателство, че съществуват минералите. Боговете бяха негови спътници, негови другари; през нощта самият той беше едно духовно същество. В своето астрално тяло и в своя Аз той преброждаше духовния свят.
Самият той беше един Дух и срещаше Същества, които бяха от същото естество, каквото е неговото.
Естествено, висшите духовни Същества не бяха единствените, които срещаше тогава. Той срещаше и по-низши Духове, стоящи по-ниско от тези, които по-късно бяха описани като Зевс, Вотан и т.н. Разбира се, те не бяха единствените; те бяха само малка част от многото други. Нещата стояха така, както например доскоро хората са можели да виждат крале и императори. Мнозина не са успявали да ги зърнат, но въпреки това са били убедени, че кралете и императорите съществуват.
към текста >>
Естествено, висшите духовни
Същества
не бяха единствените, които срещаше тогава.
А през нощта той живееше редом с божествено-духовните Същества. Атлантецът нямаше нужда от никакво доказателство, че има Богове, също както днес ние нямаме нужда от доказателство, че съществуват минералите. Боговете бяха негови спътници, негови другари; през нощта самият той беше едно духовно същество. В своето астрално тяло и в своя Аз той преброждаше духовния свят. Самият той беше един Дух и срещаше Същества, които бяха от същото естество, каквото е неговото.
Естествено, висшите духовни Същества не бяха единствените, които срещаше тогава.
Той срещаше и по-низши Духове, стоящи по-ниско от тези, които по-късно бяха описани като Зевс, Вотан и т.н. Разбира се, те не бяха единствените; те бяха само малка част от многото други. Нещата стояха така, както например доскоро хората са можели да виждат крале и императори. Мнозина не са успявали да ги зърнат, но въпреки това са били убедени, че кралете и императорите съществуват. В това състояние, което беше валидно за всички хора, също и през деня, човекът възприемаше заобикалящите го неща по различен начин, отколкото ги възприемат днешните хора; дневното съзнание също беше различно, и ние трябва да се опитаме да разберем това последно съзнание на атлантците.
към текста >>
Той възприемаше, така да се каже, самите
Същества
, които придаваха соления вкус.
Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус. Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта. Тогавашният човек беше разположен вътре в самите неща и за него те бяха нещо одушевено.
Той възприемаше, така да се каже, самите Същества, които придаваха соления вкус.
Всичко около него беше одушевено: въздухът, земята, водата, огънят. Човекът можеше да се потопи във вътрешността на нещата; той живееше там с тяхната същност. Това, което днес наричаме „неодушевени предмети”, тогава не съществуваше. Ето защо човекът чувствуваше всичко около себе си според своите симпатии или антипатии. Той чувствуваше, той изживяваше вътрешната същност на нещата.
към текста >>
Ето чувството, което ученикът трябваше да развие в себе си, докато съзерцаваше този образ: „Най-висшите духовни
Същества
са работили върху този образ, чрез който над цялата Земя ще възцари единство.
Ето чувството, което ученикът трябваше да развие в себе си, докато съзерцаваше този образ: „Най-висшите духовни Същества са работили върху този образ, чрез който над цялата Земя ще възцари единство.
Този образ е смисълът на Земното развитие; за да се сбъдне този образ, Слънцето, а по-късно и Луната, се отдели от Земята. Благодарение на всичко това човекът стана човек”.
към текста >>
42.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Това, което живееше на Земята, идеалният образ, идеалната човешка форма, тя ми говори следното: Божествеността действува от вечността във вечността; тя се е изляла в тези форми и е издишала от себе си тази човешка форма.” После той си задаваше въпроса: „А от къде са дошли животните, растенията и другите
същества
?
Ето в каква посока насочваше своя поглед кандидатът за посвещение. В пра-атома той виждаше идеалния образ на човека. Кандидатът за посвещение имаше пред себе си тази човешка форма и сега му ставаше ясно: „Ето, сега аз се пренасям в пра-началото на Земното развитие.
Това, което живееше на Земята, идеалният образ, идеалната човешка форма, тя ми говори следното: Божествеността действува от вечността във вечността; тя се е изляла в тези форми и е издишала от себе си тази човешка форма.” После той си задаваше въпроса: „А от къде са дошли животните, растенията и другите същества?
”
към текста >>
И тъкмо от това основно светоусещане възникна пра-древното свещено учение на индийските посветени, което просветна като едно духовно отражение от онова първично състояние на Земята, когато Земята все още носеше в себе си Слънчевите сили и висшите
Същества
, чиято възвишеност толкова много привличаше хората от по-късните епохи.
И тъкмо от това основно светоусещане възникна пра-древното свещено учение на индийските посветени, което просветна като едно духовно отражение от онова първично състояние на Земята, когато Земята все още носеше в себе си Слънчевите сили и висшите Същества, чиято възвишеност толкова много привличаше хората от по-късните епохи.
Ето защо това беше една възвишена проява на духовния живот, когато ученикът минаваше през посвещението и можеше да възкреси в себе си онова, което той схващаше като Брахман. Това беше едно изключително събитие за душата на ученика. Това беше едно извисяване във висшите светове. Човекът не можеше да бъде посветен по друг начин и да стигне до истинско прозрение, освен когато той се издигаше във висшите светове. Светът около нас е физическият свят; около него и вътре в него бушува астралният свят.
към текста >>
Ученици повтарят същия клас не само в гимназията; в големия Космос също има
Същества
, които изостават в своето развитие и не могат да вървят в крак с т.н.
Но защо се отделиха и другите планети? Защото с времето са се отделили и другите планети: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий. Защо стана така? Ние ще разберем това, ако си припомним, че във великата Вселена става нещо подобно както това, което става също и в нашия обикновен, делничен живот.
Ученици повтарят същия клас не само в гимназията; в големия Космос също има Същества, които изостават в своето развитие и не могат да вървят в крак с т.н.
„нормални” Същества. Нека да сме наясно по този въпрос. И така, имаше една група висши Същества, които не можеха да следват еволюционното темпо на Земята; те увлякоха със себе си най-финните субстанции и заедно с тях образуваха Слънцето като свое обиталище. Това бяха най-висшите Същества, свързани с нашата еволюция. Но те също бяха минали през определено развитие.
към текста >>
„нормални”
Същества
.
Но защо се отделиха и другите планети? Защото с времето са се отделили и другите планети: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий. Защо стана така? Ние ще разберем това, ако си припомним, че във великата Вселена става нещо подобно както това, което става също и в нашия обикновен, делничен живот. Ученици повтарят същия клас не само в гимназията; в големия Космос също има Същества, които изостават в своето развитие и не могат да вървят в крак с т.н.
„нормални” Същества.
Нека да сме наясно по този въпрос. И така, имаше една група висши Същества, които не можеха да следват еволюционното темпо на Земята; те увлякоха със себе си най-финните субстанции и заедно с тях образуваха Слънцето като свое обиталище. Това бяха най-висшите Същества, свързани с нашата еволюция. Но те също бяха минали през определено развитие. Следователно, тогава имаше такива Същества, които възнамеряваха да станат Духове на Слънцето, както и такива, които изостанаха и стояха по-ниско от Духовете на Слънцето, но и по-високо от човека; те не бяха в състояние да вървят в крак със Слънчевите Духове, понеже нямаха тяхната зрелост.
към текста >>
И така, имаше една група висши
Същества
, които не можеха да следват еволюционното темпо на Земята; те увлякоха със себе си най-финните субстанции и заедно с тях образуваха Слънцето като свое обиталище.
Защо стана така? Ние ще разберем това, ако си припомним, че във великата Вселена става нещо подобно както това, което става също и в нашия обикновен, делничен живот. Ученици повтарят същия клас не само в гимназията; в големия Космос също има Същества, които изостават в своето развитие и не могат да вървят в крак с т.н. „нормални” Същества. Нека да сме наясно по този въпрос.
И така, имаше една група висши Същества, които не можеха да следват еволюционното темпо на Земята; те увлякоха със себе си най-финните субстанции и заедно с тях образуваха Слънцето като свое обиталище.
Това бяха най-висшите Същества, свързани с нашата еволюция. Но те също бяха минали през определено развитие. Следователно, тогава имаше такива Същества, които възнамеряваха да станат Духове на Слънцето, както и такива, които изостанаха и стояха по-ниско от Духовете на Слънцето, но и по-високо от човека; те не бяха в състояние да вървят в крак със Слънчевите Духове, понеже нямаха тяхната зрелост. Те не можаха да се отделят заедно със Слънцето; Слънцето би ги изгорило. Но от друга страна те бяха прекалено „благородни” за Земята, поради което извлякоха от общата маса особени субстанции, отговарящи на тяхната природа, но стоящи по финност между тези на Слънцето и Земята и си изградиха от тях обиталища, разположени между Слънцето и Земята.
към текста >>
Това бяха най-висшите
Същества
, свързани с нашата еволюция.
Ние ще разберем това, ако си припомним, че във великата Вселена става нещо подобно както това, което става също и в нашия обикновен, делничен живот. Ученици повтарят същия клас не само в гимназията; в големия Космос също има Същества, които изостават в своето развитие и не могат да вървят в крак с т.н. „нормални” Същества. Нека да сме наясно по този въпрос. И така, имаше една група висши Същества, които не можеха да следват еволюционното темпо на Земята; те увлякоха със себе си най-финните субстанции и заедно с тях образуваха Слънцето като свое обиталище.
Това бяха най-висшите Същества, свързани с нашата еволюция.
Но те също бяха минали през определено развитие. Следователно, тогава имаше такива Същества, които възнамеряваха да станат Духове на Слънцето, както и такива, които изостанаха и стояха по-ниско от Духовете на Слънцето, но и по-високо от човека; те не бяха в състояние да вървят в крак със Слънчевите Духове, понеже нямаха тяхната зрелост. Те не можаха да се отделят заедно със Слънцето; Слънцето би ги изгорило. Но от друга страна те бяха прекалено „благородни” за Земята, поради което извлякоха от общата маса особени субстанции, отговарящи на тяхната природа, но стоящи по финност между тези на Слънцето и Земята и си изградиха от тях обиталища, разположени между Слънцето и Земята. Така се отделиха Венера и Меркурий.
към текста >>
Следователно, тогава имаше такива
Същества
, които възнамеряваха да станат Духове на Слънцето, както и такива, които изостанаха и стояха по-ниско от Духовете на Слънцето, но и по-високо от човека; те не бяха в състояние да вървят в крак със Слънчевите Духове, понеже нямаха тяхната зрелост.
„нормални” Същества. Нека да сме наясно по този въпрос. И така, имаше една група висши Същества, които не можеха да следват еволюционното темпо на Земята; те увлякоха със себе си най-финните субстанции и заедно с тях образуваха Слънцето като свое обиталище. Това бяха най-висшите Същества, свързани с нашата еволюция. Но те също бяха минали през определено развитие.
Следователно, тогава имаше такива Същества, които възнамеряваха да станат Духове на Слънцето, както и такива, които изостанаха и стояха по-ниско от Духовете на Слънцето, но и по-високо от човека; те не бяха в състояние да вървят в крак със Слънчевите Духове, понеже нямаха тяхната зрелост.
Те не можаха да се отделят заедно със Слънцето; Слънцето би ги изгорило. Но от друга страна те бяха прекалено „благородни” за Земята, поради което извлякоха от общата маса особени субстанции, отговарящи на тяхната природа, но стоящи по финност между тези на Слънцето и Земята и си изградиха от тях обиталища, разположени между Слънцето и Земята. Така се отделиха Венера и Меркурий. И така, тук ние имаме две групи Същества, които не бяха стигнали до висотата на Слънчевите Духове, но бяха по-напреднали от човека. Те станаха Духове на Венера, Духове на Меркурий.
към текста >>
И така, тук ние имаме две групи
Същества
, които не бяха стигнали до висотата на Слънчевите Духове, но бяха по-напреднали от човека.
Но те също бяха минали през определено развитие. Следователно, тогава имаше такива Същества, които възнамеряваха да станат Духове на Слънцето, както и такива, които изостанаха и стояха по-ниско от Духовете на Слънцето, но и по-високо от човека; те не бяха в състояние да вървят в крак със Слънчевите Духове, понеже нямаха тяхната зрелост. Те не можаха да се отделят заедно със Слънцето; Слънцето би ги изгорило. Но от друга страна те бяха прекалено „благородни” за Земята, поради което извлякоха от общата маса особени субстанции, отговарящи на тяхната природа, но стоящи по финност между тези на Слънцето и Земята и си изградиха от тях обиталища, разположени между Слънцето и Земята. Така се отделиха Венера и Меркурий.
И така, тук ние имаме две групи Същества, които не бяха стигнали до висотата на Слънчевите Духове, но бяха по-напреднали от човека.
Те станаха Духове на Венера, Духове на Меркурий. Тези Същества са причина за възникването на тези две планети. Но още по-рано, по други причини, бяха образувани Марс, Юпитер и Сатурн. Тези планети също станаха обиталища на определени Същества. Така ние виждаме, че именно Духовете са причина за възникването на планетите.
към текста >>
Тези
Същества
са причина за възникването на тези две планети.
Те не можаха да се отделят заедно със Слънцето; Слънцето би ги изгорило. Но от друга страна те бяха прекалено „благородни” за Земята, поради което извлякоха от общата маса особени субстанции, отговарящи на тяхната природа, но стоящи по финност между тези на Слънцето и Земята и си изградиха от тях обиталища, разположени между Слънцето и Земята. Така се отделиха Венера и Меркурий. И така, тук ние имаме две групи Същества, които не бяха стигнали до висотата на Слънчевите Духове, но бяха по-напреднали от човека. Те станаха Духове на Венера, Духове на Меркурий.
Тези Същества са причина за възникването на тези две планети.
Но още по-рано, по други причини, бяха образувани Марс, Юпитер и Сатурн. Тези планети също станаха обиталища на определени Същества. Така ние виждаме, че именно Духовете са причина за възникването на планетите. Обаче ние не бива да смятаме, че тези Същества, обитаващи различните небесни тела на нашата Слънчева система, нямат връзка със жителите на Земята. Трябва да разберем, че физическите граници не са действителните граници, че дори и извън тези граници съществуват многократно по-големи възможности за Съществата на другите небесни тела да упражняват магически действия върху Земята.
към текста >>
Тези планети също станаха обиталища на определени
Същества
.
Така се отделиха Венера и Меркурий. И така, тук ние имаме две групи Същества, които не бяха стигнали до висотата на Слънчевите Духове, но бяха по-напреднали от човека. Те станаха Духове на Венера, Духове на Меркурий. Тези Същества са причина за възникването на тези две планети. Но още по-рано, по други причини, бяха образувани Марс, Юпитер и Сатурн.
Тези планети също станаха обиталища на определени Същества.
Така ние виждаме, че именно Духовете са причина за възникването на планетите. Обаче ние не бива да смятаме, че тези Същества, обитаващи различните небесни тела на нашата Слънчева система, нямат връзка със жителите на Земята. Трябва да разберем, че физическите граници не са действителните граници, че дори и извън тези граници съществуват многократно по-големи възможности за Съществата на другите небесни тела да упражняват магически действия върху Земята. Ето защо действията на Слънчевите, Мар-совите, Юпитеровите, Сатурновите, Венерините, Меркуриевите Духове и т.н се простират и навътре в Земята. Последните две планети са по-близо до Земята; след като Слънцето вече се беше отделило, те помогнаха на човека да подготви Земята такава, каквато я виждаме пред себе си днес.
към текста >>
Обаче ние не бива да смятаме, че тези
Същества
, обитаващи различните небесни тела на нашата Слънчева система, нямат връзка със жителите на Земята.
Те станаха Духове на Венера, Духове на Меркурий. Тези Същества са причина за възникването на тези две планети. Но още по-рано, по други причини, бяха образувани Марс, Юпитер и Сатурн. Тези планети също станаха обиталища на определени Същества. Така ние виждаме, че именно Духовете са причина за възникването на планетите.
Обаче ние не бива да смятаме, че тези Същества, обитаващи различните небесни тела на нашата Слънчева система, нямат връзка със жителите на Земята.
Трябва да разберем, че физическите граници не са действителните граници, че дори и извън тези граници съществуват многократно по-големи възможности за Съществата на другите небесни тела да упражняват магически действия върху Земята. Ето защо действията на Слънчевите, Мар-совите, Юпитеровите, Сатурновите, Венерините, Меркуриевите Духове и т.н се простират и навътре в Земята. Последните две планети са по-близо до Земята; след като Слънцето вече се беше отделило, те помогнаха на човека да подготви Земята такава, каквато я виждаме пред себе си днес.
към текста >>
Трябва да разберем, че физическите граници не са действителните граници, че дори и извън тези граници съществуват многократно по-големи възможности за
Същества
та на другите небесни тела да упражняват магически действия върху Земята.
Тези Същества са причина за възникването на тези две планети. Но още по-рано, по други причини, бяха образувани Марс, Юпитер и Сатурн. Тези планети също станаха обиталища на определени Същества. Така ние виждаме, че именно Духовете са причина за възникването на планетите. Обаче ние не бива да смятаме, че тези Същества, обитаващи различните небесни тела на нашата Слънчева система, нямат връзка със жителите на Земята.
Трябва да разберем, че физическите граници не са действителните граници, че дори и извън тези граници съществуват многократно по-големи възможности за Съществата на другите небесни тела да упражняват магически действия върху Земята.
Ето защо действията на Слънчевите, Мар-совите, Юпитеровите, Сатурновите, Венерините, Меркуриевите Духове и т.н се простират и навътре в Земята. Последните две планети са по-близо до Земята; след като Слънцето вече се беше отделило, те помогнаха на човека да подготви Земята такава, каквато я виждаме пред себе си днес.
към текста >>
Имало е времена, казваше си египетският посветен, когато духовните
Същества
са упражнявали много по-голяма власт върху човека.
Това беше възможно също в древна Индия и в Персия. Тези сили още повече подхранваха онзи метод, който - ако бихме искали да се изразим екзотерично - щяхме да наречем „медицински.” Разбира се, тук нямаме предвид днешната официална медицина. Египетският лечител и посветен само би се изсмял над това, което днес хората наричат медицина. Древният египетски лекар знаеше едно нещо: че онези състояния, които първоначално съществуваха в Атлантида, и които можеха да бъдат наблюдавани при посвещението, в известен смисъл можеха да бъдат пробудени също и в настоящия момент. Съзнанието на древния атлантец представляваше един вид сумрачно ясновидство.
Имало е времена, казваше си египетският посветен, когато духовните Същества са упражнявали много по-голяма власт върху човека.
Днес, докато спи, човекът няма никаква представа за по-висшите светове, обаче атлантският човек все още общуваше там с Боговете, намирайки се в своето сумрачно ясновиждащо съзнание. И така, както днес, издигайки се до един идеален образец, човекът може да въздействува много по-силно, отколкото ако се позовава на всякакви морални поучения, така в миналото египетския посветен въздействуваше върху ученика чрез сили и образи, чиито произход се коренеше в по-висши процеси. Всичко това действуваше не само външно, а и дълбоко вътрешно: то действуваше така, че се получаваше един напълно завършен процес.
към текста >>
43.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Докато все още беше съединена със Слънцето и Луната, Земята представляваше един вид голяма етерна мъглявина, заемаща огромно пространство, и вътре в нея бяха напористите човешки зародиши, както и спящите зародиши на другите
същества
: животни, растения и минерали.
Сега нека да погледнем към самата Земя.
Докато все още беше съединена със Слънцето и Луната, Земята представляваше един вид голяма етерна мъглявина, заемаща огромно пространство, и вътре в нея бяха напористите човешки зародиши, както и спящите зародиши на другите същества: животни, растения и минерали.
Понеже налице бяха само човешките зародиши, без да има никакви очи, ясно е, че никакво око не би могло външно да наблюдава тези процеси; така че дадените тук описания могат да са видими само за ясновиждащия човек, чиито духовен поглед е обърнат към миналото. Това описание е направено при хипотетичното предположение, че някой би могъл да застане в определена точка на мировото пространство и от там да наблюдава всичко. Също и на Стария Сатурн едно физическо око не би могло да забележи нищо. Тогава първоначалната Земя представляваше само една етерна мъглявина, която би могла да бъде усетена единствено като топлина. От тази маса, от тази първична етерна мъглявина постепенно се обособи едно светещо кълбо от изпарения, което вече би могло да бъде забелязано, ако би съществувало някакво око.
към текста >>
Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши
Същества
, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи.
Това бяха пари, пронизани от светлина и топлина. Представете си, че се намирате в тези пари. Това, което се беше получило от етерната мъглявина, представляваше газообразна форма, пронизана от светлина. И тази форма се проясняваше все повече и повече, и тъкмо поради сгъстяването на газовете светлината ставаше все по-силна, така че в действителност тази мъглявина се яви като едно голямо Слънце, което светеше навън в мировото пространство. Да, такъв момент съществуваше някога, когато Земята все още носеше Слънцето в себе си, когато тя все още беше пронизвана от светлина и с нея озаряваше цялото мирово пространство.
Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи.
Обаче там се намираха не само тези Същества; в пълнотата на светлината живееха също и по-висши Същества: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на Волята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината. Земята представляваше едно небесно тяло, населено от цяла йерархия по-низши и по-висши Същества. А това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, беше не само светлина, но също и това, което по-късно стана мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си Любовта като своя най-важна съставна част. Следователно, трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлината, не само физическа светлина, а че тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта.
към текста >>
Обаче там се намираха не само тези
Същества
; в пълнотата на светлината живееха също и по-висши
Същества
: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на Волята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината.
Представете си, че се намирате в тези пари. Това, което се беше получило от етерната мъглявина, представляваше газообразна форма, пронизана от светлина. И тази форма се проясняваше все повече и повече, и тъкмо поради сгъстяването на газовете светлината ставаше все по-силна, така че в действителност тази мъглявина се яви като едно голямо Слънце, което светеше навън в мировото пространство. Да, такъв момент съществуваше някога, когато Земята все още носеше Слънцето в себе си, когато тя все още беше пронизвана от светлина и с нея озаряваше цялото мирово пространство. Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи.
Обаче там се намираха не само тези Същества; в пълнотата на светлината живееха също и по-висши Същества: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на Волята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината.
Земята представляваше едно небесно тяло, населено от цяла йерархия по-низши и по-висши Същества. А това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, беше не само светлина, но също и това, което по-късно стана мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си Любовта като своя най-важна съставна част. Следователно, трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлината, не само физическа светлина, а че тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта. Една съвременна душа трудно може да си представи това.
към текста >>
Земята представляваше едно небесно тяло, населено от цяла йерархия по-низши и по-висши
Същества
.
Това, което се беше получило от етерната мъглявина, представляваше газообразна форма, пронизана от светлина. И тази форма се проясняваше все повече и повече, и тъкмо поради сгъстяването на газовете светлината ставаше все по-силна, така че в действителност тази мъглявина се яви като едно голямо Слънце, което светеше навън в мировото пространство. Да, такъв момент съществуваше някога, когато Земята все още носеше Слънцето в себе си, когато тя все още беше пронизвана от светлина и с нея озаряваше цялото мирово пространство. Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи. Обаче там се намираха не само тези Същества; в пълнотата на светлината живееха също и по-висши Същества: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на Волята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината.
Земята представляваше едно небесно тяло, населено от цяла йерархия по-низши и по-висши Същества.
А това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, беше не само светлина, но също и това, което по-късно стана мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си Любовта като своя най-важна съставна част. Следователно, трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлината, не само физическа светлина, а че тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта. Една съвременна душа трудно може да си представи това. Днешните хора описват Слънцето така, като че ли то представлява само едно газообразно кълбо, което просто излъчва светлина.
към текста >>
Във всеки Слънчев лъч надолу към всички Земни
същества
струи силата на по-висшите
Същества
, които обитават Слънцето, и със светлината на Слънчевия лъч надолу към нашата планета се понася силата на Любовта, същата онази сила, която тук на Земята прелива от едно човешко сърце към друго човешко сърце.
Както този, който описва трупа, пропуска най-важното у човека, така и физикът, описващ Слънцето и неговите съставни части, опирайки се на спектралния анализ, далеч не се докосва до истинската същност на Слънцето: неговите описания засягат само външното тяло на Слънцето.
Във всеки Слънчев лъч надолу към всички Земни същества струи силата на по-висшите Същества, които обитават Слънцето, и със светлината на Слънчевия лъч надолу към нашата планета се понася силата на Любовта, същата онази сила, която тук на Земята прелива от едно човешко сърце към друго човешко сърце.
Слънцето никога не изпраща към Земята само физическа светлина; в Слънчевата светлина невидимо присъствува най-пламенното, най-трепетното чувство на любов. Носени от светлината, силите на Престолите, Херувимите, Серафимите, както и цялата йерархия по-висши Същества, обитаващи Слънцето, се разливат върху Земята; тези Същества нямат нужда от никакво друго тяло, освен това, което им дава светлината. И понеже всичко онова, което днес съществува на Слънцето, през онези времена беше свързано със Земята, всички по-висши Същества също бяха свързани със Земята. Дори и днес те остават свързани с развитието на Земята.
към текста >>
Носени от светлината, силите на Престолите, Херувимите, Серафимите, както и цялата йерархия по-висши
Същества
, обитаващи Слънцето, се разливат върху Земята; тези
Същества
нямат нужда от никакво друго тяло, освен това, което им дава светлината.
Както този, който описва трупа, пропуска най-важното у човека, така и физикът, описващ Слънцето и неговите съставни части, опирайки се на спектралния анализ, далеч не се докосва до истинската същност на Слънцето: неговите описания засягат само външното тяло на Слънцето. Във всеки Слънчев лъч надолу към всички Земни същества струи силата на по-висшите Същества, които обитават Слънцето, и със светлината на Слънчевия лъч надолу към нашата планета се понася силата на Любовта, същата онази сила, която тук на Земята прелива от едно човешко сърце към друго човешко сърце. Слънцето никога не изпраща към Земята само физическа светлина; в Слънчевата светлина невидимо присъствува най-пламенното, най-трепетното чувство на любов.
Носени от светлината, силите на Престолите, Херувимите, Серафимите, както и цялата йерархия по-висши Същества, обитаващи Слънцето, се разливат върху Земята; тези Същества нямат нужда от никакво друго тяло, освен това, което им дава светлината.
И понеже всичко онова, което днес съществува на Слънцето, през онези времена беше свързано със Земята, всички по-висши Същества също бяха свързани със Земята. Дори и днес те остават свързани с развитието на Земята.
към текста >>
И понеже всичко онова, което днес съществува на Слънцето, през онези времена беше свързано със Земята, всички по-висши
Същества
също бяха свързани със Земята.
Както този, който описва трупа, пропуска най-важното у човека, така и физикът, описващ Слънцето и неговите съставни части, опирайки се на спектралния анализ, далеч не се докосва до истинската същност на Слънцето: неговите описания засягат само външното тяло на Слънцето. Във всеки Слънчев лъч надолу към всички Земни същества струи силата на по-висшите Същества, които обитават Слънцето, и със светлината на Слънчевия лъч надолу към нашата планета се понася силата на Любовта, същата онази сила, която тук на Земята прелива от едно човешко сърце към друго човешко сърце. Слънцето никога не изпраща към Земята само физическа светлина; в Слънчевата светлина невидимо присъствува най-пламенното, най-трепетното чувство на любов. Носени от светлината, силите на Престолите, Херувимите, Серафимите, както и цялата йерархия по-висши Същества, обитаващи Слънцето, се разливат върху Земята; тези Същества нямат нужда от никакво друго тяло, освен това, което им дава светлината.
И понеже всичко онова, което днес съществува на Слънцето, през онези времена беше свързано със Земята, всички по-висши Същества също бяха свързани със Земята.
Дори и днес те остават свързани с развитието на Земята.
към текста >>
Нека сега да си представим, че човекът, който тогава беше на най-ниското равнище от висшите
Същества
, вече съществуваше като зародиш, като новото дете на Земята, носен и отглеждан от тези висши
Същества
, живееше в лоното на тези божествени
Същества
.
Нека сега да си представим, че човекът, който тогава беше на най-ниското равнище от висшите Същества, вече съществуваше като зародиш, като новото дете на Земята, носен и отглеждан от тези висши Същества, живееше в лоното на тези божествени Същества.
Човекът от онези далечни епохи, които сега обсъждаме, също трябваше да разполага с едно много по-фино тяло, понеже все още се намираше в лоното на висшите Същества. И ясновиждащото съзнание установява, че тялото на тогавашния човек се състоеше единствено от изпарения, заемащи една или друга форма, от едно въздушно или газово тяло, изцяло проникнато от светлината. Да си представим един правилно оформен облак, като една разширяваща се нагоре чашообразна форма и нека да си представим още как тази чаша е сгрята и осветена от вътрешната светлина: и сега ние ще имаме представа за тогавашните човешки същества, които едва в този период от Земното развитие започват да проявяват едно смътно съзнание, съзнанието, което днес има растителния свят. Разбира се, хората не приличаха на днешните растения; те наподобяваха един вид светещи и пронизани от топлина облачни маси под формата на чаша, но без твърдо очертани и ясни граници спрямо общата земна маса.
към текста >>
Човекът от онези далечни епохи, които сега обсъждаме, също трябваше да разполага с едно много по-фино тяло, понеже все още се намираше в лоното на висшите
Същества
.
Нека сега да си представим, че човекът, който тогава беше на най-ниското равнище от висшите Същества, вече съществуваше като зародиш, като новото дете на Земята, носен и отглеждан от тези висши Същества, живееше в лоното на тези божествени Същества.
Човекът от онези далечни епохи, които сега обсъждаме, също трябваше да разполага с едно много по-фино тяло, понеже все още се намираше в лоното на висшите Същества.
И ясновиждащото съзнание установява, че тялото на тогавашния човек се състоеше единствено от изпарения, заемащи една или друга форма, от едно въздушно или газово тяло, изцяло проникнато от светлината. Да си представим един правилно оформен облак, като една разширяваща се нагоре чашообразна форма и нека да си представим още как тази чаша е сгрята и осветена от вътрешната светлина: и сега ние ще имаме представа за тогавашните човешки същества, които едва в този период от Земното развитие започват да проявяват едно смътно съзнание, съзнанието, което днес има растителния свят. Разбира се, хората не приличаха на днешните растения; те наподобяваха един вид светещи и пронизани от топлина облачни маси под формата на чаша, но без твърдо очертани и ясни граници спрямо общата земна маса.
към текста >>
Да си представим един правилно оформен облак, като една разширяваща се нагоре чашообразна форма и нека да си представим още как тази чаша е сгрята и осветена от вътрешната светлина: и сега ние ще имаме представа за тогавашните човешки
същества
, които едва в този период от Земното развитие започват да проявяват едно смътно съзнание, съзнанието, което днес има растителния свят.
Нека сега да си представим, че човекът, който тогава беше на най-ниското равнище от висшите Същества, вече съществуваше като зародиш, като новото дете на Земята, носен и отглеждан от тези висши Същества, живееше в лоното на тези божествени Същества. Човекът от онези далечни епохи, които сега обсъждаме, също трябваше да разполага с едно много по-фино тяло, понеже все още се намираше в лоното на висшите Същества. И ясновиждащото съзнание установява, че тялото на тогавашния човек се състоеше единствено от изпарения, заемащи една или друга форма, от едно въздушно или газово тяло, изцяло проникнато от светлината.
Да си представим един правилно оформен облак, като една разширяваща се нагоре чашообразна форма и нека да си представим още как тази чаша е сгрята и осветена от вътрешната светлина: и сега ние ще имаме представа за тогавашните човешки същества, които едва в този период от Земното развитие започват да проявяват едно смътно съзнание, съзнанието, което днес има растителния свят.
Разбира се, хората не приличаха на днешните растения; те наподобяваха един вид светещи и пронизани от топлина облачни маси под формата на чаша, но без твърдо очертани и ясни граници спрямо общата земна маса.
към текста >>
Ето защо, поради фиността на тялото, в него можеха да се потопят не само едно собствено етерно тяло, едно собствено астрално тяло и първите заложби на едни собствен Аз, но също и висшите духовни
Същества
, които бяха свързани със Земята.
Такава беше някога формата на човека: едно физическо светлинно тяло, вземащо участие в силите на любовта.
Ето защо, поради фиността на тялото, в него можеха да се потопят не само едно собствено етерно тяло, едно собствено астрално тяло и първите заложби на едни собствен Аз, но също и висшите духовни Същества, които бяха свързани със Земята.
Тогава човекът, така да се каже, пускаше своите корени нагоре към божествено-духовните Същества и те навлизаха в него.
към текста >>
Тогава човекът, така да се каже, пускаше своите корени нагоре към божествено-духовните
Същества
и те навлизаха в него.
Такава беше някога формата на човека: едно физическо светлинно тяло, вземащо участие в силите на любовта. Ето защо, поради фиността на тялото, в него можеха да се потопят не само едно собствено етерно тяло, едно собствено астрално тяло и първите заложби на едни собствен Аз, но също и висшите духовни Същества, които бяха свързани със Земята.
Тогава човекът, така да се каже, пускаше своите корени нагоре към божествено-духовните Същества и те навлизаха в него.
към текста >>
Сгорещени и просветващи маси политаха нагоре и надолу, а вътре в тях се намираха всички днешни човешки
същества
, обгърнати и приютени от всички духовни
Същества
, които с безкрайно разнообразие разпращаха навън потоци от светлина!
Да, никак не е лесно да бъде описано тогавашното величие на Земята и да се даде представа за онези времена. Ние трябва да си представим Земята като едно пронизано от светлина кълбо, обгърнато от лъчезарящи облаци, пораждащо приказни светлинни явления с вълшебна игра на цветовете. Ако някой би могъл да протегне чувствителната си ръка в тази Земя, той би възприел само топлинни усещания.
Сгорещени и просветващи маси политаха нагоре и надолу, а вътре в тях се намираха всички днешни човешки същества, обгърнати и приютени от всички духовни Същества, които с безкрайно разнообразие разпращаха навън потоци от светлина!
Отвън Космосът в неговото безкрайно разнообразие; а вътре - залятият от светлина човек, свързан с божествено-духовните Същества, черпейки от тях потоците светлина, които насочваше към външната светлинна сфера! Човекът, бих казал, висеше в цялата тази маса, свързан с нея като че ли с една пъпна връв, идваща от божествения свят, висеше там, в лоното на светлината, в мировото лоно на нашата Земя. Едно общо мирово лоно беше това, в което тогава живееше светлинният човек-растение, усещайки се като едно неразделно цяло със светлинната мантия на Земята. Така в тази нежна растителна форма от подвижни изпарения човекът висеше, свързан като с пъпна връв с майката Земя, обгърнат и приютен от цялата майка Земя. Както днес, в един по-груб смисъл, детският зародиш е обгърнат и приютен в майчината утроба, така през онези времена човешкият зародиш беше обгърнат и приютен от майката Земя.
към текста >>
Отвън Космосът в неговото безкрайно разнообразие; а вътре - залятият от светлина човек, свързан с божествено-духовните
Същества
, черпейки от тях потоците светлина, които насочваше към външната светлинна сфера!
Да, никак не е лесно да бъде описано тогавашното величие на Земята и да се даде представа за онези времена. Ние трябва да си представим Земята като едно пронизано от светлина кълбо, обгърнато от лъчезарящи облаци, пораждащо приказни светлинни явления с вълшебна игра на цветовете. Ако някой би могъл да протегне чувствителната си ръка в тази Земя, той би възприел само топлинни усещания. Сгорещени и просветващи маси политаха нагоре и надолу, а вътре в тях се намираха всички днешни човешки същества, обгърнати и приютени от всички духовни Същества, които с безкрайно разнообразие разпращаха навън потоци от светлина!
Отвън Космосът в неговото безкрайно разнообразие; а вътре - залятият от светлина човек, свързан с божествено-духовните Същества, черпейки от тях потоците светлина, които насочваше към външната светлинна сфера!
Човекът, бих казал, висеше в цялата тази маса, свързан с нея като че ли с една пъпна връв, идваща от божествения свят, висеше там, в лоното на светлината, в мировото лоно на нашата Земя. Едно общо мирово лоно беше това, в което тогава живееше светлинният човек-растение, усещайки се като едно неразделно цяло със светлинната мантия на Земята. Така в тази нежна растителна форма от подвижни изпарения човекът висеше, свързан като с пъпна връв с майката Земя, обгърнат и приютен от цялата майка Земя. Както днес, в един по-груб смисъл, детският зародиш е обгърнат и приютен в майчината утроба, така през онези времена човешкият зародиш беше обгърнат и приютен от майката Земя.
към текста >>
Имаше едно време, когато висшите Слънчеви
Същества
напуснаха човека, тъй като всичко, което днес принадлежи на Слънцето, напусна нашата Земя, като остави в нея по-грубите субстанции.
После Слънцето започна да се отделя от Земята, отнасяйки със себе си най-фините субстанции.
Имаше едно време, когато висшите Слънчеви Същества напуснаха човека, тъй като всичко, което днес принадлежи на Слънцето, напусна нашата Земя, като остави в нея по-грубите субстанции.
И отделянето на Слънето беше свързано с това, че парите се охладиха и се превърнаха във вода и сега, за разлика от предишната, съставена от пари Земя, ние имаме едно водно Земно кълбо. В средата се намираха първичните водни маси, обаче незаобиколени от въздух; постепенно водите преминаха в гъсти, дебели мъгли, които бавно започнаха да се разреждат. Така ние имаме тогавашната Земя като водна Земя; следователно, вътре в нея всички вещества бяха меки, обгърнати от мъгла, която - в посока нагоре - ставаше все по-фина, докато в най-високите сфери се превръщаше в нещо съвсем фино. Ето как изглеждаше тогавашната Земя. Понеже тя се промени по този начин, сега човеците трябваше, така да се каже, да потопят предишната, изпълнена със светлина газообразна форма в мътните води и да се въплътят там като съответно оформени течни маси във водата, както по-рано въздухообразните форми бяха потопени във въздуха.
към текста >>
Долу - едно водно тяло, горе - едно тяло от изпарения, от пара, което се докосваше до външната светлина, едно тяло, до което
Същества
та, излезли заедно със Слънцето, имаха достъп в светлината.
Ние виждаме, че звукът е нещо, което дава форма, една формираща сила, и тъкмо звукът обособяваше и подреждаше отделните части. Звукът действително притежава една формираща сила. Това беше силата на звука, която продължи да действува в Земята. Звуците, тоновете са тези, които преминават през цялата Земя, и тъкмо от тях беше създадена човешката форма. Светлината можеше да проникне само до онази част от човека, която се подаваше над водата.
Долу - едно водно тяло, горе - едно тяло от изпарения, от пара, което се докосваше до външната светлина, едно тяло, до което Съществата, излезли заедно със Слънцето, имаха достъп в светлината.
По-рано, когато Слънцето, Луната и Земята представляваха едно цяло, човекът се усещаше потопен в тяхното лоно; сега Слънцето отправяше надолу към него своята светлина и го пронизваше със своята сила.
към текста >>
Обаче с първото вдишване на въздуха, в него се породи и съзнанието за раждането и смъртта: „Ето, въздухът, въздушното дихание, което се отдели от своята сестра, светлината - така си казваше тогавашният човек - което по този начин отдели също и
Същества
та, проникващи в мен заедно със светлината, сега то ми донесе смъртта”.
Но сега в него проникваха, образно казано, една сестра със своя брат: светлината и въздухът. Сега за него възникна една двойнственост: светлина и въздух. Въздушното дихание на Земята, което проникваше в човека, същевременно беше и едно възвестяване, че той трябва да се научи да почувствува нещо съвършено ново. Докато светлината беше единствената, която проникваше в него, той не познаваше раждането и смъртта. По-рано сгретият от светлината облак само се преобразяваше и човекът възприемаше това като един вид смяната на една дреха с друга: той не разбираше, че се ражда, нито че умира; за него раждането и смъртта бяха само две отделни събития в неговата вечност.
Обаче с първото вдишване на въздуха, в него се породи и съзнанието за раждането и смъртта: „Ето, въздухът, въздушното дихание, което се отдели от своята сестра, светлината - така си казваше тогавашният човек - което по този начин отдели също и Съществата, проникващи в мен заедно със светлината, сега то ми донесе смъртта”.
към текста >>
44.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И едва когато ясновидски бихме разгледали онова, което представлява астралната същност на отделните Лунни
Същества
- за тях непременно трябва да говорим - ние бихме могли да се убедим, че в сравнение с най-лошото, което съществува на нашата Земя като низши чувства, на Луната съществува нещо неизмеримо по-лошо и по-малоценно.
Това противоречие е само привидно и то изчезва, ако разглеждаме фактите не едностранчиво, а в тяхната взаимна вързаност. Във всеки случай, ако днес бихме могли да изследваме физическата маса на Луната, ние щяхме да установим, че върху нея не би могъл да се развива един такъв живот, какъвто имаме сега на Земята. Обаче същевременно трябва да кажем, че всичко онова, което е от етерно естество и е свързано с Луната и с нейните физически субстанции, в по-голямата си част представлява нещо твърде малоценно, упадъчно в сравнение с това, което под формата на етерни сили се намира в нашето собствено тяло.
И едва когато ясновидски бихме разгледали онова, което представлява астралната същност на отделните Лунни Същества - за тях непременно трябва да говорим - ние бихме могли да се убедим, че в сравнение с най-лошото, което съществува на нашата Земя като низши чувства, на Луната съществува нещо неизмеримо по-лошо и по-малоценно.
Следователно, по отношение на астралното, етерното и физическото естество на Луната ние можем да говорим за такива Същества, за такива елементи, които трябваше да бъдат изхвърлени, за да може нашата Земя да продължи по своя еволюционен път освободена от вредни влияния.
към текста >>
Следователно, по отношение на астралното, етерното и физическото естество на Луната ние можем да говорим за такива
Същества
, за такива елементи, които трябваше да бъдат изхвърлени, за да може нашата Земя да продължи по своя еволюционен път освободена от вредни влияния.
Това противоречие е само привидно и то изчезва, ако разглеждаме фактите не едностранчиво, а в тяхната взаимна вързаност. Във всеки случай, ако днес бихме могли да изследваме физическата маса на Луната, ние щяхме да установим, че върху нея не би могъл да се развива един такъв живот, какъвто имаме сега на Земята. Обаче същевременно трябва да кажем, че всичко онова, което е от етерно естество и е свързано с Луната и с нейните физически субстанции, в по-голямата си част представлява нещо твърде малоценно, упадъчно в сравнение с това, което под формата на етерни сили се намира в нашето собствено тяло. И едва когато ясновидски бихме разгледали онова, което представлява астралната същност на отделните Лунни Същества - за тях непременно трябва да говорим - ние бихме могли да се убедим, че в сравнение с най-лошото, което съществува на нашата Земя като низши чувства, на Луната съществува нещо неизмеримо по-лошо и по-малоценно.
Следователно, по отношение на астралното, етерното и физическото естество на Луната ние можем да говорим за такива Същества, за такива елементи, които трябваше да бъдат изхвърлени, за да може нашата Земя да продължи по своя еволюционен път освободена от вредни влияния.
към текста >>
Доколкото е възможно, всичко, което е потънало надолу в по-низшите сфери, ще бъде пречистено чрез други, по-съвършени
Същества
, ще бъде издигнато, така че да бъде отново използвано в големия дом на Вселената.
Сега обаче ние трябва да осъзнаем и един друг факт. Не бива да забравяме, че не можем винаги да оставаме при лошото, при злото. Защото всичко онова, което в еволюцията е низше или зло, всъщност е подчинено на един многозначителен факт.
Доколкото е възможно, всичко, което е потънало надолу в по-низшите сфери, ще бъде пречистено чрез други, по-съвършени Същества, ще бъде издигнато, така че да бъде отново използвано в големия дом на Вселената.
Когато открием някъде във Всемира дадено място, където се намират особено низши Същества, ние можем да сме сигурни, че с тези низши Същества са свързани други по-висши Същества, притежаващи толкова голяма сила на доброто, красивото и възвишеното, че те са способни да насочат към доброто дори и най-низшите сили. Ето защо е вярно, че всичко низше е свързано с Лунното съществувание; обаче от друга страна с него са свързани и най-висшите Същества. Ние вече знаем, че Луната се обитава от висшето, много висшето духовно Същество Яхве; обаче едно толкова висше Същество, с такава сила и величие държи в подчинение големи действуващи войнства, чиято природа е от добро естество. Така, че нека да си представим: несъмнено най-низшите сили са напуснали Земята заедно с Луната, обаче в същото време с Луната останаха свързани онези Същества, които са способни да преобразяват злото в добро и грозното в красиво. Те не биха могли да сторят това, ако бяха оставили грозното в пределите на Земното тяло; те трябваше да го отделят от Земята.
към текста >>
Когато открием някъде във Всемира дадено място, където се намират особено низши
Същества
, ние можем да сме сигурни, че с тези низши
Същества
са свързани други по-висши
Същества
, притежаващи толкова голяма сила на доброто, красивото и възвишеното, че те са способни да насочат към доброто дори и най-низшите сили.
Сега обаче ние трябва да осъзнаем и един друг факт. Не бива да забравяме, че не можем винаги да оставаме при лошото, при злото. Защото всичко онова, което в еволюцията е низше или зло, всъщност е подчинено на един многозначителен факт. Доколкото е възможно, всичко, което е потънало надолу в по-низшите сфери, ще бъде пречистено чрез други, по-съвършени Същества, ще бъде издигнато, така че да бъде отново използвано в големия дом на Вселената.
Когато открием някъде във Всемира дадено място, където се намират особено низши Същества, ние можем да сме сигурни, че с тези низши Същества са свързани други по-висши Същества, притежаващи толкова голяма сила на доброто, красивото и възвишеното, че те са способни да насочат към доброто дори и най-низшите сили.
Ето защо е вярно, че всичко низше е свързано с Лунното съществувание; обаче от друга страна с него са свързани и най-висшите Същества. Ние вече знаем, че Луната се обитава от висшето, много висшето духовно Същество Яхве; обаче едно толкова висше Същество, с такава сила и величие държи в подчинение големи действуващи войнства, чиято природа е от добро естество. Така, че нека да си представим: несъмнено най-низшите сили са напуснали Земята заедно с Луната, обаче в същото време с Луната останаха свързани онези Същества, които са способни да преобразяват злото в добро и грозното в красиво. Те не биха могли да сторят това, ако бяха оставили грозното в пределите на Земното тяло; те трябваше да го отделят от Земята.
към текста >>
Ето защо е вярно, че всичко низше е свързано с Лунното съществувание; обаче от друга страна с него са свързани и най-висшите
Същества
.
Сега обаче ние трябва да осъзнаем и един друг факт. Не бива да забравяме, че не можем винаги да оставаме при лошото, при злото. Защото всичко онова, което в еволюцията е низше или зло, всъщност е подчинено на един многозначителен факт. Доколкото е възможно, всичко, което е потънало надолу в по-низшите сфери, ще бъде пречистено чрез други, по-съвършени Същества, ще бъде издигнато, така че да бъде отново използвано в големия дом на Вселената. Когато открием някъде във Всемира дадено място, където се намират особено низши Същества, ние можем да сме сигурни, че с тези низши Същества са свързани други по-висши Същества, притежаващи толкова голяма сила на доброто, красивото и възвишеното, че те са способни да насочат към доброто дори и най-низшите сили.
Ето защо е вярно, че всичко низше е свързано с Лунното съществувание; обаче от друга страна с него са свързани и най-висшите Същества.
Ние вече знаем, че Луната се обитава от висшето, много висшето духовно Същество Яхве; обаче едно толкова висше Същество, с такава сила и величие държи в подчинение големи действуващи войнства, чиято природа е от добро естество. Така, че нека да си представим: несъмнено най-низшите сили са напуснали Земята заедно с Луната, обаче в същото време с Луната останаха свързани онези Същества, които са способни да преобразяват злото в добро и грозното в красиво. Те не биха могли да сторят това, ако бяха оставили грозното в пределите на Земното тяло; те трябваше да го отделят от Земята.
към текста >>
Така, че нека да си представим: несъмнено най-низшите сили са напуснали Земята заедно с Луната, обаче в същото време с Луната останаха свързани онези
Същества
, които са способни да преобразяват злото в добро и грозното в красиво.
Защото всичко онова, което в еволюцията е низше или зло, всъщност е подчинено на един многозначителен факт. Доколкото е възможно, всичко, което е потънало надолу в по-низшите сфери, ще бъде пречистено чрез други, по-съвършени Същества, ще бъде издигнато, така че да бъде отново използвано в големия дом на Вселената. Когато открием някъде във Всемира дадено място, където се намират особено низши Същества, ние можем да сме сигурни, че с тези низши Същества са свързани други по-висши Същества, притежаващи толкова голяма сила на доброто, красивото и възвишеното, че те са способни да насочат към доброто дори и най-низшите сили. Ето защо е вярно, че всичко низше е свързано с Лунното съществувание; обаче от друга страна с него са свързани и най-висшите Същества. Ние вече знаем, че Луната се обитава от висшето, много висшето духовно Същество Яхве; обаче едно толкова висше Същество, с такава сила и величие държи в подчинение големи действуващи войнства, чиято природа е от добро естество.
Така, че нека да си представим: несъмнено най-низшите сили са напуснали Земята заедно с Луната, обаче в същото време с Луната останаха свързани онези Същества, които са способни да преобразяват злото в добро и грозното в красиво.
Те не биха могли да сторят това, ако бяха оставили грозното в пределите на Земното тяло; те трябваше да го отделят от Земята.
към текста >>
В тези форми могат да действуват само висши, силни
Същества
, които са свързани с Луната.
И човекът би останал на тази степен, ако съответните сили не бяха поели в онази посока на развитие, каквато те получиха на Луната. Ако Земята би останала единствено под въздействието на Слънцето, тогава подвижността на човешкото същество би нарастнала неимоверно; Земята би се развила в едно непоносимо за човека темпо; в този случай човекът изобщо не би могъл да възникне в неговата сегашна форма. Напротив, ако биха действували само Лунните сили, човекът веднага би се втвърдил, би се вкаменил; неговата форма би се втвърдила още в мига на раждането му; той би се превърнал в мумия и би останал в тази форма вечно. Днешният човек се развива в полето между тези две крайности: между неограничената подвижност и втвърдената форма. Понеже в Луната се намират формиращите сили, физическата Луна също се превърна в шлака.
В тези форми могат да действуват само висши, силни Същества, които са свързани с Луната.
Така върху Земята действуват два вида сили: Слънчевите сили и Лунните сили, едните тласкат напред, другите мумифицират. Представете си, че един огромен великан отвлича Слънцето: в същия миг всички ние бихме се втвърдили и превърнали в мумии, и то до такава степен, че да не можем да се освободим от тази форма. Ако обаче си представим, че същият великан отвлича Луната: тогава всички онези красиви, отмерени и плавни движения, които днес имаме, биха станали припряни и нервни. Ние бихме станали вътрешно подвижни; бихме виждали например как нашите ръце се удължават до гигантски размери и как после отново се свиват. Метаморфозиращата сила би нарастнала до огромни размери.
към текста >>
Ако във времето, когато пораждащите се на Слънцето действия все още не бяха напуснали Земята, човекът би могъл да усети действията, упражнявани от онези висши
Същества
, които по-късно се присъединиха към Слънцето, той би погледнал нагоре към тези Слънчеви
Същества
с огромна благодарност.
В образа на Озирис египтянинът виждаше Слънчевото действие върху нашата Земя по времето, когато около Земята все още се носеха повлекла от мъгли, без да има въздух; и той виждаше, че когато възникнаха първите наченки на дишането, в същия този момент единното дотогава Същество Озирис-Сет се раздели. Сет или Тифон направи така, че въздухът да навлезе в нас; Тифон, въздушното дихание, се отдели от светлината на Слънцето, а Озирис продължи да се изявява само като светлина на Слънцето. Но това е същият момент, когато в човешкото същество навлязоха раждането и смъртта. В това, което действуваше формиращо и обезформиращо, което дотогава се проявяваше приблизително така, като че ли ние обличаме и събличаме една дреха, настъпи голяма промяна.
Ако във времето, когато пораждащите се на Слънцето действия все още не бяха напуснали Земята, човекът би могъл да усети действията, упражнявани от онези висши Същества, които по-късно се присъединиха към Слънцето, той би погледнал нагоре към тези Слънчеви Същества с огромна благодарност.
Обаче когато Слънцето продължи все повече и повече да се отделя от Земята, когато това, което беше парообразна сфера - впрочем за тогавашния човек тя беше царството на неговата по-висша природа - все повече и повече се префинваше, човекът все по-слабо възприемаше прякото действие на Слънцето и накрая стигна до съзнанието за това, което бяха силите в неговата низша природа: там той успя да обхване своя Аз. Едва когато потъваше в своята низша природа, едва тогава той стигаше до съзнанието за себе си.
към текста >>
Тук ни се открива една малка подробност от чудната зависимост между отделните човешки
същества
и Космоса.
До момента, когато Луната започна да упражнява своите действия отвън още не съществуваше никаква двуполовост. До тогава съществуваше само един човек, който - така да се каже - носеше в себе си мъжкото и женското начало. Обособяването на двата пола настъпи едва чрез редуващите се действия на Изис и на Озирис от Луната, както и според това дали върху човешкия организъм действуваха предимно нервите, възникнали чрез Озирис или нервите, възникнали чрез Изис; според всичко това човекът ставаше мъж или жена. Един организъм, намиращ се предимно под влиянието на Изис, ставаше мъжки; едно тяло, намиращо се предимно под влиянието на Озирис, ставаше женско. Естествено, във всеки мъж и във всяка жена работят и двата вида сили, Изис и Озирис, обаче така, че при мъжа етерното тяло е женско, а при жената етерното тяло е мъжко.
Тук ни се открива една малка подробност от чудната зависимост между отделните човешки същества и Космоса.
към текста >>
Ето как в това египетско тайно учение ние откриваме и един раздел от окулт-ната анатомия, доколкото това учение е познавало космическите сили, космическите
Същества
и тяхната връзка с физическото тяло на човека.
Тези букви идват от различни страни, седем идват отдолу, от ларинкса ... и т.н. Тук е вложено особеното действие на всичко, което има връзка с нашия дихателен апарат. Там, където звукът се диференцира и разчленява, там е висшата майка, която се грижи за детето: майката - белите дробове; детето - изграденото под всички влияния човешко сърце, от което идват импулсите за одушевяване на човешкия глас. Ето как на кандидата за посвещение се показваше тайнственото действие и пулсиране във вътрешността на Космоса, ето как то се изграждаше в течение на времето. И ние ще видим, как в тази тъкан възникнаха и другите органи на човека.
Ето как в това египетско тайно учение ние откриваме и един раздел от окулт-ната анатомия, доколкото това учение е познавало космическите сили, космическите Същества и тяхната връзка с физическото тяло на човека.
към текста >>
45.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Озирис отново беше приет в света на божествено-духовните
Същества
, и фактически той работи за хората не на Земята, а по времето, когато те пребивават в духовния свят между смъртта и новото си раждане.
Той стори това като го подмами да легне в един ковчег, който затвори и пусна в морето. Изида, сестрата и съпругата на Озирис, потърси своя брат и съпруг, и когато го намери, го върна в Египет. Но тогава злият Тифон отново искаше да унищожи Озирис и го разкъса на парчета. Изис събра отделните части и ги погреба на различни места. (И днес още в Египет биват показвани различните гробове на Озирис.) После Изис роди Хорус и Хорус отмъсти на Тифон за своя баща Озирис.
Озирис отново беше приет в света на божествено-духовните Същества, и фактически той работи за хората не на Земята, а по времето, когато те пребивават в духовния свят между смъртта и новото си раждане.
Ето защо в Египет си представяха пътя на мъртвите като път на Озирис.
към текста >>
И поради обстоятелството, че тогава
същества
та, намиращи се на степента на рибите, се присъединиха към човека, съзвездието получи своето име.
Така човешка форма се свързваше с животинска форма; и то по такъв начин, че горе имаме човешката форма, а долу - животинската форма; следователно, така, че горната част се издигаше навън към Слънцето, а в посока надолу тя ставаше все по-слаба и накрая към нея се присъединяваше животинското тяло. Следователно, имаме едно издигане на горната част над водната Земя, и поради факта, че Слънчевото действие проникваше през „човека-цвете”, то продължаваше и във вътрешните Земни и Лунни сили. И понеже тук към човешкото тяло беше присъединена една животинска форма, намираща се на степента „риба”, казваше се, че Слънцето, което огряваше човешкото тяло, се намира в знака „Риби”. И действително, първите следи на това образувание съвпаднаха с това, че на небесния свод Слънцето се намираше в знака „Риби”, въпреки че то още често минаваше през това съзвездие, докато се образува другото. Обаче изходната точка на това образуване беше моментът, в който на небето Слънцето също стоеше в знака „Риби”.
И поради обстоятелството, че тогава съществата, намиращи се на степента на рибите, се присъединиха към човека, съзвездието получи своето име.
към текста >>
За човеците оставаше това, че светлинните
Същества
продължаваха да действуват в тях.
Както знаем, Земята беше една течна, водна Земя и по времето преди отделянето на Луната водните форми показваха низходящи степени на развитие. Когато Луната се отдели, човекът - по отношение на своята низша природа - се намираше приблизително на степента на един голям саламандър. Това е, което Библията нарича Змията; което се нарича Дракон или Змей. Докато Луната се отделяше от Земята, в долната част на човешката форма все повече и повече се развиха признаци от животинското царство. А когато Луната се отдели напълно, долната част на човека представляваше една животинска, грозна форма, докато в горната част бяха последните останки от една светлинна форма, в която отвън се вливаха силите на Слънцето.
За човеците оставаше това, че светлинните Същества продължаваха да действуват в тях.
Човекът, чиято особена светлинна форма се извисяваше над течната Земя се придвижваше, плувайки в първичното море. Какво представляваше тази светлинна форма? Междувременно тя се беше трансформирала в един всеобхватен, мощен сетивен орган. Когато Луната се отдели от Земята, трансформацията беше завършена. Плувайки в първичното море, човекът можеше да възприеме с този орган, дали до него се приближава някое опасно същество.
към текста >>
46.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Отхвърлянето на животинските
Същества
.
Отхвърлянето на животинските Същества.
към текста >>
А сега, великите
Същества
, отговарящи за еволюцията, изградиха своето Слънце и също напуснаха Земята, за да се съединят с нея по-късно.
А сега, великите Същества, отговарящи за еволюцията, изградиха своето Слънце и също напуснаха Земята, за да се съединят с нея по-късно.
И един от Духовете, който излезе заедно с тях, най-висшият предводител на Слънчевите Духове, е Христос. Тук ние сме изправени пред едно събитие, което ни изпълва с най-дълбоко удивление, след като научаваме, че дотогава човекът е бил свързан с това Същество, с този най-благороден Дух, който някога - заедно със Слънцето - напусна Земята. Хората винаги са усещали: с формата на рибата те са можели да посочат времето, когато Слънцето се отдели от Земята, а после и оформянето на света чрез самият Христос. По-рано, като жител на Земята, човекът беше съединен със Слънцето, и когато Слънцето напусна Земята, той виждаше формата, която дължеше на Слънчевите Духове, запазена именно във формата на рибата. Когато той напредна по-нататък, Слънчевите Духове вече не го съпровождаха.
към текста >>
Ние ще вникнем най-добре в развитието, ако сме наясно, че докато човешкото същество ставаше все по-подобно на днешния човек, определени животински
същества
продължаваха да изостават на една или друга степен.
Ние ще вникнем най-добре в развитието, ако сме наясно, че докато човешкото същество ставаше все по-подобно на днешния човек, определени животински същества продължаваха да изостават на една или друга степен.
Вече казахме, че човекът разви белите дробове, сърцето и ларинкса под въздействието на Лунните сили. Споменахме също, доколко в това участвуваха Озирис и Изис. Следва да сме наясно и върху още нещо: по-висшите органи на човека като сърце, бели дробове, ларинкс и т.н. можаха да се развият само благодарение на факта, че още по-висшите съставни части на човека - етерното тяло, астралното тяло и Азът, като същински духовни градивни сили, също участвуваха в този процес. Тези по-висши съставни части действуваха много по-силно в предходните епохи още преди равнището, постигнато под знака на Везните.
към текста >>
В групата човешки
същества
, при които беше застъпено не физическото тяло, а етерното тяло, се разви - ако можем да се изразим така - предимно онази част от туловището, която клонеше към сърцето; тази степен от човешката еволюция също е запазена в животинското царство.
Има например такива, които са малко известни, но споменът за тях е запазен. Например при хората в които преобладаваше физическата природа, и тя беше оказала влияние върху тяхната горна част, последиците от всичко това бяха най-отчетливи именно в горната част. Впоследствие се образуваше нещо, което беше напълно приспособено към низшето развитие, и чрез него изникваше онази форма, която виждаме запазена в образа на телеца от Йоановия Апокалипсис; не днешния телец, днешния бик, а негова изродена разновидност. Това, което през онази епоха беше определяно главно от физическото тяло, застина в степента на телеца. Следователно, то има своя представител в бика и във всички животни, принадлежащи към този животински вид: крави, говеда и т.н.
В групата човешки същества, при които беше застъпено не физическото тяло, а етерното тяло, се разви - ако можем да се изразим така - предимно онази част от туловището, която клонеше към сърцето; тази степен от човешката еволюция също е запазена в животинското царство.
Тази степен, над която човекът успя да се издигне, е представена в лъва. Лъвът съдържа в себе си типа, образуван от групата човешки същества, чиито етерни тела бяха особено силни. А онази човешка степен, при която астралното тяло преобладаваше над етерното и физическото тяло е представена - естествено, в изродена форма - не другаде, а в подвижния род на птиците и Апокалипсисът ни я показва в образа на орела. Тук подчертаната астралност се издига над Земята като битие на птичия свят. И там, където преобладаваше Азът, се разви едно същество, което всъщност можем да обозначим като едно съчетание на трите други природи, защото Азът успяваше да ги хармонизира.
към текста >>
Лъвът съдържа в себе си типа, образуван от групата човешки
същества
, чиито етерни тела бяха особено силни.
Впоследствие се образуваше нещо, което беше напълно приспособено към низшето развитие, и чрез него изникваше онази форма, която виждаме запазена в образа на телеца от Йоановия Апокалипсис; не днешния телец, днешния бик, а негова изродена разновидност. Това, което през онази епоха беше определяно главно от физическото тяло, застина в степента на телеца. Следователно, то има своя представител в бика и във всички животни, принадлежащи към този животински вид: крави, говеда и т.н. В групата човешки същества, при които беше застъпено не физическото тяло, а етерното тяло, се разви - ако можем да се изразим така - предимно онази част от туловището, която клонеше към сърцето; тази степен от човешката еволюция също е запазена в животинското царство. Тази степен, над която човекът успя да се издигне, е представена в лъва.
Лъвът съдържа в себе си типа, образуван от групата човешки същества, чиито етерни тела бяха особено силни.
А онази човешка степен, при която астралното тяло преобладаваше над етерното и физическото тяло е представена - естествено, в изродена форма - не другаде, а в подвижния род на птиците и Апокалипсисът ни я показва в образа на орела. Тук подчертаната астралност се издига над Земята като битие на птичия свят. И там, където преобладаваше Азът, се разви едно същество, което всъщност можем да обозначим като едно съчетание на трите други природи, защото Азът успяваше да ги хармонизира. При тази група фактически ясновидецът има пред себе си това, което представлява сфинкса, а знаем, сфинксът е съставен главно от лъвско тяло, после от орлови крила, но също и от елементи на бика, като в най-древните изображения на сфинкса личеше дори опашката на влечугите, а отпред имаме човешката форма, която хармонизира другите три части.
към текста >>
После имаше и
същества
, при които надмощие имаха етерното тяло, астралното тяло и Азът, докато физическото тяло отстъпваше на заден план, и това са човешките
същества
, при които по-висшите съставни части имаха превес над физическото тяло.
Нека да си представим, как тези четири различни елемента хармонично преминаха един в друг, оформяйки четири човешки форми. Едната имаме във физическото тяло, в природата на телеца, на бика: това са преобладаващите сили, които се развиха до еволюционната епоха на Везните; после в етерното тяло имаме природата на лъва; още по-нататък в преобладаващите сили на астралното тяло имаме природата на орела, и накрая в преобладаващите сили на Аза израства същинската природа на човека. При едно или друго същество надмощие вземаше някоя от тези четири природи. Така възникнаха четири основни типа. Но можеха да се срещнат и други комбинации: например физическото тяло, ас-тралното тяло и Азът можеха да изпъкват с еднаква сила и да имат надмощие спрямо етерното тяло: това е един особен тип сред тогавашното човечество.
После имаше и същества, при които надмощие имаха етерното тяло, астралното тяло и Азът, докато физическото тяло отстъпваше на заден план, и това са човешките същества, при които по-висшите съставни части имаха превес над физическото тяло.
Онези човеци, при които надмощие имаха физическото тяло, астралното тяло и Азът, това са физическите предшественици на днешните мъже, а онези човеци, при които надмощие имаха етерното тяло, астралното тяло и Азът, това са физическите предшественици на днешните жени. Другите типове постепенно изчезнаха напълно; останаха само тези два и от тях произлязоха днешната мъжка и женска форма.
към текста >>
Изис и Озирис са духовни
Същества
обитаващи Луната, обаче техните дела ние откриваме тук на Земята.
Ние видяхме, че фазите на новолуние, когато Луната е тъмна, са израз на принципа Изис, докато фазите на пълнолуние са израз на Озирис.
Изис и Озирис са духовни Същества обитаващи Луната, обаче техните дела ние откриваме тук на Земята.
И ние ги откриваме тук на Земята, понеже чрез тези дела човешката раса се раздели на два пола. Женските предшественици на човека бяха образувани чрез действието на Озирис; предшествениците на мъжете бяха образувани чрез действията на Изис. Действията на Озирис и Изис върху човечеството се осъществяват чрез нервните влакна, като по този начин човечеството се раздели на една мъжка и на една женска част. Старата легенда разказва, че Изис търси Озирис, мъжкият и женският принцип взаимно се търсят на Земята. Ние постоянно се убеждаваме, че тази легенда загатва за много от чудните процеси на космическото развитие.
към текста >>
Това беше епоха на едно особено силно съзнание, когато нощем човекът изживяваше себе си като духовно същество всред обкръжението на други духовни
същества
.
Това беше епоха на едно особено силно съзнание, когато нощем човекът изживяваше себе си като духовно същество всред обкръжението на други духовни същества.
За сметка на това дневното съзнание беше слабо. Това състояние на съзнанието се сменяше с един друг период, когато съзнанието ставаше силно; човекът влизаше в своето физическо тяло, а когато после той напускаше физическия план, душевният живот отслабваше. Имаше такава епоха в общочовешката еволюция, в която трябва да виждаме една преходна степен.
към текста >>
И тук ние трябва да обърнем внимание, че имаше и такива
същества
, които още по-рано бяха достигнали до една по-късна степен от развитието.
И тук ние трябва да обърнем внимание, че имаше и такива същества, които още по-рано бяха достигнали до една по-късна степен от развитието.
Когато казваме, че определени същества бяха изостанали на степента, присъща на бика, а други на степента, присъща на лъва, какво всъщност означава това? Това означава, че ако съществата биха могли да изчакат и едва по-късно да разгърнат пълната си привързаност към физическия свят, тогава те също биха станали човеци. Ако лъвът не би проявил преждевременно волята си да навлезе в земната сфера, той би станал човек; същото се отнася и за другите животни, които се бяха отделили от човека.
към текста >>
Когато казваме, че определени
същества
бяха изостанали на степента, присъща на бика, а други на степента, присъща на лъва, какво всъщност означава това?
И тук ние трябва да обърнем внимание, че имаше и такива същества, които още по-рано бяха достигнали до една по-късна степен от развитието.
Когато казваме, че определени същества бяха изостанали на степента, присъща на бика, а други на степента, присъща на лъва, какво всъщност означава това?
Това означава, че ако съществата биха могли да изчакат и едва по-късно да разгърнат пълната си привързаност към физическия свят, тогава те също биха станали човеци. Ако лъвът не би проявил преждевременно волята си да навлезе в земната сфера, той би станал човек; същото се отнася и за другите животни, които се бяха отделили от човека.
към текста >>
Това означава, че ако
същества
та биха могли да изчакат и едва по-късно да разгърнат пълната си привързаност към физическия свят, тогава те също биха станали човеци.
И тук ние трябва да обърнем внимание, че имаше и такива същества, които още по-рано бяха достигнали до една по-късна степен от развитието. Когато казваме, че определени същества бяха изостанали на степента, присъща на бика, а други на степента, присъща на лъва, какво всъщност означава това?
Това означава, че ако съществата биха могли да изчакат и едва по-късно да разгърнат пълната си привързаност към физическия свят, тогава те също биха станали човеци.
Ако лъвът не би проявил преждевременно волята си да навлезе в земната сфера, той би станал човек; същото се отнася и за другите животни, които се бяха отделили от човека.
към текста >>
” Следователно, нека да си представим два вида
същества
.
Нека да повторим: Всичко онова, което човекът представляваше по времето, когато се обособяваше лъвът, си казваше едно от двете неща. Или: „Не, аз не искам да приемам в себе си по-низшите субстанции, аз не искам да навлизам във физическото човечество! ” Или: „Аз искам да сляза долу, аз искам да стана като това, което се развива!
” Следователно, нека да си представим два вида същества.
Първите остават горе в етерно-въздушното царство и достигат Земята само със своите земни части; вторите се стремят изцяло да слязат на Земята. От тези последните произлезе, примерно, лъвът; от първите произлезе човекът. Но както животните изостават в развитието си, изостават също и някои от човеците. Тези, които прекалено рано станаха земни човеци, не бяха най-добрите; по-добрите можеха да изчакат; те продължиха да не слизат на Земята, където можеха съзнателно да извършват акта на оплождането; те останаха при онова равнище на съзнанието, при което актът на оплождане им се явяваше като едно съновидение.
към текста >>
47.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Но докато спеше, човекът се издигаше в духовните светове и общуваше с божествено-духовните
Същества
.
После човекът премина към онова състояние на съзнанието, при което започна редуването на сън и будност. Докато беше буден, човекът смътно виждаше своето физическо обкръжение, виждаше го като обгърнато в мъгла, като обвито с една светлинна аура.
Но докато спеше, човекът се издигаше в духовните светове и общуваше с божествено-духовните Същества.
Неговото съзнание се колебаеше между едно ясновиждащо съзнание, което все повече отслабваше, и едно дневно съзнание, едно все по-ясно и по-ясно предметно съзнание, което днес представлява основната форма на човешкото съзнание. Тогавашното човечество все повече изгубваше способността за ясновидски възприятия, както и възможността да вижда Боговете в съня си. Колкото по-силна ставаше яснотата на дневното съзнание, толкова повече нарастваше себесъзнанието, Азовото чувство, възприятието за Аза.
към текста >>
Но същевременно ясновидецът вижда и духовни потоци, тръгващи от Луната и как тези потоци пронизват астралните
същества
.
”, или: „Ето, сега аз изпадам в безсъзнание! ”. Човекът все още не разчиташе на своето себесъзнание, той се усещаше безсмъртен в лоното на Бога, приемаше всичко това като нещо самопонятно. Нека да си представим следното: Да си представим как вечер лягаме да спим, как астралното тяло се раздвижва и напуска физическото тяло и всичко това става по време на пълнолуние. Следователно, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото, астралното тяло се движи над тях и всичко това става при пълнолуние. Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв астрален облак; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са силите, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо.
Но същевременно ясновидецът вижда и духовни потоци, тръгващи от Луната и как тези потоци пронизват астралните същества.
Бихме могли да видим още, как фактически от Луната тръгват духовни потоци, които пронизват и укрепват астралното тяло, като повлияват онази негова дейност, която то упражнява спрямо физическото тяло. Да предположим, че ние сме „човеци” в древната Лемурийска епоха; тогава астралното тяло би възприемало това нахлуване на духовните сили, би поглеждало нагоре с думите: „Това е Озирис, който ме укрепва, който работи върху мен, аз виждам как неговите действия минават през мен! ”. И през нощта ние бихме се чувствували приютени в лоното на Озирис, бихме живяли, така да се каже, с нашия Аз в Озирис. Ние бихме имали усещането: „Аз и Озирис сме едно”. Ако после, връщайки се обратно във физическото тяло, бихме могли да изразим с думи нашите усещания, ние бихме казали: „Ето, сега аз трябва отново да сляза във физическото тяло, което ме чака там долу, и това е моментът, когато аз се потопявам в моята по-низша природа”.
към текста >>
Той си казваше: Да, тук са добрите божествени
Същества
, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман.
През втората следатлантска култура, древно-персийската, от която произлезе Заратустра, великият ученик на Ману, нещата се промениха. Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската култура към културата на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската култура чувствуваше физическия свят като своя задача, а не като нещо случайно. Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия свят и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в силите на светлината и в силите на тъмнината. За персиеца физическият свят стана поле за работа.
Той си казваше: Да, тук са добрите божествени Същества, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман.
От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият свят. Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите Богове, за да победим Ариман, злия Бог в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива същества, които променят облика на нашата планета. Побеждавайки Ариман по този начин, ние превръщаме Земята в едно средство за постигане на доброто.
към текста >>
Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите Богове, за да победим Ариман, злия Бог в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива
същества
, които променят облика на нашата планета.
Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската култура към културата на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската култура чувствуваше физическия свят като своя задача, а не като нещо случайно. Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия свят и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в силите на светлината и в силите на тъмнината. За персиеца физическият свят стана поле за работа. Той си казваше: Да, тук са добрите божествени Същества, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман. От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият свят.
Ние трябва да преобразим това, което идва от Ариман, трябва да се свържем с добрите Богове, за да победим Ариман, злия Бог в материята, като обработваме земята, като се превърнем в такива същества, които променят облика на нашата планета.
Побеждавайки Ариман по този начин, ние превръщаме Земята в едно средство за постигане на доброто.
към текста >>
И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички
Същества
, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението.
Завладяването на физическия свят продължи и по-нататък през Третата египетско-вавилоно-халдейска епоха. Сега едва ли беше останало нещо от онази неохота, с която човекът усещаше физическия свят като Майя, като илюзия. Халдейците поглеждаха нагоре към звездното небе и блясъкът на звездите беше за тях не просто илюзия, а самите писмени знаци, които Боговете бяха поставили над физическия свят.
И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението.
Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”. За един такъв посветен нещата изглеждаха така, както за нас, когато, примерно, получаваме писмо от един стар приятел, когото не сме виждали от дълго време и сега виждаме с очите си написаното от него. Ние виждаме, че тъкмо неговата ръка е оформила писмените знаци и долавяме чувствата, които той е вложил в изписаните думи. Приблизително така усещаше нещата халдейският, както и египетският окултен ученик, който беше посветен в свещените Мистерии, когато в мистерийния храм той виждаше с духовните си очи онези духовни Същества, които са свързани с нашата Земя.
към текста >>
Приблизително така усещаше нещата халдейският, както и египетският окултен ученик, който беше посветен в свещените Мистерии, когато в мистерийния храм той виждаше с духовните си очи онези духовни
Същества
, които са свързани с нашата Земя.
И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението. Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”. За един такъв посветен нещата изглеждаха така, както за нас, когато, примерно, получаваме писмо от един стар приятел, когото не сме виждали от дълго време и сега виждаме с очите си написаното от него. Ние виждаме, че тъкмо неговата ръка е оформила писмените знаци и долавяме чувствата, които той е вложил в изписаните думи.
Приблизително така усещаше нещата халдейският, както и египетският окултен ученик, който беше посветен в свещените Мистерии, когато в мистерийния храм той виждаше с духовните си очи онези духовни Същества, които са свързани с нашата Земя.
И когато той виждаше това и после, напускайки храма и насочвайки поглед към звездния свят, всичко му изглеждаше като едно послание от духовните Същества. Той долавяше писмените знаци на Боговете. В проблясването на светкавиците, в тътена на гръмотевиците, в порива на вятъра той усещаше откровението на Боговете. Боговете се изявяваха пред него във всичко, което той виждаше във външния свят. Каквото усещаме ние от писмото на приятеля, същото усещаше и той, съзирайки външния свят на елементите, света на растенията, животните, планините, света на облаците, света на звездите.
към текста >>
И когато той виждаше това и после, напускайки храма и насочвайки поглед към звездния свят, всичко му изглеждаше като едно послание от духовните
Същества
.
Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”. За един такъв посветен нещата изглеждаха така, както за нас, когато, примерно, получаваме писмо от един стар приятел, когото не сме виждали от дълго време и сега виждаме с очите си написаното от него. Ние виждаме, че тъкмо неговата ръка е оформила писмените знаци и долавяме чувствата, които той е вложил в изписаните думи. Приблизително така усещаше нещата халдейският, както и египетският окултен ученик, който беше посветен в свещените Мистерии, когато в мистерийния храм той виждаше с духовните си очи онези духовни Същества, които са свързани с нашата Земя.
И когато той виждаше това и после, напускайки храма и насочвайки поглед към звездния свят, всичко му изглеждаше като едно послание от духовните Същества.
Той долавяше писмените знаци на Боговете. В проблясването на светкавиците, в тътена на гръмотевиците, в порива на вятъра той усещаше откровението на Боговете. Боговете се изявяваха пред него във всичко, което той виждаше във външния свят. Каквото усещаме ние от писмото на приятеля, същото усещаше и той, съзирайки външния свят на елементите, света на растенията, животните, планините, света на облаците, света на звездите. Всичко това представляваше за него една писменост на Боговете.
към текста >>
Последицата от това беше, че божествените
Същества
, които гъркът като ясновидец познаваше, и заради които всъщност беше издиган храмът, действително се спускаха долу в храма, действително се чувствуваха уютно в него.
Един гръцки храм създаваше впечатление, като че ли пространството поражда самото себе си от своите собствени линии.
Последицата от това беше, че божествените Същества, които гъркът като ясновидец познаваше, и заради които всъщност беше издиган храмът, действително се спускаха долу в храма, действително се чувствуваха уютно в него.
И наистина: Атина Палада, Зевс и т.н. действително присъствуваха в храмовете; те имаха своите тела, своите материални тела в тези храмове. Но понеже такива Същества могат да се въплътят само до степента на етерното тяло, в тези храмове те намираха едно истинско обиталище във физическия свят. Един такъв храм можеше да стане тяхно физическо тяло, защото в този храм тяхното етерно тяло се чувствуваше уютно.
към текста >>
Но понеже такива
Същества
могат да се въплътят само до степента на етерното тяло, в тези храмове те намираха едно истинско обиталище във физическия свят.
Един гръцки храм създаваше впечатление, като че ли пространството поражда самото себе си от своите собствени линии. Последицата от това беше, че божествените Същества, които гъркът като ясновидец познаваше, и заради които всъщност беше издиган храмът, действително се спускаха долу в храма, действително се чувствуваха уютно в него. И наистина: Атина Палада, Зевс и т.н. действително присъствуваха в храмовете; те имаха своите тела, своите материални тела в тези храмове.
Но понеже такива Същества могат да се въплътят само до степента на етерното тяло, в тези храмове те намираха едно истинско обиталище във физическия свят.
Един такъв храм можеше да стане тяхно физическо тяло, защото в този храм тяхното етерно тяло се чувствуваше уютно.
към текста >>
48.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите
Същества
.
В същата степен, в която човекът престава да е прикован към физическото тяло, в същата степен той започва да развива едно съзнание за света на Девакана. Този свят просветва все повече и повече. Само че там той не разполага с днешното Азово съзнание. Там той все още не е самостоятелен. В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят.
Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества.
Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят. Обаче дори и сега той работи в полза на Космоса, намирайки се в Космоса, той работи в полза на растителното царство. Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния свят.
към текста >>
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той общуваше с духовните
Същества
.
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества.
Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния свят. В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време. Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане. Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него. Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност.
към текста >>
Още в Атлантида ние откриваме такива
Същества
, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят.
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят.
Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят. Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие. В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен. Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават.
към текста >>
Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни
Същества
, които не бяха минали през неговия път на развитие.
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят. Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят.
Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие.
В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен. Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават. Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмосфера, въплъщенията на тези Същества бяха все още възможни. Едно такова Същество беше например Вотан.
към текста >>
Обаче имаше
Същества
, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло.
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят. Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят. Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие. В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен.
Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло.
После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават. Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмосфера, въплъщенията на тези Същества бяха все още възможни. Едно такова Същество беше например Вотан. Той си казваше: „Ако човекът се въплъщава в тази светлинно-течна материя, тогава същото мога и аз”. И такова едно Същество приемаше човешка форма и слизаше във физическия свят.
към текста >>
После имаше и такива
Същества
, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават.
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят. Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят. Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие. В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен. Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло.
После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават.
Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмосфера, въплъщенията на тези Същества бяха все още възможни. Едно такова Същество беше например Вотан. Той си казваше: „Ако човекът се въплъщава в тази светлинно-течна материя, тогава същото мога и аз”. И такова едно Същество приемаше човешка форма и слизаше във физическия свят. Но когато Земята - а заедно с не я и човекът - се сгъсти, Вотан си казваше: „Не, сега аз няма да сляза в тази гъста материя”.
към текста >>
Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмосфера, въплъщенията на тези
Същества
бяха все още възможни.
Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят. Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие. В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен. Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават.
Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмосфера, въплъщенията на тези Същества бяха все още възможни.
Едно такова Същество беше например Вотан. Той си казваше: „Ако човекът се въплъщава в тази светлинно-течна материя, тогава същото мога и аз”. И такова едно Същество приемаше човешка форма и слизаше във физическия свят. Но когато Земята - а заедно с не я и човекът - се сгъсти, Вотан си казваше: „Не, сега аз няма да сляза в тази гъста материя”. И тогава той оставаше в невидимите светове, в извънземните светове.
към текста >>
Изобщо така стояха нещата с божествено-духовните
Същества
.
Изобщо така стояха нещата с божествено-духовните Същества.
Но оттогава насам те можеха да правят нещо друго. Те можеха да осъществят един вид връзка с човеците, които се отваряха за тях, които се развиваха в посока отдолу нагоре. Нека да си представим това така: Развитието на човека стигна до своята най-ниска точка. До този момент Боговете вървяха заедно с човеците. Обаче после те поеха един друг път, който беше невидим за хората от физическия свят.
към текста >>
Изостаналите в развитието си
Същества
се превърнаха в различни животински форми, например в птици чрез преобладаването на астралното тяло.
Преди да постигне своя Аз, човекът вече разполагаше с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Когато в тези три тела постепенно се разви Азът, той преобрази тези три тела. При това следва да сме наясно, че над физическото тяло работят всичките по-висши съставни части на човека. Фактът, че физическото е такова, се дължи на това, че етерното тяло, астралното тяло и Азът работят над него. В определена степен всички органи на физическото тяло зависят от това, че по-висшите му съставни части също са се изменили.
Изостаналите в развитието си Същества се превърнаха в различни животински форми, например в птици чрез преобладаването на астралното тяло.
към текста >>
Преди Азът да проникне вътре, астралните сили бяха външно насочвани към човека от божествено-духовни
Същества
.
Сега ние искаме да посочим и нещо друго. Когато стъпи на Земята, човекът все още не беше надарен с Аз. Преди Азът да навлезе в астрално-то тяло, то беше завладяно от други сили. Едва по-късно светлинно-течното астрално тяло беше проникнато от Аза.
Преди Азът да проникне вътре, астралните сили бяха външно насочвани към човека от божествено-духовни Същества.
Астрал-ното тяло съществуваше, но то беше като вътрешно нажежено от божествено-духовните Същества. Чисто и светло беше астралното тяло и обливаше отвсякъде това, което съществуваше като първич-на заложба на физическото и етерното тяло. То ги обливаше отвсякъде и проникваше навътре в тях; съвършено чист беше потокът на астралното тяло. Обаче с навлизането на Аза възникна също и егоизмът; астралното тяло беше помрачено, изгубен беше чистия златен поток на астралното тяло; все повече отслабваше той, докато човекът слизаше към най-дълбоката точка на физическия свят в условията на Гръцко-латинската епоха.
към текста >>
Астрал-ното тяло съществуваше, но то беше като вътрешно нажежено от божествено-духовните
Същества
.
Сега ние искаме да посочим и нещо друго. Когато стъпи на Земята, човекът все още не беше надарен с Аз. Преди Азът да навлезе в астрално-то тяло, то беше завладяно от други сили. Едва по-късно светлинно-течното астрално тяло беше проникнато от Аза. Преди Азът да проникне вътре, астралните сили бяха външно насочвани към човека от божествено-духовни Същества.
Астрал-ното тяло съществуваше, но то беше като вътрешно нажежено от божествено-духовните Същества.
Чисто и светло беше астралното тяло и обливаше отвсякъде това, което съществуваше като първич-на заложба на физическото и етерното тяло. То ги обливаше отвсякъде и проникваше навътре в тях; съвършено чист беше потокът на астралното тяло. Обаче с навлизането на Аза възникна също и егоизмът; астралното тяло беше помрачено, изгубен беше чистия златен поток на астралното тяло; все повече отслабваше той, докато човекът слизаше към най-дълбоката точка на физическия свят в условията на Гръцко-латинската епоха.
към текста >>
49.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Така че един такъв човек, който беше посветен, можеше - изхождайки от собствените си изживявания - да осведоми другите хора за
Същества
та, намиращи се в духовния свят отвъд физическия план.
Това ставаше поради факта, че през тази епоха етерното тяло беше по-здраво свързано с физическото и оказваше по-голяма съпротива, ако това, което астралното тяло изработваше в себе си, трябваше да бъде пренесено също и в етерното тяло. Ето защо при древните посвещения се практикуваше следното: В продължение на три и половина дни те довеждаха кандидата за посвещение до едно състояние, подобно на смъртта, при което физическото тяло беше напуснато от етерното тяло и етерното тяло, освободено от физическото тяло, се свързваше с астралното тяло. И тогава астрално-то тяло отпечатваше в етерното тяло онова, което упражненията бяха развили в самото него. И когато после йерофантът пробуждаше кандидата за посвещение, последният се оказваше озарен, той вече знаеше какво става в духовния свят, понеже за три и половина дни той беше извършил едно забележително пътуване. Той беше придружаван из полетата на духовния свят, беше видял какво се случва там, от личен опит беше узнал това, което един друг човек може да изпита само чрез откровението.
Така че един такъв човек, който беше посветен, можеше - изхождайки от собствените си изживявания - да осведоми другите хора за Съществата, намиращи се в духовния свят отвъд физическия план.
към текста >>
В предишните лекции вече стана дума за това, че определени
Същества
тръгват по друг път на развитие.
В предишните лекции вече стана дума за това, че определени Същества тръгват по друг път на развитие.
Индивидуалността на Вотан например тръгва по един такъв друг път. До определена степен тя върви заедно с човека, обаче после тя не слиза толкова дълбоко, колкото него. Човекът продължава да слиза надолу в материята и едва по-късно отново ще се съедини с тези Същества, които завършват своята еволюция в Земната епоха. Ние видяхме, че след определено време Вотан вече не се появяваше на Земята. Обаче такива Същества като Озирис и Изис не бяха като него: те бяха такива Същества, които още по-рано се бяха отклонили от своя път и - напълно невидими - завършиха своята еволюция на още по-високи обиталища.
към текста >>
Човекът продължава да слиза надолу в материята и едва по-късно отново ще се съедини с тези
Същества
, които завършват своята еволюция в Земната епоха.
В предишните лекции вече стана дума за това, че определени Същества тръгват по друг път на развитие. Индивидуалността на Вотан например тръгва по един такъв друг път. До определена степен тя върви заедно с човека, обаче после тя не слиза толкова дълбоко, колкото него.
Човекът продължава да слиза надолу в материята и едва по-късно отново ще се съедини с тези Същества, които завършват своята еволюция в Земната епоха.
Ние видяхме, че след определено време Вотан вече не се появяваше на Земята. Обаче такива Същества като Озирис и Изис не бяха като него: те бяха такива Същества, които още по-рано се бяха отклонили от своя път и - напълно невидими - завършиха своята еволюция на още по-високи обиталища. Тези Същества имаха своите специални изживявания.
към текста >>
Обаче такива
Същества
като Озирис и Изис не бяха като него: те бяха такива
Същества
, които още по-рано се бяха отклонили от своя път и - напълно невидими - завършиха своята еволюция на още по-високи обиталища.
В предишните лекции вече стана дума за това, че определени Същества тръгват по друг път на развитие. Индивидуалността на Вотан например тръгва по един такъв друг път. До определена степен тя върви заедно с човека, обаче после тя не слиза толкова дълбоко, колкото него. Човекът продължава да слиза надолу в материята и едва по-късно отново ще се съедини с тези Същества, които завършват своята еволюция в Земната епоха. Ние видяхме, че след определено време Вотан вече не се появяваше на Земята.
Обаче такива Същества като Озирис и Изис не бяха като него: те бяха такива Същества, които още по-рано се бяха отклонили от своя път и - напълно невидими - завършиха своята еволюция на още по-високи обиталища.
Тези Същества имаха своите специални изживявания.
към текста >>
Тези
Същества
имаха своите специални изживявания.
Индивидуалността на Вотан например тръгва по един такъв друг път. До определена степен тя върви заедно с човека, обаче после тя не слиза толкова дълбоко, колкото него. Човекът продължава да слиза надолу в материята и едва по-късно отново ще се съедини с тези Същества, които завършват своята еволюция в Земната епоха. Ние видяхме, че след определено време Вотан вече не се появяваше на Земята. Обаче такива Същества като Озирис и Изис не бяха като него: те бяха такива Същества, които още по-рано се бяха отклонили от своя път и - напълно невидими - завършиха своята еволюция на още по-високи обиталища.
Тези Същества имаха своите специални изживявания.
към текста >>
Божествените
Същества
, свързани със Земята докато Слънцето и Луната се отделяха от нея, трябваше да приемат такава форма, каквато беше възможна тогава, т.е.
Нека да отправим поглед към древната Лемурийска епоха: там етерните потоци още не бяха приели човекоподобни форми; в своето етерно тяло човекът беше все още подобен на животните. И Боговете, които слизаха, трябваше да се нагаждат към същата форма, наподобяваща животните, в която човекът съществуваше на Земята. Ако едно същество искаше да слезе на определено равнище, то трябваше да изпълни неговите условия. Така беше също и в този случай.
Божествените Същества, свързани със Земята докато Слънцето и Луната се отделяха от нея, трябваше да приемат такава форма, каквато беше възможна тогава, т.е.
една форма, наподобяваща животните. И понеже египетските религиозни възгледи представляват един вид повторение на Лемурийската епоха, египетският посветен гледаше нагоре към Боговете, например към Озирис и Изис, като към една форма, наподобяваща тази на животните. Той все още виждаше Божествата с глави, наподобяващи животинските глави. Ето защо с оглед на окултното виждане беше напълно оправдано, когато такива форми бяха представяни според разказите на посветените, примерно с глава на сокол или на овен. Боговете бяха представяни във формата, под която те ходеха по Земята.
към текста >>
Тези различни божествени
Същества
се преобразяваха непрекъснато.
И понеже египетските религиозни възгледи представляват един вид повторение на Лемурийската епоха, египетският посветен гледаше нагоре към Боговете, например към Озирис и Изис, като към една форма, наподобяваща тази на животните. Той все още виждаше Божествата с глави, наподобяващи животинските глави. Ето защо с оглед на окултното виждане беше напълно оправдано, когато такива форми бяха представяни според разказите на посветените, примерно с глава на сокол или на овен. Боговете бяха представяни във формата, под която те ходеха по Земята. Външните изображения следваха приблизително това, което посветеният виждаше, но все пак те бяха много точни.
Тези различни божествени Същества се преобразяваха непрекъснато.
Едни бяха формите в Лемурия, а съвсем други в Атлантида. През онези епохи Съществата се променяха много по-бързо, отколкото днес. Тогава те бяха по-одухотворени, и когато отправим поглед в миналото към тези форми, ние ги виждаме в техните три тела, обаче изцяло протъкани и озарени от астралното тяло и от етерното тяло. И това беше много точно пресъздавано в съответните образи. Съвременният човек може и да се усмихва, гледайки тези форми, обаче той дори не подозира колко реалистични са те.
към текста >>
През онези епохи
Същества
та се променяха много по-бързо, отколкото днес.
Ето защо с оглед на окултното виждане беше напълно оправдано, когато такива форми бяха представяни според разказите на посветените, примерно с глава на сокол или на овен. Боговете бяха представяни във формата, под която те ходеха по Земята. Външните изображения следваха приблизително това, което посветеният виждаше, но все пак те бяха много точни. Тези различни божествени Същества се преобразяваха непрекъснато. Едни бяха формите в Лемурия, а съвсем други в Атлантида.
През онези епохи Съществата се променяха много по-бързо, отколкото днес.
Тогава те бяха по-одухотворени, и когато отправим поглед в миналото към тези форми, ние ги виждаме в техните три тела, обаче изцяло протъкани и озарени от астралното тяло и от етерното тяло. И това беше много точно пресъздавано в съответните образи. Съвременният човек може и да се усмихва, гледайки тези форми, обаче той дори не подозира колко реалистични са те.
към текста >>
Всичко това показва как напредва еволюцията, също и зад видимия физически свят, как цели родове духовни
Същества
западат, докато накрая се превръщат в сенки на онова, което първоначално са били.
Тя присъствува навсякъде, само че носи различни имена. Тя е потомка на древния Сфинкс. И както древният Сфинкс задаваше на хората въпроси, които дълбоко ги впечатляваха, същото можеше да се наблюдава и с обедната вещица. Често бихме могли да чуем как тя среща този или онзи и започва да му задава безкрайни въпроси. Това измъчване с въпроси също е един декадентски остатък от древния Сфинкс.
Всичко това показва как напредва еволюцията, също и зад видимия физически свят, как цели родове духовни Същества западат, докато накрая се превръщат в сенки на онова, което първоначално са били.
Тук ние отново виждаме една важна особеност на еволюцията. Споменавам това, за да си дадем сметка колко разнообразна е еволюцията изобщо.
към текста >>
Аз вече посочих как този Аз пронизва астралното тяло и се ангажира с него така, че започва да упражнява над него онази власт, която по-рано са упражнявали висшите духовни
Същества
.
Но за да разберем нещата както трябва, нека да си припомним, че в хода на времето към това, което човекът донесе със себе си в началото на Земното развитие като свое физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, той присъедини и четвъртата съставна част, Аза.
Аз вече посочих как този Аз пронизва астралното тяло и се ангажира с него така, че започва да упражнява над него онази власт, която по-рано са упражнявали висшите духовни Същества.
Че този Аз беше прибавен към астралното тяло - това е дело на висшите Същества. Ако еволюцията би напредвала в посоката на определени висши Същества, тогава би се стигнало до друг вид еволюция, различна от тази, до която действително се стигна. Обаче стана така, че някои Същества изостанаха в своето развитие. Те се оказаха неспособни да сътрудничат в постигането на основната задача: присъединяването на Аза към астралното тяло.
към текста >>
Че този Аз беше прибавен към астралното тяло - това е дело на висшите
Същества
.
Но за да разберем нещата както трябва, нека да си припомним, че в хода на времето към това, което човекът донесе със себе си в началото на Земното развитие като свое физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, той присъедини и четвъртата съставна част, Аза. Аз вече посочих как този Аз пронизва астралното тяло и се ангажира с него така, че започва да упражнява над него онази власт, която по-рано са упражнявали висшите духовни Същества.
Че този Аз беше прибавен към астралното тяло - това е дело на висшите Същества.
Ако еволюцията би напредвала в посоката на определени висши Същества, тогава би се стигнало до друг вид еволюция, различна от тази, до която действително се стигна. Обаче стана така, че някои Същества изостанаха в своето развитие. Те се оказаха неспособни да сътрудничат в постигането на основната задача: присъединяването на Аза към астралното тяло.
към текста >>
Ако еволюцията би напредвала в посоката на определени висши
Същества
, тогава би се стигнало до друг вид еволюция, различна от тази, до която действително се стигна.
Но за да разберем нещата както трябва, нека да си припомним, че в хода на времето към това, което човекът донесе със себе си в началото на Земното развитие като свое физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, той присъедини и четвъртата съставна част, Аза. Аз вече посочих как този Аз пронизва астралното тяло и се ангажира с него така, че започва да упражнява над него онази власт, която по-рано са упражнявали висшите духовни Същества. Че този Аз беше прибавен към астралното тяло - това е дело на висшите Същества.
Ако еволюцията би напредвала в посоката на определени висши Същества, тогава би се стигнало до друг вид еволюция, различна от тази, до която действително се стигна.
Обаче стана така, че някои Същества изостанаха в своето развитие. Те се оказаха неспособни да сътрудничат в постигането на основната задача: присъединяването на Аза към астралното тяло.
към текста >>
Обаче стана така, че някои
Същества
изостанаха в своето развитие.
Но за да разберем нещата както трябва, нека да си припомним, че в хода на времето към това, което човекът донесе със себе си в началото на Земното развитие като свое физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, той присъедини и четвъртата съставна част, Аза. Аз вече посочих как този Аз пронизва астралното тяло и се ангажира с него така, че започва да упражнява над него онази власт, която по-рано са упражнявали висшите духовни Същества. Че този Аз беше прибавен към астралното тяло - това е дело на висшите Същества. Ако еволюцията би напредвала в посоката на определени висши Същества, тогава би се стигнало до друг вид еволюция, различна от тази, до която действително се стигна.
Обаче стана така, че някои Същества изостанаха в своето развитие.
Те се оказаха неспособни да сътрудничат в постигането на основната задача: присъединяването на Аза към астралното тяло.
към текста >>
Но от определени висши
Същества
, имащи за обиталище най-вече Слънцето и Луната, той получи големия дар: Азовостта!
Когато стъпи на Земята, човекът се състоеше от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и той продължи да ги развива по-нататък.
Но от определени висши Същества, имащи за обиталище най-вече Слънцето и Луната, той получи големия дар: Азовостта!
Тези Същества, тъй да се каже, работеха в името на Аза. Обаче имаше и други Същества, които в хода на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие не бяха напреднали до такава степен, че да сътрудничат за присъединяването на Аза. Те можеха да вършат само това, което бяха научили на Луната. Ето защо те трябваше да се ограничат единствено върху работата си над човешкото астрално тяло, така че в астралното тяло на човека беше включено нещо, което не принадлежеше към неговите най-благородни сили и идваше не от висшите Същества, а от закъснелите, изостаналите натрапници. Ако тези Същества биха сторили това на Старата Луна, то би се оказало нещо изключително възвишено.
към текста >>
Тези
Същества
, тъй да се каже, работеха в името на Аза.
Когато стъпи на Земята, човекът се състоеше от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и той продължи да ги развива по-нататък. Но от определени висши Същества, имащи за обиталище най-вече Слънцето и Луната, той получи големия дар: Азовостта!
Тези Същества, тъй да се каже, работеха в името на Аза.
Обаче имаше и други Същества, които в хода на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие не бяха напреднали до такава степен, че да сътрудничат за присъединяването на Аза. Те можеха да вършат само това, което бяха научили на Луната. Ето защо те трябваше да се ограничат единствено върху работата си над човешкото астрално тяло, така че в астралното тяло на човека беше включено нещо, което не принадлежеше към неговите най-благородни сили и идваше не от висшите Същества, а от закъснелите, изостаналите натрапници. Ако тези Същества биха сторили това на Старата Луна, то би се оказало нещо изключително възвишено. Но понеже - и то като изоставащи Същества - го направиха в условията на Земята, те прибавиха към астралното тяло на човека нещо, което го смъкна по-надолу, отколкото той би се оказал при други обстоятелства.
към текста >>
Обаче имаше и други
Същества
, които в хода на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие не бяха напреднали до такава степен, че да сътрудничат за присъединяването на Аза.
Когато стъпи на Земята, човекът се състоеше от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и той продължи да ги развива по-нататък. Но от определени висши Същества, имащи за обиталище най-вече Слънцето и Луната, той получи големия дар: Азовостта! Тези Същества, тъй да се каже, работеха в името на Аза.
Обаче имаше и други Същества, които в хода на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие не бяха напреднали до такава степен, че да сътрудничат за присъединяването на Аза.
Те можеха да вършат само това, което бяха научили на Луната. Ето защо те трябваше да се ограничат единствено върху работата си над човешкото астрално тяло, така че в астралното тяло на човека беше включено нещо, което не принадлежеше към неговите най-благородни сили и идваше не от висшите Същества, а от закъснелите, изостаналите натрапници. Ако тези Същества биха сторили това на Старата Луна, то би се оказало нещо изключително възвишено. Но понеже - и то като изоставащи Същества - го направиха в условията на Земята, те прибавиха към астралното тяло на човека нещо, което го смъкна по-надолу, отколкото той би се оказал при други обстоятелства. Ето как в човека навлязоха инстинктите, страстите и егоизмът.
към текста >>
Ето защо те трябваше да се ограничат единствено върху работата си над човешкото астрално тяло, така че в астралното тяло на човека беше включено нещо, което не принадлежеше към неговите най-благородни сили и идваше не от висшите
Същества
, а от закъснелите, изостаналите натрапници.
Когато стъпи на Земята, човекът се състоеше от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и той продължи да ги развива по-нататък. Но от определени висши Същества, имащи за обиталище най-вече Слънцето и Луната, той получи големия дар: Азовостта! Тези Същества, тъй да се каже, работеха в името на Аза. Обаче имаше и други Същества, които в хода на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие не бяха напреднали до такава степен, че да сътрудничат за присъединяването на Аза. Те можеха да вършат само това, което бяха научили на Луната.
Ето защо те трябваше да се ограничат единствено върху работата си над човешкото астрално тяло, така че в астралното тяло на човека беше включено нещо, което не принадлежеше към неговите най-благородни сили и идваше не от висшите Същества, а от закъснелите, изостаналите натрапници.
Ако тези Същества биха сторили това на Старата Луна, то би се оказало нещо изключително възвишено. Но понеже - и то като изоставащи Същества - го направиха в условията на Земята, те прибавиха към астралното тяло на човека нещо, което го смъкна по-надолу, отколкото той би се оказал при други обстоятелства. Ето как в човека навлязоха инстинктите, страстите и егоизмът.
към текста >>
Ако тези
Същества
биха сторили това на Старата Луна, то би се оказало нещо изключително възвишено.
Но от определени висши Същества, имащи за обиталище най-вече Слънцето и Луната, той получи големия дар: Азовостта! Тези Същества, тъй да се каже, работеха в името на Аза. Обаче имаше и други Същества, които в хода на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие не бяха напреднали до такава степен, че да сътрудничат за присъединяването на Аза. Те можеха да вършат само това, което бяха научили на Луната. Ето защо те трябваше да се ограничат единствено върху работата си над човешкото астрално тяло, така че в астралното тяло на човека беше включено нещо, което не принадлежеше към неговите най-благородни сили и идваше не от висшите Същества, а от закъснелите, изостаналите натрапници.
Ако тези Същества биха сторили това на Старата Луна, то би се оказало нещо изключително възвишено.
Но понеже - и то като изоставащи Същества - го направиха в условията на Земята, те прибавиха към астралното тяло на човека нещо, което го смъкна по-надолу, отколкото той би се оказал при други обстоятелства. Ето как в човека навлязоха инстинктите, страстите и егоизмът.
към текста >>
Но понеже - и то като изоставащи
Същества
- го направиха в условията на Земята, те прибавиха към астралното тяло на човека нещо, което го смъкна по-надолу, отколкото той би се оказал при други обстоятелства.
Тези Същества, тъй да се каже, работеха в името на Аза. Обаче имаше и други Същества, които в хода на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие не бяха напреднали до такава степен, че да сътрудничат за присъединяването на Аза. Те можеха да вършат само това, което бяха научили на Луната. Ето защо те трябваше да се ограничат единствено върху работата си над човешкото астрално тяло, така че в астралното тяло на човека беше включено нещо, което не принадлежеше към неговите най-благородни сили и идваше не от висшите Същества, а от закъснелите, изостаналите натрапници. Ако тези Същества биха сторили това на Старата Луна, то би се оказало нещо изключително възвишено.
Но понеже - и то като изоставащи Същества - го направиха в условията на Земята, те прибавиха към астралното тяло на човека нещо, което го смъкна по-надолу, отколкото той би се оказал при други обстоятелства.
Ето как в човека навлязоха инстинктите, страстите и егоизмът.
към текста >>
Астралното тяло действува навсякъде, така че споменатите
Същества
действуват чрез астралното тяло върху етерното тяло и върху физическото тяло.
И ние не бива да забравяме, че върху човека се действуваше от две различни страни, така че в астралното си тяло той получи и такива елементи, които го принизиха. Обаче нещо, което оказва влияние върху астралното тяло, не действува само върху астралното тяло. При земния човек нещата са поставени така, че въздействията върху астралното тяло продължават и чрез самото него се прехвърлят върху етерното тяло, което на свой ред ги насочва към физическото тяло.
Астралното тяло действува навсякъде, така че споменатите Същества действуват чрез астралното тяло върху етерното тяло и върху физическото тяло.
Ако тези духовни Същества не биха упражнявали този род въздействия, тогава в човешкия живот не биха настъпили и съответните последици, а именно: засилената себичност, засиленото Азово чувство. А последиците в областта на етерното тяло се свеждат до всичко онова, което възникна като помрачаване на преценките, като възможност за заблуждения. Всичко онова, което астралното тяло предизвика в областта на физическото тяло, залегна в основата на това, което по-късно възникна като болест. Тази е духовната причина за болестите при човека; при животните боледуването има друго обяснение. И така, ние виждаме как болестите са внесени в човешкото същество; болестите са свързани с причините, които посочихме току-що.
към текста >>
Ако тези духовни
Същества
не биха упражнявали този род въздействия, тогава в човешкия живот не биха настъпили и съответните последици, а именно: засилената себичност, засиленото Азово чувство.
И ние не бива да забравяме, че върху човека се действуваше от две различни страни, така че в астралното си тяло той получи и такива елементи, които го принизиха. Обаче нещо, което оказва влияние върху астралното тяло, не действува само върху астралното тяло. При земния човек нещата са поставени така, че въздействията върху астралното тяло продължават и чрез самото него се прехвърлят върху етерното тяло, което на свой ред ги насочва към физическото тяло. Астралното тяло действува навсякъде, така че споменатите Същества действуват чрез астралното тяло върху етерното тяло и върху физическото тяло.
Ако тези духовни Същества не биха упражнявали този род въздействия, тогава в човешкия живот не биха настъпили и съответните последици, а именно: засилената себичност, засиленото Азово чувство.
А последиците в областта на етерното тяло се свеждат до всичко онова, което възникна като помрачаване на преценките, като възможност за заблуждения. Всичко онова, което астралното тяло предизвика в областта на физическото тяло, залегна в основата на това, което по-късно възникна като болест. Тази е духовната причина за болестите при човека; при животните боледуването има друго обяснение. И така, ние виждаме как болестите са внесени в човешкото същество; болестите са свързани с причините, които посочихме току-що. И понеже физическото тяло и етерното тяло са свързани с наследствените фактори, основният принцип на болестта минава през наследствената линия.
към текста >>
В хода на развитието, преди споменатите
Същества
да бяха постигнали такова въздействие върху човека, той беше така устроен, че реагираше на лошите външни влияния много по-силно, отколкото днес.
И понеже физическото тяло и етерното тяло са свързани с наследствените фактори, основният принцип на болестта минава през наследствената линия. Нека още веднъж да подчертаем, че трябва да правим разлика между т.н. вътрешни болести и външните наранявания. Когато един човек бива прегазен, това е съвсем друго нещо. Но също и определени вътрешни болести могат да са свързани с външни причини; когато например някой поглъща храна, която дразни стомаха, това, естествено, е нещо външно.
В хода на развитието, преди споменатите Същества да бяха постигнали такова въздействие върху човека, той беше така устроен, че реагираше на лошите външни влияния много по-силно, отколкото днес.
Обаче в същата степен той изгуби и инстинктите си за това, което не е правилно. По-рано в цялата си организация човекът беше така устроен, че имаше много фини инстинкти за това, което е неподходящо и неправилно за него, така че, ако би искал да погълне нещо - което ако днес бъде внесено в стомаха ще предизвика увреждане - неговите инстинкти щяха да го отхвърлят. Отправяйки поглед към миналото, ние стигаме все по-назад към времето, когато човекът се намираше в една много по-интимна връзка със силите на своето обкръжение, когато човекът реагираше много по-дълбоко спрямо силите на своето обкръжение. Обаче постепенно той ставаше все по-несигурен и по-неспособен да избягва това, което е вредно за него.
към текста >>
Да предположим, че тези
Същества
не биха действували върху човека; тогава не би се случило и нещо друго.
Да предположим, че тези Същества не биха действували върху човека; тогава не би се случило и нещо друго.
Докато е здрав, човекът поддържа едно нормално отношение към външния свят. Но ако вътре в себе си той има нарушени сили, тогава те трябва да бъдат отблъснати от силите, с които човекът разполага. Ако за тази цел неговите собствени сили са недостатъчни, тогава в него от външния свят трябва да се влее нещо против това, на което той не може се съпротивлява. Да, нещо трябва да бъде внесено отвън, за да се постигне онова равновесие, което беше възможно, когато субстанциите и силите свободно преминаваха през човека. И може да се наложи, ако човекът е болен, примерно, в него да бъдат внесени силите на даден метал.
към текста >>
50.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако си представим отделните индивиди като малки кръгове, отделните Азове, те представляват отделни
същества
само според външната физическа преценка на нещата.
Ако си представим отделните индивиди като малки кръгове, отделните Азове, те представляват отделни същества само според външната физическа преценка на нещата.
Който ги разглежда духовно, той вижда как всички тези индивидуалности са „вложени” в един етерен „облак” и това е въплъщението на Душата на народа. Отделният човек мисли, чувствува и върши определени неща. Той излъчва своите мисли и чувства навътре в общата Душа на народа. Така тя се оцветява от тези излъчвания. По този начин Душата на народа е пронизана от мислите и чувствата на отделните хора.
към текста >>
Всичко беше протъкано от духовно-божествени сили и
Същества
.
Нека да си представим една душа, живееща тогава като ученик на един древен посветен. Духовният поглед на един такъв ученик му даваше възможност за действително навлизане в Космоса. Това, как от Луната Озирис и Изис упражняваха своите действия, насочени към Земята, беше една непосредствена духовна опитност за египетския окултен ученик.
Всичко беше протъкано от духовно-божествени сили и Същества.
И всичко това той приемаше в душата си. После той отново се преражда в Четвъртата и Петата епоха. През Петата епоха той отново изживява нещата, свързани с неговата египетска инкаранация. Те се връщат като един вид спомен. И какво става сега?
към текста >>
Там, където по-рано виждаше божествени
Същества
, Изис и Озирис, сега там той вижда само някакви абстрактни сили, лишени от каквото и да е духовно съдържание.
Ученикът отправяше поглед нагоре към всичко онова, което живееше в звездния свят. И сега този поглед отново оживява във всяка една душа, родена през Петата следатлантска епоха. Човекът си припомня онова, което е виждал и чувал в Египетската епоха. Обаче той не може да го осмисли напълно, понеже междувременно то е придобило силна материална оцветка. Духовното съдържание вече не е тук; обаче възникват материално-механични отношения и човекът започва да изгражда мисли под формата на материалистични спомени.
Там, където по-рано виждаше божествени Същества, Изис и Озирис, сега там той вижда само някакви абстрактни сили, лишени от каквото и да е духовно съдържание.
Това духовно съдържание, тези духовни отношения застават пред него под формата на мисли. Всичко възниква отново, обаче в материална форма.
към текста >>
51.
Съдържание
GA_110 Духовните йерархии
Възникването на елементарни
Същества
чрез човека.
Учението на свещените Риши. Бхагавад Гита. Четирите елемента. Духовното изследване върху същността на огъня. Пространство и светлина.
Възникването на елементарни Същества чрез човека.
Окултният смисъл на древните жертвоприношения. Спасяването на елементарните Същества.
към текста >>
Спасяването на елементарните
Същества
.
Четирите елемента. Духовното изследване върху същността на огъня. Пространство и светлина. Възникването на елементарни Същества чрез човека. Окултният смисъл на древните жертвоприношения.
Спасяването на елементарните Същества.
към текста >>
Разграждането на Старата Луна благодарение на напредващите и изоставащите духовни
Същества
.
За следващите етапи от еволюцията на нашата Слънчева система. Предстоящото сливане между Слънцето и планетите. Началото на следващия Зодиак. Йерархията на Серафимите и Божествената троица. Граничните знаци във висшите Йерархии.
Разграждането на Старата Луна благодарение на напредващите и изоставащите духовни Същества.
Какво означава Битката на Небето.
към текста >>
Една и съща личност може да бъде инспирирана от различни йерархически
Същества
.
Седемте принципа на човека не могат да бъдат механично приложени за Ангелите. За характера на Ангелския Аз. Как и защо бяха запазени етерните тела на атлантските посветени. Ману и седемте Риши. Как протича инспирацията чрез Духовете на Личността, Архангелите и Ангелите.
Една и съща личност може да бъде инспирирана от различни йерархически Същества.
към текста >>
Как изглежда "човешката" степен на
Същества
та от висшите Йерархии.
Ротационните планетарни импулси в хода на Зодиака. Истинският космически човек. Кармата на небесните тела, която се поема от техните предводители. Как Азът работи върху астралното, етерното и физическото тяло. Възникване на творческата продуктивност.
Как изглежда "човешката" степен на Съществата от висшите Йерархии.
Посветеният може да жертвува своето собствено астрално и етерно тяло и да ги предостави на друго човешко същество.
към текста >>
52.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Когато се опитваме да говорим за това, което наричаме духовни Йерархии*1, ние всъщност насочваме нашите душевни очи към онези висши
Същества
, чието Битие се намира над Земята.
Когато се опитваме да говорим за това, което наричаме духовни Йерархии*1, ние всъщност насочваме нашите душевни очи към онези висши Същества, чието Битие се намира над Земята.
С нашите физически очи ние можем да обхванем само четирите природни царства: минералното, растителното, животинското и човешкото. Над човека се простира царството на невидимите Същества, и благодарение на свръхсетивното познание доколкото то е по силите му човекът може да се издигне до онези сили и Същества, които в свръхсетивния, в невидимия свят са едно продължение на четирите природни царства.
към текста >>
Над човека се простира царството на невидимите
Същества
, и благодарение на свръхсетивното познание доколкото то е по силите му човекът може да се издигне до онези сили и
Същества
, които в свръхсетивния, в невидимия свят са едно продължение на четирите природни царства.
Когато се опитваме да говорим за това, което наричаме духовни Йерархии*1, ние всъщност насочваме нашите душевни очи към онези висши Същества, чието Битие се намира над Земята. С нашите физически очи ние можем да обхванем само четирите природни царства: минералното, растителното, животинското и човешкото.
Над човека се простира царството на невидимите Същества, и благодарение на свръхсетивното познание доколкото то е по силите му човекът може да се издигне до онези сили и Същества, които в свръхсетивния, в невидимия свят са едно продължение на четирите природни царства.
към текста >>
Защото всичко онова, което човекът натрупва като опит и познание, като понятия и идеи, като имагинации, инспирации и интуиции*2 в резултат на своето ясновидство*3, вече е "минало" през изживяванията и през съдържанието на висшите
Същества
.
Това познание и изследванията в тази област, както всички Вие добре знаете, не са нещо, което се появява за пръв път в нашата епоха; винаги е съществувала ако можем така да я наречем една първична мирова Мъдрост.
Защото всичко онова, което човекът натрупва като опит и познание, като понятия и идеи, като имагинации, инспирации и интуиции*2 в резултат на своето ясновидство*3, вече е "минало" през изживяванията и през съдържанието на висшите Същества.
към текста >>
Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът с оглед на сегашната си еволюционна степен към първичната Мъдрост на висшите
Същества
.
Ако си послужим с едно тривиално сравнение, бихме могли да кажем: Един майстор на часовници първо има идеята, мисълта за часовника, и едва после той може да изработи часовника. Часовникът е направен според предварителната идея на часовникаря, а после всеки може да го разглоби и да анализира идеите, според които часовникарят е изработил своя часовник. Сега другият човек проследява идеите на часовникаря.
Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът с оглед на сегашната си еволюционна степен към първичната Мъдрост на висшите Същества.
Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим свят, вече са били тяхно притежание. Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества. Нека да обобщим: Мъдростта, за която стана дума, е съществувала много време преди да се появи нашият физически свят. Тя е планът, според който е изграден нашият свят.
към текста >>
Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите
Същества
.
Ако си послужим с едно тривиално сравнение, бихме могли да кажем: Един майстор на часовници първо има идеята, мисълта за часовника, и едва после той може да изработи часовника. Часовникът е направен според предварителната идея на часовникаря, а после всеки може да го разглоби и да анализира идеите, според които часовникарят е изработил своя часовник. Сега другият човек проследява идеите на часовникаря. Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът с оглед на сегашната си еволюционна степен към първичната Мъдрост на висшите Същества. Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим свят, вече са били тяхно притежание.
Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества.
Нека да обобщим: Мъдростта, за която стана дума, е съществувала много време преди да се появи нашият физически свят. Тя е планът, според който е изграден нашият свят.
към текста >>
Обаче тази Мъдрост, според която божествено-духовните
Същества
изградиха нашия свят, след време стана достояние и на човека.
Сега идва ред на един друг въпрос: До каква степен трябва да се върнем назад във времето, оставайки в пределите на нашия свят, за да срещнем тази първична Мъдрост? Трябва ли да се върнем назад до някоя от историческите епохи, когато е проповядвал един или друг от великите учители на човечеството? Несъмнено, ние бихме научили много неща, ако се върнем в една или друга историческа епоха, ако се запознаем с ученията на един или друг от великите учители. Обаче за да срещнем първичната Мъдрост и то в нейната истинска, висша форма ние трябва да се върнем до онази епоха, когато видимата Земя все още не е съществувала като небесно тяло. Светът действително е възникнал от Мъдростта.
Обаче тази Мъдрост, според която божествено-духовните Същества изградиха нашия свят, след време стана достояние и на човека.
В своето мислене той можеше да вижда, да възприема мислите, според които Боговете създадоха света. И както мнозина от Вас знаят, претърпявайки известни преобразувания, тази първична Мъдрост, присъща за Творците на световете, се откри на древните Риши, великите учители на Древна Индия, на Първата следатлантска eпоxa*4.
към текста >>
Но ето че настъпи времето, когато стана възможно да се говори за съдържанието на първичната Мъдрост пред все по-голям брой човешки
същества
, и то на един ясен и разбираем език.
Но ето че настъпи времето, когато стана възможно да се говори за съдържанието на първичната Мъдрост пред все по-голям брой човешки същества, и то на един ясен и разбираем език.
През последната третина на 19 век за нея можеше вече да се говори по един малко или много неприкрит начин. За пазителите на Мистериите стана възможно да говорят за първичната Мъдрост само поради определени процеси, които се разиграха в духовните светове. Всички Вие добре познавате историята на теософското развитие; Вие знаете, че тук ледът беше разчупен благодарение на онзи вид мъдрост, който днес не бих искал да описвам, а именно благодарение на т.н. строфи "Дзиан"*7. Фактически те съдържаха най-същественото от учението на свещените Риши.
към текста >>
Не
същества
никаква източна Мъдрост, която да не се е вляла в западния окултизъм; ето защо в учението и изследванията на розенкройцерите, Вие ще откриете всичко, което никога е съществувало като Мъдрост на Изтока.
Но след като беше разчупен, така да се каже, първият лед, дойде времето да се говори за истинските източници на западния окултизъм, който по същество не се различава от източния, но в случая съобразявайки се с всички процеси в духовния и във физическия свят той беше опазен в розенкройцерските Мистерии.
Не същества никаква източна Мъдрост, която да не се е вляла в западния окултизъм; ето защо в учението и изследванията на розенкройцерите, Вие ще откриете всичко, което никога е съществувало като Мъдрост на Изтока.
В Западната Мъдрост не липсва нищо, абсолютно нищо от съкровищата на източната Мъдрост. Съществува само тази разлика, ако изобщо решим да говорим за разлика, че западната Мъдрост трябва да обхване цялата източна Мъдрост, цялото източно учение, цялото източно изследване, без да изгуби нито частица от тях, и да ги озари с онази светлина, която Христовият Импулс даде на цялото човечество. Следователно, ако някой говори за западния окултизъм, за това, което в известен смисъл идва от скритите Риши на Запада а то, естествено, е невидимо за физическите очи съвсем не бива да се твърди, че в западния окултизъм липсва дори и йота от източния окултизъм. Нищо, абсолютно нищо не липсва от него. Западният окултизъм това е подмладеният чрез Христовия Импулс източен окултизъм.
към текста >>
би видял аурата на Юпитер, сбора от онези духовни
Същества
, чийто видим израз е физическият Юпитер.
Това, което днес виждат физическите очи, е само външният израз на определени духовни процеси, които са били достъпни за древното човечество; Когато днес физическото око погледне през телескопа към мястото, където се намира Юпитер, там то вижда едно физическо небесно тяло, заобиколено от своите Луни. Но какво виждаше човекът от древната Атлантска епоха, когато той насочваше своя ясновиждащ поглед към същото място, което днешният човек изследва с помощта на своите физически очи? Той би ви дял примерно това, което Вие възприемате в една мъглива есенна вечер, когато гледате към уличните лампи. В този случай ние виждаме едно светло кълбо с цветен ореол около него. По същия начин древният атлантец би видял не физическата звезда Юпитер, а нещо, което дори и днес е свързано с Юпитер; т.е.
би видял аурата на Юпитер, сбора от онези духовни Същества, чийто видим израз е физическият Юпитер.
Ето как духовното око на древния атлантец се рееше из мировите пространства и навсякъде се сблъскваше с определени духовни процеси и Същества. Да, през епохата преди Атлантската катастрофа ние би трябвало да говорим също за такива духовни възприятия, понеже тогава когато физическото око все още не беше отворено както днес би било безсмислено да говорим за физически звезди. Атлантецът отправяше поглед към мировото пространство и там той виждаше определени духовни Същества, определени духовни Йерархии.
към текста >>
Ето как духовното око на древния атлантец се рееше из мировите пространства и навсякъде се сблъскваше с определени духовни процеси и
Същества
.
Но какво виждаше човекът от древната Атлантска епоха, когато той насочваше своя ясновиждащ поглед към същото място, което днешният човек изследва с помощта на своите физически очи? Той би ви дял примерно това, което Вие възприемате в една мъглива есенна вечер, когато гледате към уличните лампи. В този случай ние виждаме едно светло кълбо с цветен ореол около него. По същия начин древният атлантец би видял не физическата звезда Юпитер, а нещо, което дори и днес е свързано с Юпитер; т.е. би видял аурата на Юпитер, сбора от онези духовни Същества, чийто видим израз е физическият Юпитер.
Ето как духовното око на древния атлантец се рееше из мировите пространства и навсякъде се сблъскваше с определени духовни процеси и Същества.
Да, през епохата преди Атлантската катастрофа ние би трябвало да говорим също за такива духовни възприятия, понеже тогава когато физическото око все още не беше отворено както днес би било безсмислено да говорим за физически звезди. Атлантецът отправяше поглед към мировото пространство и там той виждаше определени духовни Същества, определени духовни Йерархии.
към текста >>
Атлантецът отправяше поглед към мировото пространство и там той виждаше определени духовни
Същества
, определени духовни Йерархии.
В този случай ние виждаме едно светло кълбо с цветен ореол около него. По същия начин древният атлантец би видял не физическата звезда Юпитер, а нещо, което дори и днес е свързано с Юпитер; т.е. би видял аурата на Юпитер, сбора от онези духовни Същества, чийто видим израз е физическият Юпитер. Ето как духовното око на древния атлантец се рееше из мировите пространства и навсякъде се сблъскваше с определени духовни процеси и Същества. Да, през епохата преди Атлантската катастрофа ние би трябвало да говорим също за такива духовни възприятия, понеже тогава когато физическото око все още не беше отворено както днес би било безсмислено да говорим за физически звезди.
Атлантецът отправяше поглед към мировото пространство и там той виждаше определени духовни Същества, определени духовни Йерархии.
към текста >>
В аурата той виждаше духовните
Същества
, които в една от своите еволюционни степени принадлежаха именно на Юпитер.
Всичко е като обгърнато от мъглив ореол. После мъглата се разсейва и отделните светлини стават ясни и физически видими. Ореолът обаче изчезва и става невидим. Разбира се, тук описваме само един физически процес, който ни служи за сравнение. Обаче при древния атлантец нещата стояха така, че когато поглеждаше Юпитер, той виждаше именно ореола, аурата!
В аурата той виждаше духовните Същества, които в една от своите еволюционни степени принадлежаха именно на Юпитер.
Обаче човечеството напредваше към степента на ясното физическо виждане. Но така или иначе, аурата остана. Хората не можеха вече да я възприемат, но за сметка на това физическото ядро на аурата ставаше все по-ясно и по-ясно, като в същото време изчезна именно това, което е неотменна част от видимата физическа материя. Древните свещени Мистерии обаче опазиха знанието за духовната същност на звездите, знанието за онези свръхсетивни Същества, чиято арена на действие са физически видимите звезди. Това знание беше достъпно и за Ришите.
към текста >>
Древните свещени Мистерии обаче опазиха знанието за духовната същност на звездите, знанието за онези свръхсетивни
Същества
, чиято арена на действие са физически видимите звезди.
Обаче при древния атлантец нещата стояха така, че когато поглеждаше Юпитер, той виждаше именно ореола, аурата! В аурата той виждаше духовните Същества, които в една от своите еволюционни степени принадлежаха именно на Юпитер. Обаче човечеството напредваше към степента на ясното физическо виждане. Но така или иначе, аурата остана. Хората не можеха вече да я възприемат, но за сметка на това физическото ядро на аурата ставаше все по-ясно и по-ясно, като в същото време изчезна именно това, което е неотменна част от видимата физическа материя.
Древните свещени Мистерии обаче опазиха знанието за духовната същност на звездите, знанието за онези свръхсетивни Същества, чиято арена на действие са физически видимите звезди.
Това знание беше достъпно и за Ришите. В епохата, когато хората разполагаха единствено със своите физически възприятия, свещените Риши продължаваха да говорят за духовната атмосфера, за духовните обитатели на кръжащите в пространството небесни тела.
към текста >>
В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните
Същества
, бродещи около небесните тела.
И представете си сега ситуацията, която настъпи след известно време.
В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните Същества, бродещи около небесните тела.
Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните Същества и все повече отдаваха значение на материалния физически свят. Когато например древните Риши произнасяха думата Меркурий те не произнасяха точно тази дума, но нека да предположим това за по-голяма нагледност -, имаха ли те предвид физическата планета Меркурий? Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий. Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества. Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества.
към текста >>
Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните
Същества
и все повече отдаваха значение на материалния физически свят.
И представете си сега ситуацията, която настъпи след известно време. В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните Същества, бродещи около небесните тела.
Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните Същества и все повече отдаваха значение на материалния физически свят.
Когато например древните Риши произнасяха думата Меркурий те не произнасяха точно тази дума, но нека да предположим това за по-голяма нагледност -, имаха ли те предвид физическата планета Меркурий? Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий. Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества. Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества. И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н.
към текста >>
Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни
Същества
, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий.
И представете си сега ситуацията, която настъпи след известно време. В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните Същества, бродещи около небесните тела. Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните Същества и все повече отдаваха значение на материалния физически свят. Когато например древните Риши произнасяха думата Меркурий те не произнасяха точно тази дума, но нека да предположим това за по-голяма нагледност -, имаха ли те предвид физическата планета Меркурий?
Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий.
Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества. Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества. И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и същественото му убягват напълно. Когато древният посветен казваше "Луна", с тази дума той пораждаше представата за един голям, обширен духовен свят.
към текста >>
Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните
Същества
.
И представете си сега ситуацията, която настъпи след известно време. В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните Същества, бродещи около небесните тела. Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните Същества и все повече отдаваха значение на материалния физически свят. Когато например древните Риши произнасяха думата Меркурий те не произнасяха точно тази дума, но нека да предположим това за по-голяма нагледност -, имаха ли те предвид физическата планета Меркурий? Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий.
Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества.
Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества. И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и същественото му убягват напълно. Когато древният посветен казваше "Луна", с тази дума той пораждаше представата за един голям, обширен духовен свят. И когато с думата "Луна" определяше небесното местоположение на Луната, той беше наясно: Ето, тук е разположена най-ниската степен на духовните Йерархии!
към текста >>
Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни
Същества
.
В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните Същества, бродещи около небесните тела. Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните Същества и все повече отдаваха значение на материалния физически свят. Когато например древните Риши произнасяха думата Меркурий те не произнасяха точно тази дума, но нека да предположим това за по-голяма нагледност -, имаха ли те предвид физическата планета Меркурий? Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий. Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества.
Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества.
И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и същественото му убягват напълно. Когато древният посветен казваше "Луна", с тази дума той пораждаше представата за един голям, обширен духовен свят. И когато с думата "Луна" определяше небесното местоположение на Луната, той беше наясно: Ето, тук е разположена най-ниската степен на духовните Йерархии! Обаче потъвайки все повече и повече в своите сетивни възприятия, хората се отдалечиха от духовната страна на материята и когато поглеждаха към физическата Луна, те механично я означаваха с древното име "Луна".
към текста >>
Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни
Същества
.
И въпреки всичко, древната първична Мъдрост продължи да се развива. Само че в екзотеричен смисъл тя ставаше все по-неразбираема, защото вече преобладаваха чисто материалистическите интерпретации. И за да не изгуби своята връзка с първоначалната, духовна Мъдрост, човечеството трябваше да бъде подсетено, и то с остри, безпощадни думи, че дори и физическото око да възприема единствено материалния свят, все пак духовното присъствие в този материален свят е нещо неоспоримо.
Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества.
И тогава той прибягваше до такива думи, които звучаха съвсем различно, защото ако би употребил старите названия, хората щяха да извлекат от тях само материалното. Ришите, например, говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните гърци и римляни, когато те обсъждаха променливия свят на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн. Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
към текста >>
от друга страна възникна един духовен живот, който описваше Ангелите, Архангелите и т.н., въпреки че изгуби връзката с физическия израз на тези духовни
Същества
.
Обаче повечето хора изгубиха този вид познание, те просто не можеха да упражняват този вид познание. И така, от една страна възникна една наука, която все повече и повече затъваше в материалното, запазвайки за него древните названия, които в миналото имаха чисто духовен смисъл.
от друга страна възникна един духовен живот, който описваше Ангелите, Архангелите и т.н., въпреки че изгуби връзката с физическия израз на тези духовни Същества.
Да, ние виждаме как първичната Мъдрост проникна чрез Дионисий Аеропагита в школата, основана от апостол Павел, и как тук нещата се свеждаха само до навлизането на древната духовност в живота на една нова епоха. И задачата на модерната Духовна наука, Антропософията, се състои в това да възстанови връзките, които трябва да свързват Духа и материята, духовните Йерархии и Земята. Обаче за онези, които не знаят откъде идват представите, с които си служим в условията на външния сетивен свят, е невъзможно да разберат другата, духовната страна на човешкото познание.
към текста >>
53.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Всъщност ние непрекъснато сме заобиколени от духовни
Същества
и духовни събития.
Учението, което преподаваха древните Риши през Първата следатланска културна епоха, представляваше едно познание, водещо своето познание от самите духовни извори на съществуванието. И най-забележителното в това учение което всъщност представляваше един вид изследване беше толкова дълбокото проникване във всички природни процеси, че там то се докосваше до самите духовни първопричини на света.
Всъщност ние непрекъснато сме заобиколени от духовни Същества и духовни събития.
Целият материален свят е само външен израз на определени духовни факти. И когато древното свещено учение разглеждаше физическите явления от заобикалящия ни свят, то винаги подчертаваше най-важното природно явление: Огъня. Духовното изследване на огъня заемаше основно място при обяснението на всички земни процеси и явления. Източното учение за огъня беше от решаващо значение за древното човешко познание, и ако искаме да разберем това учение за огъня, трябва поне отчасти да се вгледаме и в другите природни явления, респективно в обясненията, които откриваше за тях споменатото древно учение, чиито изводи обаче са напълно валидни и за нашата Духовна наука.
към текста >>
Определени духовни
Същества
, намиращи се в пределите на топлината, сега бих казал, позволяват да бъдат въвлечени и "омагьосани" в една по-гъста субстанция.
Но това е само външната, физическата страна на процеса, който току-що описахме. В основата на този физическо-материален процес лежи нещо съвсем друго. Нека да предположим, че Вие сте изправени пред някаква разновидност на топлината, следователно, пред нещо, което все още не свети; Вие възприемате външната, физическата топлина, обаче вътре в нея се съдържа и един друг, духовен елемент. Когато тази топлина стане толкова силна, че започне да свети, се образува и димът, и сега нещо от духовната същност, което се намираше в топлината, трябва да премине в дима. Тази духовна същност, която се намираше в топлината, преминава във въздухообразната формация, която наричаме "дим", следователно, в нещо, което стои по-долу от топлината и което сега, в дима и по-точно в помрачението, в мрака, който се възцарява там претърпява един вид "омагьосване".
Определени духовни Същества, намиращи се в пределите на топлината, сега бих казал, позволяват да бъдат въвлечени и "омагьосани" в една по-гъста субстанция.
Като "страничен продукт" от топлината винаги настъпва един вид помрачаване, един вид материализиране, едно "омагьосване" на духовни Същества. Бихме могли да си послужим и с още по-фрапантно сравнение. Нека да си представим и технически това днес е напълно възможно че превръщаме въздуха в течност. Самият въздух не е нищо друго, освен сгъстена топлина; той възниква от топлината, като в същото време се образува и димът. Така че в дима бива омагьосано нещо, което всъщност би искало да живее в огъня.
към текста >>
Като "страничен продукт" от топлината винаги настъпва един вид помрачаване, един вид материализиране, едно "омагьосване" на духовни
Същества
.
В основата на този физическо-материален процес лежи нещо съвсем друго. Нека да предположим, че Вие сте изправени пред някаква разновидност на топлината, следователно, пред нещо, което все още не свети; Вие възприемате външната, физическата топлина, обаче вътре в нея се съдържа и един друг, духовен елемент. Когато тази топлина стане толкова силна, че започне да свети, се образува и димът, и сега нещо от духовната същност, което се намираше в топлината, трябва да премине в дима. Тази духовна същност, която се намираше в топлината, преминава във въздухообразната формация, която наричаме "дим", следователно, в нещо, което стои по-долу от топлината и което сега, в дима и по-точно в помрачението, в мрака, който се възцарява там претърпява един вид "омагьосване". Определени духовни Същества, намиращи се в пределите на топлината, сега бих казал, позволяват да бъдат въвлечени и "омагьосани" в една по-гъста субстанция.
Като "страничен продукт" от топлината винаги настъпва един вид помрачаване, един вид материализиране, едно "омагьосване" на духовни Същества.
Бихме могли да си послужим и с още по-фрапантно сравнение. Нека да си представим и технически това днес е напълно възможно че превръщаме въздуха в течност. Самият въздух не е нищо друго, освен сгъстена топлина; той възниква от топлината, като в същото време се образува и димът. Така че в дима бива омагьосано нещо, което всъщност би искало да живее в огъня. Определени духовни Същества, които наричаме още и с името елементарни Духове*12 биват омагьосани там, в пределите на всички въздухо-образни формации, а после биват, така да се каже, изпратени на заточение в една по-низша степен на съществуванието, а именно там, където "въздухът" преминава във "вода".
към текста >>
Определени духовни
Същества
, които наричаме още и с името елементарни Духове*12 биват омагьосани там, в пределите на всички въздухо-образни формации, а после биват, така да се каже, изпратени на заточение в една по-низша степен на съществуванието, а именно там, където "въздухът" преминава във "вода".
Като "страничен продукт" от топлината винаги настъпва един вид помрачаване, един вид материализиране, едно "омагьосване" на духовни Същества. Бихме могли да си послужим и с още по-фрапантно сравнение. Нека да си представим и технически това днес е напълно възможно че превръщаме въздуха в течност. Самият въздух не е нищо друго, освен сгъстена топлина; той възниква от топлината, като в същото време се образува и димът. Така че в дима бива омагьосано нещо, което всъщност би искало да живее в огъня.
Определени духовни Същества, които наричаме още и с името елементарни Духове*12 биват омагьосани там, в пределите на всички въздухо-образни формации, а после биват, така да се каже, изпратени на заточение в една по-низша степен на съществуванието, а именно там, където "въздухът" преминава във "вода".
Ето защо във всичко, което е външно възприемаемо, Духовната наука вижда нещо, което произлиза от първичното състояние на огъня, или топлината. Огънят се сгъстява във въздух, въздухът в течност, течността в твърда материя. Погледнете едно твърдо тяло, казва духовният изследовател: Преди време то е било течно, а е станало твърдо едва в хода на времето; течното преди време е било въздухообразно, а то на свой ред е възникнало от огъня. Обаче това сгъстяване, това втвърдяване винаги е свързано с едно омагьосване на духовни Същества.
към текста >>
Обаче това сгъстяване, това втвърдяване винаги е свързано с едно омагьосване на духовни
Същества
.
Така че в дима бива омагьосано нещо, което всъщност би искало да живее в огъня. Определени духовни Същества, които наричаме още и с името елементарни Духове*12 биват омагьосани там, в пределите на всички въздухо-образни формации, а после биват, така да се каже, изпратени на заточение в една по-низша степен на съществуванието, а именно там, където "въздухът" преминава във "вода". Ето защо във всичко, което е външно възприемаемо, Духовната наука вижда нещо, което произлиза от първичното състояние на огъня, или топлината. Огънят се сгъстява във въздух, въздухът в течност, течността в твърда материя. Погледнете едно твърдо тяло, казва духовният изследовател: Преди време то е било течно, а е станало твърдо едва в хода на времето; течното преди време е било въздухообразно, а то на свой ред е възникнало от огъня.
Обаче това сгъстяване, това втвърдяване винаги е свързано с едно омагьосване на духовни Същества.
към текста >>
Някога всичко е било огън, всичко е родено от огъня и във всеки от процесите на сгъстяване е вмъкнат един процес на омагьосване, засягащ определени духовни
Същества
.
И така, вглеждайки се в заобикалящия ни свят, в скалите, във водните потоци, ние виждаме там сгъстения въздух и си даваме сметка, че всички твърди, течни и въздухообразни субстанции не са нищо друго освен огън. Всичко е огън, само че сгъстен до различна степен.
Някога всичко е било огън, всичко е родено от огъня и във всеки от процесите на сгъстяване е вмъкнат един процес на омагьосване, засягащ определени духовни Същества.
към текста >>
Следователно, по какъв начин са свързани духовно-божествените
Същества
, които ни заобикалят, с твърдите, течни и въздухообразни субстанции на нашата планета?
Следователно, по какъв начин са свързани духовно-божествените Същества, които ни заобикалят, с твърдите, течни и въздухообразни субстанции на нашата планета?
Те изпращат своите елементарни Духове, които живеят в огъня, долу, затварят ги във въздуха, водата и земята. Тези елементарни Духове са пратениците на онези духовни Същества, които формират видимия свят. На първо време елементарните Духове се подвизават в огъня. В огъня, образно казано, те се чувствуват като у дома си, но след време започват да усещат като един вид проклятие това, че са затворени и омагьосани във въздушния, водния и земен елемент. И оглеждайки се наоколо, ние си казваме: Да, тези Същества, на които ние дължим всичко, което ни заобикаля, са били принудени да напуснат приятния свят на огъня и да бъдат затворени, омагьосани в по-гъстата материя.
към текста >>
Тези елементарни Духове са пратениците на онези духовни
Същества
, които формират видимия свят.
Следователно, по какъв начин са свързани духовно-божествените Същества, които ни заобикалят, с твърдите, течни и въздухообразни субстанции на нашата планета? Те изпращат своите елементарни Духове, които живеят в огъня, долу, затварят ги във въздуха, водата и земята.
Тези елементарни Духове са пратениците на онези духовни Същества, които формират видимия свят.
На първо време елементарните Духове се подвизават в огъня. В огъня, образно казано, те се чувствуват като у дома си, но след време започват да усещат като един вид проклятие това, че са затворени и омагьосани във въздушния, водния и земен елемент. И оглеждайки се наоколо, ние си казваме: Да, тези Същества, на които ние дължим всичко, което ни заобикаля, са били принудени да напуснат приятния свят на огъня и да бъдат затворени, омагьосани в по-гъстата материя.
към текста >>
И оглеждайки се наоколо, ние си казваме: Да, тези
Същества
, на които ние дължим всичко, което ни заобикаля, са били принудени да напуснат приятния свят на огъня и да бъдат затворени, омагьосани в по-гъстата материя.
Следователно, по какъв начин са свързани духовно-божествените Същества, които ни заобикалят, с твърдите, течни и въздухообразни субстанции на нашата планета? Те изпращат своите елементарни Духове, които живеят в огъня, долу, затварят ги във въздуха, водата и земята. Тези елементарни Духове са пратениците на онези духовни Същества, които формират видимия свят. На първо време елементарните Духове се подвизават в огъня. В огъня, образно казано, те се чувствуват като у дома си, но след време започват да усещат като един вид проклятие това, че са затворени и омагьосани във въздушния, водния и земен елемент.
И оглеждайки се наоколо, ние си казваме: Да, тези Същества, на които ние дължим всичко, което ни заобикаля, са били принудени да напуснат приятния свят на огъня и да бъдат затворени, омагьосани в по-гъстата материя.
към текста >>
От омагьосаните елементарни
Същества
нещо непрекъснато се излива в човека, от ранна сутрин до късна вечер.
Представете си например следното: Даден човек отправя погледа си към един планински кристал или към парче злато. Какво се получава тогава, когато сетивното око поглежда към физическия предмет? Тогава за почва едно непрекъснато взаимодействие между омагьосаните елементарни Духове и човека. Омагьосаната сила, затворена в материята, и човека, имат нещо общо помежду си.
От омагьосаните елементарни Същества нещо непрекъснато се излива в човека, от ранна сутрин до късна вечер.
Докато Вие осъществявате едно или друго възприятие, цяло войнство от елементарни Същества които и занапред ще останат омагьосани поради процесите на сгъстяване непрекъснато приижда към Вас и нахлува вътре във Вашия организъм. Нека да предположим и още нещо: Въпросният човек, който разглежда предметите, просто не е склонен да се замисля за тяхната природа и не пробужда в душата си никакъв интерес относно духовната им страна. Той крачи удобно по своя път и не се замисля върху духовната страна на света, не пробужда у себе си нито идеи, нито чувства, и остава, така да се каже, един прост зрител на всички материални събития, които се разиграват около него. Но дори и тогава елементарните Духове влизат и се настаняват в него, само че сега те не са придобили нищо в хода на мировия процес, освен че са влезли в съприкосновение с човека.
към текста >>
Докато Вие осъществявате едно или друго възприятие, цяло войнство от елементарни
Същества
които и занапред ще останат омагьосани поради процесите на сгъстяване непрекъснато приижда към Вас и нахлува вътре във Вашия организъм.
Представете си например следното: Даден човек отправя погледа си към един планински кристал или към парче злато. Какво се получава тогава, когато сетивното око поглежда към физическия предмет? Тогава за почва едно непрекъснато взаимодействие между омагьосаните елементарни Духове и човека. Омагьосаната сила, затворена в материята, и човека, имат нещо общо помежду си. От омагьосаните елементарни Същества нещо непрекъснато се излива в човека, от ранна сутрин до късна вечер.
Докато Вие осъществявате едно или друго възприятие, цяло войнство от елементарни Същества които и занапред ще останат омагьосани поради процесите на сгъстяване непрекъснато приижда към Вас и нахлува вътре във Вашия организъм.
Нека да предположим и още нещо: Въпросният човек, който разглежда предметите, просто не е склонен да се замисля за тяхната природа и не пробужда в душата си никакъв интерес относно духовната им страна. Той крачи удобно по своя път и не се замисля върху духовната страна на света, не пробужда у себе си нито идеи, нито чувства, и остава, така да се каже, един прост зрител на всички материални събития, които се разиграват около него. Но дори и тогава елементарните Духове влизат и се настаняват в него, само че сега те не са придобили нищо в хода на мировия процес, освен че са влезли в съприкосновение с човека.
към текста >>
Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните
Същества
, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята.
Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н. Какво прави човекът в този случай?
Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята.
И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни Същества, които са омагьосани във въздуха, водата и земята, или благодарение на това, че все повече и повече облагородяваме себе си да ги освободим, да ги спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда. В продължение на целия си земен живот човекът приема в себе си елементарните Духове. С беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в себе си и повече не променя истинската съдба; но със загрижения си, дълбок поглед върху нещата от външния свят, пробуждайки своите идеи, понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове.
към текста >>
И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни
Същества
, които са омагьосани във въздуха, водата и земята, или благодарение на това, че все повече и повече облагородяваме себе си да ги освободим, да ги спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда.
Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н. Какво прави човекът в този случай? Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята.
И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни Същества, които са омагьосани във въздуха, водата и земята, или благодарение на това, че все повече и повече облагородяваме себе си да ги освободим, да ги спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда.
В продължение на целия си земен живот човекът приема в себе си елементарните Духове. С беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в себе си и повече не променя истинската съдба; но със загрижения си, дълбок поглед върху нещата от външния свят, пробуждайки своите идеи, понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове.
към текста >>
Следователно, какво става сега с тези елементарни
Същества
, които са били във външния свят и са проникнали в човека?
Следователно, какво става сега с тези елементарни Същества, които са били във външния свят и са проникнали в човека?
Първоначално те са там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт. И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда. Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят. През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни Същества.
към текста >>
И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни
Същества
, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда.
Следователно, какво става сега с тези елементарни Същества, които са били във външния свят и са проникнали в човека? Първоначално те са там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт.
И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда.
Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят. През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни Същества. И когато човекът умре и после отново се прероди, през следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни Същества, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация; но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите измерения, а остават в духовния свят.
към текста >>
Елементарните
Същества
, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят.
Следователно, какво става сега с тези елементарни Същества, които са били във външния свят и са проникнали в човека? Първоначално те са там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт. И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда.
Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят.
През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни Същества. И когато човекът умре и после отново се прероди, през следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни Същества, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация; но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите измерения, а остават в духовния свят.
към текста >>
През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни
Същества
.
Следователно, какво става сега с тези елементарни Същества, които са били във външния свят и са проникнали в човека? Първоначално те са там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт. И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда. Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят.
През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни Същества.
И когато човекът умре и после отново се прероди, през следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни Същества, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация; но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите измерения, а остават в духовния свят.
към текста >>
И когато човекът умре и после отново се прероди, през следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни
Същества
, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация; но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите измерения, а остават в духовния свят.
Първоначално те са там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт. И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни Същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът благодарение на своето собствено одухотворяване е освободил и върнал в тяхната естествена среда. Елементарните Същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят. През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни Същества.
И когато човекът умре и после отново се прероди, през следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни Същества, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация; но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите измерения, а остават в духовния свят.
към текста >>
И така, ние виждаме как от самия човек респективно от степента на неговото развитие, от начина му да се отнася към външната природа зависи дали онези елементарни
Същества
, които са били омагьосани по необходимост заради еволюцията на нашата Земна планета, ще бъдат освободени, или и занапред ще останат закрепостени в материята.
И така, ние виждаме как от самия човек респективно от степента на неговото развитие, от начина му да се отнася към външната природа зависи дали онези елементарни Същества, които са били омагьосани по необходимост заради еволюцията на нашата Земна планета, ще бъдат освободени, или и занапред ще останат закрепостени в материята.
към текста >>
Божествената песен е отправена не към човешкия Аз, а към природните
Същества
, към онези елементарни
Същества
, които идват от външния свят и проникват в човека.
Тук отново сме изправени пред едно забележително място от Бхагавад Гита, за която стана дума и в предишната лекция.
Божествената песен е отправена не към човешкия Аз, а към природните Същества, към онези елементарни Същества, които идват от външния свят и проникват в човека.
Ето приблизително как продължават думите на Бхагавад Гита: Погледни огъня, погледни дима! Това, което чрез своята духовна дейност човекът превръща в огън, са всъщност онези елементарни Духове, които той освобождава със своята смърт. А тези, които той оставя в дима, минават заедно с него през Портата на смъртта и трябва отново да се преродят, когато дойде времето за неговата следваща инкарнация.
към текста >>
Обаче елементарните
Същества
не са свързани само с огъня.
Обаче елементарните Същества не са свързани само с огъня.
В процесите на сетивния свят те са един вид пратеници на други, по-висши божествено-духовни Същества. В природния свят например никога не биха могли да се проявят силите, които пораждат денят и нощта, ако за тази цел не се трудеха цели войнства от такива елементарни Същества, чиято задача се свеждаше до това, да поддържат ротацията на планетите и по-точно казано, смяната на деня и нощта. Всичко, което става в Космоса, е предизвикано от дейността на висшите и низшите елементарни Същества, които са пратеници на духовните Йерархии. Сега ние обсъждаме най-низшите елементарни Същества.
към текста >>
В процесите на сетивния свят те са един вид пратеници на други, по-висши божествено-духовни
Същества
.
Обаче елементарните Същества не са свързани само с огъня.
В процесите на сетивния свят те са един вид пратеници на други, по-висши божествено-духовни Същества.
В природния свят например никога не биха могли да се проявят силите, които пораждат денят и нощта, ако за тази цел не се трудеха цели войнства от такива елементарни Същества, чиято задача се свеждаше до това, да поддържат ротацията на планетите и по-точно казано, смяната на деня и нощта. Всичко, което става в Космоса, е предизвикано от дейността на висшите и низшите елементарни Същества, които са пратеници на духовните Йерархии. Сега ние обсъждаме най-низшите елементарни Същества.
към текста >>
В природния свят например никога не биха могли да се проявят силите, които пораждат денят и нощта, ако за тази цел не се трудеха цели войнства от такива елементарни
Същества
, чиято задача се свеждаше до това, да поддържат ротацията на планетите и по-точно казано, смяната на деня и нощта.
Обаче елементарните Същества не са свързани само с огъня. В процесите на сетивния свят те са един вид пратеници на други, по-висши божествено-духовни Същества.
В природния свят например никога не биха могли да се проявят силите, които пораждат денят и нощта, ако за тази цел не се трудеха цели войнства от такива елементарни Същества, чиято задача се свеждаше до това, да поддържат ротацията на планетите и по-точно казано, смяната на деня и нощта.
Всичко, което става в Космоса, е предизвикано от дейността на висшите и низшите елементарни Същества, които са пратеници на духовните Йерархии. Сега ние обсъждаме най-низшите елементарни Същества.
към текста >>
Всичко, което става в Космоса, е предизвикано от дейността на висшите и низшите елементарни
Същества
, които са пратеници на духовните Йерархии.
Обаче елементарните Същества не са свързани само с огъня. В процесите на сетивния свят те са един вид пратеници на други, по-висши божествено-духовни Същества. В природния свят например никога не биха могли да се проявят силите, които пораждат денят и нощта, ако за тази цел не се трудеха цели войнства от такива елементарни Същества, чиято задача се свеждаше до това, да поддържат ротацията на планетите и по-точно казано, смяната на деня и нощта.
Всичко, което става в Космоса, е предизвикано от дейността на висшите и низшите елементарни Същества, които са пратеници на духовните Йерархии.
Сега ние обсъждаме най-низшите елементарни Същества.
към текста >>
Сега ние обсъждаме най-низшите елементарни
Същества
.
Обаче елементарните Същества не са свързани само с огъня. В процесите на сетивния свят те са един вид пратеници на други, по-висши божествено-духовни Същества. В природния свят например никога не биха могли да се проявят силите, които пораждат денят и нощта, ако за тази цел не се трудеха цели войнства от такива елементарни Същества, чиято задача се свеждаше до това, да поддържат ротацията на планетите и по-точно казано, смяната на деня и нощта. Всичко, което става в Космоса, е предизвикано от дейността на висшите и низшите елементарни Същества, които са пратеници на духовните Йерархии.
Сега ние обсъждаме най-низшите елементарни Същества.
към текста >>
Раждането на деня от нощта и на нощта от деня винаги е свързано с дейността на определени елементарни
Същества
.
Раждането на деня от нощта и на нощта от деня винаги е свързано с дейността на определени елементарни Същества.
И нещата са поставени така, че човекът винаги се намира в една особена близост с онези Същества от елементарните царства, които работят за ритмичното редуване на деня и нощта. Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните Същества, пораждащи деня и нощта, но един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин. Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент. Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак. Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак.
към текста >>
И нещата са поставени така, че човекът винаги се намира в една особена близост с онези
Същества
от елементарните царства, които работят за ритмичното редуване на деня и нощта.
Раждането на деня от нощта и на нощта от деня винаги е свързано с дейността на определени елементарни Същества.
И нещата са поставени така, че човекът винаги се намира в една особена близост с онези Същества от елементарните царства, които работят за ритмичното редуване на деня и нощта.
Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните Същества, пораждащи деня и нощта, но един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин. Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент. Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак. Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак. Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня.
към текста >>
Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните
Същества
, пораждащи деня и нощта, но един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин.
Раждането на деня от нощта и на нощта от деня винаги е свързано с дейността на определени елементарни Същества. И нещата са поставени така, че човекът винаги се намира в една особена близост с онези Същества от елементарните царства, които работят за ритмичното редуване на деня и нощта.
Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните Същества, пораждащи деня и нощта, но един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин.
Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент. Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак. Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак. Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас.
към текста >>
Вторият клас елементарни
Същества
, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент.
Раждането на деня от нощта и на нощта от деня винаги е свързано с дейността на определени елементарни Същества. И нещата са поставени така, че човекът винаги се намира в една особена близост с онези Същества от елементарните царства, които работят за ритмичното редуване на деня и нощта. Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните Същества, пораждащи деня и нощта, но един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин.
Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент.
Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак. Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак. Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност.
към текста >>
Обаче както първият клас елементарни
Същества
, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни
Същества
са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни
Същества
не бяха оковани в нощния мрак.
Раждането на деня от нощта и на нощта от деня винаги е свързано с дейността на определени елементарни Същества. И нещата са поставени така, че човекът винаги се намира в една особена близост с онези Същества от елементарните царства, които работят за ритмичното редуване на деня и нощта. Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните Същества, пораждащи деня и нощта, но един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин. Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент.
Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак.
Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак. Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност. Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация.
към текста >>
Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните
Същества
са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак.
Раждането на деня от нощта и на нощта от деня винаги е свързано с дейността на определени елементарни Същества. И нещата са поставени така, че човекът винаги се намира в една особена близост с онези Същества от елементарните царства, които работят за ритмичното редуване на деня и нощта. Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните Същества, пораждащи деня и нощта, но един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин. Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент. Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак.
Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак.
Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност. Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация. И сега ние стигаме до втория важен момент в Бхагавад Гита.
към текста >>
Когато човекът е ленив, тези елементарни
Същества
непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези
Същества
в светлината на деня.
И нещата са поставени така, че човекът винаги се намира в една особена близост с онези Същества от елементарните царства, които работят за ритмичното редуване на деня и нощта. Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните Същества, пораждащи деня и нощта, но един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин. Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент. Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак. Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак.
Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня.
Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност. Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация. И сега ние стигаме до втория важен момент в Бхагавад Гита. Тук отново става дума не за човешкия Аз, а за онази категория елементарни Същества, която е загатната с думите: Виж деня и нощта!
към текста >>
Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните
Същества
, принадлежащи към втория клас.
Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните Същества, пораждащи деня и нощта, но един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин. Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент. Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак. Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак. Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня.
Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас.
През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност. Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация. И сега ние стигаме до втория важен момент в Бхагавад Гита. Тук отново става дума не за човешкия Аз, а за онази категория елементарни Същества, която е загатната с думите: Виж деня и нощта! Тези елементарни Същества, които чрез твоето усърдие и целеустременост ти си превърнал от Духове на нощта в Духове на деня те отиват в по-висшите светове и това става, когато минаваш през Портата на смъртта.
към текста >>
През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни
Същества
, които се вмъкват и остават там поради нашата леност.
Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент. Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак. Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак. Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас.
През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност.
Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация. И сега ние стигаме до втория важен момент в Бхагавад Гита. Тук отново става дума не за човешкия Аз, а за онази категория елементарни Същества, която е загатната с думите: Виж деня и нощта! Тези елементарни Същества, които чрез твоето усърдие и целеустременост ти си превърнал от Духове на нощта в Духове на деня те отиват в по-висшите светове и това става, когато минаваш през Портата на смъртта. А Духовете на нощта, които ти си оставил в мрака те са осъдени да се преродят заедно с теб.
към текста >>
Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни
Същества
, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а
Същества
та, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация.
Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак. Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак. Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност.
Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация.
И сега ние стигаме до втория важен момент в Бхагавад Гита. Тук отново става дума не за човешкия Аз, а за онази категория елементарни Същества, която е загатната с думите: Виж деня и нощта! Тези елементарни Същества, които чрез твоето усърдие и целеустременост ти си превърнал от Духове на нощта в Духове на деня те отиват в по-висшите светове и това става, когато минаваш през Портата на смъртта. А Духовете на нощта, които ти си оставил в мрака те са осъдени да се преродят заедно с теб.
към текста >>
Тук отново става дума не за човешкия Аз, а за онази категория елементарни
Същества
, която е загатната с думите: Виж деня и нощта!
Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност. Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация. И сега ние стигаме до втория важен момент в Бхагавад Гита.
Тук отново става дума не за човешкия Аз, а за онази категория елементарни Същества, която е загатната с думите: Виж деня и нощта!
Тези елементарни Същества, които чрез твоето усърдие и целеустременост ти си превърнал от Духове на нощта в Духове на деня те отиват в по-висшите светове и това става, когато минаваш през Портата на смъртта. А Духовете на нощта, които ти си оставил в мрака те са осъдени да се преродят заедно с теб.
към текста >>
Тези елементарни
Същества
, които чрез твоето усърдие и целеустременост ти си превърнал от Духове на нощта в Духове на деня те отиват в по-висшите светове и това става, когато минаваш през Портата на смъртта.
Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност. Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация. И сега ние стигаме до втория важен момент в Бхагавад Гита. Тук отново става дума не за човешкия Аз, а за онази категория елементарни Същества, която е загатната с думите: Виж деня и нощта!
Тези елементарни Същества, които чрез твоето усърдие и целеустременост ти си превърнал от Духове на нощта в Духове на деня те отиват в по-висшите светове и това става, когато минаваш през Портата на смъртта.
А Духовете на нощта, които ти си оставил в мрака те са осъдени да се преродят заедно с теб.
към текста >>
За да обикаля Луната по своята орбита и за да следва своите фази, чиито последици са навсякъде във видимия свят на нашата Земя, са необходими усилията на цели войнства от елементарни
Същества
.
И сега Вие може би се досещате в каква посока се развиват нещата по-нататък. Това, което описахме току-що, се отнася и за малко по-мащабните природни явления, едно от които, например, е редуването между изгревната и залезна фаза на Луната, настъпващо в период от всеки 28 дни.
За да обикаля Луната по своята орбита и за да следва своите фази, чиито последици са навсякъде във видимия свят на нашата Земя, са необходими усилията на цели войнства от елементарни Същества.
И за тази цел по-висшите Същества отново е трябвало да омагьосат, да оковат други, по-низши Същества. Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: Когато Луната расте, определени духовни Същества непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство. За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство. Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека. Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна.
към текста >>
И за тази цел по-висшите
Същества
отново е трябвало да омагьосат, да оковат други, по-низши
Същества
.
И сега Вие може би се досещате в каква посока се развиват нещата по-нататък. Това, което описахме току-що, се отнася и за малко по-мащабните природни явления, едно от които, например, е редуването между изгревната и залезна фаза на Луната, настъпващо в период от всеки 28 дни. За да обикаля Луната по своята орбита и за да следва своите фази, чиито последици са навсякъде във видимия свят на нашата Земя, са необходими усилията на цели войнства от елементарни Същества.
И за тази цел по-висшите Същества отново е трябвало да омагьосат, да оковат други, по-низши Същества.
Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: Когато Луната расте, определени духовни Същества непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство. За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство. Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека. Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна. Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава.
към текста >>
Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: Когато Луната расте, определени духовни
Същества
непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство.
И сега Вие може би се досещате в каква посока се развиват нещата по-нататък. Това, което описахме току-що, се отнася и за малко по-мащабните природни явления, едно от които, например, е редуването между изгревната и залезна фаза на Луната, настъпващо в период от всеки 28 дни. За да обикаля Луната по своята орбита и за да следва своите фази, чиито последици са навсякъде във видимия свят на нашата Земя, са необходими усилията на цели войнства от елементарни Същества. И за тази цел по-висшите Същества отново е трябвало да омагьосат, да оковат други, по-низши Същества.
Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: Когато Луната расте, определени духовни Същества непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство.
За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство. Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека. Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна. Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава. А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна.
към текста >>
За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни
Същества
се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство.
И сега Вие може би се досещате в каква посока се развиват нещата по-нататък. Това, което описахме току-що, се отнася и за малко по-мащабните природни явления, едно от които, например, е редуването между изгревната и залезна фаза на Луната, настъпващо в период от всеки 28 дни. За да обикаля Луната по своята орбита и за да следва своите фази, чиито последици са навсякъде във видимия свят на нашата Земя, са необходими усилията на цели войнства от елементарни Същества. И за тази цел по-висшите Същества отново е трябвало да омагьосат, да оковат други, по-низши Същества. Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: Когато Луната расте, определени духовни Същества непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство.
За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство.
Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека. Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна. Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава. А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна. Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества.
към текста >>
Тази трета категория елементарни
Същества
също е в непрекъсната връзка с човека.
Това, което описахме току-що, се отнася и за малко по-мащабните природни явления, едно от които, например, е редуването между изгревната и залезна фаза на Луната, настъпващо в период от всеки 28 дни. За да обикаля Луната по своята орбита и за да следва своите фази, чиито последици са навсякъде във видимия свят на нашата Земя, са необходими усилията на цели войнства от елементарни Същества. И за тази цел по-висшите Същества отново е трябвало да омагьосат, да оковат други, по-низши Същества. Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: Когато Луната расте, определени духовни Същества непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство. За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство.
Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека.
Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна. Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава. А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна. Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества. А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни Същества, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко веселост.
към текста >>
Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни
Същества
, които са оковани в намаляващата Луна.
За да обикаля Луната по своята орбита и за да следва своите фази, чиито последици са навсякъде във видимия свят на нашата Земя, са необходими усилията на цели войнства от елементарни Същества. И за тази цел по-висшите Същества отново е трябвало да омагьосат, да оковат други, по-низши Същества. Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: Когато Луната расте, определени духовни Същества непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство. За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство. Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека.
Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна.
Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава. А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна. Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества. А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни Същества, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко веселост.
към текста >>
Елементарните
Същества
просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава.
И за тази цел по-висшите Същества отново е трябвало да омагьосат, да оковат други, по-низши Същества. Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: Когато Луната расте, определени духовни Същества непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство. За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство. Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека. Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна.
Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава.
А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна. Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества. А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни Същества, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко веселост.
към текста >>
А тези елементарни
Същества
, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна.
Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: Когато Луната расте, определени духовни Същества непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство. За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство. Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека. Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна. Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава.
А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна.
Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества. А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни Същества, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко веселост.
към текста >>
Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни
Същества
.
За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство. Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека. Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна. Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава. А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна.
Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества.
А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни Същества, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко веселост.
към текста >>
А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни
Същества
, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко веселост.
Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека. Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна. Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава. А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна. Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества.
А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни Същества, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко веселост.
към текста >>
И така, Вие виждате, че душевното настроение на отделния човек има значение не само за него, че неговият весел или мрачен нрав веднага предизвиква освобождаване или оковаване на цели войнства от елементарни
Същества
.
И така, Вие виждате, че душевното настроение на отделния човек има значение не само за него, че неговият весел или мрачен нрав веднага предизвиква освобождаване или оковаване на цели войнства от елементарни Същества.
Душевното настроение на човека веднага предизвиква промени и в най-отдалечените кътчета на духовния свят. Тук ние стигаме до третото важно място от Бхагавад Гита: Ето виж, когато с доброто си настроение един човек освобождава елементарните Духове, както това става във фазата на нарастващата Луна, тогава след като човекът мине през Портата на смъртта, тези освободени Духове вече могат да се върнат във висшите светове. А когато поради мрачното си настроение и хипохондрия той оставя елементарните Духове такива, каквито са за да бъде поддържана ритмичната смяна на Лунните фази тогава тези Духове се оказват омагьосани, здраво оковани и трябва отново да се родят заедно с човека при неговата следваща инкарнация. Така изглежда третата категория елементарни Същества, които или биват освобождавани при смъртта на човека, за да се върнат в тяхната родина, или трябва отново да слязат на Земята при следващата инкарнация на човека.
към текста >>
Така изглежда третата категория елементарни
Същества
, които или биват освобождавани при смъртта на човека, за да се върнат в тяхната родина, или трябва отново да слязат на Земята при следващата инкарнация на човека.
И така, Вие виждате, че душевното настроение на отделния човек има значение не само за него, че неговият весел или мрачен нрав веднага предизвиква освобождаване или оковаване на цели войнства от елементарни Същества. Душевното настроение на човека веднага предизвиква промени и в най-отдалечените кътчета на духовния свят. Тук ние стигаме до третото важно място от Бхагавад Гита: Ето виж, когато с доброто си настроение един човек освобождава елементарните Духове, както това става във фазата на нарастващата Луна, тогава след като човекът мине през Портата на смъртта, тези освободени Духове вече могат да се върнат във висшите светове. А когато поради мрачното си настроение и хипохондрия той оставя елементарните Духове такива, каквито са за да бъде поддържана ритмичната смяна на Лунните фази тогава тези Духове се оказват омагьосани, здраво оковани и трябва отново да се родят заедно с човека при неговата следваща инкарнация.
Така изглежда третата категория елементарни Същества, които или биват освобождавани при смъртта на човека, за да се върнат в тяхната родина, или трябва отново да слязат на Земята при следващата инкарнация на човека.
към текста >>
И сега този човек трепва не от абстрактното съдържание на някаква външна, формална религия, а от истинското, религиозно разбиране на процесите в природния свят, от религиозното разбиране на самия Дух и неговите проявления в природния свят, и чрез своето благочестие той освобождава онази четвърта категория елементарни
Същества
, от които зависи небесният ход на Слънцето.
Земята сякаш умира, обаче при вида на тази умираща Земя, аз все повече и повече усещам задължението да се пробудя, да съживя моя вътрешен духовен свят. Сега аз трябва да приема Духа в себе си много по-радикално, много по-категорично. Да, нека да си представим, как с приближаването на Коледния празник този човек пробужда в душата си все по-силно търпение и благочестие, и как той започва все по-добре да разбира истинското значение на Коледния празник, когато външният сетивен свят сякаш умира, но Духът все повече укрепва в неговата душа; и ако добавим към това, че този човек прекарва с подобно усещане периода от зимата до Великдена, той ще си спомни, че разцветът на външния сетивен свят е свързан не с друго, а със смъртта в духовния свят, и едва тогава той ще изпълни Великденския празник с подобаващо настроение и с едно истинско разбиране.
И сега този човек трепва не от абстрактното съдържание на някаква външна, формална религия, а от истинското, религиозно разбиране на процесите в природния свят, от религиозното разбиране на самия Дух и неговите проявления в природния свят, и чрез своето благочестие той освобождава онази четвърта категория елементарни Същества, от които зависи небесният ход на Слънцето.
Нека да си представим и другата възможност. Ако човекът е безнравствен, ако той не усеща силата на Духа или просто отрича Духа, ако е затънал в блатото на материализма, тогава елементарните Същества от тази четвърта категория нахлуват в него и остават там такива, каквито са. Ето защо след смъртта на човека, тази четвърта категория елементарни Същества или биват освободени, за да пое мат към по-висшите духовни светове, или остават приковани към човека, за да слязат отново във физическия свят при следващата му инкарнация. Свързвайки се със зимните Духове, без да ги преобразява в летни Духове, без да ги освобождава чрез своето благочестие, той ги осъжда на едно ново въплъщение, докато в противен случай те няма да са принудени да слязат заедно с него при следващите му инкарнации.
към текста >>
Ако човекът е безнравствен, ако той не усеща силата на Духа или просто отрича Духа, ако е затънал в блатото на материализма, тогава елементарните
Същества
от тази четвърта категория нахлуват в него и остават там такива, каквито са.
Земята сякаш умира, обаче при вида на тази умираща Земя, аз все повече и повече усещам задължението да се пробудя, да съживя моя вътрешен духовен свят. Сега аз трябва да приема Духа в себе си много по-радикално, много по-категорично. Да, нека да си представим, как с приближаването на Коледния празник този човек пробужда в душата си все по-силно търпение и благочестие, и как той започва все по-добре да разбира истинското значение на Коледния празник, когато външният сетивен свят сякаш умира, но Духът все повече укрепва в неговата душа; и ако добавим към това, че този човек прекарва с подобно усещане периода от зимата до Великдена, той ще си спомни, че разцветът на външния сетивен свят е свързан не с друго, а със смъртта в духовния свят, и едва тогава той ще изпълни Великденския празник с подобаващо настроение и с едно истинско разбиране. И сега този човек трепва не от абстрактното съдържание на някаква външна, формална религия, а от истинското, религиозно разбиране на процесите в природния свят, от религиозното разбиране на самия Дух и неговите проявления в природния свят, и чрез своето благочестие той освобождава онази четвърта категория елементарни Същества, от които зависи небесният ход на Слънцето. Нека да си представим и другата възможност.
Ако човекът е безнравствен, ако той не усеща силата на Духа или просто отрича Духа, ако е затънал в блатото на материализма, тогава елементарните Същества от тази четвърта категория нахлуват в него и остават там такива, каквито са.
Ето защо след смъртта на човека, тази четвърта категория елементарни Същества или биват освободени, за да пое мат към по-висшите духовни светове, или остават приковани към човека, за да слязат отново във физическия свят при следващата му инкарнация. Свързвайки се със зимните Духове, без да ги преобразява в летни Духове, без да ги освобождава чрез своето благочестие, той ги осъжда на едно ново въплъщение, докато в противен случай те няма да са принудени да слязат заедно с него при следващите му инкарнации.
към текста >>
Ето защо след смъртта на човека, тази четвърта категория елементарни
Същества
или биват освободени, за да пое мат към по-висшите духовни светове, или остават приковани към човека, за да слязат отново във физическия свят при следващата му инкарнация.
Сега аз трябва да приема Духа в себе си много по-радикално, много по-категорично. Да, нека да си представим, как с приближаването на Коледния празник този човек пробужда в душата си все по-силно търпение и благочестие, и как той започва все по-добре да разбира истинското значение на Коледния празник, когато външният сетивен свят сякаш умира, но Духът все повече укрепва в неговата душа; и ако добавим към това, че този човек прекарва с подобно усещане периода от зимата до Великдена, той ще си спомни, че разцветът на външния сетивен свят е свързан не с друго, а със смъртта в духовния свят, и едва тогава той ще изпълни Великденския празник с подобаващо настроение и с едно истинско разбиране. И сега този човек трепва не от абстрактното съдържание на някаква външна, формална религия, а от истинското, религиозно разбиране на процесите в природния свят, от религиозното разбиране на самия Дух и неговите проявления в природния свят, и чрез своето благочестие той освобождава онази четвърта категория елементарни Същества, от които зависи небесният ход на Слънцето. Нека да си представим и другата възможност. Ако човекът е безнравствен, ако той не усеща силата на Духа или просто отрича Духа, ако е затънал в блатото на материализма, тогава елементарните Същества от тази четвърта категория нахлуват в него и остават там такива, каквито са.
Ето защо след смъртта на човека, тази четвърта категория елементарни Същества или биват освободени, за да пое мат към по-висшите духовни светове, или остават приковани към човека, за да слязат отново във физическия свят при следващата му инкарнация.
Свързвайки се със зимните Духове, без да ги преобразява в летни Духове, без да ги освобождава чрез своето благочестие, той ги осъжда на едно ново въплъщение, докато в противен случай те няма да са принудени да слязат заедно с него при следващите му инкарнации.
към текста >>
Ако благодарение на твоите духовно-душевни усилия ти се свързваш с външния свят по начин, който е близък до възникването на огъня и дима, ако благодарение на твоето познание и твоите сетивни усещания ти одухотворяваш нещата около теб, тогава ти подпомагаш издигането на определени елементарни
Същества
в духовния свят.
Погледни огъня и дима!
Ако благодарение на твоите духовно-душевни усилия ти се свързваш с външния свят по начин, който е близък до възникването на огъня и дима, ако благодарение на твоето познание и твоите сетивни усещания ти одухотворяваш нещата около теб, тогава ти подпомагаш издигането на определени елементарни Същества в духовния свят.
Но ако се свързваш с дима, тогава ти ги осъждаш на ново въплъщение. Ако се свързваш с деня, ти всъщност освобождаваш Духовете на деня. Погледни светлината, погледни деня, погледни нарастващата Луна, погледни слънчевата половина от годината! Ако сториш това, тогава при смъртта си освобождаваш тези елементарни Същества, които са ти толкова необходими, и те се издигат в духовния свят. Но ако се свързваш с дима, ако проявяваш интерес само към материята, ако поради твоята леност се свързваш с нощта, ако поради твоето мрачно настроение се свързваш с Духовете на намаляващата Луна, ако поради твоето безбожие и бездуховност се свързваш с Духовете на зимната част от годината, тогава ти осъждаш тези елементарни Същества да се преродят отново заедно с теб.
към текста >>
Ако сториш това, тогава при смъртта си освобождаваш тези елементарни
Същества
, които са ти толкова необходими, и те се издигат в духовния свят.
Погледни огъня и дима! Ако благодарение на твоите духовно-душевни усилия ти се свързваш с външния свят по начин, който е близък до възникването на огъня и дима, ако благодарение на твоето познание и твоите сетивни усещания ти одухотворяваш нещата около теб, тогава ти подпомагаш издигането на определени елементарни Същества в духовния свят. Но ако се свързваш с дима, тогава ти ги осъждаш на ново въплъщение. Ако се свързваш с деня, ти всъщност освобождаваш Духовете на деня. Погледни светлината, погледни деня, погледни нарастващата Луна, погледни слънчевата половина от годината!
Ако сториш това, тогава при смъртта си освобождаваш тези елементарни Същества, които са ти толкова необходими, и те се издигат в духовния свят.
Но ако се свързваш с дима, ако проявяваш интерес само към материята, ако поради твоята леност се свързваш с нощта, ако поради твоето мрачно настроение се свързваш с Духовете на намаляващата Луна, ако поради твоето безбожие и бездуховност се свързваш с Духовете на зимната част от годината, тогава ти осъждаш тези елементарни Същества да се преродят отново заедно с теб.
към текста >>
Но ако се свързваш с дима, ако проявяваш интерес само към материята, ако поради твоята леност се свързваш с нощта, ако поради твоето мрачно настроение се свързваш с Духовете на намаляващата Луна, ако поради твоето безбожие и бездуховност се свързваш с Духовете на зимната част от годината, тогава ти осъждаш тези елементарни
Същества
да се преродят отново заедно с теб.
Ако благодарение на твоите духовно-душевни усилия ти се свързваш с външния свят по начин, който е близък до възникването на огъня и дима, ако благодарение на твоето познание и твоите сетивни усещания ти одухотворяваш нещата около теб, тогава ти подпомагаш издигането на определени елементарни Същества в духовния свят. Но ако се свързваш с дима, тогава ти ги осъждаш на ново въплъщение. Ако се свързваш с деня, ти всъщност освобождаваш Духовете на деня. Погледни светлината, погледни деня, погледни нарастващата Луна, погледни слънчевата половина от годината! Ако сториш това, тогава при смъртта си освобождаваш тези елементарни Същества, които са ти толкова необходими, и те се издигат в духовния свят.
Но ако се свързваш с дима, ако проявяваш интерес само към материята, ако поради твоята леност се свързваш с нощта, ако поради твоето мрачно настроение се свързваш с Духовете на намаляващата Луна, ако поради твоето безбожие и бездуховност се свързваш с Духовете на зимната част от годината, тогава ти осъждаш тези елементарни Същества да се преродят отново заедно с теб.
към текста >>
Онзи, който вярва, че тук става дума за човека, просто не разбира Бхагавад Гита; онзи обаче, които добре знае, че целият човешки живот е едно непрекъснато взаимодействие между него Духовете които са омагьосани навсякъде в нашето обкръжение и очакват от нас своето разомагьосване, своето освобождаване от магията, той ще схване главното, а именно издигането на четирите категории елементарни
Същества
респективно необходимостта от повторното въплъщение.
Едва сега ние разбираме за какво всъщност става дума а място от Бхагавад Гита.
Онзи, който вярва, че тук става дума за човека, просто не разбира Бхагавад Гита; онзи обаче, които добре знае, че целият човешки живот е едно непрекъснато взаимодействие между него Духовете които са омагьосани навсякъде в нашето обкръжение и очакват от нас своето разомагьосване, своето освобождаване от магията, той ще схване главното, а именно издигането на четирите категории елементарни Същества респективно необходимостта от повторното въплъщение.
На това място Бхагавад Гита е запазила за нас не друго, а тайната за тази най-низша степен от Йерархиите. Да, когато съумеем да вникнем в религиозните текстове не как да е, а с помощта на първичната Мъдрост, ние забелязваме цялото им величие и си даваме сметка за грешката на онези, които ги разглеждат повърхностно или просто не искат да ги обхванат в цялата им дълбочина. Вярното отношение към тях постигаме само тогава, когато си казваме: Всъщност не съществува достатъчно възвишена мъдрост, която да ни покаже всичко онова, което е скрито в религиозните текстове. Едва тогава те могат да бъдат докоснати от вълшебния полъх на истинското благочестие, едва тогава те се превръщат в това, което трябва да бъдат: Средства за облагородяване и пречистване на човешката душа. От друга страна, те често ни показват и страховитите бездни на човешката мъдрост.
към текста >>
54.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Всеки от Вас би могъл, примерно, да постави въпрос: Добре, ако действително се замислим върху естеството на камъка и по този начин освобождаваме омагьосаните в него елементарни
Същества
, какво остава в камъка, след като те се издигнат нагоре в духовния свят?
Всеки от Вас би могъл, примерно, да постави въпрос: Добре, ако действително се замислим върху естеството на камъка и по този начин освобождаваме омагьосаните в него елементарни Същества, какво остава в камъка, след като те се издигнат нагоре в духовния свят?
А какво става с другите елементарни Същества, които идват на тяхно място?
към текста >>
А какво става с другите елементарни
Същества
, които идват на тяхно място?
Всеки от Вас би могъл, примерно, да постави въпрос: Добре, ако действително се замислим върху естеството на камъка и по този начин освобождаваме омагьосаните в него елементарни Същества, какво остава в камъка, след като те се издигнат нагоре в духовния свят?
А какво става с другите елементарни Същества, които идват на тяхно място?
към текста >>
Точно както човекът преминава от едно въплъщение в друго въплъщение, от една метаморфоза в друга метаморфоза, така и всички
Същества
от Вселената, от най-малкото до най-голямото, дори едно такова същество, каквото е нашата Земя, следователно, едно планетарно Същество преминава през поредица от последователни въплъщения.
Точно както човекът преминава от едно въплъщение в друго въплъщение, от една метаморфоза в друга метаморфоза, така и всички Същества от Вселената, от най-малкото до най-голямото, дори едно такова същество, каквото е нашата Земя, следователно, едно планетарно Същество преминава през поредица от последователни въплъщения.
Нашата Земя далеч не винаги е съществувала в сегашния си вид; ние знаем, че тя е била предшествувана от едно друго планетарно въплъщение. В нашите антропософски кръгове често сме обсъждали, че както в сегашната си инкарнация човекът е превъплъщение на един минал живот, така и Земята е превъплъщение на една древна планета, която е съществувала преди нея. Ние наричаме тази предшествуваща планета с името Старата Луна, без да имаме предвид днешната Луна, която е само един малък остатък от Старата Луна; Старата Луна е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя; някога тя наистина е съществувала, после е навлязла в един период на чисто духовен живот, който обикновено наричаме Пралайя. На свой ред Старата Луна също е била предшествувана от една още по-древна планетарна инкарнация Cтapoтo Слънце. А това Старо Слънце, следователно, не днешното Слънце, е превъплъщение на последната планета, която можем да видим в миналото: Стария Сатурн.
към текста >>
А на предишните планетарни състояния, "човеци" станаха други
Същества
, които днес се намират на много по-висока степен от еволюцията.
И каква е задачата на нашата Земя? Задачата на нашата Земя е направи възможно съществуванието на човека, или поне на това което днес наричаме с името "човек". Всички планетни качества Земята са замислени така, че благодарение на тях той да се превърне в едно Азово същество*13. Естествено, човекът беше налице и в предишните планетарни състояния, но тогава тяхната задача беше съвсем друга. Следователно, човешкото същество става "човек" в сегашния смисъл на тази дума, едва на Земята.
А на предишните планетарни състояния, "човеци" станаха други Същества, които днес се намират на много по-висока степен от еволюцията.
Може би ще си спомните, че в моята книга "Християнството като мистичен факт" аз споменавам следното: един египетски мъдрец споделя с гърка Солон една забележителна истина от древните Мистерии, а именно важната истина, че някога Боговете са били. Да, това беше една от онези мистерийни истини, до които окултният ученик беше допускан още през древността: Боговете, които днес стоят високо горе в духовните висини, не са били винаги Богове, а някога са били и "човеци" т.е. минали са и през човешката степен на еволюцията. Естествено, от тази мистерийна истина окултните ученици извлякоха следното логическо продължение: а именно, че един ден и човеците ще станат Богове. И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да станат Богове.
към текста >>
Ние сме склонни да виждаме известна обърканост и недоразумения в начина, но който се изразяват древните, именно защото вече не можем да различаваме отделните категории божествено-духовни
Същества
.
Ние сме склонни да виждаме известна обърканост и недоразумения в начина, но който се изразяват древните, именно защото вече не можем да различаваме отделните категории божествено-духовни Същества.
Когато говореше за Боговете, египетския мъдрец нямаше предвид само една категория Богове, а цяла по редица от божествено-духовни Същества. Дионисий Аеропагита, както и източните мъдреци винаги са говорели не заедно, а за много Божества. Дали говорим за Ангели, или за Дхиан-Хонас*14, е все едно, защото онези, които познават мировата Мъдрост, знаят, че това са само различни имена на едно и също нещо.
към текста >>
Когато говореше за Боговете, египетския мъдрец нямаше предвид само една категория Богове, а цяла по редица от божествено-духовни
Същества
.
Ние сме склонни да виждаме известна обърканост и недоразумения в начина, но който се изразяват древните, именно защото вече не можем да различаваме отделните категории божествено-духовни Същества.
Когато говореше за Боговете, египетския мъдрец нямаше предвид само една категория Богове, а цяла по редица от божествено-духовни Същества.
Дионисий Аеропагита, както и източните мъдреци винаги са говорели не заедно, а за много Божества. Дали говорим за Ангели, или за Дхиан-Хонас*14, е все едно, защото онези, които познават мировата Мъдрост, знаят, че това са само различни имена на едно и също нещо.
към текста >>
Невидимите
Същества
, които стоят непосредствено над човека, или с други думи, са издигнати с една степен над човека, християнският езотеризъм нарича Ангели или Вестители, т.е.
Невидимите Същества, които стоят непосредствено над човека, или с други думи, са издигнати с една степен над човека, християнският езотеризъм нарича Ангели или Вестители, т.е.
Вестители на божествено-духовния свят.
към текста >>
Онези
Същества
, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня.
Онези Същества, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня.
Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат Архаи, или Духове на Личността. И така, засега ние разглеждаме тези три категории Същества, които стоят на три различни степени над човешкото царство. Всичките вече са минали през своята "човешка" степен. Съществата, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна. Архангелите постигнаха своята човека" степен на Старото Слънце, а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн.
към текста >>
Онези
Същества
, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат Архаи, или Духове на Личността.
Онези Същества, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня.
Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат Архаи, или Духове на Личността.
И така, засега ние разглеждаме тези три категории Същества, които стоят на три различни степени над човешкото царство. Всичките вече са минали през своята "човешка" степен. Съществата, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна. Архангелите постигнаха своята човека" степен на Старото Слънце, а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн.
към текста >>
И така, засега ние разглеждаме тези три категории
Същества
, които стоят на три различни степени над човешкото царство.
Онези Същества, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня. Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат Архаи, или Духове на Личността.
И така, засега ние разглеждаме тези три категории Същества, които стоят на три различни степени над човешкото царство.
Всичките вече са минали през своята "човешка" степен. Съществата, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна. Архангелите постигнаха своята човека" степен на Старото Слънце, а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн.
към текста >>
Същества
та, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна.
Онези Същества, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня. Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат Архаи, или Духове на Личността. И така, засега ние разглеждаме тези три категории Същества, които стоят на три различни степени над човешкото царство. Всичките вече са минали през своята "човешка" степен.
Съществата, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна.
Архангелите постигнаха своята човека" степен на Старото Слънце, а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн.
към текста >>
Следователно, тези
Същества
постепенно се отделиха от човешкото царство и днес те изпълняват своите задачи в висшите духовни Йерархии.
Следователно, тези Същества постепенно се отделиха от човешкото царство и днес те изпълняват своите задачи в висшите духовни Йерархии.
така, ако се опитаме да изброим разбира се, в духовен смисъл тези еволюционни степени, би трябвало да кажем: В условията на Земята видими са минералното царство, растителното царство, животинското царство и човешкото царство, а после ние се издигаме в невидимия свят, където са царствата на Ангелите, на Архангелите, или Духовете на Огъня, и на Архаите, или Духовете на Личността. И докато всички тези Същества напредваха в своето развитие и се издигаха, така да се каже, от "човеци" в Богове, или във Вестители на Боговете, докато те напредваха в чисто духовните измерения на съществуванието, променяха се и планетите, на които и заради които те живееха. Ако например се обърнем назад към Стария Сатурн, където Архаите постигнаха своята "човешка" степен, ние ще установим, че планетарните условия там бяха твърде различни от тези на нашата Земя.
към текста >>
И докато всички тези
Същества
напредваха в своето развитие и се издигаха, така да се каже, от "човеци" в Богове, или във Вестители на Боговете, докато те напредваха в чисто духовните измерения на съществуванието, променяха се и планетите, на които и заради които те живееха.
Следователно, тези Същества постепенно се отделиха от човешкото царство и днес те изпълняват своите задачи в висшите духовни Йерархии. така, ако се опитаме да изброим разбира се, в духовен смисъл тези еволюционни степени, би трябвало да кажем: В условията на Земята видими са минералното царство, растителното царство, животинското царство и човешкото царство, а после ние се издигаме в невидимия свят, където са царствата на Ангелите, на Архангелите, или Духовете на Огъня, и на Архаите, или Духовете на Личността.
И докато всички тези Същества напредваха в своето развитие и се издигаха, така да се каже, от "човеци" в Богове, или във Вестители на Боговете, докато те напредваха в чисто духовните измерения на съществуванието, променяха се и планетите, на които и заради които те живееха.
Ако например се обърнем назад към Стария Сатурн, където Архаите постигнаха своята "човешка" степен, ние ще установим, че планетарните условия там бяха твърде различни от тези на нашата Земя.
към текста >>
Вие се досещате, че тези
Същества
, които наричаме Архаи или Духове на Личността, са постигнали своята "човешка" степен при съвсем други условия, отколкото са тези на сегашната Земя.
Ето защо Вие се досещате колко прав е Хераклит*15 когато казваше: Всичко е възникнало от огъня! Да, естествено! Защото Земята е само едно превъплъщение на Стария Сатурн и всичко на Земята е родено от огъня на Стария Сатурн. Хераклит беше запознат с тази истина в Мистериите. Като потвърждение на този факт може да послужи и обстоятелството, че Хераклит посвещава книгата, в която описва тази истина, на богинята от Ефес, и я полага върху нейния олтар.*16 Това означава само едно: Хераклит напълно е съзнавал, че дължи тази истина на Ефеските Мистерии, където учението за Сатурн, или първичния огън, все още е било проповядвано в неговия чист вид.
Вие се досещате, че тези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността, са постигнали своята "човешка" степен при съвсем други условия, отколкото са тези на сегашната Земя.
В своето тяло, в своята костна и кръвна система днешният човек може да възприеме твърдия, течния и въздушния елемент. Сатурновите "човеци", или Духовете на Личността, трябваше да изграждат телата си само от топлина, от огън. И те правеха точно това: На Стария Сатурн Духовете на Личността имаха огнени тела. Техните тела се състояха само от топлина.
към текста >>
Духовете на Личността се издигнаха до съзнанието за своя Аз, до своето себесъзнание, благодарение на това, че те изтласкаха част от Сатурновите
Същества
до степента на едно чисто външно топлинно съществувание.
Защото какво означава да си "човек"! Означава да се издигнеш до съзнанието за своя Аз. И Вие не можете това, ако не сте в състояние да се разграничите като Аз от външния свят. Букетът от цветя е там, аз съм тук; аз се разграничавам като Аз от обекта. И Духовете на Личността непрекъснато биха разпръсквали своя Аз, ако не бяха оставили "вън" нещо, което да им оказва известно съпротивление: Сега това нещо е "вън", и аз разграничавам себе си от обективирания топлинен елемент.
Духовете на Личността се издигнаха до съзнанието за своя Аз, до своето себесъзнание, благодарение на това, че те изтласкаха част от Сатурновите Същества до степента на едно чисто външно топлинно съществувание.
Те си казваха: Аз трябва да отделя нещо от себе си и да го оставя встрани от себе си, за да се различавам от него, за да се пробудя за моето Азово съзнание. Следователно, те създадоха едно царство редом със самите тях, и в негово лице те имаха отражението на самите себе си. По този начин обаче, след като, така да се каже, животът на Стария Сатурн беше привършил, Духовете на Личността просто не бяха в състояние да допуснат изчезва нето на Стария Сатурн. Той би изчезнал, само ако те биха вдишали цялата топлина; но те вече не бяха в състояние да вдишат всичко онова, което бяха изнесли извън себе си. Те трябваше да предоставят онова поле, което им позволи да се издигнат до самосъзнанието, на самото него.
към текста >>
За тази цел трябваше да се намесят по-висши
Същества
; те трябваше, така да се каже, отново да разтворят всичко, създадено до този момент, за да настъпи междинното състояние, Пралайя.
Състоянието Пралайя никога не би могло да възникне на Стария Сатурн, ако това зависеше само от Духовете на Личността.
За тази цел трябваше да се намесят по-висши Същества; те трябваше, така да се каже, отново да разтворят всичко, създадено до този момент, за да настъпи междинното състояние, Пралайя.
Да, по-висши Същества, чието име сега само споменаваме, Престолите, трябваше да се намесят и да разтворят, да заличат всичко.
към текста >>
Да, по-висши
Същества
, чието име сега само споменаваме, Престолите, трябваше да се намесят и да разтворят, да заличат всичко.
Състоянието Пралайя никога не би могло да възникне на Стария Сатурн, ако това зависеше само от Духовете на Личността. За тази цел трябваше да се намесят по-висши Същества; те трябваше, така да се каже, отново да разтворят всичко, създадено до този момент, за да настъпи междинното състояние, Пралайя.
Да, по-висши Същества, чието име сега само споменаваме, Престолите, трябваше да се намесят и да разтворят, да заличат всичко.
към текста >>
Първоначално Духовете на Личността станаха "човеци" именно в топлината на Стария Сатурн; а в светлината, която започна да струи от Слънцето, можаха да станат "човеци" онези
Същества
от висшите Йерархии, които ние наричаме Архангели или Архангелои.
И ако Вие бихте пристъпили към повърхността на това светещо кълбо, щяхте да усетите не само топлина, а вихри, въздух, подвижни газообразни формации. Така топлинното кълбо се превърна в светлинно кълбо възникна едно Слънце. С пълно право то е наречено Слънце. На днешните Слънца се разиграват същите процеси: Вътрешно те са съставени от газообразни формации, а външно от газообразните формации се поражда светлината и те я разпръскват в мировото пространство. Следователно, в поредицата от планетарни въплъщения на Земята, светлината възникна именно сега.
Първоначално Духовете на Личността станаха "човеци" именно в топлината на Стария Сатурн; а в светлината, която започна да струи от Слънцето, можаха да станат "човеци" онези Същества от висшите Йерархии, които ние наричаме Архангели или Архангелои.
И наистина, ако бихте се приближили до Слънцето, така, както прави това ясновидецът, Вие щяхте да възприемете не просто светлината, която струи от Слънцето, а в светлината на Слънцето Вие щяхте да различите действията на Архангелите.
към текста >>
55.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ако още веднъж се върнем към казаното тази сутрин, бихме могли да си представим много по-ясно условията на Стария Сатурн, защото сега те не са така скрити под булото на Майя; същото се отнася и за освобождаването, респективно поробването на определени свръхсетивни
Същества
, за които вчера стана дума във връзка с един текст от божествената песен Бхагавад Гита.
Ако още веднъж се върнем към казаното тази сутрин, бихме могли да си представим много по-ясно условията на Стария Сатурн, защото сега те не са така скрити под булото на Майя; същото се отнася и за освобождаването, респективно поробването на определени свръхсетивни Същества, за които вчера стана дума във връзка с един текст от божествената песен Бхагавад Гита.
Припомнете си какво казахме вчера: Ако всеки път Духовете на Личността, обитаващи Стария Сатурн, биха вдишвали яйцеподобните топлинни тела, без да оставят нищо от тях, тогава целият Сатурн, привършвайки своето развитие, би се оказал всмукан от духовния свят. Обаче това не се случи, защото Духовете на Личността оставиха своя отпечатък върху Стария Сатурн много по-интензивно, отколкото трябваше, оставяйки там нещо от себе си, а именно въпросните, външно възприемаеми топлинни тела.
към текста >>
Ние вече обяснихме, че онези
Същества
от духовните Йерархии, които наричаме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, постигнаха своята "човешка" степен именно на Старото Слънце, и че топлинният елемент от една страна се сгъсти в дим, в газ, превръщайки Слънцето в едно газообразно кълбо, но от друга страна процесите на изгаряне обхванаха този газ по такъв начин, че в мировото пространство се появи не друго, а светлината.
Следователно сега, когато съотношенията все още не са прекалено объркани, ние бихме могли да обобщим: Ето, нека отново да погледнем Сатурновия огън, нека да погледнем всичко онова, което беше непрекъснато одухотворявано от Стария Сатурн, онова, което беше непрекъснато връщано обратно в духовния свят като вътрешен огън, като душевен огън, като уют от топлината. И ако всичко би се изчерпало, свършило до тук, Старият Сатурн би се разтворил, просто би изчезнал в духовните светове. Но онова, което се сгъсти до сетивно възприеманата външна топлина, трябваше да се роди отново, и то наистина се появи отново във второто планетарно въплъщение: Старото Слънце.
Ние вече обяснихме, че онези Същества от духовните Йерархии, които наричаме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, постигнаха своята "човешка" степен именно на Старото Слънце, и че топлинният елемент от една страна се сгъсти в дим, в газ, превръщайки Слънцето в едно газообразно кълбо, но от друга страна процесите на изгаряне обхванаха този газ по такъв начин, че в мировото пространство се появи не друго, а светлината.
Именно Архангелите, или Духовете на Огъня, са тези, чийто живот протича в излъчването на светлината, именно те поглъщат, а после разпращат светлината в мировото пространство. Както вече казах, ако тогава бихте могли да предприемете едно пътешествие до Старото Слънце, Вие бихте видели неговите отблясъци още отдалеч. А във вътрешността на Старото Слънце Вие бихте доловили различни газови потоци, наподобяващи един процес на вдишване и издишване.
към текста >>
И всичко това, което живее по този начин, което изобщо проявява тази усилена вътрешна подвижност и деятелност, съществува само защото те се ръководят от определени духовни
Същества
.
И всичко това, което живее по този начин, което изобщо проявява тази усилена вътрешна подвижност и деятелност, съществува само защото те се ръководят от определени духовни Същества.
Наистина, ние казахме, че чрез своята мисловна сила Духовете на Личността изграждат съответните яйцевидни форми. Да, обаче първото условие за това и Вие ще се съгласите с мен е, че по-напред трябва да съществува субстанцията, от която ще бъдат изградени яйцевидните форми. Духовете на Личността, Началата, или Архаите, не могат да създадат субстанцията. Субстанцията идва от първичната недиференцирана топлина, от самия огън. Духовете на Личността са онези, които само дават очертания и форми на топлината, обаче самата топлина те трябва да получат отнякъде.
към текста >>
Те я получават от едни много по-висши духовни
Същества
, които отдавна, още далеч преди Стария Сатурн, бяха постигнали своята "човешка" степен.
Да, обаче първото условие за това и Вие ще се съгласите с мен е, че по-напред трябва да съществува субстанцията, от която ще бъдат изградени яйцевидните форми. Духовете на Личността, Началата, или Архаите, не могат да създадат субстанцията. Субстанцията идва от първичната недиференцирана топлина, от самия огън. Духовете на Личността са онези, които само дават очертания и форми на топлината, обаче самата топлина те трябва да получат отнякъде. И откъде Сатурновият свят и преди всичко Духовете на Личността получават топлинната субстанция, топлинния или огнен елемент?
Те я получават от едни много по-висши духовни Същества, които отдавна, още далеч преди Стария Сатурн, бяха постигнали своята "човешка" степен.
За да си изградим представа за величието на тези Същества, за тяхната готовност да предоставят топлината и огъня на Стария Сатурн, ние трябва да подходим към самия човек с уговорката, че след време той ще живее заедно с духовните Същества. Ние знаем, че такъв, какъвто застава днес пред нашите очи, човекът е изграден от четири съставни части, за които често е ставало дума, понеже те са ключът към цялата Духовна наука, а именно от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ние знаем още, че развитието на човека продължава и че първоначално Азът има задача да преобрази астралното тяло и да постигне пълно господство над него. След като астралното тяло бъде преобразено до такава степен, че Азът стане негов пълен господар, тогава то се превръща в Дух-Себе, или Манас. Следователно, едно астрално тяло, овладяно от Аза, е вече Дух-Себе, или Манас.
към текста >>
За да си изградим представа за величието на тези
Същества
, за тяхната готовност да предоставят топлината и огъня на Стария Сатурн, ние трябва да подходим към самия човек с уговорката, че след време той ще живее заедно с духовните
Същества
.
Духовете на Личността, Началата, или Архаите, не могат да създадат субстанцията. Субстанцията идва от първичната недиференцирана топлина, от самия огън. Духовете на Личността са онези, които само дават очертания и форми на топлината, обаче самата топлина те трябва да получат отнякъде. И откъде Сатурновият свят и преди всичко Духовете на Личността получават топлинната субстанция, топлинния или огнен елемент? Те я получават от едни много по-висши духовни Същества, които отдавна, още далеч преди Стария Сатурн, бяха постигнали своята "човешка" степен.
За да си изградим представа за величието на тези Същества, за тяхната готовност да предоставят топлината и огъня на Стария Сатурн, ние трябва да подходим към самия човек с уговорката, че след време той ще живее заедно с духовните Същества.
Ние знаем, че такъв, какъвто застава днес пред нашите очи, човекът е изграден от четири съставни части, за които често е ставало дума, понеже те са ключът към цялата Духовна наука, а именно от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ние знаем още, че развитието на човека продължава и че първоначално Азът има задача да преобрази астралното тяло и да постигне пълно господство над него. След като астралното тяло бъде преобразено до такава степен, че Азът стане негов пълен господар, тогава то се превръща в Дух-Себе, или Манас. Следователно, едно астрално тяло, овладяно от Аза, е вече Дух-Себе, или Манас. Същото се отнася и за етерното тяло.
към текста >>
След като човекът е напреднал дотам, че стане пълен господар над своето физическо тяло, той се издига още по-високо в света на свръхчовешките
Същества
, които както можем да видим стават все по-силни, все по-могъщи.
Външно погледнато, физическото тяло остава в рамките на своите физически очертания, обаче вътрешното изцяло се определя от силата и огъня на Аза; така физическото тяло е едновременно физическо тяло и Атма. Етерното тяло е едновременно етерно тяло и Дух-Живот, или Буди; астралното тяло е едновременно астрално тяло и Дух-Себе, или Манас, а Азът е господар над цялото. Така човекът се издига на една още по-висока степен от своето развитие, така той формира самия себе си, така той работи за своето обожествяване, за своята Deifikation, както се изразява Дионисий Аеропагита, приятелят и ученикът на апостол Павел. Обаче развитието не свършва до тази степен.
След като човекът е напреднал дотам, че стане пълен господар над своето физическо тяло, той се издига още по-високо в света на свръхчовешките Същества, които както можем да видим стават все по-силни, все по-могъщи.
към текста >>
Същото се отнася и за
Същества
та на висшите Йерархии.
И до какво се свежда това, че те стават все по-силни и все по-могъщи? Работата е там, че първоначално те са зависими, нуждаят се от нещо, непрекъснато изискват някакъв вид помощ от света, докато по-късно те израстват дотам, че вече "дават", а не "получават". И общо взето, тъкмо този е смисълът на развитието: Да се издигнеш от степента на вземането до степента на даването. Тук Вие откривате една аналогия и с човешкото развитие, простиращо се от раждането до смъртта: детето е безпомощно и се нуждае от грижите на тези, които са около него. Постепенно то преодолява тази безпомощност, за да се превърне в зрял човек, който на свой ред може да помага на хората около себе си.
Същото се отнася и за Съществата на висшите Йерархии.
към текста >>
Един друг пример ние имаме и в лицето на
Същества
та, за които говорихме днес: Архангелите, или Архангелои.
През това време той не можеше да стори нищо друго, освен така да се каже да получи първите заложби на своята човешка степен. Така стояха нещата и по-късно, през епохите на Старото Слънце и Старата Луна. На Земята той получи своя Аз и сега се подготвя да включи деятелността на Аза в преобразяването на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Така той постепенно се превръща в едно същество, което може да "дава" в космическия смисъл на тази дума. Той израства от степента "вземам" в степента "давам".
Един друг пример ние имаме и в лицето на Съществата, за които говорихме днес: Архангелите, или Архангелои.
В известен смисъл, още на Старото Слънце, те бяха напреднали дотам, че можеха да дават на мировото пространство не друго, а светлината. Следователно, развитието напредва от "вземам" към "давам". Обаче по отношение на "даването" нещата отиват твърде далеч. Ако например определени Същества биха могли да дават не друго, а просто своите мисли, те общо взето не напредват кой знае колко в своето развитие, защото ако някой има излишък от мисли и идеи, сподели ги с другите и отмине по своя път, той си остава предишния човек. Той не е дал на другите нещо видимо, нещо субстанциално.
към текста >>
Ако например определени
Същества
биха могли да дават не друго, а просто своите мисли, те общо взето не напредват кой знае колко в своето развитие, защото ако някой има излишък от мисли и идеи, сподели ги с другите и отмине по своя път, той си остава предишния човек.
Той израства от степента "вземам" в степента "давам". Един друг пример ние имаме и в лицето на Съществата, за които говорихме днес: Архангелите, или Архангелои. В известен смисъл, още на Старото Слънце, те бяха напреднали дотам, че можеха да дават на мировото пространство не друго, а светлината. Следователно, развитието напредва от "вземам" към "давам". Обаче по отношение на "даването" нещата отиват твърде далеч.
Ако например определени Същества биха могли да дават не друго, а просто своите мисли, те общо взето не напредват кой знае колко в своето развитие, защото ако някой има излишък от мисли и идеи, сподели ги с другите и отмине по своя път, той си остава предишния човек.
Той не е дал на другите нещо видимо, нещо субстанциално. Обаче после идва един момент, когато Съществата могат да дават не само мисли, идеи или нещо подобно, а много повече, когато, примерно, те могат да дават от себе си тъкмо това, от което се нуждаеха Духовете на Личността през епохата на Стария Сатурн: Субстанцията на топлината, на огъня.
към текста >>
Обаче после идва един момент, когато
Същества
та могат да дават не само мисли, идеи или нещо подобно, а много повече, когато, примерно, те могат да дават от себе си тъкмо това, от което се нуждаеха Духовете на Личността през епохата на Стария Сатурн: Субстанцията на топлината, на огъня.
В известен смисъл, още на Старото Слънце, те бяха напреднали дотам, че можеха да дават на мировото пространство не друго, а светлината. Следователно, развитието напредва от "вземам" към "давам". Обаче по отношение на "даването" нещата отиват твърде далеч. Ако например определени Същества биха могли да дават не друго, а просто своите мисли, те общо взето не напредват кой знае колко в своето развитие, защото ако някой има излишък от мисли и идеи, сподели ги с другите и отмине по своя път, той си остава предишния човек. Той не е дал на другите нещо видимо, нещо субстанциално.
Обаче после идва един момент, когато Съществата могат да дават не само мисли, идеи или нещо подобно, а много повече, когато, примерно, те могат да дават от себе си тъкмо това, от което се нуждаеха Духовете на Личността през епохата на Стария Сатурн: Субстанцията на топлината, на огъня.
към текста >>
И кои
Същества
бяха на тази толкова висока степен на развитието, че можеха да излъчат от своите собствени тела субстанцията на топлината, на огъня, и да я предоставят на Стария Сатурн?
И кои Същества бяха на тази толкова висока степен на развитието, че можеха да излъчат от своите собствени тела субстанцията на топлината, на огъня, и да я предоставят на Стария Сатурн?
Това бяха онези Същества, които ние наричаме Престоли.
към текста >>
Това бяха онези
Същества
, които ние наричаме Престоли.
И кои Същества бяха на тази толкова висока степен на развитието, че можеха да излъчат от своите собствени тела субстанцията на топлината, на огъня, и да я предоставят на Стария Сатурн?
Това бяха онези Същества, които ние наричаме Престоли.
към текста >>
Сега тази топлинна субстанция, разлята от висшите духовни
Същества
, Престолите, се носи из Космоса.
И така, ние виждаме: Старият Сатурн се образува по такъв начин, сякаш Престолите се събират в една точка от Вселената и там, бих казал, те извършват в космически мащаб това, което прави копринената буба, когато тя изтъкава своето собствено тяло от тънките копринени нишки. Престолите извличат топлинната субстанция навън и я принасят в жертва пред олтара на Стария Сатурн. На Стария Сатурн животът на Архаите, или Духовете на Личността, в общи линии, се свежда до това да свържат личността, Азовото съзнание, с топлината.
Сега тази топлинна субстанция, разлята от висшите духовни Същества, Престолите, се носи из Космоса.
И ние вече знаем от какво бяха съставени топлинните яйца на Стария Сатурн. Те бяха изтъкани от Престолите, и по-точно от техните собствени тела, принесени в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
към текста >>
За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни
Същества
, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите.
Но дори Духовете на Личността и Престолите да бяха работили съвместно, това нямаше да е достатъчно, за да съществуват вътрешният живот и подвижността на Стария Сатурн. Духовете на Личността имаха силата да формират топлинната субстанция, обаче те не можеха да го сторят сами.
За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите.
На тях се падна задачата да помогнат на Архаите. И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите. Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас. Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността. Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита.
към текста >>
И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските
Същества
, или Ангелои, Архангелските
Същества
, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите.
Но дори Духовете на Личността и Престолите да бяха работили съвместно, това нямаше да е достатъчно, за да съществуват вътрешният живот и подвижността на Стария Сатурн. Духовете на Личността имаха силата да формират топлинната субстанция, обаче те не можеха да го сторят сами. За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите. На тях се падна задачата да помогнат на Архаите.
И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите.
Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас. Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността. Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита. Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези Същества. Властите стоят една степен над Духовете на Личността.
към текста >>
Тези
Същества
принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас.
Но дори Духовете на Личността и Престолите да бяха работили съвместно, това нямаше да е достатъчно, за да съществуват вътрешният живот и подвижността на Стария Сатурн. Духовете на Личността имаха силата да формират топлинната субстанция, обаче те не можеха да го сторят сами. За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите. На тях се падна задачата да помогнат на Архаите. И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите.
Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас.
Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността. Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита. Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези Същества. Властите стоят една степен над Духовете на Личността. Те се отнасят към Духовете на Личността така, както Ангелите се отнасят към човеците.
към текста >>
Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези
Същества
, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита.
За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите. На тях се падна задачата да помогнат на Архаите. И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите. Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас. Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността.
Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита.
Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези Същества. Властите стоят една степен над Духовете на Личността. Те се отнасят към Духовете на Личността така, както Ангелите се отнасят към човеците. А една степен над Властите са онези Същества, които ние наричаме Сили, или Динамис. На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архангелите.
към текста >>
Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези
Същества
.
На тях се падна задачата да помогнат на Архаите. И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите. Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас. Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността. Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита.
Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези Същества.
Властите стоят една степен над Духовете на Личността. Те се отнасят към Духовете на Личността така, както Ангелите се отнасят към човеците. А една степен над Властите са онези Същества, които ние наричаме Сили, или Динамис. На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архангелите. И една степен над Силите са онези Същества, които ние наричаме Господства, или Кириотетес.
към текста >>
А една степен над Властите са онези
Същества
, които ние наричаме Сили, или Динамис.
Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността. Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита. Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези Същества. Властите стоят една степен над Духовете на Личността. Те се отнасят към Духовете на Личността така, както Ангелите се отнасят към човеците.
А една степен над Властите са онези Същества, които ние наричаме Сили, или Динамис.
На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архангелите. И една степен над Силите са онези Същества, които ние наричаме Господства, или Кириотетес. На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архаите. Едва после идват Престолите.
към текста >>
И една степен над Силите са онези
Същества
, които ние наричаме Господства, или Кириотетес.
Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези Същества. Властите стоят една степен над Духовете на Личността. Те се отнасят към Духовете на Личността така, както Ангелите се отнасят към човеците. А една степен над Властите са онези Същества, които ние наричаме Сили, или Динамис. На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архангелите.
И една степен над Силите са онези Същества, които ние наричаме Господства, или Кириотетес.
На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архаите. Едва после идват Престолите.
към текста >>
И така, на Стария Сатурн ние имаме цяла по-редица от духовни
Същества
: Духовете на Личността, които пробуждат Азовото съзнание.
И така, на Стария Сатурн ние имаме цяла по-редица от духовни Същества: Духовете на Личността, които пробуждат Азовото съзнание.
Ние имаме Престолите, които са четири степени над Дуковете на Личността, които пораждат топлината. А между тях, в посока отдолу нагоре, ние имаме Властите, Силите и Господствата, респективно Ексузиаи, Динамис и Кириотетес. Така изглежда, ако ми позволите този израз, "населението" на Стария Сатурн.
към текста >>
И така, както днес преди обед описахме, Старият Сатурн се превръща в Слънце; в същото време
Същества
та, които изброихме, също се издигат една степен по-високо, и сега през своята "човешка" степен минават Архангелите.
И така, както днес преди обед описахме, Старият Сатурн се превръща в Слънце; в същото време Съществата, които изброихме, също се издигат една степен по-високо, и сега през своята "човешка" степен минават Архангелите.
Външно погледнато, топлината се сгъстява и превръща в газ. Слънцето е едно тяло, съставено от газ. И докато Старият Сатурн беше едно тъмно, топлинно тяло, Слънцето започна да свети, редувайки онези състояния, които бихме могли да наречем Слънчеви дни и Слънчеви нощи. Нека да напомним, че смяната и редуването на Слънчевите дни и Слънчевите нощи е от изключително голяма важност. Разликата в живота, произтичащ през Слънчевите дни от една страна, и през Слънчевите нощи от друга страна, е огромна.
към текста >>
В такъв случай би трябвало да настъпи едно вдишване и издишване на светлината, респективно на живеещите в нея духовни
Същества
.
Слънцето е едно тяло, съставено от газ. И докато Старият Сатурн беше едно тъмно, топлинно тяло, Слънцето започна да свети, редувайки онези състояния, които бихме могли да наречем Слънчеви дни и Слънчеви нощи. Нека да напомним, че смяната и редуването на Слънчевите дни и Слънчевите нощи е от изключително голяма важност. Разликата в живота, произтичащ през Слънчевите дни от една страна, и през Слънчевите нощи от друга страна, е огромна. Ако не би настъпило нищо друго, освен това, което описах в последната лекция, тогава Архангелите, които на Старото Слънце постигнаха своята "човешка" степен, през Слънчевите дни биха политали из Космоса заедно със светлинните лъчи, а през Слънчевите нощи би трябвало отново да се връщат в Слънцето.
В такъв случай би трябвало да настъпи едно вдишване и издишване на светлината, респективно на живеещите в нея духовни Същества.
Обаче нещата се развиха по друг начин.
към текста >>
Ако на Старото Слънце тези
Същества
биха били предоставени на самите себе си, те не биха могли да сторят нищо друго, освен през Слънчевите нощи отново да се завръщат на Слънцето.
Сега аз отново бих желал да опиша природата на тези Архангели, или Архангелои по един съвсем прост, почти тривиален начин. На тях им харесваше извънредно много това, че можеха да се носят из Космоса; много повече им харесваше да се носят и летят в духовния Космос, отколкото да се прибират в самите себе си. Последното им изглеждаше като една по-низша, по-ограничена степен на съществуванието. Следователно, на тях много повече им харесваше животът в светлинния eтep.*18 Но те никога не биха могли да надхвърлят определена граница от този живот в светлинния етер, ако не им беше оказана известна помощ.
Ако на Старото Слънце тези Същества биха били предоставени на самите себе си, те не биха могли да сторят нищо друго, освен през Слънчевите нощи отново да се завръщат на Слънцето.
И все пак те не постъпиха по този начин, а все повече и повече удължаваха времето, което прекарваха в духовния свят. Кой им се притече на помощ?
към текста >>
И сега, в помощ на Архангелите идват други духовни
Същества
.
Нека да си представим, че този кръг е кълбото на Старото Слънце. Архангелите непрекъснато се стремят да се откъснат от Старото Слънце и да разпръснат в духовен смисъл своите сили из мировото пространство.
И сега, в помощ на Архангелите идват други духовни Същества.
Както по-рано Престолите осигуриха на Стария Сатурн огнения елемент, така и сега Архангелите биват подпомогнати от други Същества, които стоят по-високо от Престолите; и те им помагат по такъв начин, че Архангелите могат да остават все по-продължително време в духовния свят.
към текста >>
Както по-рано Престолите осигуриха на Стария Сатурн огнения елемент, така и сега Архангелите биват подпомогнати от други
Същества
, които стоят по-високо от Престолите; и те им помагат по такъв начин, че Архангелите могат да остават все по-продължително време в духовния свят.
Нека да си представим, че този кръг е кълбото на Старото Слънце. Архангелите непрекъснато се стремят да се откъснат от Старото Слънце и да разпръснат в духовен смисъл своите сили из мировото пространство. И сега, в помощ на Архангелите идват други духовни Същества.
Както по-рано Престолите осигуриха на Стария Сатурн огнения елемент, така и сега Архангелите биват подпомогнати от други Същества, които стоят по-високо от Престолите; и те им помагат по такъв начин, че Архангелите могат да остават все по-продължително време в духовния свят.
към текста >>
Тези
Същества
, които пресрещат Архангелите в духовното пространство, ние наричаме Херувими.
Тези Същества, които пресрещат Архангелите в духовното пространство, ние наричаме Херувими.
Те са духовни Същества от още по-висш порядък и имат силата, така да се каже, да приемат Архангелите с отворени обятия. Докато Архангелите искат да се разпръснат в духовния Космос, срещу тях идват Херувимите. Следователно, навсякъде около Старото Слънце ние виждаме Херувими, които се приближават до Слънцето. И, ако мога да си послужа с това сравнение, както нашата Земя е обгърната от своята атмосфера, така и Старото Слънце беше обгърнато от царството на Херувимите, които бяха един вид благодетели за Архангелите. Следователно, носейки се из мировото пространство, Архангелите виждаха своите космически благодетели.
към текста >>
Те са духовни
Същества
от още по-висш порядък и имат силата, така да се каже, да приемат Архангелите с отворени обятия.
Тези Същества, които пресрещат Архангелите в духовното пространство, ние наричаме Херувими.
Те са духовни Същества от още по-висш порядък и имат силата, така да се каже, да приемат Архангелите с отворени обятия.
Докато Архангелите искат да се разпръснат в духовния Космос, срещу тях идват Херувимите. Следователно, навсякъде около Старото Слънце ние виждаме Херувими, които се приближават до Слънцето. И, ако мога да си послужа с това сравнение, както нашата Земя е обгърната от своята атмосфера, така и Старото Слънце беше обгърнато от царството на Херувимите, които бяха един вид благодетели за Архангелите. Следователно, носейки се из мировото пространство, Архангелите виждаха своите космически благодетели.
към текста >>
И на истина, нека да си представим как от четирите страни към Архангелите се приближават Херувимите, и то под формата на онези странни
същества
, които традицията успя да съхрани за следващите поколения.
И как изглеждаха тези космически благодетели, как помагаха те на Архангелите? Естествено, отговор на този въпрос може да даде само ясновиждащото съзнание, което съумява да разчита невидимите за физическото око събития в Хрониката Акаша. Тези универсални космически благодетели се представяха под строго определени етерни форми. И нашите далечни предшественици, които благодарение на добре под държаната традиция все още имаха съзнание за тези забележителни факти, изобразяваха Херувимите като онези странни крилати животни: Крилатият Лъв, крилатият Орел, крилатият Бик, крилатият Човек.
И на истина, нека да си представим как от четирите страни към Архангелите се приближават Херувимите, и то под формата на онези странни същества, които традицията успя да съхрани за следващите поколения.
Ето защо и школите на първите посветени от следатлантската епоха обозначаваха тези Херувими, приближаващи се към Старото Слънце, с имената Телец, Лъв, Орел, Човек.
към текста >>
Техните влияния върху онези
Същества
на Старото Слънце, които се извисиха до светлинния елемент и живееха в светлината, ние вече описахме.
Защото Херувимите упражняваха върху духовните Архангели едно изключително силно разбира се, в духовен смисъл оживотворяващо влияние. Но колкото повече се приближаваха до Слънцето, толкова по-различни ставаха техните влияния върху околния свят. Влиянията могат да се проявяват по твърде различни начини, нали така. Да предположим, че в една стая се намират двама души; единият иска вътре да е топло, другият не, обаче е принуден да остане там и да понася топлината. Същото се отнася и за Херувимите.
Техните влияния върху онези Същества на Старото Слънце, които се извисиха до светлинния елемент и живееха в светлината, ние вече описахме.
Обаче върху този светлинен елемент можеше да се оказва влияние само по време на Слънчевия ден, докато светлината се носеше из мировото пространство. Но идваше ред и на Слънчевите нощи, светлината не се носеше из мировото пространство, обаче Херувимите оставаха на небето. И сега, когато Слънчевата планета потъваше в мрак, ти се състоеше от съчетанието топлина-газ и естествено не светеше; само топлинни и газови потоци течаха в планетарното тяло на Слънцето. А навсякъде около Слънцето бяха Херувимите; сега те упражняваха своите влияния главно върху тъмните газови формации. Следователно, когато тези Херувими не можеха да упражняват "нормално" влияние върху Архангелите, те започваха да вършат това върху тъмните димни и газови формации на Старото Слънце.
към текста >>
Ето защо онези наши предшественици, които в Мистериите бяха добре запознати с този толкова важен факт от духовната космогония, нарекоха
Същества
та, чиито влияния бяха насочени от всички страни към Старото Слънце, с името животински кръг или Зодиак.
Нека още веднъж да си представим как от една страна цялото войнство от Херувими, кръжащи около Старото Слънце, посреща Архангелите с отворените обятия, и как от друга страна през Слънчевите нощи възникват първите физически заложби на животинското царство. Да, първите физически заложби на животинското царство израстват от "мъглите" и "облаците" на Старото Слънце.
Ето защо онези наши предшественици, които в Мистериите бяха добре запознати с този толкова важен факт от духовната космогония, нарекоха Съществата, чиито влияния бяха насочени от всички страни към Старото Слънце, с името животински кръг или Зодиак.
Ето откъде идва името Зодиак.
към текста >>
После дойдоха още по-висши
Същества
, Херувимите: Те поеха в себе си светлината, която се роди от огнената субстанция, издигайки я на по-висша степен от мировата еволюция.
Нека да обобщим: В определен момент на Стария Сатурн се появиха Престолите, които извлякоха от самите себе си първичната огнена субстанция.
После дойдоха още по-висши Същества, Херувимите: Те поеха в себе си светлината, която се роди от огнената субстанция, издигайки я на по-висша степен от мировата еволюция.
Обаче всеки път, когато в мировата еволюция настъпи някакъв напредък, винаги настъпва заради равновесието и някакво изоставане. За сметка на това, че Архангелите получиха възможност да раз ширят своето духовно присъствие в рамките на Слънчевите дни, през Слънчевите нощи Херувимите трябваше да работят със сгъстената до газ и дим огнена субстанция, създавайки от нея по-ниско стоящите животински форми.
към текста >>
Ето как в съответствие с първичната Мъдрост, ние получихме една първоначална представа за взаимодействията между определени духовни
Същества
и нашата Земя, като в същото време видяхме, как зад външните физически процеси винаги стоят едни или други
Същества
от висшите Йерархии.
Ето как в съответствие с първичната Мъдрост, ние получихме една първоначална представа за взаимодействията между определени духовни Същества и нашата Земя, като в същото време видяхме, как зад външните физически процеси винаги стоят едни или други Същества от висшите Йерархии.
Това, което днес обозначаваме толкова материалистично като Зодиак, води своя произход от космическия танц на Херувимите, които идвайки от всички краища на мировото пространство насочиха своите влияния към Старото Слънце, за да разпръснат после своята озаряваща сила из целия Космос.
към текста >>
56.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ние вече проследихме въздействията, които висшите духовни
Същества
упражняваха в нашия Космос, като описахме събитията, разиграли се през епохите на Стария Сатурн и неговото следващо планетарно въплъщение: Старото Слънце.
Ние вече проследихме въздействията, които висшите духовни Същества упражняваха в нашия Космос, като описахме събитията, разиграли се през епохите на Стария Сатурн и неговото следващо планетарно въплъщение: Старото Слънце.
Сега смятам за необходимо да навлезем в самото духовно царство, където се намират тези висши духовни същества и да разгледаме тяхната природа от друга гледна точка. В хода на следващите николко лекции, скъпи мои приятели, ще се наложи да повторя някои неща, които мнозина от Вас вече са чували тук или там. Но дори ако се абстрахираме от факта, че днес присъствуват много нови слушатели, които не са запознати с предпоставките за разбиране на подобна тема; смятам отново да повторя някои положения, още повече, че с този лекционен цикъл ни предстои да се издигнем още по-високо в сферите на самия духовен живот.
към текста >>
Сега смятам за необходимо да навлезем в самото духовно царство, където се намират тези висши духовни
същества
и да разгледаме тяхната природа от друга гледна точка.
Ние вече проследихме въздействията, които висшите духовни Същества упражняваха в нашия Космос, като описахме събитията, разиграли се през епохите на Стария Сатурн и неговото следващо планетарно въплъщение: Старото Слънце.
Сега смятам за необходимо да навлезем в самото духовно царство, където се намират тези висши духовни същества и да разгледаме тяхната природа от друга гледна точка.
В хода на следващите николко лекции, скъпи мои приятели, ще се наложи да повторя някои неща, които мнозина от Вас вече са чували тук или там. Но дори ако се абстрахираме от факта, че днес присъствуват много нови слушатели, които не са запознати с предпоставките за разбиране на подобна тема; смятам отново да повторя някои положения, още повече, че с този лекционен цикъл ни предстои да се издигнем още по-високо в сферите на самия духовен живот.
към текста >>
От казаното досега Вие разбирате, че в развитието на нашата мирова система са участвували, и тo по твърде сложен начин, цяла поредица от духовни
Същества
.
От казаното досега Вие разбирате, че в развитието на нашата мирова система са участвували, и тo по твърде сложен начин, цяла поредица от духовни Същества.
И какво представлява, общо взето, този Стар Сатурн? Нека да си изградим една още по-точна представа за него. Естествено, Старият Сатурн няма нищо общо с днешната планета Сатурн. Вие с право бихте могли да допуснете, че макар и в зародишен вид – Старият Сатурн е съдържал в себе си всичко, което днес принадлежи на нашата Слънчева система: нашето Слънце, нашата Луна, нашият Меркурий, нашата Венера, нашият Марс, нашият Юпитер, всички тези небесни тела бяха вътре в Стария Сатурн и произлязоха от него. Следователно, представете си едно небесно тяло, което би имало за свой център днешното Слънце и което би се простирало толкова далеч, че би обхващало в себе си дори днешната планета Сатурн.
към текста >>
Но в обкръжението на Стария Сатурн присъствуваха и други духовни
Същества
, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите.
Вчера ние казахме: Когато Старият Сатурн минаваше през своята метаморфоза, превръщайки се в по-късното Слънце, това стана с помощта на Херувимите. Нека да си представим, че Херувимите, които действуваха в обкръжението на Старото Слънце, съществуваха от по-рано, а именно в обкръжението на Стария Сатурн. Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето дело; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Стария Сатурн.
Но в обкръжението на Стария Сатурн присъствуваха и други духовни Същества, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите.
В същата област се намират и Престолите. Нека да си представим как субстанцията на Престолите, които стоят една степен по-ниско от Херувимите, се утаява под тях, изграждайки топлинната субстанции на Сатурн. Следователно, ние можем да си представим Сатурн като едно огромно топлинно кълбо, обградено от духовни Същества с изключително висока степен на развитие. В смисъла на християнския езотеризъм, ние ги наричаме Престоли, Херувими, Серафими, а според източното учение това са Дианическите Същества.
към текста >>
Следователно, ние можем да си представим Сатурн като едно огромно топлинно кълбо, обградено от духовни
Същества
с изключително висока степен на развитие.
Нека да си представим, че Херувимите, които действуваха в обкръжението на Старото Слънце, съществуваха от по-рано, а именно в обкръжението на Стария Сатурн. Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето дело; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Стария Сатурн. Но в обкръжението на Стария Сатурн присъствуваха и други духовни Същества, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите. В същата област се намират и Престолите. Нека да си представим как субстанцията на Престолите, които стоят една степен по-ниско от Херувимите, се утаява под тях, изграждайки топлинната субстанции на Сатурн.
Следователно, ние можем да си представим Сатурн като едно огромно топлинно кълбо, обградено от духовни Същества с изключително висока степен на развитие.
В смисъла на християнския езотеризъм, ние ги наричаме Престоли, Херувими, Серафими, а според източното учение това са Дианическите Същества.
към текста >>
В смисъла на християнския езотеризъм, ние ги наричаме Престоли, Херувими, Серафими, а според източното учение това са Дианическите
Същества
.
Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето дело; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Стария Сатурн. Но в обкръжението на Стария Сатурн присъствуваха и други духовни Същества, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите. В същата област се намират и Престолите. Нека да си представим как субстанцията на Престолите, които стоят една степен по-ниско от Херувимите, се утаява под тях, изграждайки топлинната субстанции на Сатурн. Следователно, ние можем да си представим Сатурн като едно огромно топлинно кълбо, обградено от духовни Същества с изключително висока степен на развитие.
В смисъла на християнския езотеризъм, ние ги наричаме Престоли, Херувими, Серафими, а според източното учение това са Дианическите Същества.
към текста >>
И откъде идва този космически танц на висшите
Същества
?
И откъде идва този космически танц на висшите Същества?
Всичко в света и в Космоса се развива. Ако действително искаме да узнаем откъде идват тези Херувими, Серафими и Престоли, ще бъде добре, ако най-напред се размислим върху нашата собствена Слънчева система и се запитаме какво ще стане един ден с нея? Нека накратко да скицираме развитието на нашата Слънчева система. Ние знаем, че ти е произлязла от Стария Сатурн, след което той се преобрази в Старото Слънце, а то на свой ред се превърна в Старата Луна. През периода, когато Старото Слънце се превърна в Луна, настъпи едно особено събитие.
към текста >>
Тя можа да възникне едва след като Слънцето отхвърли от себе си грубите субстанции, а те са, така да се каже, носители на "грубите"
Същества
.
Ние знаем, че ти е произлязла от Стария Сатурн, след което той се преобрази в Старото Слънце, а то на свой ред се превърна в Старата Луна. През периода, когато Старото Слънце се превърна в Луна, настъпи едно особено събитие. Старата Луна произлезе от Старото Слънце и в нейно лице ние имаме едно небесно тяло, което се намира извън Слънцето. По този начин, отхвърляйки от себе си най-грубите субстанции, то можа да напредне още повече в своето развитие. Същото се отнася и за нашата Земя.
Тя можа да възникне едва след като Слънцето отхвърли от себе си грубите субстанции, а те са, така да се каже, носители на "грубите" Същества.
Обаче развитието продължава. Съществата, които следва да живеят на Земята и които, бих казал, са отхвърлени от Слънцето, но въпреки това те непрекъснато напредват в своето развитие. Един ден те трябва да преминат в следващото планетарно въплъщение на нашата Земя, което наричаме Бъдещия Юпитер. И тогава те ще са достатъчно подготвени, за да се съединят отново със Слънцето. А с настъпването на Бъдещата Венера, в Слънцето ще бъдат приети всички Същества, които обитават нашата Земя, като по този начин самото Слънце ще се издигне до една още по-висша степен от своето развитие, именно защото то ще приеме в себе си всички онези Същества, които по-рано е отхвърлило.
към текста >>
Същества
та, които следва да живеят на Земята и които, бих казал, са отхвърлени от Слънцето, но въпреки това те непрекъснато напредват в своето развитие.
Старата Луна произлезе от Старото Слънце и в нейно лице ние имаме едно небесно тяло, което се намира извън Слънцето. По този начин, отхвърляйки от себе си най-грубите субстанции, то можа да напредне още повече в своето развитие. Същото се отнася и за нашата Земя. Тя можа да възникне едва след като Слънцето отхвърли от себе си грубите субстанции, а те са, така да се каже, носители на "грубите" Същества. Обаче развитието продължава.
Съществата, които следва да живеят на Земята и които, бих казал, са отхвърлени от Слънцето, но въпреки това те непрекъснато напредват в своето развитие.
Един ден те трябва да преминат в следващото планетарно въплъщение на нашата Земя, което наричаме Бъдещия Юпитер. И тогава те ще са достатъчно подготвени, за да се съединят отново със Слънцето. А с настъпването на Бъдещата Венера, в Слънцето ще бъдат приети всички Същества, които обитават нашата Земя, като по този начин самото Слънце ще се издигне до една още по-висша степен от своето развитие, именно защото то ще приеме в себе си всички онези Същества, които по-рано е отхвърлило. И накрая идва Бъдещият Вулкан, най-висшата степен от нашата система. Защото тя включва седем еволюционни степени: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>
А с настъпването на Бъдещата Венера, в Слънцето ще бъдат приети всички
Същества
, които обитават нашата Земя, като по този начин самото Слънце ще се издигне до една още по-висша степен от своето развитие, именно защото то ще приеме в себе си всички онези
Същества
, които по-рано е отхвърлило.
Тя можа да възникне едва след като Слънцето отхвърли от себе си грубите субстанции, а те са, така да се каже, носители на "грубите" Същества. Обаче развитието продължава. Съществата, които следва да живеят на Земята и които, бих казал, са отхвърлени от Слънцето, но въпреки това те непрекъснато напредват в своето развитие. Един ден те трябва да преминат в следващото планетарно въплъщение на нашата Земя, което наричаме Бъдещия Юпитер. И тогава те ще са достатъчно подготвени, за да се съединят отново със Слънцето.
А с настъпването на Бъдещата Венера, в Слънцето ще бъдат приети всички Същества, които обитават нашата Земя, като по този начин самото Слънце ще се издигне до една още по-висша степен от своето развитие, именно защото то ще приеме в себе си всички онези Същества, които по-рано е отхвърлило.
И накрая идва Бъдещият Вулкан, най-висшата степен от нашата система. Защото тя включва седем еволюционни степени: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. И какво ще настъпи през последната еволюционна степен, наричана Вулкан? Тогава всички Същества, чиито зародишни кълнове са съществували на Стария Сатурн, ще бъдат одухотворени в най-висша степен; те ще се превърнат не само в Слънце, а в нещо, което бих могъл да на река Свръх-Слънце. Вулкан ще е повече от Слънце и ще е постигнал онази зрелост, която ще му позволи да принесе себе си в жертва, зрелостта да заличи себе си и да се разтвори в Космоса.
към текста >>
Тогава всички
Същества
, чиито зародишни кълнове са съществували на Стария Сатурн, ще бъдат одухотворени в най-висша степен; те ще се превърнат не само в Слънце, а в нещо, което бих могъл да на река Свръх-Слънце.
И тогава те ще са достатъчно подготвени, за да се съединят отново със Слънцето. А с настъпването на Бъдещата Венера, в Слънцето ще бъдат приети всички Същества, които обитават нашата Земя, като по този начин самото Слънце ще се издигне до една още по-висша степен от своето развитие, именно защото то ще приеме в себе си всички онези Същества, които по-рано е отхвърлило. И накрая идва Бъдещият Вулкан, най-висшата степен от нашата система. Защото тя включва седем еволюционни степени: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. И какво ще настъпи през последната еволюционна степен, наричана Вулкан?
Тогава всички Същества, чиито зародишни кълнове са съществували на Стария Сатурн, ще бъдат одухотворени в най-висша степен; те ще се превърнат не само в Слънце, а в нещо, което бих могъл да на река Свръх-Слънце.
Вулкан ще е повече от Слънце и ще е постигнал онази зрелост, която ще му позволи да принесе себе си в жертва, зрелостта да заличи себе си и да се разтвори в Космоса.
към текста >>
И така то дава началото на една друга, нова мирова епоха, подготвяйки космическия танц на други духовни
Същества
, подобни на Престолите, Херувимите и Серафимите.
И така, това е следващата еволюционна степен: Когато Слънцето, стоящо в основата на една мирова система, първоначално е толкова слабо, че то трябва да отдели от себе си своите планети, за да могат те да продължат своето собствено развитие. Но после то израства и приема обратно своите планети в себе си; то се превръща във Вулкан. И накрая, след приключване на Вулкановата епоха, небесното тяло Вулкан ще стане "празно" или "кухо", и от него ще произлезе нещо подобно на Престолите, Херувимите, и Серафимите. Следователно, накрая Слънцето се разтваря в Космоса и принася себе си в жертва.
И така то дава началото на една друга, нова мирова епоха, подготвяйки космическия танц на други духовни Същества, подобни на Престолите, Херувимите и Серафимите.
към текста >>
Онези величествени духовни
Същества
, които гледат към нас от Зодиака, са само останките от една древна Слънчева система, които са успели да достигнат до нашия миров цикъл.
Защо обаче Престолите можаха да извлекат от присъщата си субстанция всичко онова, от което се нуждаеше Старият Сатурн? Защото в една предишна мирова система Престолите бяха вече подготвени чрез пробни седем състояния, през които ceгa минава нашата Слънчева система. Преди една мирова система от Престоли, Херувими и Серафими да се появи в Космоса, тя трябва да е минала през етапите на Слънчевата система; а това означава: Когато едно Слънце е напреднало дотам, че отново се съединява със своите планети, тогава то се превръща в един вид обкръжение, нещо повече, тогава самото то става Зодиак!
Онези величествени духовни Същества, които гледат към нас от Зодиака, са само останките от една древна Слънчева система, които са успели да достигнат до нашия миров цикъл.
Всичко онова, което по-рано е еволюирало в рамките на една Слънчева система, сега може отново да прояви своите сили в Космоса, пораждайки от тях една нова Слънчева система. Ето защо тези Същества, Серафими, Херувими, Престоли са за нас най-висшата Йерархия сред Божествените Същества: защото те вече са преминали през своята еволюция в рамките на съответстващата им Слънчева система и са узрели за космическата саможертва.
към текста >>
Ето защо тези
Същества
, Серафими, Херувими, Престоли са за нас най-висшата Йерархия сред Божествените
Същества
: защото те вече са преминали през своята еволюция в рамките на съответстващата им Слънчева система и са узрели за космическата саможертва.
Защо обаче Престолите можаха да извлекат от присъщата си субстанция всичко онова, от което се нуждаеше Старият Сатурн? Защото в една предишна мирова система Престолите бяха вече подготвени чрез пробни седем състояния, през които ceгa минава нашата Слънчева система. Преди една мирова система от Престоли, Херувими и Серафими да се появи в Космоса, тя трябва да е минала през етапите на Слънчевата система; а това означава: Когато едно Слънце е напреднало дотам, че отново се съединява със своите планети, тогава то се превръща в един вид обкръжение, нещо повече, тогава самото то става Зодиак! Онези величествени духовни Същества, които гледат към нас от Зодиака, са само останките от една древна Слънчева система, които са успели да достигнат до нашия миров цикъл. Всичко онова, което по-рано е еволюирало в рамките на една Слънчева система, сега може отново да прояви своите сили в Космоса, пораждайки от тях една нова Слънчева система.
Ето защо тези Същества, Серафими, Херувими, Престоли са за нас най-висшата Йерархия сред Божествените Същества: защото те вече са преминали през своята еволюция в рамките на съответстващата им Слънчева система и са узрели за космическата саможертва.
към текста >>
Така тези
Същества
действително се издигат до непосредствена близост с най-висшата Божествена Сила, за която ние изобщо можем да говорим, Божествената Троица.
Така тези Същества действително се издигат до непосредствена близост с най-висшата Божествена Сила, за която ние изобщо можем да говорим, Божествената Троица.
към текста >>
Следователно, отвъд Серафимите ние откриваме най-висшите Божествени
Същества
, за които имат известна представа почти всички народи, като в един случай това са Брама, Шива и Вишну, а в друг случай Отец, Син и Свети Дух.
Следователно, отвъд Серафимите ние откриваме най-висшите Божествени Същества, за които имат известна представа почти всички народи, като в един случай това са Брама, Шива и Вишну, а в друг случай Отец, Син и Свети Дух.
Именно от най-висшата Божествена Троица идват плановете за всяка една нова мирова система.
към текста >>
Обаче за да осъществи своя план, Троицата се нуждае от изпълнители и това са
Същества
та от висшите Йерархии.
Ако погледнем назад към Стария Сатурн, ние си казваме: Преди да е съществувало каквото и да е на този Стар Сатурн, неговият план е бил, така да се каже, в ръцете на Божествената Троица.
Обаче за да осъществи своя план, Троицата се нуждае от изпълнители и това са Съществата от висшите Йерархии.
А те, от своя страна, трябва да са достатъчно узрели за тази цел. Първите Същества, които са в непосредствена близост до Троицата и са в състояние, както добре се казва в западноевропейския езотеризъм, "да се радват, че направо могат да виждат Бога", това са Серафимите, Херувимите и Престолите. От Божествената Троица от която произлизат те получават плановете за изграждането на една нова мирова система. Естествено, Вие разбирате, скъпи мои приятели, че се налага да говоря образно, и то в по-голяма степен, от колкото обикновено, защото тук с човешки думи трябва да бъде описана една толкова величествена дейност, за която фактически думи не съществуват. Човешките думи изобщо не са предвидени да описват, как примерно в началото на нашата Слънчева система Серафимите получават от Божествената Троица онези планове, които съдържат цялото бъдещо развитие на нашата Слънчева система през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>
Първите
Същества
, които са в непосредствена близост до Троицата и са в състояние, както добре се казва в западноевропейския езотеризъм, "да се радват, че направо могат да виждат Бога", това са Серафимите, Херувимите и Престолите.
Ако погледнем назад към Стария Сатурн, ние си казваме: Преди да е съществувало каквото и да е на този Стар Сатурн, неговият план е бил, така да се каже, в ръцете на Божествената Троица. Обаче за да осъществи своя план, Троицата се нуждае от изпълнители и това са Съществата от висшите Йерархии. А те, от своя страна, трябва да са достатъчно узрели за тази цел.
Първите Същества, които са в непосредствена близост до Троицата и са в състояние, както добре се казва в западноевропейския езотеризъм, "да се радват, че направо могат да виждат Бога", това са Серафимите, Херувимите и Престолите.
От Божествената Троица от която произлизат те получават плановете за изграждането на една нова мирова система. Естествено, Вие разбирате, скъпи мои приятели, че се налага да говоря образно, и то в по-голяма степен, от колкото обикновено, защото тук с човешки думи трябва да бъде описана една толкова величествена дейност, за която фактически думи не съществуват. Човешките думи изобщо не са предвидени да описват, как примерно в началото на нашата Слънчева система Серафимите получават от Божествената Троица онези планове, които съдържат цялото бъдещо развитие на нашата Слънчева система през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. За онези, които имат верен поглед в древния европейски езотеризъм, името Серафими винаги е загатвало, че тези Същества, наричани Серафими, са натоварени с мисията да получат от Божествената Троица най-висшите идеи, същинските цели на една мирова система. Херувимите, които са една степен по-ниско от Серафимите, имат друга мисия: преизпълнени с мъдрост, те трябва да разработят в подробности висшите идеи и цели на Боговете.
към текста >>
За онези, които имат верен поглед в древния европейски езотеризъм, името Серафими винаги е загатвало, че тези
Същества
, наричани Серафими, са натоварени с мисията да получат от Божествената Троица най-висшите идеи, същинските цели на една мирова система.
А те, от своя страна, трябва да са достатъчно узрели за тази цел. Първите Същества, които са в непосредствена близост до Троицата и са в състояние, както добре се казва в западноевропейския езотеризъм, "да се радват, че направо могат да виждат Бога", това са Серафимите, Херувимите и Престолите. От Божествената Троица от която произлизат те получават плановете за изграждането на една нова мирова система. Естествено, Вие разбирате, скъпи мои приятели, че се налага да говоря образно, и то в по-голяма степен, от колкото обикновено, защото тук с човешки думи трябва да бъде описана една толкова величествена дейност, за която фактически думи не съществуват. Човешките думи изобщо не са предвидени да описват, как примерно в началото на нашата Слънчева система Серафимите получават от Божествената Троица онези планове, които съдържат цялото бъдещо развитие на нашата Слънчева система през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
За онези, които имат верен поглед в древния европейски езотеризъм, името Серафими винаги е загатвало, че тези Същества, наричани Серафими, са натоварени с мисията да получат от Божествената Троица най-висшите идеи, същинските цели на една мирова система.
Херувимите, които са една степен по-ниско от Серафимите, имат друга мисия: преизпълнени с мъдрост, те трябва да разработят в подробности висшите идеи и цели на Боговете. Следователно, Херувимите са Духове на висшата мъдрост, които привеждат в изпълнение плана, получен от Серафимите. И накрая Престолите, третата низходяща степен в Йерархията, има задачата, образно казано, да запретне ръкави и фактически да осъществи висшите цели на Боговете.
към текста >>
За нас Престолите са онези
Същества
, които имат силата да превърнат подробния замисъл на Херувимите в нещо реално.
И така, ние виждаме, стига да сторим това с душата си, как чрез огнената субстанция на Престолите беше осъществена първата част от големия божествен план.
За нас Престолите са онези Същества, които имат силата да превърнат подробния замисъл на Херувимите в нещо реално.
И това става, когато Престолите разливат в пространството, което беше предназначено, така да се каже, да послужи като арена за една нова мирова система, своята собствена субстанция, субстанцията на първичния миров огън. Ако искаме да изразим нещата още по-картинно, бихме могли да кажем: Ето, сега една стара Слънчева система замира и изчезва; но в рамките на тази стара Слънчева система войнството на Серафими, Херувими и Престоли постигна своята висша зрелост. И според указанията на Божествената Троица, сега тези Същества търсят едно празно място в Космоса и намирайки го, казват: Тук ние ще започнем нашата работа! Най-напред Серафимите получават целите на мировата система, после Херувимите ги разработват, и накрая Престолите вливат в празното пространство първичния огън. Ние сме изправени пред самия начален миг на нашата мирова система!
към текста >>
И според указанията на Божествената Троица, сега тези
Същества
търсят едно празно място в Космоса и намирайки го, казват: Тук ние ще започнем нашата работа!
И така, ние виждаме, стига да сторим това с душата си, как чрез огнената субстанция на Престолите беше осъществена първата част от големия божествен план. За нас Престолите са онези Същества, които имат силата да превърнат подробния замисъл на Херувимите в нещо реално. И това става, когато Престолите разливат в пространството, което беше предназначено, така да се каже, да послужи като арена за една нова мирова система, своята собствена субстанция, субстанцията на първичния миров огън. Ако искаме да изразим нещата още по-картинно, бихме могли да кажем: Ето, сега една стара Слънчева система замира и изчезва; но в рамките на тази стара Слънчева система войнството на Серафими, Херувими и Престоли постигна своята висша зрелост.
И според указанията на Божествената Троица, сега тези Същества търсят едно празно място в Космоса и намирайки го, казват: Тук ние ще започнем нашата работа!
Най-напред Серафимите получават целите на мировата система, после Херувимите ги разработват, и накрая Престолите вливат в празното пространство първичния огън. Ние сме изправени пред самия начален миг на нашата мирова система!
към текста >>
Обаче има и други
Същества
, които в известен смисъл вече са взели участие в живота на предишната Слънчева система, продължение на която е нашата сегашна Слънчева система.
Обаче има и други Същества, които в известен смисъл вече са взели участие в живота на предишната Слънчева система, продължение на която е нашата сегашна Слънчева система.
Тези Същества не са толкова напреднали, колкото са Серафимите, Херувимите и Престолите; те са изостанали на по-ниска степен в своето развитие, и тепърва им предстои да се издигнат в еволюцията дотам, че да станат съзидателни, творчески, готови за саможертва. Тези Същества влизат в състава на Втората Йерархия, която също има три степени. Първата Йерархия ние разгледахме току-що. За съществата от Втората Йерархия ние вече сме говорили и друг път: Кириотетес, или Господства, или Духовете на Мъдростта, Сили, Динамис, или Духове на Движението, и Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата.
към текста >>
Тези
Същества
не са толкова напреднали, колкото са Серафимите, Херувимите и Престолите; те са изостанали на по-ниска степен в своето развитие, и тепърва им предстои да се издигнат в еволюцията дотам, че да станат съзидателни, творчески, готови за саможертва.
Обаче има и други Същества, които в известен смисъл вече са взели участие в живота на предишната Слънчева система, продължение на която е нашата сегашна Слънчева система.
Тези Същества не са толкова напреднали, колкото са Серафимите, Херувимите и Престолите; те са изостанали на по-ниска степен в своето развитие, и тепърва им предстои да се издигнат в еволюцията дотам, че да станат съзидателни, творчески, готови за саможертва.
Тези Същества влизат в състава на Втората Йерархия, която също има три степени. Първата Йерархия ние разгледахме току-що. За съществата от Втората Йерархия ние вече сме говорили и друг път: Кириотетес, или Господства, или Духовете на Мъдростта, Сили, Динамис, или Духове на Движението, и Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата.
към текста >>
Тези
Същества
влизат в състава на Втората Йерархия, която също има три степени.
Обаче има и други Същества, които в известен смисъл вече са взели участие в живота на предишната Слънчева система, продължение на която е нашата сегашна Слънчева система. Тези Същества не са толкова напреднали, колкото са Серафимите, Херувимите и Престолите; те са изостанали на по-ниска степен в своето развитие, и тепърва им предстои да се издигнат в еволюцията дотам, че да станат съзидателни, творчески, готови за саможертва.
Тези Същества влизат в състава на Втората Йерархия, която също има три степени.
Първата Йерархия ние разгледахме току-що. За съществата от Втората Йерархия ние вече сме говорили и друг път: Кириотетес, или Господства, или Духовете на Мъдростта, Сили, Динамис, или Духове на Движението, и Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата.
към текста >>
За
същества
та от Втората Йерархия ние вече сме говорили и друг път: Кириотетес, или Господства, или Духовете на Мъдростта, Сили, Динамис, или Духове на Движението, и Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата.
Обаче има и други Същества, които в известен смисъл вече са взели участие в живота на предишната Слънчева система, продължение на която е нашата сегашна Слънчева система. Тези Същества не са толкова напреднали, колкото са Серафимите, Херувимите и Престолите; те са изостанали на по-ниска степен в своето развитие, и тепърва им предстои да се издигнат в еволюцията дотам, че да станат съзидателни, творчески, готови за саможертва. Тези Същества влизат в състава на Втората Йерархия, която също има три степени. Първата Йерархия ние разгледахме току-що.
За съществата от Втората Йерархия ние вече сме говорили и друг път: Кириотетес, или Господства, или Духовете на Мъдростта, Сили, Динамис, или Духове на Движението, и Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата.
към текста >>
Но къде бяха
Същества
та от тази втора Йерархия през епохата на Стария Сатурн, след като казахме, че по същото време първата Йерархия се намираше в обкръжението на Стария Сатурн?
Но къде бяха Съществата от тази втора Йерархия през епохата на Стария Сатурн, след като казахме, че по същото време първата Йерархия се намираше в обкръжението на Стария Сатурн?
Къде следва да търсим Господствата, Силите и Властите? Ние ще ги открием във вътрешността на Стария Сатурн. Ако Престолите се намираха на самата граница, отделяща Стария Сатурн от околния свят, то Господствата, Силите и Властите ние трябва да търсим във вътрешността на Стария Сатурн. Съществата от втората Йерархия действуваха в самата субстанция на Стария Сатурн.
към текста >>
Същества
та от втората Йерархия действуваха в самата субстанция на Стария Сатурн.
Но къде бяха Съществата от тази втора Йерархия през епохата на Стария Сатурн, след като казахме, че по същото време първата Йерархия се намираше в обкръжението на Стария Сатурн? Къде следва да търсим Господствата, Силите и Властите? Ние ще ги открием във вътрешността на Стария Сатурн. Ако Престолите се намираха на самата граница, отделяща Стария Сатурн от околния свят, то Господствата, Силите и Властите ние трябва да търсим във вътрешността на Стария Сатурн.
Съществата от втората Йерархия действуваха в самата субстанция на Стария Сатурн.
към текста >>
В обкръжението работят онези
Същества
, които са постигнали необходимото съвършенство в предишни мирови системи; а във вътрешността работят
Същества
та с по-ниска степен на съвършенство: Те са заети с диференцирането на планетарната маса и изграждат топлинните форми, за които вече стана дума.
Следователно, има някой друг, който замисля и провежда целия експеримент. Накратко: ако човек все още може да разсъждава, ако все още не е напуснат от добрите Духове на логиката, той е длъжен да предположи, че ротацията на небесното тяло се предизвиква от намесата на определени духовни сили, намиращи се извън Слънчевата система. И така, дори да се абстрахираме от грешката, че тук вместо за първичен огън се говори за газово кълбо, недопустимо е да смятаме, че това огромно газово кълбо би могло да се задвижи от само себе си. Възниква и друг въпрос: Къде се намират тези духовни сили, които привеждат топлинното кълбо в движение? Те работят както в обкръжението на Стария Сатурн, така и в неговата вътрешност.
В обкръжението работят онези Същества, които са постигнали необходимото съвършенство в предишни мирови системи; а във вътрешността работят Съществата с по-ниска степен на съвършенство: Те са заети с диференцирането на планетарната маса и изграждат топлинните форми, за които вече стана дума.
към текста >>
И каква е по-точно задачата на най-напредналите
Същества
от втората Йерархия?
И каква е по-точно задачата на най-напредналите Същества от втората Йерархия?
Първоначално Господствата, или Кириотетес, приемат това, което Престолите, така да се каже, са свалили от Универсума и го подреждат по такъв начин, че да се постигне хармония между небесното тяло на Стария Сатурн и външния свят. Във вътрешността на Сатурн всичко трябва да бъде така ориентирано, че да има пълно съответствие между "вътре" и "вън". Следователно това, което Серафими, Херувими и Престоли поемат от Божията ръка, трябва да бъде така подредено, че на Стария Сатурн Божиите заповеди да се изпълнят от начало до край. Или с други думи, чрез посредничеството на най-висшите Йерархии, Господствата, или Кириотетес, извличат от обкръжението на Сатурн онези субстанции, които те ще видоизменят и включат в структурата на Сатурновото кълбо.
към текста >>
Кои духовни
Същества
взеха участие в сгъстяването на Сатурновата субстанция, т.е.
Кои духовни Същества взеха участие в сгъстяването на Сатурновата субстанция, т.е.
в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце? Това са онези Същества, които ние наричаме Господства. Първоначално те упражняваха своите въздействия по-скоро външно и успяха да "свият" огромната Сатурнова маса, така че планетарното тяло на Сатурн значително намали своя обем. И натискът на Господствата продължи дотогава, докато Старото Слънце прие размерите на едно небесно тяло, което бихте могли да си представите, ако в центъра му се намира Слънцето, а периферията му се покрива с днешната орбита на Юпитер. Следователно, големината на Стария Сатурн беше още по-внушителна: В средата би се намирало днешното Слънце, а периферията би се покривала с орбитата на днешния Сатурн.
към текста >>
Това са онези
Същества
, които ние наричаме Господства.
Кои духовни Същества взеха участие в сгъстяването на Сатурновата субстанция, т.е. в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце?
Това са онези Същества, които ние наричаме Господства.
Първоначално те упражняваха своите въздействия по-скоро външно и успяха да "свият" огромната Сатурнова маса, така че планетарното тяло на Сатурн значително намали своя обем. И натискът на Господствата продължи дотогава, докато Старото Слънце прие размерите на едно небесно тяло, което бихте могли да си представите, ако в центъра му се намира Слънцето, а периферията му се покрива с днешната орбита на Юпитер. Следователно, големината на Стария Сатурн беше още по-внушителна: В средата би се намирало днешното Слънце, а периферията би се покривала с орбитата на днешния Сатурн. А Слънцето, за което говорим, се простираше до орбитата на днешния Юпитер. Тя маркира външната граница на Старото Слънце.
към текста >>
Едното от тях прие в себе си по-фините субстанции и
Същества
, превръщайки се в Слънце, а второто се превърна в по-плътната Луна.
Сега ние стигаме до онзи момент, когато трябва да си припомним, че когато Старата Луна се роди от Сатурн и Слънцето, настъпи нещо съвсем ново. Сега една част от плътната субстанция беше отхвърлена, така че възникнаха две небесни тела.
Едното от тях прие в себе си по-фините субстанции и Същества, превръщайки се в Слънце, а второто се превърна в по-плътната Луна.
Следователно, Старата Луна, или третото планетарно въплъщение на нашата Земя, съществува като цялостна, еднородна планета само за един определен период от време; после тя отдели от себе си една друга планета, която съществува редом с нея. Докато Луната е еднородно тяло, тя се простира до орбитата на днешния Марс. По-късно обаче Слънцето се отдели от нея и около него започва да кръжи едно тяло, чиято външна граница съвпада с орбитата на днешния Марс.
към текста >>
Едни
същества
напредват в своята еволюция, други изостават.
Но как изобщо се стигна до това разделяне, до това разцепване на едно планетарно тяло, в резултат на кое то се получиха две тела? Това стана възможно поради намесата на Силите, Динамис. Тези от вас, с които и друг път сме разисквали подобни теми, добре знаят, че в Макрокосмоса протичат такива процеси, които са твърде сходни с процесите на обикновения човешки живот.
Едни същества напредват в своята еволюция, други изостават.
Всеки от Вас е срещал баща, който се оплаква, че неговият син повтаря класа, докато другите минават успешно в по-горния клас. Следователно, ние сме изправени пред едно различно темпо на еволюцията. И това се отнася за целия Макрокосмос. Поради ред причини, с които ще се занимаем по-късно, намесата на Силите, Динамис, довежда до това, което езотеризмът и старите Мистерии винаги са наричали Битката на Небето. Учението за Битката на Небето е важна съставна част във всички Мистерии; наред с всичко друго, то съдържа в себе си и първичната тайна на възникването на Злото.*22 В определен момент от Лунното развитие Силите, или Динамис, се оказаха в твърде различна степен на зрелост.
към текста >>
Следователно, на Старата Луна имаше такива Сили, които бяха значително по-напред от родствените им духовни
Същества
.
Следователно, ние сме изправени пред едно различно темпо на еволюцията. И това се отнася за целия Макрокосмос. Поради ред причини, с които ще се занимаем по-късно, намесата на Силите, Динамис, довежда до това, което езотеризмът и старите Мистерии винаги са наричали Битката на Небето. Учението за Битката на Небето е важна съставна част във всички Мистерии; наред с всичко друго, то съдържа в себе си и първичната тайна на възникването на Злото.*22 В определен момент от Лунното развитие Силите, или Динамис, се оказаха в твърде различна степен на зрелост. Едни от тях се стремяха към възможно най-големи духовни висоти, други се развиваха с нормално темпо, а трети изоставаха.
Следователно, на Старата Луна имаше такива Сили, които бяха значително по-напред от родствените им духовни Същества.
В резултат на това се обособиха две категории Сили, или Динамис. Напредналите Същества се "заселиха" на Слънцето, а изостаналите Същества образуваха кръжащата около него Луна. Ето откъде, грубо казано, започна Битката на Небето: с разделянето на Старата Луна, която попадна под властта на изостаналите Сили, и Старото Слънце, което попадна под властта на напредналите Сили.
към текста >>
Напредналите
Същества
се "заселиха" на Слънцето, а изостаналите
Същества
образуваха кръжащата около него Луна.
Поради ред причини, с които ще се занимаем по-късно, намесата на Силите, Динамис, довежда до това, което езотеризмът и старите Мистерии винаги са наричали Битката на Небето. Учението за Битката на Небето е важна съставна част във всички Мистерии; наред с всичко друго, то съдържа в себе си и първичната тайна на възникването на Злото.*22 В определен момент от Лунното развитие Силите, или Динамис, се оказаха в твърде различна степен на зрелост. Едни от тях се стремяха към възможно най-големи духовни висоти, други се развиваха с нормално темпо, а трети изоставаха. Следователно, на Старата Луна имаше такива Сили, които бяха значително по-напред от родствените им духовни Същества. В резултат на това се обособиха две категории Сили, или Динамис.
Напредналите Същества се "заселиха" на Слънцето, а изостаналите Същества образуваха кръжащата около него Луна.
Ето откъде, грубо казано, започна Битката на Небето: с разделянето на Старата Луна, която попадна под властта на изостаналите Сили, и Старото Слънце, което попадна под властта на напредналите Сили.
към текста >>
И така, ние разбираме: когато разглеждаме външните събития, те се оказват само външен израз на това, което вършат божествено-духовните
Същества
.
И така, ние разбираме: когато разглеждаме външните събития, те се оказват само външен израз на това, което вършат божествено-духовните Същества.
към текста >>
57.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Вчера ние видяхме, че космическите събития идват като последица от действията на определени божествено-духовни
Същества
.
Вчера ние видяхме, че космическите събития идват като последица от действията на определени божествено-духовни Същества.
Това се отнася с пълна сила и за онова събитие, което разгледахме в края на вчерашната лекция: Битката на Небето. Фактически тя се разрази в бойното поле, намиращо се между Юпитер и Марс и остави безброй трупове, които физическата наука днес непрекъснато открива в лицето на така на речените астероиди. За нас този извод е изключително важен. Ние отново ще се върнем към него и ще установим: това небесно събитие се отрази и върху планетарната еволюция на самата Земя, нещо което намира израз още в първите строфи на Бхагавад Гита.
към текста >>
Днес ние ще продължим макар и най-общо е описанието на другите
Същества
от духовните Йерархии, за които вчера само загатнахме.
Днес ние ще продължим макар и най-общо е описанието на другите Същества от духовните Йерархии, за които вчера само загатнахме.
Това са онези Същества, които са разположени непосредствено над човека; християнският езотеризъм ги нарича Ангели, Архангели и Начала, или с други думи: Ангелои, Архангелои, Архаи. В антропософската литература вместо "Архангели" често казваме "Духове на Огъня", а вместо "Начала" употребяваме названието "Духове на Личността".
към текста >>
Това са онези
Същества
, които са разположени непосредствено над човека; християнският езотеризъм ги нарича Ангели, Архангели и Начала, или с други думи: Ангелои, Архангелои, Архаи.
Днес ние ще продължим макар и най-общо е описанието на другите Същества от духовните Йерархии, за които вчера само загатнахме.
Това са онези Същества, които са разположени непосредствено над човека; християнският езотеризъм ги нарича Ангели, Архангели и Начала, или с други думи: Ангелои, Архангелои, Архаи.
В антропософската литература вместо "Архангели" често казваме "Духове на Огъня", а вместо "Начала" употребяваме названието "Духове на Личността".
към текста >>
Тези
Същества
, които се намират, така да се каже, между човека и другите духовни
Същества
, простиращи влиянията си до Юпитер, Марс и т.н., влизат, естествено, в много по-близки отношения със земния човек.
Тези Същества, които се намират, така да се каже, между човека и другите духовни Същества, простиращи влиянията си до Юпитер, Марс и т.н., влизат, естествено, в много по-близки отношения със земния човек.
Най-напред ние имаме Ангелите, или Ангелои. Те вече са постигнали своята "човешка" степен през епохата на Старата Луна и общо взето, днес те са толкова напреднали в своето развитие, колкото ще бъде и човекът през епохата на Бъдещия Юпитер. Те стоят една степен над човека. Каква е всъщност задачата на тези духовни Същества? Ние ще отговорим на този въпрос, ако още веднъж насочим нашето внимание към човека и неговото развитие на Земята.
към текста >>
Каква е всъщност задачата на тези духовни
Същества
?
Тези Същества, които се намират, така да се каже, между човека и другите духовни Същества, простиращи влиянията си до Юпитер, Марс и т.н., влизат, естествено, в много по-близки отношения със земния човек. Най-напред ние имаме Ангелите, или Ангелои. Те вече са постигнали своята "човешка" степен през епохата на Старата Луна и общо взето, днес те са толкова напреднали в своето развитие, колкото ще бъде и човекът през епохата на Бъдещия Юпитер. Те стоят една степен над човека.
Каква е всъщност задачата на тези духовни Същества?
Ние ще отговорим на този въпрос, ако още веднъж насочим нашето внимание към човека и неговото развитие на Земята. Човекът напредва в своето развитие, минавайки от едно въплъщение в друго въплъщение. С оглед на сегашните особености на човешкото развитие, ние бихме могли да го проследим назад до Атлантската епоха, макар че началото му започва в Лемурийската епоха. И това развитие, минаващо през верига от поредни инкарнации, ще продължи до края на Земното развитие, когато за човешкото същество ще се утвърдят съвсем други еволюционни форми.
към текста >>
И каква връзка би съществувала тогава между отделните инкарнации на даден човек, който живее тук на Земята и не си спомня абсолютно нищо от своите предишни въплъщения, ако определени духовни
Същества
не спояваха отделните инкарнации в едно цяло, проявявайки по този начин една бдителност върху развитието на всяко човешко същество?
И каква връзка би съществувала тогава между отделните инкарнации на даден човек, който живее тук на Земята и не си спомня абсолютно нищо от своите предишни въплъщения, ако определени духовни Същества не спояваха отделните инкарнации в едно цяло, проявявайки по този начин една бдителност върху развитието на всяко човешко същество?
Ние трябва да допуснем, че над всеки човек бди едно духовно Същество, и поради обстоятелството, че стои с една степен над него, то насочва и ръководи човешката индивидуалност в нейния път от една инкарнация, в друга инкарнация. Добре запомнете, че те не са онези Същества, които подреждат Кармата на тях ще се спрем допълнително, а Същества, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата, докато човекът все още не може да върши това сам. И тези Същества са именно Ангелои, или Ангелите. Така че можем да кажем: над всеки човек, докато той минава през своите инкарнации, непрекъснато бди едно духовно Същество, което има съзнание за тези инкарнации. И благодарение на него онзи човек, който се намира в началната фаза на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания, все пак запазва възможността да пита своя Ангел.
към текста >>
Добре запомнете, че те не са онези
Същества
, които подреждат Кармата на тях ще се спрем допълнително, а
Същества
, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата, докато човекът все още не може да върши това сам.
И каква връзка би съществувала тогава между отделните инкарнации на даден човек, който живее тук на Земята и не си спомня абсолютно нищо от своите предишни въплъщения, ако определени духовни Същества не спояваха отделните инкарнации в едно цяло, проявявайки по този начин една бдителност върху развитието на всяко човешко същество? Ние трябва да допуснем, че над всеки човек бди едно духовно Същество, и поради обстоятелството, че стои с една степен над него, то насочва и ръководи човешката индивидуалност в нейния път от една инкарнация, в друга инкарнация.
Добре запомнете, че те не са онези Същества, които подреждат Кармата на тях ще се спрем допълнително, а Същества, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата, докато човекът все още не може да върши това сам.
И тези Същества са именно Ангелои, или Ангелите. Така че можем да кажем: над всеки човек, докато той минава през своите инкарнации, непрекъснато бди едно духовно Същество, което има съзнание за тези инкарнации. И благодарение на него онзи човек, който се намира в началната фаза на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания, все пак запазва възможността да пита своя Ангел. Повтарям, че това е възможно само в началната фаза на посвещението. Следователно, Ангелите, Ангелои или Съществата, стоящи една степен над човека, непрекъснато бдят, за да запазят целостта на нишката; която свързва една инкарнация с друга инкарнация.
към текста >>
И тези
Същества
са именно Ангелои, или Ангелите.
И каква връзка би съществувала тогава между отделните инкарнации на даден човек, който живее тук на Земята и не си спомня абсолютно нищо от своите предишни въплъщения, ако определени духовни Същества не спояваха отделните инкарнации в едно цяло, проявявайки по този начин една бдителност върху развитието на всяко човешко същество? Ние трябва да допуснем, че над всеки човек бди едно духовно Същество, и поради обстоятелството, че стои с една степен над него, то насочва и ръководи човешката индивидуалност в нейния път от една инкарнация, в друга инкарнация. Добре запомнете, че те не са онези Същества, които подреждат Кармата на тях ще се спрем допълнително, а Същества, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата, докато човекът все още не може да върши това сам.
И тези Същества са именно Ангелои, или Ангелите.
Така че можем да кажем: над всеки човек, докато той минава през своите инкарнации, непрекъснато бди едно духовно Същество, което има съзнание за тези инкарнации. И благодарение на него онзи човек, който се намира в началната фаза на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания, все пак запазва възможността да пита своя Ангел. Повтарям, че това е възможно само в началната фаза на посвещението. Следователно, Ангелите, Ангелои или Съществата, стоящи една степен над човека, непрекъснато бдят, за да запазят целостта на нишката; която свързва една инкарнация с друга инкарнация.
към текста >>
Следователно, Ангелите, Ангелои или
Същества
та, стоящи една степен над човека, непрекъснато бдят, за да запазят целостта на нишката; която свързва една инкарнация с друга инкарнация.
Добре запомнете, че те не са онези Същества, които подреждат Кармата на тях ще се спрем допълнително, а Същества, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата, докато човекът все още не може да върши това сам. И тези Същества са именно Ангелои, или Ангелите. Така че можем да кажем: над всеки човек, докато той минава през своите инкарнации, непрекъснато бди едно духовно Същество, което има съзнание за тези инкарнации. И благодарение на него онзи човек, който се намира в началната фаза на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания, все пак запазва възможността да пита своя Ангел. Повтарям, че това е възможно само в началната фаза на посвещението.
Следователно, Ангелите, Ангелои или Съществата, стоящи една степен над човека, непрекъснато бдят, за да запазят целостта на нишката; която свързва една инкарнация с друга инкарнация.
към текста >>
Но нека сега да се издигнем до следващата категория духовни
Същества
, до Архангелите, Архангелои, или Духовете на Огъня, както ги наричаме още в нашите антропософски среди.*24 Тези
Същества
не се занимават с отделния човек и с неговата индивидуалност, а имат една по-мащабна задача: Те внасят хармония и ред в отношенията между индивида и големите човешки общности, каквито са например народите, расите и т.н.
Но нека сега да се издигнем до следващата категория духовни Същества, до Архангелите, Архангелои, или Духовете на Огъня, както ги наричаме още в нашите антропософски среди.*24 Тези Същества не се занимават с отделния човек и с неговата индивидуалност, а имат една по-мащабна задача: Те внасят хармония и ред в отношенията между индивида и големите човешки общности, каквито са например народите, расите и т.н.
В рамките на нашето земно развитие Архангелите имат задачата да свържат отделната човешка душа с това, което ние наричаме Народностна Душа.*25
към текста >>
Сега нека да се издигнем още по-високо до онези
Същества
, които наричаме Духове на Личността, или Архаи.
Сега нека да се издигнем още по-високо до онези Същества, които наричаме Духове на Личността, или Архаи.
Те стоят с една степен над Архангелите и, общо взето, ръководят земния живот на целия човешки род; следвайки вълните на времето, в точно определен момент те се променят и, така да се каже, придобиват ново духовно тяло. Всички Вие добре познавате нещо, което за абстрактните умове си остава едно празно понятие, но за този, който вижда в духовната действителност, то означава една несъмнена реалност; става дума за това, което в наши дни често би могло да се изговори с тон на явно отвращение: Дух на Времето. Тук ние се изправяме пред нещо, което е свързано с мненията, със смисъла на цяла епоха от еволюцията на човечеството. Припомнете си за миг това, което толкова често сме описвали: какъв беше смисълът на първите хилядолетия непосредствено след Атлантската катастрофа! Духът на Времето обхваща нещо, което се проектира над отделния народ, над отделната раса.
към текста >>
Издигайки се над Архаите, ние навлизаме в сферата на други свръхсетивни
Същества
, така наречените Власти, или Ексузиаи, които вчера нарекохме Духове на Формата.
Издигайки се над Архаите, ние навлизаме в сферата на други свръхсетивни Същества, така наречените Власти, или Ексузиаи, които вчера нарекохме Духове на Формата.
Тяхната мисия надхвърля планетарното тяло на Земята.
към текста >>
Ние видяхме, че всичко, което протича в сферата на Земята, става под ръководството на определена категория духовни
Същества
.
И все пак, за да имаме представа за мисията на Ексузиаи, нека да си припомним още веднъж следното. В еволюцията на човечеството различаваме седем планетарни състояния: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
Ние видяхме, че всичко, което протича в сферата на Земята, става под ръководството на определена категория духовни Същества.
Ангелите ръководят живота на отделните хора, Архангелите подреждат връзките между индивида и големите човешки общности, а Духовете на Личността имат грижата за всичко, което става с човечеството като се започне от Лемурийската епоха и се стигне до времето, когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен, че едва ли ще принадлежи на Земята. Обаче сега идва ред на нещо съвсем друго: сега човечеството трябва да извърши прехода от едно планетарно състояние към друго планетарно състояние и този преход трябва да стане под ръководството на определени духовни Същества. Да, трябва да има такива духовни Същества, чиято задача изисква да бдят над цялото Земно развитие, и когато то приключи, човечеството да навлезе по правилен начин в своята Пралайя*26, за да намери после верния път към следващото планетарно въплъщение, Бъдещия Юпитер. И тези Същества са Властите, или Духовете на Формата. Вчера ние описахме техните задачи, така да се каже, гледайки ги отгоре, днес ще се опитаме да ги погледнем отдолу.
към текста >>
Обаче сега идва ред на нещо съвсем друго: сега човечеството трябва да извърши прехода от едно планетарно състояние към друго планетарно състояние и този преход трябва да стане под ръководството на определени духовни
Същества
.
И все пак, за да имаме представа за мисията на Ексузиаи, нека да си припомним още веднъж следното. В еволюцията на човечеството различаваме седем планетарни състояния: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Ние видяхме, че всичко, което протича в сферата на Земята, става под ръководството на определена категория духовни Същества. Ангелите ръководят живота на отделните хора, Архангелите подреждат връзките между индивида и големите човешки общности, а Духовете на Личността имат грижата за всичко, което става с човечеството като се започне от Лемурийската епоха и се стигне до времето, когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен, че едва ли ще принадлежи на Земята.
Обаче сега идва ред на нещо съвсем друго: сега човечеството трябва да извърши прехода от едно планетарно състояние към друго планетарно състояние и този преход трябва да стане под ръководството на определени духовни Същества.
Да, трябва да има такива духовни Същества, чиято задача изисква да бдят над цялото Земно развитие, и когато то приключи, човечеството да навлезе по правилен начин в своята Пралайя*26, за да намери после верния път към следващото планетарно въплъщение, Бъдещия Юпитер. И тези Същества са Властите, или Духовете на Формата. Вчера ние описахме техните задачи, така да се каже, гледайки ги отгоре, днес ще се опитаме да ги погледнем отдолу. И така, Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата, са онези Същества, които имат грижата да съпровождат цялото човечество в прехода му от едно планетарно състояние в друго.
към текста >>
Да, трябва да има такива духовни
Същества
, чиято задача изисква да бдят над цялото Земно развитие, и когато то приключи, човечеството да навлезе по правилен начин в своята Пралайя*26, за да намери после верния път към следващото планетарно въплъщение, Бъдещия Юпитер.
И все пак, за да имаме представа за мисията на Ексузиаи, нека да си припомним още веднъж следното. В еволюцията на човечеството различаваме седем планетарни състояния: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Ние видяхме, че всичко, което протича в сферата на Земята, става под ръководството на определена категория духовни Същества. Ангелите ръководят живота на отделните хора, Архангелите подреждат връзките между индивида и големите човешки общности, а Духовете на Личността имат грижата за всичко, което става с човечеството като се започне от Лемурийската епоха и се стигне до времето, когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен, че едва ли ще принадлежи на Земята. Обаче сега идва ред на нещо съвсем друго: сега човечеството трябва да извърши прехода от едно планетарно състояние към друго планетарно състояние и този преход трябва да стане под ръководството на определени духовни Същества.
Да, трябва да има такива духовни Същества, чиято задача изисква да бдят над цялото Земно развитие, и когато то приключи, човечеството да навлезе по правилен начин в своята Пралайя*26, за да намери после верния път към следващото планетарно въплъщение, Бъдещия Юпитер.
И тези Същества са Властите, или Духовете на Формата. Вчера ние описахме техните задачи, така да се каже, гледайки ги отгоре, днес ще се опитаме да ги погледнем отдолу. И така, Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата, са онези Същества, които имат грижата да съпровождат цялото човечество в прехода му от едно планетарно състояние в друго.
към текста >>
И тези
Същества
са Властите, или Духовете на Формата.
В еволюцията на човечеството различаваме седем планетарни състояния: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Ние видяхме, че всичко, което протича в сферата на Земята, става под ръководството на определена категория духовни Същества. Ангелите ръководят живота на отделните хора, Архангелите подреждат връзките между индивида и големите човешки общности, а Духовете на Личността имат грижата за всичко, което става с човечеството като се започне от Лемурийската епоха и се стигне до времето, когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен, че едва ли ще принадлежи на Земята. Обаче сега идва ред на нещо съвсем друго: сега човечеството трябва да извърши прехода от едно планетарно състояние към друго планетарно състояние и този преход трябва да стане под ръководството на определени духовни Същества. Да, трябва да има такива духовни Същества, чиято задача изисква да бдят над цялото Земно развитие, и когато то приключи, човечеството да навлезе по правилен начин в своята Пралайя*26, за да намери после верния път към следващото планетарно въплъщение, Бъдещия Юпитер.
И тези Същества са Властите, или Духовете на Формата.
Вчера ние описахме техните задачи, така да се каже, гледайки ги отгоре, днес ще се опитаме да ги погледнем отдолу. И така, Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата, са онези Същества, които имат грижата да съпровождат цялото човечество в прехода му от едно планетарно състояние в друго.
към текста >>
И така, Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата, са онези
Същества
, които имат грижата да съпровождат цялото човечество в прехода му от едно планетарно състояние в друго.
Ангелите ръководят живота на отделните хора, Архангелите подреждат връзките между индивида и големите човешки общности, а Духовете на Личността имат грижата за всичко, което става с човечеството като се започне от Лемурийската епоха и се стигне до времето, когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен, че едва ли ще принадлежи на Земята. Обаче сега идва ред на нещо съвсем друго: сега човечеството трябва да извърши прехода от едно планетарно състояние към друго планетарно състояние и този преход трябва да стане под ръководството на определени духовни Същества. Да, трябва да има такива духовни Същества, чиято задача изисква да бдят над цялото Земно развитие, и когато то приключи, човечеството да навлезе по правилен начин в своята Пралайя*26, за да намери после верния път към следващото планетарно въплъщение, Бъдещия Юпитер. И тези Същества са Властите, или Духовете на Формата. Вчера ние описахме техните задачи, така да се каже, гледайки ги отгоре, днес ще се опитаме да ги погледнем отдолу.
И така, Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата, са онези Същества, които имат грижата да съпровождат цялото човечество в прехода му от едно планетарно състояние в друго.
към текста >>
Сега се налага да прибавим още нещо за природата на тези
Същества
и тяхното местоположение в Космоса.
Сега се налага да прибавим още нещо за природата на тези Същества и тяхното местоположение в Космоса.
В Духовната наука и в нейното днешно продължение, Антропософията*27, както и изобщо в Мистерийната мъдрост, за различните Същества от духовните Йерархии се говори по един и същ начин. Вчера ние видяхме, че орбитата на днешния Сатурн бележи границата, до която се простираха Престолите, Юпитер бележи границата на Господствата, и Марс бележи границата, до която се простираха влиянията на Динамис, или Силите.
към текста >>
В Духовната наука и в нейното днешно продължение, Антропософията*27, както и изобщо в Мистерийната мъдрост, за различните
Същества
от духовните Йерархии се говори по един и същ начин.
Сега се налага да прибавим още нещо за природата на тези Същества и тяхното местоположение в Космоса.
В Духовната наука и в нейното днешно продължение, Антропософията*27, както и изобщо в Мистерийната мъдрост, за различните Същества от духовните Йерархии се говори по един и същ начин.
Вчера ние видяхме, че орбитата на днешния Сатурн бележи границата, до която се простираха Престолите, Юпитер бележи границата на Господствата, и Марс бележи границата, до която се простираха влиянията на Динамис, или Силите.
към текста >>
Нека сега да вникнем в пространствената характеристика на тези
Същества
и да опишем мястото, което те заемат в рамките на нашата Слънчева система.
Нека сега да вникнем в пространствената характеристика на тези Същества и да опишем мястото, което те заемат в рамките на нашата Слънчева система.
Тук ние ще се докоснем до нещо, което може би ще изглежда странно дори и за онези от Вас, които вече са запознати с Антропософията, но въпреки това то отговаря на истината. Виждате ли, днешното образование втълпява на хората следното: в мрачното Средновековие, преди идването на Коперник, меродавна е била така наречената Птоломеева система. Тогава хората вярвали, че Земята стои в центъра на Слънчевата система, а планетите както изглежда на пръв поглед се въртят около Земята. Едва след Коперник, така смятат повечето хора, човечеството разбра нещо, което нашите предшественици не са знаели, а именно, че в центъра стои Слънцето, и че планетите се движат в елипси не около Земята, а около Слънцето. Прекрасно! Обаче към подобно описание на нашата Слънчева система, ако трябва да сме искрени и честни, би следвало да добавим още нещо.
към текста >>
А старата Птоломеева система не беше просто физическа система; тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на
Същества
та от висшите Йерархии.
Ако приемем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни, би трябвало да се движат също както и другите планети, респективно нашата Земя със своята Луна. Обаче те не правят това; сред тези "външни" и открити по-късно планети има една, която се движи твърде странно. Ако Кант-Лапласовата система отговаря на истината, тогава относно тази планета би трябвало да се намери "някой", който да промени нейната ос с цели 90 градуса, защото нейната орбита се различава от орбитите на другите планети. Да, тези две планети значително се различават от останалите планети на нашата Слънчева система. По-късно ние отново ще разгледаме съотношенията между тези планети и нашата Слънчева система, а сега само ще отбележим следното: В лицето на Коперниковата система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка, която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата, от наблюдението на това, което лежи в духовната основа на външните процеси и събития.
А старата Птоломеева система не беше просто физическа система; тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на Съществата от висшите Йерархии.
И ако искаме да се съобразим с тези сфери на действие, тогава нашата Слънчева система би трябвало да изглежда по съвсем друг начин. Ще се опитам схематично да начертая пред Вас тази планетарна система според указанията, давани в Мистериите на Заратустра. Ние бихме могли да се позовем и на други Мистерии, обаче за да охарактеризираме нашата Слънчева система и нейните планети, и сферите, в който действуват висшите Йерархии, уместно е да се обърнем именно към Мистериите на Заратустра.*29
към текста >>
След това ние би трябвало да очертаем, както вчера казахме, сферата на онези
Същества
, които наричаме Господства, или Духове на Мъдростта: тук разграничителната орбита е тази на Юпитер.
И ако бихме искали да скицираме част от Зодиака, тук горе би трябвало да поставим знака на Близнаците. А после, като съставна част на Зодиака, ние веднага би трябвало да очертаем сферата на Престолите, или с други думи, разграничителната орбита на Сатурн.
След това ние би трябвало да очертаем, както вчера казахме, сферата на онези Същества, които наричаме Господства, или Духове на Мъдростта: тук разграничителната орбита е тази на Юпитер.
После би трябвало да очертаем сферата на Динамис, или Духовете на Движението: Тук разграничителната орбита е тази на Марс. Ние видяхме, че между тези две сфери се намира бойното поле на това, което нарекохме Битката на Небето. Но сега, ако искаме правилно да разграничим останалите сфери на действие, ние би трябвало да отбележим, да маркираме това, което служи за граница на Слънцето. Следователно, както нарисувахме Марс като граница, до която се простират действията на Силите, или Динамис, сега ние трябва да нарисуваме самото Слънце като граничен знак, до който се простират Властите, или Духовете на Формата. По-нататък ние стигаме до Beнера, респективно до сферата, до която се простират действията на Архаите, или Духовете на Личността.
към текста >>
И само поради обстоятелството, че сме съхранили спомена за тази духовна космическа система, ние можем да стигнем до известна представа за мястото и действията на
Същества
та от духовните Йерархии в рамките на нашата Слънчева система.
Следователно, ние виждаме, че Коперниковата система е различна, просто защото се опира на чисто физическото наблюдение, докато Птоломеевата система се опираше по-скоро на духовното наблюдение.
И само поради обстоятелството, че сме съхранили спомена за тази духовна космическа система, ние можем да стигнем до известна представа за мястото и действията на Съществата от духовните Йерархии в рамките на нашата Слънчева система.
Проследявайки духовните съотношения, духовните констелации в нашата Слънчева система, ние виждаме: Ангелите осъществяват своите действия именно до орбитата на Луната, Архангелите се простират до Меркурий, Духовете на Личността се простират до Венера, Властите се простират до Слънцето, Силите, или Динамис, се простират до Марс. После идват Господствата, а след тях Престолите. Следователно, ние бихме могли да прекараме други линии във физическата система и тогава те ще маркират сферите на Йерархиите. От гледна точка на духовните действия, в центъра на космическата система следва да стои не Слънцето, на Земята. Ето защо всяка епоха, която дава превес на духовното развитие, казва: несъмнено, Слънцето е едно по-висше небесно тяло, където се подвизават Същества, намиращи се много по-напред от човека; обаче решаващият фактор в еволюцията е именно човекът, който живее на Земята.
към текста >>
Ето защо всяка епоха, която дава превес на духовното развитие, казва: несъмнено, Слънцето е едно по-висше небесно тяло, където се подвизават
Същества
, намиращи се много по-напред от човека; обаче решаващият фактор в еволюцията е именно човекът, който живее на Земята.
И само поради обстоятелството, че сме съхранили спомена за тази духовна космическа система, ние можем да стигнем до известна представа за мястото и действията на Съществата от духовните Йерархии в рамките на нашата Слънчева система. Проследявайки духовните съотношения, духовните констелации в нашата Слънчева система, ние виждаме: Ангелите осъществяват своите действия именно до орбитата на Луната, Архангелите се простират до Меркурий, Духовете на Личността се простират до Венера, Властите се простират до Слънцето, Силите, или Динамис, се простират до Марс. После идват Господствата, а след тях Престолите. Следователно, ние бихме могли да прекараме други линии във физическата система и тогава те ще маркират сферите на Йерархиите. От гледна точка на духовните действия, в центъра на космическата система следва да стои не Слънцето, на Земята.
Ето защо всяка епоха, която дава превес на духовното развитие, казва: несъмнено, Слънцето е едно по-висше небесно тяло, където се подвизават Същества, намиращи се много по-напред от човека; обаче решаващият фактор в еволюцията е именно човекът, който живее на Земята.
Слънцето можеше и да остане свързано със Земята, но то се отдели от Земята, за да може човекът да напредне както трябва в своето развитие. Ако Слънцето би останало свързано със Земята, човекът никога нямаше да улучи вярното темпо в своето развитие. И това стана възможно само поради обстоятелството, че Слънцето заедно с онези Същества, които имаха нужда от съвършено друга еволюционна среда напусна Земята и се отдели от нея. То предостави Земята, бих казал, на самата себе си, за да може човекът да улучи вярното темпо на своята еволюция.
към текста >>
И това стана възможно само поради обстоятелството, че Слънцето заедно с онези
Същества
, които имаха нужда от съвършено друга еволюционна среда напусна Земята и се отдели от нея.
Следователно, ние бихме могли да прекараме други линии във физическата система и тогава те ще маркират сферите на Йерархиите. От гледна точка на духовните действия, в центъра на космическата система следва да стои не Слънцето, на Земята. Ето защо всяка епоха, която дава превес на духовното развитие, казва: несъмнено, Слънцето е едно по-висше небесно тяло, където се подвизават Същества, намиращи се много по-напред от човека; обаче решаващият фактор в еволюцията е именно човекът, който живее на Земята. Слънцето можеше и да остане свързано със Земята, но то се отдели от Земята, за да може човекът да напредне както трябва в своето развитие. Ако Слънцето би останало свързано със Земята, човекът никога нямаше да улучи вярното темпо в своето развитие.
И това стана възможно само поради обстоятелството, че Слънцето заедно с онези Същества, които имаха нужда от съвършено друга еволюционна среда напусна Земята и се отдели от нея.
То предостави Земята, бих казал, на самата себе си, за да може човекът да улучи вярното темпо на своята еволюция.
към текста >>
И сега Вие лесно ще направите връзката между това, което току-що казахме за пространственото разположение на отделните сфери и това, което казахме по-рано за задачата и мисията на отделните духовни
Същества
.
И сега Вие лесно ще направите връзката между това, което току-що казахме за пространственото разположение на отделните сфери и това, което казахме по-рано за задачата и мисията на отделните духовни Същества.
Тези Същества, които са най-близо до Земята и действуват в непосредствена близост до нея, обхващайки пространството до Луната, са Ангелите. Действувайки от тази област, те ръководят живота на всяко човешко същество, съпровождайки го от една инкарнация в друга инкарнация. Но за да бъдат ръководени цели народи и да им бъде обяснявана тяхната собствена мисия, за тази цел е необходимо нещо повече. Космическото пространство е протъкано от всевъзможни действия. Дали един народ ще има съответния цвят на кожата и косата, дали ще притежава тези или онези характерови особености, това зависи не само от земните, но и от космическите условия.
към текста >>
Тези
Същества
, които са най-близо до Земята и действуват в непосредствена близост до нея, обхващайки пространството до Луната, са Ангелите.
И сега Вие лесно ще направите връзката между това, което току-що казахме за пространственото разположение на отделните сфери и това, което казахме по-рано за задачата и мисията на отделните духовни Същества.
Тези Същества, които са най-близо до Земята и действуват в непосредствена близост до нея, обхващайки пространството до Луната, са Ангелите.
Действувайки от тази област, те ръководят живота на всяко човешко същество, съпровождайки го от една инкарнация в друга инкарнация. Но за да бъдат ръководени цели народи и да им бъде обяснявана тяхната собствена мисия, за тази цел е необходимо нещо повече. Космическото пространство е протъкано от всевъзможни действия. Дали един народ ще има съответния цвят на кожата и косата, дали ще притежава тези или онези характерови особености, това зависи не само от земните, но и от космическите условия. И в случая тези условия се определят от Архангелите, чиято сфера на действие се простира до Меркурий.
към текста >>
Духовните
Същества
, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето.
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан.
Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето.
Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер. Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети. Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети. Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити. Планетите това са граничните знаци, отбелязващи отделните сфери на различните Йерархии.
към текста >>
Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни
Същества
, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети.
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан. Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето. Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер.
Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети.
Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети. Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити. Планетите това са граничните знаци, отбелязващи отделните сфери на различните Йерархии. Накратко: пространството между Земята и Луната е населено от Ангелите, пространството от Земята до Меркурий е населено от Архангелите и т.н.
към текста >>
Изключителният характер на Слънцето се определя именно от
Същества
та, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети.
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан. Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето. Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер. Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети.
Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети.
Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити. Планетите това са граничните знаци, отбелязващи отделните сфери на различните Йерархии. Накратко: пространството между Земята и Луната е населено от Ангелите, пространството от Земята до Меркурий е населено от Архангелите и т.н.
към текста >>
Следователно, ние имаме работа с пространствени сфери, а планетите са граничните, маркировъчни жалони между отделните сфери, всяка от които е един вид арена на действие за висшите
Същества
.
Следователно, ние имаме работа с пространствени сфери, а планетите са граничните, маркировъчни жалони между отделните сфери, всяка от които е един вид арена на действие за висшите Същества.
Виждаме, следователно, че има една непрекъсната линия на все по-голямо и по-голямо съвършенство, започваща от човека и отиваща все по-нагоре. Самият човек е прикован към Земята; а онова, което е вечно в него и напредва от една инкарнация в друга инкарнация, се направлява от Същества, които не са приковани към Земята, а изпълват въздушното пространство и това, което лежи над него, отиващо до Луната, до Меркурий и т.н.
към текста >>
Самият човек е прикован към Земята; а онова, което е вечно в него и напредва от една инкарнация в друга инкарнация, се направлява от
Същества
, които не са приковани към Земята, а изпълват въздушното пространство и това, което лежи над него, отиващо до Луната, до Меркурий и т.н.
Следователно, ние имаме работа с пространствени сфери, а планетите са граничните, маркировъчни жалони между отделните сфери, всяка от които е един вид арена на действие за висшите Същества. Виждаме, следователно, че има една непрекъсната линия на все по-голямо и по-голямо съвършенство, започваща от човека и отиваща все по-нагоре.
Самият човек е прикован към Земята; а онова, което е вечно в него и напредва от една инкарнация в друга инкарнация, се направлява от Същества, които не са приковани към Земята, а изпълват въздушното пространство и това, което лежи над него, отиващо до Луната, до Меркурий и т.н.
към текста >>
Още в началото на Земната епоха, от висшите сфери трябваше да слязат такива
Същества
, които фактически не бяха свързани със Земята.
Още в началото на Земната епоха, от висшите сфери трябваше да слязат такива Същества, които фактически не бяха свързани със Земята.
Да, като по-древни и по-висши представители на Йерархиите, те трябваше да слязат на Земята въпреки че за своя собствен живот те се нуждаеха не от Земята, а от нейното обкръжение за да споделят своя опит с човешките същества. Те трябваше да се въплътят в човешки тела, въпреки че това не беше необходимо за тяхното развитие, също както възрастният човек помни и произнася азбуката не с оглед на собственото си развитие, а само за да я преподава на децата. Връщайки се към древната Атлантска и Лемурийска епоха*30, ние виждаме как от сферите, разположени над Земята, се спуснаха определени духовни Същества, за да се въплътят в човешки тела: Те бяха първите учители на човека. Тези Същества от висшите Йерархии, принадлежащи на сферите на Меркурий и Венера, тези Синове на Меркурий и Венера слязоха на Земята и станаха първите учители на младото човечество. Така че всред това младо човечество имаше такива "човеци", които бродеха по Земята, но те само привидно приличаха на останалите Земни жители.
към текста >>
Да, като по-древни и по-висши представители на Йерархиите, те трябваше да слязат на Земята въпреки че за своя собствен живот те се нуждаеха не от Земята, а от нейното обкръжение за да споделят своя опит с човешките
същества
.
Още в началото на Земната епоха, от висшите сфери трябваше да слязат такива Същества, които фактически не бяха свързани със Земята.
Да, като по-древни и по-висши представители на Йерархиите, те трябваше да слязат на Земята въпреки че за своя собствен живот те се нуждаеха не от Земята, а от нейното обкръжение за да споделят своя опит с човешките същества.
Те трябваше да се въплътят в човешки тела, въпреки че това не беше необходимо за тяхното развитие, също както възрастният човек помни и произнася азбуката не с оглед на собственото си развитие, а само за да я преподава на децата. Връщайки се към древната Атлантска и Лемурийска епоха*30, ние виждаме как от сферите, разположени над Земята, се спуснаха определени духовни Същества, за да се въплътят в човешки тела: Те бяха първите учители на човека. Тези Същества от висшите Йерархии, принадлежащи на сферите на Меркурий и Венера, тези Синове на Меркурий и Венера слязоха на Земята и станаха първите учители на младото човечество. Така че всред това младо човечество имаше такива "човеци", които бродеха по Земята, но те само привидно приличаха на останалите Земни жители. Да, действително имаше такива "човеци".
към текста >>
Връщайки се към древната Атлантска и Лемурийска епоха*30, ние виждаме как от сферите, разположени над Земята, се спуснаха определени духовни
Същества
, за да се въплътят в човешки тела: Те бяха първите учители на човека.
Още в началото на Земната епоха, от висшите сфери трябваше да слязат такива Същества, които фактически не бяха свързани със Земята. Да, като по-древни и по-висши представители на Йерархиите, те трябваше да слязат на Земята въпреки че за своя собствен живот те се нуждаеха не от Земята, а от нейното обкръжение за да споделят своя опит с човешките същества. Те трябваше да се въплътят в човешки тела, въпреки че това не беше необходимо за тяхното развитие, също както възрастният човек помни и произнася азбуката не с оглед на собственото си развитие, а само за да я преподава на децата.
Връщайки се към древната Атлантска и Лемурийска епоха*30, ние виждаме как от сферите, разположени над Земята, се спуснаха определени духовни Същества, за да се въплътят в човешки тела: Те бяха първите учители на човека.
Тези Същества от висшите Йерархии, принадлежащи на сферите на Меркурий и Венера, тези Синове на Меркурий и Венера слязоха на Земята и станаха първите учители на младото човечество. Така че всред това младо човечество имаше такива "човеци", които бродеха по Земята, но те само привидно приличаха на останалите Земни жители. Да, действително имаше такива "човеци".
към текста >>
Тези
Същества
от висшите Йерархии, принадлежащи на сферите на Меркурий и Венера, тези Синове на Меркурий и Венера слязоха на Земята и станаха първите учители на младото човечество.
Още в началото на Земната епоха, от висшите сфери трябваше да слязат такива Същества, които фактически не бяха свързани със Земята. Да, като по-древни и по-висши представители на Йерархиите, те трябваше да слязат на Земята въпреки че за своя собствен живот те се нуждаеха не от Земята, а от нейното обкръжение за да споделят своя опит с човешките същества. Те трябваше да се въплътят в човешки тела, въпреки че това не беше необходимо за тяхното развитие, също както възрастният човек помни и произнася азбуката не с оглед на собственото си развитие, а само за да я преподава на децата. Връщайки се към древната Атлантска и Лемурийска епоха*30, ние виждаме как от сферите, разположени над Земята, се спуснаха определени духовни Същества, за да се въплътят в човешки тела: Те бяха първите учители на човека.
Тези Същества от висшите Йерархии, принадлежащи на сферите на Меркурий и Венера, тези Синове на Меркурий и Венера слязоха на Земята и станаха първите учители на младото човечество.
Така че всред това младо човечество имаше такива "човеци", които бродеха по Земята, но те само привидно приличаха на останалите Земни жители. Да, действително имаше такива "човеци".
към текста >>
Под формата на човеци, тези
Същества
бродеха по Земята; външно погледнато, те бяха съвсем ограничени личности, обаче чрез вътрешната си сила те ръководеха човечеството.
Следователно, външният облик на този "човек" представляваше една пълна илюзия, пълна Майя. Той изглеждаше както всички останали човеци, но всъщност беше дошъл на Земята като един от Синовете на Меркурий или Венера. Подобни неща действително се случваха в зората на човешкото развитие. Синовете на Меркурий и Синовете на Венера често слизаха долу и бродеха по Земята редом с останалите Лемурийски човеци, но вътрешно те запазваха характерните особености на Меркурий и на Венера. Ние казахме, че Синовете на Венера, това са Духовете на Личността.
Под формата на човеци, тези Същества бродеха по Земята; външно погледнато, те бяха съвсем ограничени личности, обаче чрез вътрешната си сила те ръководеха човечеството.
Така изглеждаха нещата през древната Лемурийска епоха, когато Синовете на Венера ръководеха цялото човечество; те бяха толкова могъщи, колкото са онези, които днес наричаме "Духове на народите".
към текста >>
58.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Нека днес да се занимаем най-напред с онези
Същества
от висшите Йерархии, които са разположени непосредствено над човека.
Нека днес да се занимаем най-напред с онези Същества от висшите Йерархии, които са разположени непосредствено над човека.
За да изследваме тяхната природа, нека да вземем за отправна точка самия човек. Защото ние бихме могли да се издигнем до Йерархията, разположена непосредствено над нас, само ако си изясним както трябва нашата собствена природа.
към текста >>
Трябва да се пазим от произволни обобщения и да помним, че нещата и
Същества
та в Космоса са твърде, твърде различни едни от други.
Нека да отбележим с този кръг физическото тяло, а над него, с все по-малки кръгове, да отбележим съответно етерното тяло, астралното тяло и накрая Аза. Вие вече знаете как протича човешкото развитие. В хода на своето Земно развитие, човекът изхождайки от силите на Аза започва да работи върху своето астрално тяло и да го преобразява все повече и повече. И в общи линии, ние можем да кажем: преобразеното чрез Аза астрално тяло, или с други думи, онази част от астралното тяло, която е вече под господството на Аза, се превръща в Манас, или Дух-Себе; следователно Манас, или Дух-Себе, не е някакъв нов елемент, както често можем да чуем тук или там, който се присъединява към останалите, а един продукт от преобразеното чрез Аза човешко астрално тяло. Добре запомнете, че нещата които описваме тук, се отнасят само за човека.
Трябва да се пазим от произволни обобщения и да помним, че нещата и Съществата в Космоса са твърде, твърде различни едни от други.
към текста >>
Накратко: Всичко, което ни заобикаля като вода, въздух, огън и земя, може да съдържа в себе си телата на онези
Същества
, които са разположени непосредствено над човешкото царство.
Накратко: Всичко, което ни заобикаля като вода, въздух, огън и земя, може да съдържа в себе си телата на онези Същества, които са разположени непосредствено над човешкото царство.
За да съзре Ангелския Аз и Ангелския Манас, ясновидецът трябва да отправи своя поглед към астралния свят; тези две съставни части на Ангела го гледат отгоре. А областта от Слънчевата система, която ние трябва да изследваме, за да си обясним природата на Ангелите, както вече казахме, се простира до орбитата на Луната. И все пак при Ангелите нещата са сравнително прости: Те изглеждат така, сякаш тук долу ние имаме физическото тяло на един Ангел в тази или онази водна площ, в този или онзи полъх на вятъра, а после ясновиждащият поглед открива във водната площ или във въздуха присъствието на едно етерно тяло и на едно астрално тяло. Ето защо тези три елемента са събрани на едно място. Естествено, това, което шуми във вятъра и това, което ромоли във водата, е само материален израз на по-висшите съставни части на Ангелите; етерното тяло и астралното тяло на Ангела могат да се проявят по най-разнообразни начини във водата, въздуха и огъня.
към текста >>
И накрая ние стигаме до онези
Същества
, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
И накрая ние стигаме до онези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
При тях тук долу на рисунката ние бихме могли да обозначим само физическото тяло, всичко останало е горе в духовния свят. Едно такова физическо тяло може да живее само в огъня. Да, Вие бихте могли да усетите физическото тяло на Архаите само в елемента "огън". И всеки път, когато виждате oгнената диря на светкавицата, Вие би трябвало да си казвате: тук наистина е скрито нещо от тялото на Архаите, но само горе в духовния свят, с помощта на ясновидството, аз ще открия духовното съответствие на физическото му тяло.
към текста >>
Сега идва ред на още по-висшите
Същества
, които се намират в сферата на Слънцето.
Сега идва ред на още по-висшите Същества, които се намират в сферата на Слънцето.
Но днес ние няма да се занимаваме подробно с тези Власти, или Ексузиаи. Само ще изтъкнем, че Съществата на Меркурий или Венера чиито физически тела се намират в огъня и във въздуха са техни изпълнителни органи. Или с други думи: Онези Същества, които живеят на Слънцето, превръщат в свои служители Духовете на Венера, живеещи в огъня и Духовете на Меркурий, живеещи във въздуха. Не случайно в Библията четем: "И Бог направи от огнените пламъци свои служители и от ветровете свои пратеници"*33 Вие виждате, че религиозните текстове са извлечени от духовните факти и са в пълно съответствие с резултатите от ясно виждащото познание.
към текста >>
Само ще изтъкнем, че
Същества
та на Меркурий или Венера чиито физически тела се намират в огъня и във въздуха са техни изпълнителни органи.
Сега идва ред на още по-висшите Същества, които се намират в сферата на Слънцето. Но днес ние няма да се занимаваме подробно с тези Власти, или Ексузиаи.
Само ще изтъкнем, че Съществата на Меркурий или Венера чиито физически тела се намират в огъня и във въздуха са техни изпълнителни органи.
Или с други думи: Онези Същества, които живеят на Слънцето, превръщат в свои служители Духовете на Венера, живеещи в огъня и Духовете на Меркурий, живеещи във въздуха. Не случайно в Библията четем: "И Бог направи от огнените пламъци свои служители и от ветровете свои пратеници"*33 Вие виждате, че религиозните текстове са извлечени от духовните факти и са в пълно съответствие с резултатите от ясно виждащото познание.
към текста >>
Или с други думи: Онези
Същества
, които живеят на Слънцето, превръщат в свои служители Духовете на Венера, живеещи в огъня и Духовете на Меркурий, живеещи във въздуха.
Сега идва ред на още по-висшите Същества, които се намират в сферата на Слънцето. Но днес ние няма да се занимаваме подробно с тези Власти, или Ексузиаи. Само ще изтъкнем, че Съществата на Меркурий или Венера чиито физически тела се намират в огъня и във въздуха са техни изпълнителни органи.
Или с други думи: Онези Същества, които живеят на Слънцето, превръщат в свои служители Духовете на Венера, живеещи в огъня и Духовете на Меркурий, живеещи във въздуха.
Не случайно в Библията четем: "И Бог направи от огнените пламъци свои служители и от ветровете свои пратеници"*33 Вие виждате, че религиозните текстове са извлечени от духовните факти и са в пълно съответствие с резултатите от ясно виждащото познание.
към текста >>
И този факт го отличава от всички други
същества
, превръща го в индивидуалност, която съсредоточава в себе си всички споменати принципи.
Следователно, ние виждаме, че тези три Йерархии, разположени непосредствено над нас, са тясно свързани с нашето собствено съществуване. Човекът е това, което представлява, само защото е получил нещо от твърдата Земна материя.
И този факт го отличава от всички други същества, превръща го в индивидуалност, която съсредоточава в себе си всички споменати принципи.
През епохата на Старата Луна човекът все още приличаше на другите същества, но впоследствие с него настъпиха съществени промени. Едва на Земята човекът, бих казал, се прибра в своята кожа и се превърна в едно цялостно, обособено в себе си същество; едва на Земята той се превърна в едно органично цяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Фактически тази консолидация не съществува от дълго време. Ако се върнем назад към първата фаза на Атлантската епоха, там ще открием един човек, който не усещаше Аза напълно в себе си и който, бих казал, все още очакваше идването на Аза. И ако бихме могли да се върнем още по-назад в планетарното развитие на Земята, би трябвало да кажем: Тук човекът все още е съставен само от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
към текста >>
През епохата на Старата Луна човекът все още приличаше на другите
същества
, но впоследствие с него настъпиха съществени промени.
Следователно, ние виждаме, че тези три Йерархии, разположени непосредствено над нас, са тясно свързани с нашето собствено съществуване. Човекът е това, което представлява, само защото е получил нещо от твърдата Земна материя. И този факт го отличава от всички други същества, превръща го в индивидуалност, която съсредоточава в себе си всички споменати принципи.
През епохата на Старата Луна човекът все още приличаше на другите същества, но впоследствие с него настъпиха съществени промени.
Едва на Земята човекът, бих казал, се прибра в своята кожа и се превърна в едно цялостно, обособено в себе си същество; едва на Земята той се превърна в едно органично цяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Фактически тази консолидация не съществува от дълго време. Ако се върнем назад към първата фаза на Атлантската епоха, там ще открием един човек, който не усещаше Аза напълно в себе си и който, бих казал, все още очакваше идването на Аза. И ако бихме могли да се върнем още по-назад в планетарното развитие на Земята, би трябвало да кажем: Тук човекът все още е съставен само от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. А ако се пренесете назад до Лемурийската епоха, Вие ще установите, че Земният човек не притежаваше това единство от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, което е характерно за Ангелите.
към текста >>
Ето защо от Небето, на първо време от Венера, слязоха определени духовни
Същества
; и понеже вече имаха някакво отношение към това или онова физическо тяло, те можаха да облъхнат и одушевят физическите тела на първите Земни обитатели.
И сега на нашата Земя настъпи едно във висша степен забележително събитие. Човеците, които, през Лемурийската епоха разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, не можеха да си помогнат сами, те не можеха да се "справят" със Земята, нито можеха да разберат каква е тяхната задача на Земята.
Ето защо от Небето, на първо време от Венера, слязоха определени духовни Същества; и понеже вече имаха някакво отношение към това или онова физическо тяло, те можаха да облъхнат и одушевят физическите тела на първите Земни обитатели.
Следователно, част от тези Лемурийски човеци, които бродеха по Земята редом с останалите, имаха друг вид физически тела: тези физически тела бяха облъхвани и одушевявани от Духовете на Венера, от Духовете на Личността. Но тъкмо поради обстоятелството, че този или онзи Лемурийски човек носеше в своето физическо тяло един от Духовете на Венера, той можеше да упражнява могъщо влияние върху цялото си обкръжение. Външно погледнато, тези Лемурийски човеци не се различаваха от другите, но поради присъствието на Духовете на Личността в техните физически тела, тези избрани индивиди действуваха подчертано сугестивно върху цялото свое обкръжение. Днес никъде не можем да открием дори следа от онова внимание, от онова страхопочитание, с което те бяха посрещани навсякъде. Всички преселения, имащи за цел заселването на определени територии, бяха ръководени от такива индивидуалности, които носеха в себе си Духовете на Личността.
към текста >>
Тези Духове на Венера, които слизаха на Земята под човешки образ такъв, какъвто той беше тогава представляваха за Макрокосмоса нещо съвсем различно от другите човешки
същества
.
И така, през древната Лемурийска епоха Духовете на Личността, като Духовете на Венера, слизаха на Земята завладяваха физическите тела на избрани от тях човеци.
Тези Духове на Венера, които слизаха на Земята под човешки образ такъв, какъвто той беше тогава представляваха за Макрокосмоса нещо съвсем различно от другите човешки същества.
Тяхното влияние се простираше нагоре до Венера, а действията им имаха решително значение за цялата космическа система. Те можеха да предвождат цели народи от едно място на друго, защото мотивите за техните действия идваха не само от Земята, но и от нейното космическо обкръжение.
към текста >>
Всред атлантците също имаше такива човешки
същества
, които външно не се различаваха от другите, но в своите физически и етерни тела те носеха един или друг Архангел.
Но еволюцията на човечеството продължаваше. Сега възникна необходимостта от това, да се намесят и Архангелите, Духовете на Меркурий; те трябваше да одушевят и оживотворят това, което беше долу на Земята. Тези събития се разиграваха главно през Атлантската епоха. Духовете на Меркурий, Архангелите, или Архангелои, започнаха да слизат на Земята. Те бяха в състояние да завладяват както физическите, така и етерните тела на Земните обитатели.
Всред атлантците също имаше такива човешки същества, които външно не се различаваха от другите, но в своите физически и етерни тела те носеха един или друг Архангел.
И ако си припомните това, което казахме вчера: Че Архангелите имат задачата да ръководят цели народи, Вие ще разберете, че един такъв човек, който носи в себе си един Архангел, можеше да поведе след себе си огромни човешки маси от атлантското население и да ги подчини на законите, които той получаваше направо от Небето.
към текста >>
Като основно правило, напълно вярно е, че през Лемурийската епоха от човешките
същества
всъщност говореха Духовете на Личността, а през Следатлантската епоха това бяха Ангелите.
Дори и когато описваме космическите събития в тяхната пълна закономерност и последователност, ние знаем, че еволюционните процеси често се преплитат.
Като основно правило, напълно вярно е, че през Лемурийската епоха от човешките същества всъщност говореха Духовете на Личността, а през Следатлантската епоха това бяха Ангелите.
Обаче през Следатлантската епоха все още имаше такива човешки същества, чиито физически тела бяха завладявани от Духовете на Личността, и въпреки че живееха в Следатлантската епоха, тяхното положение беше сходно с това от Лемурийската епоха. Следователно, през Следатлантската епоха все още имаше такива хора, които въпреки че носеха отличителните външни белези на един или друг народ все още носеха в себе си и един от Духовете на Личността, и като техни въплъщения те се проявяваха като предводители на човечеството. През Следатлантската епоха имаше и хора, които носеха в себе си един от Архангелите, или Духовете на Меркурий, който проникваше в тяхното физическо тяло, и най-вече в тяхното етерно тяло. И накрая имаше една трета категория човешки същества, които са инспирирани в своето физическо, етерно и астрално тяло от Ангелите, и следователно, от тях говорят Ангелите.
към текста >>
Обаче през Следатлантската епоха все още имаше такива човешки
същества
, чиито физически тела бяха завладявани от Духовете на Личността, и въпреки че живееха в Следатлантската епоха, тяхното положение беше сходно с това от Лемурийската епоха.
Дори и когато описваме космическите събития в тяхната пълна закономерност и последователност, ние знаем, че еволюционните процеси често се преплитат. Като основно правило, напълно вярно е, че през Лемурийската епоха от човешките същества всъщност говореха Духовете на Личността, а през Следатлантската епоха това бяха Ангелите.
Обаче през Следатлантската епоха все още имаше такива човешки същества, чиито физически тела бяха завладявани от Духовете на Личността, и въпреки че живееха в Следатлантската епоха, тяхното положение беше сходно с това от Лемурийската епоха.
Следователно, през Следатлантската епоха все още имаше такива хора, които въпреки че носеха отличителните външни белези на един или друг народ все още носеха в себе си и един от Духовете на Личността, и като техни въплъщения те се проявяваха като предводители на човечеството. През Следатлантската епоха имаше и хора, които носеха в себе си един от Архангелите, или Духовете на Меркурий, който проникваше в тяхното физическо тяло, и най-вече в тяхното етерно тяло. И накрая имаше една трета категория човешки същества, които са инспирирани в своето физическо, етерно и астрално тяло от Ангелите, и следователно, от тях говорят Ангелите.
към текста >>
И накрая имаше една трета категория човешки
същества
, които са инспирирани в своето физическо, етерно и астрално тяло от Ангелите, и следователно, от тях говорят Ангелите.
Дори и когато описваме космическите събития в тяхната пълна закономерност и последователност, ние знаем, че еволюционните процеси често се преплитат. Като основно правило, напълно вярно е, че през Лемурийската епоха от човешките същества всъщност говореха Духовете на Личността, а през Следатлантската епоха това бяха Ангелите. Обаче през Следатлантската епоха все още имаше такива човешки същества, чиито физически тела бяха завладявани от Духовете на Личността, и въпреки че живееха в Следатлантската епоха, тяхното положение беше сходно с това от Лемурийската епоха. Следователно, през Следатлантската епоха все още имаше такива хора, които въпреки че носеха отличителните външни белези на един или друг народ все още носеха в себе си и един от Духовете на Личността, и като техни въплъщения те се проявяваха като предводители на човечеството. През Следатлантската епоха имаше и хора, които носеха в себе си един от Архангелите, или Духовете на Меркурий, който проникваше в тяхното физическо тяло, и най-вече в тяхното етерно тяло.
И накрая имаше една трета категория човешки същества, които са инспирирани в своето физическо, етерно и астрално тяло от Ангелите, и следователно, от тях говорят Ангелите.
към текста >>
И така, Дхиани-Буда е едно универсално име за онези човешки
същества
, чиито физически тела са обхванати от един Дух на Личността.
Според източното учение, тези личности получаваха особени имена. Следователно, ако един човек от нашата Следатлантска епоха приличаше на всички останали, обаче носеше в себе си, чак до физическото тяло, един от Духовете на Личността, източното учение го назоваваше Дхиани-Буда.
И така, Дхиани-Буда е едно универсално име за онези човешки същества, чиито физически тела са обхванати от един Дух на Личността.
А онези личности, живеещи през Следатлантската епоха, чието етерно тяло е проникнато от един Архангел, се наричат Бодисатви. И накрая онзи, който в своето физическо, етерно и астрално тяло носи един Ангел, се нарича Буда. Така ние имаме три степени: Дхиани-Буда, Бодисатва и Буда. Ето как изглежда истинското учение за съществата Буда, когато го разглеждаме във връзка с висшите Йерархии.
към текста >>
Ето как изглежда истинското учение за
същества
та Буда, когато го разглеждаме във връзка с висшите Йерархии.
Следователно, ако един човек от нашата Следатлантска епоха приличаше на всички останали, обаче носеше в себе си, чак до физическото тяло, един от Духовете на Личността, източното учение го назоваваше Дхиани-Буда. И така, Дхиани-Буда е едно универсално име за онези човешки същества, чиито физически тела са обхванати от един Дух на Личността. А онези личности, живеещи през Следатлантската епоха, чието етерно тяло е проникнато от един Архангел, се наричат Бодисатви. И накрая онзи, който в своето физическо, етерно и астрално тяло носи един Ангел, се нарича Буда. Така ние имаме три степени: Дхиани-Буда, Бодисатва и Буда.
Ето как изглежда истинското учение за съществата Буда, когато го разглеждаме във връзка с висшите Йерархии.
към текста >>
Да, обръщайки се назад към нашите далечни предшественици, всред тях ние откриваме и такива, които духовните Йерархии са "разпратили" на отделните планети, защото духовните
Същества
от Йерархиите са упражнявали своите въздействия върху тях, върху тези "планетарни човеци" още преди възникването на нашата Земя, създавайки необходимите предпоставки за тяхното вътрешно израстване.
Да, обръщайки се назад към нашите далечни предшественици, всред тях ние откриваме и такива, които духовните Йерархии са "разпратили" на отделните планети, защото духовните Същества от Йерархиите са упражнявали своите въздействия върху тях, върху тези "планетарни човеци" още преди възникването на нашата Земя, създавайки необходимите предпоставки за тяхното вътрешно израстване.
Тук е скрита една не вероятно дълбока мъдрост. И за нас е от огромно значение, че можем да изследваме тъкмо тази мъдрост, която насочваше човечеството още в най-ранните мигове от неговото развитие.
към текста >>
И ако обърнем поглед към една или друга индивидуалност от миналото, ние бихме могли да я разберем, само ако я разглеждаме като един вид сборно място, където са си давали среща много и най-различни духовни
Същества
.
Същественото тук е, че ние изобщо можем да проникнем в тази удивителна сложност на човешкото същество.
И ако обърнем поглед към една или друга индивидуалност от миналото, ние бихме могли да я разберем, само ако я разглеждаме като един вид сборно място, където са си давали среща много и най-различни духовни Същества.
Вярно е, че не всички епохи са разполагали с достатъчно велики хора, които са може ли да бъдат инспирирани от духовните Същества. И често пъти една единствена личност е трябвало да бъде инспирирана от най-различни Същества, принадлежащи към висшите Йерархии. Понякога от една и съща личност говореха не само Духовете на Меркурий, но и Духовете на Венера. Вие виждате, следователно, че тук ние си служим с такива понятия, които ни позволяват да вникнем в самата основа на общочовешкото развитие и да разберем какво се крие зад човешката личност, защото ако ние разглеждаме само нейния физически облик, тя остава скрита зад булото на Майя.
към текста >>
Вярно е, че не всички епохи са разполагали с достатъчно велики хора, които са може ли да бъдат инспирирани от духовните
Същества
.
Същественото тук е, че ние изобщо можем да проникнем в тази удивителна сложност на човешкото същество. И ако обърнем поглед към една или друга индивидуалност от миналото, ние бихме могли да я разберем, само ако я разглеждаме като един вид сборно място, където са си давали среща много и най-различни духовни Същества.
Вярно е, че не всички епохи са разполагали с достатъчно велики хора, които са може ли да бъдат инспирирани от духовните Същества.
И често пъти една единствена личност е трябвало да бъде инспирирана от най-различни Същества, принадлежащи към висшите Йерархии. Понякога от една и съща личност говореха не само Духовете на Меркурий, но и Духовете на Венера. Вие виждате, следователно, че тук ние си служим с такива понятия, които ни позволяват да вникнем в самата основа на общочовешкото развитие и да разберем какво се крие зад човешката личност, защото ако ние разглеждаме само нейния физически облик, тя остава скрита зад булото на Майя.
към текста >>
И често пъти една единствена личност е трябвало да бъде инспирирана от най-различни
Същества
, принадлежащи към висшите Йерархии.
Същественото тук е, че ние изобщо можем да проникнем в тази удивителна сложност на човешкото същество. И ако обърнем поглед към една или друга индивидуалност от миналото, ние бихме могли да я разберем, само ако я разглеждаме като един вид сборно място, където са си давали среща много и най-различни духовни Същества. Вярно е, че не всички епохи са разполагали с достатъчно велики хора, които са може ли да бъдат инспирирани от духовните Същества.
И често пъти една единствена личност е трябвало да бъде инспирирана от най-различни Същества, принадлежащи към висшите Йерархии.
Понякога от една и съща личност говореха не само Духовете на Меркурий, но и Духовете на Венера. Вие виждате, следователно, че тук ние си служим с такива понятия, които ни позволяват да вникнем в самата основа на общочовешкото развитие и да разберем какво се крие зад човешката личност, защото ако ние разглеждаме само нейния физически облик, тя остава скрита зад булото на Майя.
към текста >>
Утре ще проследим възникването на отделните физически планети, защото до този момент ние ги разглеждахме само като маркировъчни знаци, определящи "обиталищата" на различните
Същества
от висшите Йерархии.
Утре ще проследим възникването на отделните физически планети, защото до този момент ние ги разглеждахме само като маркировъчни знаци, определящи "обиталищата" на различните Същества от висшите Йерархии.
към текста >>
59.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Днес ние се приближаваме до един раздел, свързан с отношението на висшите
Същества
към нашата Слънчева система, който може да се окаже във висша степен подозрителен за всеки съвременен човек, чийто мироглед вече е формиран от естествените науки, защото ние ще се сблъскаме с такива неща, за които днешните учени не биха могли да имат абсолютно никаква представа.
Днес ние се приближаваме до един раздел, свързан с отношението на висшите Същества към нашата Слънчева система, който може да се окаже във висша степен подозрителен за всеки съвременен човек, чийто мироглед вече е формиран от естествените науки, защото ние ще се сблъскаме с такива неща, за които днешните учени не биха могли да имат абсолютно никаква представа.
Естествено, тук не става дума за някакво взаимно съгласие, макар че всеки човек, стъпил здраво върху основите на окултизма, може да обхване от своята гледна точка повечето факти, както и тяхното третиране от страна на естествените науки. Вие никъде няма да откриете някакво противоречие между изнесените в тези лекции данни и твърденията на съвременната наука, въпреки че хармонията между тях, естествено, съвсем не е лесна за постигане. Обаче онези от Вас, които имат търпението да проследят нещата от началото до края, ще се убедят, че отделните фрагменти рано или късно застават пред нас в своята величествена цялост.
към текста >>
От предишните лекции Вие веднага ще си спомните и друго: когато Сатурновото кълбо постепенно се превърна в Слънчево кълбо, над последното ясно се очертаха онези духовни
Същества
, които впоследствие изградиха Зодиака Обаче аз още тогава загатнах, че същият този Зодиак, макар и не като толкова плътна, толкова компактна маса, вече съществуваше и през епохата на Стария Сатурн; да, Зодиакът беше налице още през епохата на Стария Сатурн.
Нека да си представим, че с този вътрешен кръг обозначаваме именно това прадревно топлинно кълбо.
От предишните лекции Вие веднага ще си спомните и друго: когато Сатурновото кълбо постепенно се превърна в Слънчево кълбо, над последното ясно се очертаха онези духовни Същества, които впоследствие изградиха Зодиака Обаче аз още тогава загатнах, че същият този Зодиак, макар и не като толкова плътна, толкова компактна маса, вече съществуваше и през епохата на Стария Сатурн; да, Зодиакът беше налице още през епохата на Стария Сатурн.
И така, нека да си представим как около Стария Сатурн кръжат Престолите, Херувимите, Серафимите, и че първоначално за нас те са в духовен смисъл не друго, а самият Зодиак. С този вътрешен кръг би трябвало да обозначим, в духовен смисъл, Зодиака. Сега Вие бихте могли да поставите въпроса: А как се отнася това описание към днешните части на Зодиака? Работата е там, че нещата напълно съвпадат, както сами ще се убедите в хода на следващите лекции. Засега е достатъчно да си представите, че бихте могли да се пренесете в някоя точка от тялото на Стария Сатурн.
към текста >>
Ако се придвижите встрани, Вие също ще се натъкнете на други Престоли, Херувими и Серафими, защото тези три категории свръхсетивни
Същества
изграждат един вид пръстен около Стария Сатурн.
С този вътрешен кръг би трябвало да обозначим, в духовен смисъл, Зодиака. Сега Вие бихте могли да поставите въпроса: А как се отнася това описание към днешните части на Зодиака? Работата е там, че нещата напълно съвпадат, както сами ще се убедите в хода на следващите лекции. Засега е достатъчно да си представите, че бихте могли да се пренесете в някоя точка от тялото на Стария Сатурн. Ако тръгнете в посока нагоре, ще се окажете в областта на Престолите, Херувимите и Серафимите.
Ако се придвижите встрани, Вие също ще се натъкнете на други Престоли, Херувими и Серафими, защото тези три категории свръхсетивни Същества изграждат един вид пръстен около Стария Сатурн.
А сега си представете, че бих те искали да определите посоката, в която е разположена определена част от Престолите, Херувимите и Серафимите. Но те не изглеждат еднакво, както например дванадесет униформени войници, а се различават помежду си, и то доста значително; те са строго индивидуализирани, така че ако се отправите в различни посоки, Вие ще срещнете различни Същества. И ако бихте поискали да посочите точно определени Престоли, Херувими и Серафими, Вие би трябвало да маркирате една конкретна звездна констелация. Следователно, тук ние имаме един маркировъчен знак, според който в тази посока са разположени онези Престоли, Херувими и Серафими, които носят сборното име "Близнаци", а в друга от посоките са разположени онези Престоли, Херувими и Серафими, които носят името "Лъв" и т.н. Да, това са маркировъчните знаци, показващи посоката, в която са разположени въпросните Същества.
към текста >>
Но те не изглеждат еднакво, както например дванадесет униформени войници, а се различават помежду си, и то доста значително; те са строго индивидуализирани, така че ако се отправите в различни посоки, Вие ще срещнете различни
Същества
.
Работата е там, че нещата напълно съвпадат, както сами ще се убедите в хода на следващите лекции. Засега е достатъчно да си представите, че бихте могли да се пренесете в някоя точка от тялото на Стария Сатурн. Ако тръгнете в посока нагоре, ще се окажете в областта на Престолите, Херувимите и Серафимите. Ако се придвижите встрани, Вие също ще се натъкнете на други Престоли, Херувими и Серафими, защото тези три категории свръхсетивни Същества изграждат един вид пръстен около Стария Сатурн. А сега си представете, че бих те искали да определите посоката, в която е разположена определена част от Престолите, Херувимите и Серафимите.
Но те не изглеждат еднакво, както например дванадесет униформени войници, а се различават помежду си, и то доста значително; те са строго индивидуализирани, така че ако се отправите в различни посоки, Вие ще срещнете различни Същества.
И ако бихте поискали да посочите точно определени Престоли, Херувими и Серафими, Вие би трябвало да маркирате една конкретна звездна констелация. Следователно, тук ние имаме един маркировъчен знак, според който в тази посока са разположени онези Престоли, Херувими и Серафими, които носят сборното име "Близнаци", а в друга от посоките са разположени онези Престоли, Херувими и Серафими, които носят името "Лъв" и т.н. Да, това са маркировъчните знаци, показващи посоката, в която са разположени въпросните Същества. Разбира се, те са и нещо много повече, обаче засега важното е да сме наясно: Когато говорим за Зодиака, за Зодиакалния кръг, става дума не толкова за съзвездия, колкото за духовни Същества.
към текста >>
Да, това са маркировъчните знаци, показващи посоката, в която са разположени въпросните
Същества
.
Ако се придвижите встрани, Вие също ще се натъкнете на други Престоли, Херувими и Серафими, защото тези три категории свръхсетивни Същества изграждат един вид пръстен около Стария Сатурн. А сега си представете, че бих те искали да определите посоката, в която е разположена определена част от Престолите, Херувимите и Серафимите. Но те не изглеждат еднакво, както например дванадесет униформени войници, а се различават помежду си, и то доста значително; те са строго индивидуализирани, така че ако се отправите в различни посоки, Вие ще срещнете различни Същества. И ако бихте поискали да посочите точно определени Престоли, Херувими и Серафими, Вие би трябвало да маркирате една конкретна звездна констелация. Следователно, тук ние имаме един маркировъчен знак, според който в тази посока са разположени онези Престоли, Херувими и Серафими, които носят сборното име "Близнаци", а в друга от посоките са разположени онези Престоли, Херувими и Серафими, които носят името "Лъв" и т.н.
Да, това са маркировъчните знаци, показващи посоката, в която са разположени въпросните Същества.
Разбира се, те са и нещо много повече, обаче засега важното е да сме наясно: Когато говорим за Зодиака, за Зодиакалния кръг, става дума не толкова за съзвездия, колкото за духовни Същества.
към текста >>
Разбира се, те са и нещо много повече, обаче засега важното е да сме наясно: Когато говорим за Зодиака, за Зодиакалния кръг, става дума не толкова за съзвездия, колкото за духовни
Същества
.
А сега си представете, че бих те искали да определите посоката, в която е разположена определена част от Престолите, Херувимите и Серафимите. Но те не изглеждат еднакво, както например дванадесет униформени войници, а се различават помежду си, и то доста значително; те са строго индивидуализирани, така че ако се отправите в различни посоки, Вие ще срещнете различни Същества. И ако бихте поискали да посочите точно определени Престоли, Херувими и Серафими, Вие би трябвало да маркирате една конкретна звездна констелация. Следователно, тук ние имаме един маркировъчен знак, според който в тази посока са разположени онези Престоли, Херувими и Серафими, които носят сборното име "Близнаци", а в друга от посоките са разположени онези Престоли, Херувими и Серафими, които носят името "Лъв" и т.н. Да, това са маркировъчните знаци, показващи посоката, в която са разположени въпросните Същества.
Разбира се, те са и нещо много повече, обаче засега важното е да сме наясно: Когато говорим за Зодиака, за Зодиакалния кръг, става дума не толкова за съзвездия, колкото за духовни Същества.
към текста >>
В мига, когато тази топлинна субстанция започва да навлиза в повърхността на Стария Сатурн, от двете и страни вече работеха
Същества
та, за които става дума.
Сега Вие бихте могли да попитате: Но какво всъщност представлява тази топлинна субстанция? Как е изглеждала тя в миналото? В миналото тя е била близка до това, което ние бихме могли да наречем "неутрален космически огън", който, общо взето, е идентичен с космическото пространство. Или с други думи: По-рано е съществувало само пространството, а едва по-късно в неговата "периферия" е започнало да се "влива" това, което може да бъде наречено "топлинна субстанция на Стария Сатурн".
В мига, когато тази топлинна субстанция започва да навлиза в повърхността на Стария Сатурн, от двете и страни вече работеха Съществата, за които става дума.
Тук, във вътрешността на Сатурновото кълбо ние откриваме Властите, или Духовете на Формата, Духовете на Движението, или Силите, и Господствата, или Духовете на Мъдростта. Те действуват във вътрешността на Сатурн. От външна страна действуват Херувимите, Серафимите и Престолите, и като последица от това настъпва един вид взаимодействие между "външните" и "вътрешните" Същества.
към текста >>
От външна страна действуват Херувимите, Серафимите и Престолите, и като последица от това настъпва един вид взаимодействие между "външните" и "вътрешните"
Същества
.
В миналото тя е била близка до това, което ние бихме могли да наречем "неутрален космически огън", който, общо взето, е идентичен с космическото пространство. Или с други думи: По-рано е съществувало само пространството, а едва по-късно в неговата "периферия" е започнало да се "влива" това, което може да бъде наречено "топлинна субстанция на Стария Сатурн". В мига, когато тази топлинна субстанция започва да навлиза в повърхността на Стария Сатурн, от двете и страни вече работеха Съществата, за които става дума. Тук, във вътрешността на Сатурновото кълбо ние откриваме Властите, или Духовете на Формата, Духовете на Движението, или Силите, и Господствата, или Духовете на Мъдростта. Те действуват във вътрешността на Сатурн.
От външна страна действуват Херувимите, Серафимите и Престолите, и като последица от това настъпва един вид взаимодействие между "външните" и "вътрешните" Същества.
към текста >>
Накратко: От огромния, първоначален Сатурн се ражда едно малко Сатурново кълбо и това става благодарение на всички сили и
Същества
, които принадлежат към висшите Йерархии.
И тогава, след като вече не възникват никакви нови яйца, наслаганите едно върху друго яйца образуват едно голямо кълбо. Естествено, това кълбо възниква постепенно в хода на времето. То представлява, така да се каже, най-гъстата огнена материя, и същевременно е идентично с онова, което в по-тесен смисъл на думата можем да наречем Сатурн, защото е разположено на същото място, където се намира днешният Сатурн. И понеже в известен смисъл всичко се повтаря, същите процеси се разиграват и при възникването на нашата Земя. Днешният Сатурн също е възникнал по този начин, защото фактически той се е "установил" на определено място, не точно мястото, заемано от Стария Сатурн, защото поради известни причини нещата са един вид изместени, обаче процесът на възникване на днешния Сатурн е същият.
Накратко: От огромния, първоначален Сатурн се ражда едно малко Сатурново кълбо и това става благодарение на всички сили и Същества, които принадлежат към висшите Йерархии.
към текста >>
Сега саможертва извършват не Престолите, а други
Същества
от духовните Йерархии, които познаваме под името Господства, или Духове на Мъдростта.
Сега саможертва извършват не Престолите, а други Същества от духовните Йерархии, които познаваме под името Господства, или Духове на Мъдростта.
Престолите са помощни Същества; те могат да извлекат от себе си физическата топлинна субстанция, за да я включат в изграждането на Стария Сатурн. Обаче Господствата, или Духовете на Мъдростта, могат да пожертвуват само своето етерно тяло, което е много по-фино. Човекът вече разполага с наченките на физическото тяло; сега Господствата, или Духовете на Мъдростта, му подаряват неговото етерно тяло. И това става в едно, бих казал, второ обкръжение. Тук, на рисунката, ние бихме имали първоначалната големина на Старото Слънце, и тя е доста по-малка от предишната планетарна сфера.
към текста >>
Престолите са помощни
Същества
; те могат да извлекат от себе си физическата топлинна субстанция, за да я включат в изграждането на Стария Сатурн.
Сега саможертва извършват не Престолите, а други Същества от духовните Йерархии, които познаваме под името Господства, или Духове на Мъдростта.
Престолите са помощни Същества; те могат да извлекат от себе си физическата топлинна субстанция, за да я включат в изграждането на Стария Сатурн.
Обаче Господствата, или Духовете на Мъдростта, могат да пожертвуват само своето етерно тяло, което е много по-фино. Човекът вече разполага с наченките на физическото тяло; сега Господствата, или Духовете на Мъдростта, му подаряват неговото етерно тяло. И това става в едно, бих казал, второ обкръжение. Тук, на рисунката, ние бихме имали първоначалната големина на Старото Слънце, и тя е доста по-малка от предишната планетарна сфера. Намалявайки своя обем, Старото Слънце става все по-плътно и по-плътно.
към текста >>
Слънчевото кълбо се различава от Сатурновото кълбо по това, че Сатурн и Сатурновите
същества
са съставени само от топлинна субстанция, докато Слънчевото кълбо е изтъкано от етер.
Тук се повтарят същите процеси, както и на Стария Сатурн. Образуват се определени течения: Те са предизвикани от Духовете на обкръжението, като сега се намесват и Господствата. По този начин въпросните течения се оказват по-плътни от предишните, които бяха образувани от Престолите. Планетарната маса на Старото Слънце продължава да се свива и вече представлява едно въздушно кълбо, намиращо се между тези две течения.
Слънчевото кълбо се различава от Сатурновото кълбо по това, че Сатурн и Сатурновите същества са съставени само от топлинна субстанция, докато Слънчевото кълбо е изтъкано от етер.
Да, то е плътно като въздух и е изтъкано от етер. Цялото планетарно тяло е живо и вътрешно подвижно. Докато Сатурн също е едно вътрешно подвижно тяло, естествено до момента, когато Лъвът укроти неговото движение и го доведе до състояние на покой; то Юпитер да, бихме могли да го наречем също и Юпитер, понеже днешната планета Юпитер е повторение на онова, което в миналото се обособи като една част от Слънцето Юпитер е не толкова вътрешно подвижен, колкото вътрешно жив. Следователно, тук имаме Старото Слънце, а кълбетата, тези огромни живи Същества, извършват своите кръгообразни движения.
към текста >>
Следователно, тук имаме Старото Слънце, а кълбетата, тези огромни живи
Същества
, извършват своите кръгообразни движения.
Планетарната маса на Старото Слънце продължава да се свива и вече представлява едно въздушно кълбо, намиращо се между тези две течения. Слънчевото кълбо се различава от Сатурновото кълбо по това, че Сатурн и Сатурновите същества са съставени само от топлинна субстанция, докато Слънчевото кълбо е изтъкано от етер. Да, то е плътно като въздух и е изтъкано от етер. Цялото планетарно тяло е живо и вътрешно подвижно. Докато Сатурн също е едно вътрешно подвижно тяло, естествено до момента, когато Лъвът укроти неговото движение и го доведе до състояние на покой; то Юпитер да, бихме могли да го наречем също и Юпитер, понеже днешната планета Юпитер е повторение на онова, което в миналото се обособи като една част от Слънцето Юпитер е не толкова вътрешно подвижен, колкото вътрешно жив.
Следователно, тук имаме Старото Слънце, а кълбетата, тези огромни живи Същества, извършват своите кръгообразни движения.
към текста >>
60.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
И след като Юпитер, това голямо живо Същество, беше умъртвено, започна животът на отделните
Същества
, намиращи се в него; той също започна да се движи, намирайки подтика за това вътре в самия себе си.
По същия начин се развиха и нещата с Юпитер. Изобщо в началото на Земното развитие започнаха и процеси на диференциация, разиграващи се в нейното планетарно тяло. Под въздействието на зодиакалното съзвездие Скорпион настъпи един вид умъртвяване на отделните кълба; те започнаха да се струпват на определени места, което обаче сложи началото на техния вътрешен живот.
И след като Юпитер, това голямо живо Същество, беше умъртвено, започна животът на отделните Същества, намиращи се в него; той също започна да се движи, намирайки подтика за това вътре в самия себе си.
Това, което днес наблюдаваме като движения на Сатурн, Юпитер и т.н., е само една последица от този първоначален формообразуващ процес, за който говорих вчера.
към текста >>
И така, ние виждаме, че както конфигурацията, така и разпределението на звездите в космическото пространство около нас е дело на духовните
Същества
от висшите Йерархии.
И така, ние виждаме, че както конфигурацията, така и разпределението на звездите в космическото пространство около нас е дело на духовните Същества от висшите Йерархии.
Когато например говорим за свиване или сгъстяване на огромните планетарни маси, не бива да забравяме, че това сгъстяване не става от само себе си, а също идва като резултат от дейността на висшите Йерархии. През периода, когато се образуваше Старият Сатурн, следователно, когато от първичните огнени маси, от които впоследствие възникна цялата наша Слънчева система, се обособи Старият Сатурн, тогава Духовете на Личността минаваха през своята "човешка степен"; през периода на Старото Слънце Архангелите, или Духовете на Огъня, бяха тези, които минаваха през своята "човешка степен"; а през периода на Старата Луна Ангелите бяха тези, които постигнаха своята "човешка степен"; и накрая, т.е. сега, през Земната епоха, именно човекът е призван да постигне своята "човешка степен". Но човекът е свързан с всичко, което е ставало през миналите планетарни състояния. Ние знаем, че зародишните кълнове на това, което днес наричаме физическо тяло, са възникнали още през епохата на Стария Сатурн.
към текста >>
Вас е огромният космически човек, за когото говорят всички митове и легенди по света и от когото са произлезли отделните човешки
същества
.
Вас е огромният космически човек, за когото говорят всички митове и легенди по света и от когото са произлезли отделните човешки същества.
Припомнете си великана Ямир, който се носи из необятния Космос и неговия далечен потомък: микрокосмическия човек. Макрокосмическият човек, като един вид създател, съдържа външно всичко онова, което микрокосмическият човек съдържа вътре в себе си. В основата на такива митове откриваме една извънредно дълбока истина, която малко или много е била достъпна за древното ясновидство. Тази истина просветва и в Стария Завет, и по-точно в еврейското тайно учение, което споменава за Адам Кадмон, от което произлиза Старият Завет.
към текста >>
В мига, когато една планета е приключила своето развитие, онези
Същества
, които са свързани с нея, получават нова задача: сега те трябва да подготвят нейното разтваряне, нейното изчезване.
Ако си припомните, че отделните небесни тела запазват своето движение, дори и след като, така да се каже, са приключили развитието си, Вие ще разберете какво означава да се говори за Карма на небесните тела.
В мига, когато една планета е приключила своето развитие, онези Същества, които са свързани с нея, получават нова задача: сега те трябва да подготвят нейното разтваряне, нейното изчезване.
Нека да се обърнем към Стария Сатурн. Обособяването на Стария Сатурн от първичния огън е един възходящ процес, но в същото време той е и низходящ, понеже в случая настъпва един процес на сгъстяване. В мига, когато Сатурн започва да се върти т.е. още в началото на Сатурновото развитие ние имаме пред себе си целия Сатурн, цялото Сатурново кълбо и изобщо всичко, което е характерно за Сатурн. Сега обаче духовните Същества трябва да се съобразят с разтварянето на планетата, както и с всичко, което е предшествувало нейното развитие, и това е Кармата.*41 Нищо не може да се направи срещу простото правило: след като са били създадени, нещата трябва да бъдат премахнати.
към текста >>
Сега обаче духовните
Същества
трябва да се съобразят с разтварянето на планетата, както и с всичко, което е предшествувало нейното развитие, и това е Кармата.*41 Нищо не може да се направи срещу простото правило: след като са били създадени, нещата трябва да бъдат премахнати.
В мига, когато една планета е приключила своето развитие, онези Същества, които са свързани с нея, получават нова задача: сега те трябва да подготвят нейното разтваряне, нейното изчезване. Нека да се обърнем към Стария Сатурн. Обособяването на Стария Сатурн от първичния огън е един възходящ процес, но в същото време той е и низходящ, понеже в случая настъпва един процес на сгъстяване. В мига, когато Сатурн започва да се върти т.е. още в началото на Сатурновото развитие ние имаме пред себе си целия Сатурн, цялото Сатурново кълбо и изобщо всичко, което е характерно за Сатурн.
Сега обаче духовните Същества трябва да се съобразят с разтварянето на планетата, както и с всичко, което е предшествувало нейното развитие, и това е Кармата.*41 Нищо не може да се направи срещу простото правило: след като са били създадени, нещата трябва да бъдат премахнати.
Първата половина от еволюцията намира своето кармическо продължение във втората половина от еволюцията. Възникването на света означава поражда не на Карма; заличаването на света, в най-общия смисъл на думата, не е нищо друго, освен да се понася страдание под ударите на Кармата, или иначе казано, да се поставя ред в Кармата. Това важи за всяка една планета както в нейните макрокосмически, така и в нейните микрокосмически процеси.
към текста >>
И така, ние виждаме, че висшите духовни
Същества
, Ангели, Архангели, Архаи, непрекъснато са ангажирани с планетарното развитие на Земята, и че те непрекъснато слизат на Земята, за да насочват човечеството по неговия възходящ път.
И така, ние виждаме, че висшите духовни Същества, Ангели, Архангели, Архаи, непрекъснато са ангажирани с планетарното развитие на Земята, и че те непрекъснато слизат на Земята, за да насочват човечеството по неговия възходящ път.
Това са йерархически Същества, които са постигнали своята зрелост в предишни времена. И когато те вече са постигнали своята зрелост, от Небето, така да се каже, слизат други духовни Същества, за да поемат водачеството на този или онзи народ. И когато по една или друга причина даден народ поиска да се издигне над своя апогей, тогава има нужда от съответни личности, които добро волно да послужат като носители на висшите духовни Същества; едва тогава е възможно да се надхвърли онова, което е съществувало в първоначалния замисъл. Обаче в този случай трябва да се случи следното: Онези, които искат да бъдат предводители на своите народи, трябва да поемат върху себе си и цялата тяхна Карма. Този е великият закон за поемането на Кармата, която се натрупва в народите и расите.
към текста >>
Това са йерархически
Същества
, които са постигнали своята зрелост в предишни времена.
И така, ние виждаме, че висшите духовни Същества, Ангели, Архангели, Архаи, непрекъснато са ангажирани с планетарното развитие на Земята, и че те непрекъснато слизат на Земята, за да насочват човечеството по неговия възходящ път.
Това са йерархически Същества, които са постигнали своята зрелост в предишни времена.
И когато те вече са постигнали своята зрелост, от Небето, така да се каже, слизат други духовни Същества, за да поемат водачеството на този или онзи народ. И когато по една или друга причина даден народ поиска да се издигне над своя апогей, тогава има нужда от съответни личности, които добро волно да послужат като носители на висшите духовни Същества; едва тогава е възможно да се надхвърли онова, което е съществувало в първоначалния замисъл. Обаче в този случай трябва да се случи следното: Онези, които искат да бъдат предводители на своите народи, трябва да поемат върху себе си и цялата тяхна Карма. Този е великият закон за поемането на Кармата, която се натрупва в народите и расите. И главното, което всъщност правят тези личности, е че те поемат общата Карма; нека да си припомним Хермес, който също пое Кармата на своя народ.
към текста >>
И когато те вече са постигнали своята зрелост, от Небето, така да се каже, слизат други духовни
Същества
, за да поемат водачеството на този или онзи народ.
И така, ние виждаме, че висшите духовни Същества, Ангели, Архангели, Архаи, непрекъснато са ангажирани с планетарното развитие на Земята, и че те непрекъснато слизат на Земята, за да насочват човечеството по неговия възходящ път. Това са йерархически Същества, които са постигнали своята зрелост в предишни времена.
И когато те вече са постигнали своята зрелост, от Небето, така да се каже, слизат други духовни Същества, за да поемат водачеството на този или онзи народ.
И когато по една или друга причина даден народ поиска да се издигне над своя апогей, тогава има нужда от съответни личности, които добро волно да послужат като носители на висшите духовни Същества; едва тогава е възможно да се надхвърли онова, което е съществувало в първоначалния замисъл. Обаче в този случай трябва да се случи следното: Онези, които искат да бъдат предводители на своите народи, трябва да поемат върху себе си и цялата тяхна Карма. Този е великият закон за поемането на Кармата, която се натрупва в народите и расите. И главното, което всъщност правят тези личности, е че те поемат общата Карма; нека да си припомним Хермес, който също пое Кармата на своя народ. Такива неща се разиграват на всяка планета; те са само отражението на такива отражение откриваме и на друго място.
към текста >>
И когато по една или друга причина даден народ поиска да се издигне над своя апогей, тогава има нужда от съответни личности, които добро волно да послужат като носители на висшите духовни
Същества
; едва тогава е възможно да се надхвърли онова, което е съществувало в първоначалния замисъл.
И така, ние виждаме, че висшите духовни Същества, Ангели, Архангели, Архаи, непрекъснато са ангажирани с планетарното развитие на Земята, и че те непрекъснато слизат на Земята, за да насочват човечеството по неговия възходящ път. Това са йерархически Същества, които са постигнали своята зрелост в предишни времена. И когато те вече са постигнали своята зрелост, от Небето, така да се каже, слизат други духовни Същества, за да поемат водачеството на този или онзи народ.
И когато по една или друга причина даден народ поиска да се издигне над своя апогей, тогава има нужда от съответни личности, които добро волно да послужат като носители на висшите духовни Същества; едва тогава е възможно да се надхвърли онова, което е съществувало в първоначалния замисъл.
Обаче в този случай трябва да се случи следното: Онези, които искат да бъдат предводители на своите народи, трябва да поемат върху себе си и цялата тяхна Карма. Този е великият закон за поемането на Кармата, която се натрупва в народите и расите. И главното, което всъщност правят тези личности, е че те поемат общата Карма; нека да си припомним Хермес, който също пое Кармата на своя народ. Такива неща се разиграват на всяка планета; те са само отражението на такива отражение откриваме и на друго място. Ние видяхме, че Престолите станаха Престоли само защото от създания те успяха да станат създатели и защото се издигнаха от състоянието "вземам" в състоянието "давам".
към текста >>
Ние установихме, че Духовете на Личността бяха "човеци" през епохата на Стария Сатурн; ние установихме, че дори и Престолите е трябвало да станат "човеци"; установихме още, че днешният човек също се развива и че един ден той ще се издигне до висшите Йерархии, и първите етапи от това издигане са именно Ангелите и Архангелите; установихме как някои от висшите
Същества
са стигнали дотам, че са можели да жертвуват нещо от себе си.
Нека да си припомним цялото многообразие от събития и факти, които разгледахме през последните дни. И наистина, ако си припомним всичко, за което стана дума, в душите ни би могъл да прозвучи следният въпрос. Какво впрочем назоваваме ние с името "човек"? "Човек" ние наричаме една определена степен от еволюцията.
Ние установихме, че Духовете на Личността бяха "човеци" през епохата на Стария Сатурн; ние установихме, че дори и Престолите е трябвало да станат "човеци"; установихме още, че днешният човек също се развива и че един ден той ще се издигне до висшите Йерархии, и първите етапи от това издигане са именно Ангелите и Архангелите; установихме как някои от висшите Същества са стигнали дотам, че са можели да жертвуват нещо от себе си.
Особено подчертана беше жертвата на Престолите. Ние виждаме първите проблясъци на съзидателна, творческа дейност именно у предводителите на отделните народи и раси, които знаеха как да усъвършенствуват своите тела по такъв начин, че от тях се излъчваха определени сили.
към текста >>
И така понятието "развитие" включва в себе си две фази: Едната е на "вземането" а другата на "даването", когато
същества
та започват да излъчват от себе си определени сили, когато те започват да творят.
И така понятието "развитие" включва в себе си две фази: Едната е на "вземането" а другата на "даването", когато съществата започват да излъчват от себе си определени сили, когато те започват да творят.
Всяко същество се издига от степента "създание" до степента "Създател". Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен. И нима това ще продължава до безкрайност? Нима има само един вечен кръговрат, при който на Слънцето се повтаря това, което вече е станало на Сатурн, само и само за да се включат и други същества? Защото Духовете на Огъня наистина идват по-късно от Духовете на Личността.
към текста >>
Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има
същества
, които да са устремени към своята "човешка" степен.
И така понятието "развитие" включва в себе си две фази: Едната е на "вземането" а другата на "даването", когато съществата започват да излъчват от себе си определени сили, когато те започват да творят. Всяко същество се издига от степента "създание" до степента "Създател".
Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен.
И нима това ще продължава до безкрайност? Нима има само един вечен кръговрат, при който на Слънцето се повтаря това, което вече е станало на Сатурн, само и само за да се включат и други същества? Защото Духовете на Огъня наистина идват по-късно от Духовете на Личността. Нима действително нещата са така устроени, че непрекъснато ще има същества, които ще започват от началната степен на безпомощни "създания", за да се издигнат до степента, при която ще могат да пожертвуват себе си?
към текста >>
Нима има само един вечен кръговрат, при който на Слънцето се повтаря това, което вече е станало на Сатурн, само и само за да се включат и други
същества
?
И така понятието "развитие" включва в себе си две фази: Едната е на "вземането" а другата на "даването", когато съществата започват да излъчват от себе си определени сили, когато те започват да творят. Всяко същество се издига от степента "създание" до степента "Създател". Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен. И нима това ще продължава до безкрайност?
Нима има само един вечен кръговрат, при който на Слънцето се повтаря това, което вече е станало на Сатурн, само и само за да се включат и други същества?
Защото Духовете на Огъня наистина идват по-късно от Духовете на Личността. Нима действително нещата са така устроени, че непрекъснато ще има същества, които ще започват от началната степен на безпомощни "създания", за да се издигнат до степента, при която ще могат да пожертвуват себе си?
към текста >>
Нима действително нещата са така устроени, че непрекъснато ще има
същества
, които ще започват от началната степен на безпомощни "създания", за да се издигнат до степента, при която ще могат да пожертвуват себе си?
Всяко същество се издига от степента "създание" до степента "Създател". Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен. И нима това ще продължава до безкрайност? Нима има само един вечен кръговрат, при който на Слънцето се повтаря това, което вече е станало на Сатурн, само и само за да се включат и други същества? Защото Духовете на Огъня наистина идват по-късно от Духовете на Личността.
Нима действително нещата са така устроени, че непрекъснато ще има същества, които ще започват от началната степен на безпомощни "създания", за да се издигнат до степента, при която ще могат да пожертвуват себе си?
към текста >>
И ще открием ли в лицето на Архангелите образа на онези
същества
, които ние ще представляваме през епохата на Бъдещата Венера?
Не, нещата изобщо не са така устроени! Обаче сега възниква големият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята? И ако се замислим, например, върху природата на Ангелите, ще открием ли в тяхно лице нашия собствен образ през епохата на Бъдещия Юпитер?
И ще открием ли в лицето на Архангелите образа на онези същества, които ние ще представляваме през епохата на Бъдещата Венера?
Имаме ли достатъчно основания, за да си кажем: Да, ние стоим тук на нашата Земя и в хода на мировото развитие ще се издигнем до все по-висши степени, ние сами ще се изкачим до висшите Йерархии; Съществата, в които ще се превърнем, всички те вече съществуват, а нашата сегашна степен е била постигната по-рано от други Същества? Дали наистина е така? Ето големият логически въпрос, който би трябвало да възникне у всеки непредубеден слушател на тези лекции.
към текста >>
Имаме ли достатъчно основания, за да си кажем: Да, ние стоим тук на нашата Земя и в хода на мировото развитие ще се издигнем до все по-висши степени, ние сами ще се изкачим до висшите Йерархии;
Същества
та, в които ще се превърнем, всички те вече съществуват, а нашата сегашна степен е била постигната по-рано от други
Същества
?
Не, нещата изобщо не са така устроени! Обаче сега възниква големият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята? И ако се замислим, например, върху природата на Ангелите, ще открием ли в тяхно лице нашия собствен образ през епохата на Бъдещия Юпитер? И ще открием ли в лицето на Архангелите образа на онези същества, които ние ще представляваме през епохата на Бъдещата Венера?
Имаме ли достатъчно основания, за да си кажем: Да, ние стоим тук на нашата Земя и в хода на мировото развитие ще се издигнем до все по-висши степени, ние сами ще се изкачим до висшите Йерархии; Съществата, в които ще се превърнем, всички те вече съществуват, а нашата сегашна степен е била постигната по-рано от други Същества?
Дали наистина е така? Ето големият логически въпрос, който би трябвало да възникне у всеки непредубеден слушател на тези лекции.
към текста >>
Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива
същества
, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите?
Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до Архаите, постигнали тази степен на Стария Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на Старото Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс? За нас всичко това може и да е важно, обаче за Боговете то би означавало само умножаване на техните създания и те не биха го приели като някакъв напредък.
Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите?
Дали сътворението на света е извлякло някаква поука от това, че след Архангелите и Ангелите, то създаде и човека? Дали самото сътворение на света е осъществило някакъв напредък? Дали поради по-дълбокото потъване в материята човекът има изгледи за по-мощно израстване в духовните светове? Ето как изглеждат големите логически въпроси! И последната лекция от този цикъл трябва да бъде посветена на тях и най-вече: Какво е значението на човека за Космоса, какво е отношението на човека към висшите Йерархии и към кои степени от Йерархиите води неговият път?
към текста >>
61.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
От духовна гледна точка, за Вас е ясно: Духовните
Същества
се издигат до все по-висши степен, и издигайки се, те трябва да напуснат старите си обиталища, които за определен период от време са им помагали да развият определени качества, каквито иначе те не биха могли да постигнат.
Първото уточнение, което правя, е много трудно, а може би и невъзможно за разбиране от страна на нашите съвременници; но така или иначе, не е зле да се съобразяваме с този факт. А именно въпросът: Какво става всъщност с тези планетарни формации?
От духовна гледна точка, за Вас е ясно: Духовните Същества се издигат до все по-висши степен, и издигайки се, те трябва да напуснат старите си обиталища, които за определен период от време са им помагали да развият определени качества, каквито иначе те не биха могли да постигнат.
Когато в хода на еволюцията изгря Лемурийската епоха, човекът беше напреднал до такава степен, че можа да повтори всичко, което беше натрупал в себе си през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. И тогава той стъпи на новото си обиталище, нашата Земя, която в този си вид се появи за пръв път в Космоса. После той премина през цялата Лемурийска и Атлантска епоха, до стигайки до наши дни, и напредвайки от една инкарнация в друга, той върви към следващите степени от своето развитие. И един ден той ще напусне Земята, понеже тя вече няма да му предлага никакви възможности за по-нататъшна еволюция.
към текста >>
Опитайте се да си представите една бъдеща епоха, когато одухотворените човешки
същества
ще се издигнат до висшите сфери.
Но може би някои от Вас, скъпи мои приятели, изпитват една лека тъга, когато се връщат от Милано и си дават сметка, че тази чудна живопис на Леонардо да Винчи няма да съществува вечно. Нека да не забравяме, че при своето първо пътуване до Италия, Гьоте все още можа да застане пред това произведение на изкуството в неговия пълен блясък, какъвто бъдещите по коления едва ли ще могат да усетят. За хората, които ще живеят след нас примерно толкова години, колкото ние сме живели след Гьоте, "Тайната вечеря" просто няма да съществува в сегашния си вид. Такава е съдбата на всичко, което хората създават на Земята, на всичко, което намира израз във физическата материя на Земята. Такава, общо взето, е и съдбата на човешките мисловни постижения, що се отнася до самата Земя.
Опитайте се да си представите една бъдеща епоха, когато одухотворените човешки същества ще се издигнат до висшите сфери.
Човешките мисли аз нямам предвид научните мисли, понеже само след триста или четиристотин години те вече няма да имат никаква стойност а мислите на човека изобщо, каквито се раждат от неговия физически мозък, естествено нямат никакво значение за висшите светове; те имат известно значение само за Земята. Обаче един ден човекът ще напусне Земята. И какво ще стане тогава с всичко, което хората са създали на Земята в хода на хиляди и хиляди години?
към текста >>
И най-важното тук е, че в тази нововъзникваща материя са отпечатани всички усилия, всички постижения на
същества
та, които са работили в материалния свят на планетата; естествено не в днешната форма на материята, а в една нова, преобразена форма.
По същия начин Вие бихте могли да си представите как някога, след като материята напира към центъра и изчезва, ще изчезне и цялата Земя. Обаче това не е всичко. Изчезвайки в центъра, материята се появява в периферията! Да, там отвън ти се появява отново. На определено място от пространството тя изчезва, за да се появи на друго място.
И най-важното тук е, че в тази нововъзникваща материя са отпечатани всички усилия, всички постижения на съществата, които са работили в материалния свят на планетата; естествено не в днешната форма на материята, а в една нова, преобразена форма.
И така, ако материалните части на Кьолнската катедрала изчезват в средищната точка на Земята, Вие ще я видите, бих казал, от другата страна на Земята. Нищо, абсолютно нищо не се губи от това, което е постигнато на една планета, само че то се появява, както казах, от другата страна.
към текста >>
Не случайно първичната мъдрост го нарече кристалното небе, и в това кристално небе биха "депонирани" действията на онези
Същества
, които принадлежат към по-ранната еволюция.
Онова, от което тръгна нашето Земно развитие още преди Стария Сатурн, ние би трябвало да го търсим отвъд Зодиака.
Не случайно първичната мъдрост го нарече кристалното небе, и в това кристално небе биха "депонирани" действията на онези Същества, които принадлежат към по-ранната еволюция.
Те изградиха, така да се каже, фундамента, върху който новите Същества започнаха своята съзидателна дейност.
към текста >>
Те изградиха, така да се каже, фундамента, върху който новите
Същества
започнаха своята съзидателна дейност.
Онова, от което тръгна нашето Земно развитие още преди Стария Сатурн, ние би трябвало да го търсим отвъд Зодиака. Не случайно първичната мъдрост го нарече кристалното небе, и в това кристално небе биха "депонирани" действията на онези Същества, които принадлежат към по-ранната еволюция.
Те изградиха, така да се каже, фундамента, върху който новите Същества започнаха своята съзидателна дейност.
към текста >>
Както знаете, в изграждането на Юпитер бяха ангажирани всички
Същества
от околното космическо пространство.
Ние казахме, че развитието на нашата планета започва от Стария Сатурн. И това действително е така. После става образуването на Юпитер.
Както знаете, в изграждането на Юпитер бяха ангажирани всички Същества от околното космическо пространство.
Но както се развиваха Съществата, намиращи се вътре в планетарната система, така се развиваха и Съществата от околното космическо пространство. Сгъстяването и обособяването на Юпитер беше дело на такива Същества, които впоследствие се оттеглиха и, строго погледнато, нямат нищо общо с нашето развитие; те са по-скоро свързани с развитието на Марс, Уран и Нептун. Естествено, имената Уран и Нептун не са дадени според древната традиция, която винаги търсеше съответствие между Съществата и техните имена, макар че в името Уран все пак бихме могли да търсим известен смисъл макар че, общо взето това име включва онова, което се намира извън нашия зодиакален кръг.
към текста >>
Но както се развиваха
Същества
та, намиращи се вътре в планетарната система, така се развиваха и
Същества
та от околното космическо пространство.
Ние казахме, че развитието на нашата планета започва от Стария Сатурн. И това действително е така. После става образуването на Юпитер. Както знаете, в изграждането на Юпитер бяха ангажирани всички Същества от околното космическо пространство.
Но както се развиваха Съществата, намиращи се вътре в планетарната система, така се развиваха и Съществата от околното космическо пространство.
Сгъстяването и обособяването на Юпитер беше дело на такива Същества, които впоследствие се оттеглиха и, строго погледнато, нямат нищо общо с нашето развитие; те са по-скоро свързани с развитието на Марс, Уран и Нептун. Естествено, имената Уран и Нептун не са дадени според древната традиция, която винаги търсеше съответствие между Съществата и техните имена, макар че в името Уран все пак бихме могли да търсим известен смисъл макар че, общо взето това име включва онова, което се намира извън нашия зодиакален кръг.
към текста >>
Сгъстяването и обособяването на Юпитер беше дело на такива
Същества
, които впоследствие се оттеглиха и, строго погледнато, нямат нищо общо с нашето развитие; те са по-скоро свързани с развитието на Марс, Уран и Нептун.
Ние казахме, че развитието на нашата планета започва от Стария Сатурн. И това действително е така. После става образуването на Юпитер. Както знаете, в изграждането на Юпитер бяха ангажирани всички Същества от околното космическо пространство. Но както се развиваха Съществата, намиращи се вътре в планетарната система, така се развиваха и Съществата от околното космическо пространство.
Сгъстяването и обособяването на Юпитер беше дело на такива Същества, които впоследствие се оттеглиха и, строго погледнато, нямат нищо общо с нашето развитие; те са по-скоро свързани с развитието на Марс, Уран и Нептун.
Естествено, имената Уран и Нептун не са дадени според древната традиция, която винаги търсеше съответствие между Съществата и техните имена, макар че в името Уран все пак бихме могли да търсим известен смисъл макар че, общо взето това име включва онова, което се намира извън нашия зодиакален кръг.
към текста >>
Естествено, имената Уран и Нептун не са дадени според древната традиция, която винаги търсеше съответствие между
Същества
та и техните имена, макар че в името Уран все пак бихме могли да търсим известен смисъл макар че, общо взето това име включва онова, което се намира извън нашия зодиакален кръг.
И това действително е така. После става образуването на Юпитер. Както знаете, в изграждането на Юпитер бяха ангажирани всички Същества от околното космическо пространство. Но както се развиваха Съществата, намиращи се вътре в планетарната система, така се развиваха и Съществата от околното космическо пространство. Сгъстяването и обособяването на Юпитер беше дело на такива Същества, които впоследствие се оттеглиха и, строго погледнато, нямат нищо общо с нашето развитие; те са по-скоро свързани с развитието на Марс, Уран и Нептун.
Естествено, имената Уран и Нептун не са дадени според древната традиция, която винаги търсеше съответствие между Съществата и техните имена, макар че в името Уран все пак бихме могли да търсим известен смисъл макар че, общо взето това име включва онова, което се намира извън нашия зодиакален кръг.
към текста >>
Те са израз именно на онези светове, които са възникнали още през епохата на Стария Сатурн, когато определени
Същества
са участвували в нашето развитие, а по-късно са се оттеглили извън нашата планетарна система.
Следователно, ние виждаме, че тези две планети, които днешната астрономия разглежда като напълно равноправни с другите планети, всъщност се движат в друга сфера и общо взето нямат нищо общо с нашия свят.
Те са израз именно на онези светове, които са възникнали още през епохата на Стария Сатурн, когато определени Същества са участвували в нашето развитие, а по-късно са се оттеглили извън нашата планетарна система.
От тук Вие бихте могли да си обясните и ред други факти, например това, че Луните на тези планети се въртят в обратна посока.
към текста >>
И все пак: какво е съотношението между човека и тези
Същества
от висшите Йерархии, които вече са минали през своята "човешка" степен?
Ето как изглежда в резюме възникването на нашата Слънчева система.
И все пак: какво е съотношението между човека и тези Същества от висшите Йерархии, които вече са минали през своята "човешка" степен?
Ние бихме могли да започнем от най-висшите, от Серафимите,
към текста >>
В какво се състои особеното предимство на Серафимите, Херувимите и Престолите пред другите
същества
?
Херувимите и Престолите и чрез тяхното описание да се приближим до едно по-пълно разбиране на човека. А ако бихме се издигнали над Серафимите, тогава ние бихме се оказали в областта на божествената Троица.
В какво се състои особеното предимство на Серафимите, Херувимите и Престолите пред другите същества?
Те имат, както се казва, способността "направо да виждат Бога".
към текста >>
Ето голямата разлика между Серафимите, Херувимите, Престолите и човека: Още от самото начало на нашето развитие тези най-висши духовни
Същества
могат да се радват на непосредствената си близост до божествената Троица.
Да, това което човекът трябва да търси толкова упорито в хода на своето развитие, те го притежават от самото начало. Ние хората казваме: Ето, ние трябва да започнем от нашето днешно положение и да търсим все по-висшите степени на познанието, волята и така нататък; така ние все повече се приближаваме до Бога. Но колкото и да израстваме в нашето развитие, Богът винаги остава скрит.
Ето голямата разлика между Серафимите, Херувимите, Престолите и човека: Още от самото начало на нашето развитие тези най-висши духовни Същества могат да се радват на непосредствената си близост до божествената Троица.
Целта, към която се стреми човекът, е тяхно притежание от самото начало.
към текста >>
Безкрайно важно е да знаем, че още от самото си възникване тези
Същества
виждат, съзерцават Бога, и докато съществуват, те непрекъснато съзерцават Бога.
Безкрайно важно е да знаем, че още от самото си възникване тези Същества виждат, съзерцават Бога, и докато съществуват, те непрекъснато съзерцават Бога.
И всичко, което те предприемат, произтича от тяхната не посредствена близост до Бога; чрез тях действува самият Бог. Те просто ни биха могли до постъпват по друг начин, за тях би било невъзможно да вършат друго, защото Божието съзерцание е една толкова могъща сила, която дава непоколебима и безпрецедентна сигурност на импулсите.
към текста >>
В сферата на тези
Същества
няма и следа от размисли, от съмнение, там има само преките заповеди от Божествения свят и светкавичния преход от съзерцание в действие!
В сферата на тези Същества няма и следа от размисли, от съмнение, там има само преките заповеди от Божествения свят и светкавичния преход от съзерцание в действие!
Тези Същества виждат Божествения свят в неговата първична, истинска същност. А себе си те възприемат като продължители на Божията воля, на Божията мъдрост. Така стоят нещата при най-висшата Йерархия.
към текста >>
Тези
Същества
виждат Божествения свят в неговата първична, истинска същност.
В сферата на тези Същества няма и следа от размисли, от съмнение, там има само преките заповеди от Божествения свят и светкавичния преход от съзерцание в действие!
Тези Същества виждат Божествения свят в неговата първична, истинска същност.
А себе си те възприемат като продължители на Божията воля, на Божията мъдрост. Така стоят нещата при най-висшата Йерархия.
към текста >>
Ако сега се спуснем надолу към следващата Йерархия, към
Същества
та, които наричаме Господства или Духове на Мъдростта, Сили или Духове на Движението, и Власти или Духове на Формата, ние трябва да заявим следното: Те вече не разполагат с непосредствената близост до Бога, те вече не виждат направо Бога, а Го разпознават в Неговите откровения, в това, което Той, бих казал, проявява в Своя облик, в Своята физиономия.
Ако сега се спуснем надолу към следващата Йерархия, към Съществата, които наричаме Господства или Духове на Мъдростта, Сили или Духове на Движението, и Власти или Духове на Формата, ние трябва да заявим следното: Те вече не разполагат с непосредствената близост до Бога, те вече не виждат направо Бога, а Го разпознават в Неговите откровения, в това, което Той, бих казал, проявява в Своя облик, в Своята физиономия.
За тях е неоспоримо, че това е обликът на Бога; и да следват откровенията Му, е нещо само понятно за Серафимите, Херувимите и Престолите. За Серафимите, Херувимите и Престолите е немислимо да не изпълнят предписанията на Бога, и това е така именно поради непосредствената им близост до Него. Обаче от друга страна за Господствата, Силите и Властите в известен смисъл е напълно изключено да предприемат нещо, за което Божественият свят не е дал своето съгласие.
към текста >>
В древните Мистерии се е процедирало по следния начин: При определена степен от мистерийното посвещение ученикът бил изправян пред зли и враждебни
Същества
, чийто външен вид предизвиквал ужас и отвращение, а самите те извършвали ужасяващи деяния пред очите му.
Ето защо, за да се получи някакъв напредък в мировото развитие, трябваше да се случи нещо твърде особено. Тук ние се доближаваме до една област, която винаги е била трудна за разбиране, дори и за онези, които са били допускани до определени степени на мистерийната мъдрост.
В древните Мистерии се е процедирало по следния начин: При определена степен от мистерийното посвещение ученикът бил изправян пред зли и враждебни Същества, чийто външен вид предизвиквал ужас и отвращение, а самите те извършвали ужасяващи деяния пред очите му.
А тези, които ги извършвали, били не други, а самите жреци и мъдреци, маскирани като зли демони за да подготвят съответните изпитания жреците се дегизирали като демонични Същества, които са извършвали възможно най-противните и отблъскващи неща. Защо? За да покажат на окултния ученик до каква степен Злото може да отклони развитието от неговия правилен път, и за тази цел маската на злите сили навличаха върху себе си именно жреците. Така окултният ученик трябваше да попадне в илюзията, че пред него стои Злото и едва след демаскирането на "Злото" той стигаше до истината. По този начин той беше освобождаван от илюзията и се убеждаваше, че тук става дума за едно изпитание. За да го подготвят, за да го въоръжат срещу Злото, жреците които, естествено, не бяха на месени в някакви злодеяния се изправяха пред него под формата на ужасни, отблъскващи същества.
към текста >>
А тези, които ги извършвали, били не други, а самите жреци и мъдреци, маскирани като зли демони за да подготвят съответните изпитания жреците се дегизирали като демонични
Същества
, които са извършвали възможно най-противните и отблъскващи неща. Защо?
Ето защо, за да се получи някакъв напредък в мировото развитие, трябваше да се случи нещо твърде особено. Тук ние се доближаваме до една област, която винаги е била трудна за разбиране, дори и за онези, които са били допускани до определени степени на мистерийната мъдрост. В древните Мистерии се е процедирало по следния начин: При определена степен от мистерийното посвещение ученикът бил изправян пред зли и враждебни Същества, чийто външен вид предизвиквал ужас и отвращение, а самите те извършвали ужасяващи деяния пред очите му.
А тези, които ги извършвали, били не други, а самите жреци и мъдреци, маскирани като зли демони за да подготвят съответните изпитания жреците се дегизирали като демонични Същества, които са извършвали възможно най-противните и отблъскващи неща. Защо?
За да покажат на окултния ученик до каква степен Злото може да отклони развитието от неговия правилен път, и за тази цел маската на злите сили навличаха върху себе си именно жреците. Така окултният ученик трябваше да попадне в илюзията, че пред него стои Злото и едва след демаскирането на "Злото" той стигаше до истината. По този начин той беше освобождаван от илюзията и се убеждаваше, че тук става дума за едно изпитание. За да го подготвят, за да го въоръжат срещу Злото, жреците които, естествено, не бяха на месени в някакви злодеяния се изправяха пред него под формата на ужасни, отблъскващи същества. Но всичко това беше само едно отражение на онова, което действително се разиграваше в хода на космическото развитие.
към текста >>
За да го подготвят, за да го въоръжат срещу Злото, жреците които, естествено, не бяха на месени в някакви злодеяния се изправяха пред него под формата на ужасни, отблъскващи
същества
.
В древните Мистерии се е процедирало по следния начин: При определена степен от мистерийното посвещение ученикът бил изправян пред зли и враждебни Същества, чийто външен вид предизвиквал ужас и отвращение, а самите те извършвали ужасяващи деяния пред очите му. А тези, които ги извършвали, били не други, а самите жреци и мъдреци, маскирани като зли демони за да подготвят съответните изпитания жреците се дегизирали като демонични Същества, които са извършвали възможно най-противните и отблъскващи неща. Защо? За да покажат на окултния ученик до каква степен Злото може да отклони развитието от неговия правилен път, и за тази цел маската на злите сили навличаха върху себе си именно жреците. Така окултният ученик трябваше да попадне в илюзията, че пред него стои Злото и едва след демаскирането на "Злото" той стигаше до истината. По този начин той беше освобождаван от илюзията и се убеждаваше, че тук става дума за едно изпитание.
За да го подготвят, за да го въоръжат срещу Злото, жреците които, естествено, не бяха на месени в някакви злодеяния се изправяха пред него под формата на ужасни, отблъскващи същества.
Но всичко това беше само едно отражение на онова, което действително се разиграваше в хода на космическото развитие.
към текста >>
В междинния период между образуването на Юпитер и това на Марс, определен брой
Същества
, ако ми позволите този тривиален израз, бяха "отзовани" от сферата на Силите; те бяха така поставени в хода на мировото развитие, че вместо да го насърчават, започнаха да го спъват.
В междинния период между образуването на Юпитер и това на Марс, определен брой Същества, ако ми позволите този тривиален израз, бяха "отзовани" от сферата на Силите; те бяха така поставени в хода на мировото развитие, че вместо да го насърчават, започнаха да го спъват.
Този космически процес ние наричаме Битката на Небето. Следователно, в хода на мировото развитие, ако ми позволите този израз, бяха вмъкнати действията на "отзованите, на "декласираните" Същества, защото висшите Йерархии си казваха: Ако се напредва по правата линия, крайната цел никога не би могла да бъде постигната.
към текста >>
Следователно, в хода на мировото развитие, ако ми позволите този израз, бяха вмъкнати действията на "отзованите, на "декласираните"
Същества
, защото висшите Йерархии си казваха: Ако се напредва по правата линия, крайната цел никога не би могла да бъде постигната.
В междинния период между образуването на Юпитер и това на Марс, определен брой Същества, ако ми позволите този тривиален израз, бяха "отзовани" от сферата на Силите; те бяха така поставени в хода на мировото развитие, че вместо да го насърчават, започнаха да го спъват. Този космически процес ние наричаме Битката на Небето.
Следователно, в хода на мировото развитие, ако ми позволите този израз, бяха вмъкнати действията на "отзованите, на "декласираните" Същества, защото висшите Йерархии си казваха: Ако се напредва по правата линия, крайната цел никога не би могла да бъде постигната.
към текста >>
Същества
трябваше да бъдат "отзовани".
Същества трябваше да бъдат "отзовани".
Те не са зли сами по себе си, и ние никога не бива да ги третираме като "зли сили". Дори бих ме могли да кажем, че поставяйки пречки в развитието, те са пожертвайки самите себе си. В най-общ смисъл ние бихме могли да ги наречем Богове на препятствията. Тези "отзовани", "декласирани" Същества не бяха зли; напротив, те бяха големите насърчители на развитието; те предизвикваха щурма срещу праволенейното развитие, като по този начин те породиха и Злото в света.
към текста >>
Тези "отзовани", "декласирани"
Същества
не бяха зли; напротив, те бяха големите насърчители на развитието; те предизвикваха щурма срещу праволенейното развитие, като по този начин те породиха и Злото в света.
Същества трябваше да бъдат "отзовани". Те не са зли сами по себе си, и ние никога не бива да ги третираме като "зли сили". Дори бих ме могли да кажем, че поставяйки пречки в развитието, те са пожертвайки самите себе си. В най-общ смисъл ние бихме могли да ги наречем Богове на препятствията.
Тези "отзовани", "декласирани" Същества не бяха зли; напротив, те бяха големите насърчители на развитието; те предизвикваха щурма срещу праволенейното развитие, като по този начин те породиха и Злото в света.
към текста >>
Естествено, еволюционният път на тези "декласирани"
Същества
тръгна в съвсем друга посока, твърде различна от посоката на техните братя.
Естествено, еволюционният път на тези "декласирани" Същества тръгна в съвсем друга посока, твърде различна от посоката на техните братя.
към текста >>
Да, техните действия бяха съвсем различни и една от последиците беше тази, че през епохата на Старата Луна, в известен смисъл тези
Същества
се превърнаха в изкусители на онези
Същества
, които ние наричаме Ангели.
Да, техните действия бяха съвсем различни и една от последиците беше тази, че през епохата на Старата Луна, в известен смисъл тези Същества се превърнаха в изкусители на онези Същества, които ние наричаме Ангели.
Ние казахме, че на Старата Луна Ангелите постигат своята "човешка" степен. И така, на Старата Луна имаше Ангели, които наблюдавайки последиците от "препятствията", си казваха: Ето, сега ние бихме могли да започнем една борба срещу тези препятствия и по този на чин да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие, обаче ние искаме да напуснем Старата Луна, ние не искаме да се спуснем там долу, ние искаме да останем горе при добрите Богове. И в определен момент тези Ангелски Същества се откъснаха от потока на Лунното развитие, откъснаха се от влиянието на Силите, Динамис, които също предизвикваха трудности в Лунното развитие. Обаче на Старата Луна имаше и други Ангелски Същества, които си казваха: Не, ние няма да ги последваме! Защото ако последвали в еволюцията не биха могли да бъдат внесени никакви нови елементи!
към текста >>
И в определен момент тези Ангелски
Същества
се откъснаха от потока на Лунното развитие, откъснаха се от влиянието на Силите, Динамис, които също предизвикваха трудности в Лунното развитие.
Да, техните действия бяха съвсем различни и една от последиците беше тази, че през епохата на Старата Луна, в известен смисъл тези Същества се превърнаха в изкусители на онези Същества, които ние наричаме Ангели. Ние казахме, че на Старата Луна Ангелите постигат своята "човешка" степен. И така, на Старата Луна имаше Ангели, които наблюдавайки последиците от "препятствията", си казваха: Ето, сега ние бихме могли да започнем една борба срещу тези препятствия и по този на чин да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие, обаче ние искаме да напуснем Старата Луна, ние не искаме да се спуснем там долу, ние искаме да останем горе при добрите Богове.
И в определен момент тези Ангелски Същества се откъснаха от потока на Лунното развитие, откъснаха се от влиянието на Силите, Динамис, които също предизвикваха трудности в Лунното развитие.
Обаче на Старата Луна имаше и други Ангелски Същества, които си казваха: Не, ние няма да ги последваме! Защото ако последвали в еволюцията не биха могли да бъдат внесени никакви нови елементи!
към текста >>
Обаче на Старата Луна имаше и други Ангелски
Същества
, които си казваха: Не, ние няма да ги последваме!
Да, техните действия бяха съвсем различни и една от последиците беше тази, че през епохата на Старата Луна, в известен смисъл тези Същества се превърнаха в изкусители на онези Същества, които ние наричаме Ангели. Ние казахме, че на Старата Луна Ангелите постигат своята "човешка" степен. И така, на Старата Луна имаше Ангели, които наблюдавайки последиците от "препятствията", си казваха: Ето, сега ние бихме могли да започнем една борба срещу тези препятствия и по този на чин да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие, обаче ние искаме да напуснем Старата Луна, ние не искаме да се спуснем там долу, ние искаме да останем горе при добрите Богове. И в определен момент тези Ангелски Същества се откъснаха от потока на Лунното развитие, откъснаха се от влиянието на Силите, Динамис, които също предизвикваха трудности в Лунното развитие.
Обаче на Старата Луна имаше и други Ангелски Същества, които си казваха: Не, ние няма да ги последваме!
Защото ако последвали в еволюцията не биха могли да бъдат внесени никакви нови елементи!
към текста >>
Тези
Същества
, които си казваха.
Именно поради обстоятелството, че възникнаха тези големи препятствия, еволюцията на Старата Луна успя да намери верния път.
Тези Същества, които си казваха.
"Ние не искаме да имаме нищо общо с онова, което става долу! " напуснаха планетарната маса на Старата Луна и се присъединиха към онези Същества, чиято арена на действие стана Слънцето. Отсега нататък те престанаха да имат отношение към всички онези препятствия, за които казахме, че възникнаха на Луната. А другите Същества, които избраха проблематичния път на развитие, трябваше да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтичаше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото. Техните телесни обвивки наистина станаха много по-твърди отколкото беше предвидено; в своите тела те просто поеха логичните последици от действията на Силите.
към текста >>
" напуснаха планетарната маса на Старата Луна и се присъединиха към онези
Същества
, чиято арена на действие стана Слънцето.
Именно поради обстоятелството, че възникнаха тези големи препятствия, еволюцията на Старата Луна успя да намери верния път. Тези Същества, които си казваха. "Ние не искаме да имаме нищо общо с онова, което става долу!
" напуснаха планетарната маса на Старата Луна и се присъединиха към онези Същества, чиято арена на действие стана Слънцето.
Отсега нататък те престанаха да имат отношение към всички онези препятствия, за които казахме, че възникнаха на Луната. А другите Същества, които избраха проблематичния път на развитие, трябваше да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтичаше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото. Техните телесни обвивки наистина станаха много по-твърди отколкото беше предвидено; в своите тела те просто поеха логичните последици от действията на Силите. Обаче ние не бива да забравяме, че все пак в божествения план на сътворението действията на Силите имаха своето точно определено място. Да, Луната се превърна в Земя и основните планетарни процеси се повториха, в резултат на което изостанаха точно онези Същества, които изцяло се бяха потопили в живота на Луната; те се включиха в ретроградното развитие.
към текста >>
А другите
Същества
, които избраха проблематичния път на развитие, трябваше да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтичаше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото.
Именно поради обстоятелството, че възникнаха тези големи препятствия, еволюцията на Старата Луна успя да намери верния път. Тези Същества, които си казваха. "Ние не искаме да имаме нищо общо с онова, което става долу! " напуснаха планетарната маса на Старата Луна и се присъединиха към онези Същества, чиято арена на действие стана Слънцето. Отсега нататък те престанаха да имат отношение към всички онези препятствия, за които казахме, че възникнаха на Луната.
А другите Същества, които избраха проблематичния път на развитие, трябваше да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтичаше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото.
Техните телесни обвивки наистина станаха много по-твърди отколкото беше предвидено; в своите тела те просто поеха логичните последици от действията на Силите. Обаче ние не бива да забравяме, че все пак в божествения план на сътворението действията на Силите имаха своето точно определено място. Да, Луната се превърна в Земя и основните планетарни процеси се повториха, в резултат на което изостанаха точно онези Същества, които изцяло се бяха потопили в живота на Луната; те се включиха в ретроградното развитие.
към текста >>
Да, Луната се превърна в Земя и основните планетарни процеси се повториха, в резултат на което изостанаха точно онези
Същества
, които изцяло се бяха потопили в живота на Луната; те се включиха в ретроградното развитие.
" напуснаха планетарната маса на Старата Луна и се присъединиха към онези Същества, чиято арена на действие стана Слънцето. Отсега нататък те престанаха да имат отношение към всички онези препятствия, за които казахме, че възникнаха на Луната. А другите Същества, които избраха проблематичния път на развитие, трябваше да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтичаше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото. Техните телесни обвивки наистина станаха много по-твърди отколкото беше предвидено; в своите тела те просто поеха логичните последици от действията на Силите. Обаче ние не бива да забравяме, че все пак в божествения план на сътворението действията на Силите имаха своето точно определено място.
Да, Луната се превърна в Земя и основните планетарни процеси се повториха, в резултат на което изостанаха точно онези Същества, които изцяло се бяха потопили в живота на Луната; те се включиха в ретроградното развитие.
към текста >>
Всичко това доведе дотам, че в хода на Земното развитие се очертаха две категории Ангелски
Същества
, едната от които непрекъснато напредваше, а другата непрекъснато изоставаше.
Всичко това доведе дотам, че в хода на Земното развитие се очертаха две категории Ангелски Същества, едната от които непрекъснато напредваше, а другата непрекъснато изоставаше.
Напредващите Ангелски Същества се доближиха до човека през Лемурийската епоха, когато той стана достатъчно зрял, за да приеме в себе с човешкия Аз, и му предоставиха възможността да се издига в духовните светове без да носи последиците от всичко онова, което възникна през Лунната епоха под формата на едни или други препяствия. А изоставащите същества, които ние наричаме луциферически Същества, започнаха да се домогват до астралното тяло на човека понеже те нямаха власт върху Аза и в структурата на това астрално тяло те вложиха всички последици. Следователно, докато силите бяха, така да се каже, изпратени да участвуват в Битката на Небето превръщайки се в Богове на препятствията, последиците от техните действия се промъкнаха в човешкото астрално тяло и там те означаваха вече нещо съвсем друго: там те предоставиха на човека възможността да греши и върши зло! Да, едва сега човекът получи уникалната възможност да греши и да върши зло, като в същото време той получи и друга възможност: Чрез своите собствени сили да се издига над заблужденията и над злото!
към текста >>
Напредващите Ангелски
Същества
се доближиха до човека през Лемурийската епоха, когато той стана достатъчно зрял, за да приеме в себе с човешкия Аз, и му предоставиха възможността да се издига в духовните светове без да носи последиците от всичко онова, което възникна през Лунната епоха под формата на едни или други препяствия.
Всичко това доведе дотам, че в хода на Земното развитие се очертаха две категории Ангелски Същества, едната от които непрекъснато напредваше, а другата непрекъснато изоставаше.
Напредващите Ангелски Същества се доближиха до човека през Лемурийската епоха, когато той стана достатъчно зрял, за да приеме в себе с човешкия Аз, и му предоставиха възможността да се издига в духовните светове без да носи последиците от всичко онова, което възникна през Лунната епоха под формата на едни или други препяствия.
А изоставащите същества, които ние наричаме луциферически Същества, започнаха да се домогват до астралното тяло на човека понеже те нямаха власт върху Аза и в структурата на това астрално тяло те вложиха всички последици. Следователно, докато силите бяха, така да се каже, изпратени да участвуват в Битката на Небето превръщайки се в Богове на препятствията, последиците от техните действия се промъкнаха в човешкото астрално тяло и там те означаваха вече нещо съвсем друго: там те предоставиха на човека възможността да греши и върши зло! Да, едва сега човекът получи уникалната възможност да греши и да върши зло, като в същото време той получи и друга възможност: Чрез своите собствени сили да се издига над заблужденията и над злото!
към текста >>
А изоставащите
същества
, които ние наричаме луциферически
Същества
, започнаха да се домогват до астралното тяло на човека понеже те нямаха власт върху Аза и в структурата на това астрално тяло те вложиха всички последици.
Всичко това доведе дотам, че в хода на Земното развитие се очертаха две категории Ангелски Същества, едната от които непрекъснато напредваше, а другата непрекъснато изоставаше. Напредващите Ангелски Същества се доближиха до човека през Лемурийската епоха, когато той стана достатъчно зрял, за да приеме в себе с човешкия Аз, и му предоставиха възможността да се издига в духовните светове без да носи последиците от всичко онова, което възникна през Лунната епоха под формата на едни или други препяствия.
А изоставащите същества, които ние наричаме луциферически Същества, започнаха да се домогват до астралното тяло на човека понеже те нямаха власт върху Аза и в структурата на това астрално тяло те вложиха всички последици.
Следователно, докато силите бяха, така да се каже, изпратени да участвуват в Битката на Небето превръщайки се в Богове на препятствията, последиците от техните действия се промъкнаха в човешкото астрално тяло и там те означаваха вече нещо съвсем друго: там те предоставиха на човека възможността да греши и върши зло! Да, едва сега човекът получи уникалната възможност да греши и да върши зло, като в същото време той получи и друга възможност: Чрез своите собствени сили да се издига над заблужденията и над злото!
към текста >>
Не забравяйте, че тези
Същества
принадлежащи на втората Йерархия, изобщо не разполагаха с никаква възможност да бъдат зли чрез своите собствени сили и по своя собствена воля; те бяха, така да се каже, "декласирани".
Не забравяйте, че тези Същества принадлежащи на втората Йерархия, изобщо не разполагаха с никаква възможност да бъдат зли чрез своите собствени сили и по своя собствена воля; те бяха, така да се каже, "декласирани".
Едва Съществата от третата Йерархия, и преди всичко тези, които стояха най-близко до човека, можеха да последват Боговете на препятствията или да не ги последват. И тези, които не ги последваха, ние винаги откриваме представени в образи символизиращи победите, извоювани на Небето през епохата на Лунното развитие, когато човекът беше вече подготвен, за да получи своето астрално тяло, приближавайки се до степента "човек-животно". А онези Ангелски Същества, които останаха "добри", успяха да се откъснат от по-нататъшното Лунно развитие. Макар и под различни форми, този образ винаги е вълнувал човешката душа. С него е свързан и Михаил респективно неговата битка със Змея.
към текста >>
Едва
Същества
та от третата Йерархия, и преди всичко тези, които стояха най-близко до човека, можеха да последват Боговете на препятствията или да не ги последват.
Не забравяйте, че тези Същества принадлежащи на втората Йерархия, изобщо не разполагаха с никаква възможност да бъдат зли чрез своите собствени сили и по своя собствена воля; те бяха, така да се каже, "декласирани".
Едва Съществата от третата Йерархия, и преди всичко тези, които стояха най-близко до човека, можеха да последват Боговете на препятствията или да не ги последват.
И тези, които не ги последваха, ние винаги откриваме представени в образи символизиращи победите, извоювани на Небето през епохата на Лунното развитие, когато човекът беше вече подготвен, за да получи своето астрално тяло, приближавайки се до степента "човек-животно". А онези Ангелски Същества, които останаха "добри", успяха да се откъснат от по-нататъшното Лунно развитие. Макар и под различни форми, този образ винаги е вълнувал човешката душа. С него е свързан и Михаил респективно неговата битка със Змея. Същият този образ стои и зад Бика и Митра.
към текста >>
А онези Ангелски
Същества
, които останаха "добри", успяха да се откъснат от по-нататъшното Лунно развитие.
Не забравяйте, че тези Същества принадлежащи на втората Йерархия, изобщо не разполагаха с никаква възможност да бъдат зли чрез своите собствени сили и по своя собствена воля; те бяха, така да се каже, "декласирани". Едва Съществата от третата Йерархия, и преди всичко тези, които стояха най-близко до човека, можеха да последват Боговете на препятствията или да не ги последват. И тези, които не ги последваха, ние винаги откриваме представени в образи символизиращи победите, извоювани на Небето през епохата на Лунното развитие, когато човекът беше вече подготвен, за да получи своето астрално тяло, приближавайки се до степента "човек-животно".
А онези Ангелски Същества, които останаха "добри", успяха да се откъснат от по-нататъшното Лунно развитие.
Макар и под различни форми, този образ винаги е вълнувал човешката душа. С него е свързан и Михаил респективно неговата битка със Змея. Същият този образ стои и зад Бика и Митра. Естествено, ние не бива да си казваме: Ето, тези Ангелски Същества са се отклонили от своите задачи! Напротив, те живеят за нас като един идеал на бъдещето.
към текста >>
Естествено, ние не бива да си казваме: Ето, тези Ангелски
Същества
са се отклонили от своите задачи!
И тези, които не ги последваха, ние винаги откриваме представени в образи символизиращи победите, извоювани на Небето през епохата на Лунното развитие, когато човекът беше вече подготвен, за да получи своето астрално тяло, приближавайки се до степента "човек-животно". А онези Ангелски Същества, които останаха "добри", успяха да се откъснат от по-нататъшното Лунно развитие. Макар и под различни форми, този образ винаги е вълнувал човешката душа. С него е свързан и Михаил респективно неговата битка със Змея. Същият този образ стои и зад Бика и Митра.
Естествено, ние не бива да си казваме: Ето, тези Ангелски Същества са се отклонили от своите задачи!
Напротив, те живеят за нас като един идеал на бъдещето. Тези Същества просто ускориха издигането на човека в духовния свят. Първоначално ти си тръгнал по другия път, ти си слязъл долу, а заедно с теб са слезли онези духовни Същества, които са поели след Боговете на препятствията. Но сега ти трябва да преосмислиш всичко, което си получил и да го отнесеш обратно горе в духовния свят; сега при завръщането си на Небето, ти трябва да си победителят, ти трябва да си един Михаил.
към текста >>
Тези
Същества
просто ускориха издигането на човека в духовния свят.
Макар и под различни форми, този образ винаги е вълнувал човешката душа. С него е свързан и Михаил респективно неговата битка със Змея. Същият този образ стои и зад Бика и Митра. Естествено, ние не бива да си казваме: Ето, тези Ангелски Същества са се отклонили от своите задачи! Напротив, те живеят за нас като един идеал на бъдещето.
Тези Същества просто ускориха издигането на човека в духовния свят.
Първоначално ти си тръгнал по другия път, ти си слязъл долу, а заедно с теб са слезли онези духовни Същества, които са поели след Боговете на препятствията. Но сега ти трябва да преосмислиш всичко, което си получил и да го отнесеш обратно горе в духовния свят; сега при завръщането си на Небето, ти трябва да си победителят, ти трябва да си един Михаил.
към текста >>
Първоначално ти си тръгнал по другия път, ти си слязъл долу, а заедно с теб са слезли онези духовни
Същества
, които са поели след Боговете на препятствията.
С него е свързан и Михаил респективно неговата битка със Змея. Същият този образ стои и зад Бика и Митра. Естествено, ние не бива да си казваме: Ето, тези Ангелски Същества са се отклонили от своите задачи! Напротив, те живеят за нас като един идеал на бъдещето. Тези Същества просто ускориха издигането на човека в духовния свят.
Първоначално ти си тръгнал по другия път, ти си слязъл долу, а заедно с теб са слезли онези духовни Същества, които са поели след Боговете на препятствията.
Но сега ти трябва да преосмислиш всичко, което си получил и да го отнесеш обратно горе в духовния свят; сега при завръщането си на Небето, ти трябва да си победителят, ти трябва да си един Михаил.
към текста >>
И така, ние виждаме че в известен смисъл човекът получи възможността сам да си поставя най-висши цели каквито впрочем бяха непостижими дори и за Серафимите едва след "декласирането" на определен духовни
Същества
.
И така, ние виждаме че в известен смисъл човекът получи възможността сам да си поставя най-висши цели каквито впрочем бяха непостижими дори и за Серафимите едва след "декласирането" на определен духовни Същества.
Това е изключително важно. Вие, Серафими, Херувими и Престоли, просто не можете друго, освен непосредствено да следвате импулсите, идващи от Боговете. Господствата, както и цялата втора Йерархия също не могат да постъпят по друг начин. Както казахме, една част от Силите беше "командирована" на съответното място; следователно, дори и Силите, включвайки се в хода на развитието, не можаха друго, освен да изпълняват заповедите на Боговете. Дори и в онази област, която бихме могли да наречем "произход на злото", те не са постигнали нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете; дори и превръщайки се в служители на злото, те не вършат нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, които чрез обходния път на злото искат да утвърдят доброто.
към текста >>
Ако сега слезем още по-надолу до онези
Същества
, които наричаме Власти, ние ще установим, че чрез самите себе си те също не могат да по стигнат нищо.
Това е изключително важно. Вие, Серафими, Херувими и Престоли, просто не можете друго, освен непосредствено да следвате импулсите, идващи от Боговете. Господствата, както и цялата втора Йерархия също не могат да постъпят по друг начин. Както казахме, една част от Силите беше "командирована" на съответното място; следователно, дори и Силите, включвайки се в хода на развитието, не можаха друго, освен да изпълняват заповедите на Боговете. Дори и в онази област, която бихме могли да наречем "произход на злото", те не са постигнали нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете; дори и превръщайки се в служители на злото, те не вършат нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, които чрез обходния път на злото искат да утвърдят доброто.
Ако сега слезем още по-надолу до онези Същества, които наричаме Власти, ние ще установим, че чрез самите себе си те също не могат да по стигнат нищо.
Те също не могат да станат зли по свой избор, а това се отнася както за Духовете на Личността, така и за Духовете на Огъня. Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор. И първите Същества, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие. Именно тогава, през периода между Старото Слънце и Старата Луна, се разигра Битката на Небето. Една част от Ангелите не се възползва от тази възможност и не се поддаде на изкушенията, които идваха от Боговете на препятствията.
към текста >>
И първите
Същества
, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие.
Както казахме, една част от Силите беше "командирована" на съответното място; следователно, дори и Силите, включвайки се в хода на развитието, не можаха друго, освен да изпълняват заповедите на Боговете. Дори и в онази област, която бихме могли да наречем "произход на злото", те не са постигнали нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете; дори и превръщайки се в служители на злото, те не вършат нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, които чрез обходния път на злото искат да утвърдят доброто. Ако сега слезем още по-надолу до онези Същества, които наричаме Власти, ние ще установим, че чрез самите себе си те също не могат да по стигнат нищо. Те също не могат да станат зли по свой избор, а това се отнася както за Духовете на Личността, така и за Духовете на Огъня. Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор.
И първите Същества, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие.
Именно тогава, през периода между Старото Слънце и Старата Луна, се разигра Битката на Небето. Една част от Ангелите не се възползва от тази възможност и не се поддаде на изкушенията, които идваха от Боговете на препятствията. Така че дори сред част от Ангелите ние откриваме такива Същества от духовните Йерархии, които не могат да вършат абсолютно нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, или казано с други думи, такива Същества, които бяха лишени от възможността да не изпълняват волята на Боговете. Ето кое е същественото.
към текста >>
Така че дори сред част от Ангелите ние откриваме такива
Същества
от духовните Йерархии, които не могат да вършат абсолютно нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, или казано с други думи, такива
Същества
, които бяха лишени от възможността да не изпълняват волята на Боговете.
Те също не могат да станат зли по свой избор, а това се отнася както за Духовете на Личността, така и за Духовете на Огъня. Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор. И първите Същества, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие. Именно тогава, през периода между Старото Слънце и Старата Луна, се разигра Битката на Небето. Една част от Ангелите не се възползва от тази възможност и не се поддаде на изкушенията, които идваха от Боговете на препятствията.
Така че дори сред част от Ангелите ние откриваме такива Същества от духовните Йерархии, които не могат да вършат абсолютно нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, или казано с други думи, такива Същества, които бяха лишени от възможността да не изпълняват волята на Боговете.
Ето кое е същественото.
към текста >>
Така ние стигаме до две категории свръхсетивни
Същества
: Първо имаме онези Ангели, които последваха "командированите" Сили, взели участие в Битката на Небето.
Така ние стигаме до две категории свръхсетивни Същества: Първо имаме онези Ангели, които последваха "командированите" Сили, взели участие в Битката на Небето.
Това бяха онези Същества, които поради техните по-късни проявления ние наричаме "луциферически". Тъкмо те започнаха да се домогват до човешкото астрално тяло през епохата на Земното развитие и предоставиха на човека възможността да бъде зъл, да върши зло, но в същото време те му предоставиха и друга възможност сам да напредва в своето себепознание, в своето вътрешно развитие. Така че в целия диапазон на Йерархиите възможността за свободна воля съществува само при част от Ангелите и при човека. Да, първоначалната възможност за свободна воля покълва сред Ангелската Йерархия, обаче най-истинско култивиране започва именно при човека.
към текста >>
Това бяха онези
Същества
, които поради техните по-късни проявления ние наричаме "луциферически".
Така ние стигаме до две категории свръхсетивни Същества: Първо имаме онези Ангели, които последваха "командированите" Сили, взели участие в Битката на Небето.
Това бяха онези Същества, които поради техните по-късни проявления ние наричаме "луциферически".
Тъкмо те започнаха да се домогват до човешкото астрално тяло през епохата на Земното развитие и предоставиха на човека възможността да бъде зъл, да върши зло, но в същото време те му предоставиха и друга възможност сам да напредва в своето себепознание, в своето вътрешно развитие. Така че в целия диапазон на Йерархиите възможността за свободна воля съществува само при част от Ангелите и при човека. Да, първоначалната възможност за свободна воля покълва сред Ангелската Йерархия, обаче най-истинско култивиране започва именно при човека.
към текста >>
Човекът можа да бъде предпазен от посегателствата на тези сили само благодарение на други духовни
Същества
, а именно онази част от Ангелите, които останаха горе, а също и Архангелите горе; всички те можеха да се въплъщават в определени индивиди, които се проявяваха като забележителни водачи на цялото човечество.
Човекът можа да бъде предпазен от посегателствата на тези сили само благодарение на други духовни Същества, а именно онази част от Ангелите, които останаха горе, а също и Архангелите горе; всички те можеха да се въплъщават в определени индивиди, които се проявяваха като забележителни водачи на цялото човечество.
И това продължи до онзи момент, когато настъпи нещо изключително; а именно когато едно духовно Същество, което дотогава беше свързано само със Слънцето, напредна до такава степен, че сега можа да обхване не само физическото, етерното и астралното тяло на човека, както постъпваха другите Същества от висшите светове, но и неговия Аз.
към текста >>
И това продължи до онзи момент, когато настъпи нещо изключително; а именно когато едно духовно Същество, което дотогава беше свързано само със Слънцето, напредна до такава степен, че сега можа да обхване не само физическото, етерното и астралното тяло на човека, както постъпваха другите
Същества
от висшите светове, но и неговия Аз.
Човекът можа да бъде предпазен от посегателствата на тези сили само благодарение на други духовни Същества, а именно онази част от Ангелите, които останаха горе, а също и Архангелите горе; всички те можеха да се въплъщават в определени индивиди, които се проявяваха като забележителни водачи на цялото човечество.
И това продължи до онзи момент, когато настъпи нещо изключително; а именно когато едно духовно Същество, което дотогава беше свързано само със Слънцето, напредна до такава степен, че сега можа да обхване не само физическото, етерното и астралното тяло на човека, както постъпваха другите Същества от висшите светове, но и неговия Аз.
към текста >>
Припомнете си това, което често съм изтъквал пред Вас: А именно, че през миналите епохи висшите
Същества
слизаха долу и внасяха определени душевни сили в човешкото физическо, етерно и астрално тяло.
Припомнете си това, което често съм изтъквал пред Вас: А именно, че през миналите епохи висшите Същества слизаха долу и внасяха определени душевни сили в човешкото физическо, етерно и астрално тяло.
Но ето че настъпи времето, когато една човешка индивидуалност можа да приеме в себе си най-висшето Същество, което до този момент беше свързано с нашето Слънце, и което сега насочи всичките си сили към укрепването на Аза.
към текста >>
Защото това космическо Същество, което проникна дори в Аза, съвсем не приличаше на другите духовни
Същества
, които до този момент слизаха долу и изпълваха с душевни сили човешкото физическо, етерно и астрално тяло.
Но както кръвта е материалният израз на Аза, така и топлината на кръвта, огънят на кръвта, е, така да се каже, остатък от огъня на Стария Сатурн. А космическото Христово Същество трябваше да се появи по два начина: най-напред в огъня. Пред Мойсей то изяви себе си в горящата къпина и в светкавиците на планината Синай; защото Съществото, което проговори на Мойсей от горящата къпина и от светкавиците на Синай е същото което можа да проникне в човешкия Аз. Тогава то все още подготвяше своето идване на Земята за да се появи по-късно в едно оживено от човешката кръв тяло, в тялото на Исус от Назарет: Слънчевото Същество навлезе в земното тяло на един човек. И благодарение на факта, че Азът все повече и повече се проникваше от силите на Христовото Същество, този Аз постигна съвсем нови качества: а именно способността чрез своите собствени сили да се издигне в духовните светове и да се освобождава от всички влияния, които биха го повлекли надолу в пропастта.
Защото това космическо Същество, което проникна дори в Аза, съвсем не приличаше на другите духовни Същества, които до този момент слизаха долу и изпълваха с душевни сили човешкото физическо, етерно и астрално тяло.
към текста >>
Или е други думи, те все още имаха нужда от инспирациите на "по-добрите"
Същества
.
И то доминираше над тях по такъв начин, че тяхното астрално тяло и техният Аз просто не можеха да след ват инспирациите на етерното тяло. През следващите епохи положението остана същото. Хората продължаваха да бъдат инспирирани. Нещата изглеждаха така, сякаш вътре в тях бушуваше някаква сила и тъкмо тя беше тази, която ги инспирираше. Хората все още бяха твърде далеч от същинското предназначение на човека: сам да ръководи своето развитие!
Или е други думи, те все още имаха нужда от инспирациите на "по-добрите" Същества.
Така действуваха и всички основатели на религии: в тях просто се "вмъкваше" едно или друго Същество, което не беше взело участие в битката на Небето, така че те не разполагаха на пълно със себе си.
към текста >>
Да, Христовата светлина започва да свети в същото астрално тяло, което по-рано беше завладяно от луцифирическите
Същества
.
Но ето че настъпи Събитието на Голгота. Нека да си представим един човек, който приема Христос в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода. И когато този Аз е достатъчно напреднал, за да се върже с Христос тогава Христовата светлина нахлува и в астралното тяло.
Да, Христовата светлина започва да свети в същото астрално тяло, което по-рано беше завладяно от луцифирическите Същества.
И какво ще стане в бъдеще? Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества! И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила!
към текста >>
Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически
Същества
!
Но ето че настъпи Събитието на Голгота. Нека да си представим един човек, който приема Христос в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода. И когато този Аз е достатъчно напреднал, за да се върже с Христос тогава Христовата светлина нахлува и в астралното тяло. Да, Христовата светлина започва да свети в същото астрално тяло, което по-рано беше завладяно от луцифирическите Същества. И какво ще стане в бъдеще?
Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества!
И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила!
към текста >>
И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите
Същества
, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила!
Нека да си представим един човек, който приема Христос в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода. И когато този Аз е достатъчно напреднал, за да се върже с Христос тогава Христовата светлина нахлува и в астралното тяло. Да, Христовата светлина започва да свети в същото астрално тяло, което по-рано беше завладяно от луцифирическите Същества. И какво ще стане в бъдеще? Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества!
И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила!
към текста >>
Да, един ден луциферическите
Същества
ще бъдат спасени, чрез човека!
Да, един ден луциферическите Същества ще бъдат спасени, чрез човека!
И по този начин човекът ще стане много по-силен отколкото би останал, ако не би положил усилия за спасяването на Луцифер! Защото, представете си за миг, че човекът и останал недокоснат от луциферическите сили: Тогава Христовата сила би се "разлетяла" навън извън Космоса, несмущавана от никакви луциферически препятствия, и за човека би се оказало невъзможно да напредва по пътя на Доброто, Истината и Мъдростта със същия устрем, със същото упорство, каквито той можа да прояви в борбата си за преодоляване на противниковите сили.
към текста >>
И тогава онези
Същества
от най-близката до човека Йерархия, които също получиха възможността да вършат зло, а именно луциферическите
Същества
, отново ще бъдат освободени и то не от друг, а от човека.
Вглеждайки се напред в бъдещето, той вече може да си каже. Да, аз съм призван да търся в най-недостъпните и дълбоки области на моята душа всичко онова което поражда импулсите на моите действия, и аз трябва да извличам от себе си, а не от съзерцаването на Бога, както правят Серафимите. Христос не е такъв Бог чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода. Ето защо Той е Богът който никога не ограничава, и то в ни най-малка степен, индивидуалното развитие и свободната волеизява на човешкия Аз. Ето защо Христос можа да произнесе забележителните думи: Вие ще познаете истината и ще ви направи свободни.
И тогава онези Същества от най-близката до човека Йерархия, които също получиха възможността да вършат зло, а именно луциферическите Същества, отново ще бъдат освободени и то не от друг, а от човека.
към текста >>
И в лицето на човешките
същества
се заражда една друга Йерархия, която ще изпълнява своите собствени задачи.
Свободата и любовта са два полюса, които си принадлежат взаимно. И ако любовта трябваше да навлезе в нашия Космос, това можеше да стане единствено чрез свободата, а това означава чрез Луцифер и неговите победители и, естествено, чрез Спасителя на човека чрез Христос. Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния свят; Господствата, Силите и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция. Дори Архангелите и Духовете на Личността не могат да грешат, следователно, те не могат за извършат нито едно злодеяние, ръководейки се от своята свободна воля. Ето защо ги наричаме Пратеници на Йерархията, стояща непосредствено над човека: за да загатнем, че те не изпълняват своите собствени намерения, а задачите, които им се възлагат от горе.
И в лицето на човешките същества се заражда една друга Йерархия, която ще изпълнява своите собствени задачи.
През бъдещите епохи на Юпитер, Венера и Вулкан, човекът ще стане изпълнител на своите собствени импулси. Рано или късно той наистина ще постигне тази степен на съвършенство.
към текста >>
62.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Рудолф Щайнер често говори за тези
Същества
, като ги групира в:
Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в:
към текста >>
Сливане с процесите и
Същества
та на духовния свят.
4. Интуитивното познание.
Сливане с процесите и Съществата на духовния свят.
В основното си произведение "Въведение в Тайната наука" Щайнер добавя:
към текста >>
Но има и такива свръхсетивни
Същества
, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низша еволюционна степен от тази на човека.
*12. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели Архангели, Архаи и т.н. всички те са по-съвършени от човека.
Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низша еволюционна степен от тази на човека.
Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р.Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни духове", макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента "земя", Ундините в елемента "вода", Силфите в елемента "въздух" и Саламандрите в елемента "огън".
към текста >>
Р.Щайнер нарича тези
Същества
"елементарни Духове" или "природни духове", макар че подобни имена са "крайно неподходящи".
*12. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели Архангели, Архаи и т.н. всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низша еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло.
Р.Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни духове", макар че подобни имена са "крайно неподходящи".
Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента "земя", Ундините в елемента "вода", Силфите в елемента "въздух" и Саламандрите в елемента "огън". Народните легенди имат предвид същите тези Същества, когато говорят за "джуджета", "коболди", "феи", "елфи" и т.н. В древните епохи на инстинктивното ясновидство хората непосредствено са възприемали тези Същества в природните царства.
към текста >>
Народните легенди имат предвид същите тези
Същества
, когато говорят за "джуджета", "коболди", "феи", "елфи" и т.н.
Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р.Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни духове", макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента "земя", Ундините в елемента "вода", Силфите в елемента "въздух" и Саламандрите в елемента "огън".
Народните легенди имат предвид същите тези Същества, когато говорят за "джуджета", "коболди", "феи", "елфи" и т.н.
В древните епохи на инстинктивното ясновидство хората непосредствено са възприемали тези Същества в природните царства.
към текста >>
В древните епохи на инстинктивното ясновидство хората непосредствено са възприемали тези
Същества
в природните царства.
Р.Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни духове", макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента "земя", Ундините в елемента "вода", Силфите в елемента "въздух" и Саламандрите в елемента "огън". Народните легенди имат предвид същите тези Същества, когато говорят за "джуджета", "коболди", "феи", "елфи" и т.н.
В древните епохи на инстинктивното ясновидство хората непосредствено са възприемали тези Същества в природните царства.
към текста >>
За да не се допусне прекалено "втвърдяване" в Земните условия, по-фините етерни сили и
Същества
, близки до "светлинния етер", се отделят от Земята и образуват ново небесно тяло, Слънцето, около което продължава да кръжи Земята (все още свързана със сегашната Луна).
За да не се допусне прекалено "втвърдяване" в Земните условия, по-фините етерни сили и Същества, близки до "светлинния етер", се отделят от Земята и образуват ново небесно тяло, Слънцето, около което продължава да кръжи Земята (все още свързана със сегашната Луна).
към текста >>
Отделянето на Слънцето (и на свързаните с него Духовни
същества
) радикално променя жизнените условия на Земята.
Отделянето на Слънцето (и на свързаните с него Духовни същества) радикално променя жизнените условия на Земята.
Светлинните сили, действуващи до този момент на Земята, стават "външни". До този момент човекът разполага главно със слуховото и осезателното сетиво (виж Бел. №3), сега той изгражда първи те наченки на зрителното сетиво.
към текста >>
"Грубите" вещества или
Същества
напускат Земята, за да не пречат на човешката еволюция.
През следващата, Лемурийска епоха, настъпва друго грандиозно космическо събитие: Отделянето на Луната от Земята.
"Грубите" вещества или Същества напускат Земята, за да не пречат на човешката еволюция.
Земните условия отново се променят радикално. Ако по-рано човекът се е придвижвал по Земята с "плавателни движения", близки до тези на рибите, сега той "стъпва здраво" на земната твърд и заема "изправено положение". Друга последица от отделянето на Луната е възникването на половете. Човешките Азове чийто носител става топлата червена кръв все по-здраво се свързват с човешките физически тела, предизвиквайки по-късно характерните за човека изправено положение, говор и мислене. Историята на човешкия род, каквато я знаем от Библията, започва именно от Лемурийската епоха, когато вече са налице и условията за първите човешки инкарнации.
към текста >>
Бодисатва са онези Учители на човечеството, "които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните
Същества
, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават за тих".
*32. Името Бодисатва е заимствувано от източната философия.
Бодисатва са онези Учители на човечеството, "които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават за тих".
В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности. След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовия свят. Онзи Бодисатва, който поема своята мисия от Готама Буда, ще бъде наричан Майтрейя Буда. През 1923 Р. Щайнер напомня, че днес ситуацията е такова, че "не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на хората, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата. "
към текста >>
63.
Съдържание
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Същества
та на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
към текста >>
Царството на луциферическите и ариманическите духове и царството на Божествените духовни
Същества
Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
Царството на луциферическите и ариманическите духове и царството на Божествените духовни Същества
към текста >>
64.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други
същества
са произлезли, всичко
същества
, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос.
Следователно Словото или Логосът е било в начало у Бога. За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината. После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител. И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос.
Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос.
към текста >>
Сега аз се издигнах в онези области, където съм съединен с божествените
същества
..., когато човек е достигнал тази опитност, идват после и други степени, които той трябва да премине.
Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени. Човек трябва да се подготви по най-разнообразен начин. А когато стигне до великата опитност, чрез която си казва: сега аз чувствувам в себе си нещо, което гледа към моя обикновен Аз така, както този обикновен Аз гледа към външните сетивни неща. Сега аз съм едно второ същество в първото.
Сега аз се издигнах в онези области, където съм съединен с божествените същества..., когато човек е достигнал тази опитност, идват после и други степени, които той трябва да премине.
Тези степени са от различно естество в сравнение с предишните, предварителните, ...но и те трябва за бъдат преминати.
към текста >>
Заратустра казвал на своите ученици: "Когато окото на ясновидеца се насочва към нещата в света, към минералите, растенията, животните и човека, то вижда зад тези неща най-различни
същества
.
Да се върнем назад до първата култура, последвало онази велика катастрофа, да се върнем до древноиндийската култура. Там ние виждаме седем свещени учители, наречени свещените Риши. Те говорят на хората за едно висше Същество, за което казват: нашата мъдрост може да предчувствува това висше същество, но тя не може да го вижда! "Седемте свещени Риши са виждали много неща: но отвъд тяхната сфера на виждане се намира това висше същество, което изпълваше духовния свят, но то се намираше отвъд пределите, до което се простираше зрението на ясновидеца в тези времена. След това идва културата, назована по името на нейния велик основател и ръководител културата на Заратустра /древно-персийската култура/.
Заратустра казвал на своите ученици: "Когато окото на ясновидеца се насочва към нещата в света, към минералите, растенията, животните и човека, то вижда зад тези неща най-различни същества.
Обаче онова духовно същество, на което човек дължи своето съществувание, което някога ще трябва да живее в глъбините на човешкия аз, него не можем да видим, когато гледаме земните неща, нито с духовните очи, нито с тези на ясновидеца! " Но когато Заратустра насочвал своя ясновиждащ поглед към слънцето, тогава казва той ние виждаме не само Слънцето. Но както около човека се вижда една обкръжаваща го аура, така у Слънцето се вижда "Великата Слънчева Аура", "Аура Маздао". Тази велика Слънчева Аура е създала човека по начин, който ще опишем по-късно. Човекът е образ на Слънчевия Дух, на Ахура или Аура Маздао.
към текста >>
65.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В най-древни времена той е съществувал като част от божествено-духовните
същества
.
Когато проследим в Акашовите записи великото събитие, за чийто смисъл загатнахме вчера, намираме главно следното. Целият човешки род, доколкото той живее на Земята, произхожда от едно духовно царство, от едно духовно-божествено съществувание. Можем да кажем: преди да съществува някаква възможност, едно външно физическо око да вижда човешките тела, някоя ръка да пипа човешките тела, човекът е съществувал като духовно същество.
В най-древни времена той е съществувал като част от божествено-духовните същества.
Той е роден като същество от божествено-духовните същества: Боговете са, така да се каже, прадеди на човеците, а човеците са потомци на Боговете. Боговете се нуждаели от човеци като техни потомци, защото те някакси не били в състояние да слязат на във физическия сетивен свят без такива потомци. Тогава боговете са продължили своето съществувание в други светове и са действували от вън върху човека, който постепенно се развивал на Земята.
към текста >>
Той е роден като същество от божествено-духовните
същества
: Боговете са, така да се каже, прадеди на човеците, а човеците са потомци на Боговете.
Когато проследим в Акашовите записи великото събитие, за чийто смисъл загатнахме вчера, намираме главно следното. Целият човешки род, доколкото той живее на Земята, произхожда от едно духовно царство, от едно духовно-божествено съществувание. Можем да кажем: преди да съществува някаква възможност, едно външно физическо око да вижда човешките тела, някоя ръка да пипа човешките тела, човекът е съществувал като духовно същество. В най-древни времена той е съществувал като част от божествено-духовните същества.
Той е роден като същество от божествено-духовните същества: Боговете са, така да се каже, прадеди на човеците, а човеците са потомци на Боговете.
Боговете се нуждаели от човеци като техни потомци, защото те някакси не били в състояние да слязат на във физическия сетивен свят без такива потомци. Тогава боговете са продължили своето съществувание в други светове и са действували от вън върху човека, който постепенно се развивал на Земята.
към текста >>
Същественото за човека е това, че боговете са останали в духовно състояние, а човеците, като техни потомци, са станали физически
същества
.
Същественото за човека е това, че боговете са останали в духовно състояние, а човеците, като техни потомци, са станали физически същества.
Човекът, у когото духовното беше станало вътрешност на физическото, трябваше да преодолее всички препятствия, които е създавало именно физическото съществувание. Той трябваше да се развива по-нататък сред материалното съществувание. Така той се е развил от степен на степен и добил все повече възможност да се обърне нагоре към боговете, в лоното на които е бил роден. Следователно, слизане от боговете и обръщане към боговете, за да се върне отново при боговете и се съедини с тях... този е пътят на човека през земните съществувания. Но за да може той да осъществи това развитие, трябваше постоянно отделни човешки индивидуалности да се развиват по-бързо отколкото другите, да изпреварят другите, за да станат техни водачи и учители.
към текста >>
66.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
От това Вие виждате, че в сферата на нашето физическо съществуване работят и други
същества
, различни от тези, които се проявяват външно.
Посветеният ясновидец вижда следното: постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един Божествен Аз и едно божествено астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането.
От това Вие виждате, че в сферата на нашето физическо съществуване работят и други същества, различни от тези, които се проявяват външно.
Във физическия свят минералите, растенията, животните и хората съществуват и се проявяват външно; хората са най-издигнатите същества във физическия свят. Единствено те имат физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От факта, че през време на съня астралното тяло и Азът се оттеглят, Вие можете да заключите, че това астрално тяло и този Аз днес притежават известна независимост, че те могат, така да се каже, да се изолират от всекидневния живот, за известно време, и да живеят отделени от физическата и етерната обвивки.
към текста >>
Във физическия свят минералите, растенията, животните и хората съществуват и се проявяват външно; хората са най-издигнатите
същества
във физическия свят.
Посветеният ясновидец вижда следното: постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един Божествен Аз и едно божествено астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането. От това Вие виждате, че в сферата на нашето физическо съществуване работят и други същества, различни от тези, които се проявяват външно.
Във физическия свят минералите, растенията, животните и хората съществуват и се проявяват външно; хората са най-издигнатите същества във физическия свят.
Единствено те имат физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От факта, че през време на съня астралното тяло и Азът се оттеглят, Вие можете да заключите, че това астрално тяло и този Аз днес притежават известна независимост, че те могат, така да се каже, да се изолират от всекидневния живот, за известно време, и да живеят отделени от физическата и етерната обвивки.
към текста >>
точно най-личните елементи, така през нощта те стават храм на висши "астрални
същества
" и "
същества
-Аз".
Също както през време на деня физическото и етерното тела на човека са носители на Аза и на астралното тяло, т.е.
точно най-личните елементи, така през нощта те стават храм на висши "астрални същества" и "същества-Аз".
Сега заспалият човек ни се явява в съвършено нова светлина, защото ние знаем, че в него бдят тези Същества, които подържат сградата на тялото през време на съня и които също принадлежат на сферата на нашия живот. Тези факти са поучителни за нас и ако ги съпоставим с някои наблюдения на ясновидството, те ни дават някои сведения за развитието на човека. Ние ще ги сравним с главните духовни събития на човешкото развитие.
към текста >>
Сега заспалият човек ни се явява в съвършено нова светлина, защото ние знаем, че в него бдят тези
Същества
, които подържат сградата на тялото през време на съня и които също принадлежат на сферата на нашия живот.
Също както през време на деня физическото и етерното тела на човека са носители на Аза и на астралното тяло, т.е. точно най-личните елементи, така през нощта те стават храм на висши "астрални същества" и "същества-Аз".
Сега заспалият човек ни се явява в съвършено нова светлина, защото ние знаем, че в него бдят тези Същества, които подържат сградата на тялото през време на съня и които също принадлежат на сферата на нашия живот.
Тези факти са поучителни за нас и ако ги съпоставим с някои наблюдения на ясновидството, те ни дават някои сведения за развитието на човека. Ние ще ги сравним с главните духовни събития на човешкото развитие.
към текста >>
Причината е, че заедно със Слънцето от общата маса се отделят най-тънките вещества, за да образуват една отделна звезда; най-грубите части и нисшите
същества
останаха върху старата Луна.
Причината е, че заедно със Слънцето от общата маса се отделят най-тънките вещества, за да образуват една отделна звезда; най-грубите части и нисшите същества останаха върху старата Луна.
Ние намираме следователно, че през лунната фаза от едно небесно тяло се образуват две: едно слънчево тяло, населено от възвишени същества, и едно лунно тяло, населено от нисши същества. Ако всичко беше останало съединено в едно тяло, някои същества, които се бяха развили на Луната, не би ха могли да следват бързия ритъм на развитие на слънчевите Същества; те не бяха достатъчно напреднали за това. Те трябваше да отделят най-грубите вещества от другите по-тънки и да си построят от тях едно специално поле на действие. Същевременно висшите Същества не биха могли да останат съединени с тези груби вещества; това би забавило тяхното бързо развитие. Те също се нуждаеха от специално поле на действие за своето развитие и за целта отделиха Слънцето.
към текста >>
Ние намираме следователно, че през лунната фаза от едно небесно тяло се образуват две: едно слънчево тяло, населено от възвишени
същества
, и едно лунно тяло, населено от нисши
същества
.
Причината е, че заедно със Слънцето от общата маса се отделят най-тънките вещества, за да образуват една отделна звезда; най-грубите части и нисшите същества останаха върху старата Луна.
Ние намираме следователно, че през лунната фаза от едно небесно тяло се образуват две: едно слънчево тяло, населено от възвишени същества, и едно лунно тяло, населено от нисши същества.
Ако всичко беше останало съединено в едно тяло, някои същества, които се бяха развили на Луната, не би ха могли да следват бързия ритъм на развитие на слънчевите Същества; те не бяха достатъчно напреднали за това. Те трябваше да отделят най-грубите вещества от другите по-тънки и да си построят от тях едно специално поле на действие. Същевременно висшите Същества не биха могли да останат съединени с тези груби вещества; това би забавило тяхното бързо развитие. Те също се нуждаеха от специално поле на действие за своето развитие и за целта отделиха Слънцето. Нека сега разгледаме тези същества, които се намираха на старото Слънце и тези, които населяваха старата Луна, след отделянето.
към текста >>
Ако всичко беше останало съединено в едно тяло, някои
същества
, които се бяха развили на Луната, не би ха могли да следват бързия ритъм на развитие на слънчевите
Същества
; те не бяха достатъчно напреднали за това.
Причината е, че заедно със Слънцето от общата маса се отделят най-тънките вещества, за да образуват една отделна звезда; най-грубите части и нисшите същества останаха върху старата Луна. Ние намираме следователно, че през лунната фаза от едно небесно тяло се образуват две: едно слънчево тяло, населено от възвишени същества, и едно лунно тяло, населено от нисши същества.
Ако всичко беше останало съединено в едно тяло, някои същества, които се бяха развили на Луната, не би ха могли да следват бързия ритъм на развитие на слънчевите Същества; те не бяха достатъчно напреднали за това.
Те трябваше да отделят най-грубите вещества от другите по-тънки и да си построят от тях едно специално поле на действие. Същевременно висшите Същества не биха могли да останат съединени с тези груби вещества; това би забавило тяхното бързо развитие. Те също се нуждаеха от специално поле на действие за своето развитие и за целта отделиха Слънцето. Нека сега разгледаме тези същества, които се намираха на старото Слънце и тези, които населяваха старата Луна, след отделянето.
към текста >>
Същевременно висшите
Същества
не биха могли да останат съединени с тези груби вещества; това би забавило тяхното бързо развитие.
Причината е, че заедно със Слънцето от общата маса се отделят най-тънките вещества, за да образуват една отделна звезда; най-грубите части и нисшите същества останаха върху старата Луна. Ние намираме следователно, че през лунната фаза от едно небесно тяло се образуват две: едно слънчево тяло, населено от възвишени същества, и едно лунно тяло, населено от нисши същества. Ако всичко беше останало съединено в едно тяло, някои същества, които се бяха развили на Луната, не би ха могли да следват бързия ритъм на развитие на слънчевите Същества; те не бяха достатъчно напреднали за това. Те трябваше да отделят най-грубите вещества от другите по-тънки и да си построят от тях едно специално поле на действие.
Същевременно висшите Същества не биха могли да останат съединени с тези груби вещества; това би забавило тяхното бързо развитие.
Те също се нуждаеха от специално поле на действие за своето развитие и за целта отделиха Слънцето. Нека сега разгледаме тези същества, които се намираха на старото Слънце и тези, които населяваха старата Луна, след отделянето.
към текста >>
Нека сега разгледаме тези
същества
, които се намираха на старото Слънце и тези, които населяваха старата Луна, след отделянето.
Ние намираме следователно, че през лунната фаза от едно небесно тяло се образуват две: едно слънчево тяло, населено от възвишени същества, и едно лунно тяло, населено от нисши същества. Ако всичко беше останало съединено в едно тяло, някои същества, които се бяха развили на Луната, не би ха могли да следват бързия ритъм на развитие на слънчевите Същества; те не бяха достатъчно напреднали за това. Те трябваше да отделят най-грубите вещества от другите по-тънки и да си построят от тях едно специално поле на действие. Същевременно висшите Същества не биха могли да останат съединени с тези груби вещества; това би забавило тяхното бързо развитие. Те също се нуждаеха от специално поле на действие за своето развитие и за целта отделиха Слънцето.
Нека сега разгледаме тези същества, които се намираха на старото Слънце и тези, които населяваха старата Луна, след отделянето.
към текста >>
Тези така устроени човешки
същества
или по-добре казано тези първобитни
същества
бяха останали на Луната след отделянето; именно те не можеха да следват по-бързия ритъм на развитие на слънчевите
същества
.
Знаем, че зародишът на човешкото физическо тяло бе положен през време на Сатурновото състояние; етерното тяло бе прибавено към него през време на слънчевото състояние и астралното тяло през време на лунното състояние.
Тези така устроени човешки същества или по-добре казано тези първобитни същества бяха останали на Луната след отделянето; именно те не можеха да следват по-бързия ритъм на развитие на слънчевите същества.
През този период на Луната тези човешки същества имаха степента на развитие, което днешните животни имат на Земята. Животното също има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Не трябва да мислим, че на старата Луна хората са били животни. Тогава човешката форма беше съвършено различна от тази на днешните земни животни; ако бих се опитал да ви опиша тези форми, бихте ги намерили твърде чудновати. Следовател но върху старата Луна ние намираме прадедите на днешния човек, съставени от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; след отделянето на Слънцето те минават през един процес на сгъстява не на тези три тела.
към текста >>
През този период на Луната тези човешки
същества
имаха степента на развитие, което днешните животни имат на Земята.
Знаем, че зародишът на човешкото физическо тяло бе положен през време на Сатурновото състояние; етерното тяло бе прибавено към него през време на слънчевото състояние и астралното тяло през време на лунното състояние. Тези така устроени човешки същества или по-добре казано тези първобитни същества бяха останали на Луната след отделянето; именно те не можеха да следват по-бързия ритъм на развитие на слънчевите същества.
През този период на Луната тези човешки същества имаха степента на развитие, което днешните животни имат на Земята.
Животното също има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Не трябва да мислим, че на старата Луна хората са били животни. Тогава човешката форма беше съвършено различна от тази на днешните земни животни; ако бих се опитал да ви опиша тези форми, бихте ги намерили твърде чудновати. Следовател но върху старата Луна ние намираме прадедите на днешния човек, съставени от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; след отделянето на Слънцето те минават през един процес на сгъстява не на тези три тела.
към текста >>
За
Същества
та, които последваха Слънцето, ние също можем да различим един троичен организъм абсолютно успореден на троичния организъм на човека; само че вместо тези три организма да станат по-груби чрез отделянето, тези
същества
ги бяха направили още по-тънки.
Но това, което се беше отделило заедно със Слънцето, беше също минало през трите стадии на развитие на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Тези елементи поеха така да се каже посоката на Слънцето , докато прадедите на човека поеха лунната посока.
За Съществата, които последваха Слънцето, ние също можем да различим един троичен организъм абсолютно успореден на троичния организъм на човека; само че вместо тези три организма да станат по-груби чрез отделянето, тези същества ги бяха направили още по-тънки.
Представете си този процес така: след отделянето, състоянието, което човекът беше достигнал чрез това, че беше получил на Луната едно астрално тяло, се понижи и той слезе, един вид, до степента на животинството; той загрубя и се втвърди. Напротив, Съществата, които бяха привлечени от по-тънките вещества върху Слънцето, станаха още по-фини. Така, докато човекът се втвърдяваше върху Луната, тези Същества, притежаващи една твърде висока духовност, се разцъфтяваха. Винаги там, където се явява животинството, хората с право са различавали различни степени на животни. За хората-животни на Луната имаше три ясно отличаващи се степени, които Духовната наука нарича степени на "телец", "лъв" и "орел".
към текста >>
Напротив,
Същества
та, които бяха привлечени от по-тънките вещества върху Слънцето, станаха още по-фини.
Но това, което се беше отделило заедно със Слънцето, беше също минало през трите стадии на развитие на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Тези елементи поеха така да се каже посоката на Слънцето , докато прадедите на човека поеха лунната посока. За Съществата, които последваха Слънцето, ние също можем да различим един троичен организъм абсолютно успореден на троичния организъм на човека; само че вместо тези три организма да станат по-груби чрез отделянето, тези същества ги бяха направили още по-тънки. Представете си този процес така: след отделянето, състоянието, което човекът беше достигнал чрез това, че беше получил на Луната едно астрално тяло, се понижи и той слезе, един вид, до степента на животинството; той загрубя и се втвърди.
Напротив, Съществата, които бяха привлечени от по-тънките вещества върху Слънцето, станаха още по-фини.
Така, докато човекът се втвърдяваше върху Луната, тези Същества, притежаващи една твърде висока духовност, се разцъфтяваха. Винаги там, където се явява животинството, хората с право са различавали различни степени на животни. За хората-животни на Луната имаше три ясно отличаващи се степени, които Духовната наука нарича степени на "телец", "лъв" и "орел". Това са първообрази. Следователно върху Луната намираме три различни групи: човекът-телец, човекът-лъв и човекът орел.
към текста >>
Така, докато човекът се втвърдяваше върху Луната, тези
Същества
, притежаващи една твърде висока духовност, се разцъфтяваха.
Но това, което се беше отделило заедно със Слънцето, беше също минало през трите стадии на развитие на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Тези елементи поеха така да се каже посоката на Слънцето , докато прадедите на човека поеха лунната посока. За Съществата, които последваха Слънцето, ние също можем да различим един троичен организъм абсолютно успореден на троичния организъм на човека; само че вместо тези три организма да станат по-груби чрез отделянето, тези същества ги бяха направили още по-тънки. Представете си този процес така: след отделянето, състоянието, което човекът беше достигнал чрез това, че беше получил на Луната едно астрално тяло, се понижи и той слезе, един вид, до степента на животинството; той загрубя и се втвърди. Напротив, Съществата, които бяха привлечени от по-тънките вещества върху Слънцето, станаха още по-фини.
Така, докато човекът се втвърдяваше върху Луната, тези Същества, притежаващи една твърде висока духовност, се разцъфтяваха.
Винаги там, където се явява животинството, хората с право са различавали различни степени на животни. За хората-животни на Луната имаше три ясно отличаващи се степени, които Духовната наука нарича степени на "телец", "лъв" и "орел". Това са първообрази. Следователно върху Луната намираме три различни групи: човекът-телец, човекът-лъв и човекът орел. Въпреки, че тези имена не трябва да назовават сегашните орел, лъв и телец носещи това име, все пак лъвът изразява определен аспект на изродената природа на тези първобитни лунни хора, които назоваваме с името човеци-лъв.
към текста >>
Те също образуваха три групи, отговарящи на трите различни видове човеци-животни върху Луната; това са ангелските
същества
,
същества
духовни, които духовната наука също назовава лъв, телец и орел, но представляват първообразите на първите.
Това са първообрази. Следователно върху Луната намираме три различни групи: човекът-телец, човекът-лъв и човекът орел. Въпреки, че тези имена не трябва да назовават сегашните орел, лъв и телец носещи това име, все пак лъвът изразява определен аспект на изродената природа на тези първобитни лунни хора, които назоваваме с името човеци-лъв. Днешният телец /вол/ представлява изродената природа на човеци-телец и т.н. Същевременно на Слънцето се намираха духовните първообрази на тези животни.
Те също образуваха три групи, отговарящи на трите различни видове човеци-животни върху Луната; това са ангелските същества, същества духовни, които духовната наука също назовава лъв, телец и орел, но представляват първообразите на първите.
Следователно, когато повдигнете поглед към Слънцето, Вие ще намерите там първообразите, духовни Същества, които се изразяват чрез красиви и пълни с мъдрост форми. Върху старата Луна Вие ще намерите грубите копия на Съществата, които съществуваха на Слънцето.
към текста >>
Следователно, когато повдигнете поглед към Слънцето, Вие ще намерите там първообразите, духовни
Същества
, които се изразяват чрез красиви и пълни с мъдрост форми.
Следователно върху Луната намираме три различни групи: човекът-телец, човекът-лъв и човекът орел. Въпреки, че тези имена не трябва да назовават сегашните орел, лъв и телец носещи това име, все пак лъвът изразява определен аспект на изродената природа на тези първобитни лунни хора, които назоваваме с името човеци-лъв. Днешният телец /вол/ представлява изродената природа на човеци-телец и т.н. Същевременно на Слънцето се намираха духовните първообрази на тези животни. Те също образуваха три групи, отговарящи на трите различни видове човеци-животни върху Луната; това са ангелските същества, същества духовни, които духовната наука също назовава лъв, телец и орел, но представляват първообразите на първите.
Следователно, когато повдигнете поглед към Слънцето, Вие ще намерите там първообразите, духовни Същества, които се изразяват чрез красиви и пълни с мъдрост форми.
Върху старата Луна Вие ще намерите грубите копия на Съществата, които съществуваха на Слънцето.
към текста >>
НАГОРЕ